И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост.

Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието.

Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.

И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо.

Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.

Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието.

Страданието, това е тъкание.

Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието.

Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието.

А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.

И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.

Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония.

И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието.

Та първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието.

И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя".

Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост.

Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. Чрез страданието Бог излива любовта си към вас.

Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. Чрез страданието Бог излива любовта Си към вас.

Само чрез страданието индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество се облагородяват. Помнете: Докато минава през закона на развитието, човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе. Страданието води към великото щастие на живота.

В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.

Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието. Мойсей издигна змията в пустинята, за да отмахне порока, невежеството, озверяването, ненавистта, заблуждението и страданието.

Когато се събуди Христос, вие ще възкръснете, ще се озовете в Галилея, а не в Йерусалим, страданието ви ще престане, ще се превърне в приятно вълнение и ще се намерите в една атмосфера, благоприятна за вашето развитие.

Само така човек ще се освободи от страданието.

Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона.

Нѣма думи, съ които може да се изрази мѫката и страданието на онзи търговецъ, който е изгубилъ своитѣ сто милиона.

Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Това е страданието на сърдцето.

В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва.

Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“.

Някой път грехът се преплита със страданието, но те не трябва да се свързват. Страданието е един велик закон. Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега!" И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това."

Страданието е един костелив орех; изкуството е да се научите да го счупвате и използвате.

Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието.

Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя.

Първият закон е на страданието.

Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.

Когато дойде страданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете.

Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.

Днесъ повечето хора носятъ кръстъ на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ. Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача.

Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот.

Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка. Велико изкуство е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ.

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето.

Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето.

Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване.

Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване.

Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.

Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.

Христос разбрал мъката и страданието му и се приближил до него.

Христосъ разбралъ мѫката и страданието му и се приближилъ до него.

Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост. Следователно, страданието представа понижаване тоновете на човешкия живот, а радостта – повишаване на същите тонове.

И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността върху другите хора. – Не се носи лесно бремето. – От човека зависи.

Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират.

Страданието от болест е в реда на нещата.

Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място. Питат простата гъба: Защо страдаш? Кой ти причини страданието? – Главната гъба.

Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто. Питат простата гъба: „Защо страдаш? Кой ти причини страданието?" „Главната гъба.

Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Това значи, човек боядисан с хас боя, т.е. с боята на страданието. Срещнете ли човек, който постоянно се оплаква от страданията, ще знаете, че той още не е боядисан с боята на страданието.

Тогава се явило страданието. – Възможно ли е това? – Възможно е. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай.

Страданието на едно животно е страдание на Бога. Страданието на бедния е също страдание на Бога.

Страданието на едно животно е страдание на Бога. Страданието на бедния е също страдание на Бога.

Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно.

Страданието е начин, чрез който ще научим да говорим правилно, кратко и съдържателно.

Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със спокойствие. Велик закон е мъчението! Който не може да издържи мъчението, той не може да издържи и страданието.

И тъй, мъчението е движение надолу, трудът – движение нагоре, страданието – заравяне, събуждането – извървяване на пътя.

Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още по-добре. Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието. След това, ще срещнеш страданието, което също ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам, не съм виждал такова лице. – Колко пъти сме се срещали! Колко сме се разговаряли. Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие, благодарение на мъчението и страданието. Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен; щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш: Благодаря, че ме посети. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Тя не е за всички хора. — Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието. Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди създаването на света? Според мене, той съществуваше като възможност в самото Битие. Смисълът на това царство е да научим значението на страданието; да се научим да отваряме шишетата, да изпразваме съдържанието им и да ги пълним отново. Първият признак за познаване бременната жена, е страданието.

Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта.

Детето ще разбере страданието, но у него не е развито схващането за греха.

Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.

Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.

Когато човек направи престъпление, благото му се прекратява; щом се прекрати благото, веднага иде страданието.

Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.

Ако днес страдате и на другия ден не остава никаква следа от страданието ви, то е въображаемо, нереално.

Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща.

Само в едно същество, което не изпълнява Божия закон, има такава жестокост, да гледа страданието на другите същества.

Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.

И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца.

Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.

Тъй щото като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който Животът ще протече.

Значи страданието Му да мине без никакво обяснение. Колкото страданието се увеличава, толкова любовта се увеличава, и колкото страданието се намалява, толкова любовта се намалява. Следователно, страданието ще бъде мерено, чрез което ще мерите увеличаването на любовта.

Колкото страданието става по-голямо, толкова повече и Любовта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и Любовта се намалява - значи мярка за Любовта е страданието. Тъй щото страданието и Любовта вървят паралелно и едновременно вземат участие в съграждането на човешката душа.

Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се.

Любовта изключва нечистотата, страданието, завистта, омразата. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе.

Сега вие се оплаквате, питате: „Защо аз страдам?“ Страданието е един признак, че липсва нещо в човека.

Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства. – Как? – Чрез кръста, т. е. чрез страданието. – Не искам да страдам. – Тогава ще се върнеш в третото измерение. Що е страданието? – То е една от най-великите науки.

Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие.

Знаете, например, че страданието трае момент само, а след това иде неговото ехо, което продължава часове, седмици и месеци. Щом кажете така, страданието ще си отиде.

Дали сте вярващи или не, страданието ще дойде, но да ви намери посети на добрата почва, да дадете плод стократен.

Слѣдователно, вие може да ме запитате: Защо сѫ страданията? Страданието, това е единъ великъ законъ, който примирява хората. И въ съврѣменния свѣтъ страданието сѫществува като единъ Божественъ актъ да сближава хората.

Когато двама души страдат, те имат условия да се разбират. – Що е страданието? – Велик закон, който примирява хората. Страданието, като Божествен процес, сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма.

Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч.

Страданието на главатаря спаси главата на философа.

Ако милосърдието не е развито в някой човек дълго време трябва да му говорите за страданието на хората, докато сърцето му трепне.

Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.

Чрез страданието той разрешава известни въпроси.

В случая страданието представлява инжекцията.

Аврам отговори на богатия: „Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението“. – „Кой е този начин?“ – „Мъчението и страданието. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне“.

Питате: „Защо е необходимо страданието?“ – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека. Обаче това не е същественото предназначение на страданието. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. За да опиташ Любовта, първо ще минеш през страданието. В какво се състои тази дълбочина? Следователно обектът на нашия живот трябва да бъде страданието. И страданието е една неорганизирана сила в нас, и докато я организираме и турим в действие, тя ще произведе в нас отрицателни резултати. И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш в какво трябва да пострадам за Твоето име“. Апостол Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда него да бият: удариха му три пъти по 39 и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“ По-напред казваше: „Огън, страдания за тях!“ Като го биха, той казваше: „Братя, не си отмъщавайте! Казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в Любов!“ Той разбра страданието и след това написа за Любовта в 13-та глава от първото Послание към Коринтяните: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не безобразства, не дири своето си“. Като ви проповядвам за страданието, казвам ви, че в миналото вие сте страдали, не ви е за първи път – вие сте учили това изкуство. Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. В страданието човешката душа трябва да се повдигне. В това време, когато вие ще опитвате плодовете и ще казвате: „Колко са сладки тези плодове!“ – други ще страдат. – „Има ли смисъл страданието?“ – Разбира се, има смисъл. Целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея за нас, е смисъл само на страданието. Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието.

Защо е необходимо страданието? Страданието е първият фактор, който намества мислите, желанията и действията на хората на тяхното място. Обаче това не е определение на страданието. Има нещо съществено в страданието. Страданието е една велика сила, която подготвя пътя за Божествената любов. Първо трябва да изпиташ страданието, за да опиташ после любовта. Следователно обектът на нашия живот най-първо трябва да бъде страданието. Аз считам като геройство на съвременните хора туй, да издържат страданието. Страданието в нас, и то е една неорганизирана сила в живота. И когато дойде страданието във вас, вие се спрете и си задайте въпроса, кажете си: „Господи, искам да ми покажеш в какво трябва да пострадам за твоето име?“ Спрете се и се запитайте: „За какво страдаме?“ Страдате за Господа. Казано е, че отмъщението е мое, Божие, но вие живейте по любов!“ Той разбра какво е, като се ударят тридесет и девет, разбра страданието и оттам написа онова хубаво описание за любовта. А на вас, като ви проповядвам страданието, вие и в миналото сте страдали, вие сте учили туй изкуство, не е за първи път. Най-първо любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Тогава има ли смисъл страданието? Има. Всичкият живот, всичкият хаос, всичко красиво и възвишено, което е една идея заради нас, е смисъл само на страданието. Сега ви говоря за смисъла на страданието вътре в живота. В каквото и положение да сте, да носите страданието мъжки.

Не, неговото богатство се гради върху страданието на тези животни. Кой религиозен или светски човек е дал път на великата Божия Любов в своето сърце и душа? Достатъчно е само за момент да отвориш сърцето си за тази Любов, за да почувстваш страданието на всички живи същества.

Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието.

Когато имаме благото, което Бог ни е дал, не знаем как да го използваме, и когато дойде страданието, пак не можем да го използваме и се лъкатушкаме.

Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Страданието в крайния предел аз го наричам радост.

„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“.

Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. Със страданието започва Разумният живот.

Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на природата.

И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние.

При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири.

Страданието засега е само един преходен етап. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш.

И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.

Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо.

Но страданието само по себе си руши. Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата.

Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това ще бъде за благото на Моите братя.“ Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? – В послушанието.

Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост.

Изобщо страданието е необходимо. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. По-хубави разбирания за страданието от тия никъде не може да намерите.

Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил за вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл във вас се заражда борба. Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба!“ Казваш: не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това? Ти се усъмниш и изведнъж ти дохожда страданието. „Я прегърни това малко, оцапано детенце!“ Ти веднага се намръщиш. Направи това! Ти се оттегляш и страданието дохожда.

На Рая съответства Адът, на радостта съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто.

Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам.

Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.

Наистина страданието на човека се различава от това на животните, но всички живи същества страдат. Искам да кажа, че и страданието, и радостта са временни процеси.

Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии.

Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска да страдате? Не, чрез страданието Той иска да ви предаде един урок. Днес Господ ти казва: "Ще учиш един урок на страданието." Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна. Страданието си разказва защо човек не го обича.

Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва и ще се стреми да отмахне причините на това страдание.

Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание.

По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много?“ Какво нещо е страданието? – Страданието е едно от най-приятните чувствания. И ако ви попитат искате ли страдания, ще кажете: „А, да не ни дава Господ страдания!“ Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията всякога предшестват забавата.

По някой път вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нещо е страданието? - Страданието е едно от най-приятните чувствувания. И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията всякога предшествуват забавата.

Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.

Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.

Често, ние питаме: защо страдамъ азъ? Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието въ свѣта, защо е страданието въ цѣлата природа.

Често, ние питаме: Защо страдам аз? Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата природа.

В този случай какво означава знакът на равенството? На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието. Ще кажете: „Как ще ми дойде наум да пея?“ Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш.

Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.

Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието.

Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе.

Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе.

Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад.

Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ.

Та когато казваме, че страданията нямат край, разбираме, че причината е външна, независеща от нас; когато пък кажем, че страданието има край, то значи, че състоянието може да се смени, от нас зависи. Често вие запитвате: „Защо идват страданията, мъчнотиите в живота?“ – Страданието е положителна енергия, която иде отвън, натиска върху буталото, което сгъстява парата и я изпъжда навън. Ако страданието престане, моментално ще престане и животът ви.

Страданието ще заместите с нощ, с почивка. Между радостта и страданието има правилни математически съотношения.

Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования.

Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.

Страданието е минутно и радостта е също минутна: значи вашите страдания и радости са малки, понеже Господ е определил за човека хиляди и милиони страдания, през които той трябва да мине и които трябва да изпита.

Като дойдат страданията, казват: „Защо да страдаме?“ – Страданието е един от предметите в училището. Радостта приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за радостта.

При страданието може да пее, за да се утеши.

Страданието въ свѣта е допуснато, за да се създаде човѣшката мисъль.

Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл.

Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени.

Изкуство е, като страдаш, да отделиш своите чувства и мисли от страданието.

Ако разбираш болката като изпитание, ако разбираш страданието като изпитание, ако разбираш спънката в живота си като изпитание, издръж ги! Пък има и друго положение: ако разбираш мъчнотията като връзка, ако разбираш болката като връзка, ела при мене, аз ще те приема на драго сърце. Ако вие гледате на страданието като на връзка, тогава как ще постъпите? Как се образуват връзките? По някой път ви гледам – вие размествате тези величини. Когато имате страданието като връзка, с цел да се запознаете с някого, тогава вие седите в дома си и казвате: „Не искам да се запознавам с никого, изпит имам – трябва да седя вкъщи, да уча.“ Тогава вие обръщате вашия съвет с главата надолу.

Някой път поводът за страданието е толкова дълбок, че не може да разберете отде идва.

Ние виждаме Христа в унижението, в носенето на скръбта и страданието, в изкуплението на човечеството.

Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“.

В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Страданието именно осмисля радостта.

Страданието носи знание, а знанието само по себе си представлява условия за живота.

Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън.

И тъй, кръстът представлява страданието, котвата – мисълта, а Любовта – светлинните и топлинните лъчи, които слизат от Слънцето. Значи страданието, търпението, опитността и знанието представляват една непрекъсната верига. Някой казва: „Много страдам.“ – Придоби ли търпение? – „Никакво търпение не съм придобил.“ – Щом не си придобил търпение, ти още не познаваш страданието. Това, което наричаш страдание, не е нищо друго, освен промеждутъчни състояния на страданието. Сега да се върнем към търпението, страданието, опитността и знанието.

А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Тогава изтълкувайте ми вие търпението какво означава? Как схващате,вие търпението от ваше гледище? Страданието ражда търпението. Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш.

За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си.

Обаче смисълът на живота не е в страданието.

Значи, същото това място някой път може да се превърне на остров на страданието.

Другояче страданието няма смисъл. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.

Аз давам на страданието неговото разумно изяснение. Страданието е един добър признак за организиране на нервната система.

Страданието е импулс, който подтиква съзнанието, пробужда съзнанието. Страданието е Божествен остен, който пробужда всички спящи същества. И в страданието човек има една малка придобивка. Аз не говоря за случайните страдания, в страданието има идея.

Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през страданието. Страданието е Божествен остен, който буди спящите същества. При днешните условия на живота страданието е необходим метод за пробуждане на човешкото съзнание.

В страданието е спасението на човечеството.

Страданието всякога показва слизане.

Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма.

Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел.

Страданието се плаши от стария човек. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца.

Не се плашете от болестта или от страданието. Страданието ще те повдигне.

Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?" Бъдете готови да понесете страданието търпеливо.

Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси.

За хората е необходимо страданието.

За хората е необходимо страданието.

Страданието произтича от отговорността, която човек поема.

Заплатата на многото знание е страданието.

Следователно, щом страдате, вий преживявате вашето инволюционно движение и тогава страданието казва: «Този квадрат ще го превърнеш, ще образуваш куба и тогава ще намериш математически начин, по който да изправиш главата си.» Страданията ще изчезнат. Научно обяснено страданието, страданието значи: мойто естествено движение, силите в мен – значи трябва да изменя центъра на движението, посоката на силите. Само един, на когото съзнанието е (...) Седи Той, в Него има воля, над страданието отгоре, не могат да го засегнат.

Страданието отпосле ще дойде.

В скръбта, в страданието човек трябва да учи.

Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка.

Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате.

Ти си философ, учиш хората, как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си.

Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието.

При сегашните разбирания на хората, страданието е най-великият учител; то е Божествен процес, който отваря очите не хората. Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. По-красива дреха от тази на страданието досега на съм виждал.

Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват.

Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата.

Щом дойде страданието (препятствия известни), тук [е] вашата идея; като влезне една идея, тя е по-силна. Не мислете, че само за вас е страданието, то е общо за всички.

Страданието е духовен въпрос. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.

Някои религиозни мислят, че са свободни от закона, но дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни.

Ако питаш за края на сиромашията, или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат.

Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън.

На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва.

Първият признак за идването на любовта е страданието. Казвате:"Какво представя страданието?" – И страданието е течение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е течението у вас. Когато дойде радостта, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило.

Но ако чрез боледуването той се запознае с лекаря, с цялото му семейство и създаде от тях добри приятели, страданието му се оправдава.

Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.

Ако страданието не е необходимо, като вътрешен процес за човешкото развитие, то не би съществувало.

Смъртта стигнала до Бога и разказала за страданието на Савитра, после се върнала при нея и предала следните думи от Бога: „Понеже си умна и добродетелна жена, ще се изпълни и това твое желание."

Бог е турил пръста ви на пламъка на свещта, но ако вашият пръст може да спаси една ваша сестра, или един ваш брат, страданието ви е на място.

В този смисъл страданието не е нищо друго освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и радостта – разширяване.

Вие ще се избавите от нещастието, от страданието, само когато при вас дойде царската дъщеря на мъдростта. Кой може да даде на хората това, което им липсва? Ето защо, когато вътрешния глад ви посети, благодарете на Бога! Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват.

Питам: кое беше по-добро, да пострада Христос, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, пред Бога, Той доби слава.

Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и радости? От философско гледище, ако страданието и радостта са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават?

Това са отговори на въпроса: Защо страдам? След като разрешите тези въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдам? Един ден, като отидете на небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило. Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в небето. Вие ще искате извинение от страданието за лошите работи, които сте говорили за него. Кой от вас не е казал поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде някое страдание, казвате: "Да не дава Господ никому такова страдание!" Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до някакво обяснение на страданията.

Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството.

Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството.

Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго.

Голямо влияние е упражнил Христос върху човечеството! Питам: колко души днес могат да носят този кръст? Лесно се носят кръстове по вратовете, но мъчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човек трябва да разбере вътрешния смисъл на кръста, както и вътрешния смисъл на страданието.

Страданието е само подготовка за знанието.

Питам: коя майка и кой баща желаят детето им да умре? Следователно, когато казвате, че сте родени от Бога, питам: как е възможно Бог, вашият Баща, да ви е родил хилави, болни и недъгави? Как може роденият от Бога да умира? Човек някога се е родил от Бога, но се е отклонил от Него, вследствие на което в живота му е проникнал греха, страданието, кривите разбирания, болестите, смъртта.

Щом извърви горната половина на кръга, човек неизбежно ще слезе в долната половина на кръга, дето е скръбта, нещастието, страданието.

Следователно, в процеса на развиването си човек неизбежно трябва да мине през двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване към центъра на земята, и през процеса на радостта, т. е. отиване към центъра на слънцето. –- Защо скърби човек? – Защото отива към центъра на земята. – Защо се радва човек? – Защото отива към центъра на слънцето.

Мъчението, скръбта и страданието са елементи, т. е. известен род сили, с които природата работи.

Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Хубаво, кажете ми сега, кое съответства на страданието? От какво произтича страданието? В страданието туй, което искаш, не ти го дават, лишават те. Скърбиш за нещо, което ти е дадено, а в страданието имаш желание, на което ти препятстват, не ти го дават да го реализираш, а в мъчението те спират, не ти дават да разрушиш целия свят. По някой път мъчението ни спъва, по някой път страданието ни спъва, по някой път скръбта ни спъва. Сега може да е наше мъчението, може да е наша скръбта, може да е наше страданието.

Ти не може да опишеш страданието на един обикновен човек или страданието на растенията, или страданието на животните. На учените хора страданието е по-силно.

Обикновеният човек, като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар.

Мнозина са бити, текла е кръв от носа, от главата, от устата им, но, въпреки това, те не са познали още страданието. Каква е целта на страданието? – Освобождаване на човека от нечистотиите, от неорганизираните енергии.

Кои процеси са завършени и кои – незавършени? Радостта е завършен процес, а страданието – незавършен. Докато страда, той не знае какво му носи страданието.

Ако вашето тяло, сърце и ум са чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай вас без да ви докосне.

Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието.

От това гледище, страданието е метод за лекуване на хората от греха.

Отъ това гледище, страданието е методъ за лѣкуване на хората отъ грѣха.

Радостта и доброто, които преживееш, отговарят на злото и страданието, през които си минал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта му. Забелязано е, че колкото голяма е била радостта на майката при раждането и отглеждането на детето й, толкова голямо ще бъде страданието й, когато един ден то замине за другия свят.

Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта.

Като метод за пробуждане на съзнанието им, те са избрали страданието и ограничението. Защо е дошло страданието, не питай. Сега не остава нищо друго, освен да приемеш страданието и да го използваш за добро.

Следователно, когато някой се оплаква от страданията, казвам: Махни причините за страданието, и последното само по себе си ще изчезне. – Невежа съм. – Махни причините за невежеството, и ще ти се дадат условия да станеш учен.

И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението плоскостта на съпротивлението. Отмахни причините на страданието и страданието ще изчезне. Понеже страданието е едно последствие, то това следствие си има своята причина.

Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието.

Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.

Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.

Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок, вътрешен мир. - Защо трябва човек да се примирява със страданието? - За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да го приеме с радост. Сега, като говоря за страданието, аз имам предвид великия закон на любовта, на мъдростта и на истината.

Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете.

Че някой страдал, Той не се спира пред страданието му.

Ако става въпрос за страдание, само жената знае, какво нещо е страданието.

Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.

Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.

Ще кажете, че радостта се дължи на правилното разрешаване на задачите, а страданието – на неправилното им разрешаване.

Новият лист ще бъде пак лист на страданието. Какво правят съвременните хора? Те отварят листа на страданието, прочетат го, поплачат върху него и де кого видят, запитват: Знаете ли, какво нещо е страданието? Чели ли сте, какво пише в листа на страданието? – Оставете тия въпроси настрана. Всички познават страданието, колкото и вие го познавате.

Когато страда, човек трябва да знае причината на страданието и мястото, отдето иде то. Това се отнася не само до страданието, но и до мислите и чувствата на човека.

Ако е на опашката, той трябва да свърже главата на страданието с опашката му и да образува един кръг.

Ще вземеш страданието на всичките хора, ще разгледаш цялото страдание, защото ти, като страдаш, може да си на опашката. Ти ще завършиш тази верига, ще хванеш главата на страданието - ти си опашката, ще образуваш един кръг, ще започнеш да се въртиш около този кръг, и този кръг ще разреши целия въпрос.

Отговорът е следният: Човек гладува, за да познае страданието.

Когато дойде страданието в живота, вземете една поза.

Като се изправят погрешките, страданието изчезва.

Страданието на едного предизвиква радост на друг някой.

В проявите на живота не седи само приятното, красивото, страданието, скръбта, но целокупната проява на Духа. Страданието на едного произвежда радост на друг.

Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.

Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.

Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.

Страданието не е нищо друго, освен малко дете, което носиш на гърба си докато порасне. Както ти си носил страданието на гърба си, така и то ще те носи. Сега, като говоря за страданието, аз си служа с фигуративен език, с езика на природата. Тази промяна в отношението на човека към страданието се обяснява с превръщането на страданието в радост. На физическия свят както страданието се превръща в радост, така и радостта – в страдание.

Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието.

След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав.

Страданието, злото или доброто и добродетелта никога не питат човек.

Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.

Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли.

Ако мускулите на някой орган органически са по-силни - било на дробовете или на стомаха или на друг някой орган, тогава в човека се явява едно ненормално състояние на греха, на страданието. Един ден сиромашията ще си дигне парцалите и ще си замине, страданието ще си дигне парцалите и ще си замине.

Страданието е подобно на вършеенето.

Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене.

Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене! Дето отивам аз, елате и вие“.

Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене.

Защото скръбта, страданието, съмнението, недоволството и всички отрицателни качества, това са паразити.

Ако упражненията, които човек прави, за постигане на известна цел, са губене на време, не е ли губене на време да седи човек с часове на едно място и да се окайва за страданията, които го сполетели? Дойде ли страданието при вас, не се оплаквайте, но излезте срещу него, като боксьор, и го ударете ту от едната, ту от другата страна, докато го съборите на земята. После му кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз съм свободен гражданин? Има случаи, когато страданието може да надвие на човека, да го търколи на земята. След време, като се засили, отново ще се състезава със страданието. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място.

Ако този боксьор според вас, като се упражнява по три-четири часа на ден, губи времето си, вие, като седите по цели дни у дома си и се окайвате за положението, в което се намирате, или за страданията, които ви са дошли, вие не сте ли един подобен боксьор? За вас това време не е ли изгубено? Като дойде страданието, ти излез насреща му като този боксьор - че от едната страна, че от другата страна, че отляво, че отдясно, набий го добре и му кажи: „Ти не знаеш ли кой съм аз, не знаеш ли че аз съм свободен гражданин?" Някой път страданието може да те надвие, да паднеш на земята, да изгубиш съзнание. Често героите и героините в някой роман, като ги набие страданието, те изгубват съзнание, падат на земята и казват: „Набиха ни." Като стане от земята, отиде при страданието, започне да се маже около него, но в себе си казва: „Чакай, втори път аз ще те набия."

Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират.

Той забравя психологическата среда, в която е изпитал страданието преди.

С други думи казано: Не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Един познат разправяше своята опитност, как се справил със страданието. В този смисъл страданието представя черупка, която обвива човека, за да не се разлее съдържанието, което е в него.

Страданието трябва да се уплаши от нас -- нищо повече. Следователно страданието е една черупка, която ни обвива, за да не се разлее Божественото.

Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат.

И страданието не трябва да ви спъва.

Страданието прави човека милосърден. Щом придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи от страданието, човек трябва да стане милосърден. Единственото средство за освобождаване от страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човек, защо страда, трябва да знае, че не е приложил този метод, чрез който страданието се смекчава и бяга. Само милосърдието е в състояние да се справи със страданието.

Когато човек страда, в закона на страданието най-първо се учи законът на милосърдието. Когато научи закона на милосърдието, страданието престава. Единственият лек, с който се лекува страданието, то е милосърдието. Стани милосърд, веднага страданието ще престане. Страданието ще дойде като едно последствие, но то може да се лекува чрез милосърдието.

Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа.

И обратно, от години страданието може да се съкрати до секунди.

Да кажем, че вашето страдание е страдание от една секунда, страданието ви може да е от десет секунди, от двадесет и пет, тридесет, четиридесет и пет, шестдесет секунди. Тогава страданието ви е от един час, от два, от десет, от двадесет, двадесет и четири часа, после минаваме от дните, от месеци, една година, пет, шест, десет години, по-нататък не може да иде. Страданието в живота носи живота в себе си, спомага за живота.

Дойде някое голямо страдание, благодари за страданието.

Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. Достатъчно е разумният човек отдалеч още да види страданието, за да вземе мерки да го избегне.

А когато могат да те лишат от живота, от онова истинско разбиране, тогава иде страданието.

Като срещне някой страдащ, Бог ще го извика при себе си и ще му каже: Ела при мене и бъди благословен! Ти ще минеш от страданието в радостта и ще се ползваш от благата на живота.

Тоягата в ръката на човека не е нищо друго, освен страданието в ръката на природата.

Умният човек разбира от страданието. Защо страданието на гърба струва повече, отколкото удоволствието.

Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.

Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар.

Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.

Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.

Чрез страданието космите постепенно отпадат, за да се прояви мекият принцип. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грехът, мъчението, страданието ще вървят след вас.

В този мекия принцип страданието трябва да смъкне космите на човека, неговата грубост. Не че може да сте постъпили зле, защото страданието може да дойде и при хубавите работи. Ако вие не може да се родите, беднотията ще върви след вас, грехът, страданието, мъчението ще вървят след вас.

Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава.

Но какво е предназначението на всяко страдание? По какви съображения природата е допуснала страданието в света? Тя ли го допуснала, или ние го създаваме? Защото страданието може да произлезе от съвсем малки причини.

Страданието показва силата на човешката душа.

Страданието е само един закон. Страданието произтича от едно вътрешно съотношение на нещата.

В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала.

Какво значи страданието? Ще изгубиш капитала.

Защото в бездействието вътре в живота е по-голяма опасност, отколкото в страданието. Страданието все таки е работа. Страданието е работа.

Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.

Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе, да сподели скръбта си.

Страданието е предпазител, който запазва живота на човека. Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта. Никой изобретател на страданието не може да се освободи от него. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл.

Питам тогава: Не могат ли да вземат страданието ти хората? Е, искам да ми го вземат. Значи, той търси да даде някому страданието си. Има тогава само един начин, в нас страданието и радостта се проявяват по някой път, за да се прояви една собствена наша радост, ние трябва да разделим радостта със страданието, тогава се проявява животът. Казвате може и без страдание в живота, но тогава трябва да съединим радостта и страданието. Но страданието в този случай по-друго яче ще страдаш, това показва, че си разбрал закона на жертвата.

И страданието е вън от човека. Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека. Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо. Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им. Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието. И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.

Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува.

За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. Страданието учи човека. Мнозина пренебрегват страданието като учител на живота и започват едни други да се учат.

Външно скръбта и страданието са облъчени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи.

Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него.

Той знае, че страданието прави човека силен, заставя го да мисли право.

Всяко изключение е прекъсване на мисълта, а прекъсването на мисълта води към страдание. – Що е страданието? – Признак, че си влязъл в гъста среда. Според мене, страданието на човека се дължи на факта, че той не е могъл да реализира едно свое голямо желание. Скръбта, страданието не иде отвън, или отгоре някъде. Въпреки това, страданието заема известно пространство.

Изобщо, силата на радостта се определя от силата на страданието. Страданието представя грозна мома, а радостта – красива.

Там, дето започва страданието и мъчнотиите, дето постоянно сте в безпокойство, защото вие се намирате в една гъста материя и се триете, там няма лекуване, и всеки, който страда и който се мъчи, той се трие.

Заплашването, страданието е път към Божествената Любов.

Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл.

Ако е така, как е възможно, това същество да пожелае да слезе на земята и да падне? Как е възможно, ангелът да падне и да се отдалечи от Бога? Докато е при Бога, ангелът не познава страданието. Ще кажете, че страданието е резултат на отклоняването на човека от правия път. Според мене, страданието е необходим път за развитието на човека.

Страданието е нещо възвишено и благородно. Ако човек страда и се ожесточава, той не е разбрал смисъла на страданието. И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие.

А това, че участвувате в страданието на цял един народ, това е една привилегия; и това, че можете да участвувате в радостите на цял един народ, това е също една привилегия. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието. Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието.

Така той може да си отговори на един от важните въпроси в живота – за страданието и за радостта. Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Като не разбират този закон, хората питат защо е допуснато злото и страданието в света. Човек трябва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи с него. Като ученици, вие трябва да се справите със страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно с него. Страданието посещава всички живи същества.

Човек страда по единствената причина, че страданието му е голямо. Ако намира, че страданието му е голямо, нека продаде част от него.

Страданието говори в твоя полза. Ако не дойде една ръка да те изправи чрез страданието, ти си изгубен човек. Дойде ли страданието, радвай се. Ако си богат, и дойде страданието, отвори кесията си; ако си беден, стани и иди да помагаш на близките си. Какъвто и да си, щом дойде страданието, приеми го като добър признак. Аз разбирам страданието като вътрешен процес на Божествената Любов. Значи, страданието е правилният път.

Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието. Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. Голямо е страданието на Бога като гледа как някой човек губи всички условия и възможности за развитието си.

Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.

Когато Христос беше в Гетсиманската градина, Той се молеше да се отмени по някакъв начин чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощ, и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля!“ След това Христос разбра че чашата, която Бог Му беше определил да изпие, криеше в себе си велико благо.

Любовта изключва смъртта, обезсърчението, страданието.

Оттук виждаме, че радостта и страданието се редуват в зависимост от пълненето и празненето на кофичките.

Нищо не сте пострадали! Страданието е само едно вътрешно разбиране в дадения случай.

Страданието, това е едно напрежение, за да се изпита силата на човешката воля – да се види каква морална мощ може да имаш. Тез, които не могат да издържат страданието, у тях моралната мощ е слаба. Доброто е още по-силно от страданието. Ако ти не можеш да издържиш страданието, ти доброто никак не можеш да издържиш. Напрежението при доброто е двойно по-силно! Та от това гледище напрежението при страданието е закаляване на процесите, с които работят умът, сърдцето и волята. Страданието е за известно време. Щом си се закалил за известно време, страданието престава.

Страданието се явява, когато човек сравнява две различни неща.

Ти имаш едно състояние и казваш: „Защо е страданието“. Ти трябва да сведеш страданието към известни сили. И лошият работи, за да се избави от страданието. И лошият живот, за да се избави от страданието работи, и добрият, за да не изгуби радостта си; и добрият работник, за да не изгуби богатството си, а сиромахът работи винаги, за да се освободи винаги от своето богатство – сиромашията.

Следователно неразположението, страданието, противоречието, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си.

За него страданието е приятност.

Когато страдате, не бягайте от страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрез страданието. Страданието и радостта са условия, при които човек изработва различни добродетели. – „Ама колко време ще страдам?“ – От тебе зависи. Колкото по-разумно носиш страданието, толкова по-скоро ще се освободиш от него.

За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране.

Аз наричам страданието мечтание. Страданието в света се произвежда винаги от живите разумни същества.

Значи недоволството, неразположението и страданието са подобни на сълзенето на очите. Страданието трябва да посети човека, за да изхвърли непотребната, чужда материя, която се е натрупала върху сърцето и ума му и предизвиква недоволство и неразположение. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.

По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Страданието се отнася към процесите, означени с буквата x.

Прекъсне ли човек връзката си с Любовта за момент, усъмни ли се в нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжат, той влиза в областта на безлюбието, където царува насилието, страданието, смъртта.

Какво представлява в случая комарът? – Страданието.

И досега още страданието представлява неразбрана област. Може ли да проникне в тази област, с един замах човек се освобождава от страданието.

Един от най-големите адепти като Йов, който не разбираше какво нещо е страданието, казваше: Да имам богатство.

Каквото и да правите, каквито теории и да създавате за страданието, гребенът не иска да знае. Дойде ли страданието, човек трябва да учи. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието.

Най-великата наука, която човечеството познава, е науката за страданието. Аз понякой път искам да ви обясня смисъла на страданието. Тогава се задава въпрос: От какво произтича страданието на тези 200, 300 бука в тази гора? На вашето присъствие. Всеки един човек, който е минал по закона на страданието, след страданието иде радостта. И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в радостта. Тогава кое е по-мощно в света? Страданието или радостта? (страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта. Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта. И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието. Следователно, ти не можеш да минеш радостта, докато не минеш областта на страданието. Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в радостта, трябва да минете през страданието. Всеки един човек, който е минал през страданието, има право да яде. Всеки, който не е страдал, не е минал през страданието, няма право да яде. Казвате, докога? Докато мине страданието. Като мине страданието, ти имаш право да ядеш най-хубавото ядене, каквото намериш. Щом си минал през страданието на живота, ти си морален. Онзи човек, който не е минал през страданието, няма никакъв морал, няма никаква философия и нищо не разбира. Какво ще ми каже онзи страхливият? Като съм минал аз през тази дупка на страданието, ще ме пита някой: Ти качвал ли си се горе? Та какво ще ми каже онзи страхливият? Аз съм се качил на 25 километра горе във въздуха, той ще ми каже нещо? Ти качил ли си се там горе? Какво ще ми даваш ум на мене? Качи се горе, че като се върнеш, тогава ще се разговаряме.

Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева.

И който очаква радостта преди страданието, той не разбира закона.

Казвате: „Какъв е смисълът на страданието?“ Велик е смисълът на страданието.

Казвате: какъвъ е смисълътъ на страданието”? Великъ е смисълътъ на страданието.

Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.

Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата.

Страданието е глад, радостта е ядене. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието. Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“.

Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Страданието и радостта са брат и сестра. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на радост.

Когато става въпрос за лошото, човек иска час по скоро времето да се съкрати; става ли въпрос за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо? Защото на всяко страдание отговаря Радост, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и Радостта – щом страданието се продължи по-дълго време, и радостта ще трае същото време, законът е такъв.

Мнозина казват, че Христос дойде на Земята, за да пострада; не, идването на Христа на Земята не е въпрос на страдания, страданието е случайно нещо, то не може да бъде въпрос, който да определя този важен момент – слизането на Христа на земята. Тъй щото вие трябва да разберете вътрешния смисъл на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнете към него да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисъл на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си – тя сама да хвръкне, а през това време той ще учи.

Така ти само ще усилиш страданието в живота си. А главната философия седи в това: по кой начин можем да отмахнем страданието, да имаме едно естествено положение на живота.

Каквото и да си мислите, но трябва да знаете, че зад тези временни наслади, които ви се дават, седи такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували. Но животът не седя в страданието.

Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив.

Какво е страданието в света? Актив или пасив? Нали е пасив. При страданието ние вземаме от пасива.

Страданието е процес на възпитание.

Животът се заключава в страданието. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Страданието и радостта са второстепенни неща.

В страданието е животът. Дошло е страданието. Няма да питаш: "Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така?" Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живота.

Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.

Причината е, че чувствате страданието на цялото човечество.

А смъртта не е влязла в страданието.

Ако му се случи някакво нещастие, веднага се пита, защо Господ го е забравил, защо е допуснал страданието.

Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва.

Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва.

Когато дойде страданието във вас, страданията не са нищо друго, освен изпит, изпитват вашата любов на какви основи седи.

Той всеки момент хлопа на вратата на някой страдащ и се вслушва в страданието му.

Щом започне да се движи, страданието му престава. Най-после човек казва: Победих! Справих се със страданието.

Докато те събуди природата, ти страдаш, значи страданието продължава дотогава, докато човек се подвижи, щом човек се подвижи, престава страданието.

Да мислиш, че мъчението и страданието са постоянни, това значи да се заблуждаваш. Ти казваш: Страданието ми има смисъл, защото намерих един приятел в живота си. Здравият може да вземе половината от страданието на болния и да облекчи положението му. Същият закон се отнася и до страданието. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе.

И тъй, страданието не е нищо друго, освен вашият богат братовчед, дошъл от чужбина да ви изпита, дали може да остави парите си на вас. Като дойде страданието, т. е. първият братовчед при вас, кажете: Заповядай, остани при мене, колкото време искаш. След време, страданието открива истинското си положение и казва: Аз не съм беден човек, разполагам с милиони.

Разправяха ми един случай за предаване на страданието. Страданието е необходим процес.

Страданието е един процес да се освободите, то е верига страдания, докато се роди благородното, докато се роди Божественото.

Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините.

Така ще дойдем до въпроса, какво представя страданието. – То е необходима сянка за разбиране на радостта. Страданието е най-малкото зло в света. Радостта гълта страданието. Страданието и противоречието в живота не са нищо друго, освен попската пила. Когато страдате, природата взима участие в страданието ви, иска да ви даде най-малкото щастие.

Тогава идваме до изяснението, що е страданието? – Една сянка, за да бъде разбрана радостта! Сянка е това, но ако тази сянка не съществува в света, тогава самият лъч ще мине и замине. Страданието – това е най-малкото зло в света. А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. И страданието в света, противоречието някой път е, ти отиваш да се изповядваш, казваш: Много погрешки направих, но като дойде попската пила, ти веднага тургаш в ума си мисълта, казваш: Нямам грехове.

В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне.

Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Страданието в живота е мечката. Ако си силен, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. За да видиш, какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги впрегнеш на работа.

Казваш: "Не знаеш ли, Господи, че аз страдам?" Та отде знаеш, че страдаш? Кога дойде страданието в света? Страданието дойде след непослушанието. Страданието влезе в живота след непослушанието. Като дойде едно страдание, турнете си ръката на врата на това страдание и веднага страданието ще престане да е страдание.

Ако моите възгледи са прави, ако моите мисли са прави, ако вашите мисли са прави и т.н., има един закон: тогава страданието е несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е несъвместима.

Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Благата на живота идат чрез страданието. Вълкът носи страданието в света.

Докато другите хора страдат, ние казваме, че страданието е намясто. Щом дойде страданието до пас, ние казваме - за другите разбираме, не за нас. Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в радостите. Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на радостите. Единственото хубаво нещо на земята е страданието. Страданието е концерт. Вълците са същества на страданието.

Казвам: Когато в тебе се увеличава страданието, ти си студентка.

Едно от най-великите блага е страданието, скръбта. Скръбта, страданието е един вид изменение, сгъстяване. Страданието е най-малкото състояние на човешката душа. Страданието показва, че волята ти е отслабнала. Безполезно е вашето твърдение за страданието и скръбта.

Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето.

Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието. Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза. Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него. Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието.

После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието. Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. Ти казваш на хляба – замина си страданието. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали.

Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието.

Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си болен и беден? Бедността е неразрешена задача. Има нещо неприятно в страданието, както и в работата, и в яденето.

Ако бяхте един ангел, завършил своята еволюция, и дойде страданието при вас, какво разбиране щяхте да имате? – Когато сте в училището, когато учителят ви учи, щом влезете в училището, всички сте сериозни, но когато свършите гимназия, учителят има друго отношение към вас. Затова страданието постоянно ви гълчи. Страданието е сериозно. Страданието е сериозното лице на учителя, който ви пита как да не знаете. Особено страданието не обича да го изваждаш.

Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо.

Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.

Бъдете всички бодри, юнаци, пък като дойде скръбта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пък си поиграйте с него. Сега питате: „Какво да правим със страданието?” Поиграйте си с него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си с обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си с отчаянието.

А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо. Страданието не може да произведе жалост. Например дойде някое страдание – страданието е кръстене. Турете страданието в ума си, мислете за него – защо е дошло и за какво. Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието! Когато го държиш три дена в главата си, три дена в сърцето си и три дена на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.”

Ако носиш страданието си съзнателно, ти си свободен. Волята взима участие и при страданието, и при радостта. Който няма воля, не може да се освободи от страданието. Колкото и да мисли, мисълта не може да го освободи от страданието. – Аз обичам Господа. – Колкото и да Го обичаш, страданието няма да те напусне. Бог може да те освободи от страданието, но ако го махне преди да си разбрал смисъла му, с това се нарушава законът на свободата. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му. И Христос, като дойде на земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше.

При страданието взима участие волята, и при радостите взима участие волята. Може да обичаш Господа, но страданието пак няма да мине. Господ няма да ти премахне страданието.

Вие знаете, че страдате, но какво иде след страданието, не знаете; знаете, че старият Адам ще се измени, но какво ще придобие след това, не знаете; знаете, че иде нещо ново, велико, но какво ще бъде то, не знаете. То представлява кръстът, т.е. страданието. Какво трябва да направиш, за да избегнеш страданието? Ако краката ти са вързани, непременно ще страдаш. Щом кръстът се движи, човек постепенно се справя със страданието. За оня, който не може да си служи правилно с числото пет, иде четворката, т.е. страданието. Ако не мислиш, че иде страданието, и не вярваш, че всяка мъчнотия има разрешение, ти си лош и неразумен човек, ти нямаш вяра.

При изпъждането на човека имате страданието. След страданието започва печалбата. Вие започвате със страданието, но не знаете след страданието какво ще дойде. Това число знаете, че е кръстът, страданието. У човека, който е създаден по образ и подобие Божие, щом туриш ръцете настрани, ти страдаш, започва страданието. Но за да избегнеш страданието, какво се изисква? – Ако твоите крака са свързани, ще страдаш. Щом ти не знаеш как да употребиш числото 5, ще дойде числото 4, значи страданието. Ако не вярваш, че може да излезеш от страданието, ти си лош човек. Ако намериш изходен път, ще излезеш от страданието. Едно, две, три, четири е изпитание на страданието. Но след страданието какво ще дойде? – Знаеш, че няма да страдаш.

Сега няма какво да ви занимавам с ревността и със страданието.

Когато идеш при Бога, няма да се оплакваш – благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че можеш да се учиш! Страданието е цяла тайна, то е живо – със страданието, което претърпяваш, е свързано развитието на хиляди същества. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието и да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко! Когато дойде страданието, никога не питай за колко дена е дошло. Когато идеш при Бога, Той като те види отдалеч, ще ти олекне – Господ много добре знае за страданието ти. Ако в резултат на това налагане (по който начин и да е станало) вие придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място.

Ще мине страданието.

Ние не.се интересуваме от безумието: Какво нещо е страданието. И от страданието не се интересуваме.

Никой не може да избегне страданието.

Не зная кой от вас може да се избави от страданието.

Няма никаква логика във всичко това и следователно не си е на мястото такава песен – тази песен не е за Небето, което означава, че този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената Мъдрост.

Вашето днешно съзнание ни най-малко не влиза в страданието на животните, на растенията, даже на вашите близки. Страданието казва: Не върви там, дето не трябва.

Човек, който не участва в страданието, той не може да участва и в радостите, и в благата.

Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола.

Защо трябва да страда? За да учи хората на търпение, да не ги е страх от страданието. Всички, които са тръгнали в този път, - вас ви е страх от страданието.

Да те измъчват твоите неприятели, разбирам, това има резон, но да те разпънат твоите приятели, които ти обичаш и за които се жертваш, това е именно страданието. Според мене, според моето разбиране, страданието е най-великото, което човек може да придобие на земята. След страданието той придобива дълбочина. След страданието идат Божиите блага. Недоволният да влезе в мъчението, мъчението – в скръбта, а който скърби, да влезе в страданието. Страданието е временно, но впечатленията, оставени във вашето тяло, са дълги. Чрез тия страдания, чрез недоволството, мъчението, скръбта ще дойде страданието, ще дойде след това радостта, ще дойде онзи изблик на любов, чрез който животът на земята ще се разбере. В страданието ще познаете, че никой не ви обича. Най-първо ще мислите, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо не знаете. Най-първо мислите, че Бог мисли за вас, но в страданието ще дойдете до мисълта, че Бог не мисли за вас. Щом можете да страдате, като мине страданието, тогава само във вашия вътрешен живот ще се яви едно знание на сърцето, такова каквото никога не сте виждали и ще кажете: Всичко това, което аз претърпях, не може да се сравни с онова, което придобих. То е онази вечна младост, вечната красота, вечната сила, вечното знание, ще видите всичките онези радостни лица, които ще ви поздравят и ще кажат: Добре дошъл! Ние се радваме, че имаме един такъв брат, който е бил толкова силен, да носи страданието, без да се бои.

След нея може да дойде страданието. Недоволството е слабо налягане; мъчението е малко по-силно налягане; скръбта е по-голямо налягане от мъчението, а страданието е най-голямо налягане.

Значи, мъчението и страданието са резултат на действията на ума.

Вие сте приложили на страданието качества на недоволство, мъчение и скръб. Такива работи в страданието ги няма. В страданието няма нито помен от недоволство, мъчение и скръб, но има нещо, което е по-силно от тях. А пък страданието е на ума.

Например дойде ви страдание или една отрицателна мисъл – защо не може да я промените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е ваша привилегия? Искам да се отпушвате, защото сте направили в себе си бентове. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.” Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на Радост.

Крушата казва: Виждам мъката и страданието ти.

Тогава иде страданието, и човек се опомня, разбира, че е сгрешил.

Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта.

Радостта е красотата, а страданието – грозотата.

Глъбините на страданието никой не може да издири.

Например някой се оплаква, че има много големи страдания, но когато го заведеш при другите, казва: „Моите са нищо.” Ако заведеш втория при трети, и той казва: „Моите са нищо.” Глъбините на страданието никой не може да издири.

Страданието е вметнато в живота, смъртта е вметната в живота, скръбта е вметната в живота.

Що се отнася до страданието, то е необходимо течение в света.

Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Казваш: Страданието ме съсипа. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Страданието не продължава повече от един ден: От изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието. Да се справите със страданието и със смъртта, това е задача, която всеки човек трябва да разреши. Христос е страдал и разреши въпроса за страданието. Зад страданието се крият разумни същества, с които трябва да се запознаете. Страданието разтоваря, а радостта товари.

Трябва ли да се безпокоиш за ежедневния живот? - Защо страдаме тогава? - Страданието е неизбежно, то е сянка на любовта. Не мислете, че любовта изключва страданието.

Не мислете, че любовта изключва страданието. Страданието е външна сянка. Колкото любовта е по-голяма, толкоз и страданието е по-голямо. Колкото страданието е по-малко, толкоз и любовта е по-малка.

Страданието в света не произтича от големите грехове. Страданието в света произтича от неизпълнението Волята Божия.

Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.

Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.

Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание. При това положение той непременно ще забрави страданието си.

Когато някой човек върши престъпление, страданието се качва на гърба му, кара го да мисли.

Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите.

Ако разбираш, трябва да се радваш за страданието. Ти се радваш, но трябва да знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост.

Ти страдаш; ако разбираш, трябва да се радваш на страданието. Ти се радваш, но трябва да знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост.

Защо трябва да пееш? - За да се отложи страданието ти. За земния живот по-хубаво нещо от страданието няма. Човек, който не е минал по пътя на страданието, той не е човек. Другояче, ако няма такава връзка между страданието и бъдещите последствия, страданията нямат смисъл.

Защо трябва да пеете? За да се отложи страданието ви. Другояче, ако няма такава връзка между страданието и бъдещите последствия, страданията нямат смисъл.

Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява.

Най-първо страданието е тънко като косъм, после надебелява, надебелява. Когато страданието е малко, то е младо.

Всякога прахът разваля работата на Любовта, съмнението разваля работата на Любовта, страданието и то разваля. Страданието, когато ти го превъзмогнеш, то ще ти донесе едно велико благо.

Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. При това, той предпочита радостта пред страданието. – Защо? – Защото не разбира живота.

Някой път човек предпочита радостта пред страданието. Някой път избягваме радостта заради страданието.

Трябва да седя по-горе от богатството, по-горе от сиромашията, аз трябва да седя по-горе от страданието, нищо повече.

Има в света един език на природата, той не е език на плача, не е език на страданието, не е език на скръбта, не е език на мъчението.

Питам: Скръбта, страданието на хората реално ли е или привидно?

Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата.

Всяка скръб се дължи на известни погрешки и страданието е изкупление. Страданието ще дойде и на другите.

Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Страданието е неизбежно сега.

Защо да не може човек при страданието си да се весели? Защо ще скърбиш за изгубеното богатство? При дадени случаи то може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Страданието е неизбежно сега.

Ще кажете, че страданието е необходимо.