Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре.

— Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.

Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим.

За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията.

Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната.

Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг.

― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта.

В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив.

Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили.

Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха.

Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.

Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни.

Заболяваме, викаме лекари да ни лекуват, но при все това смъртта ни задига.

След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени.

Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.

Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Този турчин – това е смъртта. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал? „Чрез Божествения живот.“ Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото. Но с кого? Със смъртта. Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. Страхувате се от смъртта. Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.

Представите обаче за „смъртта“ са различни. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността.

Ние ще бъдем свободни, ще си извадим билет и ще тръгнем, и няма нашите приятели да вървят подир нас и да казват: „Горкият човек смъртта го покоси“. – „Не – ще кажем, – аз отивам да направя разходка, отивам да посетя бащиния ми дом, един ден пак може да се върна“. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.

Сега се страхувате от смъртта и казвате: „Дяволите са лоши духове, ще ни попречат”.

Смъртта е разлагане на материята.

Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Христос иска всинца ви да тури на власт, да станете господар над живота и смъртта. И знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават.

Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека.

В този случай смъртта е едно преимущество – да умрем за една идея, за една Божествена мисъл, това е привилегия.

Ние се борим против процеса на смъртта с процесът на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна.

Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени. Под думата „възкресение“ разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек – за да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем.

Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може да се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват.

Костите представляват човека след смъртта му. Някои казват: “За мене е безразлично какво ще остане след смъртта ми”. Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът.

Смъртта на земята е раждане в другия свят – раждаш се за по-висок живот от земния. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта.

Смъртта на земята е раждане в другия свят - раждаш се за по-висок живот от земния. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта.

Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Някои хора не се страхуват от болестите и от смъртта. Като знаете това, не се страхувайте от смъртта.

Следователно, който иска да мине от живота на смъртта в безсмъртния Живот, той трябва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромасите, а на обидените от него да се отплати четверократно.

Това е смъртта.

Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Значи, смъртта подразбира залязване на слънцето.

И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Аз бих желал с тях да отида – славно нещо е да отидеш на Небето! Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекар. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа“.

Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Не е Господ с вас, щом се боите от смъртта. Щом наближи смъртта, кажете: „Ида, Господи, дай ми там друга работа."

Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта.

И вие ще бъдете един ден на трапезата на смъртта, и там ще ви изядат.

Това е трапезата на смъртта, на която ще бъдете и вие един ден, и там ще ви изядат.

Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на Живота от един пласт в друг и излизане на повърхността като добър чучур.

Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи!“ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи. Всѣки, който се плаши отъ смъртьта, отъ дявола, той не познава Бога. Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта.

Някои се страхуват от смъртта. Какво страшно има в Смъртта? Любещият не се страхува нито от смъртта, нито от злото. Щом е така, не се страхувайте нито от смъртта, нито от злото. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века, във вашите радости и скърби, в живота и в смъртта.

Само мъртвият може да говори за смъртта; живият говори само за живота.

Вие сте радостни, но дойде единъ „философъ“ и ви каже, че хората сѫ мъртви, т.е. нѣма животъ слѣдъ смъртьта и вие се наскърбявате.

Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг.

Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ.

Една от причините за смъртта на хората се дължи на факта, че духовете ги привличат; те отиват при тях, да изучават културата им, да придобият нещо ново. – Къде е духовният свят? Да се задава такъв въпрос, това е, все едно, някое малко животно да пита, къде живее човек. Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже: Върви след мене! Ти ще й даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари. Като чула тези думи, жената се разплакала, но най-после казала: Няма какво да правя, ще се примиря с положението си, но едно нещо искам от тебе: да ми обещаеш, че след смъртта ми, няма да се ожениш за друга. – Виж, не мога да ти обещая това. Не се страхувайте от смъртта. Кой от вас е умирал, за да знае, какво нещо е смъртта? Ако никой не е умирал, няма право да говори за другите хора, че умират. – Ще умрем един ден. – Това не е никаква философия. Така трябва да се гледа на смъртта. Бъдете свободни и не се страхувайте от смъртта.

Тѣзи книги какво може да доставятъ на хората? Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „Азъ не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ?“ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и азъ искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ.

Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Ще кажете, че са умрели. – Що е смъртта? Нищо друго, освен продажба. В този смисъл, смъртта подразбира продаване. Казвате, че смъртта е страшна. – Страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта.

Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.

Какво представя смъртта? – Пречистване, т.е. напущане на старата и нечиста къща, за да изгори.

Слѣдъ смъртьта си, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава.

Какво означава разрушаването на един храм? Смъртта на човека. Бог изпраща смъртта да разруши нечистия човешки храм, след което го изпраща в робство за десетки години. Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в учеността, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разрушаване на нечистите човешки храмове, с цел да се съградят нови, чисти и съвършени.

Какво означава разрушаването на единъ храмъ? — Смъртьта на човѣка. Богъ изпраща смъртьта да разруши нечистия човѣшки храмъ, следъ което го изпраща въ робство за десетки години. Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разрушаване на нечиститѣ човѣшки храмове, съ цель да се съградятъ нови, чисти и съвършени.

Какво осигуряване е това, при което смъртта следва човека? Осигурен ли е умрелият? Гробищата са пълни с такива осигурени. Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта? Напускане на стария мях и влизане в нов.

Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ.

Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта.

Нѣкои живѣятъ на земята, но мислятъ за смъртьта, страхъ ги е, че ще умратъ. Нищо страшно нѣма въ смъртьта.

Къде остана неговата умна глава? Докато е бил жив, виждали сте главата му, но след смъртта му нищо не виждате, освен празен череп и сухи кости. И смъртта да не ви плаши.

Казватъ за нѣкого: Уменъ човѣкъ бѣше той. — Кѫде остана неговата умна глава? Докато е билъ живъ, виждали сте главата му, но следъ смъртьта му нищо не виждате, освенъ празенъ черепъ и сухи кости. И смъртьта да не ви плаши.

Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. За тях смъртта съдържа елементите на Възкресението. Само доброто вино може да освободи човека от смъртта. Какво представлява смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот.

Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взима като емблемъ на смъртьта, и сладко — емблемъ на живота. За тѣхъ смъртьта съдържа елементитѣ на възкресението. — Кой човѣкъ може да възкръсне? — Който може да умре. Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта? — Робство. Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка. Велико изкуство е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ.

След това ще питате защо Бог е допуснал смъртта. И смъртта е човешко изобретение.

Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането.

Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел.

Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.

Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви.

Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Не очаквайте на богатство, което иде следъ смъртьта на родителитѣ ви.

Много време ще чака гладният за бял хляб! За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички Добродетели.

Много време ще чака гладниятъ за бѣлъ хлѣбъ! За предпочитане е приживе да дадешъ нѣщо на човѣка отъ богатството и благата си, отколкото да му оставишъ следъ смъртьта си хиляди или милиони лева. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели.

След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.

Следъ това ще се издигне паметникъ на тази граната, защото, вмѣсто безлюбието, тя донесе любовьта, вмѣсто невежеството — знанието, вмѣсто ограничението — свободата и най-после, вмѣсто смъртьта — безсмъртието. Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои. — Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба.

Ако знае много, защо не се освободи от смъртта? Ще възразите, че като се е родил, човек непременно трябва да умре. Природата си служи с друг метод – със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта. Смъртта учи човека да живее по ум, по сърце, по душа и по воля. Като мине през зоната на смъртта, той все ще научи нещо.

Нѣкой мисли, че знае много. — Ако знае много, защо не се освободи отъ смъртьта? Ще възразите, че като се е родилъ, човѣкъ непремѣнно трѣбва да умре. Природата си служи съ другъ методъ — съ смъртьта. Когато иска да накара човѣка да не грѣши, тя праща смъртьта. Смъртьта учи човѣка да живѣе по умъ, по сърдце, по душа и по воля. Като мине презъ зоната на смъртьта, той все ще научи нѣщо.

Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.

Свещеникътъ казва: Смъртьта е неизбѣжна.

Той предчувства смъртта си.

Той предчувствува смъртьта си.

Не ритайте срещу това корито, за да не дойде смъртта и да ви задигне.

Не ритайте срещу това корито, да не дойде смъртьта и ви задигне.

Има нещо страшно в живота – това са зъбите на смъртта.

Смъртта не подразбира свършване на живота. Когато дъщерята заболее, майката трябва да се бори със смъртта като тигрица, за да я спаси. Обаче има случаи, когато смъртта на децата носи известно благословение за родителите, но това вече не е смърт, а преселване. Страшна е смъртта, когато иде преждевременно и лишава човека от възможността да реализира своите идеали. – Как може човек да се спаси от смъртта? – Като живее в пълна хармония с Бога.

Как ще отречеш светлината? Как ще отречеш живота? Животът се доказва чрез смъртта, а смъртта – чрез живота. Всъщност, смъртта е сянка на живота. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл. Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката. Сегашният човек се страхува от смъртта, без да се замисля върху нея, като свое изобретение. Как може да се страхува човек от собственото си изобретение? Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. С това Той изключва смъртта. Който люби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, а ближния си като себе си, той е придобил вечния живот и не се страхува от смъртта. Само онзи може да говори за свобода, който е скъсал веригите на смъртта. Както смъртта в един момент може да окоси хиляди глави, така и животът в един момент може да възстанови падналите глави. Животът е по-силен от смъртта, а любовта – по-силна от омразата. Който е силен, само той има право понякога да се излежава под сянката на смъртта и омразата.

И днес всички се питат, защо съществува смъртта. Много просто, смъртта е бирник, който заставя длъжниците да изплатят дълговете си. Като дойде смъртта, всички се плашат. Смъртта иде да ликвидира с греховете и престъпленията на хората, т.е. с техните дългове. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Какво означава точката? – Тя означава смъртта – край на стария живот и начало на новия.

Казано е в Писанието: „Заплатата на греха е смъртта“. Обаче, тази любов води към смъртта. Смъртта е дело на греха. Бог казва: „Не съизволява душата ми в смъртта на грешника.“ Каже ли някой, че умира от любов, той не говори истината. Те казват, че гърнето се счупило, а ние казваме, че то оживяло, освободило се от оковите на смъртта. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Имам власт да я положа, имам власт и да я отнема.“ Ще кажете, че всичко, което ви се говори, е добро, но не можете да се съгласите с мисълта, че вашата любов води към смъртта. Кой от сегашните хора не е умрял от любов? Проследете живота на своите близки и ще видите, че който е умрял, причината за смъртта му е или магнетичната любов, или приятелската любов, на които се е поддал. А тъмнината и смъртта са синоними. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. Никой няма право да става причина за страданията и смъртта на своя ближен.

Какво всъщност, е смъртта? Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече.

Но само смъртта има право да разрушава човешките тела.

Но само смъртта има право да разрушава човешките тела.

Когато у вас Любовта се смени с омраза, това е имитация на Любовта и такава любов се нарича любов на смъртта, от която днес всички умират. Някои казват: „Смъртта е затвор”. Смъртта подразбира самопожертване.

Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно.

Защо се грижите за тези осигуровки, защо не си зададете въпросите: има ли душа, или не; живее ли човек след смъртта си и т.н.? Колцина от вас са сигурни, че след смъртта си ще продължават да живеят? Всички вярвате, че ще умрете и с това животът се свършва. Преди колко хиляди години влезе между хората това учение на смъртта? Учението за смъртта е една аномалия в живота. Тъй че смъртта е материята, а животът - духът. Смъртта представлява основа на живота, материалите представляват основа на духа, тоест в материалите се крие горивото за духа. Ние сме различни до смъртта, но минем ли в смъртта, всички се обединяваме и сме еднакви. Питате ме: „Ами зад смъртта в какво положение ще се намираме?" Казвате, че зад смъртта няма никакво съществуване. Да умре някой, значи да се премахнат всички пречки за развитието му, и след смъртта да се явят нови условия за нов живот. Гробът е яйцето, което дава новите условия за живот, а смъртта е съдебният пристав, който взема всичко непотребно от тебе.

Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, т. е. партията на смъртта.

Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, тоест партията на смъртта.

Човекът още разсъждава, дали ще живее след смъртта си или не, дали животът има смисъл или не. Животът в тялото е разнороден, а в смъртта – еднороден.

Те измъчваха, убиваха своите пророци, притриваха главите им с трион, а след смъртта им правеха паметници и ги величаеха.

Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдиците си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се туря някоя глиста, за да се хване рибата.

Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“.

Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек.

Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа.

В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека.

В тоя смисъл смъртта не е нищо друго освен край на монархическото управление в човека.

Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори цигулари, но цигулките им не изгубиха своята цена.

Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори цигулари, но цигулките им не изгубиха своята цена.

Младият момък се обезсърчил от живота, защото попаднал в закона на труда и мъчението, крайният предел на които е смъртта.

Иде смъртта и те задига.

Дохожда смъртта, отнима ви всичко и вие сте вече вън от жена си.

Какво страшно има в смъртта? Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17.

Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си.

Тъй поне Бог е създал света и смъртта не е нищо друго освен един учител, който ни учи, че ние ще умираме дотогава, докато разберем и приемем религията на любовта.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” Аз се чудя на сегашните правоверни и религиозни, които се страхуват от мене. Те трябва да се плашат от друго: страшна е смъртта, страшен е адът. Като вземеш торбата на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си. Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. То е само един момент в човешкия живот; развитието е друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. Христос казва: „Имам ключовете на смъртта,” Той говори, именно, за отровата, която предизвиква смъртта. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и на смъртта и принципът на живота. Затова Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” Отровата на ада и на смъртта ще се отнеме от виделината на живота и от него ще остане само онова, което носи вечния живот. Христос отключи ада и изхвърли смъртта навън, като каза: „Аз съм жив.” Новият живот изкарва смъртта вън от ада и влиза в нашите души. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди, смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. Смъртта неизбежно съществува. Той има ключовете на ада и на смъртта.” Въпрос е, трябва ли християните да се делят на православни, евангелисти, католици, съботяни.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Хората трябва да се плашат от друго, страшна е смъртта, страшен е адът; днешният, съвременният ад е страшен. Не, то е за бея, а смъртта носи своята торба и като те хване, ще платиш. Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." Спасението е само един момент, развитието - друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта и да кажеш: „Че аз съм жив!" Тогава живият Господ трябва да дойде като свидетел на всяка твоя постъпка, на всяко твое дело, което ти извършваш, и тази твоя постъпка да бъде права пред лицето на Този, в Когото ти живееш. Христос казва: „Имам ключовете на смъртта." Значи това семе, което може да се посади в името на Божията любов и Божията мъдрост, израства едновременно от тези два велики принципа - единият е принципът на ада и смъртта, а другият - принципът на живота. Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Той изхвърли смъртта от ада и казва: „Аз съм жив." Този живот изкарва смъртта навън из ада, от нашите души. Изхвърлете от ума си мисълта, че сте грешни, че Бог не ви слуша, че еди-кой си казва тъй и тъй, изхвърлете разните преводи на разните автори и се обърнете към Господа! Този Господ, Който има ключовете на ада и смъртта и държи под Свой контрол, за да не би смъртта да вземе надмощие над Неговите деца, над човека. Ако смъртта съществува, тя съществува по причина на един определен закон непринуден, защото ние доброволно я приемаме, ние доброволно ядем от плода на познанието на доброто и злото. Съвременната Христова църква може ли да каже тъй: „Жив е Онзи, в Когото ние вярваме, и Той има ключовете на ада и смъртта."

Коя е причината за смъртта на човека? Човек умира, защото е заложил душата си на оня, който само може да я погуби.

На какво се дължи смъртта? Смъртта се дължи на това, че залагаме цялата си душа на онзи, комуто не трябва.

Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде.

Но северът означава още смъртта, а югът – живота. Животът започва най-първо със смъртта.

Север означава истината, а още и смъртта; юг означава добродетелта и живота. Животът започва първо със смъртта.

Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието. Сегашните хора гледат на смъртта, на страданията и мъченията като на големи нещастия.

Смъртта е ликвидация със старата култура. Кажете си: Благодаря на Бога, дето със смъртта на моя близък ми напомня, че и аз трябва да ликвидирам със старите си сметки. Следователно, когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. – Кои са старите сметки? – Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. Обаче, де е самият човек? Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Какво ще кажете за светията, на когото всички кости след смъртта му се разграбват.

Хората гледат на смъртта като на нещо страшно; когато влязат в Царството Божие, ще я срещнат, и тя ще ги запита: Познавате, ли ме? – Познаваме те. – Наистина, няма дом на земята, който да не съм посетила. По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. – Докога ще ни посещава смъртта? – Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. Смъртта казва, че носи вашия близък на зелени пасища и при бистри отоци, а свещеникът му чете упокойна молитва.

Да мислиш, че със смъртта става прекратяване т земния живот, за да влезе човек в нова форма, това е свещено предание.

Живата разумна фирма не търпи лъжата, затова е създала смъртта. Вие сте роби на смъртта, която всеки ден одира кожата ви и прави от нея цървули.

Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна.

Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ.

В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“) И сега ние не трябва да се борим с болшевиците, а със смъртта.

Докато хората не възприемат учението Христово, не ще ликвидират със смъртта. Трябва да ликвидирате със смъртта и тогава ще бъдете истински господари-християни. Истинският християнин е господар на смъртта. Истинският християнин не признава смъртта, преминал е от смъртта към живот, а старите евреи казват: „Заспа и отиде при отците си.“

По-голям тиранин от смъртта няма.

След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен.

Аз казвам: това са стари хора, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Смъртта, която съществува, нещастията, страданията, полудяванията се дължат на съвсем други психични причини, а не на тия, на които ги преписват.

Усъмните ли се, вие оставате на дъното, смъртта идва.

Ако баща ви приживе е заровил имане, как вие очаквате след смъртта му да узнаете где е то заровено.

Спре ли сърцето своята функция - смъртта дохожда.

Двамата братя били длъжни, след смъртта на баща си да теглят жребие и комуто се падне свирката, да напусне царството. Когато хората започнаха да се венчават тъй, както не е определил Бог, създаде се смъртта, за да екзекутира хората, та да могат да намерят своята половина и да я наместят.

Всички, които ме мразят, обичат смъртта. Смъртта е нещо преходно в света.

Всички, които ме мразят, обичат смъртта". Смъртта е нещо преходно в света."

Наистина, това е противоречие, но когато твърдим, че Бог е всесилен, всеблаг, а същевременно в Негово име бесим, колим и осъждаме хората на чиста правдина, там ли е Бог? – Не, Бог не благоволи в смъртта и наказанието на хората.

Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Ще дойде смъртта и ще го отнесе. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота.

Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.

Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби.

Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща.

Затова иде смъртта. Следователно, смъртта носи освобождение на всички затворени души.

Затова и смъртьта иде въ свѣта, за да разруши тѣзи тѣла, които сѫ прѣвърнати въ автомати. Смъртьта е едно освобождение на всички онѣзи затворени души.

В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват.

Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов.

Единъ день, слѣдъ смъртьта на баща си, младиятъ принцъ отишълъ на ловъ и когато гонилъ една сърна да я убие, миналъ прѣзъ единъ сухъ клонъ, който го мушналъ въ дѣсното око и го извадилъ, ослѣпилъ го.

То ние ще се върнем към този именно физически свят, който е бил чист, кристален, и в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват, ще има постоянни промени.

Изобщо всички положителни неща идат по закон, а отрицателните – смъртта, омразата, завистта, са без закон. Няма закон, който определя смъртта на човека.

Смъртьта е безъ законъ, умразата е безъ законъ, ненавистьта е безъ законъ, прѣстѫплението е безъ законъ. Този ангелъ, който казвалъ, че Господь направилъ грѣшка, разбралъ, че той направилъ по-голѣма грѣшка, разбралъ, че орѣхитѣ не трѣбвало да се ядатъ, та слѣдъ смъртьта му да ставало споръ за тѣхъ между наслѣдницитѣ му.

След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек.

Ти се противиш на смъртта, но няма човек, който да не е влязъл в кошарата й.

Значи смъртта има два процеса в природата. И от всички видоизменения произлизат животът и смъртта. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона!“ Връща тя пратениците на Нерона.

И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника.

И смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека.

Той казва: „Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“.

Но по-добре е крякането, отколкото смъртта. Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15-годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката? Следователно, аз казвам, истината, това е тази красива Азибо.

Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта? Съвременните хора казват: „Нито един не е проверил що е смърт!“ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете! Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“. Смъртта подразбира ограничение на живота. Смъртта – това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива. Така определям аз смъртта. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И Толстой разсъждава тъй: „Ти ще ги нахраниш, но един ден те ще умрат, значи да даваш повече материал на смъртта“. Да излезем из рамките на временното, на смъртта, и да влезем във вечната свобода.

Ще дойде в нас Духът, и щом дойде в нас Божественият Дух, ще бъдем безсмъртни, ще бъдем свободни от великото робство на света – смъртта.

Подлежи ли туй умиране на опит? Кой от тия учени хора е опитал какво нещо е смъртта? Опитват те, че пулсът спира. Какво показва това? Това е само смяна на енергията, нищо повече! И когато някой говори за смъртта, ние ще му кажем, че смъртта не е нищо друго, освен сменяване на енергията в природата от едно състояние в друго. Да, ядат и пият, но смъртта, възмездието на кармическия закон, постоянно иде. И аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от лъжливите понятия, че си смъртен.

Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее.

Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.

Не извършиха нищо! От 8,000 години насам човек върши своята воля, и затова Бог казва на смъртта: „Ти постоянно ще възпитаваш тия непослушни деца“. И ако вие ме питате: „Докога ще умираме?“ – В деня, в който решите да приложите закона на Божията Любов, смъртта ще остави всинца ви и ще каже: „Оставям ви свободни да идете при баща си“. Обаче един ден смъртта те задигне, въпреки муската.

А щом видите вашата архива и въздигнете душата си към Бога, въздъхнете дълбоко и кажете: „Да дойде великото съзнание“, ще се почувствате и ще преминете от смъртта в живота.

От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта.

И затова се яви смъртта.

Но когато някой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добър път“, но никакви песни! Смъртта е нещо тържествено! Този живот е умрял, няма какво да му пеем, той иска мир и спокойствие; който заминава, първото нещо е, че той иска мир и спокойствие.

Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта или не, и най-после казват: „Религиозно трябва да бъде човек настроен“. Като липсва тя, идва смъртта. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя? Ако Любовта на майката е силна, нейните деца няма да умират. Тя ще каже на смъртта: „Няма да ти дам туй дете, то ще седи при мене, докато искам“. Онази майка, у която няма Любов, смъртта ще вземе детето ѝ. Тя се бори със смъртта и казваше: „Не, това дете е на Любовта и няма да го дам“.

Когато, един човек, в десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека след смъртта ми“.

Смъртта е двояка: има смърт за злото, има смърт и за Доброто. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа.

Той това дава, онова дава – и един ден светът ти вземе всичката сила и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено.“ – Хайде навънка! Кое е това разводно писмо? – Смъртта.

Ние за смъртта не трябва да мислим.

Ние сме вече свободни от закона на смъртта (ръцете настрани).

Ние сме вече свободни от закона на смъртта (ръцете настрани).

Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото.

Спасението е онзи велик акт, когато човек се освобождава от смъртта.

Спасяване подразбира освобождаване на човека от смъртта.

Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете. Това правило ще го знаете, в него няма изключение! Любиш ли, ще придобиеш вечния Живот; не любиш ли, смъртта и болестите ще дойдат в къщата ти. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта.

По-страшен разбойник от смъртта не съществува. Тъкмо си се разгулял, ядеш и пиеш, мислиш, че си осигурен, дойдат духовете на смъртта и казват: Давай всичко! Ти започваш да хъркаш, паднеш на земята и умреш.

Смъртта е един голям разбойник; тъкмо решиш да си похапнеш и да си попийнеш, идват при тебе духовете на смъртта и казват: "Ти си забогатял, дай парите!" Оберат те, ти изхъркваш и хората казват "Бог да го прости".

Мнозина казват: Родили сме се и ще умрем. – Отде знаете това? Как ще докажете, че има смърт? Лесно се доказва, че живеете, но как ще докажете смъртта? – Сърцето спира да работи. – Това още не е доказателство. Следователно, животът е реалността, а смъртта е нещо преходно, в което се проявява микроскопическа дейност. Значи, най-малката дейност, най-слабата проява на живота, това е смъртта. Затова се казва, че животът започва със смъртта, т. е. със своята най-слаба дейност. Де е тогава смъртта според вас? Когато организмът на човека е крайно разстроен и изразходвал последните си сили, Бог му изпраща смъртта. Казвам: Когато човек задлъжнее много и отникъде не идат средства за живот, Бог изпраща смъртта – минималният кредит на живот и дейност, за да може той правилно да се развива. Да умреш, това значи, да влезеш в областта на смъртта, като средство за освобождаване от грандоманията, в която си живял па земята. Върху такъв човек смъртта няма сила. Христос е имал друга задача: чрез смъртта да покаже на хората начин, как да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.

Следователно, когато минаваш от една школа в друга, т.е. от един вид вибрации в друг, ако не може да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон. Смъртта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото който умира, той тогава почва да живее.

Те тъй ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши, и ще дойде смъртта.

Чудно нещо, няма по-приятно от смъртта.

Казват някои, че земята била юдол, сянка на смъртта. За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта.

Според някои, земята е свят на страдание, долина на смъртта. Че е така, за това говорят болестите и смъртта.

На еврейски език тази буква означава смъртта, а у нас означава начало на човешкия интелект или начало на човешкия ум. При спущането си надолу парашутът непременно трябва да бъде отворен; не е ли отворен, смъртта е неизбежна за онзи, който е вътре.

Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!“ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия.

Кой баща желае смъртта на децата си? Бог, Който е всемъдър, всеблаг, не може да иска смъртта на децата си.

Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате.

Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота си.

Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му.

Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта.

Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни.

Питамъ тогава: Каква разлика има между бедния и богатия, когато смъртьта ги хване? За смъртьта ние имаме едно особено, смешно понятие. Споредъ индуската философия, смъртьта е Богъ, една Божествена сила, която разполага съ всички закони. Туй трѣбва да бѫде идеалъ на младото поколение: Вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ. Иначе, може още дълги години да робуваме, нѣма нищо по-лошо отъ смъртьта.

Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Според индусите, смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват. От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта.

След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания.

Значи, ако след смъртта се свършва всичко, с живота започва всичко. Щом престане разширението, смъртта ще дойде.

Има неща, от които се страхуваш. – От нищо не се страхувам. – Ами от бойното поле? Ами от глада? От смъртта не се ли страхуваш? Засега, гладът е най-страшното нещо в живота.

Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване.

После иде и смъртта, тежък е животът“. След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“ – В правия смисъл на думата след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. И владиката, който благославя хората и минава за заместник на Христа, като дойде смъртта, турят го в гроба и го опяват.

Той вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот.

Сегашното консервиране на храната представлява отлагания, утайки, които причиняват различни болести. – „Защо идва смъртта?“ – Заради нашите грешки, заради опетняване на Божествения живот.

Той бил мъртъв, а сега е жив.“ – Допреди Христа всички са били под знака на смъртта; Любовта не е могла да се прояви. Семенцата ще изгорят при този огън, животът ще се развали, ще дойде смъртта.

Допреди Христа всички са били под закона на смъртта, любовта не е могла да се прояви. Семенцата, които ще растат при този огън, ще изгорят, ще се развали животът, ще се роди смъртта.

Сегашните хора имат странно понятие за живота след смъртта.

Следователно може и не може, раждането и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане.

Питам ви: Не е ли същото, когато братя и сестри, в желанието си да получат по-скоро бащиното наследство, чакат смъртта на родителите си. Не може ли бащата да им даде наследството или част от него, докато е още жив? Знае се какъв е моралният уровен на тия синове и дъщери, които желаят смъртта на баща си и майка си.

Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. След смъртта именно започва мъчението.

А когато вашето дете трябва да умре, смъртта идва, без да я знае някой, идва тъй незабелязано, внезапно.

Досега никой не е определил що е животът, що е смъртта. Каквито и мисли да са изказани за живота и за смъртта, те са субективни, не се основават на самата реалност. И смъртта е процес, създаден от черното братство. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на Великите Божии закони. В този смисъл смъртта е едно случайно явление. Да пребъдват думите ми във вас, това е първото условие, за да се избавите от смъртта.“ С други думи казано: За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде честен.

Божествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Дето е смъртта, там е гниенето. Даже Христос, Който имаше добре оформено тяло, трябваше да мине през смъртта и да остави тялото си на земята.

Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко?“ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършеният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко.

В Стария Завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Моисей. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Ученикът не трябва да се поддава на дребнавостите. – Защо? – Защото те водят към смъртта.

Що е смъртта в света? Смъртта – това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал.

Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал.

Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.

Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода.

И тъй, логическият извод е: за да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения закон.

Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите.

Писанието казва: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“.

Сега един час не даваш ли от своя живот?“ – „Да, тогава желаех смъртта заради очите, но един лекар ме лекува и сега малко прозъртам, та не искам да дам нито час от живота си, имам надежда да се отворят очите ми.“ Отиват при свещеника: „Дядо, ти си вече стар, не даваш ли един час от живота си за един болен?“ – „Макар че съм стар, но сега ще ми дадат служба, не давам.“ Тъй обиколили целия свят, връщат се при царя и му казват: „Не намерихме нито един час излишна енергия за царския син.“

Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. И интересно е, че съвременните учени хора, най-учените капацитети, които не вярват в Бога, вярват в смъртта. Те казват: „Как да не умираме?“ Ами онзи, който умира, нали си затваря очите? Нима затварянето на очите, това е смърт? – „Ама престава да говори!“ – Нима преставането да говори, това е смърт? – „Ама пулсът престава.“ – Нима преставането на пулса, това е смърт? Аз не зная защо така определят смъртта. Е, питам тогава: Като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Тогава казвам: Защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света, според моето схващане, е изобретение на човешкия ум. Значи абсолютно се отрича смъртта. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. Страданията, ограниченията, това е смъртта. Ние определяме смъртта така: най-голямото ограничение в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви.

Само смъртта може да реформира този човек.

Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? – След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано.

Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта.

Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“. В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя да си носи последствията.

Да, ако ти умираш както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: какво от това, че си умрял? Разреши ли с това въпроса? Аз често срещам някои, които казват: „Да умра!“ Добре, хубаво е да умреш, но разрешил ли си какво нещо е смъртта? Смъртта, това е един от важните въпроси. Научно някои разрешават, че смъртта е спиране на сърцето. Не, смъртта от чисто християнско гледище, от окултно гледище, има съвсем друг смисъл. И ако само дойде един облак да покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси...“ Е, вижте сега, тия млади как хубаво си пишат.

Мислите ли, че посоката на вашия живот е правилна? Не, вие сте една риба, изхвърлена на брега и казвате: Мен нищо не ме очаква, освен смъртта.

А другият път, късият път – той е път на смъртта, той е гладък път.

Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.

Един от братята на доктор Миркович, като умря, остави след смъртта си около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду си.

Като говоря за небето, спомням си, един свещеник ми казваше: „Да беше наредил Господ друг начин за отиване на небето, не чрез смъртта, защото ще има скърцане със зъби“.

Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя.

Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно.

Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Според това разбиране „смъртта“ представя един преходен период.

Духовният човек трябва да извае своята духовна красота – да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта.

Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството.

Питам: Има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? – Не, тук смъртта няма място.

Туй е факт! Сега вече за Новия живот трябва да има други методи и затуй е внесена смъртта. Смъртта седи между дявола и Господа. Дяволът отива при смъртта и ¢ казва: „Еди-кой си заминава за онзи свят. Като отидеш при него, вземи му всичко, което е взел от този свят.“ Тя казва: „Не бой се, всеки, който дойде до мене, всичко му снемам.“ Господ също отива при нея и ¢ казва: „Аз искам синът Ми и дъщеря Ми да се върнат чисти при Мен, да не оставиш никакъв грях в тях.“ – „Добре, аз ще ги очистя напълно.“ Тъй щото едното лице на смъртта е обърнато към дявола, а другото – към Бога. Ето защо, ако погледнете смъртта от страната, дето е дяволът, тя е страшна, но ако погледнете смъртта от страната, дето е Бог – тя е красива. Тази страна на смъртта носи Чистота, затова Господ придружава това лице на смъртта. Когато се освободите от всички свои недъзи и добиете ония велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта.

В случай човек може да бъде по-силен от смъртта.

Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил – да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Оттам произтича смъртта. И тъй, изисква се мекота на нравите! Един господин е казал, че от лицата на тукашните школници свети смъртта. Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, а трябва да дишат живот.

Кой ще ни помогне в това? Ще кажете, че християнството е в състояние да ни помогне. – Защо? – Защото то изключва смъртта. Смъртта дойде след непослушанието на първите човеци.

Обаче щом снегът падне, дохожда смъртта.

Има майки, пред които и смъртта отстъпва. От каквато болест и да заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право да вземеш детето ми. Смъртта се покланя пред нея и си заминава. Смъртта е съвкупност от безброй микроскопически същества. Ако любовта на майката е слаба, смъртта взема детето й. Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта. Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Ще се наядете, но един ден ще ви хване смъртта и ще ви затвори в земята.

Те не чакали да умрат родителите им от собствената си смърт, но като наближавала смъртта им, давали голямо угощение, на което опичали родителите си и ги изяждали.

При възкресението животът минава от една фаза в друга, дето смъртта се изключва. Обаче, при възкресението законът е друг: там се изключва смъртта. Съвременните хора, които живеят в закона на смъртта, това разбират. В случая, аз уподобявам италианеца на смъртта. Ще кажете, че той е лош човек. – Не е лош, но той представя смъртта. Някои си представят смъртта като човек, с коса в ръка; дето мине, всичко коси.

Сегашните растения носят смъртта, а новите житни зрънца, които Христос носи, са носители на безсмъртието.

Човешките закони ограничават хората и водят към смъртта. Бог иска да им отговори, защо са недоволни. – Няма да отида при Господа! – Щом е дошъл ангелът да те вземе, ще отидеш, въпреки желанието си. – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим. – Чудно нещо! Какво прави майката, като дойде смъртта да я вземе ? – Щом я види, тя й пристава, забравя, че има мъж, деца и тръгва след нея. Значи, като дойде смъртта, всичките работи на човека се оправят. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога? Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога. – Не е така.

И това показва, че си разрешил правилно задачата на смъртта. И ако умираш, без да отидеш при Бога, не си разрешил правилно великата задача на смъртта. Всички религиозни разрешават въпроса за живота и смъртта по различни начини.

Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Ето защо, който иска да стане истински .човек, да влезе в новата епоха, да се освободи от робството на греха, на страха, на безсмислието, на смъртта, трябва да служи на Любовта. – Как ще познаем истинската любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта.

Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева.

Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.

След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо.

На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.

Всички се стремят към живота, а в края на краищата се явява смъртта. И най-после всички философи искат да ни убедят, че смъртта е един метод на природата, за да ни пречисти.

Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли.

Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси. Ако вие нахраните едно малко дете с твърда храна, какво ще стане? – Смъртта ще дойде.

Къде е Божественото тогава? Следователно, ние трябва да бъдем свързани с Бога така, че да не ни засяга смъртта. Като дойде смъртта, ще й кажеш: Вземи си само това, което е твое. Ако смъртта не те послуша, ще се бориш с нея, докато я победиш. Като надвиеш, ще. кажеш, като Павла: „Где ти е, смърт, жилото; где ти е, аде, победата ?" Казвате: Смъртта е страшна. – Страшна е за грешните, но не и за праведните. Затова, именно, трябва да се обичате. – Защо трябва да обичаме? – За да станем безсмъртни. – Защо не трябва да мразим?– Защото омразата носи смъртта.

Павел, като разбрал този, великия закон на Живота, казва: „Где ти е сега, смърте, жилото?“ Защото, когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта и всички нещастия и страдания се поглъщат.

Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: "Где ти е сега, смърте жилото?" Защото, когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта, всички нещастия, страдания, се поглъщат.

Въ кой кодексъ, въ коя Божествена книга е писано, че хората трѣбва да дѣлятъ земята, да се биятъ за нея и да я владатъ? Кой баща е написалъ, че слѣдъ смъртьта му синоветѣ трѣбва да дигнатъ дърво, да се изпобиятъ, да си счупятъ главитѣ и, който е по-силенъ, да вземе повече.

В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече.

Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота.

Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота.

Смъртьта е една загуба. Това значи вѣченъ животъ, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живѣешъ въ Бога, смъртьта е изключена за тебе.

Смъртта е една загуба. Това значи вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе.

Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава, но у него потенциално всичко остава.

При някои неуспехи пък вие желаете смъртта. Смъртта не изменя човека – тя само го ограничава и всичко у него си остава потенциално.

Когато доброто изчезне от света, смъртта иде на негово място и тогава земята се покрива само с кости.

Само у Бога има една непреривност, а у всички други същества има едно изкривяване: съзнанието не е будно и тогава настъпва умирането, смъртта, която наричаме край.

Какво произвежда тя? – Човѣшката любовь, любовьта на егоизма е създала живота на смъртьта. Значи, първиятъ законъ е родилъ смъртьта. Тамъ смъртьта се изключва.

Какво произвежда тя? – Човешката любов, любовта на егоизма е създала живота на смъртта. Значи, първият закон е родил смъртта. Там смъртта се изключва.

Защо го бие? Ще кажете: „Само за бой да не става дума!“ Ами по-голям бой от смъртта има ли? Кой светия не е бит? Светиите са били бити така, че всичките им кости са били строшени на парчета, не е оставал здрав ни мускул, ни нерв. Та казвам: смъртта е една от големите прегради. Казва се в Писанието: „Който победи смъртта, ще влезе във Вечния живот, в Царството Божие.“ Но за да се победи смъртта, изискват се юнаци.

Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете.

Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете.

Нѣкои казватъ: защо сѫществува смъртьта, защо ставатъ всички тия промѣни въ свѣта? Това сѫ Божии работи. За всички тия работи ти нищо не разбирашъ и казвашъ: защо сѫществува смъртьта? Вие сте чудни! Богъ другояче гледа на смъртьта; Богъ другояче гледа на всички работи.

Някои казват: Защо съществува смъртта, защо стават всички тия промени в света? Това са Божии работи. За всички тия работи ти нищо не разбираш и казваш: Защо съществува смъртта? Вие сте чудни! Бог другояче гледа на смъртта; Бог другояче гледа на всички работи.

А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят; и двамата се изпъждат навън. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма.

Не е страшна смъртта.

Смъртта означава трансформиране на едно състояние в друго, минаване от един образ в друг. В този случай смъртта не е страшно нещо, тя не е ограничение.

Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.

Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените.

Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението.

Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението.

Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай.

Кажете тогава: Где е вашата философия? Ако във време на мъчнотии не можеш да издържиш най-малкото страдание, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура? Ако ти, във време на страдания не можеш да пожертваш живота си за Бога, а като някой страхливец се отричаш от Него и продаваш Истината, где е твоята човещина? Защо иде смъртта в света? Аз оправдавам смъртта само в един случай.

Смъртта е процес, който приготовлява почва за новия живот. Той има един вътрешен страх, плаши се от смъртта и затова мисли, че трябва само да яде и да пие, да заема известно обществено положение и т.н. По аналогия на това какво могат да направят учените хора? Ако ти си виден лекар, лекуваш всички болести – можеш ли най-после да освободиш някого от смъртта? Значи смъртта е по-силна от тебе.

Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта.

Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта.

Дойде ли смъртта, човек изгубва условията за живот.

Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души.

Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души.

Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта.

Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта.

Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада.

Смъртта, това е царството на Ариман-Таад.

Какво общо има смъртьта на майка му, или на баща му съ черния цвѣтъ? При смъртни случаи черния цвѣтъ е на мода; у нѣкой народи пъкъ, когато умре нѣкой, носятъ бѣли дрехи. Ако ние можемъ да живѣемъ индивидуално, ако можемъ да живѣемъ единъ възвишенъ животъ, ще можемъ да минемъ прѣзъ всички изпитания, ще надделѣемъ себе си, ще прѣодолѣемъ надъ смъртьта. Защото, ако човѣкъ не може да прѣодолѣе надъ смъртьта, ако не може да я хване за гушата, това е робство. Първата задача въ живота ни е да хванемъ смъртьта за гушата, да водимъ сражение съ нея и да я побѣдимъ. Какъ? Писанието казва, че Христосъ побѣдилъ смъртьта. Онзи, който не разбира закона, казва, че като дойде Христосъ на земята, смъртьта и Него хвана.

Какво общо има смъртта на майка му, или на баща му с черния цвят? При смъртни случаи черния цвят е на мода; у някой народи пък, когато умре някой, носят бели дрехи. Ако ние можем да живеем индивидуално, ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта. Защото, ако човек не може да преодолее над смъртта, ако не може да я хване за гушата, това е робство. Първата задача в живота ни е да хванем смъртта за гушата, да водим сражение с нея и да я победим. Как? Писанието казва, че Христос победил смъртта. Онзи, който не разбира закона, казва, че като дойде Христос на земята, смъртта и Него хвана.

Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за да се опрѣснятъ и послѣ пакъ да се върнатъ на земята.

В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята.

Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.

Например, някой щастлив човек напише едно съчинение, или направи някоя хубава къща и си казва: след като умра, 100 или 200 години след смъртта ми, как ли ще се произнесат хората, като гледат къщата ми? Какво ли ще кажат за мене? И този човек се радва предварително, предвкусва от удоволствието, че ще харесат къщата му.

И всѣко сѫщество, което може да владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който може да ви хипнотизира, който може да ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.

И всяко същество, което може да владее другите, неговата сила се простира само до смъртта му. Онзи човек, който може да ви хипнотизира, който може да ви владее, неговата сила се разсипва след смъртта му.

Някои от вас, като ученици, казват: „Да умрем!“ Мислите ли, че смъртта разрешава важните въпроси? Тъй както вие схващате смъртта, тя не разрешава нищо.

Ти се повдигнеш, казваш си: „Има за какво да се живее!“ Не е ли този Господ в тебе, ще дойде смъртта и ще кажат хората: „Млад и зелен умря!“ – Да, без Бога зелен умира, а с Бога вечно живее.

Ако преведем думата смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота. Следователно между смъртта и живота има тясна връзка. Ето защо в смъртта всякога има страдание. И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай да опита. Аз не вярвам в смъртта на душата, която те обича.

Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта! Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората.

Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота. Като се събудилъ, първата му работа била да извика синоветѣ си и да имъ каже: „Синко, я ми донесете двата тевтера, въ които си държа смѣткитѣ!“ Донасятъ тевтеритѣ му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синоветѣ си и имъ казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по сѫдилищата слѣдъ смъртьта ми. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата.

Съгласен съм, умират хората, но вие разрешили ли сте, какво нещо е смъртта? – Смъртта именно показва, че хората не са разрешили истинския въпрос, за живота, не са намерили още живота. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: „Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!“ Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Така и вие след смъртта си, като се събудите в онзи свят и като се огледате, ще видите, че нямате никакви пари от тия, които сте имали на земята, а държите в ръката си само чаршафа на масата и на пода водата разляна от графата.

Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък.

От това състояние, от този стремеж към покой, към мързела произлиза смъртта. Тук се ражда смъртта, понеже няма условия за живота. В Писанието се казва: „Бог не благоволява в смъртта на своите чада.

Смъртта не е единственият начин за освобождаване от това състояние. Какъв смисъл има смъртта за тебе, ако и след това ти носиш в съзнанието си мисълта за своята черна кожа? Какво си придобил? – Нищо. Смъртта има смисъл само тогава, когато след нея съзнанието ти е освободено от мисълта, че имаш черна кожа.

Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта.

Представете си един богат човек, който след смъртта си витае около своята къща. Още приживе, той си направил една хубава, богата къща, но след смъртта си духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои.

Те държат точна и подробна сметка за развитието на човека от раждането до смъртта му.

Буквата М, като се обърне означава, че смъртта се явява като резултат на материалния живот. Смъртта не е нищо друго освен прекъсване на връзката между живите частици на тялото.

Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя.

Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.

Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня.

Смъртта подразбира, че доброто се е трансформирало в зло.

Ние с този пример ви обясняваме де се крият причините за нещастията, за болестите и за смъртта в света. Като дойде до най-великото, той спря, смъртта го хвана за гушата. Като дойдат до най-великото, до най-красивото, смъртта ги хваща за гушата и им казва: ти няма да разправяш тия велики работи на хората! И знаете ли на какво мяза смъртта? Когато Мойсей се зае да освобождава еврейския народ от египетското робство, дойде Фараон и каза на народа си: „Я задръжте тия хора, не ги пущайте, те ми трябват да правят тухли“. Следователно, човек, на когото краката са направени от тази материя, смъртта не го хваща. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Смъртта, това е едно преходно състояние от един по-низш живот към друг по-велик живот. Следователно, смъртта всякога показва един по-висок етап, т.е. преминаване от един по-низък живот към друг по-висок. Щом влезем във висшия живот, обаче, смъртта престава. Следователно, смъртта съществува само между границите на две възможности, между един живот на ограничения и между един живот на разширения. Смъртта е предел на два свята.

Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш.

Онзи, който се учил в Египет знае какво нещо е смъртта, знае какво нещо е животът. Те започнаха да режат и живия организъм и казват: няма нищо в него, той е само материя, в каквото се превръща и след смъртта. Със смъртта всичко се свършва, казват те.

Не, вие не разбирате, какво нещо е смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо в света. Зад смъртта има нещо по-страшно и то толкова страшно, че и най-видният философ ще трепне от страх.

Ако вие направите някому добро и получите някакво възнаграждение за това добро, невидимият свят срещу него ще постави една черна линийка, а над нея ще пише: „Платено му е!“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!“ Следователно, ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки изминат ден ще има написано нещо, без черни линийки.

Един ден ще го пенсионират, ще го турят в архивата на немощните, на слабите хора, докато смъртта дойде и го задигне. Те се отказват да му служат, а с това заедно и смъртта започва да го преследва.

Ще ви остане една пенсия три-четири хиляди лева, с това ще ви залъгват, докато дойде смъртта и ви задигне в другия свят.

На онези, които не разбират законите казвам: не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте, за да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята? Съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4-5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължи живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота.

Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл "смъртта", това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина.

Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание.

Те Го разбраха след смъртта Му, след страданията Христови. Защото, след смъртта си, Христос посети първо небето, добрите хора, а после посети и ада. Смъртта за нас е само една възможност, да се освободим от своите ограничаващи условия.

След смъртта си те влезли в Хилона и го превзели.

След смъртта си те влезли в Хилон и го превзели.

Защо измират? Няма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртта малко по особени схващания. При смъртта става разглобяване на формите. Така и вие трябва да постъпвате, имането ви да се раздава не след смъртта ви, а още приживе. Не след смъртта си, но още приживе подпиши един чек и го раздай на бедните.

С други думи казано: смъртта настъпва като резултат на анормалните чувства в човека.

Как ще бъде това нещо? Преди всичко смъртта е обир. Страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта. Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение на закона на вярата, или законите на разумния живот, или законите на Божествения живот. Казвам: душата се отличава по това, че тя ще внесе смъртта в живота. Тя е виновница за смъртта. Понеже хората не вярват в душата, смъртта всеки ден ги души. И тъй, в едно отношение смъртта е условие за живот; и животът в едно отношение е условие за смъртта. В моите очи душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Жената е тази жива душа, която Адам извади извън себе си и с това създаде смъртта. Жените са проводници на смъртта. Да, тъй е казано само, че жената внесе културата, но в същност тя внесе смъртта. Какво нещо е смъртта? - В смъртта човек научава велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде живота, хората започват да мислят за по-леки работи.

Тъй е и в нашия съвременен живот - дойде смъртта със своето рало и разпръсква целия дом. Тъкмо бащата и майката са доволни, щастливи, казват си: слава Богу, осигурихме се! Но дойде съдебният пристав – смъртта – хване най-хубавата дъщеря и я задигне. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й.

След смъртта си той е свободен от своето обещание.

Това е, което Христос е изразил в стиха: “Сега скръб имате, но скръбта ви ще се превърне в радост.” Христос каза на учениците си: “Аз ще отида при Отца си, но пак ще се върна и тогава скръбта ви ще се превърне в радост.” Учениците Христови си казаха: “Щом Христос замине и нашата радост ще се свърши.” Същото казват и децата след смъртта на майката.

Смъртта не е в състояние да вземе детето на онази майка, която има живото слово в себе си.

Който мисли за смъртта, той не е ученик.

Той казва: лош затвор ме чака след смъртта. Той не е за смъртта. Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни.

Всички наводнения не стават ли от топлината и светлината? Всички болести не се ли дължат на топлината и на светлината? Смъртта не се ли дължи на топлината и светлината? Всички пожари не се ли дължат на Слънцето? Всички скарвания между мъже и жени не се ли дължат на Слънцето? Ако мъжът и жената живееха в тъмнина щяха ли да се карат? - Нямаше.

Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Говорете Му да ви избави от смъртта, да ви избави от онази мечка, която се е вмъкнала в душата ви! Говорете на Господа да ви избави от съмнението! Говорете на Господа да ви избави от неверието! Говорете на Господа да ви избави от гнева, от подозрението, от тази стипчивост, която имате.

Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог не съизволява за смъртта на грешниците.”

При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, в което съзнанието взима участие, процесите минават и зад смъртта, или с други думи казано, те продължават да съществуват и зад промените.

Само така ще може във вас да се внесе новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта към вечния живот на безсмъртието.

Казва Бог на едно място: „Не желая смъртта на никого“. Каква полза, ако бързаме и изгубим всичко? Каква полза, ако днешният ден бъде ден на радост, а утрешният – ден на тъги и страдания? Какво ще те ползва, ако днес родиш един син, а утре умре? Какво ще те ползва неговото раждане, ако смъртта му утре ти причини най-големите нещастия и страдания? Ние искаме, като се роди този син, да живее.

Смъртта, това е отричане на живота – значи животът съществува.

Срещаме учени, професори, които знаят много, но едно само не знаят, кога ще дойде при тях най-големият крадец – смъртта, да ги обере. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели, както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. Човек трябва да преодолее даже и смъртта, да стане безсмъртен.

Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? «Ама, казва някой, като идем в другия свят.» Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използуваш условията на Земята, как ще използуваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. Смъртта като го нагълта, той да не може да се смели в стомаха ù, и [тя] да го изплюй навън. Като вярваш в Бога, смъртта ще мине и ще замине, както Мойсей казва: «Ще турите кръвта на агнето, като дойде ангелът пред този знак, ще замине дома ви, няма да направи поражение.» То е разумният принцип.

Докато човек живее в смъртта, докато тя го следва, всички добродетели за него са без смисъл и съдържание.

Вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, любовта ще се изяви в своята пълнота.

Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния!” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска.

Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта.

И аз, като човек, ще умра.” Питам: Кой човек, след като е умрял, може да знае, какво нещо е смъртта? Кой човек, след като е живял много време на земята, може да каже, какво нещо е животът? Казват някои: “Животът е движение.” - Да се движа, да се местя от едно място на друго, това още не е живот. Всички лекари се борят усилено срещу смъртта, но те не са намерили пътя, по който могат да достигнат безсмъртието.

Яденето внесе смъртта в живота.

Питам: Колко щастливи хора, колко щастливи семейства е имало от времето на Христа досега? Коя е причината за смъртта? - Тя се дължи на това, че човек се намира в постоянна борба с разумната природа, иска да я подчини на себе си. - Никой не може да подчини природата, но трябва да се учи от нея. Преди смъртта си той казваше на своите приятели: “Когато изляза от тялото си, т.е. от ограничителните условия на своя живот, заколете едно пиле за мене!” Сократ не искаше за себе си теле, но само едно пиле, което говори за това, че той не е бил човек с големи изисквания и претенции.

Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: Само смъртта може да ме изправи. Смъртта, обаче, е случайно явление в живота.

Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно.

След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта.

Човекът на Истината може да се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.

Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!" Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека.

Дом, в който няма свобода, там смъртта царува.

Домъ, въ който нѣма свобода, тамъ смъртьта царува.

Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта.

Тези утайки са причина за гниенето, за смъртта. Всички хора живеят в страх и казват: “Какво ще се прави?” Питам: От какво ще се плашат хората? Ако има нещо от което да се страхуват, това е смъртта. Кой човек е свободен от смъртта? Тя е най-големият неприятел на всички живи същества. Те казват, че след смъртта на човека, нищо вече не съществува, всичко се свършва. Значи, животът продължава и след смъртта.

От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия философ Солон, който е казал, че никой не може да бъде велик преди смъртта си. И наистина човек става велик след смъртта си.

Ще дам на единия си син толкова, на другия - толкова и след това ще умра спокоен, че съм ги осигурил.” След смъртта му синовете ще разделят наследството от баща си, ще ходят тук-там по света и за нищо няма да мислят. При това, всеки трябва да знае, че тъкмо туй, от което най-много се плаши, ще дойде: и смъртта ще дойде, и болести ще дойдат; и богатство, и деца - всичко ще изгубим. Какво може да ни ползва такъв живот? Ако някой човек е свършил четири факултета, и смъртта да дойде и го задигне, какво го ползва това знание и тия четири факултета? Когато смъртта дойде при човека на истинското знание, който е свършил четири факултета, той ще й каже: “Какво искаш от мене? Ти си сбъркала адреса. Дай си позволителното да видя, какво искаш, и кого търсиш!” Смъртта ще свали шапка пред този човек, ще го поздрави почтително, и ще си замине. Приятно е някога човек да се остави в ръцете на смъртта, понеже тя е велик, учен ангел. Казвам: Когато човек изпълнява волята Божия, смъртта никога не може да го вземе; не изпълнява ли волята Божия, тя ще го вземе и ще му каже: “Ти защо не учиш? Нали Бог те изпрати на земята да се учиш?”

Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта.

Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта. Сега много сестри има, които се много плашат, и то само от смъртта.

Този лихвар е смъртта.

И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта.

Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.

Това единство мечтае всеки човек и казва: След смъртта си ние ще отидем в рая. Ще ви разкажа един анекдот за един свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги развращава. На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения.

Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.

Това не значи, че безогледно трябва да се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта – минаване от един свят в друг, от една работа на друга.

Той не искал да знае за смъртта.

Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта.

Придобиете ли тези добродетели, вие ще се освободите от смъртта, от всички отрицателни качества и ще влезете е Божествения свят.

Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.

Когато човек умира, той трябва да знае, защо умира и де ще отиде след смъртта си.

Разправят за един офицер, че изгубил смелостта си благодарение на книги, в които се описва животът след смъртта; като чел такива книги, той се наплашил много и не се решавал да излиза вечер сам, а взимал пушката в ръка и молел жена си да го придружи да излезе вън - и с пушка в ръка пак се страхувал да излиза сам. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко - смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват.

Па и смъртта, и тя се страхува от онези хора, които знаят да говорят.

По същия начин и хората кацват на земята, но не се минава много време, и смъртта иде със своите намазани със сладко книги, които поставя пред хората. Те веднага се налепват на тия книги, и смъртта ги изхвърля навън. Сега, като максими в живота, поставям следните положения: Начало на Божествения живот е духовният; начало на духовния живот е религиозният; начало на религиозния живот е материализмът; начало на материализма е смъртта. Ако разгледаме тия положения в обратен ред, ще имаме следното: Начало на смъртта е материализмът; начало на материализма е религията. Трябва ли тогава да запитвате, съществува ли душа, или не? Който не вярва в съществуването на душата, той се намира в края на материализма, и смъртта е негов дял. Той взе револвера на смъртта, после взе и сабята на смъртта и ги захвърли настрана. Ангелът, който причини смъртта на Христа, взе душата Му и я занесе в ада.

Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Смъртта не дава пет пари за човека. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае.

Чудни са съвременните хора, когато искат живот без страдания! Има живот без страдания, но той е живот на смъртта. Не, човек трябва да се освободи, докато е жив, а не след смъртта си. Може ли да се нарече свобода положението, когато смъртта дойде, върже човека и го носи, където тя намира за добре? Ако хората се надяват да бъдат свободни след смъртта си, тогава те имат голяма вяра в нея. Наистина, съвременните хора имат голяма вяра в смъртта. Този е смисълът на Христовите думи: „Който се откаже от мене и не иска да приложи моето учение, той ще се отрече от лозата, и смъртта неизбежно ще дойде.“ Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешниците.“ Значи, човек не трябва да умира, а трябва да преминава от един живот в друг, т. е. да преминава от смърт към живот.

И като се оженят, ще дойде смъртта да ги покоси.

Дойде ли ставният ревматизъм. и смъртта ще дойде, като естествено негово последствие. Който не вярва във Вечния живот, той мисли за смъртта – как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, какъв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т. н.

Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта.

Само онзи дядо има опитност, който може още приживе да разреши въпроса: има ли живот след смъртта, или няма? Нека остави той настрана идеята за Бога, или идеята за душата, но да разреши въпроса, може ли човек след смъртта на земята, да продължава да живее. Тъй щото, като казваме, че човек след смъртта си пак живее, ние подразбираме, че той може да живее при известни условия.

Не трябва смъртта да играе някоя роля.

Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. И тъй, смъртта всякога произтича от преобладаващото състояние на материята. Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. Много хора се плашат от това, защото знаят, че когато ръцете и краката на човека изстиват, смъртта настъпва. Индусите, които са изучавали тия закони, могат, шест месеца след смъртта на някой факир, да го извадят от гроба и да възстановят неговата топлина. Смъртта, тежките състояния, които човек прекарва, са неприятни за него. Ако вярваш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се върнеш към смъртта. Ако придобиеш светлина, знание и мъдрост, ще влезеш в безсмъртието, във вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и мъдростта си, ще влезеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влезеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да се живее, ще влезеш в смъртта. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта.

Ако не можете да го пробиете, и след смъртта си пак ще се намерите в същата черупка. Ако не го пробиете, и в живота, и в смъртта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие сте извън смъртта, извън ограничителните условия.

Може ли да умре човек, който се е хранил с хляб, който излиза от Бога? Смъртта е влязла в живота по причина на това, че човек е престанал вече да се храни с Божествения хляб.

Аз го питам: Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта? Казва ми, че не можал.

Казвате: може ли човек да не мисли за себе си? – Който мисли за себе си, той мисли и за смъртта. Засега смъртта съществува на земята, като нещо необходимо, но един ден, когато настане пълна координация между органите, тогава броят на хората, които се раждат, ще бъде точно определен. Някои ще кажат: какво ще стане с нас, ако се откажем от старото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Нашите дядо и баба не се ли отказаха от всичко? Тогава, не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава, иска не иска, да се откаже? В това отношение Толстой беше ясновидец. Казвате: страшно нещо са болшевиките! Да, страшни са, но те са ангелите на смъртта, които дойдоха, и без да питат някого, взеха всичко до стотинка. Смъртта никога няма да изчезне от живота, но насърчителното за вас е, че вие можете да станете безсмъртни.

В какво седи това еднообразие? В смъртта.

И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота.

Много хора имат убеждения, но като дойде смъртта пред тях, едни се отказват от убежденията си, а други заминават с тях.

Казвате: след смъртта тялото се стопява, изгнива и изчезва. Не, има нещо, което и след смъртта на човека, не изчезва от тялото. Значи, с каквито хора сте били свързани преди смъртта си, тази връзка ще чувствувате най-силно.

Сега, хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Краят на живота, според сегашното разбиране на хората, ще бъде смъртта. За да излязат от смъртта, те трябва да изменят своите стари възгледи. Смъртта, това е тъмният век – век на омраза, на убийства и т.н. Цялата земя е покрита с кости на смъртта.

Каже ли някой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само; в него няма нищо духовно.

Някои религиозни мислят, че са свободни от закона, но дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни.

Като дойде смъртта при такъв човек, той ще я хване за ушите, ще я разтърси и ще каже: Аз не искам да умра! Смъртта ще го погледне, ще види, че не може да се бори с този човек и ще си отиде.

Някой казва, че иска да умре. – И това не е лошо, но смъртта не разрешава въпросите.

Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ.

Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде.

Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Когато хората говорят за смъртта, те разбират, че човек умира и раздава всичко, завещава го на околните, а ние кръщаваме смъртта със същинското ѝ име и казваме: Който умира, той започва да люби.

Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт.

Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот. Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте от страданията; не се страхувайте и от смъртта. Като знаете това, не се плашете от смъртта.

Дойде смъртта, отнесе ги на онзи свят, и задачата остава неразрешена. Щом се заговори за нещо духовно, всички казват: Това е празна работа! Реалността на живота седи в касата. – Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете, и смъртта дойде при вас, можете ли да се откупите с пари? Не, смъртта с пари не се подкупна; веднъж смъртта е решила да вземе някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й. Смъртта отстъпва само при един случай. Ако болният при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: Нямам право да бутам този човек! Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел – другото лице на смъртта. Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете не смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва до боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години, ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли когато уби майка си? Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не първо ще минете през ножовете на смъртта. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използува. Те търсят лесния път, но трябва да;каят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Само при това положение смъртта ще покаже светлото си лице. Който се освободи веднъж от ножа на смъртта и види белия свет, той повече не греши. Кой каквото да му обещава, той казва: „Ти бил ли си дупчен от ангела на смъртта? Слушал ли си думите, които той говори? Да съм опитал всичко това и съм решил вече да не нарушавам Божия Закон.” Който още не е видял страшното лице на смъртта, за него е казано, че той е крадец и разбойник. За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, друг закон има: ангелът на смъртта ще дойде при него, ще му покаже страшното си лице и ще почне да дупчи.

„ Денят Господен ще дойде!" Този ден иде да освободи хората от робството на смъртта.

Смъртта показва нашата зла воля, нежеланието ни да изпълним волята Божия. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да върши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот. Според мене, самият акт на смъртта още не е смърт; обаче, когато човек изгуби добрите условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви. „И показа им ръцете си", С това Христос искаше да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линията на съдбата. Римляните знаеха добре, какво трябва да се направи, за да настъпи смъртта по-рано.

Кой от вас е бил в недрата на смъртта, да знае, какво тя представя? Ако смъртта е нещо толкова желано, което разрешава задачите на живота, тогава, нека всички хора пожелаят смъртта. В същност така ли е? Днес хората се плашат от смъртта, въпреки това, като се намерят в безизходно положение, пак към нея се обръщат. Всички казват, че няма по-страшно нещо от смъртта, а при това я желаят. В това отношение, смъртта представя ограничение на съзнанието. В този смисъл, именно, смъртта е страшна за човека. За грешния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря, преди още той да е излязъл от нея. Как може да се постигне това? Като престанете да се оплаквате от вашите болки и страдания. – Ама стомах ме боли. – Престанете с болките на вашия стомах! – Ама ревматизъм имам. – Престанете да мислите за вашия ревматизъм! – Главата ме боли. – Престанете да се занимавате с вашето главоболие! – Условията на живота са лоши. – Престанете да вярвате в лошите условия! – Баща ми умрял. – Престанете да вярвате в смъртта! – Война ще има. – -Престанете да вярвате във войните! – Светът ще се свърши. - Престанете да вярвате в свършването на света! – В другия свят ни чакат големи мъчения. – Престанете да вярвате в мъченията на онзи свят! Престанете да вярвате във вашите къщи, които носят хиляди нещастия в света! Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви! Вярвайте в Бог, тъй както Той се проявява във вас! Бог е създал света, и Той сам е определил отношенията си към всяко живо същество.

Питам: кое е по-добре – да приемеш обличение и да живееш, или да мразиш обличение и да умреш? Когато ви кажат лоши, обидни думи, обърнете се към Господа и кажете: Слава Богу, че се избавих от смъртта! Приложението на този стих в живота се свежда към следното: Благодарете на Бога, че ви е избавил от смъртта! Двама души селяни се напили и започнали да спорят за нещо. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта.

Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и достойнството им.

Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата.

Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.

Пред Божиите закони отстъпва и смъртта.

Като не разбирате този закон, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвате заради нея. – Каква полза от вашите жертви? Нито смъртта, нито жертвата разрешават въпроса. Не мислете, че ако разберете какво представя смъртта, ще разберете смисъла на живота.

И действително, десет месеца след женитбата, дошла смъртта, наречена Яма, да задигне душата на истината, да я отнесе във вечността. Савитра тръгнала след смъртта и казвала: Моля ти се, върни ми Сативана, не взимай тази душа, остави ми я! Ти имаш толкова много души около себе си, защо взимаш и тази душа? Смъртта върви по пътя си, не обръща внимание на Савитра, не чува думите й, но и Савитра върви подир нея, моли се, настоява да й върнат Сативана. Смъртта й казала: Готова съм на всички услуги. Савитра пак продължавала да върви след смъртта, да се моли за връщането на Сативана. Смъртта й казала: Всичко, каквото пожелаеш, ще ти дам, но душата на Сативана не мога да върна. – Щом е така, аз искам да имам синове, да царуват в бащиния ми дом, затова върни ми Сативана. – Нека се сбъдне и това твое желание. Смъртта стигнала до Бога и разказала за страданието на Савитра, после се върнала при нея и предала следните думи от Бога: „Понеже си умна и добродетелна жена, ще се изпълни и това твое желание."

Иначе, това тяло може да бъде пълно с отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинят смъртта. Смъртта е бирник, който услужва на кармическите духове.

Те се боят от смъртта. Като ученици вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания.

Лошо е човек да губи присъствието на духа, когато губи смисъла на живота, когато губи силите си, светлината си, тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората лоши, никой не го обича, смъртта скоро ще дойде.

Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и за смъртта.

И мишката става причина за смъртта на котката.

Когато някой умре, хората казват: Всичко се свърши с този човек! Да се говори, че със смъртта на човека всичко се свършва, това подразбира, че след като е учил, например, десет години в някое училище, той свършва това училище. Какво по-голямо ограничение от смъртта? Ако е нещо, което влиза в кръга на моите възможности, обещавам ти, че ще го изпълня; ако не е в кръга на възможностите ми, никакво обещание не мога да ти дам. – Слушай тогава, какво обещание искам от тебе: дай ми честната си дума, че след смъртта ми ти няма да се ожениш за друга. – Виж, такова обещание не мога да ти дам. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влезе в нейния дом, макар и след смъртта й. Като дойде смъртта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измъчи, и близките наоколо му ще се измъчат, и смъртта ще се измъчи с него. Обаче, когато смъртта дойде при някой слаб човек, ще го мушне с ножа си на две-три места и ще го отнесе със себе си. Значи, смъртта не е нищо друго, освен зимата в живота.

Следователно, който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Сега, като засягам този въпрос, ни най-малко нямам пред вид да ви обезсърчавам, но искам да ви покажа правата посока на живота, която води от смъртта към безсмъртието. Смъртта служи като звено на безсмъртието. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват първата фаза, т. е. фазата на смъртта. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия човек, т. е. гама на смъртта. Значи, първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта; после, да бъде равен на ангелите, и най-после да има велик идеал, да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта; второ, връзка с ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога.