Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.

Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.

Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, Който казва на болния да мисли, за да не греши повече.

Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.

Чуването и слушането са синоними. Чуването предхожда слушането. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането.

Чуването и слушането сѫ синоними. Чуването предхожда слушането. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.

Тъй че, слушането е мисъл.

Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също.

Любовта иде от слушането. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането.

А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението.

После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум.

Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение.

Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение.

Слушането – това е едно от качествата на реалния свят.

Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва кои са отличителните качества например на вярващия, на слушателя и на ученика; отличителното качество на вярващия е вярата, на слушателя - слушането, а на ученика - ученето.

С какво се отличават слушателите? – Със слушането. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Слушането е отзад и всякога, всичките неприятности в живота идат все отзад.

С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането.

До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл.

Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.

Какъ ще Го слушашъ? Слушането въ насъ трѣбва да седи въ изпълнението волята Божия.

Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия.

Значи плюс слушането има нещо друго.

Ако е взета от ухото , значи има смисъл за слушането. е взето от окото и от цялото лице .

Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.

И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето.

За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. Ето защо човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането.

Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи.

Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека.

Мълчанието е свързано със слушането.

Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането.

Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. Ако слушането не може да даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това? Например, някой заболее от ревматизъм, от коремоболие, или от друга някаква болест и казва: Такава била волята Божия. –Не, Бог не се занимава с никакви болести. Без ново разбиране за слушането, вие ще се намерите в положението на екскурзианти, които отиват на онзи свят само за няколко деня или седмица и после се връщат назад. Слушането е свързано с вярата.

Ако запитаме, защо ви е зрението или защо ви е слушането, това са въпроси, на които може да се даде отговор.

Сега аз обяснявам слушането.

Но смисълът на живота е в слушането.

Следователно в слушането голямо участие взима ухото.

Ние започнахме с външната страна – ухото, като орган на слушането.

Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота.

Е, в какво седи магическата страна? В слушането.

Какво ще ви ползува такъв един живот? Ако имаш един живот, който не може да го възприемеш, какво ще ви ползува? Защото животът се възприема чрез слушането, чрез носа, чрез устата, чрез очите.

Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви.

Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие.

След слушането иде възприятието.

Слушането е най-приятното нещо, което в дадения случай, може да имаш. Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Господ ще ти каже: „Слушай какво ще ти кажа!“ И това, което ти Господ каже, приложи го! Бог ще те остави свободен, да направиш така нещата, както ти си разбрал от слушането.

Някои казвате: „Аз слушам какво ми казваш.“ Силата на човека не е в слушането.

И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е.

На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област.

Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес.

И слушането ви не е на място.

Сегашните условия, при които се намират хората на петте чувства, мъчно може да се намери един учен, човек, който да опише органите на зрението и на слушането с всички техни функции, както трябва, както в радиото се обясняват нещата. Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или вкуса.

Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.

Слушането е важен процес.

Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане.

Да знаете какво нещо е слушането.

Ами ако един музикант не може правилно да взема тоновете? От какво зависи силата на музиката? – От слушането.

В слушането трябва да се приложи законът на любовта.

Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.

Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят.

В слушането има възможност да научиш много хубави работи, но и много злини.

В слушането има възможност да научиш много хубави работи, но и много лоши работи можеш да научиш.

Но мислите ли, че чуване е само това, което е обикновено чуване? Има степени на слушането.

Слушането е за Бога, а послушанието е за нас.

Слушането не е външен процес.

Ако не знаеш как да слушаш, пак ще се роди едно друго противоречие от слушането.

Хубавата страна в слушането на някой добър музикант или певец седи в това, че ако имате една малка дарбица, вие ще можете по този начин да я развиете.

Трябва да бъдете внимателни в гледането и в слушането.

Много нещо зависи и от слушането, как слуша човек.

Та казвам сега: има пет неща, които са необходими: зрението е необходимо за гледането; слухът е необходим за слушането; вкусът е необходим, понеже храната трябва да се вкуси; обонянието е необходимо за мирисането; осезанието е необходимо, за да се схващат външните промени в атмосферата.

Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане.

Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението.

Дишането, слушането, мисленето са все целувки.

Ако си музикант, обръщаш внимание върху музиката, в слушането, винаги ще стане промяна в ухото ти.

После от слушането са се родили много лоши работи.

Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш.

Слушането даром се дава.

За слушането, тъй както ме слушате – 6, но за изпълнението – 2, най-много три.

Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането.

Каля се чрез водата, каля се чрез въздуха, каля се чрез слушането, каля се чрез гледането, и чрез обонянието, и оттам се каля. От слушането излиза речта.

Щом дойде до слушането, ушите имат право.

Музиката е за младите, а слушането е за старите.

За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“.

Аз вярвам в пипането, но вярвам и във вкусването, и в обонянието, в слушането, във виждането и т.н.

Да не правите погрешки в слушането си и в чуването си.

Каква идея е яденето, дишането, слушането? И Д Е Я – мисловият свят.

Не е лошото в слушането, но не знаят кога да слушат.

Сега вземете: едно положително чувство ли е слушането или отрицателно? Устата е мъжка, ухото е женско.

Или слушаш и не си доволен от слушането. Чрез слушането ще придобиеш морален характер.

Чувствуването иде от истинското ухо, т.е. от слушането. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът на гледането.

Той при слушането не одобрява твоето говорене.

Който говори, трябва да бъде свободен в речта си, но и който слуша, трябва да бъде свободен в слушането – да разбира. Върху слушането може да се говори много.

Гледането е също малка работа, слушането, мърдането на ръцете и на краката, това са все малки работи.

Та казвам, трябва да се свърже слушането с човешката разсъдливост.

Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.

Всеки един човек, който може да възприема любовта чрез ушите, чрез слушането, той е от новата култура. Има сила в слушането. Словото е било и в яденето, в пипането, в мирисането е, но слушането сега започва.

Кажи: “Не чух, както го каза.” Казваш: “Не разбрах.” Каквото си чул, ще разбереш, но каквото не си чул, ще разбереш ли? Казва: “Недочух.” Не си дочул, понеже в ушите почва да се набира кал, прах се набира в ушите, слушането започва да става тежко. Не зная дали тия хора едно време са били по-послушни в слушането, или вие.

Трябва да се научиш и да знаеш, как с пипането да храниш тялото си, да знаеш с вкуса си да си храниш тялото, с обонянието да се храниш, със слушането да се храниш и със зрението да се храниш.

Най-първо и за публика няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш.

Слушането е цяла формула. Ако в нас зрението куца, ако слушането куца, ако уханието куца, ако обонянието куца, ако говорът куца, лишени сме от много хубави работи.

Ако ние не се влюбим в слушането, ако ние не се влюбим в гледането, в зрението, ако ние не се влюбим в уханието, през което иде Божието дихание, което влиза и излиза, какво искаме? Ако ние не можем да обичаме нашите мисли, ако ние не можем да обичаме нашите чувства, ако ние не можем да обичаме нашите постъпки, на какво ще се радваме?

Това е слушането.

В начина на слушането, всички, които ме слушат, има нещо, което ви безпокои.

Кой не се е наслаждавал от хубавото свирене? Голяма е насладата, която човек получава от свиренето и слушането на цигулка.