И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше осмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползувате от дадената благодат, да поправите миналото, но вие злоупотребихте с даровете на свободата.

Ще имаш Свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш Мира, който никой не ще ти наруши, и щастието, от което никой не ще те лиши.

Вие, види се, се страхувате да не би да заграбят вашия живот и да ви лишат от свободата ви. Аз не дойдох да търся живот, но да дам живот, не дойдох да заграбя свободата на хората, но да им дам тяхната. Всеки от вас самоволно се лишава от живота и свободата си.

Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи – Англия, Франция и Русия ще участват в даването на свободата.

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.

Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата.

Имате свободата на Духа. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува.

Моралът е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата.

Насочете умовете си да помагат на тия хора, които са отишли за свободата на ближните си.

Наопаки, свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи свободата е следствие на спасението.

Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.

Стремлението на всеки един е свободата в света. Свободата е едно качество на Духа. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата. Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Истината ще ни покаже пътя към свободата. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Свободата има права и задължения. Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее.

Но ако в тая формула се крие следната истина, тогава какво бихте казали? Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.

Такава е свободата на хората – трябва да минат през процеса на страданията, пример за които е дал сам Христос.

Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството.

И тъй, условие за свободата е Духът. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Трябва да приложим свободата на Духа; задайте си този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в себе си? Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина и в ума ви, и в сърцето ви. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ.

Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Долу козунаците! Ето това е свободата, а също и Истината. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. По какво се отличава свободата? По това, че дава широк простор на действие. В свободата, наопаки, имате избор. Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата.

Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата. Господ е дал на човека Свободата да прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията.

Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Те изгубват свободата си и падат по-долу от княз.

Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате.

Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие.

Като станешъ отъ сънь, хвърли въркозуня си и кажи: „Господи, започвамъ днесъ работата си чрѣзъ свободата и волята, които си ми далъ.“ Съньть е въркозуна. И тъй, трѣбва да минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Свободата е необходима за растенето, за развитието.

Пазете Свободата на душата си. Духа, тя хвърля оковите и се радва на свободата си. Кой каквото ще да казва, Духът знае Истината, а душата търси Знанието и Свободата.

Пазете свободата на душата си. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.

Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си. „Не мога да търпя това положение – казал си той, – ще се разведа."

Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа.

Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и, като магарето, го е извадил от дълбокия рудник, на чист въздух, на Божията светлина, да се радва и весели на Свободата.

Който се радва и весели отъ дълбочината на душата си, ще знае, че Богъ го е посетилъ и, като магарето, го извадилъ отъ дълбокия рудникъ, на чистъ въздухъ, на Божията свѣтлина, да се радва и весели на свободата.

След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.

Следъ това ще се издигне паметникъ на тази граната, защото, вмѣсто безлюбието, тя донесе любовьта, вмѣсто невежеството — знанието, вмѣсто ограничението — свободата и най-после, вмѣсто смъртьта — безсмъртието.

Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието благословение.

Всѣки народъ, който се опитва да ограничи другъ, като отнеме свободата му, се лишава отъ Божието благословение.

Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля.

Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота.

Свободата не се постига въ единъ день, нито въ единъ животъ. За да дойде свободата, трѣбва да се измѣнятъ условията на живота.

Да мислиш, че си лоза, това значи, да мислиш, че си господар на света. – Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо. – Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата.

Той се ръководи от три велики закона: закон на необходимостта, закон на свободата и закон на природата. Законът на необходимостта разрешава 25 на сто от човешките мъчнотии; законът на свободата разрешава също 25 на сто от мъчнотиите, а законът на природата – 50 на сто. Причината за смъртността в домовете, за болестите, за бездетството се дължат, именно на прилагане на закона на необходимостта и свободата, а отричане участието на Божествения принцип в живота, или на разумната природа. Докато е неин роб, нито свободата му е свобода, нито любовта – любов. Като мине през миналото и настоящето, човек дохожда до закона на необходимостта и свободата, които водят към любовта.

Значи, свободата е нейният живот. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата.

Този е великият закон на Свободата.

Никой човек няма право да препятства на свободата на когото и да е. Всеки управляващ и общественик има за задача да пази свободата на гражданите.

Какво ще правиш тогава? Аз не говоря за сегашните болшевици, но за ония, които искат да бъдат свободни, а ограничават свободата на другите.

Какво ще правиш тогава? Аз не говоря за сегашните болшевици, но за ония, които искат да бъдат свободни, а ограничават свободата на другите.

Като слеете тези два закона в един, ще намерите начин за свободата.

Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Не се свързвайте с мъжа си, сиреч не ограничавайте свободата му.

Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа.

Вторият закон е закон на свободата. Вторият закон – законът на свободата е също и закон на светлината, т. е. закон за правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необходимостта, и влезе в закона на свободата и светлината, непременно греховете му ще се заличат. На оня свят, т. е. в света на свободата, няма дългове, няма полици, няма затвори, няма съдии. Ако сте в закона на необходимостта, не можете да не се интересувате от това, което ще става; ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Който иска да бъде щастлив, той трябва да влезе в закона на свободата. Ако можеш от любов да направиш за някого това, което майката прави за него, ти си в закона на свободата. Пророкът казва: „Всички хора трябва да се върнат в правия път, да заживеят по закона на свободата. – Какво гласи тоя закон? – Да забравиш, че имаш да взимаш нещо от когото и да е. Това значи, да се роди човек изново и да работи по закона на любовта, на правдата и свободата. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата. Ще се качваш и ще слизаш, докато намериш пътя на свободата. Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно. Щом влезе в закона на свободата, никакво вретено не му е нужно. Птиците имат ли вретена? Бубата, която сама си прави пашкул, има ли нужда от вретено? Въпреки това, човек пита: Как ще се облечем без вретена? Който живее в закона на свободата, той се нуждае от друго вретено. Само така ще влезете в закона на свободата.

Единият е наречен „закон на необходимостта" - кармически закон, а другият е „закон на свободата". Законът на свободата е закон на светлината, закон на правото и на човешката мисъл. Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. А в онзи свят, тоест света на свободата, няма дългове, няма затвори, няма съдии. Но ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Ако един човек може от любов към вас да направи това, което майката може да направи за вас, той е в закона на свободата. Пророкът казва: „Всички трябва да се върнат в правия път, да се върнат в закона на свободата." Само чрез този закон всички хора ще се повърнат, ще се родят такива убеждения, че хората трябва да работят само чрез закона на правдата, чрез закона на любовта и чрез закона на свободата. Ще слизаш и ще се качваш, докато дойдеш до закона на свободата. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще. Щом влезем в закона на свободата, никакви вретена не ни трябват. Птиците имат ли вретена? Разумните хора казват: „Без вретена можем ли да се облечем?" Бубата, която си преде пашкулите, с какви вретена си служи? В закона на свободата има други вретена, с които ще си служим. И тъй, вярвайте в своя ум, в своето сърце, в своята душа, за да се избавите от това старо заблуждение, наречено карма или закон на необходимостта, и да влезете в закона на свободата.

Ако вие се освободите и влезете в свободата на Божествения живот, ще научите всичко.

Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко.

Тук всичко става по закона на свободата.

Това не значи, да живееш като калугер, но по закона на свободата, както живеят ангелите.

Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли и не се прекъсвайте.

След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие.

Болшевиците сега вкарват насила свободата и младоженеца в Царството Божие! Болшевиците са сиромахът Лазар.

Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения.

В групите ще се подбирате по закона на свободата.

Третото нещо на буквата О е свободата.

Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване.

Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване.

Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си.

Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.

Свободата е привидно нѣщо.

Отдето и да дойде свободата, тя е Божествена сила. Това значи да живееш вън от закона на свободата. – Защо някои хора са свободни, а други нямат свобода? – Много просто.

Отъ кѫдѣто и да дойде свободата, по какъвто начинъ и да дойде, тя е Божествена. Навсѣкѫдѣ всичко се върши не по закона на свободата. Питате: „Кога ще дойде свободата?“ – Когато се съединишъ съ този великъ законъ и Христосъ каже отгорѣ да се пусне повече вода.

И тъй, приветствам ви с добре дошли да възприемете Любовта, за да имате свободата. И тъй, Духът казва: „Където е Любовта, там е и свободата и там няма страх.

Тези упражнения са според закона на свободата, а той е много строг.

А по закона на Свободата това означава да се разширявате от Божествената Любов, като от излишъка ѝ изпускате навън.

Ако сте лишени отъ всички онѣзи условия, разбирамъ, но ако не сте лишени, съ какво ще се оправдаете? Сега, по закона на свободата.

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Туй е по закона на свободата.

Где е свободата? И цяла Америка се бе разделила на две партии: едните воюваха за свободата на негрите, а другите – против; едните доказваха, че робството било съгласно с Библията, а другите доказваха свободата на човека – пак съгласно с Библията.

Като изгубят свободата си, те влизат в обществото на цивилизованите, да ги дупчат с остена.

Следователно разумното връзване става по закона на свободата.

И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.

Като е нарушил закона на свободата, човек е създал закона на необходимостта, благодарение на което земята е пълна с гробища.

Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни. Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.

Започнете със закона на свободата. Всичко да решавате по закона на свободата и каквото започнете, да го свършите.

А в какво седи свободата? Свободата седи в това – да живеем в безграничното! Ако ходиш по земята, ти можеш да се спънеш и да паднеш, но ако хвръкнеш като една птичка, дали можеш да се спънеш? Представи си, че може да пътуваш с крилата на един ангел в пространството, или с мисълта на един ангел, в тази велика вселена, какви ще бъдат вашите понятия за нея? Ние толкова сме издребняли, че мислим само за какво? Сутрин „истината“ за нас седи в това: какво ще ядем, и туй, което ще ядем, дали ще ни даде сили да свършим работата, и работата дали ще ни даде някакъв приход, парички ще спечелим ли, ще може ли да живеем щастливо? Всички хора все планове кроят, щастливо да живеят.

Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Свободата всякога иде чрез Бога.

Любов към Бога, към знанието и към свободата са подтици, без които ученикът не може да се развива. Ако няма Любов към Бога, той не може да обича хората; ако няма Любов към знанието, винаги ще живее в съмнения; ако няма Любов към свободата, ще живее в робство и ограничения.

Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си.

Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са склонни да ви слушат, да ви се подчиняват; когато узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат - това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си.

Щом приемете Любовта, Господ ще почне отгоре да тегли ръката си и после като вдигне и свали двете си ръце, ще каже: „Стани и излез навън и живей във великия свят на свободата, който съм създал, и не мисли вече за старото“.

Обект на Истината е свободата. И Истината, за да даде на хората свобода, и тя ще извика живота, за да може в този живот да даде свободата.

Следователно обект на Истината е Свободата, обект на Светлината е Знанието, обект на Любовта е Животът.

Да мислите по закона на свободата.

Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на Великото в себе си; докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на Свободата, а не на насилието.

Сега някои идат при мен и ми казват: "Ама кажи ни, защо става това-онова?" Днес дойде един и ме попита: "Знаеш ли какво правят тези твои ученици, що не им кажеш?" - казва ми. - Не мога да им кажа, ние живеем под закона на свободата. - "Ами дисциплина няма ли?" - Няма. - "Но вие може да турите тази дисциплина."

Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието.

Свободата дава простор.

Това значи, да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа.

Да възприеме човек Истината, това значи да придобие свободата.

Второто нещо, което ще разрешавате, е: свободата в душата, светлина в ума, а чистота в сърцето.

Ще постъпите по закона на свободата.

Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов. „Не противи се злому“, казва Христос.

Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на Любовта; тя ви е потребна и при закона на свободата. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата.

Ти като влезеш в Свободата, в Любовта, ще намериш такъв велик простор, че всинца ще живеем свободно.

Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел“.

„Всички" казва Христос. – Кои всички? – Които искат да отнемат истината и свободата ви.

В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта.

Свободата е горе, на високия връх.

И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви.

После иде мъдростта и светлината, а след тях – истината, т. е. знанието и свободата.

Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам: аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Болният нека пее! Аз вярвам, че свободата, която имате вие, няма да злоупотребите с нея.

Туй е по закона на свободата.

Да се обичаме по свобода, това е великата любов. – На какво се дължи свободата? – На закона на истината. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина.

Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви.

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш! Ще прочетете първото правило и ще си кажете: "Аз трябва да вложа Истината в душата си! Защо? За да бъда свободен, да придобия Свободата си."

Да намериш закона на любовта, това значи, да намериш свободата си, а който намери свободата си, той може да расте и да се развива – може да прави всичко, каквото поиска. Свободата е процес, който освобождава човека от ограниченията. Щом е свободен, ще пази свободата и на другите. Свободата изключва съмнението.

Само онзи народ успява, който има за основа любовта, правдата и свободата.

Ако временно сте изгубили Свободата си, пак ще я придобиете.

Кой е обектътъ на истината? – Свободата, а тя е нѣщо приблизително материално. Вие трѣбва да копнѣетѣ за свободата, която подразбира абсолютната Истина, за свѣтлината, която подразбира мѫдростьта и за чистотата, която подразбира любовьта. Ние трѣбва да обичаме свободата, трѣбва да обичаме свѣтлината, трѣбва да обичаме чистотата. Ако въ душата на единъ поетъ е проникнала свободата, ако въ ума му е проникнала свѣтлината, и ако въ сърдцето му е проникнала чистотата, той ще създаде нѣщо изящно. Ако и да е материалистъ даже нѣкой поетъ, щомъ въ душата му проникне свободата, въ ума – свѣтлината, а въ сърдцето – чистотата, той ще напише нѣщо свѣтло. Ако нѣкой сѫдия, или свещеникъ, проповѣдникъ, законникъ или какъвто и да е, щомъ въ душата му е проникнала свободата, въ ума – свѣтлината, а въ сърдцето – чистотата, той ще прѣдаде на свѣта най-хубавото. Значи Богъ създаде нашата душа за свободата, за да може онази велика истина, въ която Богъ живѣе, да живѣе въ душата ни. На младиятъ човѣкъ казвамъ: „Ще турите всички тия велики добродѣтели, и нѣма да се срамувате отъ добродѣтелите!“ И тогава, всѣки единъ отъ васъ ще ходи въ свободата, въ свѣтлината и въ чистотата. Ако ти изведнъжъ можешъ да вложишъ свободата, свѣтлината и чистотата, и да служишъ на Бога въ Истина, въ Мѫдрость и въ Любовь, ти въ 8 минути ще можешъ да бѫдешъ на слънцето, при Бога, твоятъ характеръ ще се поляризира, и умътъ ти и всичко.

Тя си има свой обект – свободата. Отчасти свободата е нещо материално. Той обича свободата, затова освобождава хората. Той им проповядвал за свободата. Обект на истината е свободата. Ние трябва да обичаме свободата, да обичаме светлината, да обичаме и чистотата. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи. И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения. Ако вложиш в себе си свободата, светлината и чистотата и служиш на Бога с любов, мъдрост и истина, в осем минути ще бъдеш на слънцето – при Бога. Дето е истината, там е свободата. Ще пазиш свободата си, няма да я продаваш за нищо в света.

Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода.

Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ.

Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Истината носи свободата. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта.

Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си светлината, която носи Истината, свободата.

Каква услуга можеш да ми направиш ти, малкото мишле? Но хайде, аз ще ти помогна, ще ти подаря свободата.

Ще възприемете любовта, светлината и свободата.

Има закони на необходимостта, но има закони и на Свободата.

Единият начин е по закона на свободата, а другият начин е по закона на необходимостта.

И тъй, щом намерите първата допирна точка до Великото начало, вие придобивате Живот, движение; щом намерите втората допирна точка, вие придобивате Светлина и Знание – условия за развиване на вашия ум; щом намерите третата допирна точка, вие придобивате Свободата си – първото условие за развиване на волята. Това значи: да служим на необходимостта или на Свободата.

Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа.

Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа.

Какво учимъ ние? Съзнателниятъ животъ да дойде чрѣзъ Любовьта, свѣтлата интелигентность – чрѣзъ закона на Мѫдростьта и силната воля и свободата на човѣчеството чрѣзъ закона на Истината.

Съзнателният живот иде чрез закона на любовта; интелигентността иде чрез закона на мъдростта, а свободата и силата на волята – чрез закона на истината.

Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свободата е вътрешен процес.

Не говоря за свобода, която пречи на другите, но в свободата си мога да изразя своята мисъл. Не че тия неща трябва да ни направят да застанем неподвижни като едно дърво, но всяко нещо трябва да става доброволно, по закона на свободата.

Колко от вас говорят Истината тъй, както е? Не искам да си налагате да говорите Истината, но искам в туй отношение да бъдете свободни, да знаете, че ако не употребите закона на свободата, у вас ще се набере излишна енергия, която за в бъдеще, за цял един живот ще ви се наложи да изплащате.

Но кои са методите, по кой начин може да се постигне това? Те казват: „Свободата трябва да се ограничи. И тъй, правилността на нашите мисли, на нашите чувства и свободата ни почива върху този закон. Какво се крие в черешата? В нея се крият дълбоки чувства; в черешата се крие законът на свободата.

Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Запалете свещта на Истината, която носи свободата.

Честен е онзи, който пази свободата на своята мисъл.

Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг. 1), но дойде ли до жертвата, веднага ще се спънете.

Божествената Любов ражда свободата, а човешката – робството.

От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2). Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. От туй гледище се определя законът за свободата.

Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Свободата сега е минала към умствения живот. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Свободата иска знания, знанията искат потене. Мисли, че там ще намери свободата. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.

Свободата в света седи в изпълнението на тия велики закони.

В Америка всеки студент иска да бъде донякъде свободен, те са схванали значението на независимостта, на свободата и казват: Аз мога да изкарам прехраната си с честен труд.

И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието си; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под „смърт“ ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са животът, знанието и свободата. Любовта започва със знанието, а знанието – със свободата.

Кое е най-великото нещо извън Истината? – Свободата. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: в нея няма ограничения, няма никакво робство. Свободата сама по себе си съдържа известни ограничения, защото всеки стремеж на човека да бъде свободен показва, че той е ограничен.

Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха куку пред американската статуя на свободата и ги върнаха.

Всеки един човек нека си мисли каквото иска, аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мене свободен.

Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде.

За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Казвате, че Истината носи Свободата.

Главният елемент на царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.

Какво нещо е свободата? Много хубави неща са писани за свободата, но въпреки това хората са умирали без свобода. Законът на свободата се определя от два велики принципа.

Те сами внасят отрова в своя живот. - Какво да правим тогава? - Заемете се като учените, като химиците, да извадите отровните елементи от вашите желания и да оставите в тях само великото, Божественото, което е в сила да просвети вашите умове. - Искаме да бъдем свободни. - Как ще придобиете свободата си: чрез войни и чрез убийства? Прочетете Библията и ще видите, че няма друг народ, който да е воювал толкова много, както еврейският. Придобиха ли те свободата? И до днес още не са свободни.

Следователно свободата седи в това, да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света.

От тази любов ще влезеш в закона на свободата, дето всички хора, всички живи същества имат еднакво право на живот. Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата. И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата.

Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира Свободата и който не разбира Божествения Промисъл, всякога ще се намери в едно противоречие. Ще кажете: „Тогава где е свободата?“ Абсолютна свобода в света няма.

Който не разбира трите велики закона – на любовта, мъдростта и истината, започва да философствува върху живота, светлината и свободата и дохожда до своеобразни заключения. Всяко същество, което чуе гласа на Любовта, ще каже: Един си, Ти, Господи! Една е Твоята Любов! Една е Твоята Мъдрост! Една е Твоята Истина! Ти ще ни дадеш свободата. Да се радваме на свободата на новия ден – за всички хора, за всички животни и растения.

Христос казва: „Просете!" – От кого да просите? – От Божията Любов. – „Търсете!" – От кого да търсиме? – От Божията Мъдрост. – Какво да търсим? – Светлината и знанието. – „Хлопайте!" – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата. Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове.

Значи, ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа.

По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени.

Третото положение: Бог е внесъл в света свободата, която е израз на Божествената истина.

Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна.

Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата. Свободата подразбира абсолютна сила. Ще кажете: „Е, в сегашния живот така се изразява свободата.“ Вашите кокошки свободни ли са? Положението на вашите кокошки напълно зависи от вас. Вие чакате като онези деца настроение и казвате: „Ако имам настроение, ще го направя.“ Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен.“ Това значи настроение, но то не е закон на свободата. Писанието казва: „Дето е Духът, там е и свободата.“

Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. Свободата подразбира абсолютна сила. Ще кажете: е в сегашния живот така се изразява свободата. Това значи настроение, но то не е закон на свободата. Писанието казва: "Дето е духът, там е и свободата".

„Ратник на Свободата“ – това се отрази на платилите абонати, а никъде не са получили нито един брой.

Законът за свободата ще прилагате върху себе си. (Но това е много трудно.) Да се прилага законът на свободата върху другите, това не е свобода. В какво седи свободата, я кажете? (Не знаем.) - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар, товар; в това седи неговата свобода.

Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие.

Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие.

Не сте ли справедливи, любовта ви правилно не може да се прояви, мъдростта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви.

Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.

Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!

Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.

Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си.

Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ.

Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум.

Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.

Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.

Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.

Като се свърши този период, тогава Бог ще дойде да работи в тебе като Истина; ти ще обикнеш Истината, свободата, и в тебе ще се яви желание да работиш в света, да бъдеш филантроп, да направляваш хората в правия път.

Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това, човек да мисли каквото иска. Не, свободата на човека седи в това да мислиш това, за което не искаш. В това седи свободата.

Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това – да мисли, каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. В това седи и свободата на човека.

Тогава важният въпрос за живота – Любовта към Бога – ще се разреши в душите ви и вие ще придобиете свободата, която търсите. Само при свободата вие можете да развиете вашите мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си.

Като послѣдствие на това, вие сте изгубили живота, свѣтлината и свободата, изпаднали сте въ една вѫтрѣшна борба и затуй страдате.

Като последствие на това, вие сте изгубили живота, светлината и свободата, изпаднали сте в една вътрешна борба и затуй страдате.

Те са моменти само, защото трябва да знаете в този закон свободата няма време и пространство.

Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на Свободата няма време и пространство.

Кой е високият идеал за свободата? – Светлината. Защо? Понеже свободата произтича от светлината. Тъй щото високият идеал за свободата е светлината; за светлината – животът, а за живота – Любовта. Защо? – Свободата не може да разбере Бога. Казвате: „Трябва да се вярва в Бога.“ Бог е и в живота, и в Любовта, и в светлината, и в свободата – навсякъде е Бог.

Когато твоята любовь почне да се разколебава, животътъ ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение.

Когато твоята любов започне да се разколебава, животът ти се намалява и светлината ти става мъжделива; когато се усъмниш в Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитваш едно голямо стеснение.

В Божествената Любов ще научите закона за свободата.

В Божествената Любов ще научите закона на Свободата.

Коя е най-силната дума в туй изречение? Истината и свободата вървят заедно.

Всичкитѣ тия груби нрави трѣбва да се смекчатъ само чрѣзъ този Божественъ законъ на свободата.

Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата.

От тия две думи коя бихте избрали? Живот или свобода? – Живот, защото след него ще дойде свободата.

Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.

Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!“ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва да пази свободата си. Всѣки обича свободата, но и всѣки трѣбва да пази свободата си.

Мѫдростьта и знанието може да дойдатъ чрѣзъ Учителя, а свободата и Истината чрѣзъ кого ще дойдатъ? Свободата и Истината ще дойдатъ чрѣзъ твоя възлюбенъ, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и отъ тази книга ти ще можешъ да четешъ.

Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш.

Като дойде Любовта, ще дойде и Истината и ще ти донесе свободата.

Слѣдъ това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, къмъ което се стремимъ.

След това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, към което се стремим.

Не, турцитѣ идватъ, а ти ще вземешъ ножа си и ще разрѣшишъ този въпросъ – ще воювашъ за свободата на душата си.

Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.

Може да каже някой: "Няма ли свобода?" Свободата после ще дойде за вас.

Някой казва: „Човек не е ли свободен?“ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество.

Казвамъ: това учение е учение на свободата.

Казвам: Това учение е учение на свободата.

Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.

Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.

Отговор: Свободата.

Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявява свободно.

Сега, някои от вас ще направят следното възражение: Ако невидимият свят е толкова силен, защо не поправи света? Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да поправи света, но у човека има една черта, която Бог му е дал, тя е свободата, да се проявява свободно.

Както в равенството работят сили, така и при свободата силите имат еднакви права. Това, което равенството го дава, и свободата го дава. Значи при равенството и при свободата силите работят еднакво.

Аз трябва да се лиша от своята свобода, за да не наруша свободата на другите.

Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздейства чрез Истината, защото той обича Свободата.

Първото лице на Бога е Любовьта, проявена въ живота; второто лице на Бога е Мѫдростьта, проявена въ знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена въ свободата – на всички хора еднакво трѣбва да се даде свобода.

Първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата – на всички хора еднакво трябва да се даде свобода.

Ще ви задам въпроса: на какво се дължи свободата? Или: кой човек може да бъде свободен? – Свободата почива на един естествен закон. Естественият закон, при който човек може да добие свободата си, е законът на правата, на чистата мисъл. И тогава мислите и чувствата му ще се развиват правилно и той ще живее в закона на Свободата.

Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни.

Всички търсят свободата, а при това не са свободни.

Това е свободата. Искам да запазите свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия? Затова ли ме е родила майка ми?“ Питат ме: „Да се върнем ли назад, или да останем тук?“ Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз постъпих според закона на свободата.

Това е светлината, това е свободата. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?" Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да останете, идете си." Аз постъпих по закона на свободата.

Свободата не подразбира отрицателни, произволни действия. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни.

Питам: ограничението на микроба от Природата ли е дадено? Свободата на човека от Природата ли е дадена? Някога човекът е бил на това положение, дето се намира микробът сега.

Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте.

Защо? Защото и мирът, и свободата са на степени.

Трябва да разберем свободата, която Христос носи.

Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу.

Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата.

Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие.

Питам, какво се ползват яйцата, като ги освободите от черупките? Следователно онзи, който иска да ти помогне в дадения случай, ако те освободи като едно яйце, какво струва тази свобода? Свободата трябва да бъде по един органически начин, както растенето на плодовете.

Истината в обикновения живот се изразява в свободата, която можем да дадем на другите.

Свободата дава възможност на човека да пристъпи към известно начало, което той си е поставил. В обикновения живот Истината се изразява в свободата, която можем да дадем както на себе си, така и на другите.

Всички хора по света, във всички камари, търсят начин за придобиване на свободата, търсят начин за създаване на една истинска вътрешна връзка в домовете; всички търсят начин, за да живеят добре, по един любовен начин, майка със синове и дъщери мъжът с жената си, братът със сестрата и т.н. И тогава, питам: кое е най-хубавото в света? Не е ли най-хубавото да имам познанството с този Христос на живота! Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш в съприкосновение с Любовта, която стопля сърцето ти? Има ли нещо по-хубаво от светлината, която осмисля всичко? Има ли нещо по-хубаво в света от свободата? – Няма!

Съвременните хора свободни ли са? Аз имам друго понятие за свободата.

Искате да бъдете свободни, но за да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. След туй светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината.

Да, Мария избра живота на възкресението, живота на светлината, живота на Мъдростта, живота на свободата. Добрата част, това е светлината на живота, това е свободата, дето съществуват всички блага.

Ела сега по-близо до мен.“ Рибката се приближила до брега, мъдрецът извадил кукичката на въдицата от устата ѝ и казал: „Хайде, бъди свободна! Иди отново във водата да плуваш и разправи на другарките си, че не е време още да се занимават с изучаване на радиусите на кръга.“ Рибката заплувала леко във водата и благодарила на пътника за свободата, която ѝ дал.

Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта за свободата.

Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали.

Тези погрешки идват по закона на свободата, понеже всички ние трябва да живеем в свободата. Знаете ли какво нещо е да живеем по закона на свободата? Да живееш по закона на свободата значи всеки момент да знаеш, какво трябва да правиш, да можеш математически да разпределиш какви съществуващи мерки да вземеш за нещата.

Ако ти не можеш да живееш в живота на Любовта, ако ти не можеш да ходиш в светлината на Мъдростта, ако ти не можеш да възприемеш свободата на Истината и да я приложиш в живота си, каква идея може да имаш. Какво значи "да ме последваш"? - Значи, да възприемеш свободата и да живееш в Истината. Разумни трябва да бъдем в своето единство, за да придобием свободата си! Само по този начин ще я добием.

Когато ние говорим за свободата, подразбираме да идем в хармонично съприкосновение с окръжаващата среда.

Той върши всичко по закона на свободата.

То е по закона на свободата.

Свободата, светлината и разумният живот, това са възходящи сили, които отиват към центъра на Слънцето, отиват към друг един център на Вселената, която ние наричаме Божественото.

Много от съвременните хора се считат за господари на земята и говорят за свободата така, като че тяхната личност е напълно неприкосновена.

Следователно свободата се добива само при правене на добро. Откаже ли да помага на другарите си, които се нуждаят от обяснение на уроците, той губи свободата си.

Само в доброто седи свободата. Свободата се добива в правене на добро.

И след като дойде светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора.

И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора.

Щом се подчиним на тази дисциплина и я приемем без протести, и свободата ни се връща.

Той трябва да потърси Божията Мъдрост, която носи истинското знание, разширение и усилване на светлината, той трябва да потърси Божията Истина, от която произтича свободата и повдигането на човешкия ум. От там трябва да се започне, защото свободата се гради върху Истината. Мъдростта носи светлината, а истината носи свободата. Свободата пък води към закона на разширението и за трансформирането на енергиите.

Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“ Не е лесно човек да бъде свободен.

Там, където има лъжа, Христовият крак няма да стъпи - туй да знаете! Там, където има лъжа, Христовата светлина няма да влезе - туй да знаете! Там, където има лъжа Христовата свобода няма да дойде - туй да знаете! Защо? Защото и да дойде свободата, няма да ви ползва. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието.

Да повярваш в Единния Бог, ние подразбираме да повярваш в Бога на Любовта, в Бога на светлината, В Бога на свободата и в Бога на Истината.

Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите със закона на свободата; по отношение на плътта ще приложите закона на вътрешното ограничение.

И до днес евреите нямат свободата, която им беше обещана.

Всяко едно правило се движи в границите на свободата.

Свободата е първото условие за добро пеене.

Глупавият човек казва: ама аз нали съм свободен? В какво седи свободата? Свободата на човека седи в това, в даден момент, в даден случай, да носиш толкова колкото ти е потребно, нито повече, нито по-малко.

Същественото, това е свободата. Защо е нужна свободата? Да учиш. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Без знание свободата не може да дойде. Следователно, ние трябва да разрешим първите въпроси в живота, а именно: самият живот, светлината, свободата и знанието. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Защото науката е изучавала онези начини и методи, по които се добива живота, светлината и свободата. Казват: защо ни е истината? Да внесе свободата. Свободата пък ще внесе в нас простор, ще ни отвори великия път за живота. Ние приемаме свободата, която ни даваш. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях.

За по-големи резултати, вие ще се разпределите по закона на свободата на групи, на кръгове.

Да оставим тези примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само когато работим за Господа. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. Тя е най-тесният кръг на свободата. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата си? Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното в живота. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата. Свободата не може да се придобие без такъв идеал. Сега ще ви запитам: как ще приложите вие свободата? Понеже днес говорих за свободата и всички я желаете, трябва да приложим тази свобода! Всички имате тази възможност. Какво трябва да направите тази година, за да добиете свободата? Какво трябва да прави свободният човек? Аз желая днес да направите следното нещо: да се разделите на малки групи, по 10, 20, 30 души, да разисквате върху свободата, да видим, колко неща искате да придобиете. Разисквайте върху закона на свободата, да намерите начин, по който тя може да се придобие. Вижте кой какви методи, какви мероприятия може да даде за приложение на свободата. Има още ред такива мероприятия за придобиване на свободата. Казвам: разпределете се на групи и разисквайте върху свободата, да видим до какви практически резултати може да достигнете. Обменяйте мисли за свободата!

И Божественият Дух, Който идва да работи в света, воюва за свободата на хората, а не за себе си.

Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучват, понеже свободата в света не може да дойде без Истината. Но преди да дойде Истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа. И когато казвам, че трябва да бъдем носители на свободата, разбирам, че трябва да се хванем за новата култура, да живеем според трите велики закона.

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенство. Мнозина се плашат от влиянието, защото мислят, че ще изгубят свободата си.

Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот.

Чрез свободата той ще се прероди, ще влезе в новия живот.

Деня, в който загубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят, и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните, ще изгубите свободата си, ще очаквате на чужда помощ и т.н.

Вън от свободата тя не се изявява.

Да вярваме в Христа, значи да придобием свободата. Днес всички хора, всички народи търсят свободата. Който търси свободата, той обича Христа. Прави ли са хората, когато търсят свободата.

Свободата се определя от силите в човека.

Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата.

Когато Божията и човѣшката любовь се съединятъ въ едно цѣло, човѣкъ ще придобие свободата си. Свободата е първата равнодѣйствующа сила, която трѣбва да сѫществува въ свѣта. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: „Когато човѣкъ е свободенъ, той ще прави пакости, злини.” Питамъ: кой обикновенъ човѣкъ не прави пакости? Кое дѣте не грѣши? Само Богъ може да използува разумно свободата. Защо? — Защото свободата ще имъ покаже Истината. И затова е казано въ Писанието: „Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви безъ Истината. Свободата изисква врѣме и пространство, необходими условия за проявлението на човѣка въ физическия свѣтъ. Затова днесъ хората не трѣбва да търсятъ спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдатъ само тогава, когато хората станатъ свободни. Всѣка свобода вънъ отъ човѣка е сѣнка на свободата.

После, има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако минеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си. «Господине, аз съм влезнала в дома ти, но ако ме лишиш от свободата, аз имам и нокти.» Кучето не е така.

Като казвате, че свободата е само за разумните, не мислете, че вие сте дошли до разумността, но пожелайте в себе си да я придобиете.

И казва му Петър: “Изтълкувай ни тази притча!” Христос им изтълкува тази притча по следния начин: “При всички условия на живота си, дръж връзката с Любовта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Мъдростта! При всички условия на живота си, дръж връзката с Истината! При всички условия търси вечния живот! При всички условия на живота си, търси светлината на истинското знание! При всички условия на живота си, търси свободата, от която никой не може да те лиши!”

Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата.

По този начин той не може да добие свободата си.

В този смисъл противоречията са необходими в живота, за да придобие човек свободата си. Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Човек трябва да се стреми към великата цел на живота – да придобие свободата си, да стане свободен.

Тук вече взима участие закона на свободата.

Свободата подразбира служене на Бога.

Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля.

Питам: Докъде се простира силата и докъде свободата на човешката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава в това, да преодолява човек всички препятствия, за да постигне своите желания.

Ще кажете, че искате да бъдете свободни, независими, да изнесете нещо самостоятелно; въпросът за свободата е дълбок, философски и върху него трябва много да се разисква. Кога пръстът на ръката е свободен - когато е свързан с ръката; напусне ли ръката, той изгубва свободата си. Прекъсне ли се връзката между пръста и ръката, свободата изчезва; пръстът е свободен, докато стои на ръката и върши някаква служба. В този смисъл свободата подразбира известно задължение. Оттук виждаме, че свободата, за която говорим, е относителна; абсолютна свобода не съществува. Въпросът за свободата е подобен на въпроса за формата на сферата - външно сферата е изпъкнала, а вътрешно - вдлъбната; ако един учен изучава външната страна на сферата, той ще има едно мнение за нея, ако друг учен я изучава отвътре, той ще има друго мнение. И за свободата на човека има две мнения: който изучава човека отвън, при външните условия на живота, той казва, че човек не е свободен; който го изучава отвътре, той казва, че човек е свободен. Свободата подразбира стремеж в известна посока; при свободата, която има, човек се стреми да вземе една разумна посока - към Бога. Не се ли стреми към разумната посока на Живота, постепенно изгубва свободата си, а оттам и своята самоувереност; страшно е да изгуби човек самоувереността си.

Какво нещо е свободата – един дълбок въпрос е то. Приема се, че свободата на човека зависи от условията. Свободата подразбира промяна, стремеж в известна посока.

Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога.

Значи, в света има два вида свободни хора: едните имат свободата на коловете, а другите – свободата на растенията. Казвате: Кое може да възстанови свободата на хората? Науката, религията са в сила да възстановят свободата на всеки, който искрено я търси.

Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта.

Злото е израз на свободата. Свободата и празното пространство, това са синоними.

Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район на действие - широчина, и свободата за действия против Англия.

По пътя на любовта - чрез топлината, по пътя на мъдростта - чрез светлината и хармонията, и по пътя на истината - чрез свободата.

Ще се държите с Истината, която ще ви даде свободата. Ще ходите в свободата на Истината.

Иска ли някой да му покажете какво знаете, извикайте го да види как живеете - от живота на човека се съди за знанието, свободата и Любовта, които той носи в себе си. „Докажи, че имаш знание" - знанието, Истината, Любовта нито се доказват, нито се отричат.

Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата.

С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Няма по-красиво нещо от свободата.

Само в свободата може да се греши.

Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. Законът на свободата, законът на великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога. Следователно, най-важното нещо за човека е свободата.

Може да направите по закона на Свободата.

За да придобие свободата си, той трябва усилено да работи.

Днес човечеството се намира под закона на необходимостта, а когато стане пълнолетно, ще се намира под закона на свободата.

Сега под закона на необходимостта сте и се стремите към закона на свободата.

Те не искаха да им дадат права, но с това още повече ожесточиха жените и ги заставиха да си послужат с разни средства в борба за свободата.

Когато човек придобие знанието и светлината, тук вее спира мъдростта и започва да действа истината, която носи свободата.

Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл.

За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Какво да правя сега?“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си.

Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта.

Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си.

Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога.

Те определят свободата на човешкия дух.

Следователно не мислете, че лесно можете да придобиете свободата.

Мислете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.

Кой ще освободи хората, освен Бог? Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за свободата на народите, но нищо не може да се постигне. Само така те ще се домогнат до свободата, която от хиляди години насам очакват. „Господният ден иде!" Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснее, ще има малко страдания, сълзи, но все пак трябва да се примирите с мисълта, че ще дойде този ден.

Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви. „И показа им ръцете си", С това Христос искаше да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линията на съдбата.

Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето и свободата си на никого не продава.

Правдата трябва да възтържествува! Всички хора, които се мъчили и страдали, трябва да излязат налице, да приложат наученото, да заживеят братски помежду си и да внесат свободата в света.

Това значи: който извоюва свободата си, той спасен ще бъде. Ние искаме свободата на всички хора.

Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.

Щом се ограничи, щом изгуби свободата си, духът започва да страда.

Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си.

Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за свободата, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата. Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат.

В това седи свободата на хората. Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик, свободата изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината. По този начин вие ще добиете свободата, която търсите.

Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма.

Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на свободата си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея.

Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Свободата е нещо относително. Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към свободата, към знанието и радостта.

Ако искаш за себе си свобода, трябва да помислиш за свободата и на другите хора.

Целта на природата е свободата на човешката душа.

Свободата изисква едно нещо от човека: като я придобие, да знае как да я пази. Въпреки това, най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия.

Придобие ли нея, свободата ще дойде.

Във взаимните си отношения прилагайте свободата.

Докато всички живеем в това цяло, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това, всички ще живеем в закона на свободата.

Изобщо, свободата трябва да бъде основа на Любовта. Какво гостоприемство е това, което може да коства живота на човек? – Не, така човек не може да придобие свободата си.

Свободата се обуславя от известни правила, от известни изисквания. Ако Любовта посети несъвършения, тя първо му отнема свободата.

Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи.

Любовта, свободата са достояние на всички живи същества.

И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата.

Не мислете, че свободата сега се придобива.

Следователно, когато човек разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов. Вън от свободата никакво щастие не съществува. Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своите издънки. Истината ще ви направи смели и решителни, да работите за придобиване на свободата си, за да се справите, от една страна с вътрешните мъчнотии в себе си, а от друга – с външните мъчнотии. Това показва, че Истината и свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража. По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража. Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата.

Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.

Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.

Свободата е потребна за проявяването на живота, но в това проявяване има ред противоречия. Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства свободата. Този грозен човек разрешава всички противоречия, от които се ражда свободата. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата.

(Четоха се работите върху темата: „Качествата на свободата“.) Какво разбрахте за свободата от прочетените теми? Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Значи първо трябва да се яви животът, а после – свободата. Животът предизвиква свободата. Свободата изисква простор, пространство. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата си. Свободата е вътрешно качество на човека. Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта.

Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във възкресението. Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета. По същия начин и аз придобих свободата си. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Какво трябва да правим за постигане на свободата си? Да се молим ли? Трябва ли човек да се моли за свободата си? – На работа! Сложете въжето, с което сте вързани, на запалената свещ! – Трябва ли да пеем? – Кога пее човек? – Когато свърши работата си. – Кога пеят жътварите? – Когато отиват и се връщат от жътва, но не когато работят.

Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.

Що е свобода? Свободата представлява разумно отношение между всички души. Ето защо, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумните същества, обичайте Истината.

Сега започва новият живот на Любовта, на светлината и на свободата.

От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва свободата и да не ограничава свободата на другите хора.

Малкото знание прави човека магаре и ражда робството, а многото знание прави човека да мисли и ражда свободата. А многото ум, многото знание ражда свободата.

Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си.

С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили свободата си. – На какво се дължи изгубването на човешката свобода? – Човек е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици. – Какво трябва да прави той, за да не го вързват? – Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва, човек не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници.

Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена.

Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия.

Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. А трябва да запазим свободата.

Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви.

Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения.

Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата!“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата!“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода.

Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нещо е истинската почивка, какво нещо е свободата. Светлината е носителка на свободата.

От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека.

И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив.

И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене добро. Като печели приятели, с това той придобива и свободата си.

Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от свободата, която търси и желае.

При свободата на хаоса можеш да постъпваш както ти искаш, а в разумния живот ти ще правиш линии точно определени.

Те говорят за свобода, но още не са познали Истината, която носи свободата. Следователно, разликата между петата, балата раса, и шестата, се заключава в това, че петата раса се мъчи да възстанови ред и порядък в света чрез закони, чрез пушки и топове – чрез насилие; шестата раса възстановява реда чрез великия закон на Любовта и чрез свободата.

Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него.

Тук свободата е разумно отношение, което трябва да се извоюва в света, да разберем какво нещо е свободата.

Значи, свободата не зависи от това, дали работите на човека са уредени, или не. Как може човек да придобие свободата си? – Който иска да придобие свободата си, той трябва да следва истината. Всички хора говорят за свободата, казват, че всеки трябва да бъде свободен. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши. Всеки трябва да бъде пионер за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества.

Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това, да прави каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно.

В какво седи тази свобода? Свободата трябва да се разбира в какво седи. Най-първо, трябва да се разбира свободата. Свободата съществува в известни съотношения на нещата.

В тамошното четвърто отделение те изучават отношенията между всички разумни същества.; в трето отделение изучават закона на свободата; във второ – закона на мъдростта, а в първо – закона на любовта.

Когато влизаш и излизаш от живота, ти трябва да научиш, какво нещо е свободата, какво значи вързване и развързване. Казвате: Нали човек има свободна воля? Нали е свободен да прави, каквото иска? – Свободата на човека се заключава във вързването и развързването.

Свободата е процес на съзнанието. Потъне ли съзнанието на човека ниско вътре, в гъстата материя, той изгубва свободата си.

Рициновото масло обича свободата. Свободата е процес на съзнанието.

Сегашните хора се страхуват от връзки, не искат да изгубят свободата си. Човек е свободен дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си.

Любовта е мястото, отдето започва животът, знанието и свободата.

Безсмъртието е свързано с чистотата, със свободата и със светлината.

Човек се стреми към свободата, за да придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието.

Щом престане да работи, той изгубва свободата си. В това седи свободата на живота.

Когато аз говоря за свободата, казвам, да живея един морален живот. Аз толкоз време съм проповядвал закона на свободата, за да ви избавя от тази окултна каша.

Студентът се радва на свободата си, доволен е от своя благодетел.

Въз основа на това, и човек се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрез намиране на Божественото Начало.

Че имаш право да мислиш, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъл. – Не съм ли свободен? – Никой не отрича свободата ти, но не поддържай в себе си желания, които могат да те заробят.

Свободата на човека седи в неговите разбирания. Дето е свободата, там любовта царува. Дето е любовта, там е знанието, там е животът, там е свободата, там е чистотата.

А свободата е необходима, защото без свобода любовта не може да се прояви.

Колкото по-скоро излезете от тръбите навън, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Той има нови възгледи за живота, които са проникнати от истината, от свободата.

Развърже ли се правилно от връзките на своето минало, човек влиза в закона на свободата. Обаче, докато не е разрешил връзките на миналото си, човек не разбира свободата и не може да се ползва от нея.

Защо жената иска да бъде свободна? В какво седи свободата? Да излезе вън от къщи, това свобода ли е? Мислите ли, че една жена, която има отношение с една жена, е свободна? Мислите ли, че един мъж, който има отношение с един мъж, е свободен? Мислите ли, че един мъж, който има отношение с една жена, не е свободен? Той, където и да ходи, все за жената мисли какво прави. Когато Бог те тури в ретортата, понеже Той обича свободата, Той остави една дупка отворена, като те попече, да изскочиш от дупката.

Свободата подразбира разумно ограничаване. Кое е отличителното качество на светията? – Свободата, която има в себе си.

Свободата подразбира ограничение.

Англичанката казваше, че когато воюва за свободата си, човек не трябва да се спира пред нищо.

Англичанката обаче казваше: „Когато воюваш за свободата си, трябва да воюваш по всички правила.

Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си.

Свободата е в умирането, докато още не си доумрял, но умреш ли вече - ти си ограничен.

Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.

И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта.

Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човека представят здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, те са онази основна валута, която се приема във всички държави.

Ние съпоставяме свободата с любовта. Значи, свободата седи в любовта. Свободата в онзи свят се дължи на любовта, която съществува там. Всяко живо същество първо трябва да опита ограничението, за да разбере свободата. Щом се усъмни в пътя, по който върви, това показва, че той е изгубил истината в живота, а с нея заедно е изгубил и свободата си. – Покажи ми правия път и ме убеди, че като вярвам в него, ще бъда добре. – Няма какво да те убеждавам, нито доказвам.

Иска ли да се освободи от депресията на известна мисъл върху своя ум, човек трябва да потърси някакъв правилен метод за мислене, чрез който да извоюва свободата си. Който сам се е заробил, той сам трябва да извоюва свободата си. Бог може да му помогне само тогава, когато види готовността му да пожертвува всичко за придобиване на свободата си. Който мисли, че свободата и истината са голи неща, той не разбира нито свободата, нито истината. Истината и свободата никога не могат да бъдат голи.

Стремете се към запазване на свободата си, а не към господаруване. Който иска да бъде свободен, трябва да пази свободата и на другите. От човека зависи да бъде свободен и да изгуби свободата си. Бъдете будни, да живеете така, че да не губите свободата си. И тъй, човек трябва да се стреми към свободата, но трябва да има ясна представа за нея.

Знанието, силата, свободата и светлината на физическия свят зависят от чистотата, в духовния свят – от светостта, а в Божествения свят – от Любовта.

Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от Чистотата, а в духовния свят – от Светостта.

Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони.

Свободата на човека не седи в самоубийството, свободата на човека седи в разбиране истината, в разбиране на онези закони, които ти ще прилагаш като човек в живота си. Ние, които възприемем новия живот, ще се радваме на новите си придобивки, новите радости - на мир на душата, на знание, на свободата, която ще придобием - понеже в тази култура, която сега иде, човек ще се освободи от смъртта. Науката е едно условие, за да добие човек свободата. Истината, свободата - това са засега условия, при които животът може правилно да се развива. Любовта е един от необходимите елементи; светлината, топлината, мъдростта, свободата са условия, при които новият живот може да се развива. Това, което показва свободата във всяко една направление - това е истината.

С това той ограничава свободата си. – Вярно, унизително е човек да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи.

Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.

Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.

Сегашните хора постоянно повдигат въпроса за свободата: едни поддържат, че човек трябва да бъде свободен, а други – че не трябва и не може да бъде свободен. – Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен. Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Свободата на човека зависи от мисълта му. Като го видял свободен, ламата се почудил, но му казал: Махни се оттук! Радвай се на свободата си.

Свободата зависи от мисълта на човека.

Ще каже някой, че иска да бъде независим. – В какво седи независимостта? Аз искам да бъда свободен. – В какво седи свободата на човека? – Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината. В това единство, именно, седи свободата на духа. Дето е Истината, там е Свободата.

В какво седи свободата? Свободен човек е този, който върви с бързината на светлината.

Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.

Вън от свободата, истината е неразбрана.

Истината не може да се разбере вън от свободата.

Да даваш разумно, да се жертвуваш, това значи, да придобиваш свободата си. Свободата е един от великите принципи на живота. Когато Христос е проповядвал на хората да раздадат всичкото си имане, Той имал предвид придобиване на свободата.

Всяко ограничаване всяко нарушаване на свободата, показва, че нещата не стават правилно.

Това, което отнема живота, е смъртта; това, което отнема светлината, е грехът, престъплението и злото; това, което отнема свободата, е неправдата и насилието. Съвременните хора са изгубили любовта, която носи живота, мъдростта, която носи светлината и истината, която носи свободата, вследствие на което, непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. При това положение, само вие ще разберете връзката, която съществува между любовта и живота, между мъдростта и светлината, между истината и свободата.

И това, което отнема свободата, това е насилие, това е неправда. Аз искам сега вие да разберете моята мисъл, да имате връзка и да знаете каква е връзката между любовта и живота, между мъдростта и светлината и между истината и свободата. В това седи свободата да служиш на Бога, а не някому, който не те разбира.

Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.

И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния.

За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Новото е свободата.

Не, в това именно седи и свободата на човека. Новото в света, това е свободата.

Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не.

Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен.

Пилат казва: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ От това гледище мнозина казват: „Имаме право да живеем, както разбираме и както желаем.“ Кога хората не са живели, както разбират и както искат? Не е въпрос за свободата на човека.

Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път.

Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път.

Има ли нещо срамно в упражненията? Единственото нещо, от което човек трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества.

Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества.

Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата.

Какво нещо е истината, не знаете, но желаете свободата.

Той искал да види, какво ще прави земеделецът, ще запази ли свободата си, или ще се засрами от своята голота. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си.

Ако ти ограничаваш един, втори, трети, каква е тази свобода? Свободата не седи в това, да правим, каквото искаме. Свободата седи в това, че всичко, което човек прави, да е разумно.

Защото тук, при свободата на България хората може да плюят, където искат, свободни са да плюят, но ако отидеш в Америка, Англия или Германия и се изплюеш на улицата, веднага ще те арестуват.

Свободата увеличава формата, но трябва да се видоизмени и съдържанието, а не само формата.

В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си.

В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта – закон на света; закон на свободата– закон на вярата и закон на любовта – закон на Бога. Истинската жертва има за основа любовта и свободата, а не дълга и насилието. Нови пътища има към живота, свободата и знанието. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света.

Престанат ли да слугуват на себеподобните – мъже и жени, те придобиват силата и свободата си.

Че нали вие сте за свободата. Не всинца ви, понеже е закон на свободата.

Ние не искаме да заставим хората да вярват в Бога, но искаме всички да се ползват от Божествената светлина и топлина, от знанието и от свободата.

Майките и бащите знаят, каква е първата песен на детето. „Ва”, това е името на първия Бог, който бабува, за да се раждат децата – синовете на светлината. със своята първа песен детето благодари на Бога, че излиза от света на ограниченията и влиза в света на свободата. И българинът казва на воловете си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, как можете да излезете от ограничения живот и да влезете в живота на свободата.

А в изпълнението на волята Божия се крие свободата на човешката душа. Значи, свободата заставя човека да търси истината. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб. Не мислете, че само религиозните и духовни хора имат право да говорят, да мислят, да работят за свободата и за обединението на народите. На пръв план седи идеята за свободата на човешката душа, а след нея идат методите за реализирането й.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Това е криво разбиране на свободата.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Тъй щото свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Щом се оженят, те ще изгубят свободата си. Щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Това е криво разбиране на свободата. Когато ние говорим за свобода, ние всякога изучаваме свободата на едно друго същество. ") А в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.

Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.

Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.

Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.

Вържат ли го веднъж, той е изгубил свободата си.

Как се изразява разумността? Едно от качествата на разумността е това, че тя си служи със закона на свободата, а не с насилието.

Казва: „Какво беше едно време, как ме обичаше майка ми, на ръце ме носеше, как ме кърмеше, пък сега не помислюва заради мене.“ Не, тя ще остави закона на свободата и вие какво ще направите за майка си.

Това са проповедници, които говорят в името на любовта, на правдата, на доброто, на мъдростта, на истината и на свободата. Съзнанието на хората ще се разцъфти, и свободата ще дойде отвътре, а не отвън.

Той дошъл на земята във форма на прасе и започнал да живее като свинете: радвал се на свободата и безгрижието, в което живеел.

Вие не знаете какво нещо е свободата.

Не е въпрос само за свободата на детето, даже видните учени и философи още не са свободни. – Защо? – Защото всичко, което те са изнесли пред света, е отчасти вярно, а не напълно. Не е човек онзи, който не проявява любовта в живота си; не е човек онзи, който не проявява мъдростта в знанието си; не е човек онзи, който не проявява истината и свободата.

Тя носи правила и закони, чрез които хората могат да придобият свободата си.

Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човек трябва да работи, да се освободи от своите криви разбирания.

Свободата седи, да имаш търпение.

Никой не е в състояние да му отнеме свободата.

Щом ти си в закона на свободата, ти непременно трябва да приемеш това, че никой не може да те лиши.

Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на разумните същества. Когато казвам, че можете да придобиете свободата си в един ден, аз разбирам един Божествен ден, който се равнява на хиляда години. В продължение на хиляда години най-много те трябва да приложат законите на любовта, на знанието и на свободата. Три плода трябва да узреят през това лято: плодовете на любовта, на мъдростта и знанието на истината и свободата.

Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другите.

Свободата, аз наричам, е обща за всички.

Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека, или на живите същества, изобщо.

Болестта е един вид едно малко ограничение на свободата на човека.

Да вярваш в Бога на свободата на твоята мисъл. Да вярваш в Бога на свободата на твоите чувства. И да вярваш в Бога на свободата на твоите действия.

Свършим ли работата си, вечерта господарят ни ще ни освободи, и свободата, която търсим, ще дойде.

Но в свободата да бъдем разумни. Защото Свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез Любовта. Следователно, Любовта, Обичта е основа на Разумността, а Разумността е основа на Свободата, а Свободата е основа на Живота, който трябва да се даде на Земята.

Значи животът, светлината и свободата са условия за проявлението на Любовта. Там, дето животът, светлината и свободата не се увеличават, това показва неправилно проявление на живота. Някой казва: „Аз имам много любов.“ – Радвам се, че срещам такъв човек, но животът ти увеличава ли се? – „Горе-долу.“ – Ами светлината ти увеличава ли се? – „Мъжделее само.“ – Ами свободата ти как е? – „И тя е малка, доста съм ограничен от външните условия.“ Щом имам тези данни, аз веднага вадя картата си, правя своите изчисления и мога да предскажа на този човек какво ще се случи в живота му.

Ще работите за Истината, от която изтича Свободата – в свободата се съдържат всички възможности за реализиране на нещата.

Казвате: „Какво да правя с тази плоча на съмнението?“ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н.

Питам: кой от вас би отишъл при някого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого, за да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света.

Дойде ли светлината, тя ще увеличи живота и свободата ви. Ако светлината, животът и свободата на човека се увеличат, какво повече може да желае той? В живота са постиженията на всички желания; в светлината са постиженията на всички мисли; в свободата се постига всичко, което човек желае.

Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия.

Той е човек на истината и свободата.

Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал.

Той вложил в човека живота, светлината и знанието, и най-после свободата и простора.

Сега от всички се иска ново разбиране за свободата. Аз съм човек на свободата. Обичам свободата, а не обичам ограниченията.

Като говоря за свободата, нямам пред вид само външната свобода.

Обаче свободата на разумните хора носи свобода на всички живи същества.

Сега, това са второстепенни разсъждения; че свободата на едного всякога коствува вреда на другиго.

Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата.

Не е лошо това, но като се подчинявате, ако усетите, че ви ограничават, отнемат свободата ви, какво сте придобили? Църквата, обществото, партиите дават големи обещания.

Вие трябва да слезете от сцената, да влезете в реалния живот, дето ще намерите доброто, Любовта, Истината, Мъдростта, свободата, които са общи за всички хора.

Какво ще кажат хората за тебе, като изплатиш дълговете си и се отказваш да вярваш в тях? Те ще кажат, че си човек на свободата. Няма по-хубаво нещо от това, да търсиш свободата.

Какво се благовества? — Свободата.

Това е пътят на Истината, която носи свободата.

За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината; животът, виделината, свободата. Така казва Непостижимият: Аз съм Път за Любовта, Път за Мъдростта, Път за Истината; там, гдето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.

Христос говори за истината, а не за свободата. – Защо? – Защото истината регулира живота, регулира и пътя.

Щом силите на живота си пробият път и възлязат нагоре, човек е доволен, радва се на свободата си.

От мое гледище, ето как аз бих желал да видя Бога, как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят живот да се вселят в сърцето ми, а свободата и истината – в моята душа.

Свободата включва в себе си търпение.

За да съществуват правилни отношения между душите, трябва да се спазва закона на свободата.

Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната страна на живота. По-голямо богатство от истината и свободата няма. Защото, който умира, той губи свободата си.

Дойдете ли до свободата трябва да бъдете разумни, да пазите както своята свобода, така и свободата на своя ближен. Влезеш ли в стаичката му, той ще изгуби свободата си. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притесни, ще изгуби свободата си. Защо? Защото не разбират законите на свободата. Ако иска да бъде ученик, човек трябва да спазва законите на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближните си. Ако някой е много общителен и словоохотлив, трябва да пази свободата на другите хора.

Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни.

Дето е свободата, там е любовта.

Щом платят последните полици на своите прародители, те ще получат свободата, за която копнеят техните души. Свободата се определя от любовта. По свободата, която човек ви дава, можете да познаете неговата любов. Следователно дръжте в ума си мисълта, че свободата е мярка за любовта.

Обичта винаги трябва да бъде свързана със закона на свободата.

Те казват: „Ако работиш така усърдно, както си започнал, очаква те славно бъдеще“. – „Потъмнял съм, погрознял съм, лицето ми се набръчкало.“ – За да светне лицето ти и да изчезнат бръчките ти, трябва да прилагаш закона на любовта и справедливостта, както и закона на истината и свободата.

Ако като слуга запазва свободата си и изпълнява службата си с любов, той е разумен господар и може да издържи на всички изпитания.

Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата.

Защото къде е било детето в небитието преди да се роди, как си представлявате вие небитието? На наш език това е робство, а битие е в свободата. Когато си в свободата и недоосвободен, какво е това? Има нещо в човека, което е в небитието, защото ти не можеш да проявиш своята доброта, ти си в небитие, не можеш да проявиш своя ум, ти си в небитие.

Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там.

Има смисъл да се привлече човек от нещо, но ако запази свободата си. Не може ли да запази свободата си, той се ограничава.

Свободата е свързана със знанието.