Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас.

Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога.

Въпреки това, те четат Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелите Божи слизат и възлизат.” Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват.

Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, турете го на главата на болния и вижте, ще оздравее ли. – Не може да оздравее. – Значи, Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия.

В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон.

Ако той плаче, то е най-свещеното нещо.

Не говорете за Любовта, докато не е във вас, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, там, дето се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“.

Ще питам всички: Как смеете в името на Бога, в свещеното име на любовта, да лъжете? Аз ще им произнеса присъдата.

Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути – отиване и връщане. – Какво има там? – Нае се придържаме в свещеното правило, да не казваме, какво има там.

Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число.

Дръжте в съзнанието си свещеното правило: „Аз искам да изпълня Божията воля без никакво съмнение". Свещеното правило се налага, когато си отчаян, когато си приложил всички методи и нямаш резултат. Той знае свещеното правило: изпълнение волята на Бога без никакво съмнение! Какво по-велико от това? Свещеното правило отличава човека от другите същества. Когато изпълнява свещеното правило, той забравя какво говорят хората за него. Прилагайте и вие свещеното правило!

Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселена, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ.

Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят.

Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.

Знаете, че най-свещеното нещо, след главата на човека, е лицето му.

Учените ще кажат: „Това не е писано в нашите книги“. – Какво е писано във вашите книги? Ако разгледаме човешкия мозък и вземем съвременното знание, то може да се напечата в 90 книги като Свещеното писание, и в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива книги.

От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното.

Велик, тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите – свещеното място за тях.

Един, един е Той, и Неговият глас, Неговата Любов за вас да бъде най-свещеното нещо.

Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея.

Той взел онова свещеното в тебе и си заминава.

Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь! Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.

Сега, да се повърнем към Божията Любов! Туй великото, свещеното име на Бога трябва да Го намерим вътре в нашата душа. Тогава, дълбоко в нашето съзнание трябва да има една единствена мисъл: да служим само на Бога! Ти, като дойдеш при мене, аз трябва да зная, че си една душа излязла от Бога, и да съм готов да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква от мене.

Какво? – Най-свещеното – Любовьта! Той е недоволенъ отъ себе си.

Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си.

За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди.

За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди.

Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.

Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава.

Внимателно ще пипате! Физическия човек може да го гледаш, както искаш, но онази душа, която е пробудена, виж, тя е проникната от свещеното съзнание и трябва да се пипа внимателно.

Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си.

Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.

Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър.

Едно време в Сирия имаше някой си Аман, носеше свещеното име на Бога, и той искаше да избие евреите, но този Аман окачиха на една бесилка за едно престъпление, с което се наруши Божия закон. И съвременните хора, които се кръщават с името на възкръсналия Христос, които носят свещеното име на Бога, а проповядват смърт, ще увиснат горе на въжето, като този Аман.

Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завет, той се отличава с ред примери.

Например някой човек чете свещеното Писание и казва: „Когато отида на небето, аз ще познавам ангелите, ще се разговарям с тях“.

Смисленото, възвишеното, свещеното не е в тия торби.

Който зачита свещеното в себе си, той ще си създаде добър характер. Зачита ли свещеното в себе си, ще зачита свещеното и у другите хора.

То е свещеното правило.

Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота.

Може ли Любовта - най-свещеното нещо в живота - да се печели с пари? Златото има ли съзнание? - Няма. - Щом златото няма съзнание, дайте му това място, което справедливо заслужава.

Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама.

Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама.

Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее.

„Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ – Това е едно от важните изречения на Свещеното Писание.

После, даде ли ви Той план, как да си палите огъня на свещеното огнище? – Не ни е дал още такъв план. – Даде ли ви Христос свещеното кандило, което, като запалите веднъж, никога да не изгасва? – За него дори и не сме сънували. Разправят някои, че съществува такова кандило, но ние нямаме още. – Онези, които имат свещеното кандило, те разбират, какво говоря, и затова при тях няма защо да се спирам. Онези пък, които са го намерили, нека го пазят, да не го изгубят, защото то е свещеното у тях. То е свещеното за човека.

Туй, свещеното място, то е човекът.

А един отшелник, той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание.

Питам: какво ще придобиете, ако ви разправят, как е направена земята? При това, самият превод на Свещеното Писание не е правилен.

Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание.

Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара.

Не отнемай свещеното време на духа си.

Щом искаш да дишаш самостоятелно, ти си бутнал вече свещеното място на „дървото за познаване на доброто и злото," и трябва да излезеш вън от рая.

Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите.

Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие? Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него.

Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.

Като четете Свещеното Писание по механически начин и цитирате различните стихове, вие си служите с човешкия език.

Казвам, трябва да имате туй свещеното разбиране.

Аз ще се спра върху 6. стих. „Ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно; и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Тайното, свещеното място, което наричат, то е мястото на истината вътре.

Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. Дойдете ли до човека като до идейно същество, което търси нещо, стреми се към него и когато става, и когато ляга – това е великото, свещеното, красивото – това са духът и душата.

Един стих от Свещеното Писание казва: „Ние сме съработници на Бога.“ Значи, като работим за Бога, ние вземаме участие в Неговото дело.

Под думите: тя ще го изяде, тя разбира, ще те туря на най-свещеното място на своето сърдце; но ако вземем буквалното значение на тези думи, ние си представляваме процес на дъвкането, на яденето.

А дето царува свещеният мързел, има и свещената ръжда, а дето има свещената ръжда, има и свещеното разваляне на нещата. Започнете така: КОГАТО СВЕЩЕНОТО КОЛЕЛО НА ЖИВОТА СЕ ДВИЖИ, Г., кажете вие нещо. Какво да турим на тези думи: Свещеното колело на живота, което носи всичките скърби и всичките обнадеждвания и всичките радости, и морала на хората.

Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“.

Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имаме, там трябва да живее Бог.

Вие казвате: „Детето става мъж, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното.

Бог му каза: „От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света.

То е най-свещеното. С други думи, не бутай свещеното дърво на живота си. Това дърво беше свещеното дърво и сега не трябва да го бутате. Ако ме питате вие какво трябва да правите, ще ви кажа: Не бутайте свещеното дърво на познанието, доброто и злото. Кой може да яде кокошката? – Може да я яде само онзи, който не бута свещеното дърво. Сега вие казвате: Кое е това знание? – Това знание го добива само онзи, който не е опетнил онова свещеното място на своя живот. Всички онези адепти, които разполагат с онези мощни сили на природата, те са онези, които са верни на онези Божествени принципи, на онова Свещеното начало. Те никога не са опетнили онова свещеното място.

Ще ме запитате: "Възможно ли е това?" За свещеното невежество - не е възможно.

Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят.

Работата е свещеното, което Бог е дал на душата, и човек трябва да се научи да работи.

Аз бих заменил свещеното нещо в света.

Като говоря по този начин, губи се свещеното в думите.

В това дете било събудено свещеното чувство на живота.

Тогава, като минеш тази последната врата, ще влезеш в един великолепен свят и ще видиш онова свещеното лице, и ще кажеш: „Ето каквото съм търсил.“ След като го видиш веднъж, ти хиляди пъти може да дойдеш на земята, но оттам насетне ти никога не може да го забравиш.

Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога.

Сега вие противопоставяте на Свещеното у вас, което ви говори и казвате: Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога.

Като четете Свещеното Писание, казвате: „Ние разбираме Словото“.

Най-първо, трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, свещеното лице на майката, свещеното лице на брата, свещеното лице на сестрата, свещеното лице на приятеля, свещеното лице на учителя, свещеното лице на свещеника, свещеното лице на съдията, свещеното лице на адвоката, на всички трябва да се зачита.

Най-първо трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, на майката, на брата, свещеното лице на сестрата, на приятеля, свещеното лице на учителя, на свещеника, на съдията, на адвоката, на всички.

Но ако те остави в калта и си замине, без да ти помогне, какъв е този мъж? Или, каква е тази жена, която оставя мъжа си и не иска да му помогне? Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот.

То е свещеното в нас и всичките свещени постъпки, които правим, са за да не остане да падне петно върху свещеното име на Бога в нас. Но ако той те остави в калта, заминава и не иска да ти помогне, какъв е този мъж? Или каква е тази жена, която остави мъжа си и не иска да му помогне? Под думата „мъж“ и „жена“ разбираме най-свещеното, което може да имаме в човешкия живот.

Аз наричам това място „свещеното място“, т.е. „свещеното сърце“ на човека. Аз наричам „свещеното сърце“ още и Божествен ум. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.

Аз наричам това място свещеното място, т.е. свещеното сърце на човека. Аз наричам свещеното сърце още и Божествен ум. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.

Любовта, това е свещеното в живота.

Мойсей, 40 години като пасал овцете, най-после се намери в Свещеното място, видя къпината да гори и чу глас, който казва: „Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.“ Мойсей се намираше при един жив извор и туй място беше свещено.

Мойсей като паса овцете 40 години, най-после се намери в Свещеното място, видя къпината да гори и чу глас, който му каза: “Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.” Мойсей се намираше при един жив извор и това място беше свещено.

То е свещеното обещание.

Със свещеното даване се издига човек, а при обикновеното даване, човек губи. Аз говоря за свещеното даване.

Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото.

Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога.

Забрави ли свещеното име на Бога, човек започва да греши, обърква посоката на живота си, не знае къде е изток и къде – запад, вследствие на което работите му остават назад.

Думата „ум", това е свещеното „ом".

Любовта е онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговият живот.

То е най-свещеното.

Тя е свещеният огън, свещеното чувство, тя е свещената мисъл.

Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало.

Той може да каже: „На основание на Свещеното писание, дето е казано, че „ако не пиете кръвта Ми и на ядете плътта Ми, нямате живот в себе си“, и понеже Бог живее в овцата, то аз мога да ям овцата, за да влезе Божият живот в мене.“ Логически е това, но то е по буквата.

Като четете Свещеното Писание, ще намерите хубави неща, върху които трябва да размишлявате.

По какво се познават хората? Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората!“ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил!“ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра!“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“.

Когато отиде в райската градина там, както описва Моисей работите в Свещеното Писание.

Възхищаваш се от нея, пазиш я като нещо свещено, но къде е свещеното? Къде е онова, което те въодушевява? Търсиш го в думите, но не го намираш; търсиш го в буквите, и там не е.

Де е свещеното? Де са думите? Книгата е изпъстрена с различни знаци, черни, бели, назъбени.

За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в свещеното място. – Кое е това място? – То е мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка завист.

В онова свещеното място.

То е свещеното у него.

Каква свещена книга е тази, която е напечатана с оловни букви? Ако това, което казали Христос и пророците, е стенографирано и останало още от онези времена, разбирам да е свещено, но какво свещено е останало от тази книга? Или, ако това свещеното в книгата е приложено в живота на хората и пуснало дълбоки корени, разбирам.

Изгубили сте свещеното чувство, че музиката спада към онова, което е свещено.

Туй свещеното място, там, дето Господ иде, в скришната стаица, там е щастието, и всичките блага на човека на Земята.

Някои съвременни писатели, като разглеждат живота на Христа, не го разглеждат така, както е писано в Свещеното Писание.

Споменеш ли с този трепет свещеното име на Бога, всичко ще ти отговори.

Имаме едно изяснение от Свещеното писание.

Като дойдете до туй, свещеното място, да знаете, че има една истина, която е неопровержима и за която всички трябва да имаме едно мнение.

Писанието казва тъй: „Аз съм, Който творя доброто и злото.“ Тъй е казано в Свещеното Писание.

След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи.

Любовта, това е най-свещеното нещо в света, което хората от осем хиляди години се стараят да опетнят и още не са могли да направят.

Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата.

Йехова е свещеното име на Бога, което в еврейския език никога не се произнася.

За да разбере човек Свещеното писание, той трябва да има в себе си изработени съответните органи.

Това е най-свещеното нещо.

Казвате: „Къде е божественото?“ Като четете свещеното Писание, казвате, че това, което Христос е казал е написано в тази книга.

Казано е: „Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко слово.“ Когато се чете Свещеното Слово, има едно различие, както изгрева на слънцето.

След като се настаните добре и задоволите нуждите си, какво ще придобиете? В това отношение вие ще замязате на онзи богат човек, който чувал, че в свещените книги имало някакви лечебни сили, та решил да си купи Свещеното писание.

Има в света едно право – то е свещеното право, правото, към което всички хора сега се стремят.

Като дойдеш на свещеното място, ще придобиеш живота.

Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.

Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта.

Каква полза имате от знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврам, като Яков, като 12-те сина на Яков и т.н.? Каква полза имате от знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте в жертва на Бога. За да се ползва от Свещеното Писание, човек трябва да има дълбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините, по дух, а не по буква.

Ако имашъ свещеното чувство, че дъвчишъ една хубава ябълка, пазишъ красива мисъль, после имашъ едно желание на тази храна да ѝ дадешъ най-хубавото мѣсто и после да ѝ дадешъ най-хубавата работа – яденето е на мѣсто.

Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място.

Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо.

Та казвам: Яденето е един свещен акт, най-свещеното нещо.

Тия хора във войната отиват да се бият, жертват най-свещеното – живота си.

Най-свещеното нещо са сълзите.

Туй свещеното, то е красивото, то е хубавото, в което участвува човешкият дух, в което участвува човешката душа, в което участвува сърцето, в което участвува човешкият ум.

Казано е в Свещеното Писание да не произнасяш името на Господа Бога твоего напразно.

Вие казвате "йоа" – това е свещеното име на Бога. "Йоа" е свещеното име за....