Сега, като сме дошли на Рила, при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. Тук, на Рила, ще изучавате закона за смяна на енергиите.

Питам: какво удоволствие има в това, да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера.

Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата.

Благодарение на това, едни от върховете на планините, като Мусала на Рила и други някои, постепенно започват да губят своето равновесие, а други планински върхове го възстановяват. В Рила, например, около езерата, на височина 2400 м, се срещат особен род мухи, които кацат по човека и силно го жилят.

Утре в 3 часа тръгваме за Рила с автомобилите.

Някой казва: „Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари“. – Не е въпросът в парите, дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва.

Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.

Един ден споменах пред някои от приятелите, че на много места из Рила има злато. Казвам: на много места из Рила, където човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Първото нещо, което се изисква от всички, които сте дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физически, чистота сърдечна и чистота умствена.

Казвам: който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг, или от някакъв лош навик.

Затова, именно, и ние сме дошли на Рила, да научим и разберем смисъла на Божиите творения. Ще кажете: „Какво хубаво съвпадение, че един господин от Чехия, гост на Рила, имаше лодка, с която ни разходи по езерото“.

Те искат да имат спомен от прекарването си на Рила.

Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази!“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне.

Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная.

На много места в Рила има такива бомби, затова, като върви човек и дойде до някоя от тях, той трябва да бъде внимателен, да не докосва запалките им, да не избухват.

Ако не можете да го носите навсякъде със себе си, все едно, че не сте идвали на Рила. Казвам: главното нещо, което трябва да занесете в домовете си, като спомен от прекарването си на Рила, е да проникне у вас идеята, че както слънцето, звездите, луната и останалите планети имат свой определен път на движение, така и вие имате свой определен път, който неизбежно трябва да следвате.

Един ден, когато бях на Рила, край нас минаха двама туристи.

Аз бях на Рила.

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник.

Първият път, когато пътувах из Рила, правих екскурзия до Мусала.

Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.

Ще докараш вода от Рила в градината си и ще я напояваш.

Наместо да теглиш тази вода с колелото и с кофите, ще си докараш вода от Рила, по канализацията.

Разправяше ми един път Султана, когато се връщала от Македония, че я заварила буря на Рила някъде.

Разправяше ми един път Султана, като се връщала от Македония, че я заварила буря някъде в Рила.

Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите.

И то на Рила.

И то в Рила. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.

Ако водата, която иде от Рила, се прекара през тръби по три см широки и искате с тази вода да напоите цяла София, мислите ли, че ще успеете да направите това? Това е идиотска инсталация, с която нищо не можете да постигнете.

Ние сме ходили на Рила, на височина около 2000–2200 метра, и сме правили опити да садим плодни дръвчета.

Аз досега само веднъж съм срещал мечка - това беше в Маричината долина на Рила.

Аз вчера декламирах: „Нашата Рила при двата бряга се свила“, „Платното насновали и добре го затъкали“, декламирам, казвам: Напиши го. „Нашата Рила, която се свила“. Нашата Рила не може да се свие. Сега каква дума може да се тури на мястото на свиване? – Можем да турим „нашата Рила на двата бряга добре се е настанила, разположила“.

Ние сме дошли на Рила, за да изменим едно положение.

Питам сега: Ние сме дошли тук, на Рила.

Онзи ден се върнаха две сестри, които бяха на Рила.

Връща се от Рила.

Сега като идвахме от Рила, рекох да дам един урок на тия, които идваха с мене.

Сега и аз ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „Лъчи на живота“ – беседи, държани на Рила, 1937 г.

Налял съм вода в тях от Рила и като съм занят в това студеното време, гледам потекла водата в стаята. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода.

Там Рила е микроскопическа в сравнение с тукашната, но е много красива.

Наскоро, когато пътувахме за Рила, гледам един от нашите приятели, с един от учениците носи един термус с нарамки, но нарамките са по-широки отколкото термуса.

Тук, преди два вечери, мисля, че в сряда вечерта, в салона, дадоха едно кино – какво са правили нашите хора на Рила (В неделя вечерта.) Заинтересува ме как правихте тези упражнения горе.

Ако едно време бяха казали, че водите от Рила ще дойдат в София, ще кажете, че този човек е луд.

Ще завършите този цикъл подир Рила.

Казвам, за Рила се готвят. Ако идем на Рила без любов, така ще бъде. Ако тази година идете на Рила без любов, тогава ще чакате за 1999 година. Някой казва: „Как ще идем, нямаме пари?“ Да идеш на Рила пари ли се изискват? – „Пари нямам за автомобил.“ – Пеш ще идеш. Казвате: „До Рила не може да има.“ Казвам, там дето вие не можете, аз мога. Аз разбирам Рила, дето нито автомобил, нищо не минава, пеш, сам ще вървите. До подножието на Рила, аз може да ви заведа с моя автомобил. Колко души сега има? Тази година, които биха отишли на Рила, да си вземете всичкото богатство, да си носите този скъпоценен камък, ще го залагате.

Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя.

Знаете ли какво бихме направили ние от Рила.

Казваш, че имаш едно желание, искаш да реализираш, но как ще реализираш едно свое желание? Ти имаш желанието да ядеш, влизаш в един съвременен ресторант, гранд ресторант, какъвто имаше на Рила. Като бяхме на Рила, една вечер наклали един голям огън.

Аз, като се върнах от Рила, видях, че са пожълтели листата на лимоните.

Аз наскоро посетих изложбата на един художник, който беше на Рила (Ив.

Аз наскоро посетих изложбата на един художник, който беше на Рила (Ив.

Ето, в София направиха една канализация, прекараха водата от Рила. И по-рано имаше вода в Рила, но канализация нямаше.

Ние донесохме Рила тук, на Изгрева.

Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Благодарение, че Рила дойде тук да ни освети. (Салонът е осветен с лампите от Рила.)

Казвам: „Не питай.“ Сега казвам харамия, какво разбирате вие? Нашият Харамия на Рила? Харам е турска дума, която значи дадено даром, което не е използвано.

Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове.

Аз ще ви приведа един пример от Рила. Онези, които бяха тук, ще кажат: „Те там горе на Рила имат Божието благословение.“ Ний гледахме там дима. Когато бяхме на Рила, братята и сестрите ме гледат и аз чета в очите им, че ми казват: „Вий тази хижа трябва да я направите по-хубава, а сега ни тури върху тези камъни.

Какво ще видиш в мъглата? Преди години, когато бяхме на Рила, един ден имаше гъста мъгла.

Ходил човекът по Рила, не седял, рисувал, не седял само напразно да зяпа, но тук зяпнал, нарисувал нещо, там зяпнал, нарисувал нещо, пак.

Тази беседа е говорена през лятото на трийсет и втора година, на Рила.

Ще ви чета една беседа, която е държана на Рила, на 32 година. Сутрин на Рила. На Рила е говорена, на камъните, такива столове нямаше, но все-таки имах една аудитория. Беседи от Учителя, държани на Рила през 1932 година.

Може би ще има една платнена къща, както нашите на Рила.

Две години скандали, горе по Рила скандали, навсякъде.

Вие сега ще възразите: Кой има право? – Ако вие, съвременните хора, от Рила сте докарали вода на 4–5 етажа, в къщите сте качили рилска вода и тече, защо по същия начин като бутнеш златната монета, да не потече и тя.

Сега, когато бях на Рила нощно време чувах блеенето на овците, майките блеят и агнетата блеят. Отидохме на Рила, една хижа направена и две коли тор извадихме – показва какъв е българинът.

Ние ходим на Рила и Рила казва: „Ела да видиш онова, което е казано.“ Ако идеш на Рила, ще видиш разхвърляни камъни, вода тече, шум. Сега казвам, че малко подаръци ни дадоха на Рила. Рила е много взискателна. Понеже някои от присъстващите не бяха добри приятели, докачи се Рила, че ги тури на изпитание. Благодарение, че кокошите яйца не засегнаха депутацията, която беше на Рила, казвам: „Посплашете ги малко, но не им пукайте главите.“ Представете си толкова голяма градушка, под едно платно тънко, че колците наполовина скрити станаха. Та аз наричам, туй е подарък от Рила. По Рила – цялата гама, седем езера, всичките тонове, отгоре като започнеш. Някои отиват на Рила, без да знаят да пеят. Кой как пял на Рила, назовават го. Като отидох на Рила, написано е там и казват: „Елате да видите какво са написали рилските българи.“ Отиваме на втората чешма.

Кой от вас ще изпее една песен? Някой от вас да изпее. /Учителят се обръща към Дарлинг./ Ти по Витоша, по Рила пееш, я изпей една песен.

Сега казвате: „Как, да ме бият!“ Хубаво, защо бият житото? Вие защо биете житото с дикани, карате конете да го тъпчат отгоре? Това, считате, че е в реда на нещата? Мислите ли, че бурята, която минава, не удря? Дървото, мислите ли, че дъждът, който пада, не го удря? Тази година, като бяхме на Рила, понеже ония, които бяха с мене, мислят, че с Учителя не се случва нищо лошо, те имат привилегия, рекох да ги поставя на едно голямо изпитание.

Някой рисувал Рила, езерата; трябва да идеш да видиш, да ги обиколиш.

Преди години на Рила, един брат познава гъбите и като слязъл надолу хванал една змийска гъба, че казва после на зор бях.