Царският син се оженил за третата сестра, но това предизвикало ревността на другите две сестри.

Кой е виновен за ревността на момата и на момъка? Трябва ли да търсят вината вън от себе си? Ревността се крие в човека, но външните условия стават причина тя да се прояви. Като поглеждал в стаята и виждал, че човек стои там, ревността се пробудила в него, и той започнал да си представя страшни неща. Значи, една сянка събудила ревността му и го накарала да се ожени.

Кой е виновенъ за ревностьта на момата и на момъка? Трѣбва ли да търсятъ вината вънъ отъ себе си? Ревностьта се крие въ човѣка, но външнитѣ условия ставатъ причина тя да се прояви. Като поглеждалъ въ стаята и виждалъ, че човѣкъ стои тамъ, ревностьта се пробудила въ него, и той започналъ да си представя страшни нѣща. Значи, една сѣнка събудила ревностьта му и го накарала да се ожени.

За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости.

За да заминавате за онзи свѣтъ по свобода и да се връщате по свобода, трѣбва да се откажете отъ омразата, отъ ревностьта, завистьта, отъ всички дребнавости.

Откажете се от ревността, която трови душите ви.

Христос казва: „Извади гредата от твоето око“, а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н.

Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците – той ще отиде при най-хубавите плодове.

Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. Питат някои: „Как да махнем ревността?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот.

Ревностьта, напримѣръ е болезнено състояние.

Например, ревността е едно изопачено чувство. Като излезе тя някъде, ти започваш да я следиш, приписваш й най-лоши прояви. – Защо я ревнува? – Защото няма доверие в нея, не признава нейната морална устойчивост. – На какво се дължи ревността? – На събрана енергия, която не може да се използува. Ревността, например, е едно болезнено, изопачено чувство в човека.

Кажат ли за някого, че е горделив, аз зная, че той е беден, нищо няма. – Как да примирим гордостта с ревността? – На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем да живеят заедно.

Питам сега: Можете ли вие философски да разрешите кога се е явило подозрението и ревността в света? Ревността вие много пъти сте я изпитвали. Ревността е един феномен вътре в живота. Ревността сама по себе си не е лоша, но ако ѝ се даде една динамическа сила в низходяща степен, тя става най-опасна. Ще кажете: „Как, ревност в боговете!“ Не мислете, че ревността е качество само на земята. Не е злото в ревността. Ревността се проявява, не е лошо, но защо се проявява? – На следующата вечер Бертручио продължава: „Слушай, моя възлюбена, забелязах нещо у тебе, като че ли не си доволна от нещо, но чакай да довърша разговора си.

Някой път тя е повече привързана към момченцето, отколкото към момиченцето и от това изниква ревността.

Колко моми и момци са осакатени от човешката любов! Колко млади хора срещате с изгорени лица от ревност! Колко сърца е промушила ревността със своя нож! И тази любов минава за чиста! Не, в закона на необходимостта няма истинска любов.

Ревността е нещо хубаво, когато е за добро.

Ревността е нещо хубаво, когато е за добро.

След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието.

Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението.

Подобно нещо представлява и ревността в човека.

Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.

Какви линии се образуват на лицето при ревността и подозрението? Можете ли да определите към кое измерение се отнасят ревността и подозрението? Ревността спада към второто измерение, ревнивият се движи в две измерения; често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания.

За пример какви линии образува учудването? Човек, който се учудва, в какво положение поставя очите си? После, вземете ревността – едно чувство, от което целият органически свят страда. Подозрението – всяко същество има подозрение – към кое измерение спада? Ревността е двуизмерна, две измерения.

Докато ревността действа в него, той живее в общественото съзнание. Ревността има и добри страни. Обаче, ревността трябва да се постави на своето място. Който не разбира ревността, той може да се спъне в нея.

Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог.

Центърът на ревността, както и другите центрове, са измерени чрез отсечки на кръга. Достатъчно е с един милиметър само да се намали този център, за да се намали и силата на ревността в човека. Страшно нещо е ревността. Когато мъж ревнува жена си, нека отправи ума си към Бога, да се свърже с Неговата мисъл, с Неговото милосърдие и ще види, че след 5 – 6 минути ревността му ще изчезне.

Тази мисъл събужда в тях ревността – вторият грях. Значи, гордостта ражда ревността. Какво представя ревността? – Сиромашията на живота. Какви плодове могат да излязат от сухата почва? Затова, именно, запичането създава сиромашията, т. е. ревността. Ако види, че съседът му разполага с повече неща от него, ревността обхваща сърцето му, и той започва да критикува Господа, че е несправедлив, че на едного дава повече, на друг – по-малко. Гордостта и ревността внасят сиромашията в живота. Който е научил законите на прилежанието и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга. Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея, като нейна спътница. Обаче, ревността на обикновения човек води към падение. Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание.

Значи, гордостьта ражда ревностьта. Ние наричаме ревностьта сиромашия на живота. Питамъ тогава: какви плодове могатъ да се родятъ на суха почва? Ето защо, слѣдъ запичането се ражда сиромашията, т. е. ревностьта. Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие. Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ. Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. Дойде ли сиромашията, и ревностьта иде слѣдъ нея. Обаче, ревностьта на обикновения човѣкъ го води къмъ падение. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание.

Пророк Илия, който минаваше за силен, мощен, в ревността си към Бога, беше дошъл до убеждението, че тия лъжливи пророци трябва да се избият.

Това е наука! Коя е положителната черта на завистта, на ревността? – Любовта. Ревността понякога се превръща в завист.

Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека.

Всеки човек е изпитал и познал ревността.

В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено, на един адепт, да направи.

Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.

Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота.

Когато Христос взе камшика си и изгони всички търговци от храма, от свое име ли направи това, или изпълни волята на Бога? Той направи това от името на Бога, след което каза: „Ревността за Твоя дом ме предаде“.

Значи съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието.

Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета.

Коя е причината за тази ревност? Ревността е атавистично чувство, останало у човека от минали съществувания.

Например ревността. Ревността е една сила в света, но в която глава проникне е опасно. Ревността произтича от простата причина на безлюбието.

Например, какво нещо е омразата? Какво е ревността? Като запушиш извора си, ти ставаш ревнив.

Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората. Произходът на ревността откъде е? Факт е, тя съществува.

Вие още не знаете, какво представя ревността. Когато слезе в низходящия път ревността става жена. Кое произвежда ревността? - Спирането на човешкото развитие.

Вие още не знаете дълбокия смисъл на ревността. Ревността е сила, която ходи по възходящ и по низходящ път. Сега няма какво да ви занимавам с ревността и със страданието. Когато ревността влезе в човешката душа, тя произвожда спиране на прогреса. Та ревността произтича от неразбиране на вътрешната реалност на живота.

Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля.

Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората.

Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.

Не мислете, че ревността сега се заражда у вас.

Туй противоречие е в живота, ние разрешаваме важен въпрос: ревността в жената, ревността в мъжа, ревността в децата, братя и сестри ревнуват се вкъщи, има цял един спор. Ревността, това е нещо останало от грехопадането насам. Ревността произтича от онзи факт, че има нещо, което не достига. Защото в ревността ти си слаб. Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. Но ако човек не разбере ревността и внесе онзи закон, който съществува в нея, тази ревност ще го съсипе. После идат подозрението, безверието, омразата и най-после дойде ревността, ще го намразиш. Ревността съществува в дома, в религиозното общество, навсякъде съществува. Ревността произтича от любовта, любовта може да роди ревност, но ревността никога не може да роди любов. Представете си следния закон за ревността. След като седи дълго време на гърба ти, ти ще разбереш последствията от ревността, че една жена трябва да обича само един мъж. Ревността е ужасно нещо. Когато дойде ревността, казвам: В ревността е скрит Бог. Тогава аз гледам онези неща, които изключват ревността. Аз не зная как вие се освобождавате от ревността. Мислиш, че ако в тебе ревността дойде, ако разбереш вътрешния смисъл, ще разбереш, че омразата е една сянка.

Едно от противоречията в живота е ревността. Ревността в жената, ревността в мъжа, ревността в децата. Ревността, това е нещо останало от грехопадението насам. Ревността произтича от онзи факт, че има нещо, което недостига. Защото в ревността ти си слаб. Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. Но ако човек не разбере ревността и внесе онзи закон, който съществува в нея, тази ревност ще го съсипе. Защото онзи, когото ти обичаш, за да не ти го отнемат, ти го ревнуваш, после идат подозрението, безверието, омразата и най-после дойде ревността, ще го намразиш. Ревността съществува в дома, в религиозното общество, навсякъде съществува. Ревността произтича от любовта. Любовта може да роди ревност, но ревността никога не може да роди любов. След като седи дълго на гърба ти, ти ще разбереш последствията от ревността, че една жена трябва да обича само един мъж. Ревността е ужасно нещо. Когато дойде ревността, казвам: В ревността е скрит Бог, Той ще разреши този въпрос. Тогава аз гледам онези неща, които изключват ревността. Има начин, как трябва да се освободите от съмнението, подозрението, ревността. Аз не зная как вие се освобождавате от ревността. Мислиш, че ако в тебе ревността дойде, ако разбереш вътрешния смисъл, ще разбереш, че омразата е една сянка.

Ревността има материален произход, затова може да се представи в геометрична форма. Има нещо лошо в ревността. – Кога? – Когато ограничава свободата на човека.

Ревността има материален произход. Къде е злината на ревността? Когато умът измени своето място, там е лошото. В ревността лошото е там, когато ти ограничаваш свободата на човека.

Ревността как се ражда? Понеже, в ума ви седят двама души, вие казвате, [че] вашият мъж не ви обича.

Това е ревността – числото 13.

Аз съм виждал, това е ревността.

Вие не знаете какво нещо е съмнението, вие не знаете запример какво нещо е ревността. Какво нещо е ревността на Бога? Ревнува, за да накара хората да бъдат добри, да направят добро.

Ревността накара Каин да убие Авел.

Ревността върви с любовта.

Ревността не върви с любовта.

Ревността иде, когато вие се състезавате с някого.

Радостта е отзвук на небето, а мъчението, ревността, завистта са плод на ада.

Например, ревността е стар навик. Който може да се справи с ревността, минава за учен. Ревността, кривото разбиране развалят и изопачават хората. Казвате: С какви работи се занимава Учителят! – Въпросът за ревността е важен. Ревността бушува в нея и тя не може сама да се справи. Ревността, която бушува в човека, трябва да се замести с една светла мисъл. Преди да се поддадеш на ревността, провери, вярно ли е това, което мислиш и чувстваш. Мислите ли, че ревността не е такъв камък, даден ви от природата да го одялате. Каквото и да правите, не можете да се освободите от ревността. Значи, ревността показва, че в човешкото естество има нещо слабо.

Ревността е стара привичка. За ревността имаме познание. От ревността не са се избавили и боговете. Ако знаеш как да се освободиш от ревността, ти си учен човек. Ревността и кривото разбиране развалят. Вие никога не може да се избавите от ревността, трябва да дялате по всичките правила. Ревността трябва да знаете, тя произтича от един факт. Ревността показва слабата страна на нашето естество.

На какво се дължи ревността? Пишете върху темата: „Произход на ревността“. Ревността е условие за вътрешно безпокойство, което я предшества.

На какво се дължи ревността? Пишете върху темата „Произход на ревността“. Ревността е условие за вътрешно безпокойство, което я предшества.

Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!“ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата.

Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността.

Следователно, когато ние схващаме криво работите, отде се ражда завистта в света? Завистта и ревността, това е криво схващане на живота.

Тогаз ти ще станеш нещастен, ще се яви ревността.

Питат от къде ѝ дойде ревността. Де е повода за ревността? Един човек докато не го обичаш, не си ревнив за него. Щом го обикнеш, веднага ревността изпъква. Сега вземете закона за ревността. По някой път, ако тези деца не са разумни, едното чувствува недоволство, отива при майка си и казва: „Тази ябълка не искам, искам такава голяма като на брат ми!“ Майката както и да убеждава детето, то казва: „Не, искам такава голяма, като на брат ми!“ И ако майката не даде това ще бъде повод на ревността. Ако майката даде еднакви ябълки, ревността ще се премахне, едното е доволно и другото е доволно. Ревността на някого всякога може да се премахне, като му дадете повече отколкото другото има. Но, ако дадете на едното повече отколкото на другото, то веднага ревността преминава от единия в другия. Ревността всякога показва един вътрешен недоимък – недоимък в това, което сте взели. Ревността ви всякога показва, че Любовта ви е по-слаба. Ревността се явява във всичките форми и между религиозните хора се явява и между учените хора се явява и в дома се явява и в самия човек, като остане сам и в него самия се явява ревността по отношение на себе си. За ревността каквото и да говориш, само един лек има в света: това е Божията любов. Нека ревността във вас да остане в най-меката форма. Ревността, това е човешкия път, по който вървите. До тогава ревността ще върви с човека, както сянката върви след предмета.

Какво виждаме днес? – Че ревността се събужда и между религиозните хора.

Те казват, че ревността играе важна роля в любовта на хората. Защо съществува ревността, те не могат да си обяснят. Какъв е произходът на ревността, и това не знаят. Каквото да се говори на хората, ревността дохожда сама по себе си. Обичаш ли един човек, ревността веднага иде. Ревността се ражда при еднообразието. Понякога ревността е на място.

Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Там е ревността.

„Яростта е люта и гневът – буен; но кой може да устои пред ревността?“ (– 4-ти стих.) – Ревността е отрицателна сила. „Явното облекчение е по-добро от скритата любов.“ (– 5-ти стих.) – Обикновено ревността и скритата любов вървят ръка за ръка. Оттам и ревността има материален произход. Между скритата любов, ревността и знанието може да се направи сравнение. Колкото повече хлябът се намалява, толкова повече ревността се увеличава. Човек мъчно се освобождава от ревността. Ревността е подобна на паразитите, които се въдят по главата на човека. Ревността е неестествено чувство в човека, от което той трябва да се освободи. Човек ревнува нещо или някого от физическия свят, но ревността му се отразява в духовния свят, във вид на особени линии, каквито сеизмографът отбелязва даже при най-слабо земетресение. Като знае, че е ревнив, човек трябва да разбира свойствата на ревността и да се стреми да я превърне в положително качество. Ревността е външна проява, която няма нищо общо с естеството на човека. Който не е приложил правилно ревността, т.е. усърдието, което произлиза от нея, той достига до крайно безразличие към нещата. Безразличието създава противоречия, подобни на тези, които ревността произвежда. Ревността е присъщо качество и на добрия, и на лошия човек.

Има бомби на гнева, на неверието, на съмнението, на ревността, на учеността и като запалите една от тези бомби, тя непременно ще произведе своя резултат.

Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Ще кажете, че ревността е необходима, за да запази човек това, което е придобил. Ревността се явява в мъжкия принцип. Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог ѝ е дал. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Откажете се от ревността в любовта, която прави човека преждевременно стар.

Някой път се поражда във вас ревността. Срамът, ревността, омразата, това са примеси. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си. Онзи, който предизвиква любовта, той трябва да се представи в най-грозната си форма, в която той може да се намери, и тази форма ще го избави от ревността. Следователно, ако вие искате да се избавите от ревността, трябва да изявите най-голямата грозотия, която имате. Ревността спъва човека, в когото е развита. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Ревността е предадена на нас. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Жената, която ти ми показа, тя ме излекува.” Онази, която му показах, тя го излекувала от ревността, и като мисли той за жена си, и онази седи в ума му, и всичката излишна енергия на ревността се отвлича. Ревността показва, че предметът е много близо. Ревността често се явява като една спънка в нашия духовен живот. Но за в бъдеще за ревността има един друг лек. Ако жената е ревнива или ако религиозният е ревнив, в какъвто и да е смисъл, ако си ревнив, ще те турят в един аероплан и ще те вдигнат на седем-осем километра в пространството, и ще изчезне ревността ти. И после, като дойде пак ревността, пак ще те вдигнат.

По този начин той искал да се освободи от ревността. Но и при това положение не могъл да се справи с ревността.

Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие.

И тогава какво прави Господ? Допуска, ще се яви ревността.

Някои казват, че от голяма любов идва до ревността. Не, ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека.

Ревността произтича винаги от едно състояние на преяждане. Ревността е преяждане; и страх те е, че като си преял, ще повърнеш храната назад. Не че аз съм против ревността, това е една предпазителна мярка, но трябва да се разбира нейния първоначален произход. Законът е: неразбраната любов – това са вашите кори, които носите в торбата си – ревността и пр.

Какво е ревността? Едно състезание между хората.

За пример, вземете закона за ревността. От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили.

Вие напуснете, не се опъвайте; в духовния свят ревността, която е в хората, не е лоша. Но трябва да знаете: ревността туря най-големите спънки; и пак няма нищо. Вие ще се спънете, но разбирате, че ревността е една спънка. Ревността си има своята добра страна. От физическо гледище ревността се вижда като една спънка за любовта. А всъщност ревността е, за да усили. Като се яви ревността, вие веднага, този, който обича, той е прогледал. Та, ревността е един признак за събуждане на твоя ум. Вие считате ревността навсякъде, сегашните нещастия произтичат от ревност. Навсякъде е ревността. После, като станеш ревнив, ако не разбираш защо е дошла ревността... Не е лошо да те посети ревността.

Ревността, съмнението събуждат човешкия ум. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползва от любовта на хората. И тъй, в стремежа си да придобие любовта, човек минава през ревността. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единият ми син да седне от дясната ти страна, а другият – отляво.“ Това възбуди ревността на останалите ученици, и те запитаха, кой е достоен да седне от лявата, или от дясната страна на Христа.

Сега, къде се явява заблуждението? Къде се явява ревността? Той мисли, че разлюбил жена си или че тя го разлюбила.

Разумният намира начин да се справи и с ревността.

Защо хората подигат въпроса за ревността? Отде е дошла ревността в света? Сама по себе си ревността не е нещо лошо. Който не знае как да се справи с ревността, тя ще събуди в него ред отрицателни състояния. Ревността е голямо богатство.

В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си.

Че от какво се ражда ревността в човека? Ти като обичаш някого, та се озлобяваш против другите. Ревността е на мястото си.

Ревността е едно отклонение от Любовта. Ревността трябва да бъде подтик. За вас сега ревността става спънка.

В семейния живот ревността какво е? Понеже англичаните нямат бради, няма де да го хване за брадата, те си режат космите, тя го хваща за косата.

И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността.

Те си казаха: Как е възможно този човек да бие, да си служи с камшик? Какво мислехме ние, а какво излезе? След това Христос каза: „Ревността на Твоя дом ме погуби". Обаче, щом се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшик на ревността и започва да си служи с него: Как смееш да гледаш чуждите жени? Аз те мислех за съвсем друг човек, но изглежда, че съм се лъгала. Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще проникнат в него. Ревността, подозрението не са нищо друго, освен мътна вода, която човек, в пътя на своето развитие, все ще опита.

Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.” Първият камшик, който оплита, това е ревността.

Сега, аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността.

Казвам: Знаете ли тази ваша дъщеря, колко скандали ще ви създаде? – „Как така? Тя е цял ангел.“ – Да, докато е при добри условия на живота, тя е ангел, но когато я поставите при лоши условия, в този дом като се яви в нея ревността, тя ще създаде такива неприятности, че ще се чудите къде отиде този ангел.

Или ревността иде от Любовта: туй, което обичаш, имаш голяма ревност за него. Ревността не е нещо лошо, ни най-малко. Ревността не е нещо, за което може да се разправя. Ревността е вътрешен недоимък на човешката душа. В изобилието ревността не може да се развие. Ревността е един процес на оскъдност.

Вие, ако разбирате буквално, какво ще разберете? Откъде се ражда ревността на хората? От неразбирането на нещата.

На какво се дължи ревността? На голямата любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто.

Ревността на мъжа е конско копито. Ревността на жената е конско копито. Ревността, това са тия копита, които започват да вършеят.

Третия ден пак вижда, че тя поглежда към другиго, иде ревността.

И ревността има добра страна. Аз не съм против ревността.

Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде.

Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора.

Ревността препятствува на човека да върви напред, да се развива правилно.

Това, което често спъва хората, е ревността, която може да се роди във вас.

Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Психическата любов, която иде в света изключва ревността.

Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Тази дрешка събуди ревността на братята му и заради нея щяха да го убият.

Защо се ражда такава ревност? Като обичате някого, защо се ражда ревност? Вие не знаете произхода на ревността. Няма същество в света, в което ревността да не се проявява. Ревността наричам инерция.

Не е лоша ревността, но тази ревност трябва да бъде справедлива. Но на която умът е пълен с всичките лоши мисли и желания, и тя е ревнива, ревността ѝ не е на място.

Трябва ли да ревнуваш огъня, да искаш само ти да се топлиш на него? Ревността на човека има смисъл дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като подтик на другите хора и те да обичат като него.

Всички болести се дължат на ревността.

В какво седи ревността? Ти си ревнив, за да бъде син ти способен, дъщеря ти по-красива. Първоначално ревността причинила подтик в доброто.

Каква ревност? Може да имаш ревността на Любовта, пък може да имаш ревността на омразата. – Може да имаш ревността на доброто, може да имаш ревността на справедливостта. Единствената ревност, която може да помогне на хората, то е ревността, която излиза от любовта.

Ревността на какво се дължи? Нещо го цениш, трепериш да го не загубиш.

Ще кажете, че грешката е в жената, тя трябва да се издигне високо, да не се подава на ревността.

В състезанието се ражда ревност, в ревността се раждат много неестествени работи.

В съвременната Любов каква роля играе ревността? Ревността е, че някой може да люби друг повече от тебе. Щом започне ревността, има падение.

Ревността е ченгел - като те хване, че не пуща.

Като влезе в храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревността към тоя дом ме изяде".

Влезе вътре и казва: "Ревността на този дом ме изяде."

Като женен, минал през големи изпитания, за да се справи и с ревността.