Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони.

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.

Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. И косата трябва да бъде израз на реалността. Формата трябва да съответства на Реалността.

По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес.

По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ процесъ.

И следователно сенките са една необходимост за познаване реалността на нашето битие.

Съмнѣнието е признакъ на това, че реалностьта сѫществува.

Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи.

Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина.

В разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлябът, като израз на реалността. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Те изпращат синовете и дъщерите си в университети да учат, а не да правят къщи и да се осигуряват със сенките на реалността.

Въ разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлѣбътъ, като изразъ на реалностьта. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Тѣ изпращатъ синоветѣ и дъщеритѣ си въ университети да учатъ, а не да правятъ кѫщи и да се осигуряватъ съ сѣнкитѣ на реалностьта.

Щом го намери, тя от нищо не се стеснява – тя се е домогнала до реалността на Живота.

Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота.

Всички предмети, които ви обикалят, са сенки на реалността.

Всички предмети, които ви обикалятъ, сѫ сѣнки на реалностьта.

Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.

Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере. Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно.

Каже ли някой, че вярва само в това, което може да пипне и да чуе, той не е влязъл в Реалността.

Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.

Не е лошо това, но каква е реалността? Това, което тя си въобразява, още не е реалност.

Не е лошо това, но каква е реалностьта? Това, което тя си въобразява, още не е реалность.

Те са промени, които водят към реалността. Миналото и бъдещето са само условия, а реалността е в настоящето.

Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Де е реалността, де е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярваме в един Господ“.

Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония.

В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо.

Обаче, ония, които работят на нивата, които горят в огнената пещ, само те са хора на реалността, те повдигат човечеството. Мярката, с която определяте реалността, не може да се измерва.

Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри.

Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.

Думитѣ сѫ сѣнка на реалностьта, а това, което въ дадения моментъ прѣживѣе, което дава сила на нашето сърце, което дава сила на нашия умъ, което дава сила на нашата воля, това е реалность. Ако ние разбирахме този вѫтрѣшенъ Божественъ законъ на реалностьта, нѣщата щѣха да ни се показватъ еднакви, а сега нѣкой пѫть намъ тѣ се показватъ по-тежки, причиняватъ по-голѣми страдания, нѣкой пѫть ни се показватъ по-леки.

В тая сила е реалността на нещата.

Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота.

Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.

Знаете ли в какво положение вие ще се намирате? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е Любов, това не е Живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии.

Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа.

Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото.

Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта.

Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Не можете да си обясните къде сте; значи, че бяхте в стаята, но сега не сте, а сте на друго място; как е станал този преход? Реалността, която не може да си обясните, заражда страха. Като дойде страхът, ще кажете в ума си: „Аз не разбирам реалността, не зная къде съм“. Вие имате една крива представа за реалността на формата. Сега ясно ли е това? 1/10 – това е вашата единица, с която трябва да мислите, понеже човек представлява 1/10 от реалността; 1/10 от Божествената истина е човек, и когато кажа: 1/10, подразбирам мярката, с която вие, според степента на вашия ум, мерите нещата.

Всъщност реални са само ония неща, които не могат да се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността. Значи съмнението подразбира отрицателната страна на Реалността. Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас и за да се освободите от страха, трябва да започнете да мислите как и по какъв начин е станало вашето преместване; щом намерите причината и си обясните това явление, страхът ще изчезне. Хиляди години наред ще изучавате Любовта, докато разберете какво всъщност представлява; ред съществувания трябва да минете, за да разберете отчасти поне реалността на нещата. Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа!"; за да не дойдете до това положение, сами поставете своята Обич на изпит, за да видите доколко можете да издържате.

Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима.

После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили, каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до Реалността.

Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питам: в какво седи реалността тук.

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта.

Да описва реалността конкретно, без да е ангажиран в нещо.

Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила.

Настоящето е на Бога - това е Реалността.

Следователно, животът е реалността, а смъртта е нещо преходно, в което се проявява микроскопическа дейност.

В това доказване се изразява реалността.

Как? Вземи свещта на твоя живот и виж можеш ли да четеш на нейната светлина. — Не мога да чета. — Щом не можеш да четеш, ти не си в реалността. Ела сега при мен и виж можеш ли да четеш на свещта на моя живот. — Мога да чета. — Щом можеш да четеш, сега и двамата сме в реалността.

Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Човек представя реалността на нещата, а всички други неща са фиктивни.

Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна.

Сега, да дойдем до реалността на нещата. Може ли то само да разреши въпроса за реалността? Вярно е, че каквото е пипнал човек, все излязло нещо.

Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате Реалността от сенките или отраженията на нещата.

Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават.

Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали? На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.

Защо? – За да дойде у насъ онова истинско съзнание, онова разбиране на реалностьта.

Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използувате реалността.

Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.

Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!“ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото.

Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. Щом го наложат с тоягата, той казва: Страшно нещо преживях! Разбрах реалността на нещата. Науката е едната страна на реалността, а философията – другата страна. Целта на науката и на философията се заключава в това, да познаят реалността и да я приложат. Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от тебе, ти си на правата страна, ти си в реалността на живота.

Реалността всякога остава невидима.

Какво представлява тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността.

Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота.

Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота.

Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Една игла е в състояние да измени всички твои идеали! Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш един слуга, дали може да ти служи предано, ти го бодни хубаво, до 10 милиметра, забий иглата и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него.

Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата.

Аз съм казвал и друг път: Реалността не я доказвам. За реалността можем да говорим само. Аз не доказвам реалността, понеже комуто я доказвам, ще го опетня със своите доказателства. Може ли сянката да изчезне без реалността? – Не може. Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме хора на реалността, хора на двадесети век, нови идеи има в нас, мислиш ли, че ще ни заблудиш в своите аргументи? Ние искаме да поставим твоето учение на опит.

Реалността всякога присъства в своите части.

Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея.

Сега в Природата това са приливи и отливи и трябва да знаете, че когато имате пред себе си една реалност, за да се убедите, че реалността е действителна, тя трябва да даде едно отражение. Двете страни АВ и ВС показват, че даден предмет се приближава към реалността на нещата, а линията АС, която представлява физическия свят, показва, че физическият свят е далече от реалността на нещата. Значи 200 милиона километра е по-близо до реалността, отколкото 10 сантиметра.

Да кажа, че не съм го направил, това значи да отричам реалността на нещата.

Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата.

На физическия свят реалността е в яденето.

Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: то не може така, ами да живеем като хората.

Всъщност, когато образите се получават в обратното положение, с главата надолу, в реалността така ли е? Не, само отражението е такова.

Аз ще ви заведа и ще ви кажа: Доволни ли сте в реалността на нещата? Искам от вас да бъдете искрени, честни, справедливи.

Когато нещо е невъзможно за тях, те казват: „И да видиш, не вярвай!“ Защо се засмя Сара? Тя казва: „Не се засмях.“ Най-слабата страна на омъжените жени е тази, че те обичат да се смеят за реалността на нещата зад вратата.

После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.

Атомът е бодът на реалността.

Аз смятам реалността само тогава за реалност, когато може да се проектира в нашия живот, да стане ясна, достъпна за нас.

Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.

Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността.

Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота. Питамъ: въ какво седи реалностьта на живота? Тази реалность въ тѣлото ли е? Тази реалность въ чувствата, които ние прѣживѣваме ли е? Тази реалность въ мисъльта, която имаме, ли е? Тъй че, който отива къмъ Бога, ще има свобода, ще има движение въ себе си, ще влада водата, т.е. ще познава реалностьта на нѣщата.

Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е? Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата.

Реалността на нещата ще ти определи какво да правиш.

Реалностьта всѣкога извършва една коренна промѣна въ човѣка: тя усилва човѣшката интелигентность, усилва човѣшката любовь, усилва любовьта му къмъ Истината. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.

Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.

Триъгълникът АСВ е само проекция, а реалността е извън него.

Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата.

Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата.

Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.

Някой запитва: може ли да се види реалността? – Може, стига да е будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността. Реалността има всякога сянка пред себе си.

Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата.

Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата.

Кажеш ли някому, че е заблуден, че не познава реалността на нещата, ти сам се оглеждаш в огледалото и виждаш, че онзи в огледалото има някакво черно петно. После ще кажеш: „Аз му посочих къде е петното, а той го изчисти.“ Когато вие заживеете в реалността на нещата, там няма да има вече никакви петна. Ако виждате недъзите на някого, вие виждате отражението; ако виждате доброто на някого, вие виждате реалността.

Ако човек през целия си живот може да подобри очите си или устата си, или ушите си, или брадата си, да ги доведе до положение да съответстват на реалността, това е голяма придобивка.

Няма какво да се налагаме! В този смисъл реалността не позволява да се налагаме.

Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността.

Каква е сигурността за това? Че мърдат дъските на хората, мърдат, разбира се, но каква загуба представлява това нещо? Ако аз обеля задната част, амалгамата на едно огледало, наистина, то няма да може повече да отразява, но питам: какво се е изгубило? Пострадал ли е светът с това? Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото.

Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всички съвременни хора искат да разрешат реалността, да разрешат смисъла на своя живот, но вървят по един крив път.

Реалността не може да се вземе от човека.

Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността. Реалността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност.

Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея.

Следователно при всяка една нова фаза аз наричам – казах ви тази сутрин, че правя път - това е прикосновение с реалността. Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може да се реализира, вие трябва да бъдете в съприкосновение с реалността. Свързването значи съприкосновение с реалността.

Сега с едно малко разяснение, без да се впущам дълбоко в реалността на нещата, ще ви кажа как трябва да гледате и да разбирате въпросите.

Всичко в света е реално, само че в едно отношение реалността е вечна и неизменна, а в друго отношение – временна и преходна.

Реалността на живота не може да се обясни по един конкретен начин, както някои съвременни философи, или както някои съвременни общественици изискват. В какво седи реалността на живота? – Реалността на живота седи в това, че той е безсмъртен.

Но между реалността и халюцинацията има една съществена разлика. Но ако този човек е в реалността и почнеш да го претегляш, ще видиш, че той постепенно става все по-тежък. Турете двама души, единият от тях в реалността, а другият в халюцинациите, ще видите, че този от тях, който започва да олеква, да съхне, той е в халюцинациите, а този, който расте, зрее и плод дава, той е в реалността на живота.

Например буквата н означава отричане от реалността, а буквата и – потвърждаване на реалността.

Единият начин е на отричане на реалността, а другият – потвърждаване на реалността.

Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване.

Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата.

Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него.

Кое е реалното в света? Реалността седи дълбоко вложена в нашето битие, в нашия съзнателен живот.

Тъй щото, когато човек не е проверил Реалността, това показва, че той не е в съгласие с нея. Значи неговото движение е по-слабо от движението на Реалността, вследствие на което тя остава непонятна за неговия ум.

Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността.

Само при суетата има Реалност и при Реалността има суета.

Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.

Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път.

Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек, и каквото започне, всичко се нарежда добре.

Запример, мнозина се съмняват в реалността на сънищата и казват, че те са илюзорни неща, предизвикани от външни причини.

Мнозина се интересуват да знаят, какво нещо е реалността.

Съвременните хора се отличават с крайно отричане на реалността.

Тя е реалност, а реалността не се губи. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били в реалността на нещата.

Всички говорят за реалността на нещата, търсят реалността и не я намират. Един ден, като свалите всичките си раници и ви претеглят, колкото тежите, това сте вие, това е животът на душата, животът на реалността.

Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението.

Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота.

Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата.

Следователно, изваждането и делението не са нищо друго, освен отражение на реалността. В това седи реалността на нещата. Щом се заговори за нещо духовно, всички казват: Това е празна работа! Реалността на живота седи в касата. – Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете, и смъртта дойде при вас, можете ли да се откупите с пари? Не, смъртта с пари не се подкупна; веднъж смъртта е решила да вземе някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й.

И тъй, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, т.е. да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл.

Ако човек се откаже от цялото, което представя реалността или разумността в живота, той неизбежно ще дойде до положението, в което се намират съвременните общества.

В това седи дълбокият смисъл на живота, който води към реалността.

Така ще дойдете до реалността на нещата, до онази положителна наука, която трябва да се подложи на опит.

Питам: де е реалното в живота? Реалността седи в творчеството. Реалността има свойство да расте.

Коя е мярката на реалността? Мярката на реалността е правата линия.

Според нашите понятия всичко туй е вярно, но ако искате да се запознаете със самата природа, с реалността на нещата, както са в действителния свят, трябва да знаем, че едно астрално състояние бързо се изменя.

Къде е реалността – в неговата скръб, или в неговата радост? Реални неща са ония, които човек е донесъл със себе си и които ще отнесе със себе си.

После каза на Петър: „Иди при своите братя и не мисли за римските войници!" Като излезе вън, апостол Петър се запита: „Сън ли е това, или не?" Като видя, че не е в затвора вече, разбра, че се намира пред реалността.

В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал.

Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва. Какво представлява реалността? Човек счита реални неща ония, от които може да се ползва всеки момент. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата.

И тъй, когато се натъква на някое отрицателно състояние, което се изразява чрез известно число, човек може да си помогне само ако познава онзи закон, според който реалността на нещата се крие в центъра на неговото съзнание.

Само сянката на дървото колко струва? Ако ви продам сто сенки, колко струват? Ако ви продам сенките на сто ябълкови дървета, колко ще ми платят? Па, и сенките на плодовете им, ако продам, колко ще ми платят? Тези неща са само за забавление, които се отличават от реалността.

Съвременните хора говорят за реалността и казват, че реални неща са тия, които могат да се постигнат. - Не, всяко постигнато нещо не представя още самата реалност.

Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Те търсят реалността на нещата, а допущат нереални работи.

Реалността не седи в съзнанието, но различни същества, с различни степени на съзнание са действували за създаване, например, на леда, на водата, на парата.

Микроскопът, обаче, открива реалността. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността.

То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността. Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си.

В този случай, старият човек се е отдалечил от реалността на нещата. Казвам: в реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. Следователно, ако искате да разберете реалността, вие трябва да се стремите към първичната реалност. При това положение, никой няма право да пита, как може да намери реалността на нещата.

За да дойде до абсолютната наука, до реалността на нещата, човек трябва да се справи с желанията си, да знае, кои желания са съществени и кои не са. Също така и реалността не се обяснява. Някой иска да разбере, какво представя реалността. Едно трябва да знаете: само онзи има право да се ползва от ключа на реалността, който е добил доверието на Бога. Всеки трябва да се стреми да добие това доверие, да получи свободен билет до слънцето да получи ключа от касата на реалността, както и елексира на живота за да се превърне от стар дядо в млад красив момък.

Казва някой: "Кажи ми каква е реалността."

Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността.

Както рекламата привлича вниманието на хората към нещо ценно, така и илюзията привлича вниманието им към реалността. Като знаете това, не избягвайте илюзиите, но вървете постепенно към реалността на живота.

Щом изменим отношенията към [Христа], реалността се губи.

Новият живот е живот на реалността.

Будно съзнание трябва да има човек, за да различава реалността от отраженията.

Те нямат нищо общо с реалността. В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.

И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля. Само така той ще разбере реалността на живота.

Какво разбирате под думите „сливане на човека с Бога"? Да се слее човек с Бога, това значи да придобие той реалността.

Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия.

Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Значи, реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг.

Значи, за да се знае самата истина, трябва ред умове да ни доказват, че реалността е по друг начин съпоставена. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре. Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. След това иде Божественият свят, дето реалността следва навсякъде след човека. Казвам: вие трябва да намерите де седи реалността на живота.

В него е реалността.

В самозаблужденията не седи щастието, нито реалността.

Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха.

За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото разбиране на живота, човек неизбежно минава през радости и страдания.

Светът, в който сега живеете, материята, се намира в едно преходно състояние, или казано на психологически език, проявеният свят, защото реалността, това е едно проявление на съзнателния живот, минава едно преходно състояние.

Сега да ви обясня реалността на нещата, отде се появяват противоречията на живота и даже се явява смъртта.

Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разделят, от каквато посока на мислите и на желанията си да изхождат, те всякога трябва да се срещат в центъра А, в реалността на живота. Христос въвежда човека в реалността на живота — в изобилието, дето водата постоянно извира.

Според мене, реалността в живота е една възможност. Значи, между реалността и възможността има известна зависимост. Ако чрез очите си ние не виждаме реалността на нещата, и ако чрез ушите си не схващаме разумността, къде остава човекът? Да виждаме реалността на нещата и да схващаме тяхната разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Реалността на нещата, обаче, не седи в тяхната външност.

Според мене реалността в живот е една възможност. Казвам, ако през нашите очи ние не можем да видим реалността и ако през нашите уши не можем да схванем разумността, питам, де е човекът? Аз ви казвам възможното.

Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благоденства. – Това са теми, които не отговарят на реалността. Когато пишете някаква тема, трябва да мислите, да съпоставяте нещата, да отговарят на реалността, на действителния живот.

Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността.

Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души.

Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души.

Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да влезете в устата на едно възвишено същество и да се пожертвате за него? В това седи реалността на живота.

Реалността е да срещнеш всевъзможни препятствия.

Външният свят дава форма, израз на реалността. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек.

Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. От хиляди години насам има известни напластявания, известни вярвания за Бога, за онзи свят, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и за сестри, за това-онова, но питам, от всички тези вярвания, от всички тези теории кое е онова вярното, което ти можеш да приложиш в дадения случай? Защото реалността в света трябва да има известно отношение към тебе, живия човек. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.

То представя реалността на нещата. — Едно време бях добър, сега не съм добър.

Ето как аз представлявам реалността.

Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. Мнозина не разбират, какво представя истината, какво представя реалността на живота, но казват, че са дошли до реалността. Да, те са дошли до стъпките на реалността, но не и до самата нея. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на реалността.

Сега аз ще определя какво нещо е реалността, какво нещо е битието, какво небитието и какво нещо е илюзия в живота. Реалността всякога има отношение към мене и аз имам отношение към реалността. В реалността абсолютно няма загуба. Та казвам, в реалността има четири важни неща, които трябва да имате предвид. Най-първо реалността внася светлина в ума, после тя внася топлина в сърцето, тя внася благородство в душата и най-после - сила в духа. Ако от твоята наука умът ти постоянно се осветлява, сърцето ти постоянно се стопля и ти дава импулс за работа и ако ти се облагородяваш в знанието си, използваш го правилно и от ден на ден ставаш по-силен - не да вадиш шашка и да воюваш, но ставаш силен по дух, ти си в реалността на науката. Казвам сега, ние, всички хора, търсим реалността, или търсим възлюбения, или търсим идеала си, но в това търсим онова, в което нашият живот не се е изразил. Вие казвате: „Аз намерих реалността." Да, ако си намерил реалността на стъпките на онзи човек на истината - и това е една голяма придобивка.

Ако пък вижда нещо, това не значи, че е видял реалността на нещата. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е. сенки, а не действителност.

Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното.

Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Реалността изключва всякакви противоречия.

Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Реалността изключва всякакви противоречия.

Това е реалността. Можем да говорим само за реалността.

Реалността е един основен закон, който никога не се мени. При реалността има смяна на енергиите.

Именно трябва да държите в ума си мисълта: абсолютно реалността не може да се прояви на земята.

Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота.

Какъв човек е този, когото трябва да убеждавате в реалността на живота? Трябва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравил баща си, ще му донесете едно писмо от него.

Ти питаш: “Имам ли баща и кой е баща ми и коя е майка ми?” Ако ти не знаеш кой е баща ти и коя е майката, това ни най-малко няма отношение към реалността и това не е доказателство за реалността. Затова казвам, вашите отношения към реалността трябва да бъдат правилни.

Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот.

В какво вярва човек, не е важно; важно е, че вярващият и безверникът имат еднакви отношения към реалността на живота, както и към светлината.

И тъй, когато човек дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира пред прага на реалността.

Който е дошъл до реалността на нещата, не се срамува от работа, нито се страхува да изповяда убежденията си на думи и на дела.

Не, голяма разлика има между фокусничеството и реалността.

С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността.

Те се занимават с реалността на нещата.

Следователно, ако реалността изменя своята външна форма, значи този предмет приблизително го знаете. Питам, защо в първия случай не се изменя реалността, а във втория случай тя се мени? При здравето, щом искате да определите един човек дали е здрав, вие ще му турите сто.

Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки.

Той живее в реалността на живота, той изпитва нещата.

Да рисуваш, значи да представиш реалността, тъй както трябва.

Едновременно това, което събужда твоята мисъл, това е реалността в света, която те заставя да мислиш и да си отговаряш, това е абсолютната реалност в света с нейните процеси. Дали тази реалност мисли, или не, ти не се занимавай с това, с реалността, как стават у тебе процесите, а се занимавай с реалността, която се отнася до тебе. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот.

Човек трябва да се учи отвън и отвътре; реалността е вън от човека и вътре в него.

Той мисли за реалността на живота, който прави човека доволен от всичко.

Но природата е правила грамадни разноски и още продължава, докато дойде до това, което индусите наричат реалността на живота.

Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата.

Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с първата причина на нещата. Тогава кое е единственото, с което ние се свързваме с реалността? Ще знаете: без вяра човек не може да се свърже с реалността, с вяра ще се свърже.

Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което едновременно виждаме и съзнаваме. И тъй, аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон – че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Когато вибрациите на вашето зрение – външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата. Дойдете ли до реалността, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Онези, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: „Тези хора се пренесоха вече.“ Да се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалността на живота. Тези два процеса съставляват реалността. Не се ровете в реалността, нито се съмнявайте в нея. Това е едно щастливо съвпадение, т.е. преминаване през реалността на живота. Не късайте конците, които ангелите връзват! Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реалността. И сега аз ви поздравявам с този хубав ден! Аз ви поздравявам с реалността, т.е. със способността едновременно да виждате и съзнавате нещата: това, което виждате отвън, да го съзнавате и отвътре. Мислете върху реалността!

Ако не вярваш в човека, когото виждаш и пипаш, как ще повярваш в духовното, което е по-далечно? До реалността на нещата може да се дойде чрез материалното.

Та реалността има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човек, трябва да има външен израз. Това е реалността. С други думи, в реалността винаги има една малка придобивка.

То не отговаря на реалността. Това, което човек предполага, е едно; това, което е същността, т. е. реалността, е друго.

И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата. Човек не трябва да търси реалността в последствията.

Ти не искаш по пътя на правата линия да реализираш реалността.

Също така не може да се мисли за реалността. Хората искат да си обяснят реалността със своите обикновени мерки и разбирания.

Той престава да разбира реалността на живота.

Може да го фотографирате, но той не показва реалността. Аз съм спокоен, защото зная, че нищо няма, какво ще вземе? И онзи, който ми съобщава това, и неговите сведения не са верни, понеже в дадения случай аз зная как седи реалността.

Запример, реалността на Битието се заключава именно в неговата твърдост. Христос изказва същата идея в следната форма: „Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, от приятеля си и най-после, от себе си, от своя живот, ти не можеш да разбереш реалността в живота“. Съзнава или не, всеки човек търси реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. Тя е реалното в живота, а човек не може да не вярва в реалността. Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота.

Питам, в такова едно подразделение има ли някаква философия? В дадения случай постижимото органическо ли е? Аз да ви кажа: РЕАЛНОСТТА Е В НЕПОСТИЖИМОТО. Следователно, щом вие страдате, щом се мъчите, вие сте на границата на невъзможното, а при това вие сте при реалността. Христос казва: Ако не се отречеш от баща си и майка си, от брат и сестра, от приятели, от всичките реални работи, и най-после от себе си и от своя си живот, и след като се отречеш от всичко, тогава ще дойдеш до реалността на живота.

Значи, в реалността на нещата има единство. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите.

Като се вглежда в живота и го изучава във всички негови прояви, най-после човек дохожда до реалността на нещата. Обаче нито първият образ на светията, нито вторият отговарят на реалността.

И като говори за реалността, аз разбирам, че този човек гледа в света, във външния свят и си съставя едно понятие за него.

Това ли е човекът всъщност? Твърдата материя представя част от реалността, но не и цялата реалност.

Всяко нещо трябва да отговаря на реалността.

Дето няма растене, там реалността отсъства.

Който се храни с доброто, той се издига от смъртта, той не умира, той добива едно равновесие, той е станал господар и той живее в реалността на битието. Реалността се отличава с доброто, а нереалността се отличава с лошото.

Значи, дето е виделината, там е реалността.

Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Реалността се познава по нейните прояви.

Това, което в нас се проявява и се губи, реалността не е там. Де е тогава реалността? Реалността е навсякъде, но и реалността е никъде. Навсякъде е реалността, дето се проявява, но не е там, дето не се проявява. Ние съдим за реалността по нейните проявления.

Единственото реално нещо, върху което можете да се спрете, това е ЖИВОТЪТ – реалността.

Има противоречия, които спъват, но има противоречия, които водят към реалността на живота. Не е лошо, че сте в тъмнина, защото тъмнината води към реалността.

Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Всички противоположности водят към реалността.

Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Важно е да се домогне човек до реалността. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността. Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си.

Изгубите ли възможността за реализирането им и започнете ли да се ровите в миналото си, какъв сте били някога, вие губите реалността на живота.

Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до реалността на живота.

Това, което си придобил, да можеш да го задържиш за себе си; за да познаеш духа си, той трябва да е мощен, да се проектира в себе си, да схване реалността и да се прояви навън.

Като не могат да се домогнат до реалността на живота, хората наричат относителните неща реални, а нереалните – непостижими.

Мен ако ме попиташ и ако аз тръгна за едно голямо пътешествие от света на реалността тогава бих поискал да ми дадат само една кибритена клечка, която тежеше една сто милиона част от милиграма.

Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността.

Наистина, докато дойде до реалността на нещата, до тяхната абсолютна същност, човек живее в относителния свят.

Следователно, докато не застане между два полюса, човек не може да разбере реалността на нещата.

Сега не е въпрос да философстваме, но да дойдем до реалността на нещата.

Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите.

Реалността, или сигурността на живота, е във връзката ни с Бога.

Божественото, което се крие в тях – това значи да опита човек Реалността в нейното първо проявление.

Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого.

Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване.

Щам се събудиш в реалността и този живот - понеже и той е един сън, той е реален само в даден момент, в който сега живеем. Защото Бог пребъдва само в реалността.

Следователно, и числата са сенки на реалността на количеството. Всеки човек е преводач на реалността.

Числата – това са сенки на реалността на количеството.

Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота.

Реалността за един учен човек, това, което сега е настояще, за младия студент е едно бъдеще, а за ученият това е само едно настояще.

Тази идея ще те отнесе в един свят, вън от реалността.

Който и да е от вас, ако иска да опита реалността на нещата, така трябва да постъпи.

Сега, да се върнем към същественото, т. е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност.

По същина нас хората ни интересува реалността.

Обаче, небитието, именно, е реалността.

Но именно небитието е реалността.

Той е реалността на Битието. Сега, да се върнем към реалността на живота. – Кое наричаме реалност? Кое е реално? – Реално е това, което сега става.

Кое вие наричате реално – реалността е една действителност, която е станала.

Та казвам: ние трябва да имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира.

Като си служиш с лука, броиш ли, колко люспи има? Като се качиш на една кола, питаш ли колко оси и колела има? Щом дойдеш до реалността, няма защо да броиш. И в реалността няма наука, няма философия, няма никаква истина. – Защо? – Защото тя съдържа всичката наука, всичкото знание, всичката философия, цялата истина.

Реалността не е като колата. Няма какво да четеш в реалността.

Реалността, и когато я приемаш, и когато я отричаш, тя си остава една и съща, но твоето положение не е едно и също. Щом отричаш реалността, ти се смаляваш; щом познаваш реалността, ти се разширяваш, увеличаваш. Щом познаваш реалността, ти оздравяваш; щом не я познаваш, ти болен ставаш. Всички положителни и отрицателни качества се дължат на отношението ти към реалността. Реалността седи в настоящето. Човек трябва да разглежда въпросите от гледна точка на реалността в света. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите - всичко е символ, и за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място.

Къде е реалността? - Във вас. Така е, има сенки в живота, но те не са реални, а реалността е нещо вътрешно. Реалността не се пипа. Ти си въобразяваш, че го виждаш; това, което виждаш, е само проява на реалността. Реалността никога не остарява. Който не познава реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него. Човек, който люби всички, живее в реалността. Ако обичаш себе си повече от другите, ти не си в реалността; и ако обичаш хората повече от себе си, пак не си в реалността. Защо остарява човек? - Защото не живее в реалността, защото не мисли право. Реалността е в душата на човека.

Ще направя определение с един символ, за да изясня какво нещо е реалността.

Следователно, реалността произвежда сянката. Къде е богатството: в сянката, или в реалността? Богатството е в реалността; то е заровено в човека.

Тия чудесии, които ги правят факирите, това са сенки на реалността. Реалността има три качества, които вървят с нея. Реалността носи живот, носи светлина, реалността носи и свобода. Реалността е нещо, с което сега разполагам, туй, което никой не може да ми го вземе в даден случай. То е тази Божествена реалност в света, с която мога да оперирам. „Стани, та вземи детето и майка му...”' Детето, това е реалността. Питам тогава, каква е реалността на сегашния ваш живот? Опитността, която ще имате.

В какво се състои реалността на живота? – В познаването на Бога? – Познаването на Бога внася мир в човешката душа. – Как ще дойде тоя мир? – Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася в тях стремеж към учене.

Реалността е, ще кажете, да познаеш Бога.

Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам.

Прилича, но между туй изложение и същността, реалността има голяма разлика.

Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността.

Скръбта и радостта, това са две лица на реалността в живота.

Човек трябва да разбира живота като проява на реалността.

Тя е линията на реалността, линията на красотата. Що е реалността? – Онова, което нито се ограничава, нито може да се улови. Реалността радва човека, дава му разположение и живот.

По огледалото можем да намерим реалността, точно обратно перпендикулярно, в противоположна посока. Ако отражението го няма в огледалото, това ни най-малко не показва, че реалността не съществува. Сянката може да изчезне, но реалността ще остане; но никога в света не може да има сянка, зад която няма реалност. Търсиш реалността на нещата там, дето я няма - суетиш се. Къде е реалността? Не, от дължината на слънчевите лъчи се заключава за силата на слънцето.

Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.

Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Реалността на живота не се крие в костите. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Следователно, ако реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. С други думи казано: човек е съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. Това връщане в реалността подразбира повторение на класа. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на тази реалност. Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота. Казвате: какво нешо е реалността? Всичко, в което човек вярва, е реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина. Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува. В думите на Библията се крие реалността на нещата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В това седи реалността на нещата. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.

Реалността е създадена от тях. Защото, сегашните хора имат едно друго понятие за реалността, те искат да им е приятна къщата, да имат достатъчно за ядене и пиене, да преживеят един спокоен живот. Когато реалността не се проявява вече, казват, че тя е изчезнала. Реалността няма нужда от защита, нито да я утвърждавам, нито да я отричам. Реалността не се нуждае от никаква защита от никого. По някой път аз чета поетите, виждам реалността, която описват, усмихвам се, защото те описват това, което не е никакъв живот. Едва сега реалността е пред вас.

Мислете право, за да се домогнете до реалността на нещата. Реалността произтича от разбиране на вътрешния живот. Тъй щото, когато се говори в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, ние ги разглеждаме като врата за влизане в реалността.

В това отношение, когато говорим в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, това са врати за влизане в реалността, за които аз ви говоря.

Туряш една бучка захар в устата си – това е реалността.

Това е реалността.

А реалността в света, в какво се състои? Това, което е реално, то е най-право, то е същественото за самия живот, без което животът не може да се прояви.

Ако искаш хората да постъпват точно като тебе, ти не си в реалността. Колкото по-различни са нещата от това, което ти изискваш, толкова по-близо са до реалността. Ако не сте противоположни, вие сте далеч от реалността. Без външна помощ нищо не се постига, но ако и вие сами не работите, външната помощ няма да ви ползува. – Какво представлява реалността? – Съчетание между една възможност и една невъзможност. Сега всички се стремите към реалността, дето изгрява слънцето на живота.

Когато нещата стават по опакото, тогава ти си по-близко до реалността. Ако няма тази противоположност, вие не сте в реалността. Една възможност и една невъзможност, то е реалността. Щом се яви една възможност, трябва да се яви и една невъзможност, то е реалността. Сега всички вие се стремите към реалността да изгрее слънцето във вашия живот, ще дойде, в този път ще изгрее слънцето, за всинца ви ще изгрее, но ако в този кръг слънцето се движи към центъра, слънцето ще изгрее.

Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя.

Защо са страданията в света? – Страданията са сблъскване с разумността, с реалността. Да направя едно уподобление, което няма връзка с реалността.

Питам: кое е онова, което изменя човека? Онзи великият закон, който изменя човешките тела е реалността. Реалността е, която изменя нашия живот, за да ни застави да я познаем.

Когато човек дойде до реалността, мисълта му става толкова интензивна, че той сам се страхува от нея.

Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.

Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява.

Реалността седи в това, че ние живеем и съществуваме в туй същество вътре, понеже то живее и ние живеем, понеже то мисли и ние мислим, понеже то чувства, и ние чувстваме.

Сама по себе си реалността никога не умира.

Реалността не може да умре сама по себе си.

Между реалността и сенките има едно различие.

Между реалността и сенките има едно различие.

Не мислете, че реалността сега се заражда у вас.

Не е реалността, която се прехвърля в сянка.

Не е реалността, която се прехвърля в сянка.

Когато някой ми говори за оня свят, казвам: Аз съм във вашия свят на реалността. Като се яви реалността, те пак ще се проявят. Вие, като не разбирате законите, не мислете, че сега може да намерите реалността в света. Реалността отдавна е във вас.

Реалността няма никакво отношение.

Не смесвайте сенките на живота с реалността. Кое е реалността.

То е реалността на живота. То е реалността. И тъй, който не разбира реалността, казва, че трябва да се използва времето. – Така е, времето ще се използва, но и то ще използва хората. Обаче, искам да обърна вниманието ви на факта, че вие търсите реалността там, дето не е. Реалността е извън времето и пространството. Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството и да влезете в третото състояние – в света на реалността. Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека. Едно е нужно за вас: Да дойдете до реалността.

Но реалността е, когато един ангел ви посети, вие няма да забравите неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот.

Но реалността е, че когато един ангел ви посети, вие няма да забравите никога неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот.

Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции.

Това са условия за реалността. Твърдата материя е условие, а условията не представят реалността.

Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината.

В каквото и да е отношение за реалността на нещата ние знаем – каквото говорят учените хора, хубаво е, красиво е. Ние сме дошли до една епоха, дето само в разумната вяра в реалността на природата, която съществува и която ръководи съдбините индивидуално на всеки човек, в това седи нашето щастие.

За реалността на нещата ние знаем това, което говорят учените хора, хубаво е, красиво е. Ние сме дошли до една епоха, дето само в разумната вяра, в реалността на природата, която съществува и която ръководи съдбините на всеки човек, е нашето щастие.

Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.

Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.

Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.

Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“

Има ли халюцинация, реалността я няма.

Има ли халюцинация, реалността я няма, както когато черупката е там, а самият охлюв го няма.

Но ти трябва да бъдеш в реалността, да разбираш от роденото дете какво може да стане от него.

Като се радва и скърби, душата търси духа, т.е. реалността.

Реалността не принадлежи на всички. Щом се яви мисълта, кой е създал Господа, тогава човек няма понятие от реалността.

Не е умрял Толстой.“ Каза ми, че това, което правят, не е право.“ Следователно ние сме хора, които вярваме в реалността, че ние сме само хората, които живеем.

Ти вярваш в реалността, а мислиш, че само ние сме хората, които живеем на земята.

Ти не може да се съмняваш дали си здрав, или не, дали това е реално нещо, или не, защото реалността всякога подразбира, че ние сме господари на условията, при които ние живеем.

Това отговаря на реалността.

В този смисъл, те гледат на реалността като на сянка, която се явява и изчезва, в зависимост от слънцето.

После за пример вие казвате - реалността в света е сянка. Сега кое е реалното? Ако го няма слънцето, вие ще имате ли сянка? И ако го няма тялото, вие ще може ли да се проявите? Значи слънцето събужда съзнанието у вас, реалността в даден случай. Когато реалността не е в сянката, тогава реалността не е нито във вас. Сега туй е по отношение на реалността. Реалността не е и в самите вас в даден случай, понеже, щом като престане слънцето, някъде изчезне и тази сянка.

Тя е реалността.

Реалността подразбира отиване при Бога, където си разрешил завсякога един от важните въпроси. – „Не ни е ясно това, искаме да ни се обясни.“ – Колкото и да ви се обяснява, все ще остане неразбрано.

Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят.

Това е реалността. – Що е реалност? Представи си, че от дядо ти останало голямо наследство, заключено в каса. Значи реалността е в ключа.

Кое нещо е реално? Ти като дойдеш до реалността в себе си, прилича на следното.

Какво те ползва твоята радост? Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с реалността.

Какво ме ползува тогаз това знание? Знанието ме ползува дотолкоз, доколкото съм във връзка с реалността на нещата.

Знай, че реалността е в самия тебе, а не вън от тебе. Реалността е в твоята фирма, а не вън от нея.

Вие търсите реалността извън себе си.

Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.

Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността.

Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността.

Всяка идея може да се реализира, но когато влезете в реалността на живота. Остава ти само едно положение – реалността. То е проява на реалността, но не е реалност. Това, което те обезсърчава и обезсмисля живота ти, то е реалността. Щом се страхуваш, ти си близо до реалността; щом си неуверен, обезсърчен и се тревожиш, ти си далеч от реалността. Това е реалността. Та когато се обезсърчаваш, знай, че си близо до реалността. Щом се страхуваш от бъдещия живот, ти си в реалността. – Бъдещият живот е неизвестен. – Там е реалността. Как ще си представиш онова, което не познаваш? В реалността няма никакво изключение. Неизброими са пътищата към реалността. Следователно, когато човек търси реалността, той ще мине през една криза. Кризата показва, че човек е близо до реалността. Така ще дойдете до реалността на нещата, които осмислят вашия живот. Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Реалността, като неизвестна, незнайна посока. Сега сте в незнайното, т.е. близо до реалността.

Всяка идея може да се реализира, но когато влезете в реалността на живота. Остава ти само едно положение - реалността. То е проява на реалността, но не е реалност. Това, което те обезсърчава и обезсмисля живота ти, то е реалността. Щом се страхуваш, ти си близо до реалността. Щом си неуверен, обезсърчен и се тревожиш, ти си далеч от реалността. Това е реалността. Та когато се обезсърчаваш, знай,че си близо до реалността. Щом се страхуваш от бъдещия живот, ти си в реалността. „Бъдещият живот е неизвестен.“ Там е реалността. Как ще си представиш онова, което не познаваш? В реалността няма никакво изключение. Неизброими са пътищата към реалността. Следователно, когато човек търси реалността, той ще мине през една криза. Кризата показва, че човек е близо до реалността. Така ще дойдете до реалността на нещата, които осмислят вашия живот. Коя е основната мисъл на днешната лекция? Реалността като неизвестна, незнайна посока. Сега сте в незнайното, т.е. близо до реалността.

Питат ме какво е нашето учение. – Нашето учение е реалността на живота. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Следователно реалността е една – Любовта. Пътят на реалността е един – Мъдростта. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Тя прониква навсякъде в реалността. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Дойдеш ли до реалността, тя изключва всякаква индукция и дедукция. Реалността превежда мисълта в геометрични и математични истини и ги прави ясни. Реалността започва с малките величини. Буквата „I“ представя първата проява на реалността, а „И“ – последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „Л“ – също проява на реалността.

Нашето учение е реалността на живота. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Следователно реалността е една - любовта. Пътят на реалността е един - мъдростта. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Тя прониква навсякъде в реалността. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Дойдеш ли до реалността, тя изключва всякаква индукция и дедукция. Реалността превежда мисълта в геометрични и математични истини и ги прави ясни. Реалността започва с малките величини. Буквата ,i“ представя първата проява на реалността, а „и“ - последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „л“ - също проява на реалността.

Туй не е реалността. Какво ще се съмняваш в реалността, която всеки ден може да опитате. Едните казват: „Туй, което ние виждаме, то е реалността.“ Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, е реалността. Стопи се топката, де е реалността.“ Казвате: „Идеалните неща ги наричат реални.“ Едновременно реално е туй, което се явява в света.

Как ще се съмняваш в реалността която всеки ден можеш да опиташ? Това, разумното не е слънцето, но то прониква в него и всеки ден можем да бъдем в контакт с него. Никакъв идеен живот! Казвам: къде е идейният свят? Едните казват: Това, което ние виждаме, то е реалността. Другите искат да ме убедят, че това, което те виждат, е реалността. Стопи се топката, къде е реалността? Казвате: Идеалните неща са реални.

Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността.

Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността.

Защото ти може да отричаш една реалност, но реалността си е реалност. Ти може да твърдиш за нещо, което не съществува, и в същото време ти не съзнаваш реалността.

Вие може да отричате една реалност, но реалността си е реалност. Вие може да твърдите нещо, което не съществува, и в същото време да не съзнавате реалността.

Това, което осмисля живота, е Реалността. Дето е Реалността, там никакви противоречия не съществуват. Колкото повече противоречия имате, толкова по-далеч сте от Реалността. Важно е, че противоречията отдалечават човека от Реалността. Що е Реалността? Каква е вашата цел в живота? – Да бъдем разумни. – В какво се заключава разумността? – Не дишай повече, отколкото трябва. Ако си истински музикант, като свириш, и дърветата ще заговорят, и мъртвите камъни ще оживеят. – „Може ли да стане това?“ – За онзи, който носи в себе си музиката на Реалността, може да стане; за онзи, който я няма в себе си, това е невъзможно. Като не разбираш живота, ти нямаш отношение към Реалността. Въпреки това, ти искаш Реалността да има отношение към тебе. Може ли Реалността да изпълнява желанията на тази прашинка? Той ми каза: „Знаеш ли, че ако се обърна към Реалността с молба, да спре движението на слънцето, тя ще ме послуша?“ – Направи опит, сам да се убедиш в силата си. – „Мога да направя опита, но не искам.“ – Защо трябва да изпитваш Реалността? Ако е въпрос да изпитваме нейните възможности, виждаме, че тя е създала слънцето, звездите – цялата вселена. Ако Реалността се е проявила в мъчните работи, защо трябва да се изпитва в лесните? Кое тяло не може да се спре? Щом се движи, то може и да се спре. – Какво значи да спреш човека в пътя му? – Това значи да го умориш. И тъй, това, което дава подтик в живота, е Реалността. Като го слушала, сестрата си казала: „Отиде Реалността!“ – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как? – Взимам едно гърне, направено от глина, и понеже е изкривено, счупвам го и отново го замесвам. Ако външните условия са лоши за тебе, Реалността ти казва: „Ти вървиш в крив път и каквото имаш, ще го загубиш“. Значи високите ще си вземат по избор, а ниските и по-малките, каквото остане. – Какво показва височината? – Високият човек е близо до Реалността и той ще вземе най-хубавия дял. Ниският човек е далеч от Реалността, затова ще вземе най-оскъдната част от благата. Колкото по-близо е човек до Реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от Реалността, толкова по-малки възможности има. С други думи казано: Колкото по-близо си до Реалността, толкова повече получаваш. Това е хубаво, но вие не разбирате закона на Реалността. Знайте, че Реалността изисква нещо от вас. – Защо е така? – Много естествено. Мислите ли, че ако давате съвети, ум на Реалността, тя ще ви уважава? – Ще дойдат някои да ви убеждават, че са свързани с Реалността, че са самата Реалност. Те не са Реалността, но чрез тях се проявява Реалността. Той може да говори истината, но тя не е Реалността. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от Реалността и изгуби сражението в живота. Да се върнем към Реалността. – Как се познава Реалността? – По нейното присъствие и отсъствие. Същото е и за Реалността. Ако в присъствието на Реалността направиш една грешка, тя веднага се оттегля, т.е. тя отсъства за тебе.

Разумността пък е проява на великата реалност, Това, което осмисля живота, е реалността. Дето е реалността, там никакви противоречия не съществуват. Колкото повече противоречия имате, толкова по-далеч сте от реалността. Важно е, че противоречията отдалечават човека от реалността. Що е реалността? Каква е вашата цел в живота? „Да бъдем разумни.“ В какво се заключава разумността? Не дишай повече, отколкото трябва. Може ли да стане това? За онзи, който носи в себе си музиката на реалността, може да стане. Като не разбираш живота, ти нямаш отношение към реалността. Въпреки това ти искаш реалността да има отношение към тебе. Може ли реалността да изпълнява желанията на тази прашинка? Той ми каза: „Знаеш ли, че ако се обърна към реалността с молба да спре движението на слънцето, тя ще ме послуша?“ „Направи опит, сам да се убедиш в силата си.“ „Мога да направя опит, но не искам.“ Защо трябва да изпитваш реалността? Ако е въпрос да изпитваме нейните възможности, виждаме, че тя е създала слънцето, звездите - цялата вселена. Ако реалността се е проявила в мъчните работи, защо трябва да се изпитва в лесните? Кое тяло не може да се спре? Щом се движи, то може и да се спре. И тъй, това, което дава подтик в живота, е реалността. Като го слушала, сестрата си казала: „Отиде реалността!“ Няма нищо, всичко ще се оправи. „Как?“ Взимам едно гърне, направено от глина, и понеже е изкривено, счупвам го и отново го замесвам. Ако външните условия са лоши за тебе, реалността ти казва: ти вървиш в крив път и каквото имаш, ще го загубиш. Какво показва височината? Високият човек е близо до реалността и той ще вземе най-хубавия дял. Ниският човек е далеч от реалността, затова ще вземе най-оскъдната част от благата. Колкото по-близо е човек до реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от реалността, толкова по-малки възможности има. С други думи казано, колкото по-близо си до реалността, толкова повече получаваш. Това е хубаво, но вие не разбирате закона на реалността. Знайте, че реалността изисква нещо от вас. Мислите ли, че ако давате съвети, ум на реалността, тя ще ви уважава? Ще дойдат някои да Ви убеждават, че са свързани с реалността, че са самата реалност. Те не са реалността, но чрез тях се проявява реалността. Той може да говори истината, но тя не е реалността. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от реалността и изгуби сражението в живота. Да се върнем към реалността. Как се познава реалността? По нейното присъствие и отсъствие. Същото е и за реалността. Ако в присъствието на реалността направиш една грешка, тя веднага се оттегля, т.е. тя отсъства за тебе.

Обаче, реалността не е там. Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността.

Но това са символи, зад които се кове реалността.

Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността. Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Това е реалността.

Дали реалността съществува? Аз определям реалността малко по-различно. Живеят ли хората - те са в реалността. Умират ли - те са извън реалността. Той е извън реалността. Живее ли, той е в реалността. Докато аз живея, това е най-голямата логика за реалността, когато умра, това е нелогично вече. Реалността в дадения случай е в това, което вие преживявате, сигурността, която имате в себе си. Докато се страхувате или терзаете, не сте в реалността. Животът е, който ни свързва с реалността. Смъртта ни изважда от рамките на реалността. Ако сегашният живот не може да ни свърже с реалността, мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Но винаги има една опасност и тя е в следното: Щом човек се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Любовта е най-великият закон, в който можем да проявим реалността. Това е реалността.

Реалността съществува сама по себе си. За да Разбираш реалността, трябва да си свободен. Това е реалността, която води човека в правия път.

Реалността съществува сама по себе си. За да разбираш реалността, трябва да си свободен. Това е реалността, която води човека в правия път.

Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Имаме противоречия, които ние наричаме наследствени, и мислим, че реалността е онзи слуга, който турил главата ненамясто.

Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Имаме противоречия, които ние наричаме наследствени и мислим, че реалността е онзи слуга, който е поставил главите не на място.

Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил.

Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността.

Денят и нощта показват, че хората на земята живеят извън реалността, при особена обстановка.

Кое е същественото? Някои поддържат, че същественото се заключава в реалността на нещата. Едно от качествата на реалността е повторението. В реалността има повторение на явления, на факти, но по съвършено различен начин.

Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим.

То е най-хубавото нещо, което съществува! Ние се плашим от реалността на живота. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал.

А зад нашия ум седи реалността на нещата.

Сега, аз да ви кажа де седи реалността на въпроса. Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални.

Слънцето изглежда толкова малко в сравнение с реалността.

В какво седи окултизмът? - Окултизмът е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органическото развитие.

Защото реалността се изразява в 3 посоки засега. Та, второто положение на реалността е това, което наричат придобивките на човека. Третата черта на реалността е опитът. Този свят е хубав, както е сега, но като дойдеш до реалността, ще носиш само едно житно зрънце.

Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света.

Та, основното нещо е да можем да постигнем реалността.

Ако онзи велик художник не създаде една форма, ако поетът не напише една книга, ако майката не роди дете, ако добрият човек не направи едно добро, ако красивата жена няма красиво лице, тогава де е реалността на нещата? Нещата са туй, което виждаш. Срещнахме се преди години, той научно, добре доказва. „Реално е туй, в което аз вярвам, не туй, в което ти вярваш.“ Аз вярвам, но реалността не зависи от моето вярване.

Реалността е, когато изгрее живото Слънце, онова, което дава всички блага. В него остава само преживяването, но реалността изчезва, остава само възпоминанието. Но реалността трябва да остане при нас.

Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно.

В знанието реалността се отличава с едно нещо.

Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент. Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея. При реалността човек печели.

Питам тогава: Как ти ще разбереш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото. Ако вие искате да разрешите при такова състояние един въпрос за реалността, ще заспите. Ако искате да знаете най-малката истина, [тя] е следната: Докато вие не станете пълен проводник на Божествената Любов или на Божествената Добродетел, вие не може да имате никакво понятие за реалността на нещата. Ако през вашето съзнание не може да мине Божественото, вие нямате понятие за реалността. Сянката никога не забуля реалността, нито я опетнява. Една сянка не може да опетни реалността. Сега, с това аз не искам да ви отрека сенките, но сенките имат смисъл само когато знаете и реалността.

Тогава ние не сме в стълкновение с реалността. Когато мислим криво, ние сме в стълкновение с реалността и казваме: „Защо животът ни не върви както трябва?“ Когато животът ни не върви както трябва, това показва, че не мислим право.

Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна.

Тя не е тази. филмът не представлява реалността.

Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може да я облечете в по-строгата научна форма, да й турите форма, каквато искате.

И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога.

Реалността се отличава с това, тя всякога е в сила да ви преобрази. Когато реалността, животът дойде в болния, този живот преобразява човека, маха болестта от него.

Тази загуба показва, че туй дърво не живее в реалността. Но когато едно растение влезе в реалността на живота, то всеки ден придобива по една малка тежест.

Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование.

Помнете: Реалността ти не може да дадеш.

Какво ще се ползуваш от това? Човек трябва да влезе в съприкосновение с онази реалност, да я опита и да стане едно с реалността.

Кои са качествата, които отличават реалността? Някои неща наричаме реални, действителни, а тези, които не са действителни - нереални. По какво се отличава реалността? Качеството на реалността е туй, което не се мени. По някой път във вашия ум се заражда мисълта: „Искам да зная реалността, да я попипам.” Вие искате да бъдете господари на реалността. В туй отношение реалността е недостъпна за човека. Реалността не познаваш. Следователно живата реалност в света е достъпна по три начина за човешкото съзнание, по три начина може да се приближиш при нея, при реалността. Единственият път, по който хората може да имат достъп до реалността, е любовта. Вън от този път реалността е недостъпна за хората. Някой от вас може да каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може да знаете. Вие казвате: „Аз познавам реалността.” Някои мислят, че имат понятие за Бога, но какво е то. Питам: Тия понятия правилни ли са? Този портрет, който носите в джоба, той реалността ли е? Вие го изваждате и, като го извадите, той се отпечатва в мозъка. Има растене в реалността. Ако имаш една реалност в себе си, която не дава никакъв подтик за мислите, никакъв подтик за чувствата и никакъв подтик за постъпките, това е сянка на реалността. Някой ще разправя за реалността, за някоя реалност в света. Но реалността има отношение към човешкото съзнание. Вашите понятия за нещата ще бъдат кепенците, които, като се затворят, ще ви лишат от реалността. Човек трябва да дойде в право отношение с реалността. Ние трябва да бъдем в съприкосновение с реалността. Най-първо различавайте реалността. Днес да опиташ тази реалност, която Бог е вложил в душата ти. (Учителя поглежда часовника.) Този часовник, и той не показва реалността.

Такава е реалността в живота.

Ще ви приведа един пример за реалността и нереалността.

Като слушате тези обяснения, ще кажете, че те не представляват реалността на живота. Съвременните хора говорят за реалността, без да знаят какво представлява тя. Значи реалността не е в драскулките, но в съдържанието, в думите, които са съчетани по някакъв начин.

В ума му седи идеята, че е змия, а пък реалността е един бастун, който е оставен на леглото.

Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността. Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността.

При това, той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. Понякога и без сенки се отива към реалността. За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Той живее в реалността.

При това той трябва да различава сянката от реалността. Запример каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай, дойде ли до сенките, човек казва като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ За да не извадите криво заключение за живота, по–добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Той живее в реалността.

Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Реалността не се дели, реалното не се дели. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля. Какво друго се изисква? Реалността е условие, подразбираме нещо разумно. Защото реалността е резултат на реалността, на разумното. Вие носите затвора на реалността и казвате: „От този затвор е излязло пилето навън.“ Пилето се е освободило от ограничението, което е имало. Реалността излиза. След като излезе реалността от черупката, то тази черупка е мъртва и тази черупка стои като мумия. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Защото в реалността нещата взаимно си помагат. В реалността така седят нещата.

Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота.

Ти трябва да вярваш, защото със своето отричане, ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие.

Външната форма не представлява реалността. Вътрешното, то е принципът, с който живеем, вътрешното, то е реалността, към която се стремим.

Аз говоря за грамофонните плочи и за реалността на нещата. Вторите изявяват реалността, чрез която се излива новия живот. Докато човек се връща в миналото и си спомня, кой го е обидил, кой му казал лоша дума, той е в живота на грамофонните плочи, а не в реалността. Защо трябва да повтаряш в ума си пакостите или добрините, които някой ти причинил? В реалността няма повторение. Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на реалността, но си в пътя, наречен от индусите "мая". И така се живее, но друго нещо е животът на реалността. Всеки се стреми към реалността на живота.

А реалността всякога е нова. Дето няма никакви плочи, това е реалността. Другояче е като имате реалността на нещата. А реалността ще познавате по едно нещо.

Реалността ще я облечеш в най-простата си форма, ти ще се облечеш в най-простата си дреха и после ще се облечеш в най-хубавата си дреха.

Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на доброто, привидно има формата на доброто, но има друго съдържание.

Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на Доброто, привидно има формата на Доброто, но има друго съдържание.

Като преувеличава нещата, човек се отдалечава от реалността на живота.

Казвам: Най-първо ний трябва да си представим реалността такава, каквато си е.

Ако отричаш реалността, ти си първокласен глупец. Не отричай реалността и не твърди това, което не съществува.

Можем да му дадем една или друга форма, можем да го отричаме или поддържаме, но нито доказателството, нито отричането допринасят нещо за реалността. Реалността е нещо независимо от нашите доказвания или отричания. Отричането на нещата не показва, че реалността не съществува, но тя е вътре в тебе; старият казва, че Любовта е отвътре, а не отвън, когато младият казва, че Любовта е отвън. Питам: Тогава кой е признакът на реалността.

А трите заедно това е реалността на Любовта.

Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Който има здрави крака, като ходи, не вдига никакъв шум, никой не го чува, той е в реалността, има реални крака. Някои хора казват, че трябва да намерят реалността. Реалността седи в това да намериш своето щастие. Щом познае Бога, той ще познае и реалността, ще познае същината на живота. Той ще познае реалността и същината на живота. Кой е онзи в света, когото вие обичате? Онези хора, които не познават реалността, първо виждат хората, а после себе си. Онези, които познават реалността, те знаят, че каквато и Любов да им покаже някой, това е Бог, Който се проявява чрез този човек.

Ние не подозираме даже онова, което е долу, под реалността. Тогава ще дойдем до реалността.

И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността.

Това, което вие може да помислите, това, което може да почувствате и да направите, това е реалността. Да, мога да ви покажа реалността. Вие сте при реалността, кой няма да ви почита? Почитта не е за вас.

Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността в живота. За да имаш какви и да са постижения, ти трябва да се намираш в реалността на живота. Реалността седи в единството на мисълта. Аз съм за реалността.