Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.

И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост.

Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“.

Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Тогава е царял процесът на „вдъхването“, а сега – процеса на „раждането“. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Върху раждането има различни схващания. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човек. Затова именно раждането подразбира този ад. Това е раждането. И с раждането на Христа се отбеляза една велика епоха в света – явяването на Сина Божи.

Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелства тази Истина.

Раждането в този смисъл може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва от един малък зародиш. Колко много е бъбрила тя, колко много огън е хвърляла, докато се укроти! Човек трябва да се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата си, излага картината си, за да представи на хората тази велика идея. Сега, окултистите представят разни теории за раждането на човека, но мнозина могат и да грешат.

Раждането на земята е смърт на небето.

Раждането на земята е смърт на небето.

Раждането е в душата ви.

Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането.

Питате: „Защо жените раждат?“ Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце.

Ако те умират веднага след раждането, такъв живот е безсмислен.

В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога.

Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух.

Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ.

Какво означава раждането? Българите казват, че някоя жена добила. Раждането пък подразбира бременност на Духа с една Божествена, велика идея. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света

„Да се роди.” Какво означава раждането? Българитѣ казватъ, че нѣкоя жена добила. Раждането пъкъ подразбира бременность на духа съ една Божествена, велика идея. Раждането е доброволенъ, Божественъ актъ, а добиването, както казватъ българитѣ, насилнически процесъ. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ.

Така ще изучавате закона на събирането и изваждането. – Страшно нещо е раждането. – Страшно е, но трябва да се научите да съграждате.

Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. Бог дава всичко, но ти трябва да спазваш благоприятните условия за зачеването и раждането на детето.

Явява се въпросът кое започва по-рано–учението или раждането? – Раждането.

Раждането е минаване през тясна дупка.

Раждането е минаване през тясна дупка.

Раждането е закон на изваждане.

Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили.

Тя е носител на онази жива Божествена идея, която се олицетворява с раждането на детето. Раждането на това дете произвело брожение между човешкия и Божествения живот.

И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ.

Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки дадени под сложна лихва в името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година.

От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.

Не е достатъчно да се ожениш и да родиш деца; важно е да се осмисли и женитбата, и раждането.

Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене.

Раждането и размножаването в различните животни и растения става по различни начини.

Ако отидете въ низшия животъ, какъ става тамъ раждането? Раздѣлятъ се, прѣкълцватъ се клѣткитѣ на двѣ части, полученитѣ на още двѣ, тѣ още на двѣ и това наричаме размножение.

По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си.

Раждането е едно предисловие на майчинството.

Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени.

С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят.

Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.

Същевременно вие ще разберете, че освен физическия живот има и друг, по-възвишен, в който всички неща са предвидени и разумно предопределени; с раждането му още на всеки човек е определен известен кредит, на който той може да разчита.

Значи до раждането си човек не може да бъде господар на условията си, но след раждането си той вече може да изправи живота си.

Имате ли някакви спомени от другия свят? Не само това, но вие не помните дори нещо от първата си годишна възраст, от първата година на раждането.

Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче.

Павел казва: „Родих ви.” Раждането подразбира първичната дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето.

Раждането подразбира, че азъ не за пръвъ пѫть се явявамъ въ Ню-Йоркъ, но за пръвъ пѫть излизамъ на Ню-Йоркското пристанище съ този параходъ, и пръвъ пѫть отивамъ за Америка, но прѣди да отида въ Америка, азъ съмъ живѣлъ; а насъ искатъ да ни убедятъ, че за пръвъ пѫть живѣемъ.

Раждането подразбира, именно, това, че не за пръв път човек иде на земята.

За да бъдете свободни от тяхното влияние, трябвало е още преди раждането си да не сте се свързвали с тях, но да сте се свързали с разумните природни сили.

Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н.

Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание.

Това става още при раждането на детето.

Каква е разликата между женения и неженения? – Според мене още с раждането си човек се оженил.

Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане.

Питам: Къде има поне един от тия щастливи хора, който да е написал своя биография и да покаже, че е бил щастлив и в раждането, и в умирането си? Значи там не е смисълът на живота.

Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата.

Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло.

Следователно, ако раждането е правилно, Бог живее в тебе.

Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти.

Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането.

Този въпрос за раждането на децата не го засягайте, то е един свещен въпрос. С раждането на хората нищо няма да научите.

Раждането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, процесъ на Божествения Духъ.

Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.

Те държат точна и подробна сметка за развитието на човека от раждането до смъртта му.

Не, раждането не е един временен процес. В раждането трябва да става постоянно разширение.

Знаете ли, какво означава раждането? - Само разумният човек, само човекът с една велика идея, може да ражда, а другите донасят само недоносчета.

Ако вие направите някому добро и получите някакво възнаграждение за това добро, невидимият свят срещу него ще постави една черна линийка, а над нея ще пише: „Платено му е!“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!“ Следователно, ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки изминат ден ще има написано нещо, без черни линийки.

Искаме да изнесем нещо велико и хубаво в света, но казвам: има една опасност в закона на раждането.

На основание на същия закон може да се определи, какви промени стават с човека от деня на раждането до деня на заминаването му. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тия съчетания.

Външните процеси пък, които виждаме в природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, раждането на хората - всичко това в духовния свят представлява проявление на Божествения Дух.

Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането си. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането си; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането си, а най-закъснелите - едва на третата година. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което те я познават веднага след раждането си.

По какво се познава, че това дете е на десет години? Ще кажете, че това знаете от сметката, която правите от деня на раждането му до последния момент.

В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни, а слънцето е минавало в надир, в четвъртия дом, долу. Като съберете цифрите на годините на раждането на първия и на втория, ще получите: 1906 = 1 + 9 + 0 + 6 = 16 = 1 + 6 = 7; 1904 = 1 + 9 + 0 + 4 = 14 = 5.

В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни , а в четвъртия дом долу, в надир, е минавало Слънцето.

Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух.“ – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. „Ако не се роди някой от вода и Дух.“ – За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човек с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: Няма нещо [нищо?] особено в процеса на раждането. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека.

Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си.

Раждането подразбира идея, която може да расте.

Първоначално, т.е. след поникване на растението, или след раждането на животното и на човека, всички се стремят към храна.

Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли.

Най-разумното нещо в живота е раждането.

Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно.

Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал.

Създаването е механически процес, а раждането – органически.

Какво иска и какво очаква? Раждането на Новото, което ще въведе човека в нов свят - в Света на Великите идеи, в Света на Великата Любов.

Какво разбирате като казвам, че не ви трябва никаква наука? Защо не трябва да се говори за учение? Защото, желанието на човека да учи идва още с раждането му.

Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън.

Ще ви дам един образ за обяснение идеята за раждането.

Бог иска човек да живее, да учи, а той казва: Защо съм се родил, не зная; аз искам да умра! Следователно, раждането показва добрата воля Божия, и затова ние искаме да живеем.

Ние виждаме, че още с раждането си, децата носят своите криви, отрицателни прояви.

Смисълът на раждането се заключава в забогатяването.

Нима малкото дете още с раждането си започва да ходи, да пише, да чете? Не, ден след ден то расте и се развива, докато дойде до онази възраст, когато може да прояви своите дарби и способности.

Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.

Казва: "Ако раждането е така, не си струва, опасна работа е."

Смъртта е свързана с плътта, със закона на умирането, на раждането и на прераждането.

За да се развива даден човек правилно, трябвало е най-малко 100 години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т.е. за създаване на добри материални и духовни условия.

Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие.

Следователно от Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце са един и същ процес.

От Божествено гледище "раждането" е вечен процес. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането. Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята. Ако видите един малък портрет на царската дъщеря, това означава ли, че сте видели действителния й образ? Можете ли да определите характера й по нейния малък портрет? — За да определите точно характера трябва да имате най малко 400,000 портрета от нея, вадени от деня на раждането й до последния час. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Само роденият човек може да разрешава въпроса за раждането.

Казвам, обаче: човек трябва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза в живота на човека. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл.

Забелязано е, че колкото голяма е била радостта на майката при раждането и отглеждането на детето й, толкова голямо ще бъде страданието й, когато един ден то замине за другия свят.

И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето.

Раждането и смъртта са един и същ процес. Ева живя и след това, но както раждането на Ева подготви смъртта на Адама, така и раждането на Каина, подготви смъртта на Ева.

Следователно, раждането, като процес, ще остане само за тия хора, които не са добили високо съзнание.

Животът на всеки човек, на всяко живо същество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението.

Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависят от него. Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си.

Този момент съвпада с раждането на детето. Значи, огънят в човека гори от момента на раждането му до момента на заминаването му за онзи свят. Нищо страшно няма в раждането и в умирането.

Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10, 20, 30 годишна възраст, трети доживява дълбока старост.

Раждането и смъртта на хората са неопределени идеи, вследствие на което предизвикват в човека особен род чувства.

Раждането на човека е еднократен процес. Щом се е родил, той трябва да знае, какво нещо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртта.

Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си.

Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета."

Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят.

Може ли да се нарече лекар този човек, който продължава живота ви само с няколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава живот само за 30 – 40 години? Може ли да се нарече баща този човек, който сам изял и изпил всичко, а за сина си нищо не оставил? И сега, ако знаете законите за раждането и прераждането, всеки от вас ще може да определи, на кое място ще се прероди.

Следователно, при процеса на раждането на кое и да е същество, всякога човешкият принцип господства.

Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота.

Раждането е принцип на човека.

Когато детето се роди, опъват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опъват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: Какъв ще бъде краят на нашия живот? Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас, нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. – Докажи това! – Няма какво да го доказвам.

Какъв смисъл има в раждането? Според вас между раждането и смъртта няма никаква връзка. И като се родиш, ти казваш: „Какъв ще бъде животът, какъв ще бъде краят му?" Краят на живота не е смъртта и раждането не е началото на живота. В дадения случай раждането е само една възможност. Че ти си съществувал и преди раждането си.

Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви.

С раждането на детенцето му, той бил назначен на служба. Той разбрал, че благословението върху дома му дошло заедно с раждането на детето. От този ден, бащата бил уволнен от служба и работите му тръгнали назад, докато се видял в същото положение, в което бил, преди раждането на детето.

Раждането не е нищо друго, освен обличане (?Псалом 119, алеф.?) със светли, с бели, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бели, празнични дрехи.

Нито професорът е причина за пропадане на студента, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека. Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си.

Вследствие на това раждането е един кредит за нас. Що е раждането? Възможност да се изправим.

Също така от значение е и моментът на раждането.

Мъжът не знае какво нещо е раждането.

Човек може да се оформи и след раждането си, но по-мъчно.

Всеки човек е излязъл от Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казал? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при раждането си? Толстой разправя един свой спомен от най-ранното си детинство, когато бил още в пелени, но скоро този спомен се заличил от паметта му.

При раждането на детето е точно обратно: майката и бащата се радват, а детето плаче.

От раждането си до заминаването си за онзи свят, човек все очаква да му се даде нещо. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човек трябва да се отнася сериозно към женитбата и раждането.

От деня на раждането си до 21 годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията.

И това е възможно, но при следното условие: от деня на раждането до деня на заминаването си човек да не е отправил нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка към кое да е същество, създадено от Бога. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени.

Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането.

Тази е причината, поради която при раждането си още детето заплаква.

Ако ние поддържаме една философия за живота и след десетина години изчезнем от земята, без да остане помен от нас, каква философия е тази? Аз не виждам никаква философия в топенето на снега и на леда, в цъфтенето и прецъфтяването на цветята, в бръмченето на пчелите, в бученето на вятъра и на циклоните, в потъването на параходите, в разрушаването на къщите, в раждането и в умирането, в оглупяването, в остаряването и т.н.

Някой се ражда в бедно семейство, но условията на раждането му са благоприятни.

Казваш: „Повярвай в Хрис­та.“ Казвате, трябва да идем да проповядваме на хора­та, но като идете, какво ще проповядвате? То значи, родиш едно дете, но с раждането не се свършва.

Велик момент за майката е раждането на нейното дете.

Животът се проявява и в двата момента, затова единия наричаме живот в раждането, а другият – живот в смъртта.

И в раждането е същото.

Не е ли Бог между вас, и женитбата, и раждането на деца е търговска сделка. Същото се отнася и до раждането на човека. Духът ще бъде вашият баща, а Божественото Начало във вас представя силите, които взимат участие при раждането ви.

Любовта на умрелия се оповестява с раждането на човек, някъде се е родило дете – момче или момиче. Той не знае, че раждането на едно дете е велик момент – отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея.

Причината на това се крие в часа на раждането.

Разберете ли раждането в буквален смисъл, вие ще се натъкнете на ред противоречия.

Раждането, както за нас е благо, за други е нещастие.

Ученето е процес, който предшествува раждането.

За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни, които предшестват раждането на човека. Ето, овчарите видяха звездата при раждането на Христа, но други не я видяха.

Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата.

Изобщо, учените религиозни искат да знаят точно времето на раждането на Христа.

Значи, раждането на детето има смисъл само в даден случай. „Него видя Исус.

Откъде е дошла тази идея в човека? Преди всичко, раждането е качество на Бога.

Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. В този смисъл, раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси.

Защо? (Защото, ако душата остане в един постоянен покой, тя няма да има никаква опитност, а промените са необходими.) Интересно, че между раждането и умирането има две неща, които си мязат. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес.

Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.

Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. Ако направите хороскоп на тази дума, ще видите кои планети господстват при раждането ѝ. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец. Същият закон има отношение към раждането на идеите, на мислите и на чувствата в човека. Запример, раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. – Защо? – Защото се намира в зависимост от раждането на всички мисли и чувства, които имат отношение към дадената идея.

Ще кажете така са написани при раждането.

Първите 2–3 години след раждането си децата са като царе и князе, навсякъде се чува тяхната воля.

Ония, които не помятат идеите си, дохождат до раждането им, но после не знаят как да ги отрежат, вследствие на което ги влачат с себе си.

Той гледа на живота и на раждането сериозно. Велик процес е раждането! Всеки процес се счита завършен, когато се роди нещо. Раждането на детето, т.е. излизането му от утробата на майката, е завършен процес за физическия свят, но незавършен процес за духовния.

Е, така съм роден, знае ли какво нещо е раждането? В раждането се крие най-великият процес, който човек може да мине, всеки един процес се счита завършен, когато той е роден. Сега казваме: Раждането е един процес на освобождаване. Та казвам: Може да си турите титла професор и без да сте свършили, но казвам: Ние трябва да дойдем до същината на раждането у човека, защото то съставлява най-великия процес.

Значи Духът трябва да вземе участие в зачеването и раждането на човека.

Раждането е неизбежен процес.

За пример, с раждането си още човек е направил връзка с живота, но за да не го изгуби, той трябва непрекъснато да възстановява тази връзка.

По закона на осиновяването Бог има хиляди, синове и дъщери, но те са осиновени, а по закона на раждането Той има само един син: „Единородният Син” се казва за Него.

Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира.

Раждането е велик, свещен процес.

Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!" И ти започваш да скърбиш.

Следователно ако раждането е важен процес, за който се изискват нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото.

Има известни минути и часове, определени за раждането на мъжките или на женските деца. Тъй щото раждането е един всемирен процес, в който душата трябва да работи, трябва да произвежда.

Моментът на раждането определя условията за неговото щастие или нещастие.

Тя може да разправя историята от раждането ѝ, но никога не разправя историята преди раждането.

Значи, раждането е начало, смъртта - край. Тя показва процеса на раждането.

Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда.

В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце.

Майката, например, има отношение към раждането. Случило се, че свещеникът бил у дома си и трябвало да преживее мъките и страданията на раждането.

Тия две заповеди показват връзката, която съществува между раждането и растенето. Раждането е велик акт, през който минава човешката душа. Ако се родиш, а не растеш, какъв смисъл има раждането? То е все едно, да ти дадат ядене, но да не можеш да вкусиш от него. Там трябва да търсим условията за раждането и растенето.

Раждането, това е най-красивото, което човек очаква. Вие не сте изучавали закона на раждането.

Туй, което е заченато, ако не се роди какво става? Раждането е процес на зачатието, растенето е процес на раждането. Защото ако не се зачене, ако не се роди и ако не расте, няма връзка между зачатието и раждането. Мисълта, това е зачатието, чувството е вече раждането, а постъпката, това е растенето.

Питате: "Защо съм се родил, защо живея? Защо умирам?" Защото животът ражда едновременно раждането и смъртта.

Раждането, в широк смисъл, е дълбок вътрешен процес.

Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл.

Раждането има смисъл само с разбирането на ония отношения, които съществуват между човешката душа и най-великото.

Раждането и възпитанието на хората по съвсем друг начин трябва да върви.

Раждането на тройката.

Защото с раждането още дъщерята започва да заповядва на майка си.

Че човек ще се роди, това е факт, че ще умре и това е факт, но колкото е реално умирането, толкова е реално и раждането, само че в две противоположни направления.

Една и съща песен ще изпеете – половината при раждането, а другата половина при заминаването за другия свят, няма да пеете различни песни. Ако песента е от четири куплета, двата ще изпеете при раждането, а другите два – при заминаването.

Раждането на хората става по един вътрешен закон на природата.

Причина за раждането му са родителите.

Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането.

Раждането на децата – пак е същият закон.

Още с раждането си човек се жени.

Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.

Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.

Домът, раждането деца, слуги, господари, това са все слезли от невидимия свят.

Домът, раждането на деца, слуги, господари, това са модели, все слезли от възвишения свят в нашия.

Всичко онова, което взема участие при раждането на детето, определя съдбините му.

Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие.

Че туй е вярно, ние виждаме в живота – раждането на една проказа в рая.

Не само това бащата ще намери сина си още преди да е роден, ще избере онзи момент за раждането на сина си, когато няма да взема дял от неговите престъпления.

Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее.

При раждането на някой човек, вие се радвате, защото сте получили нещо от Господа.

Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп.

Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание.

Раждането съставя този капитал, тази мощна сила, която е вложена в човека.

Раждането съставя този капитал, тази мощна сила, която е вложена в човека.

Има психологичен и биологичен закон, чрез който майките чрез закона на раждането, чрез закона на подбора за бъдеще човечеството ще се избави от туй, което е излишно.

Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна.

На сутринта Толстой разказвал на близките си: „Страшно нещо било раждането! Ако всяка жена раждаше с толкова мъки и страдания, животът не би имал смисъл.

Тогава ще кажем: „Защо да ражда, да не ражда.“ Но раждането в този смисъл, както сега съществува, не е единственият процес в природата. Този начин на раждането е анормален процес, който съществува.

Раждането на човека е първото място: смъртта или заминаването от този свят е последното място. Но раждането, както сега съществува, не е единственият процес на раждане в природата.

Раждането е естествен процес, който означава връзка на човешката душа с Бога.

Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите добре, трябва да чувствате добре, защото в мислите, в чувствата, във волята е раждането на човека на земята.

Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите много добре, трябва да чувствате добре, защото в мислите, в чувствата, във волята е раждането на човека на земята.

Още с раждането си човек носи в себе си силата.

Още с раждането си човек носи в себе си силата.

От раждането до заминаването си за другия свят, човек постоянно мисли.

Родил се някой жена, кои са причините, които са го заставили, да се роди жена? Родил се мъж, кои са причините? В раждането има един закон, който определя нещата.

И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането.

Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта. Погрешка е раждането, погрешка е умирането.

Смъртта и раждането са само за старите хора.

Ако психологически се изследва раждането на вълците, раждането на овците, раждането на пчелите, на растенията, тъй, както стават, ще се извади отлична наука – да се види как се размножават, какви са законите на размножението.

Може да си роден окултист – не е важно раждането, но какъв е човек, какво постига, какво приложение има.

Туй, което у вас с раждането вие носите.

Трябва в нас да има желание, или да престане раждането в тъмнината.

Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. За мене процесът на раждането [е] раждане по дух, раждане и по плът.

Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му.

Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане.

Ами като се роди човек? И с раждането нищо не става.

Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.

Евреите се отличават по това, че спазват реда на раждането, вследствие на което изреждат имената на всички поколения в хронологически ред.

Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.

Раждането е врата, през която се влиза в живота.

При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.

Раждането на многото деца показва лошите условия на живота.

Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му.

Процесът на раждането какъв е? (Поникването.) Ако посееш едно житно зърно, то само ли ще се яви.

Аз нямам нищо против раждането и умирането. В този смисъл смъртта е разтоварването на коня, а раждането – натоварването.

Добре е да прочетете живота на Соломон, раждането му, както и условията, при които се е развивал и да вземете поука от него.

И ако проследите цялата история – раждането на Соломона, той се роди от една жена, която жена беше на другиго.

Следователно, раждането, прераждането, умирането, всичко това са възможности в света за прогресирането и за развиването на тези души.

През това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да й помогне при раждането. Дойде ли до раждането, човек трябва да спази всички условия, да роди нещо, което да остави на бъдещото поколение.

Та в цялата природа караницата дава раждането на плодовете.

По мъжка линия върви раждането в Евангелието, раждането върви по мъжка линия. В Библията се казва, бе Аврам родил – по мъжка линия върви раждането.

Ожени се и жена ти като ражда, ще видиш какво нещо е раждането. Ако искаш да знаеш какво нещо е раждането, стани жена, ожени се и като заченеш и родиш, ще разбереш какво е раждането. Като се събудил, той си казал: Ако наистина раждането е толкова страшно, тогава страшно нещо е да бъде човек жена и да ражда.

С раждането си то се освобождава от ризката, която го ограничава, т.е. от старата си дреха.

Раждането е дълбок вътрешен процес, по който се различава светията от обикновения човек.

Раждането се предшества от ред вътрешни процеси. Този елемент ще се запълни с раждането на човека от Духа.

Раждането е ограничаване на човешката душа.

Защо? – Защото, с раждането си още, дъщерята се е свързала с баща си, а синът – с майка си.

Не само на раждането на детето трябва да се обърне внимание и на времето, когато детето се праща на училище.

Бащата и майката трябва да са прилагали Христовия закон още преди раждането на децата си.

Той не е нито в раждането, нито в смъртта.

Идеалът за умрелите е раждането, прераждането.

Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие на истината.

Но какво ни ползува паметният ден на разпъването на Христа? Нас ни интересува началото, раждането на Христа.

Какво възпитание е това? Какво нещо е раждането? Преди всичко всеки, който се е родил, трябва да знае защо се е родил, жена или мъж.

Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението. Единият случай е раждането, той е щастлив.

Не сме свободни и в раждането си. Мъчнотиите, които минава, говорят за раждането на новото. Това е, което окултистите наричат идването или раждането на новата, на шестата раса, на онези хора, които идат да оправят света.

Има и други причини за раждането на греха, които аз не искам да засягам.

Раждането е процес, който тепърва вие трябва да проучите.

По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви.

Тя още в началото, още в раждането ви каза: „Ще бъдеш доволен, в даден случай, на онова, което природата ти е дала.“ Което Бог ти дал в себе си, бъди доволен в даден случай на това, за да дойде другото.

После казваше: „Страшно нещо е раждането!“ С раждането човек се освобождава от желанията си, а с това и от страданията.

Има специфично време за раждането на всяка дума.

Обаче като заболя и тялото му се покри със струпеи, той не каза, както в първите два случая, но прокле деня на раждането си.

Кой е дал този подтик да се върти Земята около своята ос? Туй е раждането на човека! Като каже човек: „Аз съм“, той се върти около себе си. минават се дни и нощи, стават промени.

От времето на Адама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т. н.

Ако майката се тревожи при раждането на своето дете, ако няма благоприятни условия, когато носи този човешки плод, няма да роди такова дете, каквото тя иска.

За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му.

Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане.

Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца.

При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: "Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!" В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна.

И тъй, раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда у нас.

Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен.

Има някое раждане, което не е подобно на раждането на една жена. Създаването е един процес, а пък раждането е един вътрешен процес.

Не беше ли възможно в България, преди да се роди сегашният престолонаследник, да се опрости дълга – 1 милиард и 100 милиона? Не беше ли възможно на всичките затворници да се намали с 3 години затворът? Ето, с раждането на едно дете става.

Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят.

Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват.

Съграждането е раждането на човека.

Вземете раждането на болестта подагра се дължи на изобилна храна.

И някои религиозни, като разглеждат някои въпроси от Библията, имат такива смътни понятия, каквито малките деца имат за раждането на малките деца.

Какво станало след това? Скоро го уволнили от служба и се намерил в същото положение, както бил преди раждането на детето.

Работата съответствува на раждането, почивката съответствува на умирането.

Хармонията означава раждането на човека.

В живота смъртта и раждането, те са две граници на проявения живот.

Но глупавата майка казва: „Господи, защо ми даде това дете? Да ми създава толкова безпокойство?“ Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря в един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.

Сега, като говоря за раждането, не разбирайте раждането в обикновен смисъл на думата.

Казват: „Бременна е жената.“ После казват: „Донесоха го детето.“ Раждането става без мъка.

Ако не повече, то поне десет хиляди души идват в един и същ момент на земята с раждането на всяка една душа.

Я, ми кажете, как заплакват? – Всякога, когато се намирате при едно стеснително условие на живота, вие ще издадете този глас, както при раждането. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.

Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.

Раждането на едно дете представя Божествения център, от който хората са излезли.

Така казват и за раждането на човека.

Майката не трябва да се изтощава и бащата не трябва да се изтощава при раждането, понеже ние сме психологически на една крива посока.

Не само при раждането си човек се нуждае от основен тон, но през целия си живот.

И ако бащата не стане причина за раждането на детето, той не е баща.

На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра.

След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека.

Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие.

Напрежението аз го наричам раждането на един тон.

Той прокле деня на раждането си, но Бог не го осъди за това.

Казват, че Христос се родил и спорят сега учените и казват, че има разлика от сто години между приетата дата на раждането Му и истинската дата.

Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее.

Раждането и прераждането е за избавление.

Значи, създаването на света става чрез мъжкия принцип, а раждането на света става чрез женския принцип, чрез мекия принцип.

Той знае неговата история така, както големият брат, който е на десет години, знае деня и часа на раждането на малкото си братче, знае цялата история на неговия живот. Големият брат знае всичко за малкия си брат, но малкият не знае нищо за раждането на големия си брат.

Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини.

Та като се казва в Битието, че земята била неустроена, то се разбира, че законът на превъплътяването, раждането и размножаването бил неустроен.

Аз вземам раждането в широк смисъл.

При раждането на първата сестра бащата освен че е с мустаци, но брадата му е побеляла.

Имайте предвид, че въпросът за раждането и прераждането на човека е въпрос за просветения човешки ум, а не за обикновения.

Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес.

В раждането се включват условията на едно дете.

Не е в раждането.

Така че, спасението не е и в раждането.

Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса.

Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята. Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане.

И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон – повече не ни трябва.

Като се роди, човек не помни раждането си.

С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Пробуждането на съзнанието, това е раждането.

Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Христос имал предвид не обикновеното разбиране на раждането.

Следователно, раждането е заробване, смъртта е освобождение, който разбира.

Ева казва: „Господи, мене змията ме излъга.“ Адам казва: „Мене жената ме излъга.“ На Адама Господ каза: „Ти ще ореш земята.“ А на жената каза: „Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането.“ Всичките майки сега оправят погрешките на своето минало.

Три баби бабуват за раждането.

Казва „Авраам роди“, защо Сара не роди? Сега, не вземайте раждането физически само. Раждането е едновременно процес на човешкия ум. Раждането е и процес на човешкото сърце.

След трагедията в света ще дойде възкресението, раждането на новия живот.

Раждането от Бога е сложен процес. Раждането пък е физическият живот. Така разглеждам въпросите за раждането, женитбата и смъртта.

Каква мисъл е тази, която не е родена с Любов? Какво чувство е това, което не е родено с Любов? Каква постъпка е тази, която не е направена от Любов? Нямате ли Любов, нито женитбата има смисъл, нито раждането.

От раждането си до последния ден на своя живот, човек развива това, което е вложено в него.

Възкресението изключва раждането.

По много причини те се страхуват от раждането. Каквото положение и да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Условия са нужни за раждането. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев и запитват какво да правят, за да станат богати.

При раждането 10, 15, 20, 100 милиона клетки понякога стават жертва. Значи 30 или 300 милиарда вземат участие в раждането на това дете.

Раждането от Бога – това е новата религия.

Ако един човек се облече с жълта дреха или с червена дреха, нашари се и питат: „Съществува ли такъв роден човек в природата?“ Човек може да се нашари, но с какви краски се ражда човек? С каква краска се ражда волът? С каква краска се ражда черната овца? С каква краска се ражда биволът? Защо воловете се раждат с бяла краска, а биволите се раждат с черна? Какво е научното обяснение за раждането на черните биволи?

В този момент трябва да стане раждането на синца ви.

Раждането в един смисъл е осиромашаване. Раждането в един смисъл е обогатяване.

За раждането на едно дете има 5 милиона кандидати, и само едно от тях ще дойде. При раждането има големи мъчения онази жена, която ражда.

Този, който пръв взема, е доволен, другите ще чакат по ред сто години по реда на раждането.

Искат раждането да го запишат. Раждането е един Божествен процес, за който ние почти нищо не знаем.

Що е зимата? Що е раждането? То е пролет.

Що е зимата? Що е раждането? То е пролет. Пролетта може да се уподоби на раждането, а зимата – на смъртта. Затова от голямо значение за детето е моментът на неговото зачеване и моментът на раждането му.

Какво ще му донесе? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдеще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдещите поколения.

Ще говоря върху раждането на човека.

Крушата казва: „Ти по същия начин ще ме посееш в себе си.“ В раждането на един плод процесите се повтарят в две различни октави.

Или другояче казано: Сега в света има нужда да се раждат деца, защото без раждането на деца, прогрес не може да има.

Сега вземете раждането в широк смисъл. Раждането е Божествено.

Каквато и да е работа, и при възпитанието на хората, и при раждането, и при отглеждането, във всяко направление с музиката лесно се свършва работата.

То са тесните врата, вратата на раждането и смъртта.

Раждането е за всичките хора. Раждането е, което дава прогрес на човечеството! Казва му Никодим: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди! Има друго разбиране. Раждането е една земна работа.

Старият завет е плодороден в раждането на мъжки.

Те говорят за раждането на Христа.

Като процес раждането представлява велик акт в Природата, защото носи велики последствия. Раждането на човека, на мислите, на чувствата и на постъпките е свързано с известни събития. Тъй щото раждането има смисъл, когато носи известни последствия и когато е свързано с известни събития.

При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота.

Раждането на детето представя сладката обвивка на живота.

Всички говорят за любовта и бащи, и майки, в раждането на деца, и в служби, и в братство.

Подмладяването не е процес в раждането само.

Никодим идва сега при Христа и както четете тази глава, ще кажете: „Има неща, които не са писани.“ Христос казва: „Ако не се роди човек изново...“ Какво зависи от раждането? Много зависи от раждането.

Не считайте, че туй, което хората мислят за раждането, е право.

Толстой разсъждавал върху живота – как жените раждат, какво нещо е раждането.

Раждането е един Божествен процес.

Положителното и отрицателното на Земята не са еднакво силни, вследствие на това при раждането човек приема повече и оживява, после отслабва и умира.

Трябва да намери майка да се въплъти, да мине през процеса на зачеването, раждането, възпитанието, че тогава може да дойде човешката любов.

Раждането е освобождение от утробата на майката, от неблагоприятните условия в живота.

С раждането се започва цял процес на даване.

Аз говоря за раждането.

Казват, че за една служба в Париж имало пет хиляди кандидати, а за раждането на един човек пет милиона кандидати има.

Раждането е освобождаване.

Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.

Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте.

Затуй раждането е придобиване знание.

Раждането подразбира минаване през големи изпитания и страдания.

В този смисъл, раждането означава излизане на слънчевите лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевите лъчи към центъра на самото слънце на живота. Който мине през трите процеса на раждането – през любовта, мъдростта и истината, той влиза в новия порядък на нещата и разбира дълбоките прояви на живота.

Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, имат дълбок смисъл. Какво представя раждането? – Съзнателен вътрешен процес. Какво представя раждането? – Придобиване на нещо ново. Ще кажете, че начинът на раждането е важен.

Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му.

Съвременните хора познават живота чрез раждането и чрез смъртта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртта.

Христос говори за раждането като непреривен [непрекъснат] процес.

Всъщност, истински щастлив ден е денят на раждането. Голяма е радостта на майката, защото при раждането взима участие цялото небе, всички ангели, всички хора, даже и Бог взима участие.

Какво означава раждането? Да се роди дете, това значи, майката и бащата да се подмладят.

Що е раждането на едно дете? Закон, как да се подмладят бащата и майката.

Значи, смъртта е moll движение, а раждането – „dur“. Раждането на земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване.

Този процес на раждането се нарича закон на вечното възобновяване.

Раждането почва в света.

Ако още при раждането на детето, майката го погледне със свити вежди, целият му живот не отива добре; ако го погледне мило, всичко ще му върви добре.

Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво.

Образуването на семействата, раждането на братя и сестри се дължи на Него.

Създаването на семейството, раждането на хората се дължи на Него.