Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.

Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това.

Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат.

Радостта е плод на аметистовата краска, светостта също принадлежи на тази краска.

Радостта е плод на аметистовата краска. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.

Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.

И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.

Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.

А сега гледайте да си досвършите работата на земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си.

А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща.

Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание.

Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл.

Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта.

Например, омразата и завистта са венозната кръв в човека; любовта и радостта са артериалната кръв.

Например омразата и завистта са венозната кръв в човека; любовта и радостта са артериалната кръв.

Това Агне е Христос, който носи Радостта.

И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството.

И обратно, нѣма думи, съ които може да се изрази радостьта на онзи, който има сто милиона лѣва на разположение и може да ги употрѣби разумно. Нека отсега нататъкъ дойде радостьта и благословението мѣжду човѣчеството.

Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта.

Страданията са врата за радостта.

Напусне ли ви, и радостта ви напуща.

С всички споделяйте радостта, скръбта, това са велики тайни в живота.

Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря.

Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко, на животните. Радостта принадлежи към Божествения свят, или, тъй наречения, номинален, а не феноменален свят. Обаче, радостта няма нищо общо нито със затлъстяването, нито с помятането. Защо? – Защото радостта върви заедно с любовта. Това не значи, че радостта е неприложима в сегашния живот, но тя се нуждае от подходяща почва, за да се прояви. Духовният елемент в човека е почва, условие за проява на радостта. Радостта е резултат на вътрешен, Божествен подтик в човека. Христос ще ти каже: Криво си разбрал моето учение, криво си разбрал радостта. Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Нека радостта влезе в ума и в сърцето ви, да се свържете с великите Божии духове и да кажете в себе си: Ето, виждам ги! Повтаряйте често думата „радост", да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи за човечеството; да разберете смисъла на думите, с които Той си служи.

Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ. Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть. Радостьта не спада къмъ този видъ. То е защото радостьта въ своитѣ проявления е съвмѣстима съ всички отношения на човѣшкия животъ. Нѣма сила, колкото мощна да е тя, да помрачи радостьта. Защо? Защото любовьта и радостьта вървятъ заедно. Това е не защото радостьта е несъвмѣстима съ днешния животъ, но трѣбва почва за тази радость. Радвайте се, защото радостьта дава импулсъ, потикъ на човѣка, тя е майка на нещата. Радостьта произтича отъ вѫтрѣшенъ, Божественъ импулсъ на душата, тя дава вдъхновение. Радостьта е основана на Добродѣтельта и Правдата. Радостьта въ тѣзи врѣмена е особено необходима. Христосъ казва: Радвайте се, защото силата на радостьта е любовьта.

Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радостьта.

Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.

Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.

Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по-малка става скръбьта. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Щомъ си отиде Той, и радостьта ви изчезва. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ.

Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. Някои се срамуват да проявят радостта си. Той видя Бога и не се стесни да изрази радостта си. След това ще дойде радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея.

Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея.

Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Кажете ли си така, всички мъчнотии и неразположения ще отстъпят мястото си на Радостта и на Веселието.

Като се видѣло свободно, на въздухъ и свѣтлина, магарето не знаяло, какво да прави отъ радость: хвърляло се на земята, обръщало се на гръбъ, на коремъ, ревало — не знаяло, какъ да изрази радостьта си. Голѣма е радостьта на човѣка, въ когото Богъ живѣе. Кажете ли си така, всички мѫчнотии и неразположения ще отстѫпятъ мѣстото си на радостьта и на веселието.

Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Същества на благородството - Става дума за йерархията Господства, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на интелигентността и радостта.

Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата.

Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.

Ще кажете, че сте изгубили радостьта си. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.

Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна.

Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха.

Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта. Следователно, страданието представа понижаване тоновете на човешкия живот, а радостта – повишаване на същите тонове.

Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога.

Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна.

По време на поста ще размишлявате върху една от следните Добродетели: през първия пост – милосърдието, през втория – радостта, през третия – търпението, през четвъртия – вярата, през петия – надеждата, през шестия – сърцето, през седмия – волята, през осмия – душата, през деветия – духа, през десетия – чувствата, през единадесетия – Царството Божие, и през дванадесетия – Божията Любов и Божията Мъдрост.

Така той навлиза в страната на радостта и веселието, които постепенно го водят към упадък, т.е. към свинарството.

Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението.

Страхът е един елемент, радостта – друг елемент. Като внесете радостта в страха, ще се образува едно съединение.

Страхът е един елемент, радостта - друг елемент. Като внесете радостта в страха, ще се образува едно съединение.

Това ще бъде и радостта на живия Господ, Когото вие търсите.

Това ще бъде и радостта на живия Господ, Когото вие търсите.

Какво трябва да направим, за да се разберем? Ако на едного е умрял бащата, а на другиго се родило дете, и за да сподели радостта си той отива при първия, те няма да се разберат. За да се разберат, този на който се е родило дете, трябва да почака да погребат бащата на първия, и когато нему един ден се роди дете, да отиде при него и споделят заедно радостта си.

Радостта често слиза към физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е Радост на душата.

Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта.

Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта. Колко голяма беше радостта на съвременното човечество, когато се откри начинът как да се хвърчи из въздуха! Но тези хвърчащи машини - балони, аероплани и цепелини - не се използваха за благото на човечеството, а видяхте какво направиха с тях през последните войни и колко опасни са тези машини. Само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще почувстваме Радостта, която ангелите чувстват.

Радостта е четвърта стъпка. А петата стъпка е използуването на радостта за растеж.

Радостта е красивата мома – тя е изменчива.

Тези братя са: серафимите – братя на Любовта; херувимите – братя на хармонията; престолите — на волята; господствата – на радостта, интелигентността; силите – на движението и растенето; властите – братя на външните форми, изкуството; началствата – братя на времето, състоянието и такта; архангелите – на топлината и огъня; ангелите — носителите на живота и растителността, които приготовляват живота.

Тези братя са серафимите - братя на любовта; херувимите - братя на хармонията; престолите - на волята; господствата - на радостта, интелигентността; силите - на движението и растенето; властите - братя на външните форми, изкуството; началствата - братя на времето, състоянието и такта; архангелите - на топлината огъня; ангелите - носители на живота и растителността, те приготовляват живота.

Едната има свобода да изяви радостта си, а другата – своето възмущение.

Ако запазиш мира и радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и на всички изпитания гледаш като на временни, преходни.

Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания.

Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта.

Щом порасне, радостта им се превръща в скръб.

Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил.

Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ.

Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата.

Колкото по-голяма е радостта, толкова и приближаването ни към Бога е по-голямо. Тогава радостта ти ще почне да се увеличава. – „Искам да бъда радостен.“ – Щом искаш да се радваш, върви надясно. – „Не искам да страдам.“ – Направи завой, влез надясно. – „Искам да бъда учен.“ – Учи се, не преживявай това, което си възприел, но го обработвай.

Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо.

„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма да отнеме.“

И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца.

Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.

Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта - накрая. Тъй щото като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който Животът ще протече. Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място; когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място; когато човек изгуби Правдата, безправието дохожда на нейно място; когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място.

Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас.

Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него.

Знаят ли го другите, радостта изчезне.

Докато никой не забелязва неговата Обич, той е радостен, доволен; щом го забележат, радостта му изчезва.

Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб.

След това иде радостта.

Но едно от качествата на живота, това е радостта.

Едно от качествата на живота е радостта.

Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва.

Днес говорих за възможностите в Живота: злото и Доброто са възможности, които съществуват в Битието; неразположението и разположението на духа са възможности, скръбта и радостта са възможности. Скръбта представлява оран на нивата, а радостта - жътва.

Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа.

Друго нещо предизвиква радостта. Радостта му обаче, не се дължи на скъпоценния камък, а на това, че го е дал на възлюбената си. Опитали ли сте радостта? В живота има много скърби. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. Ако става обратното, тогава пък скръбта прониква радостта и я изпъжда навън. Първият закон на радостта е поляризирането.

Истината е нещо постоянно! Тя ще донесе радост и радостта е нещо постоянно. Тя, радостта, щом дойде, ще внесе светлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти и ти ще имаш една благосклонност към твоите близки.

На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват.

Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка.

Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.

После, като дойде пак тъгата, ще пее минорната гама, при радостта пак мажорната и т.н.

Всичко друго ще забравите, но тази усмивка — никога! Това значи, да придобиеш радостта и веселието. Христос казва: "Голяма е радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога." И аз казвам: Голяма е радостта на небето, когато една душа — мъж или жена, се реши да живее по великия закон на любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа решила да приложи закона на великата любов в живота си. Една слугиня получава едно любовно писмо: Обична Иванке, голяма е радостта ни, като чухме, че си решила да живееш според закона на великата любов.

Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Същото нещо става и с Радостта – и тя е кратковременна.

Дето е любовта, там е радостта и веселието.

Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката.

Скръбта е посаждане на семена; радостта е цъфтене, завързване и узряване на плода. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни.

Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота.

Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.

Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво.

Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта.

Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди.

Ами ти?“ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.

Според мене човек може да се разстрои и в скръбта, и в радостта.

Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки.

Кои са крайните точки на любовта? – От една страна, радостта, от друга страна – болката.

Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Радостта е подтик отвътре. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.

Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Тази е причината за радостта му – никоя друга!

Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.

Не, не, тази не е Радостта в Господа.

Коя дума съответства на розовия цвят? Кое предизвиква да се яви външно розовият цвят? – Радостта, Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напред? Всеки предмет или всяко лице, което обичате, предизвиква във вас радост. И тъй, любящият човек се познава по радостта, а мъдрият – по работата. Най-първо ще започнеш с радостта и след туй ще дойде добродетелта. Тя ще се яви като резултат на радостта и работата. Сега, как ще изтълкувате думата радост? Представете си, че радостта е една монада.

Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта. Днес хората говорят за радостта, но Радостта е достояние само на ангелите. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Но престанат ли да пеят, и радостта ще изчезне.

И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на радостта. Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Скръбта и радостта вървят по един велик закон. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта!

Радостта дохожда у него и след няколко години той се оженва за дъщерята.

Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно.

И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.

И след туй идва радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Радостта показва, че животът започва да цъфти. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Радостта, това е цъфтене. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.

Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.

Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Значи ние вървим между радостта и скръбта. Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на радостта. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си? Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на радостта. Тема за следния път: „Най-късият път между скръбта и радостта.“ Вие трябва да знаете тия къси пътища, та кой как дойде, да му кажете: „Този е най-късият път.“ Да не считаш, че като скърбиш или като се радваш, това е привилегия.

Така ще дойде радостта и веселието в света. Млади и стари, жени и деца, всички ще живеят в радостта.

Той се разсърди и не взе участие в радостта на бащата. – Защо се разсърди? – За нещо материално.

И скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност. И скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни.

От този миг започва обратният процес: радостта се намалява, синусът намалява, а косинусът расте.

Страданието и радостта са граници на любовта. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се.

Едновременно с това и радостта ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава.

Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде.

Приятността и неприятността се предизвикват от физическия свят, а радостта и скръбта – от Духовния свят. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите.

Щом престанахте да играете, изгубихте радостта и веселието си.

На Рая съответства Адът, на радостта съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто.

Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си.

Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".

Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата.

Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата.

Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение.

Първо правило: да не увеличавате страданията никому и да не увеличавате радостта никому. Второто правило: да не отнемате страданията никому, и да не отнемате радостта никому. Колкото и да е малка тази радост, може би в някое заблуждение, оставете го да живее с заблуждението си, отколкото да му отнемете радостта. Няма по-лошо нещо от това да отнемеш радостта на някого и да оставиш душата му празна, без да оставиш някое благословение на место.

Искам да кажа, че и страданието, и радостта са временни процеси.

Един ваш приятел един ден ще намери книжката, ще ви донесе радостта - и вие ще се зарадвате. Чрез радостта ви предава друг урок. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!" След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук?" - Да, беше. Тогава вие приемате радостта, радвате й се. Някой път скръбта идва след радостта. Но като дойде радостта, и с нея трябва да знаете как да постъпите.

"Турил си в сърцето им радостта." "За да бъде радостта ви пълна. " - Кога ще бъде радостта пълна? - Когато Го славим. - А кога ще Го славим? - Когато Го обичаме. Запитват: "Е, защо трябва да любя?" - За да възприема всички Божии блага. - "Защо ми са тези блага?" - За да имам Божия живот в себе си. - "А защо ми е този живот?" - За да имам радостта в себе си. - "А не може ли без радостта?" - Не може. Ако не дойде радостта, ще дойде скръбта, а аз предпочитам радостта пред скръбта.

А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошьл.

А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошъл.

Идването на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителят ни! Той да ни посетеше!

Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е.

Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е. любовта е пред кръста.

Туй е забавлението, за което говори Христос: „И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме.“ Забава е това! Това е хубавото, това е великото!

Туй е забавлението, за което говори Христос: "И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме".

Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта. Радостта е плюс, скръбта е минус. Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално.

Тогава природата определя отрицателната величина със скърбта, а положителната величина с радостта. Радостта е плюс, скърбта е минус. Понеже в духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скърбта може да се сменяват моментално.

Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна.

Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Първо идва радостта, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. А радостта е човек, който пътува без товар.

Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта.

Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта.

Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката.

Скръбьта е послѣдствие отъ злото, а радостьта е послѣдствие отъ доброто.

Скръбта е последствие от злото, а радостта е последствие от доброто.

При хармонията и при радостта човек е свободен, там може да прояви своята воля.

При хармонията и при радостта човек е свободен – там той може да прояви своята воля.

Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други.

Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът.

При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.

Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост. Зад скръбта и зад радостта седи мирът.

Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната. Но, погледнешъ го, не се мине много врѣме, и радостьта му я нѣма вече. Питамъ: радостьта може ли да влиза и да излиза? Скърбьта може ли да влиза и да излиза? – Не, скърбьта нито влиза, нито излиза; и радостьта сѫщо – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изяснимъ добрѣ нѣщата, ние си ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ. Кое е по-хубаво, да живѣя единъ индивидуаленъ животъ, или да живѣя живота на Бога? Да имамъ 4–5 кѫщи въ София, да имамъ 4–5 дѣца и да мисля постоянно за тѣхъ – за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и да кажа: дѣца, азъ за васъ се грижа и за васъ всичко жертвамъ; или, да имамъ онзи великиятъ Божественъ животъ, да участвувамъ въ живота на цѣлия козмосъ, въ живота на всички разумни сѫщества? Това е Божествениятъ животъ – да чувствувашъ радостьта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашиятъ животъ ще придобие смисълъ.

Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл.

Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.

Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.

Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви.

Щом дойде този предел, радостта се прекратява. Като престане радостта ви, ще престане и животът ви. Как плачат хората днес? Кой плаче доброволно, я ми кажете? Кой се радва доброволно? И радостта става чрез насилие. Значи и радостта, и скръбта се дължат все на материални стимули.

Радостта ще наречете ден, а работата – най-приятното занимание. Между радостта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна. Това е, защото чувствителността на човека се увеличава и той чувства и радостта, и скръбта по-силно. След голямата скръб, като се появи отново радостта, понеже чувствителността ви е голяма, тогава и радостта ви е по-голяма: вие мислите, че сте спечелили това, което бяхте изгубили.

Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Тогава ще дойде радостьта въ човѣка.

Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Тогава ще дойде радостта в човека.

Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете.

Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят.

Страданието е минутно и радостта е също минутна: значи вашите страдания и радости са малки, понеже Господ е определил за човека хиляди и милиони страдания, през които той трябва да мине и които трябва да изпита.

Радостта приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за радостта. Онзи, който се радва дълбоко, радостта го засяга отдълбоко.

И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.

Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.

Защо изгубих радостта си? Защото не си в съгласие с Божия закон. Защо придобих радостта си? Защото си в съгласие с Божия закон.

Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта.

Какво нѣщо е радостьта и за нея нѣматъ понятие.

Какво нещо е радостта и за нея нямат понятие.

Ако някой каже, че е придобил радостта само за една минута, това не е никаква придобивка.

Защо? – Отнеха му радостта. Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича; радостта пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича. У младите хора страданията са по-кратковременни, защото радостта взема надмощие у тях.

Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща?“ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.

Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. Обаче има нещо по-хубаво и от радостта. Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро? Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука. Отново ви дават наследството – пак иде радостта.

Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. – Защо? – Радостта е такова едно извеждане навън.

Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.

Скръбта и радостта в живота се обуславят върху този закон.

Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.

Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ! И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.

И тъй, ще знаете следното нещо: скръбта иде от Земята, а радостта – от Слънцето.

Когато хората плачат от радост, то е, защото те се боят да не изгубят радостта си. Тия хора изпадат едновременно в две противоположни мисли и чувства: от една страна се радват, че скръбта им се е превърнала в радост, а от друга страна се боят да не изгубят радостта си.

Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта. Или ще ви покажа степените на радостта. Туй е едното понятие за радостта. Второто положение на радостта. Третото положение на радостта. Някои от вас сега придобиват първата опитност на радостта. Сега аз ви поздравявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището.

Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.

Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.

Опитайте радостта и ще разрешите един от най-важните въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа с всичкото си сърце.

Но голяма е радостта, когато един ден истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност.

Радостта е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.

Радостта е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.

Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой. Радостта представлява разумен живот без ограничения.

Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Радостта пък е създала веселата музика. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.

Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение.

Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.

Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота?" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.

Същото се отнася и за радостта.

Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или радостта?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а радостта идва от това, че тази работа е излязла успешна. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта.

Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.

Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула.

Ако пък дадете на някой лош човек да пие вода, водата скърби; и в стрелката на галванометъра няма да се забележат същите люлеения, каквито при радостта.

И ако хората постоянно губят радостта си, причината за това е, че те още не са намерили своето място. Радостта е присъщо качество на истинския християнин. Питам: Де са вашите звезди сега? Кой от вас има такава звезда? Голяма е радостта на човека, който има такава звезда.

Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“.

Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб.

Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използва благата, които Бог му е дал.

Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и радостта ви никой не може да отнеме." Дойде ли ви скръбта, нека се яви радостта във вашата душа.

Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви.

Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън.

Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието.

Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. Щом си отиде той, и радостта с него заедно излиза. Значи този човек се явява само като временен носител на радостта.

Днес вие виждате човека радостен, разположен, утре радостта му се превръща в скръб. Радостта и скръбта на човека се дължат на промени, които стават в съзнанието му.

Радостта и скръбта показват промени в съзнанието.

Скръбта и радостта също така представляват двата края на пръчицата. Хванете главата на това благо, за да дойде радостта.

Не се минава и един час, касата ви отново се отваря, златото ви се възвръща и радостта ви отново се явява.

При радостта е обратното, плодът е в цвета, в клонищата.

Скръбта е признак на развиващата се любов, а радостта е признак на проявената любов.

Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта. Питам: защо сте недоволни от скръбта? Най-после, защо сте доволни от радостта? Дайте си едно философско обяснение. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки.

Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.

Сега аз вземам първия човек – тъй започна радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време се връщаха, плакаха пред райската градина.

Радвате се на това благо, но радостта ви скоро изчезва.

Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда. Веселието е по-високо от радостта. Когато радостта ви е на върха, веселието на Господа едва започва.

От точка В вие постепенно слизате към N, като губите по-малко радостта си.

Христос казва: „Голяма е радостта на небето за грешника, който се разкайва за греховете си, който се обръща към Бога и прилага Любовта, Мъдростта и Истината.

Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.

Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана.

Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание.

Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва.

Откажете се от стария живот и приемете новия! Откажете се от скръбта и приемете радостта! Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността.

Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.

Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.

При радостта угощаваме, тогава ние губим, защото ще плащаме разноските.

Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва.

Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери, радостта й се отразява върху врата. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват.

Радостта е второто писмо на момата. Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам".

Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на радостта, тази радост няма смисъл. Радостта е началото, а скръбта е краят на един живот. От Божествено гледище, между скръбта и радостта няма разлика. Какъв е краят на радостта? – Скръбта. Какъв е краят на скръбта? – Радостта.

Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си.

Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях!" След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма.

Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде радостта. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и радостта.

Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тъй разбираме ние Радостта на ученика. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Да бъдете ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква, за да разберете Любовта, Светлината, Мира и Радостта в една планета, а време Бог е дал, колкото искате. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.

Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Той трябва да знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух.

Та когато говорим за любовта, за светлината, за мира и за радостта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно. Най-после вие трябва да изучавате радостта, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.

Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.“ Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания? Кой е този начин? Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през себе си, ако приемете и Мира, и Радостта, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят. Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта. Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Значи радостта трябва да върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва да вървят назад. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта. Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта.

Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“. – „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта.

Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването.

По този начин щеше да се избегне и радостта, и разочарованието.

Когато дойде радостта, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в закона на любовта представя смисъла на живота. Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.

За какво има да тъжите? Влезте в радостта на Господа! Ученикът трябва да се радва на всички условия, които му са дадени за работа, за учене.

Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека.

Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и радостта – разширяване.

Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни.

Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и радости? От философско гледище, ако страданието и радостта са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават?

Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.

Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.

След рязането, лозата започва отново да расте, и радостта й се възвръща. Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества радостта.

Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго.

Поставете мира за основа на своя живот; любовта и светлината – отдясно на себе си, а радостта – наляво.

Оттам вдясно ще имате светлина и любов, а вляво ще имате радостта.

Казано е в Писанието: „Голяма е радостта между ангелите на небето, когато един грешник се обърне към Бога".

Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само.

Радостта е плод на живота.

Скръбта и радостта в човека са състояния, които лесно се сменяват. Когато радостта преодолява, той се ражда жена. В скръбта човек мисли по един начин, а в радостта – по друг начин. Радостта разширява човешкото сърце и го прави готов на всички жертви за доброто за великото дело в света.

За да се докаже това, те трябва да бъдат поставени между двата полюса на живота – скръбта и радостта. Като излезе от тази реторта, ще го прекарат през втора, трета,четвърта, докато съвършено се освободи от сгурията, от примесите на живота и мине в другия полюс – в радостта. Тя води към радостта. Чиста е радостта на малките деца. Колкото по-голяма е скръбта на човека, толкова по-голяма е и радостта му. Същото се отнася и до радостта. Радостта и скръбта взаимно се уравновесяват. Например когато изучавате влиянието на скръбта и радостта върху човека, правете следните опити. Сравнете тези три числа и ще видите, че при радостта ръката се увеличава с един милиметър поне от нормалната мярка, а при скръбта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостта цялото тяло се разширява, а при скръбта – се свива.

Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към свободата, към знанието и радостта. Тогава радостта, веселието, мирът, любовта ще се вселят в душата ви в своята пълнота.

Скръбта и радостта са две математически числа, с които човек трябва да работи. В положителната страна на живота е радостта. Затова именно казваме, че радостта и скръбта вървят една след друга и постоянно се сменят. Който се е родил в горната част на кръга, при благоприятните условия на живота, в светлата страна, той ще бъде в радостта, в щастието. Като разбере тази философия, той ще види, че и в скръбта, и в радостта, и в мисълта има велик замисъл.

Например, разбойникът, който убива, който краде, се радва, че е придобил нещо, но радостта му не е дълготрайна. Когато радостта на едного е скръб за другиго, и когато скръбта на едного е радост за другиго, това показва, че хората живеят още в един преходен свят.

Дълго време трябва да решава задачата на скръбта и радостта, докато я сведе до нула. Кой човек мисли? Само онзи човек мисли, който е уравновесил в себе си скръбта и радостта. Който се радва, той пък се е захласнал в радостта и за нищо друго не мисли. Обаче когато човек уравновеси в себе си скръбта и радостта, той е свободен вече да мисли. Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той вече мисли, разсъждава за причините, които са създали скръбта и радостта му. След известни страдания вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате в по-рядка среда, в областта на радостта, в клоните на живота, дето цветовете цъфтят и плодовете зреят. С радостта вие отивате към центъра на слънцето, към Бога. Следователно, в процеса на развиването си човек неизбежно трябва да мине през двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване към центъра на земята, и през процеса на радостта, т. е. отиване към центъра на слънцето. –- Защо скърби човек? – Защото отива към центъра на земята. – Защо се радва човек? – Защото отива към центъра на слънцето. Скръбта и радостта са пътища, методи, през които човек непременно трябва да мине. Радостта учи човека как да развива клоните си. Сега вече разбрахте какво представят скръбта и радостта.

И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук, да изгубите радостта си.

Питам: какъв смисъл има радостта на пияницата, че спечелил пари, за да пие? Като се опие, той ще се скара с този-онзи, ще се сбие, ще пукнат някъде главата му, ще я превържат и на другия ден ще минава за герой.

Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си.

„Работникът е достоен за своята прехрана Защо? – Не се интересувайте от това, но всеки да каже в себе си: „Аз съм достоен за радостта, за страданията, за любовта, както и за омразата в света”.

Радостта трябва да бъде винаги в тил, а скръбта – на фронта. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта, по-малкото благо за човека, и радостта – по-голямото благо, няма да дойде.

И тъй, истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите „вечна радост" не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена, т.е. за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Обаче, нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога. Причината за радостта са парите, които той е получил. Утре взимат парите или къщата му, и радостта изчезва. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта. Какво е искал да каже пророк Исайя с тези думи? – Всеки човек, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде вечно веселие. Днес всеки човек иска да бъде радостен, затова той трябва да се заеме с изучаване на радостта. В това отношение, ако човекът на радостта крие своята радост, както банкерът – парите си, той неизбежно ще фалира. Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Може ли човек на земята да преживява радостта на херувимите, серафимите и ангелите? – Не може. Невярното седи в това, че радостта и любовта ни се дължат на същества от този свят. Връзка с Първичната Причина това е радостта, която вечно ще пребъдва във вас.

Това е радостта.

Кои процеси са завършени и кои – незавършени? Радостта е завършен процес, а страданието – незавършен. Кудкудякането представлява радостта на кокошката.

Значи страдащият разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостта на своя ближен.

По какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да различавате дали радостта и скръбта ви са като тези на праведния или на грешника. Когато някой каже, че се радва, той трябва да се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника. Докато извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Той е най-хубавият вечен ден на радостта и веселието.

Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.

С това той изгубва и радостта си. Ние не отричаме женитбата, защото за мнозина тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли.

Радостта и доброто, които преживееш, отговарят на злото и страданието, през които си минал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта му. Забелязано е, че колкото голяма е била радостта на майката при раждането и отглеждането на детето й, толкова голямо ще бъде страданието й, когато един ден то замине за другия свят.

Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта. Тогава скръбта ще бъде толкова голяма, колкото е била радостта в началото.

Давайте на хората, на ближните си от любовта, от светлината, от радостта, които изобилно ви се дават.

Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието.

Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба.

Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма.

Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.

Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света.

Докато се радваш и надяваш, че можеш да станеш учен човек, радостта ти е на място. При радостта и вярата в постижение на нещата, човек печели придобива нещо. Радостта внася разширение в съзнанието.

Радостта показва, че и в детето има вътрешно разбиране на нещата. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма и любовта се проявява.

Радостта на човека е постоянна, когато той разбира отношенията, които съществуват в Божествения, в духовния и във физическия свят и живее съобразно тях. Лошото за човека седи в това, че при всяко изпитание той губи радостта, силата си и казва, че всичко е празна работа. - Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота.

При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство.

Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта.

Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.

Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост.

Положителните мисли и чувства и радостта предават нещо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение.

Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Щом им дойде една малка радост, те казват: Защо ни е тази гола радост? Кажат ли така, радостта ги напуща. И след това съжалявате и казвате: Изгубихме радостта си! И тогава, вместо радостта, ще дойде скръбта.

Например, страхът произвежда един род движения, а радостта, разположенията – друг.

По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.

Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Радостта в началото носи щастие. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много.

Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб.

Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.

Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.

За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални. Ще кажете, че радостта се дължи на правилното разрешаване на задачите, а страданието – на неправилното им разрешаване.

Новият лист е лист на радостта. Обръщайте лист след лист, изучавайте радостта и скръбта като полюси на живота, като пътища, които водят към Вечния Живот. Обърнете нов лист и четете за радостта.

Радостта и скръбта, доволството и недоволството, учеността и невежеството, това са контрастите в живота, това е Йоан Кръстител.

Един ден тези въпроси ще се разрешат, но днес не могат. — Защо радостта не иде? — Много просто, тренът е закъснял. — Защо скръбта е дошла? — Защото е пътувала с експрес. Вие очаквате радостта, а скръбта пристига. — Защо? — Радостта е закъсняла, а скръбта е прибързала.

Защо радостта не иде? И този въпрос не разрешавай. Чакаш радостта да дойде по-рано, но закъсняла.

В радостта съществата се различават, стават разнообразни. Човек се стреми към свободата, за да придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието. Когато някой се отегчи от радостта, иска да измени живота си. Ако се отегчи пък от скръбта, той кани радостта пак с девет бъклици. – Защо с девет, а не с осем бъклици? – Такава е поговорката. Ако каните радостта с осем бъклици да ви посети, тя ще каже: Този човек не е достоен за мене. Ще кажете, че скръбта и радостта са сериозни работи, щом трябва да дойдат само при покана с девет бъклици. – Да, сериозна работа са те, но въпреки това няма същество в света, което да не ги познава. Впрочем, всички същества познават само някои работи в скръбта и в радостта. Щом живеете в радостта, вие сте вече в епохата на Христа.

Голяма била радостта му, като видял, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло.

В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му. Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта.

Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща. Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб. Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви. Защо радостта се замества със скръб? – Защото е дошла отвън, от хората.

Сламката е радостта, златото – скръбта. Обаче, малцина използват разумно радостта и скръбта. Само така човек ще разбере, какви богатства се крият в радостта и в скръбта.

Духът му отпаднал, радостта му изчезнала, и той спрял приготовленията, които правил за Господа. Всяка душа има възможност да чете и да разбира това писмо, да възприема радостта, която съществува в тия светове.

Като дойде радостта, какво трябва да правиш? Като дойде скръбта, какво трябва да правиш?

Трябвало да го подготвят, постепенно да свикне на радостта.

Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? — По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето.

Кое е естественото състояние на човека: радостта или скръбта? – Най-естественото състояние на човека е това, което има при изгрев на слънцето.

Скръбта и радостта представляват разумни същества, които искат нещо от човека: скръбта иска да вземе нещо, а радостта – да даде.

Каква радост е тази, която ту се явява, ту изчезва? Ако радостта трае само един ден, тя е радост на мухите, ако трае два деня, тя е радост на овцете; ако трае три деня, тя е радост на воловете; ако трае четири деня, тя е радост на конете и т. н. Каква радост е тази, която се сменя със скръб? Учените ще кажат, че според закона на смените, радостта трябва да се сменя със скръб, а скръбта – с радост.

И обратно: радостта на едного предизвиква страдание на друг.

Радостта на друг произвежда страдание на друг.

Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата.

Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула.

Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме."

В това е радостта.

Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.

За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията.

Например радостта на господаря е скръб на слугата. В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. На физическия свят както страданието се превръща в радост, така и радостта – в страдание.

Така ще знаете, кои мускули на лицето се изменят при скръбта, и кои при радостта. При радостта човек се отпушва, свързва се с природата и тя му проговаря. Три важни моменти има през деня, когато човек може да смени радостта си със скръб и скръбта – с радост. За природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими. Обикновено радостта се явява първа, а скръбта – последна. Всяко нещо започва с радост; радостта е инициаторка. Щом си отиде скръбта, настъпва второто начало – радостта. Ще знаете, че първа се явява радостта, а последна – скръбта.

Под думата духовен свят аз разбирам свят на радостта. Когато някой говори за ангелския свят, аз пак разбирам света на радостта, на благата в живота. И тъй, любовта и радостта в човешкия живот са временни. Има същества, които вървят изключително по пътя на радостта. Когато радостта посети един дом, това показва, че някой ангел внася радостта в този дом. Да мислите, че човекът създава радостта, това е заблуждение. Радостта не е произведение на земята. И радостта ви никой няма да отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми." Когато някой човек иска да живее в радостта, пращат го при ангелите. Когато Христос говори за овцете, които слушат гласа на своя пастир, Той има пред вид онези души, които вървят в пътя на радостта, в пътя на разумността.

Тогава можех да Ти служа, но сега вече пари нямам, силите си изгубих, радостта ми ме напусна, не мога да Ти служа.

Знаещият приема еднакво и радостта, и скръбта. За него радостта е като днешния ден, светъл, ясен, топъл. Днес се радва на радостта, а какво го очаква на другия ден, не мисли за това. Както се радваш на радостта, така трябва да се радваш и на скръбта. Човек трябва да бъде готов, както понася радостта, така да понася и скръбта. Не е лесно да носи човек радостта.

Той минавал за чист и свят, работел с усърдие и любов на баща си, но сега, като видял радостта на бащата за връщането на по-малкия му брат, в него се събудила ревност, завист, и той казал на баща си: „Толкова години аз ти работя, но ти никога не закла за мене теле.

Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря.

Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да намери своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов.

Тогава ти ще научиш само закона на страданията и на мъченията, какво допринася един порочен живот, но никога няма да научиш онова, което допринася радостта. Радостта носи живота, в която любовта царува.

Чрез думите, които ангелът ви е казал, радостта ви е посетила.

Светът още не може да се изправи, защото хората избягват страданията, а търсят радостта, щастието, богатството.

Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си".

Бог еднакво гледа и на плача, и на радостта на хората.

Ние трябва да знаем причината на скръбта и на радостта.

Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието.

Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си.

Радостта произлиза от придобивките в живота.

Той може да се ползва от годишните времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва с тях. — Какво представя пролетта? — Живот на детинството, на веселието и на радостта. — Лятото? — Живот на възрастния, на работата. — Есента? — Живот на човек, който е орал, сял, жънал и събрал вече плодовете си. — Зимата? — Живот на човек, който почива.

Радостта, това е една дреха.

Обясненията нито ще увеличат радостта ви, нито ще намалят скръбта ви.

Учителят поправя, туря шест и радостта дойде.

Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено.

Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.

Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.

Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. После ще почувствам радостта на този, който се е молил.

Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия.

И радостта не е нищо друго, освен че ние сме се решили да изпълним волята Божия.

Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството.

И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Радостта е нежна, деликатна. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Докато е на земята, човек ще губи любовта си и отново ще я намира; той ще губи радостта си и отново ще я намира.

Питам тогава, Защо радостта трябва да ни остави тези скърби? Досега никой не е отговорил. В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно. От лично гледище в Божествения свят в скръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата. В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти?" Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка? Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит. Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Скръбта казва: „Напред върви!" Радостта казва: „Напред върви!" Съмнението казва: „Напред върви!" Вярата казва: „Напред върви!" Безверието казва: „Напред върви!" И онзи, който вярва, казва: „Напред върви!" И който не вярва, казва: „Напред върви!" И който се обезсърчава, и който се насърчава, всички казват: „Напред върви!"

Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.

У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Като дойде мирът, веднага ще почувствате такава радост в себе си, такова утихване във вас, че радостта и скръбта ще се изявят в една радост.

Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък.

Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползване, когато и колкото пожелае. - Не може ли да се избегнат страданията? - Абсолютно не може. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост, и радостта ти ще бъде постоянна.

Като срещне някой страдащ, Бог ще го извика при себе си и ще му каже: Ела при мене и бъди благословен! Ти ще минеш от страданието в радостта и ще се ползваш от благата на живота.

Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта.

Защото радостта винаги иде от любовта, не иде от мъдростта.

Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате.

Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.

Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.

Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.

Където е животът, там е радостта.

Дето е животът, там е радостта.

Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.

Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта, радостта, разположението на духа си и т.н.

Скръбта е залез, радостта - изгрев. Когато изгрява, радостта е по-голяма.

Знаем, че животът произвежда радостта. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава.

Колкото малка да е радостта, тя всякога допринася нещо ценно на човека.

А пък радостта, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи. Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще. Радостта е сила в живота.

Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика.

Радостта е една и съща в Божествения свят.

Всяка дума, която отнема радостта, или внася неразположение в човека, не носи истината. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя радостта, надеждата, насърчението. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта.

Сега ще кажете: „Разбрахме.“ Но приложението знаете ли? Да знаеш какво нещо е радостта. Кажеш: „Не зная.“ Тогава какво трябва да знаеш? Дойде едно страдание, кажеш: „Не зная.“ Повикай радостта, зарадвай се.

За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му – радостта на неговия живот.

И светията ,и ученият живеят в радостта.

Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ.

Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.

Единият казва, че първата дума е „любовта“, другият казва, че първата дума е „радостта“. Може да се обезсърчаваш, може да падаш, може да изгубиш радостта, може, както вие казахте, да изгубиш и любовта - то е невъзможно.

Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас.

Какво ще почувствате? Да почувствате радостта на онзи, който изплатил сто хиляди лева. Да почувствате радостта на онази мома, която получила хубавото писмо. Да почувстваше радостта на онази майка, която получила живота на детето си.

И тъй радостта и веселието придружават младостта.

Който люби, той живее във вечността, в която радостта е непреривна.

Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж! Не желайте всичките ви цветя да цъфнат наведнъж! Защо? – Ако всички цветя в градината ви цъфнат наведнъж, радостта ви ще бъде голяма наистина, но за кратко време.

И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост.

Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта. На същото основание, той не може да се освободи и от радостта, която съответства на това страдание.

Има тогава само един начин, в нас страданието и радостта се проявяват по някой път, за да се прояви една собствена наша радост, ние трябва да разделим радостта със страданието, тогава се проявява животът. Казвате може и без страдание в живота, но тогава трябва да съединим радостта и страданието.

Някой казва, че същественото в човешкия живот е радостта. Радостта не е същественото за човека, защото тя е вън от него. Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека. Според новата философия на живота, грехът и престъплението, радостта и скръбта не са единични прояви, но колективни.

Следователно радостта е външен израз, чрез който човек показва, че е намерил пътя на правата линия.

РАДОСТТА Е ЕДИН ВЪНШЕН ИЗРАЗ, ЧЕ ВИЕ СТЕ НАМЕРИЛИ ПЪТЯ НА ПРАВАТА ЛИНИЯ.

Ти казваш: „Човек трябва да стана!“ След това иде радостта, и ти си вече близо при Господа.

При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли.

Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самият живот. Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. Дойде ли великият гост в дома ви, вие влизате вече в радостта на живота. Ако великият гост остане доволен от вас, радостта ви ще бъде голяма.

Тогава де е радостта? Това е само един начин на уяснение.

Колкото повече се повдига цената на човека, толкова по-голяма е радостта му. За вас ще остане радостта от това велико посещение.

И скръбта, причинена на радостта на другите, също така е временна. Следователно, между скръбта и радостта има известно отношение. Всеки ден човек минава през радостта и скръбта, което говори за процеса на вътрешното строителство.

Изобщо, силата на радостта се определя от силата на страданието. Страданието представя грозна мома, а радостта – красива.

Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота.

Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Изобщо, радостта причинява разширение в човека.

Така той може да си отговори на един от важните въпроси в живота – за страданието и за радостта.

Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.

„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът; а когато роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.“ (– 21-ви стих.) „Така и вие сега скръб имате, но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас.“ (– 22-ри стих.) – Макар и на 40, или на 50, 60, 70 годишна възраст сте срещнали добрия човек, по-добре късно, отколкото никога.

Той се радва и радостта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т.е. до зенита. От зенита радостта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди къде отиде радостта му и казва: „Изпразни се нещо в мене. Много естествено! Щом кофата, т.е. сърцето му, се напълни с радост, непременно трябва да се изпразни, за да може отново да се напълни. – Къде отиде радостта му? – В басейна на градинаря, който ще полива своите цветя и зеленчуци. На вашето страдание се дължи радостта на други същества. Радостта и скръбта при тия промени са психически процеси. Той се радва, радостта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 в третата четвърт. Оттук виждаме, че радостта и страданието се редуват в зависимост от пълненето и празненето на кофичките.

Що е радостта? Малката радост е заплатата. И след това радостта ви е една четвърт на цялото колело.

Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него.

Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там.

Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш.

Ако е бил неразположен, обезсърчен, като спечели, той става радостен, разположен и готов да сподели радостта си с всички хора.

И лошият живот, за да се избави от страданието работи, и добрият, за да не изгуби радостта си; и добрият работник, за да не изгуби богатството си, а сиромахът работи винаги, за да се освободи винаги от своето богатство – сиромашията.

Радостта, веселието е основното качество на духовния човек.