И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието.

Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш.

Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на Живота.

Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на живота.

Изобщо, когато омразата, отчаянието, безверието вземат връх в човека, той заболява от гръдна болест.

Изобщо, когато омразата, отчаянието, безвѣрието взематъ връхъ въ човѣка, той заболява отъ гръдна болесть.

Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. – Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят.

В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си.

Обаче, щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се, и след 10-16 минути отчаянието ти ще мине.

Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и отчаянието ти ще мине.

Той веднага се преобразил, забравил отчаянието си, и двамата се върнали назад. (В този момент, лампите изгаснаха — токът се прекъсна.

Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани: щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват защо са влезли в този параход; щом мине морската болест, и отчаянието им минава.

Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори.

Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ отчаянието ти.

Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме.

Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.

Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.

Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си. Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва.

Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.

Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието.

Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе; когато си изоставен от всички; когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: Не бой се! Аз съм с тебе.

Ще кажете, че сиромашията е причина за отчаянието на човека. – Не е всякога така.

Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. В отчаянието нищо не се ражда.

Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. В отчаянието нищо не се ражда.

Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.

Това наричам аз „геройството на отчаянието“.

При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.

При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота си, който е дошъл до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае дали да се самоубие или да остане да живее, не струва ли да дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и да му каже: „Животът има смисъл, струва да се живее, защото това, което виждаш пред себе си, то е самоизмама, това още не е самият живот“.

Някои хора, като виждат отчаянието му, вместо да го посъветват да вземе права посока в пътя си и така да се помоли на Бога, те му казват да се обърне към някой брат, който знае да се моли, той да ходатайства за него пред Бога.

Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието.

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения.

Отчаянието е песен на особена гама.

Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате.

Страхът, отчаянието, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи.

Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне.

Иначе, ако се предаде на отчаянието си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел.

Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.

За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието? При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне.

Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието.

Отчаянието му изчезнало и той се примирил с положението си. – Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи.

Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичките му деца се родили неми! Ще кажете: Защо са неми тези деца? Защото преди години техният баща отрязал езичетата на пет малки лястовички.

Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него, да му въздействате, да го отклоните от решението му да се самоубие.

За да се справите с отчаянието или обезсърчението си, още като станете от сън, явете се пред господарката си – природата, и кажете: Каква е волята на моята господарка? Какво мога да направя днес за нея? Когато отивате на училище, или в университета, чия воля изпълнявате: своята, или на вашите учители и професори? Вие изпълнявате волята на вашите учители и наставници, и по този начин получавате знания.

Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува безнадеждието; Любовта лекува безверието.

Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърчението си, и напиши нова.

Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си.

В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят.

Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си.

Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне.

Да кажем, дойде отчаянието.

Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си.

Бъдете приятели на своите ближни, да им помагате в живота, да ги спасите от отчаянието, в което могат да изпаднат.

Като се отчаял той от живота си и отчаянието му седяло в това, че загубил всичкото си имане, не може да се облече и няма да може да живее по графски, направил си завещанието и отива да се самоубива.

Когато тази идея проникне в човека, тя се отличава по своите особени качества: ако ти си закъсал и си дошъл до отчаяние, но в ума ти дойде само зандан ден идеята за Бога и видиш лицето Му, в един момент само ще изчезне сиромашията, ще изчезне отчаянието, болестта.

Сега питате: „Какво да правим със страданието?” Поиграйте си с него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си с обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си с отчаянието.

Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда.

Ако си отчаян и видиш, че една къща гори, имаш възможност да се справиш с отчаянието си в един момент.

Знаете ли от какво произхожда отчаянието? – От „чай“. Защо? Отчаянието иде вследствие неразбиране на живота.

Знаете ли какво нещо е отчаянието? От-чай. Защо? Ти се отчайваш? Защо? Отчаянието иде вследствие едно неразбиране на живота.

В това време го срещнал един познат свещеник – един от рядко добрите и разумни свещеници, който разбрал отчаянието му, и го поканил у дома си на гости.

Никога не давайте на отчаянието да стане господар.

В света хвърли хляба на отчаянието, на обезсърчението, на болестите.

Там, дето има надежда, ще се роди реакция на отчаянието.

Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.

Като кацнала на носа му, изведнъж съзнанието му се прояснило и отчаянието му изчезнало, и всичко му тръгнало напред.

Обезсърчението, неразположението, отчаянието са временни състояния, с които човек не може лесно да се справи.

Когато дойде отчаянието, има нещо, което казва: Ще се оправи тази работа. – Ама как ще се оправи? Ще се оправи работата.

Причината за обезсърчаването, за отчаянието на човека се дължи на изгубването на тези три точки.

Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие.

Няма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне.

Същевременно, като виновен за отчаянието си, той посочва друг някой. – Защо се самоубива човек? – За да придобие нещо, което няма.

В отчаянието си той решил да се самоубие.

Отчаян си; при отчаянието тури надеждата. Надеждата може да се справи с отчаянието. Обикни Бога и отчаянието ти ще изчезне.

Ама може да дойде отчаянието, учи! Безмислен е животът, учи! Учи, нищо повече.

Скръбта, която е неразумна, ражда отчаянието. Макар да дойде отчаянието, вие учете! Като дойде отчаянието, учете.

Отчаянието е патологично състояние.

Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав.

Но като излезе от света на скръбта и отчаянието, той влиза в друг един свят, дето всичко е отново разрушено.

Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава.

Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат.

От какво произтича отчаянието? Думата „отчаяние“ е произлязла от предлога „от“ и думата „чаяние“.

Отчаянието прилича на една тъмна нощ. Сега интересното е: защо идва отчаянието? Кой е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава? Нека да разгледаме едно просто явление.

Отчаянието е също една такава тъмна нощ. Сега, интересното е защо идва то? Какъв е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава?

Щом ядеш, престане ти отчаянието. Отчаянието се лекува със свинско месо. А с отчаянието как ще се справиш? Направете един опит: ако ви заболи някой път коляното, плюйте най-малко сто пъти, вижте какво ще стане.

Отчаянието иде в сърцето Тази работа е на чувствата.

Ако някой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва.

Или обезкуражени сте, пак турете една златна монета, дръжте я един час в чашата и като изпиеш водата, веднага отчаянието ще изчезне.