Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.

С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.

Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.

Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.

Ако обаче ний се обръщаме невнимателно с него, ще изгорим къщата, в която сме запалили огъня, за да си служим за ползуване – ето че сме сторили зло.

Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел.

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.

Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. След това царство ще преминем през Царството на саламандрите – духовете на огъня.

Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня.

Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня, и т.н.

Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осолването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали.

Ние подпалихме огъня, ние ще отнемем от това гориво.

Така и за този, който философства много на Земята, Господ казва: „Я ми донесете този човек и го турете на огъня“; и като почне да го нагорещява, ще ги пита: „Какви сили действат върху теб?“ – „Мъча се.“ – „Не, разсъждавай какви са причините, де ти е умът?“ – „Ами това е ад.“ – „Защо е ад, кои са причините на това нещо?“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете.

Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си.

Най-напред й дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя.

Когато човек мине през огъня, ще намери четвъртия елемент, т. е. Вие викате, молите се, но Той казва: Още малко и ще ви очистя. – Колко време ще ни държи на огъня? – Докато се пречистите и престанете да отделяте пяна. Тогава Бог ще ви свали от огъня, ще се засмее и ще каже: Радвам се, че вече сте чисти.

Когато човек е добър, където и да го турите, и в огъня, и в рая, нему е все едно. Само тогава, като мине човек през огъня, ще намери четвъртия елемент, тоест духа, или както го наричат във философията - да намериш висшето „аз", Божественото, а в християнството се разбира да намериш духа, или с други думи - да се съединиш с Бога. Пещта била толкова нагорещена, че слугата, който ги хвърлил, от пламъка на огъня изгорял. Той се гневи, но когато сте на огъня. Като стоите в огъня, макар и много години, Той ще ви извади, ако нямате пяна, Той ще ви вземе.

Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент; той, наистина, разрушава, но същевременно и гради. Вземете огъня, духалото, въглища, турете гвоздея – вашите мисли – и ги сгорещете.

Вземете огъня, духалото, въглища; турете гвоздея - вашите мисли, и ги сгорещете.

Като казва: "Ще вървя бърже", значи "ще отивам да съобщя какво правите и като дам своя доклад" и ще ви прекара седем пъти през огъня и всички дяволи ще излязат.

Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня.

На огъня се топят мъчнотопимите метали; огънят изгаря нечистите неща и ги превръща в пепел.

На земята, водата, въздуха и огъня, които са в нас, да им бъде господар човешкият дух.

Когато дойде този месец, размишлявайте за човешката сила – човек да бъде господар на земята, на водата, на въздуха, на огъня. Човек, който не е господар на земята си, на водата си, на въздуха си и на огъня си, няма още Духа в себе си.

Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.

Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.

Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си.

В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня.

Въ нѣкой домъ единъ день жената е на парила, а мѫжътъ подклажда огъня, другъ день — обратно: мѫжътъ е на парила, а жената подклажда огъня. Въ края на краищата, огъньтъ не се вдига. Докато не станатъ чисти и не свѣтнатъ, огъньтъ постоянно ще се подклажда.

Видите ли, че мислите и чувствата на децата ви ферментират, турете ги в съд, да ги варите един-два часа на Божествения огън, т.е. на огъня на Любовта. Който е минал през огъня на Божествената Любов, той се отличава с морален устой.

Видите ли, че мислитѣ и чувствата на децата ви ферментиратъ, турете ги въ сѫдъ, да ги варите единъ-два часа на Божествения огънь, т. е. на огъня на любовьта. Който е миналъ презъ огъня на Божествената Любовь, той се отличава съ мораленъ устой.

Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня.

Достатъчно е да ударите или да си изгорите нѣкой пръстъ, за да се предаде болката на главния мозъкъ, който веднага заповѣдва на двигателнитѣ нерви да свиятъ пръста и да го отдалечатъ отъ огъня.

Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло.

Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.

Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта.

Махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: "Нека изгори, нищо не ми помогна."

Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна.

Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.

Огъньтъ се намира само въ добрия човѣкъ. Огъньтъ, който предавате на хората, внася сила въ тѣхъ. Той е подобенъ на желѣзото: като се нагрѣва, ще бѫде топълъ; като се извади отъ огъня, изстива.

Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото.

Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно.

„Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Не се минава лесно през огъня. Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота, в който има различни видове огън; важно е през какъв огън ще минеш, за да осмислиш живота си. Много хора днес се греят на огън от дърва и казват: Приятна е тази топлина! Какво вижда обикновения човек в огъня и какво – ясновидеца? Малко ясновидци има днес в света. Затова Христос казва: „Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си. Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня. Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш. Когато види, че лозовата пръчка не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня. Всяка лозова пръчка, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос си служил, е символичен. Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня.

Благородните вещества се топят от огъня, например, злато, платина, сребро, а неблагородните се окисляват и разлагат. Момък гори от любов към момата, но като свари яденето си на огъня й, нахрани се и после казва: Не ми трябва вече това гърне. Като сварят ядене на огъня си, захвърлят гърнето и казват: Нашият живот е чергарски. Не е болна момата, но огън гори на огнището й, гърнето с яденето се пържи на огъня. Като не може да издържи на огъня, момата се отчайва, иска да се самоубие. Обаче, турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел.

Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божествената любов, да изгори и се превърне на пепел.

Според мене, всяко учение, всяка идея, която пърли хората на огъня, която ги беси и убива, има един и същ резултат: а + b = c.

Според мене всяко учение, всяка идея, която пърли хората на огъня, която ги беси и убива, има един и същ резултат:

Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който, цял ден надува меха, за да разпали огъня и, с яростта му, да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка, какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди, защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Тогава ще кажеш: Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга.

Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който цял ден надува меха, за да разпали огъня и с яростта му да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: „Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа." Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Тогава ще кажеш: „Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга."

Като поставяте дърва на огъня, не сте ли зрители? Дървата изгарят, това е цяла катастрофа за тях. Тия дърва с хиляди години са изграждали своите тела, а вие в един момент ги насичате и поставяте в огъня. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали.

Нима, като поставяте дърва на огъня, не сте зрители на една катастрофа? Тези дървета, които с хиляди години са създавали своите частици, от които са образували телата си, вие поставяте в огъня, приличате се на тяхната топлина и си казвате: „Ах, колко е приятно." Има един велик живот, който е влязъл в нас и ще ни измени без наша воля, и ние ще станем добри, тъй както железарят е турил желязото на огъня, за да стане чисто.

Евреинът счита за грях даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление.

Сутринта, като станах, запалих огъня, турих им малко трошици от хляб да си хапнат.

Да, но утре някой млад момък ще запали с едно фитилче огъня на твоята Марийка и ще се чудиш каква била тя, ще се чудиш как е избухнала твоята Марийка.

Защо? Защото съм прекаран 10 пъти през огъня и с нищо хората не могат да ме подкупят.

Ще видите как някои хора ще изгорят, а други ще минат през огъня и останат живи.

Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня.

Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас".

Сега се печете на огъня, а ще дойде ден, става ви студено.

Донасям една сламка и я поставям в огъня – тя изгаря.

А знаете ли значението на кадилницата? Тя означава огъня на сърцето, който трябва свещеникът да даде на света.

Казва някой: „Благословен Господ Бог наш.“ Ами ти благословен ли си?Ти, приятелю, влизал ли си в средата на огъня като св.

Тези братя са: серафимите – братя на Любовта; херувимите – братя на хармонията; престолите — на волята; господствата – на радостта, интелигентността; силите – на движението и растенето; властите – братя на външните форми, изкуството; началствата – братя на времето, състоянието и такта; архангелите – на топлината и огъня; ангелите — носителите на живота и растителността, които приготовляват живота.

Тези братя са серафимите - братя на любовта; херувимите - братя на хармонията; престолите - на волята; господствата - на радостта, интелигентността; силите - на движението и растенето; властите - братя на външните форми, изкуството; началствата - братя на времето, състоянието и такта; архангелите - на топлината огъня; ангелите - носители на живота и растителността, те приготовляват живота.

Тогава как живеят там същества?“ Ако, наистина, слънцето е в огнено състояние и там живеят хора, тъкмо това показва, колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня. Грешникът не може да живее в огъня на Любовта, затова изгаря. Като чуват това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!“ – Иде вече тоя огън! Мъже и жени, моми и момци, всички ще минат през огъня.

Като се казва, че всички грѣшници ще изгорятъ, то е, защото тѣ не могатъ да живѣятъ въ огъня, а праведнитѣ – могатъ. Когато се казва, че земята ще мине 7 пѫти прѣзъ огъня, грѣшницитѣ казватъ: „ Дано този огънь не мине въ наше врѣме!“ Не, сега, сега иде този огънь.

Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Човек се нуждае дневно от 250 грама жито, значи всичко един лев; оризът струва 14 лева килограма – сто грама дневно правят 1,40 лева, за огъня ще дадете един лев на ден – всичко 4–5 лева дневно за един обяд. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня.

Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!“.

Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“ Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава. Иде огъньтъ! Който нѣма въ себе си тази любовь, нищо нѣма да остане отъ него.

Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината. Ангелите отгоре наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи.

Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.

Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно.

Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо страдание, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли?“ – „Не.“ – „Добрѣ.“

Трябва ли след това да се питаш: „Обичам ли себе си?“ Трябва ли да питаш, дали печката топли? Щом си запалил огъня, печката непременно ще топли.

Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко да разнесе огъня.

И хайде един ден - в огъня.

Диамантите се образуват от огъня на Божествената Любов, при налягането на Божията Мъдрост и при действието на Божията воля.

Защо ние трябва да се очистим? Този, горният, мъж, и горната жена, тая Божествена Мъдрост и Любов, като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава ние така ще се пречистим, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобием нови тела, в които грехът няма да има свърталище.

Старите алхимици са взимали земята, водата, въздуха и огъня като четири основни елемента, а съвременните химици имат за основни: въглерода, водорода, азота и кислорода.

Кажете ми сега, дайте ми доказателства: колко от тия обещания в църквата са изпълнени? Като хванат Петра там при огъня и му рекат: „И ти си от неговите ученици“. – „А, не, всичко може, но аз съм точно като вас.“ Защо стават тия недоразумения? – Защото ние не изказваме самата истина. Христос казва на Петър: „Петре, Петре, сатана поиска да те пресее, но аз ще те прекарам през седем огъня и като минеш през седмия огън, тогава ще съградя една църква, която вратата адови няма да преодолеят“. И Петър се е греел, и вие се греете сега, нали? Някой път мъжът е наклал огъня на жената и тя се грее: „Е, Маро, къде си ходила днес?“ Пак някоя лъжа, някоя „дубара“, и после метне го.

Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви.

И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни.

Излязъл в канарите, дошла голяма буря, после огън, но Господ не бил в бурята, нито в огъня. Вие искате да бъдете силни, като огъня, когото парнете да знае кой сте вие; или да бъдете силни като вятъра.

Той прекарал известно време в планината, всред канарите, където се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня - най-после той чул тих глас, т.е. гласа на Любовта, гласа на Бога; едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Обаче светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня; бурята може да разрушава канари, бурята може да изкоренява дървета, но по никой начин тя не може да оправи света.

Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ."

Фокусирах огъня с лупата, сламата почна да дими, те почнаха да отделят, да плюят своята мравчена киселина, за да угасят пожара. Аз махнах лупата и те се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“.

Те мислят, че е избухнал пожар, и започват усилено да отделят мравчена киселина, да изгасят огъня. Никаква мравчена киселина не е в състояние да изгаси огъня, който ученият произвежда със своята лупа.

Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта.

Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза.

Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара.

И когато говорим в този смисъл, защото Йоан тъй говорел, след тия две положения – ако бъдете верни – ще дойде вече Христовият закон на Любовта, той иде вече в света и носи други два елемента: духа и огъня. Като дойдат тия два елемента – на духа и на огъня, – те ще пречистят съвременния свят и ще внесат в живота ни една нова мисъл, една нова философия и ще турят основата на великия закон, който трябва да се прояви.

Сега по някой път и вие искате, като огъня, разтуха и разхлада в живота, но като се стопи вашият лед и загаси огъня, какво ще стане? Представете си, че душата е реално същество.

Тогава коя е най-силната черта на водата? Коя е най-силната черта на огъня? – Стопля ви /Обаждат се – горенето/.

Ето защо вие трябва да мислите върху нещата - например размишлявайте върху най-силната черта на водата, върху най-силната черта на огъня и т.н. Според вас коя е най-силната черта на огъня? - Огънят топли.

Понякога когато е топло, изгасвате огъня. Нали когато имате олтар или огнище, коминът му трябва да бъде добре направен, понеже щом запалите огъня, а коминът не тегли, не провървя, тогава всичкият кадеж ще остане вкъщи.

Защо е нужен този огън? На огъня хората се топлят, готвят си, вода си варят и т.н. Като имате предвид службата на огъня на огнището, ще определите каква е службата на сърцето като огнище в Божествения храм.

Те минаха през огъня.“

Когато Господ направил първите хора, събрал ги и двамата, съчетал ги и им казал: „Никакви попове, нито владици и кръстници: давам ви този свят с всички блага – идете, работете, ползвайте се от тези блага!“ Бог въвел Адам в туй училище и му казал: „Слушай, това е велико училище, вие ще работите сериозно, дал съм ви условия да работите, да завладеете законите, въздуха, водата, огъня и всички същества.

Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полирани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, той ще се пукне като мехур.

За да живеете с мене, трябва да минете през един много голям филтър, или най-малкото да ви прекарам през седем огъня. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтъра долу, или през огъня, и тогава може да се съедините. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе обущата, да е с нови дрехи, с нови обуща: през банята ще мине да се окъпе, а после през седем огъня – и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството.

Една неприятна мисъл, едно неприятно желание или едно неприятно чувство може да го сложиш на огъня, да го нагорещиш и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но знание трябва.

Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. Тя прекарва човека през огъня. В заключение на всичко това, казвам: Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти.

Та когато някой ме слуша да говоря за ангелите, казвам: пламъка, огъня, ангелите ги правят, те са същества на огъня.

Взимам с щипците един въглен от огъня, раздухам го и казвам на онзи, които подържа първата идея: Доближи си ръката! Той доближава ръката си и веднага я дърпа назад. – Защо я дърпа? – Пари този огън! Значи, въгленът крие топлината в себе си.

Ако има болни между тях, той ще им накладе огъня, ще им даде хляб да ядат, ще им сготви топла чорбица.

Попаднете ли в огъня на любовта, ще се стопите и превърнете в злато.

Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела. Как ще усилите бързината на движението на съзнанието? Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава – ще увеличите въглищата, ще усилите огъня.

Защо? Аз го оставям сега на свещта, понеже друг път ще тикне пръста си в огъня, в някоя жарава вътре.

Така говори Господь: Небето ми е престолъ, И земята подножие на нозѣтѣ ми: Кой е домътъ който искате да съградите за мене? И кое е мѣстото на упокоението ми? (2) Защото рѫката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господь; Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромаха и съкрушения духомъ, И на оногозъ който трепери отъ словото ми. (3) Който коли волъ е както който убива человѣка, – Който жертвува агне, както който прѣсича вратъ на псе, – Който принося хлѣбно приношение, както който принося свинска кръвь, – Който кади ливанъ, както който благославя идолъ: Ей, тѣ сѫ избрали пѫтищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотиитѣ имъ. (4) И азъ ще избера бѣдствията имъ, И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща отъ който се боятъ; Защото зовѣхъ, и никой не отговаряше; Говорѣхъ и не слушаха; Но правѣха зло прѣдъ мене, И избраха неугодното менѣ. (5) Слушайте словото Господне, вие който треперите отъ словото му: Братята ви, който ви мразятъ и ви отхвърлятъ заради моето име, Рекоха: Да се прослави Господь, И да видимъ вашата радость; Но тѣ ще се посрамятъ. (6) Гласъ на метежъ иде отъ града, Гласъ отъ храма, Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелитѣ си. (7) Прѣди да се замѫчи, роди: Прѣди да дойдатъ болѣзнитѣ ѝ, освободи се и роди мѫжко. (8) Кой е чулъ таквозъ нѣщо? кой е видѣлъ таквозъ? Родила ли би земята въ единъ день? Или родилъ ли би се единъ народъ отведнъжъ? Но дъщерята на Сионъ щомъ се замѫчи роди чадата си. (9) Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направилъ да роди? говори Господь: Азъ който правя да раждатъ, Затворилъ ли бихъ ложесната? говори Богъ твой. (10) Развеселете се съ дъщерята на Ерусалимъ, И радвайте се съ нея, всички който я обичате: Зарадвайте се, и радвайте се съ нея, всички който сѣтувате за нея; (11) За да сучете и да се наситите Отъ съсцитѣ на утѣшенията ѝ; За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата ѝ. (12) Защото така говори Господь: Ето, ще разпростра ней миръ като рѣка, И славата на народитѣ като наводняемъ потокъ: Тогазъ ще се насучете, Ще бѫдете носени на обятия, И ще бѫдете поласкани на колѣната ѝ. (13) Както единъ когото утѣшава майка му, Така азъ ще ви утѣша; И ще се утѣшите въ Ерусалимъ. (14) И ще видите, и сърдцето ви ще се развесели, И коститѣ ви ще прозябнатъ като трѣва; И рѫката Господня ще се познае къмъ рабитѣ му, А гнѣвътъ му къмъ неприятелитѣ му. (15) Защото, ето, Господь ще дойде съ огънь, И колесницитѣ му ще бѫдатъ като вихрушка, За да отдаде гнѣва си съ устремление, И прѣщението си съ огнени пламици. (16) Защото Господь, съ огънь и съ ножа си, Ще се сѫди съ всѣка плъть, И убититѣ отъ Господа ще бѫдатъ много. (17) Които се освещаватъ и очищаватъ въ градинитѣ, Единъ подиръ другъ, въ срѣдата, И ядатъ свинско месо и гнусотии и мишки, Тѣ ще загинатъ купно, говори Господь. (18) Защото азъ зная дѣлата имъ и помишленията имъ, И ида за да събера всичкитѣ народи и езици; И тѣ ще дойдатъ и ще видятъ славата ми. (19) И ще туря знамение между тѣхъ; И онѣзи отъ тѣхъ които се отърватъ, ще ги изпроводя въ народитѣ – въ Тарсисъ, Фулъ, и Лудъ, които теглятъ лѫкъ, – въ Тувалъ и Яванъ, далечнитѣ острови Които не сѫ чули името ми Нито сѫ видѣли славата ми; И ще проповѣдатъ славата ми между народитѣ. (20) И ще доведатъ всичкитѣ ви братя Отъ всичкитѣ народи приносъ Господу, – На коне, и на колесници, и на носилки, и на мъски, и на бързи камили, – Къмъ светата ми гора, Ерусалимъ, говори Господь, Както синоветѣ Израилеви доносятъ приношение въ чистъ съсѫдъ въ дома Господень. (21) А още ще взема отъ тѣхъ За свещеници и за Левити, говори Господь. (22) Защото както новитѣ небеса И новата земя които азъ ще направя Ще прѣбѫдатъ прѣдъ мене, говори Господь, Така ще прѣбѫде сѣмето ви и името ви. (23) И отъ новомѣсечие до новомѣсечие, И отъ сѫбота до сѫбота, Ще дохожда всѣка плъть да се кланя прѣдъ мене, Говори Господь. (24) И ще излѣзатъ и ще видятъ труповетѣ на человѣцитѣ Които бѣха прѣстѫпници противъ мене; Защото тѣхниятъ червей нѣма да умре, Нито огъньтъ имъ ще угасне; И ще бѫдатъ гнусота на всѣка плъть.

Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи.

Всеки може да изгаси свещта, огъня, но кой може да изгаси слънцето? Светлината на огъня се дължи пак на това слънце. Така и възвишените същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък, за своята индустрия.

Не! Вие сте в преддверието на окултната Школа и сега, който ще влезе в окултната Школа, ще мине през един изпит; през 9 огъня ще ви прекарат.

Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете. Обикнете светлината! Аз не говоря за светлината на огъня или за светлината на свещта. Какво събужда светлината на огъня у човека? Като гледаш огъня, казваш: Де сега да има едно агне, да го опека! Като гледаш светлината на свещта, казваш: С тази светлина мога да обера касата на богатия.

Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“. Слѣдователно, този свѣтъ Господь ще го прѣкара деветь пѫти прѣзъ огъня, но святъ ще стане Този огънь ще бѫде разуменъ огънь.

Ние живеем в така наречения "век на огъня."

Какво ви остава тогава? Нищо друго, освен да вземете желязото, да го турите в огъня и внимателно да го обръщате от една страна на друга, да изкарате нещо от него.

Въ индуската история има единъ разказъ, той е следующиятъ: единъ отъ главнитѣ богове се разбунтувалъ и не искалъ да признае Брама за абсолютенъ Богъ и казва: „Колкото си силенъ ти, толкова съмъ силенъ и азъ, равенъ съмъ на тебе, не тѣ признавамъ.“ Брама за да го застави да го признае, турилъ го въ огъня, хиляда години го държалъ тамъ, и като излѣзълъ, казалъ: „Равенъ съмъ на тебе“.

Като излязъл от огъня, горделивият бог казал: Равен съм на Брама, пак не го признавам.

Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта.

Кажете си: „Мога ли, в името на Любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя?“ Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди.

Ще я туриш в огъня с 35 милиона градуса топлина – да се стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг той ще се превърне на приятел. Ако обичаш мъжа си, той сам ще иска да го туриш в огъня на Любовта. Той ще излезе от огъня млад, пречистен и ще ти благодари, че си се погрижила за него. Който влезе в огъня на живота, само той може да разбере неговия смисъл.

Господ казва: „След като минете огъня на 35 милиона градуса топлина, иде светлият живот, дето няма смърт“. – Защо страдат хората? – Знаете ли колко се радват ангелите на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си.

Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие“. – Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Блажен е онзи, който мине през огъня на 35 милиона градуса. Всеки ученик сам трябва да пожелае да мине през огъня на 35 милиона градуса.

Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня да го пречисти, да го поправи.

Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина? – От човешката. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата, ще впрегне отново, ще донесе дърва и ще запали огъня. Като запали огъня, ще пече гърба си, ръцете си и т. н.

Едно братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа как мама пали огъня“.

Хвърли се в огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш примирен и всеки ще те обича.

Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали.

Като вземеш чука и туриш желязото в огъня, какво става с него? Огънят го зачервява, стопява и изгаря. Докато те приемат, ще те прекарат през много изпити, през деветдесет и девет огъня.

Някой ще каже: Какво има да се мисли за агнето? Как тъй, какво! Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви. Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч.

Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете.

По аналогия на това, ние разсъждаваме така: всички тела изобщо, както и всички меки тела специално, съдържат в себе си скрита топлина. това показва, че те са минали през огъня, но не и през водата.

Аз съм ви привеждал и пак ще ви приведа онзи разказ, дето някой си, след като изучавал Библията и Евангелието дълги години и не могъл да намери основата на това учение, разсърдил се един ден и си казал: „Толкова хора са писали в Него, Исая тъй казал, Йеремия тъй казал, Аврам тъй казал, пророците, апостолите тъй казали, но нищо не им разбирам“ – хвърля книгата в огъня и я изгаря.

Но ако той седне и вземе дилафа да бърка огъня, казвам: Този човек няма да го бъде.

После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питам ви: можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня, наистина, но самия огън вие не можете да унищожите.

Аз бих го турил на огъня да изгори. Те констатират, че причината за много болести е храната, затова забраняват на болните да ядат месо, а здравите съветват да не си угаждат и да не преяждат. – Какво да яде болният? – Малко препечен хляб на огъня, лека зеленчукова супица и компот.

Не е нормален ли? Ами как му стига ума на този анормален да вземе въже и да се обеси, или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него. Ако в него преобладават огнените енергии, те ще го накарат да се хвърли в огъня да изгори. И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Аз бих желал някой, който е горял в огъня и после са го извадили, да опише своето психологическо състояние – какви са били неговите преживявания. После да опише в момента, когато се е хвърлял в огъня, какви са били същинските мисли, които е преживял. И тъй, ще бъдете герои – да минете направо през огъня! Не казвам, че трябва да се страхувате, но трябва да знаете, че през огъня ще минете. Нали сте чели „Великите посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата? Първо е минал през огъня; после през пропастта; след това през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар. Първо започвате с огъня, а зад вас вратата е затворена. Ще минете през огъня и ще кажете: що ми трябваше да влизам в тази дупка? Казвам: беше вече, влязохте, вратата е затворена.

Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня.

В огъня на Божествената Любов се коват всички благородни постъпки.

Който върви правилно по пътя си, ще бъде като злато, което излиза от огъня – такова богатство ще представлява той. Турят си на огъня едно гърне с житце, хапнат си преспокойно, нищо не ги плаши.

Офицерът минал през огъня, без да го засегне нито един куршум и предал отказа на свещеника. Христос може да мине през огъня, а свещеникът не може. Офицерът имаше любов в душата си, затова мина свободно през огъня. Свещеникът, служител на Христа, се страхувал да мине през огъня. Той, който проповядва за Христа, каза: И Христос да е, не може да мине през огъня.

Първо вие ще мислите за Господа като Любов, а Любовта сама ще създаде образа. – Как ще стане това? – Виждали ли сте, как българите топят восък? Турят го на огъня да се стопи и веднага след това го наливат в студена вода.

Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.

Какво правят жените, когато кипне яденето? – Или ще поместят тенджерата, или ще намалят огъня отдолу, ще оставят само едно дръвце. Когато кипнете, ако ви дойде наум за онази жена, кажете си: „И аз ще постъпя по същия начин, ще извадя от огъня няколко дръвца, ще оставя само едно дръвце да гори.“ Този, който те е обидил, той ти е предал известна енергия, а ти ще впрегнеш тази енергия, ще си свариш на нея житцето.

Като въртят прасето в огъня на една и на друга страна, от време на време го намазват с масло, да се зачерви добре.

Той е подобен на две главни, турени в огъня. На огъня на главните човек гладен умира.

Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене.

Когато вашата къща гори, спрямо огъня може ли да бъдете деликатни? Ще вземете тулумбата, ще го загасите. Аз искам да извадите от огъня хубавото, красивото.

Попекатъ, попекатъ го малко на огъня, слѣдъ това го извадятъ отъ шиша, отрѣжатъ едно парче отъ бута му и го оставятъ да зарасне малко. Та, сега азъ съмъ въ опасно положение, между два огъня. И вие сѫщо така сте между два огъня.

Попекат, попекат го малко на огъня, след това го извадят от шиша, отрежат едно парче от бута му и го оставят да зарасне малко. Та, сега аз съм в опасно положение, между два огъня. И вие също така сте между два огъня.

Ако азъ взема едно парче ледъ и го стопя на огъня, та го прѣвърна въ вода, вие какво ще кажете? Ще кажете: умрѣ ледътъ! Не, това не е философия. Ние растемъ при огъня. Сега нѣкой ще ми каже: а, ние трѣбва да се пазимъ отъ огъня! Не! Миротворецътъ не живѣе въ въздуха. Ако вие искате, тъй както си дишате въздуха да бѫдете миротворци, лъжете се, това никога не може да бѫде! Каква е тази ваша философия? Насъ сѫ ни заблудили, че огъньтъ е опасенъ и затова го държимъ само въ печкитѣ си. Туй е книгата на огъня. Блаженъ е онзи който може да живѣе въ огъня.

Ако аз взема едно парче лед и го стопя на огъня, та го превърна във вода, вие какво ще кажете? Ще кажете: Умря ледът! Не, това не е философия. Ние растем при огъня. Сега някой ще ми каже: А, ние трябва да се пазим от огъня! Не! Миротворецът не живее във въздуха. Туй е книгата на огъня. Блажен е онзи който може да живее в огъня.

Ще влезе в огъня, понеже е пара, пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва.

Сега ние пренасяме алегорично огъня към същността на живота, понеже той е потребен за нашето тяло, а не за нашата душа. Когато онзи железар вземе желязото, тури го в огъня, започва да духа със своя мях, нагорещява го – как мислите, какво ще бъде положението на това желязо? Ако то отначало е било спокойно, сега, като го нажежат, казва: „Какво зло съм направил, защо ме биеш?“ – Коват те, не те бият.

При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.

Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.

Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня.

Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост.

Всеки човек може да се роди при огнището на баща си, когато свети даже само една вощена свещ, но той не може да израсте от огъня на тази камина и от светлината на тази свещ.

Като ги напекълъ огъня, тѣ бързо скачатъ отъ леглата си и си казватъ единъ-другъ: „Братко, да бѣгаме навънъ“! Не забѣлѣзали, какъ и двамата се намѣрили вънъ отъ болницата и си казали: слава Богу, че се запали болницата, за да оздравѣемъ.

Като ги напекъл огъня, те бързо скачат от леглата си и си казват един-друг: "Братко, да бягаме навън!" Не забелязали, как и двамата се намерили вън от болницата и си казали: Слава Богу, че се запали болницата, за да оздравеем.

„Той ще ви кръсти съ Духъ Святъ и съ огънь.“ Огъньтъ е едно велико благословение, едно прѣчистване.

Жената въ кѫщи вземе тигана, нареже въ него лукъ и го пържи на огъня.

Жената в къщи вземе тигана, нареже в него лук и го пържи на огъня.

Студено ти е, викат те край огъня, но ти казваш: „Няма защо да дохождам около огъня, топло ми е.“ Или обратно: топло ти е.

В огъня на нашето сърце всичко трябва да се топи. И най-мъчнотопимите метали, злато и платина, трябва да се топят в огъня на нашата любов.

Как ще се съпротивляваш на огъня?

В такъв случай, в алхимически смисъл, водорода ще свържете с водата; кислорода – с огъня, със светлината; азота – с въздуха, а въглерода – с почвата.

Не, хванете тази мисъл, извадете я вън от морето, изпечете я на огъня и направете от нея един хубав обяд. След туй огън дойде, но Бог не беше и в огъня.

Щом влезете в новия живот, ще съберете старите тефтери, ще ги турите в огъня да изгорят.

В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета.

Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно, това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв.

Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта.

Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе.

И сегашните хора казват, че Бог не може да се обича! Може да се обичат само онези души, които обичат огъня на Любовта.

Ако дървото се бори с огъня, какво стане с него? - Дървото ще стане на пепел и на дим.

Тя, като стане сутрин, седне пред огъня, вторачи очите си в тигана и започва да следи. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори.

Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде.

Никой не може да хвърли петно на кадилницата, с която човек пренася огъня върху олтара на своята душа.

Запали ли втора клечка кибрит, той запалва огъня си и започва да се грее на него.

Ако поставите ръката си в огъня, тя непременно ще изгори; поставите ли я в специфичната топлина на живота, градусите на която са по-интензивни от тези на обикновената топлина, тя по никой начин няма да изгори.

В този момент Ангел слиза от Небето, драсва клечка кибрит и запалва огъня – животът на човека се проявява.

Питам: хоризонтът ли е причината за изгряването на Слънцето? Вие драсвате една кибритена клечка и запалвате огъня на огнището си. Клечката ли произвежда огъня в огнището? Ще кажете: този огън се накладе. Такова раждане прилича като работата на онзи, който драсва клечицата и запалва огъня.

Следователно целомъдрен мъж е този, чиито ръце не изгарят в огъня. Нещастието на съвременните хора седи в това, че мъжете, хвърлени във водата, се удавят, а жените, хвърлени в огъня, изгарят.

Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание!

Вашето старо знание е материалът, който трябва да гори, а новото знание, това е онази малка суха клечица, с която трябва да запалите огъня си. Тя ще бъде само една малка подбудителна причина, за да се прояви огъня.

Не, той не е умрял от огъня.

Хванете ли се веднъж на нея, веднага ви извличат из водата като някой сом и ви турят на огъня да ви пържат.

Та и вие, ако се намерите в общество, твърдо като желязо, най-напред ще накладете огън на огнището си, ще турите желязото в огъня, ще вземете меха да духате, а с чука ще удряте върху смекченото вече желязо, докато образувате от него нещо ново.

И като дойдем до онези, които се занимават с огъня, виждаме, че и те не могат да го владеят. И 10 пъти да ви турят в огъня, не се бойте, няма да изгорите.

Благодарение на огъня, вие се сушихте ту от едната, ту от другата страна, макар че дъждът непрестанно валеше.

Аз мога да помогна на този червей, като го повдигна с една сламка и го поставя далеч от огъня. Оставят ни на земята, далеч от огъня и казват: „Ще вървите в права посока, където няма такъв огън!“

След това се явил огън, от който гората се стоплила, но Бог не беше и в огъня.

Когато малкото дете изгори пръста си на огъня, втори път то не посяга към него.

Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата.

В дадения случай, духът символизира огъня.

Превърнете сега, водата на какво ще превърнете? Чистата дреха е един резултат на водата, сапуня и огъня.

И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм.

Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите.

Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш.

За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба?” - Господ може да ви срещне, но кога? - Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате.

Как ще я изправи? Първо той ще накладе огън и след това ще тури изкривената ос в огъня, дето ще я държи до нагорещяване. Бог ще вземе този изкривен ум, ще го тури в огъня, ще го обръща натук-натам, докато го изправи.

Тогава, какво трябва да се каже на всички ония, които изгарят свещите, или дърветата в огъня? Казвате: “Не може без огън!” Казвам: Наистина, без огън не може, но без горение може. Сега вече иде културата на огъня, т.е. културата на истинския човек. Аз искам всички хора да бъдат носители на този свещен огън, не огъня на въглерода, или на водорода, или на кислорода, но на огъня, който окултистите наричат азот, който нито гори, нито изгаря.

Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?" Бъдете готови да понесете страданието търпеливо.

Ще я поставя на огъня, да се превърне в течност, а после в пари.

Днес учените, които боравят с висшата математика, могат да изчислят силата на огъня, който излиза от нашите сърца.

Колкото топлината е по-близо до васъ, толкова и сърцето ви е по-близо; колкото топлината е по-голѣма, толкова повече и огъньтъ на сърцето се разгорява.

Погледнеш от прозореца, всеки се свил в стаичката си, нарязал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли.

Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете.

Това не значи, че безогледно трябва да се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта – минаване от един свят в друг, от една работа на друга.

Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата.

Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня.

Значи, който пипа огъня, той ще се изгори.

Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре".

После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар.

За пример, ако пипам огъня, той ще почувства известна болка.

Покажете ми един чиновник, който след пенсионирането си да води щастлив живот! Да мисли човек постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и с колко ще се увеличи, като работи повече години, то е все едно да извади една скумрия от водата и да я тури на скарата, да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее.

Щом дойде, Той запалва огъня и пуща трена напред.

Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания.

Щом желязото се извади от огъня, то изстива и придобива първоначалния си вид.

После, даде ли ви Той план, как да си палите огъня на свещеното огнище? – Не ни е дал още такъв план. – Даде ли ви Христос свещеното кандило, което, като запалите веднъж, никога да не изгасва? – За него дори и не сме сънували.

Бъдете готови да ви изтръгнат като главни от огъня, които, веднъж запалени, продължават да горят и да светят.

Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф. Въздухът е нужен, за да раздухва огъня.

Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна.

А ние какво правим с тоягата? – Начупваме я на няколко парчета, хвърляме я в огъня и я изгаряме.

Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва.

Питам: вие носите ли със себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърчение, но за поощрение.

Например като ви говоря за резултата на хляб, който човек си направи, аз съм убеден в силата и хранителността му, защото съм го опитал и сравнил с онзи хляб, който купувате от фурните; при това за водата, с която е месен хлябът, за огъня, на който е печен, също са спазени специални условия - не е безразлично в кой час на деня е донесена водата, не е безразлично от коя гора и кога са донесени дървата, не е безразлично кога е замесен хлябът.

Питам: ще можете ли тогава да излезете от своя пашкул? Който не е успял да се завие на пашкул, той ще се опърли от огъня, а някои даже ще изгорят.

Керемидата е човешкото тяло, което стискате, за да извадите от него огъня, т.е. мисълта и водата, т.е. живота. Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”.

Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Като говорим за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тези думи в тяхното първично значение. И най-после, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Докато мисълта няма условията на земята, докато няма условията на водата, докато няма условията на въздуха, и най-после, докато няма условията на огъня, тя не може да бъде мисъл.

Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш, или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня.

Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи.

Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня.

Представете си, че искате да извадите едно въгленче от огъня.

В този път ще изучавате Библията по новия начин, ще изучавате и съвременната литература и наука; ще изучавате и реките, и огъня, и ветровете. Бавите ли се, другите ще се събудят и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие няма да излезете. – „Да останем да гасим огъня!“ – Не, това е такова горене, което никаква вода не може да изгаси. Ако ни турят на огъня, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме.

Няма човек, който да не се влияе от огъня.

Той е идеалист, остава верен на един принцип – на огъня.

Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на земята, И ние навлизаме вече в нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички тия неща ще се преустроят и пречистят. Христос казва: „Аз дойдох да запаля огъня". Както златото минава през огъня на златаря, докато се напълно пречисти, така и хората ще минат през Божествения огън, за да се пречистят. Когато и този огън достигне центъра на земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център, и тогава нашата земя ще изпее своята песен. Всички хора ще бъдат носители на новата култура, която наричаме „култура на огъня". Всички ще бъдат знаменосци на огъня.

Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня, и всякога може да извлече живота от него. Той е употребил огъня и ред други средства, докато най-после сам е научил изкуството да превръща енергиите, което е изказал в Цитирания по-горе стих. После, наклади огъня, тури вода да се вари; като заври водата, пий няколко чаши гореща вода и пак си почини. Дали работата ни ще се отнася до изучаването на твърдата материя, на въздухообразната, на течната или най-после ще изучаваме огъня, тя е свещена работа, щом е за Бог. В този смисъл, като човек, ти трябва да бъдеш мек, подвижен, като водата; да се разширяваш, като въздуха; да бъдеш твърд, устойчив, като въглерода и най-после, да имаш светлината и топлината на огъня.

Как ще се огъва: като скорпион между два огъня, или като змия в мравуняк? Такова огъване не се позволява.

Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.

При това създаване на човека не се казва, че той може да владее светлината и огъня.

Кажи ни как да се домогнем до огъня на любовта." После дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беше и в огъня. И най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи? – Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т. е. чрез разумното начало в човека. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането.

Горенето на огъня е една вероятност.

Запример, приятно е да седиш зимно време около огъня, но страшно е да накладат огън на главата ти.

Милитаристите палят огън навсякъде, стрелят, те се занимават с огъня.

Водата не търпи огъня близо до себе си, тя не го иска. Мислите ли, че положението на огъня е приятно? Като изгори, той казва: „Всичко се свърши с мене, дадох всичката си енергия, загаснах и на пепел станах“.

Водата не търпи огъня близо до себе си, тя не го иска. Мислите ли, че положението на огъня е приятно.

Той може да не бъде военен, но непременно трябва да носи светлината в ума си. – Ама не искам да цъкам с пушка. – Ако не искаш да цъкаш с пушка, ще цъкаш с огнивото си, да запалиш огъня. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е военен; който пали свещ, той е военен; хирургът който прави операции, пак е военен. – Аз не съм военен. – Как да не си военен? Толкова хора промуши със сабята си.

В това време дохожда някой при вас и взема огъня от ръката ви. Без мъдростта вие ще се намерите в положението на човек, който има огнище, на което е турил дърва, въглища, но липсва му запалка, кибрит, с който да запали огъня. Без тази любов въпросът за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днес ще се разреши, утре да бъде пак неразрешен. Какво правят хората днес? Като нямат запалка, с която да накладят огъня на своето огнище, търсят от съсед на съсед да искат малко огън назаем. Защо? – Като ходи с тенджерката си от огнище на огнище, някъде могат да му кажат да махне тенджерката си от огъня, защото огнището им е нужно. Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в човека, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище. Ако не запалите огъня, кой как дойде, ще ви пита защо не сте опекли хляба, защо не сте сготвили и ще остане недоволен от вас.

В този случай онзи, който ви вземе огъня от ръката, ще ви направи едно добро. Трябва да запалиш огъня. И след като имаш тия придобивки, най-после, трябва да дойде мъдростта, да внесе тази запалка, любовта, да запали огъня. Ако ти накладеш огъня без пещ, хляб може ли да опечеш? Хубаво, в София дървата са скъпи, четиристотин лева струва един кубически метър.

Някои ангели управляват теченията на въздуха; други управляват движенията на водата; трети управляват силите на огъня; четвърти уреждат обществения живот; пети устройват женитбите, като правят ред изчисления, изучават характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н.

Вятърът не е нищо друго, освен въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както железарят, чрез меха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желязото.

Само по този начин те ще могат да се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня. Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда! Страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха, от огъня! Мислите ли, че ако човек влезе в огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начин, по който човек може да се спаси от огъня. Какъв е този начин? Като повдигне вибрациите на своя организъм по-високо от тия на огъня. Тогава той може да влезе в огъня, да стане почти невидим и да излезе от него неповреден. Един ден всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животните, за химическите и физическите сили ще се изменят. Всека пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля."

Не е ли ужасно положението на камъните, когато ги трошат? Не е ли ужасно положението на желязото, когато го турят на огъня да се топи? Не е ли ужасно положението на хората, когато минават през големи страдания и изпитания? Ужасни са тия неща, но човек минава през всичко това съзнателно, подкрепен от мисълта, че тялото главно страда, а душата се освобождава от ограничителните връзки и придобива богатства.

Първо Бог поставя човека в ретортата на скръбта, т. е. в огъня на скръбта, дето ще се разтопи като руда.

Не е наша работа какво ще стане с нас, нашата работа е да лежим, а онзи, който е запалил огъня, ще се погрижи да го изгаси“.

Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Ангелът, който носи огъня на човешката душа, ще се яви при него във вид на млада, красива мома, ще го прегърне и целуне.

Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние от него, че да изпитате приятност, а не страх. Значи, от огъня ще бъдете нито много далеч, нито много близо.

Но ако ти поставиш ръцете си далеч от огъня, ще даде едно приятно впечатление и ти ще съставиш за огъня по отношение на пространството едно правилно понятие. Между тебе и огъня трябва да има известна дистанция.

В този момент, някъде из шубраците изскочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене.

Питам: защо стават земетресенията в България? Защо се вари месото на огъня? – Все трябва да има някаква причина затова.

Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим.

Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете.

В този случай най-важен е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огреят. Както първият има готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите трябва да бъдат готови да извадят златото от торбите си и всички общо да се ползват от него.

Даже и старият учен, който дъвче бавно, като види огъня, ще ускори движението си.

И докато трае сражението, тази точка остава извън огъня на сражението.

Щом има вода и разбира свойствата ѝ, човек може да въздейства на твърдата почва, на въздуха и на огъня. Що се отнася до огъня, който хората палят, може да се говори за изгасване. Ето защо, водата е един от елементите за гасене на огъня. Гасенето на огъня с вода представлява практически метод за работа.

Как ще се гневите на огъня, на водата, на хляба, на въздуха, на светлината? Човек не може да се гневи на това, от което има нужда.

Обаче какво ще правите, ако пред вас сложат няколко съда с ядене, приготвено от няколко дни: в единия съд – най-старо ядене, в другия – по-прясно, а в последния е сипано ядене, което току-що е свалено от огъня.

По същия закон, като отиде някой при баба си, не става ли обмена между неговите чувства и чувствата на баба му? Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично познание.

Силата на огъня е в кибритената клечка.

Докато не разбират законите на живота, хората казват, че не се страхуват от огъня в задгробния свят.

Той поддържа огъня на сърцето.

Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол.

За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня.

Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране.

Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата!“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата!“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода.

Ако вие вървите и усещате студ или стягане на вашите крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си в огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако някой ваш приятел държи каната с вряла вода, иска да ви налее вода за чай и ви залее, че ви изгори крака, кой е виновен за това? Той ще каже: „Моля, извини ме.“ Извини, но вие носите страданията.

Запример, какво ще разберете, ако ви се каже, че човек някога е живял в огъня, както днес живее във въздуха? Някога човек е живял във водата, както рибата живее днес във водата. Когато казвам, че някога човек е живял в огъня, вие се запитвате, как е възможно това.

Често в селата взимат един въглен, когато нямат кибрит, за да си запалят огъня.

Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бог.

После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце.

Огънят казва: „За да бъде човек търпелив, човек трябва да жертва.“ След като се нагрееш на огъня, ще станеш и ще се разходиш в къщи. Ако вие наблюдавате огъня, ще научите много нещо от огъня. Има нещо много красиво в огъня при наблюдението. Вие следующия път направете опит с огъня в екскурзия. И наблюдавайте половин час огъня и гледайте какви процеси ще станат във вашата душа.

Ако той отказваше да ги даде, те започваха да се разговарят помежду си: Дайте веригата тук! Един от тях наклаждаше огън, другият туряше веригата в огъня и я държеше там, докато се зачерви.

Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Като влезе студът вкъщи, мъжът намира вече, голяма промяна в жената: тя забравя, че искала дрехи, шапка, хубаво ядене и е доволна, че мъжът й носи дърва, да запали огъня.

Човешкият дом не може без огън, защото човек познава огъня, но какво ще кажете за дома на другите животни? Птиците, рибите, млекопитаещите употребяват ли огън? Следователно, нашият огън е относително нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества. Мястото около човешкия огън е много малко, тясно, вследствие на което се явява спор между хората, кой да бъде по-близо до него, кой – отдясно на огъня, кой – отляво и т.н. Сега направете превод на огъня, да видите, на какво представя символ. Съвременните хора едва сега са започнали да изучават огъня на любовта. Те още не са достигнали до областта, в която функционира огъня на любовта. Обаче, има любов, на огъня на която човек може да изживее най-големите радости. Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. Може ли незапалената свещ да привлече човека? Може ли изгасналия огън да привлече човека? Често в светлината на свещта и в топлината на огъня се крие известна илюзия, която човек трябва да различава. Когато неприятелят ви преследва, вие трябва да загасите огъня, да не ви намери. Когато се отправил към мястото, дето видял огъня, един тих глас му казал: ”Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свето!” Тогава Бог му казал: ”Чух плача и страданията на моя народ. Щом сърцето ви пламне от огъня на любовта, бъдете готови да правите всичко, каквото тя ви казва. – Ама ако любовта ми каже да целуна някого? – Любовта не се занимава с целувки. – Ако ми каже да дам някому пари на заем? – Любовта с пари не се занимава. Преди всичко ние трябва да изучаваме огъня на любовта. Ако иска да постави за основа на своя живот философският камък, който алхимиците са търсили, човек непременно трябва да носи в себе си огъня на любовта. От електрическата светлина очите отслабват, а от светлината на огъня на любовта, не само, че не отслабват, но постепенно се усилват. И на стогодишния човек могат да се усилят очите, ако той непреривно живее в огъня на любовта.

Когато говоря за огъня на живота, подразбирам светлината на човешкото съзнание, или силата на неговата любов, или възвишеното, красивото, великото, за което човешкият дух копнее. И за хората е добре зимно време: запалят огъня, завият се добре и почиват.

Дяволът казал: Колкото да ме държите в огъня, пак няма да се уплаша. След това Бог го поставил на огън да прекара там още две-три хиляди години, но дяволът пак не се уплашил от огъня.

”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. ”Наклали огън”. – Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви.

Като бил на Синайската гора, той срещнал един овчар, който правил някакви големи приготовления. – Какво правиш, приятелю? – Заклах една от най-тлъстите си овце и сега ще я опека на огъня, защото Господ ще ми дойде на гости. – Колко си глупав! Господ не яде овце и не ходи. – Така ли? – рекъл чистосърдечният овчар – и се обезсърчил.

Бог запалва огъня за всички.

Тези същества били родени от огъня, вследствие на което приличали на него. За да се прояви животът, човек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя.

Следователно, попадне ли човек на огъня на любовта, всички твърди тела в него се стопяват като се превръщат в течни и въздухообразни. Някои хора едва усетят огъня, веднага бягат навън.

Какво ще разберете от изречението: "Грей се на огъня, но не го гаси!" Не гаси това, което не гасне! Да изгасиш огъня, това значи да изгасиш своя живот.

Сега аз ще ви кажа: "Не гаси огъня. Грей се на огъня, но не го гаси." Да изгасиш огъня, то е все едно да изгасиш своя живот.

Моля ти се, запали огъня! Колкото по-скоро го запалиш, толкова по-добре. Хората философстват върху огъня, какво нещо представя той, как е произлязъл, но философията не разрешава живота. Това е толкова вярно, колкото е верен фактът, че еди-коя си жена е запалила огъня! Нима други жени не са палили огъня преди нея? Ще се хвали някоя жена, че докато мъжът й спал под юргана, тя запалила огъня. Ще кажете: Как е възможно мъжът да спи под юргана, а жената да пали огъня. Жената, майката дохожда в света и на ранина още, докато всички спят, тя запалва огъня. Като изгасне огъня на човека, казват, че той заминал за онзи свят. Тя усилва огъня. Още повече усилва огъня. Някои хора искат изведнъж да се приближат до огъня, да приемат всичката енергия, но вместо да придобият нещо повече, те изведнъж отскачат надалеч, без да се ползват от нея. Други пък седят далеч от огъня и считат, че каквото е тяхно, ще им се даде. Мнозина мислят, че като имат печки в стаите си, лесно ще приемат от огъня това, което им е нужно. Лъчистата топлина от огъня трябва да излиза от всички страни и да се разпространява навсякъде безпрепятствено. Под думата „огън," Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа. В огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата.

Ако някой си позволява да отрича слънцето, ще го турят в огъня да провери, има ли огън в света, или няма.

Какво ще твърдиш за слънцето или какво ще го отричаш? Ако някой казва, че няма слънце, аз ще го дигна и ще го поставя в огъня.

За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него.

Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота, човек излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода. За да се запали този огън, нужно е огнище, горителен материал и мех, който да раздухва огъня. – Кой ще бъде горителният материал? – Нечистите гърнета.

Това, което казвам за правата линия, за огъня, за водата, са обикновени работи, които не ви интересуват.

Когато запалите огън в огнището, между огъня и вас пак има известно отношение. Кой е по-силен в дадения случай: огънят, който гори, или човекът, който пали огъня? Кой е по силен: овцата или овчарят? Овчарят е по-силен. И онзи, който пали огъня, не може без него.

Като усетя, че температурата на ада става много висока, наливам вода в огъня, изгасвам го и адът се превръща в рай.

Ако човек може да се грее на слънцето, той ще може да се грее и на огъня, ще може да се грее и на свещта, но светлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни със светлината и топлината, която огънят и свещта изпускат навън.

Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата – към огъня.

И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.

Как можете да се топлите на огън, от който сте се отдалечили? Като отидете по-близо до огъня, ще се стоплите. Вината не е в огъня, нито във вас. Щом се движите от едно място на друго, разстоянието между огъня и вас ту ще се намалява, ту ще се увеличава.

Ако аз ви запаля един огън и го оставя далече, на сто метра от вас, какви ще бъдат отношенията ви към огъня? Ще кажете ли той не ме обича вече този огън.

Щом запалите огъня, положението ви се сменя. Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.

Той взема гвоздея, туря го в огъня. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня.

Но когато ти запалиш огъня си, на този огън трябва в зимна нощ да се грееш и вода да си вариш.

Влезе ли човек в огъня, изгаря и не може отново да оживее.

Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Щом употребиш една клечка кибрит за огъня, от втората клечка няма нужда. Духането на огъня представя постоянство на мисълта. Как палят огън някои хора? Те драснат една клечка кибрит, но тя изгасне, не може да запали огъня. Наистина, има някъде вина в незапалването на огъня, но дали е в кибрита, или в самия човек, това е важно да се знае. Следователно, за запалване огъня на сърцето, трябва да се употреби само една клечка. Силата на огъня не седи в бързото му и буйно горене, но в неговото непрестанно горене.

Едни от тях управляват елементите в тяхното първично състояние, други от тях управляват водите, трети - огъня, четвърти - строежа на човешкото тяло, а някои от тях се занимават с процеса на кръвообращението. Запалиш ли огъня с една клечка, няма нужда да употребяваш повече клечки, но само духай вече.

Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта.

След това той ще иска да ме тури в един котел на огъня.

Той трябва да се наведе, да вземе хартията от земята и да я тури в огъня да изгори.

Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини никаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня.

Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си.

Запали огъня и остави го, сам да говори за себе си.

Защо си отваряте ръцете, когато отивате при огъня? Защото нещо хубаво лъха от огъня към вас. Наклади огъня и остави го да говори за себе си.

Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите.

Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си.

Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш.

Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.

Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор.

Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Може ли един човек, който е турил ръката си в огъня, да се не изгори?

Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви.

Това зависи от огъня, с които е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност.

Докато се образуват кибритените клечици, колко време са работили учените хора? Мислите ли, че туй слънце, което сега ни свети, знаете ли колко милиарди векове се минаха, докато дойде слънцето да свети, тъй както сега свети? Това не стана тъй изведнъж само да махнеш с ръката си, цък и ще запалиш огъня. Сега тъй става, но докато се получи това съчетание на кибритената клечка с огъня, минали са се векове, докато дойдем до това съчетание на нещата днес.

Всички хора се страхуват от огъня на Любовта.

Всички хора се страхуват от огъня на любовта.

Който влиза и излиза от огъня ние го наричаме „възлюбения на живота“. Мнозина мислят, че лесно се влиза в огъня на смъртта. Но ако влезеш и не можеш да излезеш от огъня, ти се превръщаш в прашинка. Това значи: мнозина са влизали в огъня на смъртта, но и досега още не са разрешили въпроса правилно, т. е. и до днес още не са излезли от него. Страхува ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен. Той остава в огъня и се превръща на пепел.

Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.

Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли от сън, пак за огъня мисли; чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Те обичат реда и порядъка, но като знаят свойствата на огъня, те трябва да го регулират, т. е. да постъпват разумно. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трябва да знае, как да диша, как да пие вода, на място да употребява огъня и светлината.

По какво пък се отличава холерикът? Динамическите сили на огъня действат у него много силно.

Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх.

Който иска да расте и правилно да се развива, той трябва да се ползва от светлината и топлината на слънцето, а не от огъня.

Трептенията на огъня нямат този ефект, какъвто произвеждат слънчевите лъчи. Трептенията на огъня са съвсем други.

Като метод за тяхното изправяне природата е избрала огъня. Нервността на съвременните хора се дължи отчасти на огъня, през който минават.

Мъжете и жените са огнярите в ада, те сами подклаждат огъня в ада и сами се пекат на този огън.

Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, от която е направен. - Докога ще ме пекат? - Докато дойдеш до положение да отговаряш на известни условия.

Как ще докажете на човека, че огънят изгаря? Ако го хвърлите в огъня, той непосредствено ще опита свойствата на огъня. Човек трябва да мине през огъня на любовта, за да се пречисти.

Изгарянето на писмата в огъня показва, че трябва да се пречистват чувствата. По-напред тя ги туряше в огъня, сега той ги гори.

Коя свещ не се влюбва в светлината, и кое дърво не се влюбва в огъня?

Тя отсича безплодните дървета и ги хвърля в огъня.

Ангел се яви на Мойсея и му каза, че заради убийството, което направи, не му се позволява да се приближи при огъня, докато не събуе обущата си. Лъжците, крадците и престъпниците ще изгорят, а добрите, истинолюбивите и честните хора ще минат през огъня, без да изгорят. Който мине през огъня и се пречисти, ще намери истината.

Дървото, турено в огъня, изгаря, но не остава като дърво.

Защото дървото като дърво в огъня ще го турим, но като дърво в огъня не може да остане, то ще изгори.

Мисли, че са изгасили огъня, понеже дупката не свети.

Щом е така, грешникът има право да се топли на огъня и да се грее на слънцето, както и праведният. Не се ли грее на огъня, той съвсем ще измръзне.

Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие. Какво има, ако грешникът се грее на огъня.

Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня, или да го посади някъде, да изникне.

Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня или да го посади някъде, да изникне.

Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси.

Ние от ангелите се отличаваме, че те палят огъня, ние го гасим.

Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. - Защо богатството прави живота пълен? - Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня.

Пред огъня и най-твърдите тела отстъпват.

Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свещ. Една от основните мисли на лекцията, която трябва да задържите в ума си, е следната: Щом залезе Божественото слънце във вас, запалете свещта си и огъня на своето огнище. Настанало е време да запалите свещта на вашия светилник и огъня на вашето огнище.

Ще запалите огъня, ще запалите вашата свещ. Щом залезе слънцето, ще запалите свещта, ще запалите огъня вкъщи. Казваш, защо да го любя? Ти ще любиш, защото да обичаш някого, значи да запалиш огъня на своето огнище. Всеки един от вас да знае, че щом залезе Божественото слънце, да запали огъня в своята къща. Настанало е време да си запалите огъня.

Вторият свят е духовният – светът на огъня, т. е. светът на любовта. И най-жестоките престъпници, поставени на огъня на любовта, могат да се изправят. Изучавайте огъня и солта, да знаете, какви сили крият те в себе си. Мнозина считат огъня за сила, която изгаря и руши. Изучавали ли сте животворната сила на огъня? Който има любов, нека тури разгорещен въглен на ръката си, за да изпита силата на своята любов. Истински любещият държи огъня в ръката си, без да се изгори. – Защо? – Той е концентриран, мисълта му е свързана с Божественото Начало.

Тогава трябва да дойде някой отвън, да запали огъня ви, да ви спаси.

Ако вие сега във вашия живот не намерите тази първа клечка да драснете, да запалите огъня.

Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат.

Туй, което иде, то е като златаря, който туря златото в огъня, да го пречисти.

Тъй както кибритената клечка, ако всичките клечки са изправени, колко клечки трябват, за да се запали огънят? Една клечка трябва - ако знаете правилно да запалите огъня, една клечка ви трябва. След като имате огъня, можете да изкарате хиляди и милиони клечки. Ако ти можеш да си запалиш огъня с една клечка, то е достатъчно.

Какво трябва да се направи тогава? - Да се изгаси. - С какво? - С вода? - По друг начин не може ли? - Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. - Както виждате, с огъня лесно се справяте, но как ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? Например, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори.

Вие трябва да прибегнете до известен метод, трябва да изгасите огъня. Тогава, за да изгасите огъня, какво трябва да направите? Някой от вас ще каже: „Ако са дърва, трябва да се разхвърлят."

Следователно, днес от всички хора се иска да имат само една искра от вярата, за да запалят огъня си и да се стоплят.

Представете си, че вие туряте на огъня боб, искате да го сварите много добре. Ако имате отношения с този човек, той цял ден ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето.

Апостол Павел, след като се разби техният кораб, излезе на острова, събираше дърва, ухапа го една усойница, какво стана? Имаше едно страдание, стисна го, той го носеше, стисна го и си гледаше работата, стисна го в огъня. Стисна го в огъня. Може да излезеш на тридесет градуса студ, измръзнат ръцете, нищо не дава слънцето, трябва да се грееш на огъня.

Разпалихме огъня, братята стъкнаха голям огън и седяхме тук повече от един час. Колибите, всичко изправихме, направихме и огъня. Днес хляб имате ли? Ако е малко сух, понапечете го на огъня на една клечка, като го напръскате с малко вода, и така ще внесете един нов елемент.

Сутринта, когато слугата влязъл в стаята и видял господаря си тъй обвит от змиите, веднага турил един голям котел с мляко да се вари на огъня и после го внесъл в стаята.

Едва що турил на огъня тенджерата с лука да се пържи, когато Бог го посетил.

Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел.

Ако днес слънцето грее силно, трябва ли да седиш около огъня да се топлиш? Напусни огъня и излез вън, да се грееш на слънцето. Дръжте в съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня.

Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват.

Извадете го от огъня, колко време ще трае това състояние.

Цъкнат една клечка кибрит и мислят, че с нея могат да запалят огъня. Преди всичко, дърва са нужни за огъня. Ти не можеш да запалиш огъня, ако самата клечка не гори. Ако горят, той ще ги запали, а с тях ще запали огъня. Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението.

Как ще разберете живота, ако не сте се научили да мислите право? На огнището имате дърва, въглища, но не можете да запалите огъня. Който е намерил ключа на живота, той е запалил вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всеки измръзнал, отчаян, обезсърчен.

Той вдигна ръцете си нагоре, произнесе няколко магически формули, и падна огън от небето, който запали дървата на неговия жертвеник. – Кой е истинският Бог? – Истински Бог е Онзи, Който може да запали огъня на любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си.

Какво ще стане с боба, ако го турите да се вари в пукнато гърне, на което дупката е залепена с восък? Щом засилите огъня, восъкът ще се стопи, водата ще изтече и огънят ще изгасне.

И като го туря в огъня, показва, че не е твърд.

Ще дойде ден, когато ще живеят в огъня, като саламандрите. Най-после, ще мине през огъня, дето живеят саламандрите.

Сега вие ще попитате от гледището на строгата наука, възможно ли е това? Това е най-голямата възможност, към която хората се стремят, и ние се стремим, за да можем за бъдеще да живеем в пламъка на огъня вътре. Сега сме достигнали до едно място, ние сме живели в твърдата материя, живели сме във водата, сега живеем във въздуха, но наближава да идем да живеем в огъня, като тези саламандрите. Нали така се наричат духовете на огъня? Един ден и ние ще живеем като тях. Каква е разликата сега между тези 4 вида духове? Гномите, духове на земята, ундите на водата, сулфите на въздуха и саламандрите на огъня.

За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце.

Когато мислите и чувствата на човека са минали през огъня на любовта те са толкова пречистени, че отдалеч още издават своето благоухание. Не питайте можете ли да запалите огъня му или не. Ще се сърдите ли, ако приятелят ви запали печката във ваше отсъствие? Той знае, че ви няма в стаята, вижда, че е студено и, без позволение, влиза вътре и пали огъня ви. Друг е въпросът ако приятелят ви влезе лятно време в стаята ви и запали огъня. Ето защо, искате ли да направите услуга на приятеля си, запалете огъня му зимно време, когато е студено, а не лятно време.

Как ще се справите с кашлицата? Ако кашляте през зимата, трябва да имате дърва и въглища, да запалите огъня. В огъня, като символ на живота, се крие една динамична мисъл. Как ще запалиш огъня на огнището, ако изгасне? Как ще запалиш огъня на сърцето си, ако и той изгасне? Огънят на сърцето се поддържа от пулса. Той няма дърва, да запали огъня на своя живот. Ако дойде някой отвън и донесе дърва да запали огъня, умрелият може отново да се върне към живота.

Започне ли човек да припада от любов, причината с двояка: или преждевременно е влязъл в огъня на любовта, който изгорил всичките му връзки; или е попаднал в някакъв човешки огън, който изгаря и руши. Колкото грешници срещне на пътя си любовта ги взима в торбата си, туря ги на огъня и ги стопява.

Но откъде е излязла светлината в дадения случай? Отгде е излязъл огънят? От мисълта на това същество, което е запалило огъня. Но те произвеждат огъня.

Също така и човек минава през огъня на страданията и се пречиства. За пример, за да се прояви силата на огъня, нужен е мях. Когато мехът раздухва огъня, чукът и наковалнята започват своята работа. Проповедникът, моралистът са. морални мехове, които раздухват огъня в човешките сърца. Не поставите ли нещо на огъня, той е безпредметен. Сега каква връзка можете да направите между буквата „К" от думата „как" и огъня? Буквата „К"- К, написана хоризонтално, представлява два остри ъгъла, противоположни един на друг. Значи тук има съвпадение между белия цвят и огъня, за който говорим. Мисълта символизира огъня.

Ако види, че някъде става буйно горене, той веднага заповядва да се намали огъня.

Младите и старите трябва да се запалят от огъня на Любовта и да горят вечно.

Щом запалиш огъня, той не може изведнъж да изгори – време е нужно за това.

Нека пъшка, да раздухва огъня. И ковачът пъшка, духа, а с това раздухва огъня.

Който пъшка той раздухва огъня. Ти казваш ОХ или УХ и след като раздухаш хубаво огъня, започваш – трака, трука.

Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.

Майката казала: Тя има обичай някой да я носи до огъня и после да я отмества. – А, лесна работа, казал кандидатът. Той като се оженил, имал една слугиня, казал да я тури много близо до огъня, той запалил много камината. Но като ви напече хубаво при огъня, ти сам ще идеш, ще седнеш на друго място, ще вземеш поза, каквото обичаш, няма да чакаш да те носят или да ти турнат възглавница.

Когато Христос се яви на учениците си и им посочи на брега жарава, на която се печаха риби, с това Той искаше да им каже, че докато мислите и чувствата на човека не се опекат на огъня, те нямат сила в себе си.

Какви сили се крият в огъня и какви – в светлината? Силите, които огънят съдържа, са груби, разрушителни. За пример, ако сложите дърво в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Обаче желязото не гори в огъня, а само се нажежава и започва да свети. Значи всяко нещо, което е било в огъня, безразлично дали гори, или само се нажежава, изгаря кожата на човека. От действието на огъня телата губят част от теглото си, а под действието на светлината увеличават теглото си. Лошото в огъня е само тогава, когато тялото, което е изгоряло, не може да се възстанови.

Вие тургате дърво в огъня, то изгаря, но турете желязо, какво става? Нагорещява се, обаче, ако вие пипате дървото, което гори, то може да ви опари, но и нагорещеното желязо, което не гори, и то може да ви опари. Преди да сте турили желязото в огъня, то е тежало повече, а като го извадите от огъня, то тежи по-малко.

Нямате ли връзка с духовни същества, вие не можете да живеете духовно. – Защо? – Едно дърво само не може да поддържа огъня. Много дървета, съединени в едно, дават сила на огъня. Когато железарят слага желязото в огъня и го нагрява, това състояние е временно. След като го сложи 2–3 пъти в огъня, той ще го извади и ще го сложи на наковалнята, ще го удари няколко пъти, докато му даде желаната форма. Преди да е минало през огъня и наковалнята, парчето желязо нямало никаква цел и предназначение.

Под думата временни онзи железар, който е турил един гвоздей на огъня, той целия ден няма да го бие, той го тури веднаж-дваж, трака, трака и после го остави, погледне го и го остави настрана. Онзи, който те е турил в огъня, ще те почука малко и ще те остави. Колко минути си бил в огъня? Вие били ли сте железар или някои от вас железарство учили ли сте? Може някой път, колкото за опит да видите какво прави железарят.

Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте.

Щом излезе от Бога, изгубва свободата си, не е господар на своето положение и го виждате или върху някоя перустия на огъня, или в някоя тенджера, или в някой човешки стомах.

Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, дават нещо ново, но ученикът трябва да търси, да прави опити.

Дойде един от тях около огъня, вземе цигулката си и раздава.

Запалката на огъня е Любовта, която идва от Бога.

За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Добре е всички да взимате участие в сеченето и пренасянето на дървата, че като се греете на огъня, да изпитвате приятност, че и вие сте взели участие в общата работа.

Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.

Иска ли човек да свари боб, той сам трябва да сипе вода в гърнето; после да сложи боба, лука във водата и да постави гърнето на огъня.

Когато някой се разгневи или кипне много, казвам: „Огънят ви е буен, извадете малко дърва от него, за да се намали силата му” – като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне.

Представете си, че този Учител е изпратен от Невидимия свят с голяма мисия, свързан е с Разумните същества на Небето и на Земята, дадена му е голяма власт, а при това някой обикновен човек се произнася за него, че бил голям невежа – знаете ли какво може да стане между Учителя и обикновения човек? Думата Учител символизира Божественото в човека; какво придобива човек, ако влезе в стълкновение с Божественото в себе си, какво става, когато дърветата се карат с огъня? В тази борба огънят надвива и дърветата съвършено изчезват – което дърво да турите на огъня, в края на краищата то ще изчезне, ще стане на пепел. Всяко дърво става на пепел, но при известни условия, а именно когато няма Живот в себе си, т.е. когато не расте, когато не се развива; с други думи казано, когато дървото не обича огъня, то става на пепел. Казвате: „Какво нещо е Истината?”; Истината е отвлечена идея, с думи тя не може да се обясни – който иска да знае какво нещо е истината, ще му кажа: „Ела и виж.” Който отиде при Истината, той не може да се върне назад между хората, не може да има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може да се върне между дърветата и да има предишните си отношения с тях, така и човек, който е ходил при Истината и я видял, не може да се върне назад между хората. С това Бог иска да каже на хората: „Както Моят пръст гори и се пържи на огъня, така и вашият живот ще отиде, ще изгори, ще се превърне на прах и пепел, ако не се опомните навреме.”

Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня.

Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня.

Ще кажете: възможно ли е изворът да е жив? Питам: когато влезете в някоя осветлена къща, и на огнището й гори огън, на който ври нещо в тенджера, какво показва това? Това показва, че в тази къща има някое живо същество, което е запалило лампите, наклало огъня и изчистило къщата. Ако вие загасите лампите и огъня в тази къща и направите още някаква пакост, по този начин вие пакостите на разумното същество, което живее в нея.

Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият.

Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Половината восък отиде в огъня. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вие ще го вземете назад от огъня. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.

Обаче добрите няма да изгорят; те ще преминат през огъня, ще се пречистят, а лошите, които са в противоречие с Природата, ще изгорят, ще се стопят, както изгарят труповете на умрелите в специални пещи, крематории.

Ти, след като си мислиш дълго време, след като си приготвил всичкия материал, дойде един учен човек, драсне и запали огъня.

Но приятно е, че в огъня ще се опече.

Запалените дърва в печката стимулират огъня.

Не мисли, че ти си запалил огъня. Ти си създал условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които са вън от тебе. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Тогава турям вода на огъня да ври и пия топла водица.

Вие имате право да имате и известни съображения, но питам, ако Слънцето не е горещо тяло, как ще изпраща топлина на Земята? От друга страна в огъня живот няма.

Мислиш ли, че могат да те убият? Светията гори в огъня и си пее.

Той чу първо гласа на Бога чрез бурята, чрез огъня и се скри. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. Могат ли с твоята топлина да запалят огнището си, да опекат хляба си и да сварят яденето си? Ако палиш огъня на хората, светия си; ако само дим правиш, никакъв светия не си.

Някои хора имат навик, особено като отидат в село, постоянно да човъркат огъня; но това не е нещо важно, то си е тяхна работа. Светлината идела от лампите, от огъня, от свещите.

С какво ще го бият, ако е направен от течна, въздухообразна или огнена материя? Вие биете огъня с дилафа, но с какво ще биете оня, който може да запали цялата земя? С огъня лесно се справяш – духнеш го няколко пъти, мушнеш го с дилафа и казваш: Ако не слушаш, ще те изпъдя, друг ще дойде на твоето място. Оня, който направил капана, бил по-умен и по-голям юнак от мене. – Как ще излезе плъхът вън от капана? – Като научи свойството на огъня. Той знаеше свойството на тоягата, на духането, но до огъня още не беше стигнал.

Аз ви (познавам тия герои) намирам, синца сте герои в туй отношение, отлични герои сте за огъня, да не стигне по-нататъка вашето геройство. Той не знаеше свойството на огъня.

Кога? Когато ние станем учени хора, когато ние употребим закона на Любовта и да знаем, как да си служим със своите чувства, с огъня.

Някой запали огъня, затвори печката и излиза навън.

Някога може да дойде човек отвън, да донесе кибрит и да запали огъня, но когато си сам, при неблагоприятни условия, трябва да имаш поне една клечка кибрит в джоба си, сам да си запалиш огъня.

Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне.

Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос.

Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече.

Защото някои стари хора, след като са произвели огън, са го изгасили с вода, и повече като нямат сила да запалят огъня, зъзнат на студа.

Какво ще направиш, ако отидеш на гости лятно време при външна топлина 35º С, а домакинът запали огън да те стопли? Ти ще махнеш ръка и ще бягаш далеч от огъня. Обаче изгасиш ли огъня през зимата, ти не разбираш отношението между явленията. Седиш близо до огъня и се печеш: чудиш се кой е наклал тоя огън, защо са го наклали. Какво ще правиш? Ще се отдалечиш от огъня на два-три метра разстояние и ще се освободиш – от тебе зависи.

Аз съм при огъня.

То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, аз те турям в огъня да се пречистиш. Мястото ти не е в моята пета, но в огъня. Ако туриш дърво в огъня, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, желязото, поставено в огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Значи, дървото изгаря в огъня, желязото се нагорещява и започва да свети, а златото се очиства и запазва цвета си. Желая ви да минете през огъня и да се очистите като златото.

Какво става с тръна? Турят го в огъня и го изгарят. Той има пещ и ще тури в огъня. Ще каже: "Както ти ми причини страдание, така и аз ще те туря в огъня." Ще те тури вътре в огъня. Ако туриш дървото в огъня, то ще изгори и ще се превърне на дим и прах. Сега аз желая вие като злато да минете през огъня и да се очистите.

Щом ви е страх от огъня, се обезсърчавате.

Щом запалите огъня, ръцете ви ще се стоплят.

Тогава? Вие сте в гората, трябва да намерите малко сухи клечици, оттук, оттам, ще съберете и малко сухи листа, ще запалите една кибритена клечка и ще накладете огъня. Сега това е една мъчнотия – това, което не може с търкане и с духане, най-после, като почне да работи ума ви, ще си накладете огъня и ще си стоплите ръцете. Тогава питам: При огъня можете ли да си стоплите ръцете? (Разбира се, може).

Казала водата на огъня: "Аз мога да те загася, но ме е страх, че ще замръзна. Аз бих изгасила огъня, имам сила, но боя се, че ще замръзна". Питам: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трябва да го загасява? Огънят е независим от водата, той си има свой живот, има си своя работа. По принуда някой път турят водата в огъня. Като говорим за водата и огъня, какво трябва да разбираме? Това са общи положения, общи понятия, философите мислят, че тяхната философия е права.

И хората като гледат този учения лист, в огъня го изгарят.

Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по един лев и аз ще дам един лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще стъкмя огъня и ще опека хляба.

Всъщност първоначално огъня го нямаше. Оня, който запали свещта, той създаде огъня. – Как? – Като запали клечка кибрит.

Вярно е, че огънят превърна свещта на газ, но всъщност огъня го нямаше. Откъде огъня запример? – Туй същество, което дойде и запали свещта, то тогава ли образува огъня? – Но да допуснем, че туй същество иде и носи една кутия кибрит, извади една клечка и запали свещта? – Откъде дойде огънят? – Вие казвате: Какво стана с кибритената клечка? – Тя като дойде какво ще стане? – Запалва се свещта и гори. Седя при огъня, това не е последно нещо.

Ако сложиш на огъня сухите дървета, т.е. сухите мисли, чувства и постъпки, но не можеш да ги запалиш, ти си от невежите. Те трябва да се сложат на огъня и да се изгорят. И праведният, и грешният ще изгорят на огъня на Любовта. Едните ще отидат във вечния огън, а другите – в огъня на Любовта. И по вашите лица виждам една усмивка, която като Сара казва: „Я стане, я не стане!“ Сега ви говоря за огъня на Любовта. Бъди алхимик, за да можеш да си сготвиш яденето на огъня на Любовта. Един ден ще направя с вас следния опит: Ще събера всичките ви отрицателни мисли и ще ги сготвя за обяд на огъня на Любовта. Когато пъхнете пръста си в огъня и се опарите, кой е виновен за това – вие, или огънят? Огънят ни най-малко не е имал намерение да ви изгори. Като сте бъркали в огъня, вие сам сте се изгорили.

Невъзможно е да отидеш на онзи свят и да не се реформираш, както невъзможно е да влезеш в огъня и да не се нагорещиш.

Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Божията воля, турям ги в едно гърне на огъня, да ги стопя.

Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе.

В света иде едно спасение от огъня. Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е поп, философът ще престане да е философ.

Докато чакали реда си, те чули банкера да говори строго на слугата си: „Защо не внимаваш, като палиш огъня? Ти запали две клечки кибрит, когато можеше да изгориш само една“. Мъжът донася дърва и вода, а жената наклажда огъня.

Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи.

Отдолу, в центъра на земята, има учени хора, те пращат енергията. – В центъра на земята няма ли огън? – Има учени хора, които живеят в огъня, както ние живеем във въздуха и колкото по-голям е огънят, по-добре. Ако моите думи не са верни, кажете ми, кои хора не са горели в огъня на любовта? Че двама души да живеят по любов, то е най-красивото нещо.

Ако една тенджера турите на огъня, защо на водата е по-лесно да се качи като пара? На човека му е по-лесно да слиза отгоре към ниското, а на парата е по-лесно обратното.

Веднага го турят на огъня да се опече. – Защо постъпват така? – Ти защо ловиш рибите? Както ти ловиш рибите, така и те ловят хората – имат нужда от тях.

Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня.

Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете.

Оттук вадя следните изречения: ако при водата, която тече около тебе, не изпереш дрехите си, у кого е погрешката? Ако при хляба, който имаш, ти стоиш и размишляваш, че е твърд, че трябва много дъвкане, че не струва и те мързи да си вземеш, у кого е погрешката? Ако дървата са наблизо и тебе те мързи да се накладеш огън и се свиваш, духаш ръцете си, озърташ се да дойде някой да ти накладе огъня, у кого е погрешката? Чудиш се защо никой не дойде да ти изпере дрехите, да ти донесе хляб, да ти накладе огън, когато можеш сам да си услужиш.

Кой е по-силен: който се топли на огъня, или който кладе огъня? Обаче и този, който се топли на огъня, и този, който кладе огъня, трябва да благодарят на клековете, че стават жертва за тях.

Първият му казва: „Ще почакаш малко, да накладя огъня“. Дохожда след това един добър човек, моли се, иска малко хляб. – „Почакай, ей сега ще накладя огъня, ще опека прясна пита.“ Духне огъня веднъж–дваж и той веднага се запалва. Слага питата на огъня, и след 10–20 минути и двамата ядат прясна, топла питка.

Божествените дървета дават плод на 12-тата година от посаждането си. „Ако не пребъде някой в мене, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка, и изсъхнува; и събират ги, та ги кладат на огъня и горят“. „Ако пребъдете в мене, и думите ми пребъдат във вас, каквото искате, ще просите и ще ви бъде.“ В този стих има три връзки, без които нищо не се постига. „Ако пребъдете в мене“ – първата връзка. „И думите ми пребъдат във вас“ – втората връзка. „Каквото искате, ще ви бъде“ – третата връзка.

Не очаквай много от огъня, където всичко изгаря.

Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.

Отвори душата си, драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на любовта.

Ако десет души се сражават с 10 000 войника, разумна ли е такава война? Ако с една кибритена клечка запалиш огъня, тази жертва е на място, но ако изразходваш цялата кибритена кутия и не запалиш огъня, тази жертва не е на място.

Ако 10 души се сражават с 10 хиляди хора, тази война разумна ли е? Ако една кибритена клечка, която цъкнеш и може да запали огъня, тази жертва е намясто.

Когато един човек дойде зимно време в къщата ви и донесе един кибрит, драсне и запали огъня, не носи ли ти щастието? Носи.

Когато един човек дойде зимно време в къщата ви и донесе кибрит, драсне и запали огъня, не ти ли носи той щастието? Носи го.

Казвам, турете я на огъня, стоплете я.

Казвам: сложете я на огъня, стоплете я, поставете нов фитил, ако не гори, пак сложете втори, трети фитил, докато започне да гори.

Обаче, вода, изложена на студа, замръзва; ако се тури на огъня, тя започва да ври и постепенно се изпарява. После ще внесеш водата в стаята, ще я сложиш на огъня и след няколко часа водата е изчезнала. – Защо? – Огънят е силен.

Казва си: „Какво ли чака?“ След като обиколил целия ад и се връща, видял, че около тази пиростия има голям огън и този човек гори в огъня.

След като обиколил целия ад и се върнал, видял, че около тази пиростия има голям огън и същият човек гори в огъня.

Представи си, че туряш едно парче желязо в огъня.

Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка – да цъкнеш, да запалиш огъня.

Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка да цъкнеш, да запалиш огъня.

Коя е първата дума, която ще кажеш на онзи, когото обичаш? Как посрещаш госта, когото обичаш? Първата дума, която му казваш, е „добре дошъл!“ На човека можеш да кажеш „добре дошъл“, но как ще посрещнеш ангела? Какво ще кажеш за огъня, който гори? Можеш ли да му кажеш „добре дошъл“? Ако огънят се усили и запали къщата ти, не можеш да му кажеш „добре дошъл“.

Пазете се от красивите жени! Като си при огъня, може да се запалиш. Това е едната страна на огъня, но може да си свариш вода и да си сготвиш - това е другата му страна.

При огъня като си, може да се запали нещо, но в дадения случай огънят произвежда по-голяма полза.

Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл.

Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл.

Като оставим снега или леда на огъня, той се стопява и се превръща в течност.

Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото.

Ти туриш пръста си до печката, изгориш пръста си, като го вкараш в огъня, изгориш си пръста, и страдаш.

Аз взимам клечка кибрит и запалвам огъня. Значи, запалвам огъня, запалвам плевнята, запалвам и къщата. Като горят, те ще се изчистят, както златарят пречиства златото и среброто на огъня. Това подразбира, че той е минал през огъня и се пречистил. Тогава ще кажете: Благодарим на този човек, който внесе огъня вкъщи, да се постоплим.

Какво отношение има към топлината онзи, който страда и се оплаква от нея? Като срещна човек, обгорен от огъня, аз зная вече, какво е мнението му за него. Питам топлината, огъня: Защо си постъпил толкова лошо с този човек? – Защото е обикновен, глупав. Като говоря за огъня, нямам предвид физическия огън, но съществата, които живеят в него.

Във физическо отношение по закона на резултатите това не е вярно, но по отношение на съществата, които живеят в огъня, в топлината, това е вярно.

Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Като пали огъня, той не иска никой да го види.

Той вижда, че те имат дърва, имат кибрит, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Те влизат, нареждат се около огъня и казват: Сега е много хубаво при огъня. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре, прави от него една прясна пита, слага я в огъня да се опече и след половин час питата е готова. Като пали огъня, той не иска никой да го види.

Как ще засягам отношенията между дървата на огъня? Щом турят дърва, огънят непременно ще гори. Ако аз съм по-висок от вас, това е външно различие. – В какво отношение човек стои по-високо от вълка? – Че не яде овце по начина, по който вълкът ги яде. – В какво отношение човек е по-високо от овцата? – Че не оставя нечистотиите около себе си. – В какво отношение той е по-високо от козата? – Че не ходи да рови около къщите, не гризе младите клончета? – В какво отношение стои по високо от водата, от въздуха? – Водата работи подпочвено и руши; въздухът, като вятър, изкоренява дърветата. – В какво отношение човек е по-високо от огъня? – Че не изгаря къщите на хората. Следователно, човек трябва да стои по-високо и от животните, и от растенията, както и от водата, въздуха и огъня, но само при едно условие – когато се пробуди Божественото съзнание в него.

Те могат да вземат материала за огъня, но самия огън не могат да вземат.

Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят.

Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах. Огънят е едно благо, но той може да направи пакост, детето му може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виновен в случая? Ти, умният човек, след като си си служил с огъня, загради го, сложи един връшник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори.

Вземете в природата огъня.

Казват за някого: „Стопил се горкият човек!“ – От какво се стопил? – Ако е направен от захар или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня.

Също и на огъня нищо не можеш да направиш. Жена му шътала около огъня, а децата играели край нея.

Слага дърва в нея, драсва клечицата и запалва огъня. Казвам: Ако малката клечица не запали огъня на твоето сърце, твоите работи остават безсмислени.

То е все едно да нагорещяваш желязото в огъня: нагорещиш го, то се зачерви – извадиш го от огъня. Като постои малко вън от огъня, то изстива.

Като го турят на огъня, извличат каквото искат.

Казвате: Желязото го мъчат, златото го мъчат като го сложат на огъня. Златото го поставят на огъня, но това е закон на насилие.

Рибите владеят водата преди тях, но какво са постигнали със своето плаване? Хората ги ловят с мрежи и въдици и ги пекат на огъня. Както рибите и птиците стават жертва на хората, на техния огън, на тяхната пиростия, така и учените опитват силата на огъня.

Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.

Какво ще кажете за огъня, който само пуши и дими? Гори ли този огън? Стаята, в която гори огън, трябва да има чист въздух, без никакъв дим. На онзи, който си е доспал, казвам: Стани, наклади огъня и започни да пееш. Какво прави майката? Тя стане рано, преди изгряването на Слънцето, накладе огъня, приготви закуската. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? Има ли нещо лошо в това, че грееш и двете си ръце на огъня? Друг е въпросът, ако не си внимателен и разумен и изгориш ръцете си.

Той разбра, че Бог не е в бурята, не е в огъня, но в тихия глас.

Ако знаеш как да драснеш кибритената клечка, ти ще запалиш огъня и ще се стоплиш; ако не можеш да запалиш огъня, ще трепериш от студ и ще кажеш: „Лоша е съдбата ми“. – Това е частично разбиране.

Ако знаеш как да я драснеш, и запалиш огъня.

По-добре да ги сложиш в огъня да изгорят, отколкото да им кадиш тамян. Питате каква е волята Божия. – Да се греете на слънце. – „На огън не можем ли да се греем?“ – Може и на огън, но само на огъня на вашия добър приятел, който ви обича. Ако се греете на чужд огън или на огъня на човек, който не ви обича, ще се намерите в противоречие. Един баща казал на детето си: „Синко, иди да запалиш огъня на огнището, всичко е приготвено: и дърва, и запалки. Много от сегашните хора са такива деца – вместо да запалят огъня на огнището, те палят чуждите плевни. Ти виждаш огъня и не знаеш какво да правиш. Запалете огъня си и си направете попара. Нека всеки запали огъня си, да се облече, да излезе вън на светлината, и всичко ще се оправи. Ще ви отговоря фигуративно: Седя при огъня. Дърветата ме питат какво ще стане с тях. – Много просто, всички ще изгорите. – Ние не се мърдаме от тук. – Ще ви сложат в огъня и на пепел ще се превърнете, няма да ви питат искате или не искате.

Представете си, че вие като българи научени сте да си палите огъня само чрез огнило. Ето вземете тази модерна кутия с кибрит от най-последните изобретения и запалете една клечка – с нея да си запалите огъня.“ „Ами дали ще гори?“ „Вярвай, ще запалиш огъня.“ „Ама да не ни говориш само така?“ Вярвайте, ще опитате каквото ви казвам. Като вземеш да палиш огъня си, ще провериш дали е вярно, или не. Като драснеш една клечка кибрит, ще запалиш огъня. Аз ви давам една кутия кибрит, изваждам пред вас една клечка кибрит и запалвам огъня. „Ама другите клечки горят ли като тази клечка?“ Там е сега учението, ще ги опитате.

Представете си, че вие като българи сте научени да си палите огъня само чрез огниво. Аз идвам при вас и казвам: Оставете настрана вашите огнила! Ето вземете тази модерна кутия с кибрит, от най-последните изобретения и вземете една клечка да си запалите огъня. - Ами дали ще гори? - Вярвай, ще запалиш огъня. - Ама да не ми говориш само така. - Вярвайте, ще опитате каквото ви казвам. Като вземете да палите огъня си, ще проверите, дали е вярно или не. Като драснете една клечка кибрит, ще запалите огъня. Какво има да се съмнявате? Аз ви давам една кутия кибрит, изваждам пред вас една клечка кибрит и запалвам огъня. - Ама другите клечки горят ли като тази клечка? - Там е сега учението, ще го опитате.

Какво си научил досега? Ще драснеш клечката кибрит и ще запалиш с нея свещта или огъня.

Златарят изпитва нещата чрез огъня. И тъй, искате ли да придобиете чистота и светост, оставете се на огъня на Любовта.

Щом се постави огъня в печката, тя може да стане ценна.

Машината е пред вас, но няма кой да слага вода, въглища, да кладе огъня.

Яли и пили и на другия ден пак го завели при овцете, при огъня, дали му и кривака, защото той не е бил умен.

Като турите желязото в огъня, то се нагорещява, става червено, а може и да се стопи – това зависи от температурата. Като го извадите от огъня, то изстива. Ако турите дървото в огъня, то изгаря и се превръща на пепел.