Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.

В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.

Обичта е насъщен закон.

След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си.

Те трябва да приложат Любовта и Обичта.

Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта.

Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта.

Думитѣ „мѫжки и женски полъ” подразбиратъ любовьта и обичьта. Мѫжътъ представя любовьта, а жената — обичьта. Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта.

Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни.

Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”.

Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Числото 2 е закон на Обичта, а числото 3 – закон на самопожертване, т.е. закон на равновесие в Природата.

Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Числото две е законъ на обичьта, а числото три — законъ на самопожертвуване, т. е. законъ на равновесие въ природата.

Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота. – "Как ще постигнем това, чрез Обич ли?" – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания. – “Тогава, да се обичаме!” – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на земята.

„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.

Той не знае как се изявява Обичта.

Той не знае, какъ се изявява обичьта.

Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.

Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема.

Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.

Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.

От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта.

Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта.

Помислете как ще разберете Обичта. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа.

Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване. Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта.

Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме. Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта към нашата душа и духа към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия Живот, който владее Земята. Днешният ден има символично отношение към бъдещето: бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, култура на Обичта и култура на Духа. Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата вселена. По какъв начин? Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: “Затова ли се оженихме?” Това е старата култура на женитбата. Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа.

Казвате: Тогава всички да станем болшевици. – Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици.

Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици.

Обичта се състои в това да понасяме обидите.

При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш.

Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот.

Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка? Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много обичам“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом. Всяка мома иска да има лице, очи, вежди, коси, ръст, дрехи такива, които да се харесват на възлюбения й – тази е скритата мисъл на обичта й.

Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Любовта твори, а Обичта съгражда. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта. За мене има Господ, Той е Обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам. За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.

Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Повярвайте в силата на Любовта и на обичта и ще имате Живот вечен.

Обичта – това е като извор, бликащ отдолу.

Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта.

Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство.

Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце.

Те приготвят човека за обичта и любовта. Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми.

Търпението произтича от Обичта. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии.

Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта.

Обичта пази всичко. И сега аз ви желая да любите и да получите всичко, и да имате обичта, за да пазите всичко.

Ако вземем един студен предмет, за да познаем, че той е студен, трябвало е преди това да сме пипали топъл; за да познаем, че обичаме, трябва да сме мразили, защото, с което чувство изпитваме обичта, със същото чувствуваме и омразата; с което чувство, или сетиво, изпитваме топлината, с него изпитваме и светлината.

Розовата краска е за обичта.

Рибите, рибите! Обичта не е само в писмото.

Момата казва: „Когато имамъ тази обичь въ душата си, на никаква митарница не мога да стоя.“ Но щомъ дойде, вие съврѣменнитѣ хора да разглеждате обичьта, да разглеждате тази любовь, ще я оспорите, т. е. вашата любовь, още не е издържала изпита си.

Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого.

И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша?“ Защото обичта се показва във време на нужда.

А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.

Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Обичта осмисля нещата.

Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства.

Обичта си е обич.

Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление.

Когато казвам „да се обичаме“, вие отговаряте: „Нима не знаем обичта и че трябва да се обичаме?“ – Не я знаете.

За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ. За да напишете едно стихотворение, коя е подбудителната причина? Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си!“ Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта.

Преди да изговорите думата Господ, Обичта трябва да предшества; да произнесете думата Господ без Обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде. Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни!", с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума!". Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат - от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта.

Той е обичта.

Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома.

Как ще го преживееш? Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта. Аз говоря за обичта. Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!“ – спира ви дишането, спира мисълта, избягват живота живота и съзнанието.

Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.

Какво дава обичта? – Нищо не дава.

Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо - това е стремежът на душата.

Сега, обичта към растенията, запример, един окултен ученик трябва да я изрази, като се заеме да обработва някои от овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата или други някои.

Обичта към растенията се изразява в отглеждането им.

Обичта не е за тях, а е за падналите.

Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума.

Обичта внася разбирателство между хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Обичта всякога дава, а не взема. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л".

Обичта всякога дава, а не взема. Но изобщо, обичта всякога дава.

Колкото по-лесно се съединяват два елемента, толкова по-голяма е обичта между тях. Като казвам „обич”, във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми. – Какво е било първоначално отношението между хората? – Първоначално; те не се раждали така, както сега. – Защо? – Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив.

Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух.

Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.

И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта.

Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма.

Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца.

Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.

И най-после, вие ще кажете: „Ами Господ за мене грижи ли се?“ Ти за Господа грижиш ли се? – „Ами Господ за мене мисли ли?“ Ти за Господа мислиш ли? – „Господ с мене занимава ли се?“ Мислите ли, че аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. И целият научен свят е пълен с такива научни теории. „Аз – казва – ви познавам.“ „Вие – казва – не ме обичате.“ Ами че ти познаваш ли какво нещо е обичта? Казва някой: „Ти не ме любиш“.

В обичта няма нищо лошо, но лошото е, че в дадения момент у мен се поражда желание да взема ябълката и да я изям.

Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч.

Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“? Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието да имаме вяра? Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта? Вижте, това е един детински въпрос. Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас. Единство в Обичта, в Любовта, в Знанието: тия неща, които са реални – в тях единство може да съществува, но в тия неща, които не са реални – за тях единството се изключва. Сега вие говорите за единство на Обичта. По какво се различават Обичта от Любовта? Любовта и Обичта имат един и същ произход, но те не са родени в едно и също време от Бога. Коя е родена по-рано – Обичта или Любовта, как мислите? – (Любовта.) Да, Любовта е първата проява на Бога. Обичта после се е явила в света. И тъй, Любовта е единство на Обичта. Придобивате Любовта! Обичта е един начин да предадем Любовта си на другите хора.

Знаете ли в какво седи обичта? – Ти ще дадеш на всяко дете изобилно, но всяко дете ще го поставиш при тези условия, при които то може да се ползва.

Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести.

Обичта към злото му дава сили.

Аз свързвам думата „прося" със закона на обичта. Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта. Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата.

Съвременните учени ще кажат, че това е атавизъм. – Не, такава е била обичта на влюбените преди хиляди години.

Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.

Правете добро, обичайте, за да имате обичта.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П. Първият акт на живота е обичта. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Първият път на Живота е Обичта. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого.

Обичта се проявява в три посоки.

Това е едно правилно граматическо изречение, но обичьта съ думи не се изказва. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето.

Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето.

Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость.

Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост.

Сега във вас се явява друг въпрос: каква трябва да бъде обичта? Щом започнете да философствате върху обичта, вие разваляте заповедта.

Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.

Обичта, Любовта е която може да хвърли Светлина и топлина в една душа да се разтвори, за да я познаеш.

За какво може Бог да обича човека? За какво може професорът да обича своя студент? – За неговите способности, за обичта му към науката и за вниманието му към предмета на неговия професор, както и към него самия.

Ами ти като мислиш за общественото мнение, не е ли същото, че искаш обичта на хората? Като пишеш нещо, не е ли пак за хората? Искаш да имаш власт.

Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки.

А пък обичта подразбира непременно млади хора.

Обичта не седи в красотата. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.

Онези, които ви обичат, те не живеят на земята, защото обичта е постоянен, непрекъснат процес.

Военните, офицерите, искат да имат обичта и почитта на техните – всички имат право.

Какво трябва да се направи, за да се обичат хората? – Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва да се вади със сонда.

Светът е пълен с обич, само че сега обичта е дълбоко, че трябва със сонди... Течения има, само трябва да знаете как да намерите обичта.

Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов.

И тогава аз казвам: Да проявиш обичта си към някого, това значи да направиш такова нещо за него, което дълбоко да засегне душата му.

Обичта зависи от Божествените неща.

Обичта пък е лявата страна на живота.

Омразата и обичта, това са двете страни на любовта.

В този живот ние туряме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот.

Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа.

Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините.

За пример идеите ви за Любовта, за обичта, за милосърдието, за търпението и за всички останали добродетели се различават.

Какви са отношенията между самите ученици? Ако в едно отделение има 30 деца, обичат ли се едно друго? Ако тези деца се разпределят на групички две по две, само тия, които се обичат, може да се изчисли, каква е обичта на едно дете към друго. Ние, по някой път, считаме, че обичта, любовта не са важни неща.

Топлинният етер т.е. първичната енергия, която е започнала дейността си, има връзка с обичта, с любовта. Законът за обичта е следният: щом у мене се зароди чувство на обич, понеже обичта слиза отгоре, от Небето, аз непременно трябва да нося нещо, трябва да дам нещо.

Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.

Обичта съществува. «Аз не мога да любя» – то е лъжа, то значи не ти са дадени условия, ти си едно семе в хамбаря.

Казвате: Да се обичаме! Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата.

Не, само обичта е в сила да унищожи действието на омразата.

От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.

Обичта е достояние на душата. И животните познават обичта.

Това е обичта към Истината.

Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи.

За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят.

Тъй щото, когато става въпросъ за обич, за близост, трябва да знаете, че обичта, както и близостта са вътрешни.

Както от млякото на майката зависи здравословното състояние на детето, доброто състояние на неговия ум и на неговото сърце, на неговите мисли и чувства, тъй и от обичта, от любовта на ученика към знанието зависи неговото правилно развитие. Всеки ден, като се разширява съзнанието на ученика, трябва да се увеличава и обичта му към знанието, към проучаване живота.

Ако е въпрос за светлина, коя светлина може да се сравни с Божията? Тогава за какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? – Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? – За истината, която е вложена в нас.

Според мене, обичта е бостан, или лозе, насадено с най-хубави дини и грозде.

Обичта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Обичта подобрява здравето на човека. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявили обичта.

Следователно докато се привлича от обичта, от любовта на хората, човек слиза към центъра на земята и започва да се товари с нечистотии.

Обичта, любовта върши чудеса.

Обичта към майката и бащата се проявява навън, а тази към ближния – навътре.

Защо е необходима обичта за човека? – Обичта е ограда на човешката градина, в която хубавите плодни дървета, посадени от памтивека, ще могат да растат и да се развиват правилно.

Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни.

Обичта и омразата към човека се обяснява не само чрез законите за падането и отразяването на светлината, но и чрез Великия закон на Любовта.

Вземете един килограм чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте в нея енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. При всяко пиене на водата винаги дръжте в ума си мисълта, че в нея са вложени енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта.

В обичта си човек започва добре, свършва зле. И на земята обичта трябва да бъде такава.

Заради обичта към онова братче в къщи, ти вече си сменил енергията.

Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха.

Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч.

Любовта, обичта изключва всякакво съмнение.

Често хората се оплакват, че никой не ги обича, че и Бог даже ги е изоставил. — Как разбират те обичта? Да обичаш човека, това не значи да го туриш на първо място. Обичта по такъв начин не се изказва.

В какво седи обичта? Да вземем първото място, по физически както разбираме - да бъдем с най-хубави дрехи облечени, според най-последната мода; като отидем в едно общество, да ни дадат първото място; ако е някоя служба, да вземем първото място; ако сме военни, да сме генерал; ако сме учители, да сме директор на гимназията или в първоначалното училище главен учител; ако е свещеник - архимандрит или владика, или патриарх; ако е вкъщи, да е баща, кесията да бъде пълна, да бъде богат.

Като свири той на хората, те трябва да го обикнат и е обичта си да го възнаградят.

В какво се заключава разликата между обичта на хората? – В дължината на окръжността. Ако обичта е външният кръг, дължината на окръжността, т.е. кривата линия е по-голяма, удължена; ако обичта е вътрешният кръг, дължината на окръжността е по-малка, т.е. кривата линия е съкратена.

Същият закон трябва да се приложи и по отношение на обичта, на любовта.

Тя е мисълта за вярата и за обичта. Тъй щото, вярата, обичта на човека се отнасят до Бога, до Първичната Причина, до Любовта.

Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях.

Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея.

Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството.

В обичта си към някого, човек разполага с хиляди начини, чрез които да му помогне, да му даде нещо от себе си.

Изгубят ли Божественото в себе си, и обичта на единия към другия изчезва. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне.

Вие трябва да проучвате качествата на вашата обич и любов, защото каквато е обичта и любовта, такива ще бъдат и нейните резултати.

Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта. Обичта не е нито за младия, нито за стария.

И когато човек се е научил да служи на Бога и да почита себе си, тогава той ще може да приложи и обичта. Обичта е един Божествен принцип. Служенето е разбиране на физическия свят, почитта на духовния свят, а обичта на Божествения свят. Ти в смъртта си господар на смъртта, това е обичта.

Щом се приближите, т. е. щом намалите разстоянието между него и себе си, обичта ви отново ще се прояви.

Любовта, обичта, поддържа живота.

Какво нещо е обичта? Така, както съвременните хора разбират обичта, тя е особен род търговска сделка: ако даваш нещо, ще получиш; ако нищо не даваш, нищо няма да получиш. Значи, обичта подразбира плащане за свършване на някаква работа. Щом престане плащането, отношенията се развалят, т. е. обичта изчезва. Най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичта им.

Това не е достатъчно, за да я убеди в обичта си. Силата на обичта, на любовта на човека се определя от интонацията, с която тия думи се произнасят.

Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл.

Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.

Казвам сега, законът, който ще извадите: Всякога, когато безлюбието влезе в света, когато се наруши законът на обичта, хората започват да умират.

Какви са доказателствата ви за това? Ако вие поставите обичта на изпит, вие не знаете колко от обичта на съвременните хора ще издържи. Обичта им не е отишла далеч. Ние трябва да знаем, че обичта, на която ние градим живота си, тя е слаба още. Онази идея, която прониква у нас, обичта, която ние сме имали към известен предмет, тя ще определи нашето качество, доде ние сме достигнали.

Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата.

Коя е причината, че всеки човек отправя обичта си към специални животни? Това се дължи на енергиите, които различните животни съдържат в себе си. Оттам човек предава обичта си и към своите подобни.

Най-хубавото дава Венера - любовта, обичта дава на Божествения свят.

Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.

Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.

Обичта и любовта в света имат отношение към истината.

Или обичта, която може да се зароди във вашия живот, как трябва да я използвате? Аз ви казах, Учителят не се занимава с погрешките, аз съм чужд за погрешките, чужд за морализиране, чужд за отрицателните страни. И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по-слаба.

В какво? Точни да бъдем в обичта. В какво седи обичта? Сега новото определение.

Запример каква е разликата между страха и обичта? Те са неща, които се изключват.

Как познавате, кои мисли и думи са добри? Думата "Обич" добра ли е? Мисълта, която е скрита в тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатите, които обичта произвежда. Значи мисълта, скрита в обичта на вълка към овцата, не е добра. Обаче, обичта на вълка към овцата събужда омраза и негодуване в овчаря, който се счита господар на овцете.

По какво можете да познаете, че една мисъл е добра? Ако аз кажа „обич", тази дума добра ли е? Мислите ли, че обичта всякога върши добро? Когато вълкът обикне една овца, че иска да я изяде, в даден случай мисълта му добра ли е? Или когато паякът хване една муха, мисълта му добра ли е? В какво седи добрината на едно чувство или на една мисъл, или на едно желание? Когато вълкът изяде овцата, това обич ли е? („Обич към себе си. Къде е сега красивото в обичта? Разсъждавайте не пообикновеному, ако разсъждавате пообикновеному, няма защо да разсъждаваме. В какво седи кривото приложение на обичта? В неразумното прилагане на любовта седи кривото.

Как ще ви обичат, ако не се отворите за хората, да видят, че има нещо във вас за обич? На какво основание искате хората да ви обичат? За мене е важно аз да обичам и да зная, защо обичам; що се отнася до обичта на хората, защо обичат, и защо не обичат, това е тяхна работа.

Когато искат да установят един временен морал, един индивидуален морал между двама хора да се обичат, кой трябва да разбира обичта между двамата хора? Единият умря, другият остава сам, но започва да скърби. Питам, може ли обичта да умре? Не може. После, ако се прояви любовта, ако обичате някого, ако обичта е Божествен принцип, тогава, ако един човек обича едного, втори, трети, четвърти, де е престъплението на любовта? Престъплението е, че когато кажеш, че обичаш някого, ти не го обичаш.

Дръжте се за положителните сили, за обичта.

Обичта тя е един резултат. Започни с обичта.

Щом мостът е готов, и обичта ще дойде.

Турете един мост, турете две дъски, веднага обичта ще дойде.

Като кажете: аз обичам някого, знаете ли какво нещо е обичта? Любовта, това е една велика Божествена книга, то не е само един акт. Следователно, Любовта, Обичта е основа на Разумността, а Разумността е основа на Свободата, а Свободата е основа на Живота, който трябва да се даде на Земята.

Той знае, че трябва да обича, но как, какви условия са нужни за обичта, не знае.

Обичта е закон на работа.

Обичта е закон на работа.

Днес всички хора искат да бъдат обичани, но обичта е резултат на нещо.

Защото обичта е когато дърводелецът иска да слепи две дъски, нали той употребява менгемето.

Обичта винаги трябва да бъде свързана със закона на свободата.

Изпълнението има отношение към обичта. Също така има отношение и между яденето и обичта.

Ако учи уроците си добре и правилно решава задачите си, ученикът се ползува от уважението и обичта на своите учители и съученици.

Той ще си направи сметка за обичта, която имам към него. Най-първо ти ще обичаш, но после обичта ще се смени.

Щом се нахрани, обичта му се намалява.

От думите на първия нищо не остава, освен голите думи на обичта: „Ти си добър“.

И тогава песента се съединява с обичта.

Същото се отнася и до обичта.

Какъв паралел има между яденето и обичта? Съществува един паралел.

Сега онзи, който обича гостилничаря, той не отива за обичта на гостилничаря, но той има предвид неговите тенджери. Сега, какво бихте приложили? Значи, приятелството, обичта! За да се прояви човек трябват условия.

Тази е опаката страна на обичта. Ето защо, когато говорите за обичта на физическия човек, трябва да знаете, че той не е още истинският човек. Казвам: в обичта си човек трябва да се издигне едно стъпало по-високо, да мине във фазата на вегетарианството и да влезе в духовния живот. Когато съжаляваш, това значи: много хора обичах, разпилях обичта си, но сега никой не ме обича. – Радвай се и за това.

Същото се отнася и до обичта ви към Бога.

Кое е по-хубаво за вас – да срещнете едно същество, което има пълно доверие у вас за Доброто, което някога сте му направили, или да ви поглежда с недоверие? Обичта изключва всякаква лъжа навън; лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. И наистина младата мома и дядото заслужават почит и уважение, а детето се ползва от обичта на другите – кой как види малко дете, все ще му даде нещо сладко.

Как ще изразят обичта си ръцете или очите на човека? Ръцете ще направят една услуга, с която ще изразят своята любов.

Ако обичта и любовта ви не са в сила да изпъдят страха навън, те не са истински. - Как да се примирим със страданията? - Няма защо да се примирявате със страданията, но ще ги приемете, като неща, които идват от Бога. Следователно, обичта е съединителна връзка между човешката душа и Първата Причина.

("Миналия път щяхте да ни говорите за обичта") Това именно, което ви говорих сега, то ви показва защо страдате. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта. По този начин ви изяснявам един велик закон, който показва, че на обичта се крепи всичко в света. Обичта изключва всякакъв страх. Щом обичта или любовта изключва всякакъв страх навън, тя вече е истинска любов, истинска обич. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде.

Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко.

Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния.

Защото обичта е от Бога.

И ако я обичаш, значи Бог те е посетил, защото обичта е от Бога.

Питам: Де е силата на живота? – В обичта. – Кога човек е по-силен: като обича, или като го обичат? Животът е подобен на хамбар, пълен с жито.

Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.

Обичта се познава по това, че тя трябва да даде нещо.

Обичта ражда обич.

Казвам: Естествено е да обичаш млада, красива мома, но трябва да се запиташ, защо я харесваш и обичаш. – Обичам еди-коя си мома. – Няма по-хубаво нещо от обичта. Обичта е проява на Божественото в човека.

Обичта трябва да е обич от самото начало и до края.

В какво седи обичта? Среща ви той, но вие сте болен, кракът ви боли.

Ако вие тръгнете по пътя на Обичта към Бога, ще направите ли забележка на Бога за това, че ви е дал тези и тези неприятности, ще кажете ли: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз?” Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения.

Ръката е лъжицата на човешкото тяло. - Коя е лъжицата на сърцето? - Обичта. Обичта е влагата на живота.

Обичта е влага.

Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви.

Когато хората се обичат, те не говорят за обичта си, не си пишат любовни писма, но вътрешно се разбират.

Например, обичам един кон и търся начин да изразя обичта си към него.

Такова нещо е обичта на хората. Питам: Готов ли си да се стопиш? Обичта стопява, както топлината и светлината.

Няма някой от вас, не съм срещал някой да не знае какво е обичта.

Какво разбирате под думата „обич“? Обичта е неразбрано нещо. Защо? – Защото в обичта се крият две крайности.

Та въпросът е за обичта.

Та въпросът е за обичта.

Но казва, единственото нещо, което може да поправи всичко в живота ти, то е обичта към Бога.

Любовта, обичта е връзката между хората, да се опознаят, да работят заедно. Обичта е на мястото си.

Вие казвате: „Стига той да ме обича, че аз ще бъда нещастен...“ Вие разбирате обичта на този незнайния.

Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта.

Обичта може да се смени с омраза, и омразата – с обич.

Обичта към парите те кара да се бориш с разбойниците.

Да бъдат хората носители на обичта, да Воюват за доброто в света, да воюват за любовта в света, да воюват за всички блага.

При това, естествено ли се изявява този живот, или по мода? – Да се обичаме! – В какво се заключава обичта? Като обичаш, обичта ще дойде при тебе.

Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе.

Обичта му към тебе е всякога една и съща, тя не се изменя.

Сега, като говорим за любовта и обичта, трябва да им дадем научно обяснение.

За какво ще се хване тогава? Добре е човек да не дава голямо значение на личността си, но какво ще прави с егоизма? – Той обича себе си. – Къде е лошото в тази обич? Като обичаш себе си, ти се отклоняваш от правата посока на обичта.

Какви са качествата на човека, който обича? Първо, той трябва да има обект, към който да отправи обичта си. Какво се разбира под „обич“? Обичта и любовта не търпят нищо користолюбиво. Обичта е необходима, понеже без обич не може да има никакъв умствен напредък.

Казвате: „Искаме да ни се говори конкретно“. – И това може, но не всякога конкретното говорене ползва човека. – „Искаме да обичаме като Учителя.“ – И това може, но обичта, любовта е велика наука.

При обичта и при омразата между хората става обмяна: в първия случай правилна, във втория – неправилна.

Защо искаш да обичаш? – За да получиш нещо. – Обичта всякога дава.

Вие казвате: „Трябва да обичам някого.“ Но нямате ясна представа какво е обичта.

Това, което топли човека, е обичта. Любовта е за великите, за разумните хора, а обичта – за обикновените.

Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг.

Чудя се, отде сте научили тези гримаси. – Какви гримаси правим, когато обичаме някого? Любовта и обичта имат израз.

Кой ви научи на това изражение? От къде дойде то? Коя е сега гримасата за обичта? Гримаса обичта няма, но има израз.

Срещаш някой човек и казваш: „Дали този човек ме обича?“ Според вас как се определя обичта? Този, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас.

Аз позволявам само едно правило – на обичта.

Понякой път може да чувствам обичта на Бога, че съм нарушил.

Обичта се смени в омраза.

Живеенето зависи от обичта към живота.

В какво седи любовта, обичта? Вие как прилагате вашата любов? Защо геометрически вие правите един ъгъл? Любовта има един ъгъл, който е обърнат надолу.

Обичта и любовта по какво се различават.

Обичта се отнася до Мъдростта в света. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.

Следователно, по закона на обичта. Обичта към един човек в правия смисъл е обич към всички.

Някой казва: „Ние трябва да се обичаме!“ Ще ви дам едно правило, какво нещо е обичта.

Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш.

В обичта има две неща: можеш да обичаш някой човек, когато дава и когато даваш. Две неща има в обичта. Обичта, любовта трябва да се изрази в нещо съществено.

Обичта има две страни: или трябва да дадеш, или трябва да вземеш.

Обичта е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш да си походи в гората и да няма кой да го ограничава.

Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри.

Ако ти обичаш едно агне, какво става с него? Обичта ти към агнето се заключава в това, че то непременно трябва да стане жертва за твоята любов.

Законът е все същият: Ако ти не станеш слуга на обичта, омразата не може да победиш.

Обичта ни е незавършена.

То не се съмнява в обичта на майка си и затова расте.

Ще кажете: "Щом е така, да се обичаме!" – Лесно е да се каже, че трябва да се обичате, но обичта е закон, който се отнася до душата. Да обичаш – това значи вътре в себе си да чувстваш обичта.

Разумността е свързана с електричеството, а обичта – с магнетизма.

Мислете върху обичта. (Една буболечка кацна върху листовете с темите - и тази буболечка разрешава въпроса на обичта.

В дадения случай обичта не е нещо от физически характер.

Що те интересува сега дали те обичат хората, или не? Ако те обичат хората, какво ще придобиеш? Обичта седи в това - истинската обич всякога предава нещо.

Обичта, любовта всякога се отличава с една мощна сила.

Че обичта, туй е едно благородно чувство. Обичта е същото нещо. Обичта не е празна работа. Казва: „Ще се уреди тази работа.“ Значи законът на обичта в своя първоначален произход и в своето първоначално проявление, е взаимно помагане, взаимно освобождаване от тягостите на живота.

Единственото позволение, което можете да вземете за обичта, това е позволението от Бога.

Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш.

Питам: Колко такива възгледи има в нашите схващания за живота като тия камъчета?Чисто ли е това, което знаете за живота? Например, вие казвате, че е чисто вашето разбиране за обичта, и казвате, че трябва да се обичате.

Сиромахът трябва да каже: „Аз те обичам.“ А богатият трябва да си отвори кесията и да каже: „За обичта аз плащам.“

А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ще го съживиш, той ще стане.

А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ако го обичаш, ще го спасиш, той ще стане.

Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. Има си повод и за обичта, и за омразата.

Ако вярата влезе в обичта, и ако обичта влезе в служението, образува се една вътрешна крива. Значи той трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служението. Съкращавам двете нули накрая и казвам: Десет години за вярата, десет години за обичта и 10 години за служението.

Първото – вярата, второто – обичта, третото – служенето на Бога.

В обичта има ли нещо, което е извън рамките?

Обаче, млад или стар, като живее, човек ще вярва в Бога, ще Го обича и ще Му служи. - Какво нещо е вярата? - Формула. - Ами обичта? - Друга формула. - Служенето? - Трета формула. Ето защо, не питайте, какво нещо е вярата, обичта и служенето, но запалете свещта си и вървете напред.

Но какво нещо е вярата, какво нещо е обичта? После има и друго служене на Бога. Какво е обичта? Е, трябва да се служи на Бога. Понеже в началото в сиромашията има голямо страдание, а в обичта на хората ще намериш смисъла.

Обичта означава едно, любовта - друго.

Каква е разликата между обичта и любовта? Това са две думи, казваме: обичам ви и любя ви. Обичта е една, а любовта е друга. А каква е по–тънката разлика между любовта и обичта? Може човекът криво да е употребил едната дума вместо другата.

Вие поставяте обичта на крива почва.

Вие сте обичани, само че едни съзнавате обичта, а пък други не я съзнавате.

В обичта животът се продължава.

Обичта е удоволствие.

Не е лошото в тенденцията, в обичта, но няма........ да се освободи от тенденциозното в нея.

Е, в какво седи обичта? Че като дойде този човек, че как няма да го целунеш.

Любовта, обичта отде ще я гледате: отблизо или отдалеч? За да отговорите на този въпрос, първо трябва да определите, към кои неща спада любовта: към големите или към малките.

То е обичта.

В какво седи обичта сега? Отива при Йоан Веслей един млад момък и му казва: „Намерих една много добра християнка."

Пеенето е винаги външната страна на обичта.

Пък онези, на които работите им не вървят, показва, че обичта към тях не е така силна. Тогава, по кой начин да добиеш онова, което нямаш? И тогава всички казват: „Трябва да обичаме.“ Но в обичта винаги трябва да имаш предвид не своето благо.

Какво е нужно но човека, за да прояви обичта си и да го обичат? – Да не разваля това, което Бог е създал, да не се отклонява от Божиите пътища.

Ако приложиш Христовия закон – не външните отношения! – то ти като срещнеш някого, вече завързваш известни отношения с него чрез обичта.

Но все таки обичта ти не може да [няма] нещо пред вид.

Вземете по някой път думата „любов“ – кажете ми, какво разбирате вие? Вие знаете ли какво нещо е обичта? Когато една ябълка ми се оплаква, че не я обичат, какво разбирам? Щом ябълката е хубава, като погледне, похване я.

Обичта ни най-малко не казва хората да говорят криво.

Казват ти: "Аз те обичам", а ти си казваш: "Я ме обича, я не!" Защото думата обич ни най-малко не съдържа обичта.

В какво седи обичта? В даден случай обичта в какво седи? В закона на обичта дава ли се или се взема? – /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна. „Обичам те“ – да те виждам всякога в мене и вън от мене. Че смисълът на живота е в обичта. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш.

Връзката се дължи на обичта им към човека.

Кажете ми, как ще ви обича той? Как ще ви обикне змията? Виждали ли сте вие обичта на змиите? Две змии как се обичат? Оплетат се една в друга – това е тяхната обич! Виждали ли сте това? И нещо друго – когото обича змията, пак го обвие – и го удуши.

Тъй щото, питате ли, кога човек обича, ще знаете, че обичта се явява, когато извадите някого от кладенеца. Щом го спуснете в кладенеца, обичта се замества с омраза.

Някога той е непостоянен и в любовта си, и в обичта си към истината, както и в изпълняването на Божията воля.

Туй е обичта към слънцето. Няма да говорим за обичта.

Защо? Дойде някой при мене и казва: „Ти не ме обичаш.“ Казвам: „Какво подразбирате под думата да обичам?“ Как ще развиете темата „Обичта“? Тема върху думата обич. Кои са съществените качества на обичта? На български език думата любов не е силна. „Лю“ - това е днешното обулване, а частицата „бов“ - нещо се е коригирало. „У“ е един груб звук, звукът „у“ е доста груб.

Обичта и любовта трябва да бъдат абсолютно чисти, без никакви примеси.

Не мислете, че обичта е нещо произволно.

На земята първо казваш, че обичаш някого, а обичта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичта, а после я проявяваш.

Обичта се дава на степени — според нуждата.

И после искате да знаете дали обичта ви е права или не. И рекох сега, тайната на новия живот седи в обичта.

Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. – В какво седи смисълът на живота? – В обичта. – Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от любов. – Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. – Ами как могат да се носят чуждите грехове? – Само онзи може да носи греховете на хората, който, без да е грешил, без да се е спъвал някъде, се е нагърбил с този голям товар.

След това иде обичта.

Че, обичта не произтича [...] В обичта работи един закон с душите.

Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви.

Значи, с целувките обичта изчезнала.

Кога трябва да обичаме всички? Обичта на всички не е обич на Земята. Даже в ангелския свят обичта може да бъде наполовина.

Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека.

Като кажеш: “той не ме обича”, явява се страхът, защото в обичта е оня закон, който уравновесява.

Обичта, любовта примирява крайните противоречия в живота.

Тогаз как ще кажете за обичта? От ония неща, които Бог е създал, от света, с който сте заобиколени, там ще учите Божията Любов! Любовта ще научите от себе си: Тя е двуяка, външна и вътрешна Любов.

Питам сега: В живота, когато някой човек обикне парите, злото в обичта към парите ли е? Не е лошо, това е в реда на нещата. Ако ти обикнеш едно дърво, злото не е в обичта, която имаш към дървото.

И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати.

В обичта, в Любовта има придобивки.

Любовта, обичта, е едно свещено чувство.

Защото обичта е един закон.

Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта.

Но законът на обичта е нещо неразбрано.

Според закона на обичта, ти си длъжен да му даваш, без да го питаш, кога ще върне парите. Ако се отегчиш и изгубиш търпение, ти не постъпваш според закона на обичта.

Според закона на обичта нямам право да се занимавам с неговите постъпки.

Защото в обичта ние се освобождаваме.

Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта, да ви обичат.

Обичта може да се дължи на ума, може да се дължи на сърцето, може да се дължи на душата, може да се дължи на Духа.

Някои религии са препоръчвали като метод вярата, други са препоръчвали обичта, любовта, но при всички тия методи и начини хората все са дохождали до някакви противоречия.

То е вътрешният смисъл на обичта, която ние имаме.

Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване.

Ако обичаш някого и той ще те обича! Обичта е щедрост.

По никой начин аз не мога да развалям обичта между хората. – Ама тя не заслужава неговата любов. – Това не е моя работа.

Живеенето започва с обичта.

Защо искате хората да ви обичат? – Вие предполагате, обичта не е само тяхна. Обичта не се отнася само до вас.

В любовта и в обичта се крие известно користолюбие.

Той имаше 12 сина и той обичаше единият повече, зароди се умраза в другите, казват: „Не искаме този изедник, не искаме той да взема обичта на баща ни", така точно сега искат да се примиряват. В обичта се крие нещо много користолюбиво.

Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта.

Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение.

Туй, което вие обичате, не лишавайте другите хора от обичта, която имате към едно нещо.

Това желание е добро, но трябва да знаеш, какво представя обичта.

Сега ще ви обясня, какво нещо е обичта.

Сега ще изучавате обичта към Цялото.

Като обичате някого, как ще кажеш колко ви обичам? Как ще кажеш на някого, че го обичаш, понеже има външна страна обичта? Думата е малко профанирана.

Сега трябва да се пристъпи към обичта.

В какво се изявява обичта? Дойде при мене един гладен човек. Една сестра се оплаква, че един брат стиснал ръката й. – Защо? – Обича я човекът. – Така ли се изразява обичта? – Той обича така.

Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Тогава искаме да знаем, кой е законът на обичта. Обичта е, която ви кара да се карате.

Обичта не е нещо ограничено. При обичта колелото може да въртиш. С обичта се услужва, с любовта се помага. Думата „любов“ помага, а обичта услужва. Едни музиканти работят едновременно с обичта.

В музиката „не обичам“ съществува като усилване на обичта.

Та казвам: В обичта трябва пример.

Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата.

При обичта почти не виждаш погрешките. Храносмилането е обичта на храната.

Но първото нещо, във всичките ваши вярвания трябва да имате нещо, което да разбирате и в което обичта ви да се не мени.

Има една любов в нас, която разваля в нас понятието за обичта към хората.

Според мене обичта е нещо особено. Обичта се изразява в даден момент.

Какъв отец е този, който не се ползва от обичта и уважението на своите синове и дъщери?

Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане.

Но в обичта трябва да има разнообразие.

Каква обич има? Де има обич? Казва: „Писах ти.“ Глупава работа, де е обичта? Иде ми на ум за онзи пример.

И тогава не сте вие фактори на обичта.

Казваш: „Аз вярвам.“ Вярваш, но има нещо неразбрано във вярата ти. – „Аз се надявам.“ – Надявам се, но има нещо неразбрано в надеждата ти. – „Аз го обичам.“ – Ти го обичаш, но има нещо неразбрано в обичта ти.

Обичта всякога подразбира, че някой е направил за тебе голяма жертва! И не можеш да не уважаваш тази жертва.

Де седи силата на една свещена дума? Какво представя това: О Б И Ч? Обичта се отличава по това, че дала клонищата. Обичта е възвишен живот. В обичта растат клонищата и цветове има. Обич и любов се различават, че любовта създава корените, обичта създава клонищата на живота. Ако вие не разбирате закона на любовта и закона на обичта, вие не може да се ползувате от тях. Единият закон създава корените на сърцето, обичта повече влияе върху ума. Какво разбирате под думата „най-хубаво“? Обичта седи в това, ние обичаме един човек, който ни дава възможности в неговото присъствие да се проявим, без той да ни ограничава. Аз така разбирам обичта. Та обичта значи е законът, който показва свободата, дето можем да се проявим. Любовта и обичта как ще ги определите, как ще ги оприличите? Кое слънцето и кое месечината? Имаме две тела на земята: Едното е вечерница, другото е слънце. Де ще турите обичта и любовта? Обичта е месечината. Обичта е месечината. Та при обичта трябва да растете.

Любовта изтича от центъра към периферията – от Бога към периферията, а обичта – от периферията към центъра. Обичта е венозна кръв, която се връща да се пречисти, а пък любовта е артериална кръв.

Обичта е минус, любовта е плюс.

Какво доказателство може да ви даде някой, че ви обича? Ами че обичта е един абстрактен, отвлечен свят. Обичта към него е два лева.

Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква.

А пък това масло произтича от обичта.

Някой ме пита: „Защо трябва да обичам?“ Ти трябва да обичаш, защото любовта при тебе ще се върне и ако не обичаш, няма да се върне при тебе обичта, но ще се върне при тебе това, което не обича. Това е закона на обичта.

Но законът на обичта е един разумен закон.

Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.

Но каква е вашата мярка? Казват: „Да обичаме!“ Каква е мярката за обичта? Казват: „Да имаме истината!“ – Каква е мярката за истината? Все таки трябва да имаме една мярка.

Като се разглежда въпроса, казвате по кой начин може да се обича човек? Или по кой начин може да ни обичат хората? Обичта винаги подразбира живота.

Какво означава обичта? Да обичаш някого, това значи, да го изядеш. Той не разбира дълбокия смисъл на обичта. Колкото да му говорите за обичта, той не може да я разбере. Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години.

Сега ние идваме до въпроса: Обичта има ли крайни предели? Тя не е безгранична, както мислите в своите проявления.

Той е доволен, че за обичта си към камъка е получил нещо ценно. Сега ние идваме до въпроса: обичта има ли крайни предели? Тя не е безгранична, както мислите, в своите проявления.

Какво ще кажете тогава за обичта? И обичта е невидима, но казвате, че този или онзи човек ви обича.

Вие проверявали ли сте докъде е стигнала вашата любов? Бог толкова много ни обича, а щом се появят някои малки противоречия в живота ни, започваме да се колебаем, да се съмняваме в обичта Му.

Идеалът за обичта, това е животът.

Че ние не обичаме себе си! Ако ти обичаш тялото и му даваш за ядене и пиене, каква е обичта ти спрямо сърцето ти? Тялото е нашият ближен.

Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.

Как ще го смените? Например вие често се мъчите и казвате: „Еди-кой си не ме обича.“ В какво седи обичта според вас? Как чувствувате, че някой ви обича?

Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че чрез закона на Любовта, чрез закона на Обичта ние влагаме нормална топлина, която тялото изисква.

Всички изобщо питате: „Той дали ме обича?“ Кои са доказателствата? Според хипотезата на обичта кои са най-силните аргументи дали те обичам, или не? Каква е теорията за обичта? С какви аргументи започва човек? Научно ви говоря.

Знаете ли какъв е законът на обичта? В любовта е вложен следният закон: Ако двама се обичат и ако тяхната любов не изпраща лъчи от себе си към другите, ако от тяхната любов не се ползуват хората, тази любов е безполезна.

Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят. А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят. Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа. Не се изисква кой знае какво при обичта.

Обичта е близка.

Неговото доверие, което има, показва обичта.

Щом коригира погрешката си, той ви обича; щом не коригира, той не ви обича, обичта във вас не действува. Не че обичта не действува, законът не действува.

Какво означават? Обичта тук ли е? Обич в о-то има ли? Няма никаква обич. В обичта, като изядете о-то, ще усетиш нещо. Като ги изядеш, приемаш ги в себе си, ще разбереш какво нещо е обичта.

Но истината определя обичта.

Казвате: „Искам да ме обичат хората.“ Какво подразбирате? Обичта седи в малките работи.

Обичта към цялото, то е закон на Бога.

Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна.

Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си.

Обичта внася разположение в човека, а не тревога.

Запример вие казвате някому: „Обичам ви.“ Вие виждали ли сте думата обич? Като кажеш думата, може ли да я видиш, или чуеш един звук? Че някой те обича, по какво ще познаеш? Какво нещо е обичта? На какво обосновавате обичта? Детето обосновава обичта на майка си, понеже тя го е кърмила. Ако не му е давала да яде, тя не може да прояви обичта. Някои казват, че обичта винаги има материални обекти във физическия свят.

Обичта винаги е един резултат, онова, което ние правим.

Хубаво, какво означава обичта? Нещо много материално. Вие може да знаете обичта на някого, щом той дава внимание на словото ви, той ви обича.

Обичаш някого и не знаеш дали обичта ти е права.

Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо.

Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо.

В обичта си към живота, когато дойде да умира, казва: „Господ да ми даде поне десет години.“ Лекарят пипа пулса и констатира, че не може.

По някой път казвате: „Защо трябва да обичам?“ Ще обичаш, понеже любовта е първият подтик на ума да мисли право, обичта е първият подтик на сърцето да чувства добре.

Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата.

Много реален свят е обичта. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата.

Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“.

Мнозина казват: „Аз много ви обичам.“ Каква е разликата между обичта? „Много ви обичам.“ Каква е мярката? „Обичам.“ Дойде човек, хлопа на вратата.

Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички.

Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички.

После, разлика има между любовьта и обичьта. Любовьта дава потикъ, а обичьта дава условия.

После, разлика има между любовта и обичта. Любовта дава подтик, а обичта дава условия.

Обичта в нас е един естествен процес.

Обичьта изисква сега да му дадешъ условия да се наяде сладко. Обичьта дава условия да ядемъ. Обичьта като дойде, да възприемемъ това знание, че като го възприемемъ, да бѫдемъ доволни отъ него.

Обичта изисква сега да му дадеш условия да се наяде сладко. Обичта дава условия да ядем. Обичта като дойде, да възприемем това знание, че като го възприемем, да бъдем доволни от него.

Обичай, че после разсъждавай за обичта, не разсъждавай, преди да си обичал.

Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта.

Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно.

Трябва да проявите любовта и обичта едновременно.

Тъй е, че има обич, нищо нямам против обичта.

Казвамъ: Най-първо обичьта и необичьта засѣга мене.

Казвам: Най-първо обичта и необичта засяга мене.

По какво познаваш, че той те обича? Кои са признаците на обичта? Този приятел, щом те види отдалече, излезе от къщи, посрещне те, хване те за ръцете, поздрави те.

Всички говорите: „Да го обичаме.“ Че то е много голямо, как ще го обичаш? Имате едно парче лед и едно парче жив огън, как ще ги обичате и двете? Представете си, че аз нищо не зная за обичта. Как ще ми представите? То и сега не знаем, но как бихте ми представили какво нещо е обичта? Вие ми представяте това, което сте слушали, но то още не е реално. Обичта е старо понятие. Вие казвате: „Обичта.“ Но обичта вие конкретно не може да я отделите от човека. Щом говорите за обичта, кои предмети се обичат? Ако ви дам една естествена круша и една круша, направена от гипс, или една естествена череша и друга, направена от гипс, коя ще предпочетете? Естествената. Когато се говори за обичта, то е много трудна работа. Да разправяш за обичта е да разправяш за крушата. Най-първо, трябва да имате ясна представа за формата на обичта. Когато обичаш някого, какво действие имаш? По какво се познава реалността на обичта? Какви са действията на любовта? Една майка, която обича детето си, още като го види, тя го прегръща, посочва ръцете си и го хваща. Сега обичта откъде е дошла? Тя е дошла от плодовете. Та казвам, при реализирането на една идея вие може да сте като едно дете, да разглеждате обичта от гледището на едно дете, обичта може да я разглеждате от гледището на един възрастен човек. После, трябва да знаете в обичта на кое място да складирате енергията.

Обичьта сега върви по права линия.

Обичта сега върви по права линия.

Щомъ дойде до обичьта, какво трѣбва да бѫде? Нѣма законъ въ свѣта, който да ти покаже какъ трѣбва да обичашъ.

Щом дойде до обичта, какво трябва да бъде? Няма закон в света, който да ти покаже как трябва да обичаш.

Обичта е за тях.

Защото на обичта значи има някакъв недоимък. Обичта произтича от недоимъка.

Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни.

Значи обичта е разумен, свободен и съзнателен процес. Повечето хора гледат на обичта по друг начин – точно обратен на нашия.

Колко време трае обичта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнат и след няколко дни дойде господарят им, хване едното от тях, слага ножа на врата му и го занася в дома си; останалото започва да плаче, да вика подир другарчето си.

Човек отива да търси гладните хора, ще им остави каквото има, да ядат, и като влезеш в дома, ако ти сам не си проводник, за каква любов ще говориш? Теоретически ще говорим да се обичаме, но и ти не знаеш какво нещо е обичта.

Обичта е закон на близост. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.

Любовта сама по себе си, Обичта, представя Любовта. Ако младият дойде при стария и му каже: „Я ми прислужи на мъдростта.“ Старият ще каже: „Я ми прислужи, да видя, какво съм научил на обичта.“ Старите ще прислужват на младите колкото знаят и младите ще прислужват на старите колкото знаят да обичат.

Цяла една седмица, по закона на обичта да си измивате краката съзнателно, като че вършите една услуга на някой ваш приятел, когото обичате.

А всичките други се нареждат по закона на обичта.

Обичта в света е влязла, от която се ражда човекът. Обичта е подтик, за да го направи. Да възприемем обичта със сърцето си, тъй както сърцето я разбира.

Обичта на желязото към магнита е голяма, привлича го.

Обичта си има свои граници. Ти като обичаш хората, като ги любиш, ти научаваш две неща: с обичта ти ще възпиташ сърцето си, като даваш, възпитаваш ума си. По-добър възпитател за ума от Любовта няма и от Обичта за сърцето по-добър възпитател няма.

Обичта ако учиш, ще учиш вземането. При обичта ние започваме с приемането по мисъл, после – по чувство и да възприемеш някоя постъпка. Лекувайте се със Закона на Обичта. Тогава аз считам обичта и любовта, това са два метода, по които човек може да се лекува. Тия пари трябва да ги изисква обичта или любовта. Щом любовта или обичта ги изисква, те са на място. Значи не отиват хората по Закона на Любовта и по Закона на Обичта да свирят, но плаща им се. Самостоятелността произтича от любовта, от обичта. Понеже разменната монета занапред ще бъде само обичта, любовта. Най-първо Христос казва: „Да се отречете.“ Да се отрече човек от старите разбирания на любовта, да се отрече човек от старите разбирания на обичта, не да ги отхвърлиш. Казват: „Едно време го гътвахме на земята, сега човекът станал силен.“ Когато дойде любовта и обичта в него, той става силен. Казвам: Ако ти не може да влезеш в центъра на Земята и да излезеш навън… Трябва да си запознат с любовта и с обичта. Онзи, който се е запознал с обичта, ще влезе в центъра на Земята. Но в туй виждане работи Законът на Обичта и на Любовта. Затуй човек има две очи: лявото се занимава с любовта, дясното – с обичта. Я сега ми изпейте една песен на обичта! Или изпейте ми: „Вчера имах един хубав обяд.“ Или изпейте: „Вчера изядох три хубави, жълти круши.“ (Учителят пее : Всяка една мисъл, която не се е родила от обичта и която не се е родила от любовта, тази мисъл не е Божествена. Мисълта трябва да се роди от обичта и да се отгледа от любовта. Туй, което е Божествено, обичта [го] е родила. Та, казвам: Започнете да цените онези мисли, които са родени от обичта и които са отгледани от любовта. Любовта отглежда, обичта ражда. Щом влезете в природата, щом влезете в Обичта и Любовта, вие ще бъдете един от постоянните ученици. За Любовта ще имаш горе на главата и за Обичта – на слънчевия възел. Тези две стаици, това е Божественият храм за Обичта и за Любовта. Я изпейте „Махар Бену Аба“! (Изпяхме я.) Сега, когато вземем да мислим чрез обичта или когато вземем да мислим чрез любовта, тогава плазмата в човека се обновява. При този процес на обичта и любовта, обновява се плазмата, тогава се обновяват червените кръвни телца. Писанието казва: „Които чакат Господа, които Го приемат чрез обичта и чрез любовта, обновяват се.“ Любовта трябва да бъде един обновителен процес за болните. После да се появите по Закона на Обичта.

Новото в света е да направиш една връзка с обичта.

Разболееш се – търси причината къде е: в любовта или в обичта? Обичаш, малко количество иде във вас или малко количество любов иде. Единствени обичта и любовта трябва да залегнат в човешкия ум и в човешкото сърце и в човешкото тяло. Що е обичта? Туй, което постига всичко. Любовта е туй, което оправя, обичта е туй, което постига всичко. Но силното в дадения момент, което е важно, то е обичта, която постига всичко, и любовта, която оправя всичко. Искам нещо да постигна – то е обичта, която постига всичко. Обичта постига всичко. А новият живот има две врати: вратата на Любовта, през която влизаш, и вратата на Обичта, през която излизаш. В новия живот ще се научиш свободно да излизаш – това е обичта. Ако намерите противоречие, дръжте се за любовта и обичта – тогава целият свят ще бъде оправен. Ще кажете: „Любовта е за младите.“ Хубаво, ами обичта? Обичта била за майките, любовта била за младите. В любовта и в обичта има най-голямата чистота, тепърва ще я изучавате. Обичта и любовта имат абсолютна чистота. Обичта не може да се опетни. Туй, което ви причинява радост и веселие, то е любовта, то е обичта. Казвам: Любовта оправя всичко, обичта постига всичко. Когато дойде обичта и любовта във вас, всички неща във вас, даже и най-черните, които сега имате, ще видите какво голямо богатство се крие, което вие не сте разбрали. Като влезете в новото, в Обичта, радостта ще дойде. Кога? – Когато приемете този Закон на Любовта и на Обичта. От затвора може да излезете или по Закона на Обичта, или по Закона на Любовта. По Закона на Обичта и Любовта може да подобрите здравето си, мислите си, сърцето си, навсякъде ще има подобрение. Ти, човекът на обичта, на любовта, като влезеш в една шатра, тя ще стане палат: и килими, и маси, и столове ще има, и ядене ще има. Като си замине човекът на обичта и на любовта, краката пак са нечисти, дрехи няма, всичко е постарому.

Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта.

Всякога да бъдем благодарни на Любовта, която ни дава и на Обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е Любовта, която ни дава живот и Обичта е, която възприема живота. Следователно, трябва да сме под тия двата порядъка: Любовта е, която носи Божиите блага, а Обичта е, която възприема Божиите блага. Ако живеем между тия двата полюса, или ако живеем в този дом, защото Любовта аз считам баща, Обичта е майката, аз, който се уча съм техен син. Ако съм възприел добре Любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на Обичта, послушал съм майка си.

Умът носи обичта. Всяко нещо, в което любовта не взема участие и обичта не взема участие, то е кражба. Всяко нещо, в което любовта и обичта вземат участие, то е татвас. Всяко нещо, в което любовта не взема участие и обичта не взема участие, то е кражба и последствията са лоши. Всяко нещо, в което любовта и обичта влизат, то е Божествен закон. Ти не може да бъдеш добър, ако в доброто не влиза любовта и обичта. Ти не може да бъдеш умен, ако в разумността не влизат любовта и обичта. Първото нещо за усилване на паметта е обичта. Турете любовта основа на сърцето си, турете обичта основа на ума си и не бойте се.

Казва ми мене: „Никой нищо няма да плаща.“ Чрез обичта Бог тебе живота ти дава. Най-хубавата заплата е обичта на Бога. Болните хора, обичта е, която ги лекува. Той ще опита обичта. Хората във време на любовта и обичта си ходят на гости. Ако не се вложат обичта и любовта в ежедневния живот, ако не внесете любов към своите мисли, ако не внесете обич към своите чувства, ако не внесете сила към тялото, не може да живеете. Всички неща трябва да се открият по пътя на любовта и по [пътя на] обичта.

Ние страдаме, понеже, не изпълняваме Божия Закон на Обичта. Бог е Обич и аз ще бъда в Обичта.“ Когато се научим да служим по закона на Любовта и Обичта, ще бъдем направени по образ и подобие на Бога.

Значи любовта е разливане, а обичта – вливане. Щом говориш за любовта трябва да дадеш, а пък щом говорите за обичта, значи искате да вземете. Та трябва да разбирате, когато говорите за обичта и искате да дадете, това не е обич. Сега законът е такъв – любовта е плюс, обичта е минус. Другият разчита на обичта. Любовта е винаги по-силна от обичта, тя твори. И обичта е хубава, тя ще те разтовари.

Обичта с кой тон започва? „Фа“ обича да взема, басовия ключ е там.

Обичта в света определя благата.

Обичта е една Божествена работа в света. Кое е важното в света? Важното за дъщерята е да има обичта на майка си. Важното за сина е да има обичта на баща си. Важното за двамата приятели е да има обичта на приятеля си.

Желая всички да бъдете учени в Любовта, учени в обичта.

Любовта изключва обичта, обичта изключва любовта. Под думата любов се разбира: ако не си сял на нивата, обичта не можеш да събираш от нивата. Ако не си сял най-първо семето, любовта – обичта е плод –, не може да дойде плодът. Отидеш на нивата, не можеш да имаш обичта. После пак ще имаш обичта.

Обичта, която имаш към него, очакваш то да роди плод.

Понеже служа на Любовта и на Обичта, заради Господа искам извинение.“ Ще кажеш: „Направих погрешка, Господи, и каквото ми кажеш, ще го направя.“ Моето достойнство? Какво достойнство? Достойнството в човека стои да поправи погрешката. Обичта, това е миньорната гама. Най-красивият подтик е възприемането, обичта. Обичта има отношение към ума и към сърцето. А в обичта умът и сърцето възприемат нещата. Единствената банкнота, която не губи стойността си, е Обичта.

Божият капитал, животът, той се проявява, и в обичта, и в любовта ти се ползуваш.

Ако говорим за обичта, трябва да сме обичащи.

В обичта има даване, трябва да дадеш нещо.

Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва.

Ако ние бихме приложили Любовта, не обичта, в реалния смисъл да разберем, бихме се намерили в трудно положение. Ако всеки един пожелае да те прегърне и целуне, да изразят обичта си, колко време се изисква, за да изразят, трябва години. След като изразят обичта си, ще се откажете да ви обичат.

Обичта е в множеството, всичките хора се обичат еднакво. Обичта се дължи на материалните блага. Обичта е разнообразна. Обичта се дължи на хората. Тия, които обичат, то сме ние хората, и ангелите са същества на обичта. После, трябва да изучава законите на обичта. Обичта е външно разнообразие. Следователно обичта Му е съобразена със степента на развитието. Обичта Му е различна. Обичта ни свързва с ангелите.

Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта.

В какво седи обичта? Вие обичате някого.

Любовта създава материята, обичта го съградила, разумността управлява света.

Когато ядете един плод, вкусът, който чувствате в себе си, то е обичта, която плодът носи.

Щом се разсърди, че е взело голяма ябълка обичта е малка.

И обичта съществува само в един разумен свят. Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли.

И тъй, ще знаете, че Любовта и Обичта подразбират връзка с нещата. В този смисъл Любовта и Обичта съществуват само в разумния свят. Ето защо при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играят Любовта и Обичта. Любовта има отношение към мисълта, а обичта – към чувствата. Всички хора са любили и обичали, но любовта и обичта им са се понижили, те са изгубили нещо от тях. От любовта им са останали само някои мисли, а от обичта – някои чувства. Остатъците от любовта и обичта могат да се уподобят на сухите кости, останали от покойниците. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека.

Обичта пък представя отношение на човека към Бога. В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Хората умират днес, по единствената причина, че не са хармонизирали любовта и обичта в себе си. Следователно, тази жена, в миналото някога се е пожертвала за него, и днес той й благодари с обичта си. Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Кроткият познава любовта и обичта и вярва в техните прояви.

Той изтича и от обичта, която всичко взима. Когато любовта и обичта започнат да работят заедно, светът ще се оправи. Приеми любовта в ума си, обичта – в сърцето си, а силата – в душата си, за да бъдеш умен, добър и силен. Вложи любовта в ума си, обичта в сърцето си и силата в тялото си, за да се ползуваш от благата на живота. Който е възприел любовта, обичта и силата в себе си, да отиде още сега на работа. Нека всеки се опита да състави някаква мелодия на следните думи: „Люби ти, добър бъди! Обичай ти, силен бъди!" Любовта и обичта дават подтик в живота.

Как ще я представите музикално? А пък обичта по видимому като те хване няма за какво да те държи, не те пуща. Като влезе в тебе обичта не може да излезе навън, всичко е гладко, но не си свободен да излезеш навън от обичта. Обичта е затворен съд. Любовта и обичта трябва да имат две места; едно място откъдето любовта да влиза и друго място откъдето обичта да излиза. Обичта се учи от любовта. На някои вратата на любовта са много големи, но вратата на обичта е много малка. През голямата врата влизат, едно голямо същество може да влезе през голямата врата, но после през малката врата на обичта не може да излезе. Ако вратата на любовта ви е малка, а вратата на обичта голяма, тогава може да излезете. Ако обичта има голяма врата, ти си един разточителен човек. Ако вратата на любовта е малка, в любовта си скържав, а в обичта си щедър, разточителен човек си. Ако вратата на любовта ви е голяма, а вратата на обичта малка, ти си скържав човек, много вземаш, малко даваш. А с идването на обичта в света има какво да те радва, иде свободата. Обичта е, което на другите може да го дадеш, не само за тебе, но и за другите е. Обичта ни е свързана с втория принцип, туй което ти приемаш. Обичта е туй, което може да употребиш за себе си. Обичта е туй, което употребяваш за себе си и може да дадеш на другите. Сега вие с вашите стари идеи питате: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е с една врата, обичта е с две врати. Който влиза през вратата на любовта и излиза през вратата на обичта, той е приятел. Който не влиза през вратата на любовта и не излиза през вратата на обичта той е враг, нищо повече. При обичта и любовта имате две изходни точки. Той разсъждава в себе си има ли изходна врата за обичта? Затваряй очите, тази врата е затворена, той мисли вътре. Да има една дума, която представя любовта и една дума обичта, и друга да представя истината. Може да се спрете само на мисълта, може да се спрете само на обичта, може да се спрете само на свободата, на истината.

Да изявиш обичта, това е молитва. Що е молитвата? То е процес на любовта, процес на обичта. Туй, което внася свобода, то е обичта. Само когато направи едно велико дело, трябва да си подпише името в името на любовта и в името на обичта: горната бърна в името на любовта, долната бърна в името на обичта. Ако Той не е вътре в нас, процесът е неправилен, тия двата процеса: любовта в дишането и обичта в храната и процесът вътре в нас. Но ако зад една целувка не седи любовта и ако зад една целувка не седи обичта, какво струва тази целувка? В древността един умен момък вкъщи имал направени три моми от восък, много красиви. Обичта е вътрешен процес. Ако влезем в духовния свят, любовта е вътрешен процес, а обичта е външен процес. В Божествения свят любовта и обичта са отвън и отвътре едновременно. В Божествения свят не съществува обичта. Да приложа любовта и обичта в живота, това е смисълът на земния живот.“ Като идем в ангелския свят, тогава обичта ще излезе отвън, а любовта ще влезе вътре.

Любовта и обичта са вечни принципи в Битието. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта.

Ще дойде по особен начин, в най-скромната си дреха, дето някога обичта се е обличала.

Както Ти проявяваш любовта си към мене, така аз ще проявя обичта си към Тебе.

Човек, който не може да ходи в топлината, той не може да люби, нито може да задържи любовта, нито може да прояви обичта, нищо повече. Той мислел, че и обичта може да я върже някъде. Обаче видя, че [обичта] не може да я върже. Любовта, обичта, мисълта, кротостта, въздържанието са Божествени добродетели.

В обичта е твоето спасение.

Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи.

Любовта е да даваш, обичта е да вземаш.

Когато турим любовта и обичта, приближаваме хората. Ако в нас любовта не може да побеждава, ако обичта не може да побеждава, тогава ние, хората, не разбираме какво нещо е любовта и какво нещо е обичта. Ако вашата инсталация тук не функционира добре, ако вашата любов не функционира добре, ако обичта не функционира добре, и горе, като идете, няма да функционира. В обичта всичкото зло се превръща в добро. Не отсега, а от създание мира, любовта и обичта са, които са ни свързвали. Накарайте новата инсталация да върви по любов и по обич, умът ви да върви по закона на любовта, сърцето ви по закона на обичта.

Любовта и Обичта ще победят. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и я приложим като закон в живота си.

Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения.

Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов.

Тогава аз бих казал според сегашните разбирания така: ако човек не се роди по закона за обичта и любовта, той не може да влезе в Царството Божие. Баща ви е любовта, който дава, майка е обичта. Ти добър не си, как ще бъдеш в оня свят? Оня свят е на добро, оня свят е на любовта, оня свят е на обичта, оня свят е на светлите мисли, на добрите чувства. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква.

Обичта да бъде в сърцето, а Любовта да бъде в ума. Любовта винаги кредитира, обичта винаги събира. Що е обичта? Да вземеш нещо.

Любовта и обичта несъзнателно трябва да функционират в неговата душа. Аз считам основа двете: функционирането на любовта като външен процес и функционирането на обичта като вътрешен процес. Или на прост език казано: всяко нещо, което любовта иска и което обичта иска, да го направим без всякакво колебание. Само чрез любовта и обичта ще се научите вие как да слугувате на Бога.

Според моето схващане, всяко едно учение, което няма импулс или подбудителна причина – Любовта отвън и Обичта отвътре – то не е Божествено. С всяко едно учение, което влага Любовта и Обичта, иде и възкресението, животът. Няма по-голяма сила в света от Обичта и Любовта. Светлината, въздухът, водата, храната са външен израз на Любовта и Обичта. В света Любовта е бащата, а Обичта е майката, която е родила всички неща. Когато говорим за Обичта, разбираме майката. Да се не съмняваме в Любовта никога и да се не съмняваме в Обичта. Любовта болест не носи, живота носи, Обичта болест не носи, сиромашия не носи, богатство носи. Запазването на всичко онова хубаво, което съществува в Любовта, се дължи на Обичта в нас. И за бъдеще което имаме да придобиваме, пак се дължи на Обичта.

Слабият трябва да започне с обичта, а силният да започне с Любовта. След като е работил дълго време с Любовта, той да вземе мястото на слабия и да започне с обичта. В Любовта трябва да се предадат благата, в обичта – да възприемем благата.

В палеца е Божественото, в палеца е обичта и любовта. Защо ги турят така? Когато ги съединяваш двете си ръце, ти съединяваш в себе си принципа на любовта и обичта на Божествения свят, съединяваш ангелския и човешкия свят в двете си ръце, съединяваш двата полюса и отправяш ума си към Бога. Тази обич ето в какво седи: обичта може да бъде както когато ръцете ви са отворени нагоре – с длани нагоре, или пък обичта ви може да бъде както когато ръцете ви са с опрени пръсти нагоре – една срещу друга. В любовта нещата се посаждат, в обичта зреят, а в истината, когато говорим, разбираме всички неща и ги опитваме. Даваш изобилно от обичта, изобилно приемаш.

Дето обичта царува и дето Любовта царува, Той се весели.

Любовта, която дава, Обичта, която оценява, взема и съгражда. Любовта и Обичта е от Бога. Когато Бог действува с Любовта, да се не противим и когато Бог действа с Обичта, да се не противим. Светлината е Любовта, топлината е Обичта. (Това само за сравнение го казвам.) Що е светлината? – Тя е Любовта. Ако възприемем учението на Любовта и Обичта и да заживеем според него, ние ще минем в една нова фаза на живота. Никой човек, който не е разбрал Любовта и не я е приложил, който не е разбрал Обичта и не я е приложил, той няма бъдеще.

По какво се показва обичта? Когато обичаме някого, ние се грижим за него.

По какво се познава жертвата на обичта или на любовта? Вие как ще познаете, една ваша приятелка по любов ли го прави, или не го прави по любов? Какви са признаците? Ради имал любов, понеже запалили собата.

Обичта, и тя има особени мускули, милосърдието, и то има особени мускули, радостта и веселието имат особени мускулчета – цяла арфа.

Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия свят, а пък обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. "И обичта" – ръцете на гърдите. Обичта се показва – как? Ако някой ви люби, той ще ви натовари. Обичта при натоварването не може да се прояви. Сега обичта къде се проявява? Срещам ви на пътя, вие носите хляб, аз купя от вас хляб, аз ви разтоварвам. Любовта, която е пълна, и обичта, която е пълна, е всякога хармонична. Ако един човек показва любов към тебе и ти не оценяваш любовта му? Ако един човек има обич към тебе и ти не оценяваш обичта му, тогава има едно неразбирателство.

Да се прочуе във вас Доброто, да се прочуе във вас Любовта, да се прочуе във вас обичта, да се прочуе във вас милосърдието, пък вие после да се прочуете като Драган, Стоян, Петко. Оставете Любовта и обичта свободно да се допират. За да не разпадне светлината и топлината, която произтича от Любовта, законът на обичта въздейства, урегулира силата, урегулира студа, за да може да се поддържа тялото в неговото нормално състояние. Обичта и Любовта да бъдат там – те са, които ще ви регулират. Оставете обичта да уреди вашия живот. Казвам: ако не вложите Любовта и обичта, този закон не може да работи. (Учителя пее) : „Аз за първи път слушам да се говори за Любовта и обичта. Аз първи път слушам да се говори за Любовта, обичта.

Трябва да имате някакъв повод за обичта си. Любовта, която иде от Бога и когато Обичта у човека е слаба, вследствие на това губи се равновесието. Повикайте на помощ Любовта, повикайте на помощ Обичта, повикайте на помощ разумността, повикайте на помощ силата в света. И Обичта всекиго може да приеме. Какво нещо е Обичта? – Като обикнеш един цвят, ходиш всяка сутрин да го поливаш.

Когато аз говоря за любовта и обичта, аз подразбирам Божествения свят, който работи в нас. Докато дойдем до разбирането на любовта и обичта, трябва да минем през двата вида любов. Не измъчвайте любовта или обичта.

В обичта ти обработваш даденото.

Помнете: Тази година носи големи благословения за онези, които следват пътя на Любовта и на обичта.

Когато някой ми каже, че ме обича, аз виждам, че той има обичта на брашното. Казва, че ме обича, но като брашно е обичта му – зная, че при най-малкото духане на вятъра всичкото брашно ще хвръкне из въздуха и ще ми причини някаква вреда на очите. Ако ние не можем да вложим Любовта като един побудител в този път на човешкия живот, не може да турим основа, не може да турим Обичта като водител в пътя на знанието... Кое трябва да приложим и в какво седи нашата човещина? Единственото нещо, което ни препоръчва пред очите на Бога, то е Любовта, която работи в нашата душа, и Обичта едновременно. Ако на нашето знание, което имаме, не съответствува Обичта и Любовта, какво е нашето знание? Ако на нашето богатство не съответствува Любовта и Обичта, в какво седи то? Ако на нашата сила не съответствува Любовта и Обичта, каква е нашата сила? Тази сила ще бъде нашето нещастие за насилие. Всеки, който има нужда от Обичта, има бъдеще.

Какво нещо е обичта? Гладен си, искаш да ти дадат хляб, то е хубаво.