Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.

На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например, тялото на Йоан Рилски има известен обем, но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползува от това, което му се дава.

Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете.

Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото.

Когато Христосъ е съ насъ, Той е врата отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта.

Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към любовта.

Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.

Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа.

Кой ще ни ги достави?" Започнете от невидимото и постепенно вървете към видимото. Така ще минавате от видимото към невидимото.

Кой ще ни ги достави? Започнете отъ невидимото и постепенно вървете къмъ видимото. Така ще минавате отъ видимото къмъ невидимото.

Невидима е тази половина, невидим е Христос във вас, но човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.” Невидим е Бог за нас, но реален.

Ще кажете, че не я виждате. — Невидима е тази половина, невидимъ е Христосъ въ васъ, но човѣкъ се ползува отъ невидимото, а не отъ видимото. Христосъ казва: „Силата на човѣка не се заключава въ отношението му къмъ видимото, а къмъ невидимото.

Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа, с цел, невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение.

Културата подразбира още прояви на човѣшкия духъ и на човѣшката душа, съ цель, невидимото въ човѣка да се изрази въ видими, живи форми, отъ които да се ползува бѫдещето поколѣние.

Любовта е видимото, обичта – невидимото. Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното.

Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото.

Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона, граница между видимото и невидимото.

Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или граница от невидимото към видимото.

Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо.

Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото.

Той е великото, невидимото, цялото небе.

А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе.

Според философите съществуват две реални неща в света: субстанция – видимата форма на телата, и есенция – невидимото, неуловимото, което се крие в тия форми.

Субстанцията означава формата на нѣщата, видимото, а есенцията е невидимото, неуловимото, от което ставатъ нѣщата.

Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото.“ Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас – физическите.

Аз казвам: Видимото, това е Бог, а невидимото, това са хората.

И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва.

Видимото начало, приготовлѣние за невидимото.

Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото.

Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога.

От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното. (Невидимо значи незнайно.)

Отъ видимото върви къмъ невидимото. Ние може да знаемъ какво е невидимото.

Значи, ние вървим от видимото към невидимото. По пътя на истината човек познава невидимото.

Той казва: „Сине мой, дай си сърцето!“ – Жената сърце ли е? Всеки мъж и жена имат сърце. – Значи, най-напред невидимото, вечното почва да говори на сърцето. И като ги видите, ще кажете: „Каква радост настана в душата ми!“ Там вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове.

Най-първо туй невидимото, туй вечното почва да говори на сърцето. И като видите тия проявления на Бога, казвате: „А, каква радост настана в душата ми.“ Там вътре, в невидимото, в тия дълбочини на битието, Господ работи тайно в човешките сърца и в човешкия ум.

Първото начало – А, е незнайното, непроявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А, не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може да я пречупи.

При изучаване на природата трябва да спазвате най-малко две правила: 1) природата всякога си служи с картини, с образи; 2) тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е. от това, което е близко до човешкия дух, към онова, което е далеч от него.

Ние трябва да започнем от видимото към невидимото.

Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото.

Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото.

Че кой учи? Като говоря съ устата си, тя ли говори? Като виждамъ съ очитѣ си, тѣ ли виждатъ? Не, задъ устата ми седи туй невидимото, което говори. Задъ очитѣ ми седи туй невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда – то прави всичко.

Че кой учи? Като говоря с устата си, тя ли говори? Като виждам с очите си, те ли виждат? Не, зад устата ми седи туй невидимото, което говори. Зад очите ми седи туй невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда – то прави всичко.

То е невидимо, но в невидимото е великото. Невидимото в света е хубавото, красивото.

Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като философъ, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ? Не само това, но по нѣкой пѫть този философъ се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога.

Как е възможно при това, един човек, който не знае откъде е дошъл, да се явява като философ, който пише големи трактати, дава направление в живота на човечеството, показва им как да живеят? Не само това, но по някой път този философ се осмелява да покаже на хората пътя към невидимото, към Бога.

И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото.

И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото.

Какво ще познаем най-първо у нас? Първо видимото, а после и невидимото.

Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото.

Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него.

По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.

За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното.

Аз искам по закона за аналогиите: от видимото – към невидимото, от рационалното – към ирационалното.

То седи именно в онова Невидимото, ненаписаното, което се чете между редовете.

Сега, като вървите от видимото към невидимото, питам: Какви трябва да бъдете във вашия вътрешен живот? Често вие не обичате хората да ви безпокоят.

Така, постепенно той ще върви от видимото към невидимото.

Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното.

Човек трябва да започва от видимото и постепенно да върви към невидимото, т.е. от физическия свят към духовния.

Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи.

Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо.

Значи, човек живее повече в невидимото, в онзи свят, отколкото във видимия свят, и пак се съмнява в съществуването му.

Ами вашите постъпки кой е видял? Та и външната форма на вашите постъпки кой е видял? Че вие всички живеете в онзи свят, света на невидимото.

Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.

За да се разреши този въпрос, трябва да започнете от видимото към невидимото.

Значи от видимото към невидимото.

Тогава мини от видимото към невидимото.

На същото основание, казвам, че смисълът на живота не е в неговите форми, но в невидимото, което излиза от тях. – Затова, именно, хората се запитват, какво всъщност, представя човек. – Досега никой не е дал точно определение за човека.

Те ще дойдат от невидимото, ти ще ги намериш, те в джоба ти ще бъдат.

Значи, зад видимото стои невидимото.

Сега аз привеждам тези данни, това са физически данни, от видимото към невидимото.

Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия създател на вселената.

Някои разсъждават по обратен път, т. е. от невидимото към видимото. Ако всички хора са толкова напреднали, да виждат невидимото, то е друг въпрос. Под „далеч" разбирам, че човек няма още на разположение онези органи, с които да вижда невидимото.

Човек може да вярва във видимото, но може да вярва и в невидимото. Който вярва в невидимото, казва, че Бог е всичко в света. Вярващият в нереалното е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото; вярващият във видимото е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото. Вярващият в невидимото е готов до край да го защитава и да се бори за него. И той е готов да защитава видимото. – Съществува ли връзка между видимото и невидимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дейността на Първата Причина. Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък.

Представете си тогава, че човек придобие вяра към невидимото, а друг добие вяра във видимото. 1 –В–Н. 2 –В–В. Тогава какво е отношението на онзи, който има вяра в невидимото към видимото? Той казва: Бог е всичко, а другото е един резултат. Верующият в невидимото е положителен към невидимото, а вторият е положителен към видимото. Тъй този вторият за видимото е готов да се защитава, а като дойде до невидимото, казва: В тази работа аз съм профан, в тази работа аз съм съвсем загазил, няма какво да защитавам. Та най-първо трябва да определите насоката и после съществува ли една връзка между видимото и невидимото? Съществува разбира се, но каква е връзката? (Че първопричина е невидимото, а видимото е едно следствие). Питам, кое е видимото и кое е невидимото? Тъй че и двамата имат неща, които виждат и които не виждат. Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал.

Значи, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото.

За да дойде до отвлечените работи в живота, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото.

Аз наричам невидим, как бихте определили вие невидимото? Това, което не се вижда, което не се знае. Но невидимото за едного е видимо за другиго.

Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо.

Как може тогава невидимото да бъде мощно? Мощното в света е в проявеното, което човек вижда с очите си, чува с ушите си, вкусва с езика си, възприема с носа си и усеща с кожата и с пръстите си.

От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията.

Невидимото, това е Божествената разумност.

Значи, това невидимото е, което е прозрачно и не може да се види.

Значи тук има творчество в две противоположни посоки: гостилничарят прави невидимото видимо, а клиентът превръща видимото в невидимо.

Затова, именно, вие вървите от видимото към невидимото. За ангелите е обратно: Те излизат от невидимото и отиват към видимото.

Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно.

Ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото и обратно.

Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си.

Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив.

За този нос разбирам това, което е скрито, невидимо, но от видимото ние ще вървим към невидимото.

От видимото ние отиваме към невидимото.

Трябва да започнем от близките си, от видимото и да вървим към невидимото стъпка по стъпка.

Ако не вярваш в тези елементи, как ще вярваш в невидимото? - И без тях може. - Не може без тях.

Казвам: Най-първото нещо е да се образува една вяра в реалното, невидимото.

В туй, невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас.

У човека има едно слънце, което мяза на външното слънце, има едно вътрешно слънце, което съответствува на невидимото слънце.

Легне под една круша и съзерцава за невидимото.

Защо водата, която слиза отгоре от невидимото пространство няма кал? Тази вода само тук, на земята, може да се окаля.

Ако това е вярно, този човек утре умре, къде е човекът? Туй, което се изменя човек ли е? Но туй невидимото вътре в човека, то е човекът.

Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую.

Как ще разберете сега това нещо? Видимото, което е нам понятно, става понятно по причина на невидимото, на непонятното.

Те го виждат, понеже туй невидимото, което ти си направил, то може да бъде за в полза на хиляди хора за в бъдеще.

Аз разбирам не онова невидимото, което не знаеш, но – онова, което знаеш, е по-реално от онова, което виждаш.

Затуй въ религията казватъ: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрѣшка“.

Затуй в религията казват: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрешка”.

Това, което виждаме, е резултат на онова, което не виждаме, на невидимото вътре. Невидимото е много хубаво.

Та казвам: най-първо човек започва от невидимото.

Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум.

Като го туряте в обръщение, постепенно ще вървите от видимото към невидимото.

Благодарете, понеже то е капитал, който трябва да се обработва - от видимото към невидимото.

В същност, реално е невидимото.