Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”.

Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш!” – “Ти отгде знаеш това?” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал.

Както Настрадин Ходжа, който си направил къща на колела и я обръщал, както му кажели хората.

Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението.

Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа. Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин Ходжа, там? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще го чуете.

Един ден Настрадин Ходжа възседнал стария си вол, отивал с него на нивата.

Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.

Който мисли за себе си, прилича на Настрадин ходжа, който казва: „Когато жена ми умре, половината свят е загубен за мене; когато умра аз, целият свят е загубен.“

Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.

Тези, които казват, че този свят е реален, след своята смърт какво задържат от него? Настрадин Ходжа е казвал, ако жена му умре, то половината от света изчезвал и ако сам той заминел, то целият свят щял да се свърши.

Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа.

В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам.

Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.

Аз ще ви приведа онзи анекдот за Настрадин Ходжа, който ходил да проси тук-там, но никой нищо не му давал.

Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин Ходжа, който си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север. Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин Ходжа – на колелета.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това направил Настрадин Ходжа.

Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите?" -„ 99 лири. " „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто?" Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една.

И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин Ходжа, че който е оставил 99 лири, ще остави още една. Един ден Настрадин Ходжа минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин Ходжа през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави. Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си. Сега и вас питам: готови ли сте да вземете петте милиона, които американецът се готви да изпрати на някого от вас? Можете ли да се справите с тях? И вие като Настрадин Ходжа ще кажете, че щом веднъж Провидението е намислило да ви облагодетелства, то знае, че вие ще можете правилно да използвате тази сума.

Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши.

Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!" – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората. Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята. " – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра."

Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. За да угоди на всички свои познати, Настрадин Ходжа турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.

Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум – няма да правите като Настрадин Ходжа, да ви бият.

Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи.

Човек казва: «Няма да го правя това» – не че неговата воля сега участва. «Няма да го правя това» – но положението мяза като на Настрадин Ходжа, който нямал пари.

Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин Ходжа.

Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива.

Такава е философията на Настрадин Ходжа, който казва: „Докато жена ми и аз сме живи, целият свят ме интересува.

Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.

Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна."

Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си.

Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?" На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си.

Един ден Настрадин Ходжа видял, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива. Който го видял със счупен крак, все го питал: Настрадин Ходжа, как стана тази работа, че падна и си счупи крака? Той разправял на едного, на втори, на трети и, най-после, като му дотегнало да разправя една и съща история, казал: Чудно нещо, не се ли намери някой от вас да е падал отвисоко и да си е счупвал крака, че да знае, как става тази работа.

По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин Ходжа, който карал десет магарета. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.

Аз уподобявам геометриците на Настрадин Ходжа и десетте магарета, които той е водил.

Знаете ли на какво прилича това? Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Магарето и Настрадин Ходжа са символи, които трябва да се преведат.

И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа.

Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа.

Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа.

В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който казвал: „Когато жена ми умре, половината свят умира; когато аз умра, с мен заедно целият свят умира“.

Който няма Любов в себе си, ще го пита: „Защо се окаля, къде ходи, защо счупи крака си?” – „Ходих някъде, паднах и си счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин Ходжа как е паднал, че си изкълчил крака. Един ден Настрадин Ходжа се качил на една круша да бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и си изкълчил крака.

Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа казал: Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.

Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. – Какво правиш, Настрадин Ходжа? Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин Ходжа, който ходил някога да събира дърва. – Господин Настрадин Ходжа, ще паднеш. – Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам. Тогава Настрадин Ходжа казва: Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа? – Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас.

Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира.

Настрадин Ходжа минавал за авторитет, за много учен човек. Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." Настрадин Ходжа си знае работата." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво. Три дена вече минали, Настрадин Ходжа все чака да дойдат да го вземат. Сега може да се смеем на рая на Настрадин Ходжа, но всеки от нас все плаши камилите.

Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа.

Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа, който отишъл на едно надбягване с коне, качен на стария си вол.

В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“.

Настрадин Ходжа видял един голям трап и си казал: Ще се опитам да го прескоча.

Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи.

После, какво ще стане с обществото, със сегашния строй?" Питам: Старият човек, който се безпокои за своето положение, какво му допринася това безпокойствие? С безпокойствието няма ли да остарее, няма ли да умре? След като умре, какво ще спечели? Тогава ние не се ли намираме в положението на Настрадин Ходжа, който като го питали за живота, казал: Като умре жена ми, половината свят умира, а аз като умра, целият свят ще умре. Или, ще имате философията на Настрадин Ходжа, който като се намерил в едно затруднено положение, намерил една пила, отишъл пред дюкяна на богат търговец и започнал да пили ключа. Сега ще кажете, има ли право Настрадин Ходжа да реже ключа и да обере дюкяна? Няма право от морално гледище. Има ли право господарят да отреже главата на кокошката, на пуйката, на агнето? Казвате, че Настрадин Ходжа няма право да реже един ключ, а пък господарят има право да отреже главата на едно агне. Ако Настрадин Ходжа няма право да краде един богат, и онзи няма право да реже главата на агнето. Настрадин Ходжа прави това за интерес.

Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре.

Аз [съм] ви дал примера: На Настрадин ходжа казали, че след 3 дни ще умре.

Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва.

Настрадин Ходжа казва: „Ако умре жена ми, половината свят ще умре, а пък ако умра аз, целият свят ще умре.“ Ти, като живееш, се готвиш да умреш.

Едно време Настрадин Ходжа си направил една пещ с устата на изток. Дохожда друг и му казва: „Хлябът е вкусен, но остава суров, ти трябва да туриш устата на пещта към север.“ И това направил Настрадин Ходжа.

Едно време Настрадин Ходжа си направил една пещ с отвор на изток. И това направил Настрадин Ходжа.

Един ден жената на Настрадин Ходжа, крайно недоволна от мъжа си, казала: „Докога ще седиш без работа? Докога ще подхранваш своя мързел? Започни някаква работа!“ Той си казал: „Ще отида в гората за дърва, да не се сърди жената“. Погледнал към дървото и казал: „Ходжа, както режеш клона, ще паднеш на земята“. – „Не е твоя работа, върви си по пътя!“ Овчарят продължил пътя си, но не минало много време, Настрадин Ходжа прерязал клона, на който седял, и паднал на земята. Много хора приличат на Настрадин Ходжа.

Жената на Настрадин Ходжа го укорявала, че бил мързелив, че философствал само и никаква работа не вършел. Настрадин Ходжа мислил какво да свърши, взел един трион, тръгнал из гората, намерил едно дърво, седнал на един от клоните му и започнал да реже. Тази е първата и последната работа.“ Прощава се Настрадин Ходжа с жена си и казва: „Ще се мре.“ Често и ние постъпваме като Настрадин Ходжа.

Разправят един анекдот за Настрадин ходжа.

Разправят един анекдот за Настрадин Ходжа.

Ние сега разглеждаме живота, както Настрадин Ходжа разглеждал живота.

Така както Настрадин Ходжа разсъждаваше: Докато аз живея и моята другарка живее.

Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това.

Не поддържам философията на Настрадин Ходжа: Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината свят изчезва, като умра аз, всичко изчезва.

Както казал Настрадин Ходжа: „Като умре жена ми, половината свят умира; а като умра аз, целият свят умира.“ Какво ще роди тази философия? Не, човек не умира.

Тогава, ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили.

Тогава ще ви приведа разказа за Настрадин ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свят умира, като умра и аз, целият свят умира.“ Това е по отношение на самия него.

Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят.

Веднъж Хитър Петър и Настрадин Ходжа пътували. Настрадин Ходжа напълнил меха, но не можел да го вдигне.

По този случай има една приказка за Настрадин Ходжа.

С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря.

И право е казал Настрадин Ходжа.

Този закон може да се обясни и чрез един анекдот за Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пъдели. Един познат минал покрай него и го запитал: Какво правиш тук, Настрадин Ходжа? - Свиря на кимане. - Ами защо гласът му не се чува? - Утре ще му се чуе гласът. Всички хора се намират в положението на Настрадин Ходжа: каквото са свирели в миналото, днес се чува гласът му.

Знаете онази басня за Настрадин Ходжа, който, като ходил тук– там да проси, че богатите не отзовавали на неговата просия, не му дали нищо, никой нищо не му давал. Минава един, пита го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ „Свиря на кемане.“ „Ама гласът не се чува.“ „Утре ще чуеш гласа.“ Той сега свири, но гласът утре ще се чуе. Та сега ние като Настрадин Ходжа.

Той има идеята на Настрадин Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, ще се свърши половината свят.

Вашата философия мяза като на Настрадин Ходжа, който казва: Като умре жена ми, с нейната смърт половината свят се свършва.

Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.

Като сравнявам другия живот, ще се намерим в положението на Настрадин Ходжа. Казва: „Непременно идват тия за Настрадин Ходжа.“ Казва: „Със звънци, с пение идат.“ И се готви за онзи свят.

Един ден Настрадин Ходжа отишъл при гадател, да му предскаже бъдещето.

Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането?“ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кемани, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.

Българите все разправят онази приказка за Настрадин Ходжа. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като се върнал дома си, Настрадин Ходжа казал на жена си: „Така е то, като ме пращаш за дърва. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си. Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Ако искаш на всяка цена, тогава ще отидеш, като Настрадин Ходжа, да режеш клона на дървото, на което седиш.

В това отношение те мязат на Настрадин Ходжа. Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота.

Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път.

Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си.

Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?“ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“.

Настрадин Ходжа е казал: Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва.

И право разсъждавал Настрадин Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свят умира; като умра аз, целият свят умира.” Доста хубава философия.

Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа.

Един ден Настрадин ходжа се качил на къщата си да я покрива.

Един ден Настрадин ходжа се намерил в мъчнотия, нямал възможност да задоволи нуждите си. Един пътник минавал по това време и като видял, че Настрадин ходжа пили нещо, запитал го: Какво правиш тук, ходжа? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще се Чуе.

Един ден Настрадин Ходжа се качил на къщата си да я покрива с керемиди. Всеки, който чул за нещастието на Настрадин Ходжа, отишъл да го посети и го запитвал: Как падна, че счупи крака си? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? Той разправял цялата случка на един, на втори, на трети и най-после се отегчил да разправя. Като продължавали още да го питат за случилото се, Настрадин Ходжа казал: Не се ли намери досега един човек да е падал като мене, че да знае, как се пада? Следователно, като срещнеш една страдаща душа, не я питай, как е паднала, не я морализирай, но влез в положението й и я облекчи.

И Настрадин Ходжа разсъждавал така.

Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?“ – „Утре ще го чуете.“ Това е един турски анекдот.

В един от анекдотите за Настрадин Ходжа усмиват схващанията на някои хора за смъртта и за онзи свят. Един ден Настрадин Ходжа отишъл в близката гора да сече дърва. В това време един пътник видял Настрадин Ходжа на дървото и му казал: Какво правиш тук? – Дърва режа. – Знаеш ли, че като отрежеш клона, на който си стъпил, ще паднеш на земята? – Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа продължил работата си, но щом отсякъл клона, заедно с него и той паднал на земята. – Чудно нещо! Точно така излезе, както каза пътникът. Настрадин Ходжа настигнал пътника и му казал: Като знаеш толкова много, я ми кажи, кога ще умра. – След три дена. Настрадин Ходжа отишъл у дома си и казал на жена си: Жена, знаеш ли, че след три дена ще умра? Жена му го изслушала, но нищо не отговорила. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре. Смешни са разсъжденията на Настрадин Ходжа за онзи свят, но мнозина имат подобни схващания.

И тя се намира в положението на Настрадин ходжа.

Има един пример за Настрадин Ходжа, анекдот е той. По едно време работите на Настрадин Ходжа никак не вървели добре. Като го видели някои, че седи пред вратата на богатия търговец и пили нещо, запитали го: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кемане.“ – „Ами защо не се чува гласът му?“ – „Гласът му утре ще се чуе.“

В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казва: „Аз и жена ми съставяме целия свят.

Умре жената, умре той, като Настрадин Ходжа казва: „Като умре жена ми, половината свят се свършва, като умра аз, всичко се свършва в света.“

Онзи, който не разбира проявите на своята любов, не може да определи градусите и той е във философията на Настрадин Ходжа, който казвал: „Половината свят умира, като [умре жена ми]; като умра аз, целият свят умира.“ Не, като умре жената на Настрадин Ходжа, светът си е пак свят; и Настрадин Ходжа като умре, светът си е пак свят.

Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.

Дошло на ум на Настрадин Ходжа, понеже нямал къща, да си направи къща.

Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”.

Ще ви кажа онзи анекдот за Настрадин Ходжа.

Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи.

Те държат философията на Настрадин Ходжа, който казвал: „Като умре жена ми, половината свят умира.

В това отношение хората приличат на турския философ Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил.

Че ние мязаме на Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа, един турски философ, обичал много да философства. Минава един човек и му казва: “Настрадин Ходжа, ти, като отрежеш клона, ще паднеш.” “Не е твоя работа.

Ако не яде, колкото е нужно, човек ще се намери в положението на магарето на Настрадин Ходжа, който постепенно намалявал количеството на храната му.

Ако не ядеш, със стомаха ще се случи онова, което се случи с магарето на Настрадин Ходжа.

Защо е направил? Тогава ще замязаме на Настрадин Ходжа.

Защо е направил? Тогава ще замязаме на Настрадин Ходжа. Вие ще се намерите в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си да я покрива.

Защо не внимава? Може да се намерите в положението на Настрадин Ходжа, който веднъж, като се качил горе на къщата, да я покрива, било влажно времето, хлъзнал се и паднал.

В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Турил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път.

В това отношение тя прилича на Настрадин Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината свят се свършва за мене. Обаче, и след смъртта на Настрадин Ходжа светът продължава да съществува.

Един ден видели Настрадин Ходжа да пили бравата на една врата. Запитали го: Какво правиш Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще се чуе.

Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: Когато бях в Багдат, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки.

Той прилича на Настрадин Ходжа, който казал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва; ако умра аз, целият свят се свършва. Всъщност, и да умре Настрадин Ходжа, светът ще си съществува.