Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа ¢, за да следва той Господа. Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа.

Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете да се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без да подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без да допуснете да проникне в нея нито един светъл лъч.

Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи.

Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си.

Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си.

Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът.

Да оставим мъжа и жената.

Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света.

И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва.

Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“.

Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Една жена иска мъжа ѝ да я направи щастлива; как ще я направи щастлива, когато тя не го обича? Купува ѝ костюм – недоволна; донася месо – не било хубаво; къщата не била съградена, както трябва; това и онова не било на мястото. Че как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всичките неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав? Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. И когато една жена иска да заведе мъжа си на черква, тя взема файтона и казва: „Ще отидем при Господа; в черквата ще проповядва еди-кой си и ще научим нещо“. Затуй казвам: приложете този закон, жената да не рови около корена на мъжа си: като няма круши, да чака; мъжът, и той да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители.

Мнозина искат да разменят положението си, разискват въпроса, кой да бъде мъж и кой да бъде жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената инак. Ако ли пък се разгорещите от нападките и кажете: „Аз ли – чакай!“, вие сте изгубен. „Мъжът ми е лош“; отде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне.

Борбата, която е между тях, е борба само за растеж в пътя на еволюцията, такава, каквато е между мъжа и жената, само ако това може да се нарече борба.

На смъртния си одър искала обещание от мъжа си да не се ожени след нейната смърт.

Молба трябва един за друг: мъжът за жената и жената за мъжа.

Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!“ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?“ – Има. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. И ще ви кажа в свръзка с този принцип за мъжа и жената още едно нещо. Да се върна върху някои основни черти на мъжа и жената. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Затуй, като знаете, че вие ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва да се сродите. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Същото се отнася и до мъжа. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си.

Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита: Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил. Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа си: „Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, за да се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше да ме искаш да дойда на Земята.“ Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Зная случаи, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо? Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „Обичам го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш? Не може, значи има една привидност. Какво ще каже бащата, когато види дъщеря си, че изтезава мъжа си? Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но трябва да го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване.

Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.

А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света?“ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си.

Да, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето да се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем да учим света.“ Често жената казва на мъжа си: „Ти ще ми служиш!“; мъжът пък казва на жена си: „Ти ще ми служиш!“ На друго място мъжът казва: „Аз ти заповядвам и ти ще ми служиш“, но жената няма да служи като грешница. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Сега, питам ви готови ли сте да пуснете мъжа си, ако той иска да ви напусне? Ако бих се впуснал да обяснявам закона за наследството, ще разберете защо Христос проповядваше така.

Даже една жена, която посетила борсата, казала на мъжа си: „Защо ме доведе в тази лудница, аз искам да ме заведеш при благородни хора – в борсата“.

Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: "Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш; как можеш да любиш друга". Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.

Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“.

Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената.

Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена.

Само тогава ще се разбере с мъжа си.

Тогава Христос отваря другата врата и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените.

Една госпожа ми разказваше, че гледала мъжа си цели 20 години болен, но не се отегчила нито момент. – Защо? – Обичала го. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ.

Една госпожа ми разказваше, че гледала мъжа си цели двайсет години болен, но не се отегчила нито момент. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ.

Мъжът се гневи на жена си, жената се гневи на мъжа си. – Кога кипва човек? – Когато се вари нещо в него. Той взима на оня свят или мъжа, или жената.

У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат.

Ако познавате мъжа си, само тогава ще намерите любовта му. Не познаваш ли мъжа си, не се жени; не познаваш ли жена си, не се жени; не познаваш ли детето си, не се жени.

Например, мъжът обича жена си, но я ревнува (това е типично у българите) и само ако погледне към друг, той ще й каже: “Ти защо го поглеждаш?” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна?” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата.

Вие сте роби един на друг: мъжът чака спасение от жена си, жената – от мъжа си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си.

Ако е научила урока си, как да управлява лъка на своята цигулка, тя ще живее добре с мъжа си и разумно ще управлява своя дом. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. Защо единият да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва? Някоя жена не обича мъжа си, и обиква друг мъж. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден? Преди да пристъпите към служенето, трябва да примирите мъжа и жената в себе си. Както жената дава ултиматум на мъжа си, или да се откаже да ходи с чужди жени, или ще го напусне, така всеки човек да даде ултиматум на мъжа и жената в себе си да се примирят. Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа.

Жена, като вземе лъка, а лъкът й е мъжът й, ако знае как да върти лъка, ще знае как да управлява мъжа си, дома си. Така е и с мъжа. Например някоя жена не обича мъжа си, а другиго обича. Така е и с жена, която не живее добре с мъжа си. Както жена казва на мъжа си: „Или ще престанеш да ходиш с лоши жени, или ще те напусна." Тъй ще кажете на мъжа и на жената вътре у вас. Жената, която е у мъжа, ще каже: „Ще те слушам вече." Жена иска да се подчинява на мъжа, право е, но и мъжът у жената трябва да се подчинява на жената. Горделив си - мъжът е виноват, защото гордостта е порок на мъжа. Под „мъж" и „жена" аз разбирам службата на мъжа и на жената.

Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека.

Питат жените: „Трябва ли да се готви на мъжа?" Христос казва: „Трябва." Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да служиш на Бога. Бог може да вземе мъжа на една жена, но ще й даде по-добър мъж. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден - тогава чакай. Ти не си изтърсила праха на мъжа си.

Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не го обичам вече, направи ме нещастна“. – Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни?“

Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не го обичамъ вѣче, направи ме нещастна“. – Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни?“

Тълкувайте плесницата на мъжа си така.

Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? Като брулите ореха, защо правите това? За да паднат орехите.

Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството.

Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне, и мъжът умира.

Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ.

Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Така е и с мъжа: един мъж, ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде друг светия.

Тази жена взема, но не дава - тя не може да направи мъжа си щастлив. Така е и с мъжа - един мъж ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира - той ще бъде друг светия.

Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата.

Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея.

Стане сутринь жената, наготви хубаво на мѫжа си, който не е разположенъ духомъ, слѣдъ което познава жена си. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа. Нѣкои казватъ: „Искамъ да обичамъ мѫжа си.“ Азъ рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа.

Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение.

Жена открадне сърдцето и ума на мѫжа си, а слѣдъ това му даде своитѣ лоши мисли и желания, като му казва, че това ще го направи щастливъ, но слѣдъ нѣколко години не се разбиратъ, излъгали се.

Жени да променяват ума на мъжа си, но да го извъртяват - не.

Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”. Но на оня, който беше отдясно, каза “Ще бъдеш днес с мен в рая.” И Той изпълни думата си – взе мъжа горе и остави жената долу. Някои жени казват: “Господ ми отне мъжа”. Вечерта жената ще пусне мъжа в добре обработената си градина, на другия ден той пък ще покани жена си.

Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна, като се съберат двете да се поразговарят – Бог ще осоли и двете.

Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо.

Вие сега, като вървите, хвърляте една котва, улавяте мъжа и го сваляте така, че нито той върви нагоре, нито вие. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде.

Има тънкости, които различават мъжа и жената, но мъчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели. Обикновено в жената преобладават кръгли линии, а в мъжа – прави и счупени. В мъжа преобладават повече хроматическите гами. Когато жената разлюби мъжа си, крилата й падат.

Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца. Този Божественъ законъ гласи: Между мѫжъ и жена трѣбва да сѫществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бѫде напълно еднакво, защото възможно ли е единъ мѫжъ да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли единъ мѫжъ да опише въ какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии. Това показва, че въ мѫжа има много хроматически тонове. Когато една жена разлюби мѫжа си, нейнитѣ крилѣ окапватъ.

Ще кажеш на мъжа си: "Ти не взимаш верен тон."

Сега се обръщам към жената, виновница за събуждане в мъжа стремеж към придобиване на книжно богатство. Те предупредили мъжа й, да се приготви за този удар.

Мѫжътъ цѣлъ день мисли какъ да изкара повече, за да задоволи жена си, а жената мисли въ кухнята какво да сготви, за да нахрани мѫжа си. Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и азъ нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла. Не допущай такава мисъль, поразговори се съ мѫжа си, но мисъльта изхвърли отъ себе си, тя не носи радость.

Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.

Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената.

Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.

Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си или обратно.“ Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката.

Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа.

Като приложите тази наука въ дома си, на мѫжа си, на жена си, на дѣцата си, на приятелитѣ си, тя трѣбва да произведе благотворни влияния.

Следователно, семейство, в което мъжът не пребъдва в Божиите заповеди, а жената не пребъдва в заповедите на мъжа си, е осъдено на смърт. Ако мъжът не пребъдва в Божиите заповеди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповедите на мъжа си. Обаче, ако мъжът изпълнява Божията воля и пребъдва в Неговите заповеди, а жената не пребъдва в любовта на мъжа си, отговорността пада върху нея. Един ден тя накупила предмети, на извънредно голяма цена и, по нямане на възможност да ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа си, който бил известен между големите търговци в Париж. Като ставате сутрин от сън, ако сте жена, задайте си следните въпроси: държа ли заповедите на мъжа си, и мъжът ми държи ли заповедите на Господа; пребъдвам ли в любовта на мъжа си, и мъжът ми пребъдва ли в любовта на Господа? Ако си отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в мир и радост, защото Бог ви е благословил. Чудно нищо! Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. Мъжът е стимул за жената, а жената – за мъжа. Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма да има култура. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Каква е задачата на жената? – Да повдигне първо себе си, а после – мъжа. Добрата и красива жена представя идеал за мъжа. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. „Ако държите моите заповеди" – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми" – това се изисква от жената.

Злѣ ли ще бѫде на жена да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ, а мѫжътъ – въ заповѣдитѣ на своя Богъ и Неговата Любовь? Защо се развалятъ днесъ сѣмейства? Жената казва: „Заради тебе азъ ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията си къмъ Бога, започва да пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече да се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа си. Жена му много обичала да харчи и единъ день отишла въ Парижъ и накупила толкова много нѣща, че търговцитѣ прѣдставили на мѫжа ѝ единъ чекъ за изплащане. Първото нѣщо, което трѣбва да правите като ставате сутринь, е да си зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си? Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа? Трето: азъ прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа си и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа? Рѣшите ли тѣзи въпроси, цѣлиятъ день ще прѣмине въ миръ и спокойствие и ще имате благословение. Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си?“ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си.

Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа.

Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ.

Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. И от мъжа, и от жената се изисква работа.

Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.

В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго.

Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Жената казва на мъжа си: „Ако ме обичаш, направи една жертва за мене.” – Лукава жено, не изкушавай Господа.

Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Жената казва на мѫжа си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукава жено, не изкушавай Господа.

Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Трябва ли тогава жената да се пита какво да прави с мъжа си и със своя син? Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря? И единият, и другият трябва да обичат! Плодовете на Духа са Любов, радост и мир.

Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ.

Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.

Жената се моли на мѫжа, да не я пече; мѫжътъ се моли на жената, да не го пече. Жената се оплаква отъ мѫжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.

Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него.

Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече.

Не се сърди на мъжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чист въздух, дай му нови дрехи да се облече и виж след това, няма ли да бъде доволен. Всяка жена, която отваря Божествения сандък и дава нови дрехи на мъжа си, е добра. Обличай мъжа си всяка сутрин в нова дреха, и той ще бъде добър. В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мъжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите, да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Жената счита за унижение да измие краката на мъжа си, да му даде нови дрехи да се облече. Тя казва: "Право ли е аз да се грижа за мъжа си, като за дете? Той може сам да свърши тази работа. " – Право ли е жената да дава стари дрехи на мъжа си и постоянно да се карат? Ако аз съм на мястото на жената, предпочитам да съблека старите дрехи на мъжа си и да го облека с нови, да измия краката му, отколкото да се карам с него и да го оставя със стари дрехи. Ще дойде някоя жена да се оплаква от мъжа си, че обичал да гледа чужди жени, да се сърди и кара. Жената седи и мисли за мъжа си, че е нервен, гневен, лош. Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Да опопиш мъжа си, това значи, да му родиш нещо възвишено и благородно. Бих желал всяка жена така да опопи мъжа си, че да му роди благороден син или благородна дъщеря, облечени в нови дрехи. Като ражда, жената трябва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мъжа си.

Не се сърди на мѫжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чистъ въздухъ, дай му нови дрехи да се облѣче и вижъ следъ това, нѣма ли да бѫде доволенъ. Всѣка жена, която отваря Божествения сандъкъ и дава нови дрехи на мѫжа си, е добра. Обличай мѫжа си всѣка сутринь въ нова дреха, и той ще бѫде добъръ. Защо жената да не изучи характера и вкуса на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мѫжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. Жената седи и мисли за мѫжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Да опопишъ мѫжа си, това значи, да му родишъ нѣщо възвишено и благородно. Бихъ желалъ всѣка жена така да опопи мѫжа си, че да му роди благороденъ синъ или благородна дъщеря, облѣчени въ нови дрехи. Като ражда, жената трѣбва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мѫжа си.

Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре!" И жената прави същото с мъжа си. Жената се страхува да тури мъжа си горе, да не би да не се върне. Щом има ум и сърце, той носи в себе си и мъжа, и жената. Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Само така той ще разбере, че нито мъжът е роб на жената, нито жената – на мъжа, и ще изпълни своето предназначение.

Ако жената може да подобри характера на мѫжа си, тя има любовь; сѫщото може да направи и мѫжътъ съ жена си, ако има любовь въ себе си. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Жената се страхува да тури мѫжа си горе, да не би да не се върне. Щомъ има умъ и сърдце, той носи въ себе си и мѫжа, и жената. Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и подържа, не може да го възпита. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Само така той ще разбере, че нито мѫжътъ е робъ на жената, нито жената — на мѫжа, и ще изпълни своето предназначение.

Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.

Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.

Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква. От кого ще получите тези уроци, не е важно: може да ги получите от мъжа си или от жена си, от брата си или от сестра си, от майка си или от баща си, от дъщеря си или от сина си; може да ги получите от обществото, от народа си и т.н. Сега, като се върнете по домовете си, вижте, влязъл ли е Христос в мъжа и в жената ви, в децата и в приятелите ви.

Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Ако не разбере земния животъ, какъ ще разбере небесния? Ако хората не разбератъ отношенията къмъ мѫжа и жената, къмъ брата и сестрата, къмъ родителитѣ, къмъ обществото и къмъ човѣчеството, какъ ще разбератъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ разумнитѣ и възвишени сѫщества и къмъ Бога? Ако не знаете, какъ да слугувате на земния си баща, какъ ще служите на Небесния? Небесниятъ Баща изисква отъ всички хора по-велики дѣла, по-голѣми жертви отъ тѣзи, които земниятъ баща изисква. Отъ кого ще получите тѣзи уроци, не е важно: може да ги получите отъ мѫжа си или отъ жена си, отъ брата си или отъ сестра си, отъ майка си или отъ баща си, отъ дъщеря си или отъ сина си; може да ги получите отъ обществото, отъ народа си и т. н. Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви.

Запитаха Христа: "Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа. Каквото е отношението на мъжа към жената, и на жената към мъжа, такова е отношението на всички хора, като души, към Бога. Когато слезе на земята, като работник в Божествената работилница, човек трябва да запита Учителя си, може ли мъж да напуска жена си и жена – мъжа си. Тази е причината за спора между мъжа и жената на земята. Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Там той ще намери разрешението на въпроса за отношенията между мъжа и жената. Фарисеите запитаха Христа: „Защо Моисей позволи на мъжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне?" Христос отговори: "3а жестокосърдечието ваше е писал тази заповед." Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това, именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето.

Запитаха Христа: Защо човѣкъ трѣбва да се жени, и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа. Каквото е отношението на мѫжа къмъ жената, и на жената къмъ мѫжа, такова е отношението на всички хора, като души, къмъ Бога. Когато слѣзе на земята, като работникъ въ Божествената работилница, човѣкъ трѣбва да запита Учителя си, може ли мѫжъ да напуща жена си и жена — мѫжа си. Тази е причината за спора между мѫжа и жената на земята. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Тамъ той ще намѣри разрешението на въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Фарисеитѣ запитаха Христа: „Защо Мойсей позволи на мѫжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? Христосъ отговори: „За жестокосърдечието ваше е писалъ тази заповѣдь.” Хората пишатъ закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е. за ума, а другото — за жената, т. е. за сърдцето.

Това се отнася и за жената, и за мъжа. Аз разглеждам този въпрос принципално, в широк смисъл, нямам предвид нито мъжа, нито жената. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание. Когато Исус влезе във вашите домове, ще пречисти въздуха, който се е наситил от електричеството на мъжа и на жената. Първия ден ще се прояви електричеството на мъжа, а втория ден – електричеството на жената.

Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената.

За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.

За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ.

Духът напуска жената, а душата – мъжа. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Когато мъжът изтезава жена си, или жената – мъжа си, те са яли салам.

Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Жената се държи за мѫжа, мѫжътъ се държи за жената, децата — за родителитѣ си. Когато мѫжътъ изтезава жена си, или жената — мѫжа си, тѣ сѫ яли саламъ.

Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе."

Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе.

Какво трябва да направите, за да ви обича? Да си купите ново шише, в което да турите мъжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне някъде, та топлината и съдържанието му да изтекат навън. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята.

Какво трѣбва да направите, за да ви обича? — Да си купите ново шише, въ което да турите мѫжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне нѣкѫде, та топлината и съдържанието му да изтекатъ навънъ. Има нѣща въ свѣта, които всѣки може да ви вземе — пари, дрехи, кѫщи, имоти, даже и мѫжа, и жената, и сина, и дъщерята.

Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.

Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.

У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи.

В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които чукат кафе.

Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе.

Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Няма случай в живота, мъжът да е направил жена си щастлива, или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога.

Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си. Нѣма случай въ живота, мѫжътъ да е направилъ жена си щастлива, или жената да е направила мѫжа си щастливъ. Богъ въ човѣка може да направи и жената, и мѫжа щастливи, но човѣкъ — никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мѫжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — Като се обърнете къмъ Бога.

Сърцето на мъжа й уповава на нея

Сърдцето на мѫжа ѝ уповава на нея,

Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата.

Ако е красива, имаш право да я погледнеш само с едното око, а с другото – мъжа й.

Ако е красива, имашъ право да я погледнешъ само съ едното око, а съ другото — мѫжа ѝ.

Стомашният мозък има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Мъжът представлява къщата, а жената – ученичката, която трябва да влезе в мъжа, т.е. в къщата и да я измаже отвътре. Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената.

Стомашниятъ мозъкъ има отношение къмъ цѣлата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свѣтъ отъ мѫжа. Мѫжътъ представя кѫщата, а жената — ученичката, която трѣбва да влѣзе въ мѫжа, т. е. въ кѫщата и да я измаже отвѫтре. Той извади жената вънъ отъ кѫщата и се разговаряше съ нея върху въпроса за отношенията между мѫжа и жената.

Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно.

Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Някоя жена иска да напусне мъжа си.

И жената мисли, как да запази любовта на мъжа си.

Жената е развалила мъжа, а мъжът – жената.

Във вашия език жените и мъжете са станали за посмешище: мъжът се оплаква от жена си, жената – от мъжа си, децата – от родителите си и т. н. Но днес аз обръщам нов лист и на него ще пиша за жената така: намериш ли мъжа си неразположен, кажи му, че ще го обикнеш, защото досега не си го обичала. Твоят Господ е в мъжа ти; възлюби Го и после Му кажи: “Господи, ще възлюбя и Духа Ти, ще обикна и душата, и тялото Ти”.

Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Тогава въпросът между жената и мъжа ще се разреши правилно. Мъжът ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мъжа си да се проявява свободно.

Следователно, силата на жената е по-голяма от тая на мъжа. Ако жената е прав ъгъл, страната на мъжа ще бъде по-голяма. Ние говорим за онова право, което се отнася и до мъжа, и до жената, и до детето. Право, което се отнася само за мъжа, за жената или за детето, е една трета от цялото.

Следователно силата на жената е по-голяма от тая на мъжа. Ако жената е прав ъгъл, страната на мъжа ще бъде по-голяма. Ние говорим за онова право, което се отнася и до мъжа, и до жената, и до детето. Право, което се отнася само за мъжа, за жената или за детето, е една трета от цялото.

Понеже била ленива, като се връщал мъжа й от работа, тя прехвърляла пред него ту белите, ту черното вретено, да изглеждат много. Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна. Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: „Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна." Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Жената пита мъжа си, какво да прави.

Жената пита мъжа какво ще прави.

После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: Това е иконопоклонство.

После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: „Вземи сълзите си. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: „Това е иконопоклонство."

Защо? – Жената иска да обсеби мъжа, да го владее.

Жена, която се е разгневила на мъжа си, гледа надолу. Жена иска да владее мъжа си и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива. Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Всички жени учат децата си и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате, искайте от мъжете си всичко, каквото ви трябва! Не им казвайте всичко, дръжте се в резерва и т.н.“ Затова жената почва да иска това-онова от мъжа си, без да се интересува от неговото положение, а той се вижда в чудо и не знае как да я задоволи. Ако жената разбираше така брака, тя би се старала да облекчи мъжа. Ще изброите всичко, от което се отказвате, така: „Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася какво и да е, оставям го свободен, каквото може да направи според любовта си; отказвам се да карам мъжа си да взима пари назаем, да построява къща, да ми купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи, както друг път; отказвам се да ме води в странство, на курорт, бани, балове, театри и т.н.; отказвам се да принуждавам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го увлича“.

Съвременното общество, съвременните домове страдат от вътрешно раздвояване, защото тези две жени се борят коя да има мъжа. Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“.

Като казвам: „Жено, напусни мъжа си!“, това значи: Остави го на свобода, остави свободно да зарастат раните му.

Жената се сърди и казва: „Докога ще робувам на мъжа си? Аз искам свобода, затова ли се ожених, да му готвя?“ Мъжът също е недоволен и казва: „Ти не ме разбираш“. Нека каже на мъжа си: „Виждам, мъжо, че ти имаш право“. За да не стават такива неща, жената трябва да напише закон на мъжа си да се връща вкъщи два ча̀са преди залез слънце. Когато този Учител дойде, във вашия дом ще има хармония, музика, поезия, всички ще бъдат на своите места; няма да има раздори между мъжа и жената, между слуги и господари, между дъщери и синове, между учители и ученици.

Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш. По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си.

В това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, китка босилек и го изпратила да ръси; направила го по свое желание поп.

В това отношение приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, една китка босилек и го изпратила да ръси - направила го по свое желание поп.

По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако пръстите на мъжа са по-дълги, на жената трябва да са по-къси.

Не се свързвайте с мъжа си, сиреч не ограничавайте свободата му.

Най-малката сянка от неразположение у мъжа се отразява и върху детето.

Като налеят тази влага в ушите на жената и ѝ кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага.

Но тя трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж.“ Какво означава четенето на Евангелието? Даваш храна на мъжа си, който страда от липса на храна.

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Сега, бъдете смели и решителни, като отидете по домовете си, да кажете на майка си: Аз приставам вече; не се подчинявам на никого – на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на жена си и ла мъжа си, на всички синове и дъщери, на всички слуги и господари.

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Сега, бъдете смели и решителни, като отидете по домовете си, да кажете на майка си: „Аз приставам вече! Не се подчинявам на никого - на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на жена си и на мъжа си, на всички синове и дъщери, на всички слуги и господари."

Като гледа мъжа си и свекъра си как орат и младата булка научава този занаят. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие. Жената започва да се противи на мъжа си. Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа. И жената казва същото за мъжа си. И жената често се оплаква от мъжа си, иска да го напусне. Тя забравя, че някога е била ребро на мъжа си и излязла от него. За да се изравнят, Бог извадил реброто на мъжа и направил от него жената. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.

Вие очаквате и на мъжа си, но и той не мисли за вас.

Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория син, който обещава на баща си, че ще отиде на работа, а не отива. Жена, която отказва на мъжа си да готви, а след това се разкае и сготви добре, е подобна на първия син. Това не значи, като се върнете по домовете си, да започнете да се карате, мъжът да не иска да знае за жена си, и жената – за мъжа си, да кажете, че не се познавате вече. Кой мъж е познал жена си и коя жена е познала мъжа си? Те отсега нататък трябва да се познаят и да си подадат ръка за взаимна работа.

Жена, която обещава, че ще сготви добре на мъжа си, а разваля яденето, тя не е сготвила. Онази жена, която отказва да готви, а сготви хубаво на мъжа си, тя е изпълнила волята на мъжа си. Като ви говоря това, нямам предвид да ви кажа, като отидете у дома си да дигнете един скандал - да каже жена на мъжа си и мъж на жена си, че не се познават отсега нататък. Това не е философия, философия е да кажеш на мъжа си: „Отсега нататък аз те познавам вече."

Така е и с мъжа.

И жената по същия начин, трябва да извади юлара на мъжа си и да каже: Бъди свободен! Иди в гората! Това са формули за новия живот, които трябва да преведете и приложите, да видите, какъв резултат ще имате. Като се върне мъжа ви от работа, неразположен, сърдит, кажи си: Няма да губя равновесието си. Също така и умът на мъжа трябва да има дълбочина десет километра.

И жената по същия начин трябва да извади юлара на мъжа си и да каже: „Бъди свободен. Също така и умът на мъжа трябва да има дълбочина десет километра.

Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш. Когато изгубиш любовта на мъжа си, тогава плачеш, а когато придобиеш любовта му, тогава се радваш. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си.

Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: "Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш?" А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та, като дойдеш втори път, да не грешиш. Когато изгубиш любовта на мъжа си, тогава плачеш, а когато придобиеш любовта му, тогава сс радваш. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще го посрещне с едно прошение - коя от мъжа си се оплаква, кой от брата си, кой от сестра си.

Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно – господари против слуги.

Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно - господари против слуги.

Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг.

Някоя жена пък се ожени и има мъжа си като частна собственост. Като говоря така, аз не казвам една жена да напусне мъжа си, не. Да оставиш мъжа си - аз разбирам, да разбереш неговите отношения към тебе.

Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече.

Първата й работа на оня свят била да потърси мъжа си.

Отива в рая - няма го. „Какво стана с мъжа ми?" Казват й: „Има друга област на рая, там го търси."

Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него. Така тя проявила геройството си – счупила ръката на мъжа си.

Не, причината за нейното състояние е ножът на мъжа й. Жената, като види, че мъжът й иде, ще стане, ще го посрещне любезно, приветливо, а дълбоко в душата на мъжа ще се зароди любов към жена му, че е готова да се самопожертва. Започва да изменя тя отношенията си към мъжа си.

И тъй, мъже и жени, като гледате буквата „Т“, в кое положение и място ще поставите жената и где мъжа? И едните, и другите ще кажат: „Ние не искаме да слезем долу в корените.“ Така вие не разрешавате въпроса съществено. Някои искат да поставят и мъжа, и жената, дето не им е мястото. Най-напред трябва да си съставите понятие какво нещо е мъжът и какво нещо е жената, и тогава да ги поставите на мястото им. (На 3 май 1917 г. в беседата „Съчетанието“ е казано: „Буквата „Т“ – долната линия представлява мъжа, а хоризонталната – жената.

В този свят, има две отрови, които разрушават мъжа и жената, които разрушават човешкото общество.

Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото.

Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още но-добре.

Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си.

От друга страна, на мъжа се казва: Слушай, длъжнико, гледай навреме да изплатиш старите си полици. Жената иска от мъжа си да й купи нова рокля, обувки, шапка, а самата тя нищо не работи, очаква на слугинята. Преди да иска нещо от мъжа си, жената трябва да е изчистила къщата, да е наготвила добре, да му е ушила нова риза, да му е оплела чорапи. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа.

Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това село? –Днес.

Казваш, че не обичаш мъжа си – има причини за това.

Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ.

Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща.

Кога ще изчезнат страданията? Когато мъжът стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мъжа си; когато братът стане слуга на сестра си и сестрата – слугиня на брат си; когато господарят стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той чува само: „Донасяй, донасяй!“ А той пък си мислил, че като се ожени, тя ще го направи щастлив – той не се е оженил, за да ѝ слугува, а тя да му слугува. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. А сега тук, при мъжа си, тя ще бъде слугиня.

Например жената представлява точка, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички като се стремят към Бога, образуват куба.

Мъжът трябва да каже на жена си да обича неговия Господ, а жената да каже на мъжа си да обича нейния Господ, иначе и двамата ще осиромашеят.

Казват на мъжа: "Бъди мъж! Поразсърди се малко, покажи си гнева!" Да, но ще бъдеш с краката надолу в Ниагарския водопад. В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той.

Благодарение на това отношенията между мъжа и жената в семейството имат повече търговски характер. Такива са сълзите и на мъжа за жената. Жената казва на мъжа си: „Колко те обичам! Умирам за тебе“. Че това е факт, виждаме от недоволството на мъжа и жената веднага след женитбата им. Като се разделила, единицата създала мъжа и жената. С други думи казано: Бог извадил единицата, или кривото ребро, от мъжа и направил жената. Значи докато била в мъжа, жената се изкривила. Един ден тя се връща при мъжа си разочарована, изнемощяла и окъсана, както блудният син се връща при баща си. Жената трябва да пише на мъжа си: „Откак замина по работа, напълно се успокоих.

За нѣкоя жена казватъ, че много плаче за мѫжа си. Жената, като била у мѫжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и ѝ казалъ: „Ти нѣма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мѫжа, права ще ходишъ!“ Но понеже тя си знае стария навикъ – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегѫрне, като ребро ще обхване. Онзи мѫжъ, който излъгва нѣкоя жена, отнима я отъ мѫжа ѝ, като ѝ обѣщава че ще ѝ даде всичката си любовь; тя се съгласява, но като остарѣе, той я натирва и тя окѫсана и изнемощѣла, връща се при мѫжа си, изповѣдва му се.

Щом остане сама, тя започва да съжалява за мъжа си; вижда, че друг като него не може да намери.

Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш.

Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.

Някоя жена се сърди на мъжа си, не му говори, не отваря устата си да му каже поне една дума.

Нѣкоя жена се гнѣви на мѫжа си, не отваря уста да му каже нѣкоя дума.

Жената слуша наставленията на мъжа си и постъпва според нареждането. Казвам: Ако жената имаше търпение да изслуша мъжа си, и ако той имаше търпение да разкаже всичко, защо и двамата нямат търпение да изслушат как се придобива щастието? Това е метод, това е закон, който съществува дълбоко някъде в човешката душа. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Жената казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с мъжа си“. Мъжът се плаши от жената, жената – от мъжа; търговецът се плаши от съдружника си. За да изрази любовта към мъжа си, жената казва: „Дай, миличък, да те целуна!“ – Целувката не е израз на любов.

Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа. Господь хлопа, а вие казвате: „Господи, чакай да се понатъкмя малко, да се облека.“ Жената казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ мѫжа си, почакай малко!“ Мѫжътъ казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ жена си, почакай малко!“ Търговецътъ казва: „Господи, почакай малко да си прѣгледамъ старитѣ тефтери!“ Господь казва: „Нѣма чакане вече, срутете всичко отвънъ, жени, мѫже, търговци, свещеници, всички да станатъ на вода!“ Само така ще се оправи свѣта.

Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Питам: Как ще постъпят жените и мъжете, ако някой цар издаде строга заповед, всяка жена да напусне мъжа си и всеки мъж – жена си, и да се оженят за други? Който не се подчини на тая заповед, ще бъде хвърлен в огнената пещ. Какво става днес? Жената очаква на мъжа си, той да работи, да ѝ остави пенсия. Сестрата, като научила от брата си за положението на техния бивш слуга, разказала цялата история на мъжа си.

Мѫжъ може да хвърли жената и дѣцата си, жената може да хвърли мѫжа си въ пещьта, всички се пържатъ. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. А сега какво става? – Жената очаква на мѫжа си, той да работи, та единъ день да ѝ остави малка пенсия. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ.

Грешник може да бъде мъжът към жена си, жената към мъжа си, баща и майка към децата си, приятел към приятеля си. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!“ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Но и на мъжа работите не вървят добре. Жената да каже за мъжа си: „Той е мой брат“.

Ако една жена очаква да я вземе нѣкой мѫжъ, какъ ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита си въ роба при лъвоветѣ? Тя не може да очаква никаква любовь отъ мѫжа си. Сѫщиятъ законъ е и съ мѫжа. Че въ какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мѫжа си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистики въ Америка, въ Англия, дѣто се изброява числото на убититѣ мѫже отъ една жена. Онази жена, която убива мѫжа си и тя е единъ извергъ. Азъ се чудя, какъ спасениятъ човѣкъ може да каже на жена си или жената на мѫжа си да пукне. Жената ще гледа на мѫжа си, като на братъ, ще му праща най-чисти мисли като на братъ. И жената ще каже сѫщото на мѫжа си. На мѫжа сѫщо работитѣ не му вървятъ добрѣ. Сега, мѫже и жени, като съгрѣши мѫжа или жената, кажете си: „Той ми е братъ, тя ми е сестра.“ Прощавайте си и никакви други мисли, та мисли туй-онуй и т.н.

Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи. Каквато е нейната искреност, такава е и на мъжа.

Нѣкоя жена е недоволна отъ мѫжа си, излѣзе вънъ, срѣщне друга нѣкоя жена, оплаква се, не го бива мѫжа. Тя не е познала мѫжа си. Питамъ: Любовьта видѣли ли сте я, готови ли сте да се жертвувате за всички? Нѣкоя жена казва: „Азъ напуснахъ мѫжа си.“ Че които не сѫ възкръснали, тѣ напущатъ мѫжетѣ си.

Жената, като види мъжа си, няма да иска пари, както постъпва днес.

Ако е билъ жена, ще се познае дали е живѣла съ мѫжа си честенъ животъ или е обичала да ходи по журфикси; ако е билъ мѫжъ, дали е обичалъ да ходи по кафенетата да разрѣшава политика. Жената като види мѫжа си, нѣма да каже: „Дай пари!“, както днесъ казва.

Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата!“ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене!“ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата!“ После се извинява, че на шега говорил. – Не, той си казва истината. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Жената хока мъжа си и нарежда: „Господи, за такъв съпруг ли трябваше да се оженя?“ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“.

Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“.

Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Докато жената върши волята на мъжа си, по-добра от нея няма. Същото е и с мъжа. Не казвам да изпълнявате волята на мъжа или на жената, но казвам: За да вървите в правия път, изпълнявайте волята Божия.

Жената се страхува от мъжа си, мъжът – от жена си; семействата се страхуват от обществото, обществото – от държавата, и т.н. Жената трябва да извади окото си преди да отиде при мъжа си. Казвате: „Да ги няма мъжете!“ – Вие не сте видели още мъжа. Мъжът се сърди и жената се сърди; мъжът бие и жената бие; мъжът скубе косата на жената и жената скубе косата на мъжа. После казват, че Бог създал така и мъжа, и жената. Ако обича мъжа си, жената е готова да се жертва за човечеството. И в сърцето на мъжа и на жената да няма помен от ревност. Жената няма да се страхува от мъжа си, и мъжът няма да се страхува от жена си.

Казва: „Азъ живѣя почтено.“ Защо? – „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Жената, когато се жени, всѣкога си поставя да цѣль да смири мѫжа си, да смачка малко носа му. Христосъ казва: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Жената трѣбваше да извади окото си прѣди да види мѫжа си и като го извади, да не отива никога при него. Питамъ мѫжа, защо се събиратъ? – „Обичамъ я.“ Хубаво, отлично е това. А послѣ казватъ: „Господь тъй направилъ мѫжа и жената.“ Това е единъ патологически резултатъ, това не е Божествено. Щомъ жената обича мѫжа си, трѣбва да е готова да се жертвува за цѣлото човѣчество. Какво трѣбва да правимъ? Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность. Жената нѣма да се бои отъ мѫжа си и да казва: „Ахъ, като дойде мѫжътъ ми, какво ще каже?“ И мѫжътъ нѣма да казва така, а ще каже: „Ахъ, да дойде възлюбената ми, сега я познавамъ.“ Така ще каже и жената.

Затова е казано в Писанието: „Бъдете будни в гнева си!“ Ако брадата на мъжа е заострена, той постоянно ще бие жена си. В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да ѝ даде право да царува само три дни. – „Защо искаш това?“ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Като взела правата и силата в себе си, първата ѝ работа била да издаде заповед да обесят мъжа ѝ. Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на мъжа! Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на жената! Гръбнак е това! То е най-нежното място. Няма по-красиво нещо от формата на мъжа и на жената. Понеже жената е изпреварила мъжа, влязла по-скоро от него в пролетта, затова хвърлила брадата си.

Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.

За пример какви са отношенията на мъжа към жената, какви са отношенията на братята към сестрите, на господарите към слугите, на съдиите към подсъдимите, на учителите към учениците и много други, хиляди отношения съществуват на физическия свят.

Жената, т.е. животът, е обект за изучаване от мъжа. Тя е предметно учение и за мъжа, и за самата нея. Не мислете, че животът на жената е един, а на мъжа – друг. Ако поставите мъжа при условията на жената и той ще прояви същия живот като нейния. Според учението на света жената, като по-слаба, трябва да бъде наложница на мъжа. Същото се отнася и за мъжа. Хората пък говорят за любовта и разбират връзката между мъжа и жената. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената.

Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ. И за мѫжа е сѫщото. Когато говоришъ за любовьта, а разбирашъ съединението на мѫжа и жената, това не е любовь, това е работене, това е за продължение на рода. Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката.

И жената казва на мъжа си: „Възложи на мене любовта си! Ще видиш, какво ще стане“. Според мъжа закон е да се нашари задницата на жената, за да слуша каквото ѝ се заповядва. Жената казва на мъжа: „Аз съм твоята избранница“. В който дом влезе Христос ще донесе мир между мъжа и жената, между децата и родителите. Жената може да намери Христа в мъжа, а мъжът – в жена си.

Мѫжътъ казва на жена си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Жената казва на мѫжа си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Възлагали сѫ единъ на другъ, че сѫ видѣли. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Всѣка жена може да Го намѣри въ мѫжа си и всѣки мѫжъ може да Го намѣри въ жена си.

Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: "Мъжът ми не взема правилно тоновете." Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: "Любов и съгласие, любов и съгласие."

Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа.

Като умре детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си.

Започва да се съмнява в мъжа си и казва: „Аз го обичах, защото мислех, че е умен, а то в него има нещо.“ Мъжът започва да се дразни, но иска да се помири и ако той ѝ каже: „Хайде да се целунем“, тя отказва.

Когато Господ дойде да живее между тях, жената като види мъжа си, ще го прегърне; мъжът като види жена си, ще я прегърне; децата като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат.

Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва.

Мъжът изпъдил жена си, защото друга се наместила на нейното място. – Защо жената изпъдила мъжа си? – Защото друг се наместил на неговото място. Следователно, ако жена напуща мъжа си, друг мъж се вмъкнал; ако мъж напуща жена си, друга жена се вмъкнала в техния дом.

Защо той изпъди жена си? – Защото друга се намѣсти на мѣстото на първата жена. „Защо жената изпъди мѫжа си?“ – Защото другъ се намѣсти на негово мѣсто. Ако жена напуща мѫжа си, другъ мѫжъ се е вмъкналъ; ако мѫжъ напуща жена си, напрѣмѣнно друга жена се е вмъкнала.

И сега, ако ти се оплакваш от мъжа си, не си брат, сестра и майка на Христа.

На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено.

А правата линия е най-късото разстояние между две точки, следователно между мъжа и жената трябва да се постави правата линия, те трябва да се съединят, да влязат в съприкосновение. Сегашният живот при всичките противоречия трябва да се разбере в неговата дълбочина: жената да разбере мъжа си, и мъжът жена си; синът да разбере баща си, и бащата – сина си; братът да разбере сестра си, и сестрата – брата си; но как ще се разберат те? – Само по закона на тази Любов; когато братът живее за сестра си, и сестрата живее за брата, когато мъжът живее за жена си, а и двамата живеят за Бога.

Вие как познавате мъжа си?- Има да ви дава. Затова вие познавате мъжа си, да нямаше да ви дава, нямаше да го познавате. И затова светът се пита: "Аз как мога да разреша главния въпрос?" Жената мъчно го познава, тя мъжа го има като нещо второстепенно. И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от себе си. Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа. Следователно жената казва за мъжа си: "Не му вярвай, за каквото й да каже, нему вярвай." Любов с мъжа си ще бъдете, ти с мъжа си двама и ще дойде третият. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е - при мъжа ви. Жената е свързана с мъжа, докато е жив. И още ще кажете: "Ние двама не сме прокопсали, затуй ти да вървиш при жена си и аз ще ида при мъжа си."

Нека бръкне жената в кесията на мъжа си – той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми?“ Губи се равновесието, парите са били на дъното на кораба, те са баласт на парахода и той е в равновесие.

Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. А щом тя го опозори горе, на небето, всичката слава на мъжа се губи. А вашата грешка е, че вие търсите силата от мъжа си тук долу, на земята. На мъжа силата е в неговата жена, която е горе. И онази жена, която казва на мъжа си: „Онзи любовник какви целувки ми е давал?“ И мъжът каже: „Зная, зная от 5–6 години твоята любов не е такава към мене“.

И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята Любов и своите благородни и възвишени мисли. „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва. И тъй, впрегнете ума на работа, четете, мислете, любете – не мене, себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си; и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е Любов. Седи жената вкъщи, дойде Господ, хлопа на вратата: „Кой е?“, пита тя. – „Аз съм Христос.“ – „Чакай да попитам мъжа си, в тия времена такива Христовци ги има много.“ Той пак чука: „Ама не съм проверила, не може да ви пусна, какво ще каже мъжът ми, като дойде?“ И като влезе Христос, мъжът ще каже на жената: „Ти си се изменила“. Жена без мъжа си и мъж без жена си не ги искам; дете без майка и баща не го искам.

Господ няма нужда вече от мъченици! Когато онзи пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато онзи убиец умре на въжето, това мъченичество ли е? И когато мъжът е убил жена си, или когато жена е отровила мъжа си, мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици.

Завеждат младата невеста в църква, свещеникът се изправя, кумовете и всички други са там, и я питат: „Ти вземаш ли този мъж?“ – „Да – кимва тя, – вземам го и с него ще деля радости и скърби, само с него ще живея и за него ще умра.“ – „Много добре.“ На мъжа и на него казват: „Ти вземаш ли тази невеста?“ – „Зарад нея ще умра.“ И свещеникът каже: „Хайде, свърши се работата“. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилат – горе, а Петър е долу, при слугите.

И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да знаеш, че аз съм жена“. – Е, каква жена? – „Слаба съм, не трябва да ме караш на работя.“ А, не. Обаче и жената бутат, и мъжа бутат.

Безпокоите се за жена си, за мъжа си и децата си. Чудно нещо! Какво е било положението на мъжа или на жената преди да се оженят? Днес се безпокоиш за мъжа си, какво ще стане с него.

Жената се сърди на мъжа си, че нямала костюм.

Ако целунеш една жена, тя казва на мъжа си, че еди-кой си я целунал. Да си представите за момент една такава жена, която е извършила едно престъпление, взима, че целува краката на мъжа си и казва: „Зарад тебе направих всичките грехове“. Той казва: „Раздай всичкото си имане на бедните!“ А вие махате с ръка. „Иди в някоя болница да служиш на болните!“ Пак махате. „Мий краката на мъжа си, примири се с приятеля си!“ Пак махате.

Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.

Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Но не трябва да си правим илюзии: няма ли Любов у мъжа, въпросът е свършен; няма ли Мъдрост у жената, въпросът е свършен; няма ли Истина у детето, въпросът е свършен. Когато мъжът види, че у жената няма Мъдрост – той скърби; когато жената види, че у мъжа няма Любов, тя скърби. Ще кажа на мъжа: Ти Любов имаш ли? – „Имам.“ Ще кажа на жената: Ти Мъдрост имаш ли? – „Имам.“ Ще кажа на детето: Ти Истина имаш ли? – „Имам.“ Тогава може да работим, и само при тия условия Господ ще се събуди.

Тази жена мисли, че ще даде един хубав урок на мъжа си: как смее той с чужди жени да ходи? И често ние даваме такива обяснения за света, каквито не съществуват.

Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост.

И казвам сега: Жената може ли да вземе главата на мъжа си? Защото всеки ден можете да вземете главата му.

Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо.

Една свещ е дал Господ и на мъжа, и на жената, един светилник. И досега този светилник е ходил ту в стаята на мъжа, ту в стаята на жената: и когато този светилник е при мъжете, те са въодушевени, те са културни, драскат ли, драскат, а когато жените го вземат, те пишат, и те са културни.

Идете в кафенетата, в селата, българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества.

И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа.

Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го.

А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото.

Да, казвам, когато Господ каже на умния: „Напусни жена си“ или „Напусни мъжа си“, ще кажете: „Е, втасахме я, какво ще кажат в обществото?“ Когато Господ ти казва нещо, каквото и да бъде, не прави думата му на две.

И се извиняваме: мъжът с жената, жената с мъжа, братът със сестрата, а волята Божия не е изпълнена.

Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в кожа.

Това ли е женитба? Следователно вие не уповавате на Бога, а сте направили от мъжа си един кумир да ви гледа. И когато идете при мъжа, гледате дали е оставил нещо.

Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“.

Защото повидимому жената може да каже, че обича мъжа или мъжът може да каже, че обича жената. Мислите ли, че тя е постъпила право? Защо не е дала своята риза, а на мъжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа.

Тя веднага извадила новата риза на мъжа си, който имал две ризи, и я дала на просяка.

И жената един ден ще иска да се освободи от мъжа си.

Да не кажете: „Женен съм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мъжа си – това време искам, него да запълните с работа.

Това са чувства на мъжа.

Ще оставиш мъжа, жената, децата, приятеля си, синовете, и ще кажеш:

Някои казват:”Да се женим ли?“ Че с кой мъж не можеш да живееш? Седем мъжа имаш! И мъжът казва: „Не мога да живея с жена си.“ Че с коя жена? Ти имаш седем жени.

За жената има един модел, а за мъжа още няма. Няма го още мъжа.

Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел“. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко“.

Жената представя стъкленица, в която затваря мъжа, да не се каля. – Кога се цапат мъжът и жената? - Когато окото им гледа само навън. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му.

Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва.

Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър.

Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се.

Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената. Ако ти кажеш на мъжа си: „Аз ще ти помогна“, ти не говориш истината. Ти казваш на мъжа си: „На мен се уповавай, на твоята възлюблена Станка“.

Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Щом се усъмни в мъжа си, тя праща свои приятелки след него, да го следят, като детективи.

Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къщичка, туй-онуй, да се осигурим." Вземете жената: наготвила, наготвила колкото могла, според знанието си, да задоволи началника - мъжа си.

И жената казва същото на мъжа. Жената казва на мъжа си: Ти ще внимаваш, като говориш.

Дойде борба, ще кажеш: „Причината не е от мъжа ми, не е и от Бога, причината е от електрическите течения“.

Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Казваш: Не искам да бъда жена, мъж искам да бъда. – Знаеш ли, какво е предназначението на мъжа и на жената? Жената иска да бъде мъж, но мъжът не иска да бъде жена. Защо жената иска да бъде мъж, а мъжът не иска да бъде жена? Понеже жената е излязла от мъжа, иска да се върне при него, да стане мъж. Те виждат, че нито той е за нея, нито тя – за него. – Защо? – Защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената. Значи, любовта отдолу, като почва и мъдростта отгоре, като светлина, са главните условия за проява на мъжа и жената, за хармония между тях. Като знаеш това, не казвай, че не можеш да живееш и да се разбираш с мъжа или с жена си, но се запитай: Имам ли почва под себе си? Имам ли светлина над себе си? Ако отнемете светлината на кое и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне. Жената казва на мъжа: Ти ела при мене. Остане ли женатата на слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Поддържам: Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него. И задачата на мъжа не е да владее жената. Сега разумният свят готви един хубав подарък за жената и друг – за мъжа. За жената мотика, да копае и отглежда лозето, а за мъжа – кон и кола. Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша – жена му ще замине. Така тя опровергала думите на лекарите. – Ще живея за тебе, казала тя на мъжа си и оздравяла.

Гледаш на мъжа и жената като на отделни величини, без никаква връзка между тях. Например, жената казва на мъжа си: Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си. сметката не излиза, да му мислиш! Аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно престъпление в името на Бога и Христа. И жената може да направи едно престъпление по отношение на мъжа си. – Той ще ме бие. – Много пъти те е бил, нека те бие един път заради Христа, заради любовта.

Така става и с мъжа, и с жената.

Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: Какво учение е това? Продължавам: Кой мъж, като умре, не напуща жена си? И коя жена, като умре, не напуща своя мъж? Ако, в продължение на 24 часа, не изнесат тялото на мъжа от дома му, всички ще бягат от него. Мъжът ще върви подир жена си, и жената - подир мъжа си, и на този, и на онзи свят. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си.

Ще си послужа с един афоризъм: Няма по-голям враг за мъжа от жената; и няма по-голям враг за жената от мъжа. Ще дам една контрастна мисъл на тази: Няма по-голям благодетел за мъжа от жената; и няма по-голям благодетел за жената от мъжа. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека? Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог чува молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си. – Как да го обичам, като е толкова груб към мене? – Обичай го, и повече не мисли.

Мъжът объркал малко работите и пита жена си: Какво трябва да се прави? Жената объркала работите и пита мъжа си: Какво е твоето мнение? Какво трябва да се прави? Изобщо, когато някой обърка работите си, веднага се допитва до просветното мнение на другите. В скоро време тя изразходвала всички пари на мъжа си. Колко пъти ви дохождат светли мисли! Отде идат те? Мъжът се разгневил и казва на жена си: Ще ти покажа, кой съм аз! Тя се разгневила и казва на мъжа си: Ще ти смажа главата! Тихият глас й казва: Не се сърди, сестро! Прости му! – Как да му простя? – Прости му, ние ще уредим вашите работи. Същият глас казва и на мъжа: Не се сърди, братко, всичко ще се оправи.

Някой адвокат разглежда много дела, но работите му не вървят добре. — Защо? Някъде в домовете, между мъжа и жената, работите им не се нареждат добре. Материална е по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената, и те ще живеят идеален живот. И жената, като влезе вкъщи, сърцето на мъжа й ще трепне.

Оплакваш се от мъжа си, че е твърд, груб. Не казвай на мъжа си, че отиваш да търсиш изгубената дума; не казвай и на жена си.

Ако жената гледа да използува мѫжа си, ако мѫжътъ иска да използува жена си, ако синътъ иска да използува баща си, ако дъщерята иска да използува майка си, приятеля – приятеля си, братъ – брата си, ако всинца искаме да използуваме, какъ може да се живѣе? Така не може да се живѣе.

Какво може да се очаква от едно общество, където мъжът използва жена си, и жената – мъжа; децата използват родителите си; братът използва брата си, и приятелят – своя приятел? Така не може да се живее! Три неща могат да спасят света: Истината в човешката душа; тя ще внесе онази свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената.

Когато мѫжътъ и жената спорятъ, нека се набиятъ, и когато мѫжътъ счупи крака на жената, или жената счупи крака на мѫжа нека ме викатъ мене, азъ съмъ хирургъ, ще дойда, ще питамъ: Какъ стана това? – Е, тъй. Нѣкой казва: „Една жена не може да бѫде едноврѣменно на два мѫжа.“ Може. Коя жена досега е дала щастие на мѫжа си? Кой мѫжъ досега е далъ щастие на жена си? Кой синъ досега е далъ щастие на баща си? Коя дъщеря досега е дала щастие на майка си? Кой слуга досега е далъ щастие на господаря си? Кой господарь досега е далъ щастие на слугата си? Азъ задавамъ въпроси, не ги решавамъ.

Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Кой мъж е направил жена си щастлива? Коя жена е направила мъжа си щастлив? Коя дъщеря и кой син са направили родителите си щастливи? Кой господар и кой слуга са допринесли нещо добро един за друг? Аз задавам тези въпроси, без да отговарям.

На мѫжа умрѣла жената, или на жената – мѫжа, или на майката дѣтето ѝ после, да ви свиря, да ви утѣшавамъ.

Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине.

Така жената ще посреща мъжа си, и мъжът – жена си.

Жената казва на мѫжа си: „Тамъ въ курника има единъ младъ петелъ, я го заколи“.

Жената казва на мъжа си: В курника има един млад петел, я го заколи.

Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашите свещеници...“ Питам: Туй, което аз зная, което аз говоря, вашите свещеници правят ли го? – Ама те са ръкоположени! Аз днес 100 попа мога да опопя, но те попове стават ли? Тогава тия попове ще мязат като мъжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мъжа си, дала му една китка босилек, дала му и едно котле с вода и той започнал да ръси.

Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа.

Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа.

Ще кажете вие: „Защо, какво сме длъжни ние на мѫжетѣ?“ – Какъ не сте длъжни? – Вие сте излѣзли отъ мѫжа, вие сте половината отъ мѫжа. Слѣдователно, Богъ извади жената отъ мѫжа, за да се развива, и тази жена трѣбва да дава своя десятъкъ на мѫжа а десятъкътъ, това е Любовьта. Жената може да се развива до толкова, доколкото се развива мѫжа, като единъ идеалъ. Почне ли да се мисли зле за мѫжа, тя унижава себе си, а за мѫжа казва: „Петь пари не давамъ“. Ако за мѫжа мислишъ просто като една форма, то е другъ въпросъ. Въ мѫжа тази енергия отива по единъ начинъ къмъ сушата, а въ жената тази енергия отива отъ сушата къмъ морето, но същеврѣменно тази енергия отива по другата страна на земята.

Жената пита: С какво съм задължена към мъжа? – Задължена си, ти си неговата половина. Бог направи жената от реброто на мъжа, да се развива свободно. Следователно, тя има да плаща десятък на мъжа. Условията за развитието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Жената казва: Като наготвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя. – Това не става само с готвене. И жената може да нагруби мъжа си и да каже: Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си? – Другите хора очистиха ли сълзите си? – Не е въпрос за другите. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив.

Ако някоя жена обича мъжа си и той умре, то и жената отива след него. Но ако жената повдига мисълта си, тя повдига и мъжа си, защото никой сам нито пада, нито става.

Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични.

Тя се безпокои за мѫжа си, безпокои се, мисли, трѣвожи се и казва: „Моятъ мѫжъ е непорядъченъ, не живѣе чисть животъ“. Ти мѫжа си още не си го опознала, не го познавашъ, ти го държишъ като едно бебенце отвънка, носишъ го, радвашъ му се, цѣлувашъ го, милвашъ го, но то не те познава и те одращи като нѣкоя котка, и като порасне и стане единъ младъ момъкъ, търси друга мома, и казва: „Майка ми, другъ ще се грижи за нея“.

Не се минава много време, забелязвам, че домакинята се безпокои, мисли лошо за мъжа си. Ти се съмняваш в мъжа си, не го познаваш и го държиш в мисълта си като бебе, което се нуждае от грижи. Така трябва да каже жената на мъжа си, и мъжът на жена си.

Запримѣръ, азъ взѣма мѫжа и го туря въ 35 милиона градусенъ огънь на Божията Любовь.

Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Какво прави сегашната жена? – Като види мъжа си, тя казва: „Хайде да му намажа колата“. – Няма какво да му мажеш колата. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е.“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“.“ – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време.

Като се оженила, тя казала на мъжа си: „Искам да живеем без лъжа“. Оплакваш се от мъжа си. Ако обичаш мъжа си, той сам ще иска да го туриш в огъня на Любовта. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича.

Има ли паяжина в една къща, по това ще познаеш дали жената обича мъжа си. Когато жената обича мъжа си, ще гледа да облече такъв цвят рокля, какъвто и той обича. Някой казва: „Дълбока е душата на жената“. – Да, дълбока е, но и душата на мъжа е дълбока. Защото като обичаш мъжа си, всичко в къщата ти ще бъде в ред, поддържан грижливо от тебе.

Разбирате ли вие? Някой казва: „Душата на жената била дълбока.“ Да, дълбока е душата на жената, дълбока е и душата на мъжа. Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито.

По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях.

Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. – Всичко съм дал за Бога. – Лъжеш се. – Отрече ли се от всичко? – Отрекох се. – Отрече ли се от баща си и майка си, от мъжа си, от жена си? Казваш, че си се отрекъл, а постоянно следиш мъжа си де ходи, кого гледа и т.н. – Ще дадеш свобода на мъжа си и нищо няма да искаш. – „Какво ще стане с него?“ – Това не е твоя работа.

Новият морал и новият живот имат еднакви изисквания и за жената, и за мъжа; за майката и дъщерята; за бащата и сина. Това е Божествен закон, който се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. – Защо човек не трябва да пожелава чуждото? – Много естествено, може ли двама души да седят на един стол? – Не може. Същото се отнася и до мъжа. Млада, красива жена, устойчива по характер, върви с мъжа си и се разговарят. Жената погледне към него и за момент образът на мъжа потъмнява. – Защо се безпокои той? – Страхува се да не изгуби жена си. След това тя трябва да каже и на мъжа си, че този човек ѝ направил силно впечатление. Следователно обичай Бога в жената и мъжа, а не самите тях като личности. Докато обичаш мъжа и жената като отделни личности, като самостоятелни части, всякога ще живееш в морала на греха.

Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне! Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Следователно, на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобаващото.

Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.

Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал."

Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“.

Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.

Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.

Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.

Тогава някоя жена казва: „Не мога ли да напусна мъжа си, аз не го обичам?“ – Ако го напуснеш, ще отхвръкнеш надалече. И ако жената се опита да напусне мъжа си, и тя ще умре, т. е. толкова далече ще отхвръкнеш, че ще излезеш навън из орбитата на този свят.

Е, питам сега: Как стана тази работа, че се развали тяхната любов? Някой ще каже: „Друга някоя жена е влязла под кожата на мъжа“. Не, не е влязъл някой мъж, ами тази жена иска да напусне мъжа си, нищо повече. Е, в един дом може ли да има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената да има туй възвишено трептение и от устата им да не излезе нито едно горчиво слово? Няма да кажа нито един крив поглед, защото очите са още вързани.

Една жена през целия си 20-годишен семеен живот може да е живяла много добре с мъжа си, но една горчива дума, казана на края, целият 20-годишен живот отива. А една жена може през цели 20 години да е тормозила мъжа си, но на края една хубава дума поправя живота и този мъж всичко забравя.

И жената може да каже какво нещо са зъбите на мъжа.

Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни. Мъж, който от жена си очаква това благо, е окачен на въже; и жена, която от мъжа си очаква това благо, е окачена на въже.

Аз съм виждал как жената налага мъжа си. За в бъдеще за мъжа и за жената ще имаме съвсем друго понятие.

За да успее, тя ще наготви малко по-добре, ще се повърти около мъжа си, натук-натам, ще го погали малко, но в това триене, в това умилкване има скрито нещо користолюбиво. Най-после му казва: „Знаеш ли, днес видях нещо“. – „Какво?“ – „А, много хубаво! Там на витрината видях една синичка рокля.“ А на мъжа сърцето мръдне.

Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.

Виждал съм жени с леко поведение, описват какъв трябва да бъде характерът на мъжа, на един гениален мъж. Запример, някоя жена приписва на мъжа си някакви подозрителни работи, които не съществуват в него, нито като сянка.

Обаче в този граф се заражда такава омраза, че той търси начин как да отмъсти и на нея, и на мъжа ¢ по такъв начин, че и двамата да го почувстват. Графинята почувствала, че в неговия ум се заражда една мисъл да погуби и нея, и мъжа ¢, затова, като ¢ се родила дъщеря, извикала графа на частна аудиенция и му казала: „Действително ние се обичахме едно време и сега ти ми се сърдиш.

Десният крак на мъжа е счупен на 4 — 5 места, а на жената левият крак е счупен на 4 — 5 места.

Не, ти като влезеш в един дом, ще бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен.

Сутринта, като станали, жената в бързината си взима окото на мъжа си – черното, и си го туря.

От мъжа едно, от жената друго се изисква. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.

Мома, която напуща майка си, ще напусне и мъжа си.

Например движението на Божественото съзнание у мъжа и жената не върви в една и съща посока. Движението на Божественото съзнание у мъжа започва от A, т.е. от дясно и върви към ляво. Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мъжа.

Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите.

Така е и с мъжа, и с жената. Търпението в човека морално чувство ли е, или лично? Когато някоя жена търпи мъжа си, от морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: „Аз ще ти направя това, онова – всичко.“ От морални съображения ли, или от политика е това? Вие имате ли опитността на това търпение, за което говорите. Аз виждам мъжа и жената като две величини, като 1 и 2.

Нищо не е в състояние да опетни душата нито на мъжа, нито на жената.

Жената казва: Да разделя благата с мъжа си.

Когато жената не почита мъжа си, когато войникът не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт. – Мъжът, военачалникът, господарят. Почит ли е това ? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Един ден жена му отишла при един адепт, да се посъветва, как да задоволи мъжа си. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога? Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога. – Не е така. Жената напуща дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: Не ме интересува вече никакъв мъж.

Някоя сестра дойде при мене и ми казва: Толкова години те слушам, но не мога да се справя с мъжа си.

Това е една жена от избраните, умна жена, която спасила мъжа си.

Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите.

Кое ги движи ? Днес, на сцената излиза жената, която трябва да възпита мъжа. Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега. Днес тя нарича мъжа си простак, дървеняк. Днес тя иска да подчини мъжа, мъжът иска да подчини жената, поради което не се разбират. Жената ще почне да налага мъжа. Женитбата не може да поправи мъжа. Ще кажете, че мъжът е силен. – Не, има сила по-голяма от силата на мъжа – това е силата на чистотата. Ако жената има тези добродетели в себе си, в един момент ще трансформира състоянието на мъжа си. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа.

Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча.

Жената мисли запример, как трябва да сготви на мъжа си. Тя не казва на мъжа си: „Слушай, ти от где ще донесеш за готвене." Ти казваш на мъжа си: „Хайде да не готвим!" Ти заповядваш и той се подчинява: „Е, добре, хайде да не готвим!" Това любов ли е? Не, не е така. Може да е постъпил несправедливо, няма да го съдиш, но ще кажеш: „Какво иска той да ми каже с тази постъпка?" Мислиш ли, че това нещо е произволно? Ти си се молила, молила за мъжа си и той дойде, та те нагруби. Единственото нещо, което можеш да направиш, то е да привлечеш мъжа си, да го обърнеш към Бога и да кажеш истината, че той е направил една постъпка съобразно Бога.

Жената казва на мъжа си: Иди да купиш, каквото трябва за ядене. " – Какво значи да се отречеш от себе си? Жената казва: Трябва да се отрека от мъжа си. – Какво значи да се отречеш от мъжа си? – Това значи: ако мъжът ти е беден, да му оставиш всичкото си богатство, да му оставиш и децата си и, като ги осигуриш, да го питаш: Доволен ли си сега ? Щастлив ли си ? – Щастлив съм. – Тогава и аз отивам по своя път, да уча великата наука на живота. Не е отричане, да напуснеш мъжа си, когато е осиромашал, когато е останал без никакви средства. Следователно, ще се отречеш от мъжа си, когато е богат; когато живее като цар, когато е във всичката си слава и величие,-когато има синове и дъщери около себе! си. Това значи напущане на мъжа, това е самоотричане. А/ ти се отричаш от мъжа си, когато е закъсал, когато е в окаяно положение; когато плаче и се моли: Остани с мене! Казваш : Аз искам да живея с Бога. – Тази жена е користолюбива. Същото казвам и за мъжа. Жената се оплаква от мъжа си, не искал да работи. – Прати го в Мароко.

Тя е увлякла мъжа и той е започнал да слиза след нея.

Дъщеря ви иска да се жени – не само това, но и ще гледате мъжа й.

Защото някои жени могат да кажат на мъжете си: „Я слушай, вземи си легена там и се измий!“ Сега някоя сестра казва: „Е, аз нищо не искам от мъжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа.“ – Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи, е да вземе легена и да полее на мъжа си. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече!“ Това е десет на сто, което тя може да направи. Жената излезе, напусне мъжа си, казва: „Много добре съм.“ Мъжът излезе, напусне жена си, казва: „Много добре съм.“ Това са празни думи. Не струва много една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. Този опит може да се случи вкъщи с мъжа ви или с жена ви, може да се случи и с някой ваш приятел. Например онази жена, която иска да бъде обичана от мъжа си, тя се облича хубаво.

Защото, някой жени могат да кажат на мъжете си: я слушай, вземи си легена там и се измий! Сега някоя сестра казва: е, аз нищо не искам от мъжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа. Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи е да вземе легена и да полее на мъжа си. Ще изхвърлите Тези купешки форми от главата си - жена да гледа мъжа си, или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Жената излезе, напусне мъжа си, казва: много Добре съм. Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. Този опит може да се случи в къщи с мъжа ви, или с жена Ви, може да се случи и с някой Ваш приятел. Запример, онази жена, която иска да бъде обичана от мъжа си, тя се облича хубаво.

Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? – Абсолютно чисти! Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно честни.

Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя.

Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря; нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя.

Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?(– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.) Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.

Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.

Кой мѫжъ не е изтикалъ жена си, и коя жена не е изтикала мѫжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мѫжа, при по-красивия мѫжъ, мѫжътъ изтиква жената. Сѫщото нѣщо става съ мѫжа, съ жената, съ господаря, съ слугата, съ всички въ свѣта. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.

Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе.

Жената напада мъжа, казва му обидни думи.

Тя трѣбва да бѫде честна въ отношенията спрѣмо мѫжа си, трѣбва да го обича. Но, гледашъ я, тръгне съ мѫжа си, ужъ върви съ него, а поглежда другъ нѣкой мѫжъ.

Тя трябва да бъде честна в отношенията спрямо мъжа си, трябва да го обича. Но, гледаш я, тръгне с мъжа си, уж върви с него, а поглежда друг някой мъж.

Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.

Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“.

Но тази жена бие мъжа си и физически го бие и по ум го бие.

Обаче тази жена бие мъжа си и физически, и по ум.

Жената е съдружник на мъжа, аз ще я нарека съдружник В.

Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си.

Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си.

Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.

Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат да вършат външните работи, т.е. работите на мъжа, защо са излезли вън от него? Тогава влезте в неговото тяло! Значи жените искат права, а не искат да работят като мъжете. Жената, като влезе в мъжа, той ще се грижи за нея.

Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание.

Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.

Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.

Тъй казва Господ! Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.

Всѣка жена може да докаже на мѫжа си, че месото, което е купилъ той, не е хубаво.

Всяка жена може да докаже на мъжа си, че месото, което е купил той, не е хубаво. - Как? – Като му го сготви без да го кълца.

Нали сте окултни ученици? Вие през цялата седмица сте били облечени с една дреха и през това време сте се карали с детето си или с мъжа си – и с тази дреха ще дойдете в клас.

Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си.

Някоя жена казва: ами че аз до сега не можах да се разбера с мъжа си.

Той ви пише: „Без теб не мога, без теб животът ми няма смисъл, само теб като видя, мога да живея, да се приближа към Бога.“ Питам: как ще разрешиш въпроса? – Ще криеш писмата от мъжа си, няма да му казваш нищо. Тогава какво трябва да правите? Ще започнете да се плашите от мъжа си, ще си кажете: „Ако научи той, ще се създаде голяма неприятност!“ Да, но и мъжът ви е красив. Там е работата сега, че друга някоя сестра, също красива, се влюбва в мъжа ви. Ако произведеш скандал с мъжа ми, ще нараниш сърцето ми. Аз искам твоята любов да бъде благословение за теб, за мен и за мъжа ми. Тя започва да хвали слугинята пред мъжа си: „Толкоз внимателна, толкова добра слугиня никога не съм имала! Той мълчи и си казва: „Така е, и аз зная същото.“ Тъй трябва: той да хвали слугата, а тя – слугинята. И момъкът, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мъжа ѝ.