Вие с вашето съмнение започвате да потъвате в морето. В морето вълните отвътре ви заплашват и вие сте в положението на един, който се дави.

На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия.

На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето.

Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му.

А вие, като не спазвате Божествените закони, натоварвате се с безполезни работи и заприличвате на една лодка, натоварена с безполезен багаж, която плува в морето и при силна буря може да се обърне и потъне с всичкия й товар, тогава вие ще се намерите голи.

Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме.

И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?“ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява.

Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите.

Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. Когато ви разказват приказки в роде на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н.

Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света.

Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Но в какво е лош? „Ами тази обща война!“ – Тя е прилив на силите, и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде. Казвам: След 12 часа или след 12 седмици, или след 12 години, всичко това ще утихне, напоените с кръв местности пак ще пресъхнат, и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас?“ Морето не се е разярило, то диша и когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се подигат на 60 крака; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч – на някой висок връх. Прилив не разбирам само когато е в морето, но и когато се повдига прилив и в растителността, когато има влага във въздуха.

Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, ме попита какво трябва да прави, за да се повърне към своето начало, аз ще й отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла.

Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас?" А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек.

Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват.

Ние приличаме на онзи философ, който излязъл да се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря: „Учен ли си, знаеш ли нещо от астрономия?“ И като му отговорил: „Не зная“, той му казал: „Изгубил си една четвърт от живота“.

Когато лодка в морето се пробие, поставят в дупката запушалка; ако не турят запушалка, лодката потъва. Нека слънцето грее, нека се вълнува морето, нека се пукнат старите мехове – това да не ви смущава, защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове.

Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите.

Значи Духът ви е вдигнал, както слънцето вдига парите от морето, и ви е пратил на земята.

Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате: “Ще се свърши с нас, ние погинваме”, вие ще трябва да събудите вашия Учител, т. е. висшия принцип, който спи у вас. Аз бих желал да има някой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бъде светия, няма да е от мира сего. Утихне ли морето, вие сте на правия път и дръжте се за вашия Господ. Качвате се на една лодка и си казвате: “Ще покорим морето”. Когато учениците видяха, че Христос може да укротява бурята в морето, разбраха, че Той има власт да регулира нисшия принцип.

Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питам: Де е вашата вяра? – „Ще потънем.“ Ако сте грешни, ще потънете.

Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? „Ще потънем на дъното на морето."

Какво станало по пътя? Морето се развълнувало и като изкупителна жертва, трябвало да хвърлят Йона във водата. Какво представят корабът и морето? Корабът представя организирано общество, а морето – светът с неговите прояви. Но морето, т.е. светът се развълнувал, и корабът започнал да се обръща на една и на друга страна. Такова било положението на Йона, когато се качил на кораба и тръгнал по морето, т.е. в света. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Пуснете лодката си по вълните на морето, вдигнете платната и пътувайте свободно.

Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Турете това „к“ въ морето да плава.

И след тази война ще започне тоя Петър, който символизира жената, който първо ще оголее, ще хвърли мрежата в морето, за да иде при Господа.

Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.

Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.

Той ще запали свещта си да свети на онзи, който излиза вече от морето.

Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето.

Ако повърхността на морето се вълнува, то не значи, че и дълбината му се вълнува.

Щом се качат на парахода и навлязат в морето, разположението им се загубва. Всички ги питат, как са минали морето и те разправят със засмени лица за морската болест. И тъй, каквото преживяват пътниците в морето, това преживяват и хората на земята. Колкото повече навлиза в живота, т.е. в морето, той става по-сериозен и замислен. „Да възлюбиш Бога и ближния си.“ Това значи, да мине човек безопасно през океана или морето. Който има любов в себе си, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен.

Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му – пътят на кротостта и смирението.

Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е, за кое дъно се отнася.

Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до скончанието на века; едни ще изважда от морето и ще ги туря на сушата, а други ще хвърля отново в него.

Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига.

Закъснеете ли да промените живота, си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето.

Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето.

Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога.

Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога.

Ако десет души, натоварени с по двадесет килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им причинявам? Не, избавям живота им.

Казва се още в Откровението, че три жаби излезли от морето. Морето представя света.

А тези проповедници започват да говорят, че трите жаби, които излезли от морето, означавали спиритизма. Факт е, че жабите излезли от морето. Морето показва света. И тъй, тези жаби излезли из света, из морето.

Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна!” Или обратно – допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето; веднага иди при нея и си кажи: „Хайде аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия!” Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие.

Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас.

Ако децата живеят край морето, нека си събират разни морски мидички, охлювчета и с тях да си играят.

Аз ви казвам, че вашите къщи ще се стопят и ние ще ходим по морето и езерото.

Когато унижи земята Завулон и земята Нефталим: а в последните ще направя славен Пътя на морето, оттам Йордан, Галилея езическа.

Като полагаше закона си на морето — (водата, морето, това е съвременният свят),

"(29) Когато полагаше закона си на морето (Водата, морето, това е съвременният свят)

Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше.

Има риби, които живеят на дъното на морето, при голямо налягане. Те се заблуждават – ще бъдат толкова щастливи, колкото рибата, която изнесохте от дъното на морето.

Има извѣстни риби, които живѣятъ на дъното на морето подъ силно налѣгане; ако ги извадимъ на повърхностьта на водата, дѣто налѣгането е по-слабо, тѣ ще се пръснатъ, ще се разруши тѣхната форма.

Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея.

Флегматичният човек, когато е в морето, трябва да изхвърли малко от багажа си, а сухият – да прибави малко към своя багаж.

Най-големият ад е в морето. В морето всички са месоядци, там няма тревопасни животни.

Риба ще бъдете; ще ви извадят от морето, и ще направят майонеза с яйца отгоре.

А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят.

Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето.

Спри се, значи аз съм човек, който държи нещо в ръката си – това е „Р“. „А“ – имаш нос, имаш ум, туй, което мисли: може ли да го приложа в живота? От „З“ мога да направя една котва, да я спусна в морето и да спра кораба си, да го държи в равновесие. „Б“ е законът на растенето.

Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже.

Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив.

Сега ние, съвременните културни хора, приличаме на ония малки деца, които седят на брега на морето и пишат. И всички все пишат край морето, но и от млади, и от стари, кой каквото е писал, нищо не е останало досега. Като казвам „никой“, подразбирам оня, който живее при брега на морето, а не далеч от него. Но в деня, когато дойдат близо до морето и тази вълна мине и го заличи, те не се познават.

Борим се с морето. Питам, кой ще надвие? – Морето. В края на краищата морето ще надвие. Кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и затулена.

Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното.

И къде ще идете – в дъното на морето.

Сега и на вас казвам: Раздайте имането си на сиромасите, да не отидете заедно с него на дъното на морето. Ако светът не се оправи, няма да се мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето.

Кога трябва човек да търпи и да мълчи? – Когато е в морето.

От тази осигуреност храните седят, често се развалят, параходите потъват в морето, а гладни хора седят и чакат.

Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва -когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия се; не, само умният човек, който има интуиция, може да се хвърли във водата да спасява някого.

Казвам: „Примирете се.“ – „Не можем.“ Казвам им веднага: „Слушайте, параходът потъва!“ Я ми кажете, какво ще делите сега? Всички, които са тук, ще потънат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пътувате – потъват!“ След няколко часа всички трябва да се качите на спасителните лодки по морето и докато идете на новия параход, ще има треперене.

След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето.

Когато кралят се коронясвал, той се удавил в морето, от страх, че парите няма да му стигнат при коронясването.

Един английски богаташ, който имал триста шестдесет и пет милиона лири, по време на коронясването на краля се хвърлил в морето от страх, че няма да му стигнат тези пари.

Капката вода трябва да бъде абсолютно чиста, за да бъде чисто и морето.

И тъй, доброто и злото, отрицателните и положителните сили в природата са необходими, както са необходими приливите и отливите в морето.

Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо.

Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат.

Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом.

Въ мѫжа тази енергия отива по единъ начинъ къмъ сушата, а въ жената тази енергия отива отъ сушата къмъ морето, но същеврѣменно тази енергия отива по другата страна на земята.

С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив.

Например, ако извадите рибата от морето, преди да е превърнала хрилете си в бели дробове, тя непременно ще умре.

Христос казва на учениците си: „Не бойте се!“ – Защо се уплашиха те? – Защото видяха Христа да ходи по морето. Христос каза на учениците си: „Не бойте се!“ Защо учениците му се уплашиха? – Защото видяха, че Той ходи по морето. Морето – това е светът. Ще дойдеш втори път в тази гостилница.“ Приятелят казва: „Дерзай!“ Върви и ти по морето.

И тъй, в морето е само гълтане, гълтане.

Някой се дави в морето.

При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето.

Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.

Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш.

Такива са условията в морето, един трябва да стане тяхна жертва.

Къде? – В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Нека всинца, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи.

Всички вие, младите, трябва да знаете, че в морето, през което минавате, стават бури. Знаете ли защо ви давам тия предпазни мерки? Защото морето, през което минавате сега, е бурно и някои от вас ще минат през кризи: напред-назад, нагоре-надолу.

Някой паднал в реката, в морето, това са случайности.

Като се спусне котвата в морето, корабът се държи.

Питам: ако морето по някаква случайност изхвърли на брега една риба, какво трябва да прави тя? – Много естествено, тази риба трябва наново да се върне във водата. Казвам: ще се върнете отново в морето. (– Ами ако рибата е много далеч от морето?) Аз наблюдавах един път във Варна как един рибар ловеше риба с една много голяма мрежа. Тъкмо претеглят мрежата на разстояние само десетина метра от брега, поглеждам около 200–300 риби изкачат вън от мрежата и се прехвърлят с едно подскачане от 2–3 метра разстояние пак в морето. Те предчувстват, че той ги води към брега, дето ги очаква смърт и затова в тях се заражда желание да не се завират в мрежата, а да излязат вън от нея и хайде пак в морето! Такива мрежи съществуват и в света. Излезеш ли обаче на брега на морето, ти си вече в ръцете му, той е господар. Като казвам „здрав“, разбирам каквито и настроения и изпитания да ви дойдат отвън, да отстоявате против тях тъй, както някой кораб, който пътува в морето, отстоява срещу напора на всички вълни.

Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето.

За да намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо. Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните.

Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислел, че тия пари няма да му стигнат да прекара останалата част от живота си. Някой казва: „Трябва да осигуря сина си.“ Казвам: вашият син ще мине през морето, как ще го осигурите? – „Ама аз искам да му оставя 5 милиона лева.“ Нищо не му оставяйте, дайте му само петдесет житни зърна. Тъй че ние сега сме в морето.

Сега какво трябва да направите, за да може една мъчнотия или една тежест да седи на повърхността на някоя течност? Да кажем, имате 1 кг. желязо с малък обем и го хвърлите в морето. Какво ще стане с него? – Ще се намери на дъното на морето. Ако влезете в морето и вълните са много силни, лодката ви може да се обърне.

Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път.

На онези, които са още сред морето, казвам: Вие ще пътувате още с вашата стока. Питам друг: Ти още сред морето ли си? – Сред морето. – Ще чакаш, докато стигнеш пристанището. Някой е недоволен, защото е още в морето.

Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави.

Но трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота.

Ние сме всред морето.

Не се опитвайте да внесете тишина в морето. Попитайте морето защо шуми. То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?“ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати?“ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум? Морето не е криво, вълните не са криви, вятърът също не е крив.

Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човек на самообладанието е този, който влада всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение.

Ако видя, че сто ладии се готвят да влязат в морето да ловят риба, а моят барометър показва буря след 4 – 5 часа, нямам ли право да предупредя тези хора? Ако не им кажа нищо, те ще се намерят на дъното на морето. Ако са влезли вече в морето и им кажа: Скоро на брега! – заплашване ли е това? Ако след две - три години стане земетресение в София, и аз предскажа това, има ли нещо лошо в моето предсказание? Аз искам да предупредя хората, да излязат по това време вън от къщите си, да не ги затрупа.

Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува.

Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва да знае да плува На какъвто корабъ и да се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва да знае да плува.

Тя продължи: „Сега ме пращат лекарите в анхиалските бани, да търся спасението си в морето, но зная, че и там няма да го намеря.

Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.

Азъ ако искамъ да направя нѣщо, нѣма да заповѣдвамъ на парахода, ще заповѣдамъ на морето. Пъкъ и на морето нѣма да заповѣдвамъ, но ще заповѣдвамъ на въздуха горѣ. Но, ако не служимъ разумно на Божественото въ себе си, тия малки наши кораби ще потънатъ въ морето.

Аз ако искам да направя нещо, няма да заповядвам на парахода, ще заповядам на морето. Пък и на морето няма да заповядвам, но ще заповядвам на въздуха горе. Но, ако не служим разумно на Божественото в себе си, тия малки наши кораби ще потънат в морето.

Знаете ли на какво прилича заученото по памет? – Като написано нещо на пясъка край морето. Казвате: „Какво беше, де остана знанието ми?“ – Не трябваше да го пишеш на пясъка край морето.

Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува.

Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва.

Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш.

Трети въпрос: кога трябва да се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо? Значи за да се оглеждате, морето трябва да бъде тихо. Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие? Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно.

Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето. Ами утре ще се намерите в бурното море, тогава? Няма да се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро.

Не е ли смѣшно да ви дамъ едно бакърче да съберете морето въ него? Ако тълкувате буквално, какво прѣдставлява събирането на числата 1+2? Това сѫ само отношенията на нѣщата.

Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата.

Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша.

Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ.

Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.

Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.

Те са като медузи в морето – хванат ли нещо, изсмукват го и тогава го оставят.

Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ.

Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както е бърза рибата в морето, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както бягането на най-бързоногия елен, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както хвърчането на птицата, аз бих я достигнал, но тя е далеч извън облаците, т.е. извън този свят.

Ако този човек е дошъл и е взел от вас 10 000 лева, какво лошо има в това? Казвам: представете си, че вие двамата сте в морето. Морето е бурно. Апашът може ли да извади от дъното на морето парите? – Не може по никой начин. Не, днес всички сте в морето: някои от вас са по-силни, други – по-слаби, но всички трябва да издържите този изпит.

Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува.

После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува.

Той разправяше, какви страдания е прѣкаралъ по морето между лъжливитѣ братя.

Той разправяше какви страдания е прекарал по морето между лъжливите братя.

В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване.

Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи.

Той минава прѣзъ села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-послѣ се влѣе въ морето.

Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето.

Казвам: който не иска да потъва в дълбочините на морето, ще държи желанията си вън от себе си, без да се свързва с тях, и така ще ги разглежда. Ако някой завърже на крака ви една торбичка със сто килограма злато и ви пусне в морето, от тежестта вие ще потънете на дъното. Знаят ли хората, че на крака ви има закачена торбичка със сто килограма злато, десет водолази ще се спуснат да ви търсят из морето, да вземат торбичката със злато, а вас да спасят.

Не, хванете тази мисъл, извадете я вън от морето, изпечете я на огъня и направете от нея един хубав обяд.

Когато пуснат онзи, големия съвременен параход в морето, как го посреща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него. Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват. Всички вълни се повдигат, подскачат наляво-надясно от парахода, ей – морето се вълнува. Те мислят, че параходът, с който са тръгнали по този път, може да загине някъде в морето.

Който съблазни едного от тези, малките, които вярват в Мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен и да потънеше в дълбините на морето.

Вечерно време, когато се задава в морето някой параход, най-първо парахода ли виждате, или неговата светлина? Когато отдалече се задава някой параход, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме?

Следователно можем да кажем на малките рибки: „От тази локва, от тия по-малки вадички ще отидете в голямото езеро или в морето.“ Истинският живот е вложен само в Божията Любов.

Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща.

Представете си, че вие сте се качили на скала всред морето, висока 2-3 метра, и оттам искате да се хвърлите, да се окъпете във водата. Щом сте се качили на тази височина, разгледайте наоколо дали няма някой човек, който се къпе в морето. Ще кажете: „Какво от това, ако има човек в морето?“ – Има опасност да скочите на гърба му. Убедите ли се, че няма наблизо човек, съблечете дрехите си и се хвърлете в морето. – „Ами ако се удавя?“ – Ако не знаете да плувате, не се хвърляйте в морето. Следователно, когато искате да свършите някоя работа в морето на живота, погледнете от висотата, на която се намирате, дали няма някой човек, или друго някакво препятствие на пътя ви. Не, който иска да влезе в морето, първо ще се качи на скалата и от високо ще направи едно щателно наблюдение на цялата обстановка вън и вътре в него: ще види дали няма големи камъни или вълни в морето, после ще разгледа какво е неговото вътрешно разположение. И най-после, като се убеди, че няма големи съпротивления, ще съблече дрехите си и ще се хвърли в морето. Морето, от което излязохте едно време, същото ли е и днес? – Не е същото. Отивате при морето, оглеждате се да няма някакво препятствие и тогава влизате в него. Кажете ли, че от вас човек няма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъж във водата и се натъквате на препятствия.

И Бог като видя, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише.

Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат.

Многото реки пък образуват морето.

Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показателът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.

Учените хора обясняват тия неща с това, че в морето ставало буря, вследствие на което се произвеждали големи вълнения и т.н. И след като излезе човек от океана, казва: още веднъж не влизам в този кораб не минавам през океана! Защо се вълнува морето? Защо се вълнува океана? Вълнението е най-красивото нещо в океана. Това вълнение в морето, в океана е най-красивото нещо.

Представете си някой лекар, който препоръчва на някой болен човек да се къпе в морето. Ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има.

Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше.

Там невидимия свят има същества, които отбелязват всичко, правят си своите доклади и ги носят горе на Господа, да покажат, с какво се занимават хората при морето. Вие казвате: с какво се занимават тия деца, които стоят при морето? Ами вие, които живеете в живота, с какво се занимавате? Сутрин като станете, започвате да пишете на пясъка при морето, което се вълнува; днес ще има такава и такава чорба, такива кюфтенца, хлебец ще има и т. н.

После, като дойде топлината, онзи, който си играл върху вас ще ви намери толкова мек и отстъпчив, че ще рискува да отиде на дъното на морето. Хайде слезте долу! И те ще се намерят долу на дъното на морето. Едно време Моисей като дигна своята тояжка, раздели морето на две части, отвори път за да мине народа му по сухо.

Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"? - Разсъждавайте разумно! Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята каца, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята каца, или да я пратиш в морето, отдето е излязла? Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога.

То е сянка, бълникане на морето.

Казва Христос, ако кажете на тази планина повдигни се и хвърли се в морето, и ще се хвърли.

Кой е новият начин? Пуснете през тази вада водата на някой голям, буен извор и ще видите, че той, като минава от единия до другия край на вадата, ще завлече всичката тиня и ще я отнесе в морето.

Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.

Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето.

Кроткият човек е онзи, който може да укроти вълните на морето.

Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката. Спасите ли живота си, като преплавате морето с лодка, по-нататък работата е лесна: злато можете да намерите навсякъде. Обаче, преследват ли ви в морето, вие ще гледате час по-скоро да излезете на брега с лодката. Тъй щото, докато сте в морето и бягате от неприятеля си, който ви преследва, лодката е за предпочитане; излезете ли на сушата, злато ви трябва.

Какъв? Да се влее в морето.

Ако морето няма граници, не е море.

За да се удостоите за това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и ветрове, всички вълнения на морето в него да престанат.

И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето.

Някой път виждат насън, че яздят на кон, или че са в някоя лодка в морето, или че мечка ги гони, или че хвърчат, или че се крият в някоя къща, бягат от една стая в друга, или че се намират в някой храм, и като станат сутринта, казват: „Видях нещо особено!“ Това са обикновени работи.

Ако има буря в морето, този човек, като Христос, само ръката си ще вдигне и бурята ще каже: „Познавам те, аз се подчинявам на твоето слово!“ Бурята моментално ще утихне.

Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода.

Но Господ подигна голям вятър върху морето, и корабът бедстваше да се съкруши. Пътниците взеха Йона, хвърлиха го в морето, и морето се спря от яростта си.

Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ върху морето, и корабътъ бѣдствуваше да се съкруши. Пѫтницитѣ взеха Йона, хвърлиха го въ морето, и морето се спрѣ отъ яростьта си.

Мислите ли, че реката, която тече надолу по низината и вдига шум, прави това съзнателно, от някакво удоволствие? - Тя има нужда да отиде към морето, някаква вътрешна сила я кара да прави това. Питам: Вие, които днес сте поставени в тази лодка, не сте ли готови да излезете от нея и да се хвърлите в морето, за да се жертвате за отечеството си, или за цялото човечество? Ако Христос не беше излязъл от лодката и не беше се хвърлил в морето, какво щеше да стане със съвременното човечество? Ако Христос не беше се жертвал за човечеството, ако не беше се подложил на ударите на римските войници и не беше понесъл кръста, каква култура щяхте да имате днес? От ударите, които римските войници нанесоха на Христа, излезе сила, която се предаде най-първо на самите войници, а чрез тях и на цялото човечество. Всеки човек трябва да бъде като този англичанин, който стана в лодката и каза: “Господа, аз ще се хвърля в морето.” Този англичанин имаше идея.

Когато човек е минавал през културата на рибите, човек е правил тези ламбички в морето вътре. Някой път хубаво е, когато си много разгорещен, да се върнеш пак в морето, да поживееш с рибите, да се възстанови полека равновесието, да изчезне топлината.

Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях.

Когато казвате, че искате да имате за приятел някой духовен човек, това подразбира, че вие искате да влеете част от вашата излишна вода в морето на своя приятел и по този начин да постигнете уравновесяване на силите в своя организъм. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала.

Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представлява духовната част на извора, т. е. неговите дробове; дойдете ли до физическата му проява, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието от главата на извора до морето; като измервате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистотата на водата - можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа.

То е дължината на извора до морето.

Доброто пък е водата, която изтича от извора и се влива в Морето.

Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единият й крак е на сушата, а другият – в морето.

Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста.

Светът е морето. Пътниците са разумни, морето, и то е разумно. Какво ще стане с тях? - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие, на Божието дело.

Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе.

Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено.

Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе.

През. цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света, да лови риби.

И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.

По съчетанието на планетите през известно време астрологът може да предскаже, че еди-кой си параход ще потъне в морето, и по този начин ще предупреди някои хора да не пътуват през тези дни, а да отложат пътуването си за по-късно.

Ами по-добре ли е да попаднат във вълните на морето? В такъв случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли някъде в пространството да се луташ.

Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане да си живее в морето.

Казвате, че човек трябва да бъде тих и мирен. – Но кой може да бъде тих и мирен? Ако живееш на повърхността на морето, твоята лодка постоянно ще се люлее, блъскана от вълните.

Когато параходът влезе в морето и започне да се движи на една и на друга страна, от него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява от един разум, по-висок от този на самия параход, но люлеенето му на една или на друга страна, нагоре или надолу се определя от морските вълни. Щом влезе в морето, във великия океан на живота, криволиченето неизбежно ще дойде. Ако морето е тихо, параходът ще бъде спокоен.

Щом параходът влезе навътре в морето, всички стават сериозни, замислени, оставят букетите настрана и започват да лягат, кой дето намери. Човек се намира всред бурните вълни на морето и се запитва, какво да прави.

Ако човек цял ден плаче, това вече не е плач, но рев, който показва, че морето на този човек е силно развълнувано.

Освен тази картина, можете да отидете някой ден край морето и да нарисувате морето с параходите, които пътуват по него. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се с лодка, с параход и после пак се връщате назад.

Съществата, които са над нас, си служат с въдици и ни вадят от морето на физическия свят по същия начин, както ние ловим рибите. Като ходеше край морето, апостол Петър хвърли няколко пъти мрежата във водата, но не можа да улови нито една риба.

Музиката трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка. Музиката трябва така да успокои морето, че по него да се виждат само леки, приятни вълнения, присъщи на живота. – Каква е задачата на природния ум? – Да внесе в човека условия за придобиване на знания.

В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Когато Христос беше с учениците си по морето, излезе вятър, който започна да люлее лодката. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете.

Морето представя човешкото сърце.

Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, той ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето.

По пътя се явила буря в морето, параходът потънал, а заедно с него и дъщеря му се удавила.

Например, вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд.

Те трябва да знаят кога прозорците на моретата са затворени, т. е. кога морето е тихо и тогава да предприемат пътешествията си.

Ако някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата.

А така Бог раздели морето на две и прекара Израилския народ през него, а войниците на Фараона се удавиха.

Преди години във варненската градина, край морето, бяха поставили железни пейки за сядане.

Докато е в морето, той не разсъждава за нищо друго освен за същественото, а именно – да плава правилно, да спазва законите, които регулират теченията на водата, за да излезе благополучно на брега. Докато е в морето, той не се поддава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правят съвременните хора ? Ние ги виждаме всред морето, при големите вълни, при клатушкане на параходите да разсъждават за любов, за братство, за равенство, за кротост, за милосърдие, за въпроси, които са предмет на небето. Тези въпроси се разрешават само на небето, т. е. само при уредения живот на хората, когато вълните, бурите в морето са утихнали. Сега, аз правя аналогия между света и морето. Каквото са бурите и ветровете за морето, такова нещо представят изпитанията и изкушенията в света.

Коя е причината за това клатушкане на парахода? – Морето. Коя е причината за вълнуването на морето? – Водата. Коя е причината за явяването на вятъра? Казвам: морето никога не може само да се вълнува. Вярно е, че вятърът вълнува повърхността на водата в морето.

Някои казват: ние искаме да видим Бога. – Как ще Го видите? Да допуснем, че вие живеете покрай морето и някой ваш приятел ви пише, че ще ви посети.

Един велик музикант, композитор, се разхождал един ден край морето, усамотен и задълбочен в своята музика.

Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал.

Богат човек бил граф Карнаци, живеел близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Ред години той проучвал живота на Карнаци, наблюдавал го в неговите редовни разходки покрай морето. Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Ако под думата "брегове" вие разбирате твърда, суха почва, питам: как можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 км.? Как може да се образува това топло течение всред водата, без да има брегове от твърда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може да образува брегове на по силно течение. Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето. Когато животът ти се проявява и бързо тече, река ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бряг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнемат частици и ще се отнасят в морето.

Живели край морето една баба и един дядо. Праща го тя един ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо си тъжен, дядо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. – Върви си, дядо, вкъщи, и не се безпокой. Отива дядото на морето, ходи, обикаля покрай брега нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че съм поискал риба. Отива си дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито. – Глупец, защо поиска корито? Не знаеш ли, че нямаме къща? Малко ли студове прекарахме толкова години в тази срутена колибка! Иди да й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина! Отива дядото, по-тъжен от по-рано, обикаля край морето. Връща се дядото вкъщи и намира бабата, вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото покрай морето, тъжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза.

Живели край морето една баба и един дядо. Праща го тя един ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо си тъжен, дядо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. – Върви си, дядо, вкъщи, и не се безпокой. Отива дядото на морето, ходи, обикаля покрай брега нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че съм поискал риба. Отива си дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито. – Глупец, защо поиска корито? Не знаеш ли, че нямаме къща? Малко ли студове прекарахме толкова години в тази срутена колибка! Иди да й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина! Отива дядото, по-тъжен от по-рано, обикаля край морето. Връща се дядото вкъщи и намира бабата, вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото покрай морето, тъжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза.

Приложите ли това учение, ще бъдете бодри и весели, ще бъдете дълбоки като морето и необятни като небето.

Трябва да го напуснем!“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите.

Едно време, когато поискали пари от Христос, да плати данък на държавата, Той не отиде при банкерите, да търси пари от тях, нито при Господа, но каза на Петър: „Хвърли мрежата в морето и ще извадиш една риба, в устата на която ще намериш една златна монета заседнала. Като влезе в морето, човек сам трябва да се пази, да не се удави. Щом е влязъл в морето, човек ще влиза под водата, ще излиза над водата, но винаги ще пази главата си.

Как се движи параходът в морето? – Някога по течението на водата, а някога – срещу течението.

Той върви по един път по течението от реките към морето. И отива към морето.

След време изворът ще се превърне в река, която ще се отправи към морето, отдето някога е излязла.

Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето.

Стремежът на реката е да влезе в морето. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.

Двама млади се любуват край брега на морето, а случаен човек, който се разхожда по брега, преживява едно любовно състояние.

Следователно, както параходът се изпитва в морето и в океана, така и ние сме изпратени на земята за изпитание.

Младият пък представя ръка, която лъкатуши, докато се влее в морето. Щом се влее в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лъкатуши.

Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши.

Какво може да направи човек с такава малка светлина? Ако обикновеният морал представя капка вода в морето, какво може да се направи с тази капка вода? Ако десетки капки се съберат на едно място, все може да се направи нещо, но с една капка нищо не се постига. Като тече надясно и наляво, нагоре и надолу, водата си пробива път и отива към морето.

Докато водата тече и върви към морето, откъдето и да минава, тя, както извора, върви в правия път.

Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.

Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.

Те го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето. ”Твоята дума, господарю, на две не става.” Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не може всичко да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, дето ставали най-големите приливи и отливи. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете! – Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: Ваше Величество, приливи идват! – Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. – Както виждате, морето не ме слуша. Следователно, всеки човек трябва да постави трона си край морето, да види, подчинява ли му се приливът на вълните или не.

Този човек влиза в пристанището. – Ти трябва да имаш свободна мисъл, да влезеш във външния свят, да напуснеш пристанището. – Това значи развързване. – Ти не мислиш право. – Да, аз съм в морето, не съм в пристанището. Може ли параходът да върви в морето по прав път? Може ли аеропланът да лети в пространството по права линия? Дали ще бъдете в морето, или в пространството, има точно определен път, по който можете да вървите, но това не значи, че този път е непременно права линия. Който иска да намери определения, правия път в морето, или в пространството, той трябва да бъде учен човек, да познава изкуството на плаване и на летене, да познава звездите и тяхното движение, да разполага с нужните инструменти за изчисления, да знае, какви препятствия може да срещне на пътя си и как да ги избягва.

Те се качили на една лодка и се понесли по бурните вълни на морето.

Ако не могат да го продадат скъпо, те го хвърлят в морето. Както всяка капка вода се стреми да се върне в морето, отдето е излязла, така и всяка душа се стреми да се върне към Бога, отдето е излязла.

Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.

Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животът се вълнува под влиянието на въздушните течения.

Ако морето може да ви изхвърли, зависи от ония въздушни течения, които имат влияние върху повърхността на морето.

Има хора, които в морето са подлудявали. Запали се параходът, няма накъде да бягаш, тогава човек подлудява от страх, ще се хвърли в морето.

Когато морето е бурно, бъдете подвижни и леки като сламката, за да можете да се движите по повърхността на водата, без да се удавите. Когато морето е тихо, бъдете като златото, скрийте се на дъното, да не ви оберат крадци и разбойници.

Как може човек да живее в рибата? Представете си, че някой се отчае от живота и се хвърли в морето, дето го изяждат големите риби.

Какво става с река, която се втича в морето? Като се втича в морето, тя полива всички треви, цветя и растения, които среща на пътя си без да създава пакости на хората. Прекратят ли пътя й към морето, тя може да се подпуши някъде и да причини ред пакости на хората. Причината, поради която хората си правят пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичат в морето. Той може да живее за себе си дотолкова, доколкото и реката, която не се влива в морето, живее за себе си.

Когато всички добри, съзнателни хора си подадат ръка за обща, велика работа, заедно с тях и вие трябва да вземете участие, да се присъедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата река, или в морето. – Ами какво ще стане с нас? – Не гледайте тъй дребнаво на въпроса.

Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство.

Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.

Някой се дави в морето. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. – Стой, не хвърляй златото във водата! – Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето. – Защо? – Сега не е време за питане и за отговаряне.

Третият казва: Мисля да направя такова колело, посредством което да извадя всички риби от морето, и да ги използувам за храна на цялото човечество.

Вие сте в морето, а в него стават големи бури.

Вследствие на това, ако един кон се намира до брега на някое море, когато задухат силни ветрове, той започва да отстъпва назад и пада в морето. Казвам: ако един голям параход не е направен, както трябва, при всяко нещастие в морето или в океана, ще по-страдат стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне в морето, ще пострадат само 4 – 5 души.

Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река.

Някой казва: Как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Де трябва да се вливам? – В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. – Все направо ли трябва да вървя? – И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай на време да се върнеш и в морето да се влееш.

Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, без да обясняваме, защо морето се вълнува. Ученият констатира, че на известна дълбочина в морето става някакво голямо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Питам: Какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Какъв смисъл има, преждевременно да се хвърля в морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излезе на брега, но ако не знае, смърт го чака.

Когато ние говорим за морето, разглеждаме как се е образувало то, но не обясняваме защо се вълнува морето. Ученият например разглежда въпроса, че на известна дълбочина в морето става известно разклащане, но защо става това разклащане, той не го обяснява. Обаче между причината, която е създала морето, и причината, която вълнува морето, има известно съотношение. Вие сте затворени в един параход, имате възможност да пробиете парахода и да изскочите в морето.

Всички ви поздравяват и пожелават добър път към морето.

За тази цел той отишъл на брега на морето, отдето мислил да се хвърли във водата.

Реката трябва да следва пътя към морето, да не се отклонява, да не се занимава с други реки.

За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата.

Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето.

Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.

Запример, когато човек се дави, за предпочитане е да бъде сиромах, да няма никаква раница на гърба си с пари, отколкото да е богат и да потъне на дъното на морето заедно с парите си. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван.

И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали.

Кое е по-добре за реката: да тече, както природата е определила, да се влива в морето, или да тече според желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече, според програмата, предвидена от Бога, или според програма, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал.

Кое е по-хубаво, реката да тече сама по себе си, тъй както й е определен пътят към морето, или тя да тече тъй, както ние искаме? За реките как е по-хубаво да текат, както сега текат, или да текат, както ние искаме? Представете си и другото.

Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.

Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.

Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде.

Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал.

Само онзи кораб се заблуждава в морето, който няма фар на брега.

Ако реката излиза от извора и отива право към морето, отдето мине, тя ще причини ред пакости: ще отвлече къщи, дървета, цветя, треви ще изкорени, хора и животни ще издави и т. н. И морето, от своя страна, няма да я посрещне тихо и спокойно. Ако морето е тихо и спокойно, реката ще се влее в него незабелязано. Обаче, ако в морето има буря и вятър, реката ще се блъска ту назад, ту напред, докато мине бурята. Първата река е била посрещната добре от морето, а втората – с големи борби и противодействия. Това се дължи на маневрите, които морето, от време на време, прави. Това не показва, че морето има неразположение към втората река. Благодарение на известно съвпадение, втората река е изпитала противодействие от страна на морето. Понякога морето приема тия реки тихо и спокойно, а понякога – с бури и вълнения. Както да го приеме морето, умният ще разбере смисъла на живота. Глупавият, обаче, ще се натъкне на големи противоречия и ще се запита: Морето не знае ли, кой съм аз, отде ида и как се казвам? – Как се казваш? – Голямата река. Като чуе тия разсъждения, морето ще се усмихне и ще си каже: Ти си голямата река, аз – Великото море. Морето ли произлезе от реката, или реката от морето? На този въпрос вие сами ще отговорите. В природата между морето и реката не съществува никакво противоречие.

Когато реката излиза от извора си и отива към морето, как мислите, гладко ли върви тя, тихо, спокойно ли минава? Не, на колко хора къщите събаря, колко хора удавя, на колко дървета корените разрушава, колко кораби завлича, колко мушици и треви отвлича. Мислите ли пък, че като навлиза в морето, то я посреща тъй тихо и спокойно? Някой път морето посреща реката тихо и спокойно, а някой път я посреща с бури и я връща назад. Сега какво ще кажете? Първите пионери ще кажат: „Морето ни прие тихо, кротко, въздържано." Обаче след няколко време другите пионери, които са били върнати назад, които са били пердашени от морето, няма да кажат като първите. Някой път морето ще те приеме тихо, мълком и ще каже: „Влез." Ако ти си умен, ще разбереш смисъла на живота, ако не си умен, ще се намериш в голямо противоречие и ще кажеш: „Ама защо се вълнува така морето? Не знае ли кой иде при него? Не знае ли как е името ми? Голямата река е името ми. Като каже така на морето, то ще се поусмихне. Между морето и реката няма никакво противоречие.

Те се бояха да не се обърне лодката и да потънат в морето.

По едно време той пада в морето, дето е осъден на потъване. Докато цялото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето.

Другояче с тази тежест ти ще идеш на дъното на морето, ще изгубиш живота.

Тогава Божието благословение ще потече в света като река, която има стремеж към морето, към вечния живот.

Ако е лодка, турена в морето, може да се разхождаш. Но работата е, че като влезеш в морето, може да излезе една буря.

Един ден отидох да се разходя край морето и започнах да мисля: Трябва ли още да живея, или да туря край на живота си? Времето беше мрачно, облачно, нито един слънчев лъч не се виждаше на хоризонта.

Най-после дохождаме до морето, т.е. до живота, в който се вливат всички извори и реки.

Нима онази река, която извира от извора, срам я да върви към морето, казва: какво ще кажат другите реки? Нека да казват, каквото искат.

Ако се окаже, че бедният човек е рибар, ще му дам мрежа, ще го пратя на морето да лови риба. Като отиде на морето и направи това, което му казвам, ще провери, доколко думите ми са верни.

Ако реката не иска да се втича в морето, тя е осъдена на пресъхване. Какво ще кажат другите реки, ако една от тях се влее в морето? Да казват, каквото искат, реката ще тече, ще пее своята песен и ще се стреми към морето, към дълбокия живот.

Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето.

Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Сега аз тук развивам тази научна теория, понеже вие се намирате като [в] една лодка в морето. И не ви казвам да излезнете от вашата лодка, да се хвърляте, но ви казвам: с вашата лодка можете да функционирате само покрай брега на морето, но ако влезете вътре в морето, нищо няма да остане от вас.

За да минат морето, Моисей вдигна жезъла си и раздели водата на две. Евреите минаха като по суша и когато всички бяха вън от морето, Моисей пак вдигна жезъла си, да съедини водата.

Ако един капитан на параход седне и яде и пие, а не седи на мястото си на палубата или на своя капитански пост, питам: този капитан на мястото си ли е? Та вие сте един параход като „Титаник", вие сте капитанът и казвате: „Нямам ли право да си почина?" Когато си на сухо, имаш право да почиваш, но когато си в морето при тези вълни, къде трябва да бъдете? На капитанския пост! А преди да е тръгнал параходът, можете да седите и да ядете и пиете, да гуляете. Но казвам ви: щом сте в морето, ако това правите - не сте на мястото си. Сегашното ваше тяло е един грамаден параход, който е пуснат в морето на живота; знаеш ли този параход колко струва? И когато вие излезете на брега, компанията ще ви държи отговорен и вие ще платите за всички аварии и за всичките загуби.

Ако въздухът изтегля тази влага от морето, значи той има нужда от нея.

Как можа Христос да ходи по морето? Христос познаваше всички закони на природата и се ползваше от тях, когато искаше.

Ако параходът не е завързан, за котвата, вълните ще го отнесат всред морето, дето бурите ще го разрушат.

Представете си, че вие сте кораб или големите вълни вътре в морето. Ако тази брънка се скъса, отиде корабът в дъното на морето.

Част от нея пък отива в морето.

От де излиза това заключение? Ако една капка вода е кална, трябва ли да се предполага, че всичката вода в морето или в океана е кална? От де ще се намери толкова кал, която да размъти цялото море или целия океан? На същото основание, питам: От де може да се намерят толкова грехове, които да опетнят цялото небе и цялата земя, за да се убедят жителите на небето и на земята, че грехът съществува навсякъде? Грехът съществува само като извержение на онези микроби, които влизат в човешкото тяло и намират условия за размножаване.

Казва човек: „Какво мога да постигна аз?" Какво може да постигне реката? Тя може да постигне морето. А щом иде в морето, нали тя има на разположение всичко, тя е богата. Следователно, щом се влива реката в морето, тогава тя се влива в извора, и реката ще бъде винаги пълноводна.

Забележете, морякът, който пътува по морето, навред е обиколен от вода, но тази вода не може да се пие. „И който приеме едно такова дете в мое име, мене приема". (– 5 ст.). „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен, и да потънеше в дълбините на морето. Те подразбират: вържи злото за воденичния камък и го пусни в морето! Когато децата отиват на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичките им, но ги остави да отидат при своя учител, да се учат.

Ако вие се движите по морето, енергията, която ще изразходвате по морето, ще се различава от тази енергия, която се изразходва на един планински връх.

Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Той никога няма да спре парахода всред морето.

Онзи капитан, той не може посред морето да напусне кораба, той ще изведе кораба на пристанището.

Само учените могат да разберат, защо учениците на Христа слязоха на морето. Какво отношение има между слизането на учениците на морето и растенето? Значи, има нещо, заради което и Христос слезе от невидимия свят на земята. Той минал пространството, от невидимия свят до морето, и от морето до сушата, с цел да се учи. „И когато се свечери, слязоха учениците Му на морето." Морето представя живота с неговите закони и методи, които се прилагат вечер. Желая ви сега, да слезете с Христовите ученици на морето. „Слязоха учениците Му на морето."

Обаче влезе ли в морето, и тежестта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, откъдето не може да се върне. Ако човек иска да стане външно учен, той увеличава товара на гърба си и без да забележи, достига дъното на морето.

После ще кажат, че се явила буря в морето, която предизвикала катастрофата. Като влязохме в гемията, морето се развълнува много. Аз зная общата наука и според нея казвам: Като излезем от морето, след 20 минути бурята ще престане.

Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. За да не става това, стойте далеч от морето.

Сега може някои да кажат: не трябва ли да ходим при морето. Трябва да ходите, но не трябва да живеете при морето. Вълните на това море не трябва да се блъскат във вашето съзнание, затова трябва да седите далеч от морето.

Морето постоянно те люлее, това не зависи от тебе. Когато морето утихне, и ти ще бъдеш кротък. Следователно, не се свързвайте с морето. Не влизай в морето, ако не знаеш да плуваш. Ако момък се ожени за една мома като морето, какво ще бъде неговото положение? Първо той ще повръща, после ще се разведат.

Той изпрати силен вятър, който изсуши морето и направи път, свободно да минат през него.

В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето.

Например, един параход пътува в морето, но претърпява катастрофа, от която се спасява благополучно. Ако вървиш по брега на морето и видиш, че се дави човек, трябва ли да отминеш, без да му се притечеш на помощ? Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой.

Без мене и човекът, и торбата щяха да бъдат на дъното на морето“.

Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават.

Има малки изворчета на Любовта, но те се вливат в морето – източникът на великата Любов.

Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя.

Представете си, че един беден човек минава край морето и вижда един, който се дави. Бедният веднага се хвърля в морето и спасява давещия се. В случая богатият представлява щастието на бедния човек, което се дави в морето. Рядко се представя случай на човека да извади щастието си от морето.

Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя. „Ето, светът отиде след Него.“ (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето? Когато реката се влива в морето, тя се очиства. По цели дни той я чисти, и тя все мътна остава. – Как ще я очисти? – Като я пусне да тече в морето. Не я ли пусне в морето, той прилича на човек, който иска да живее морално и се сили всичките му работи да бъдат в изправност. Кое е по-добро: да отиде човек при главата на извора, където е началото на водата, или да отиде там, където водата се влива в морето? Сега тази река се влива в морето, където се пречиства.

Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето.

Само по този начинъ параходътъ ще издържи на всички бури и вълнения, които ставатъ въ морето.

Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите.

Човек пък е риба, която свободно се разхожда в морето, докато се натъкне на някоя въдица. Един ден, като се върне в морето, ще го питат: „Какво имаше на въдицата, с която те извлякоха от морето? Какво научи от нея?“ Той ще отговори, като онзи американец, който влязъл в добре осмолена и затворена бъчва и с нея се спуснал от Ниагарския водопад, по течението на водата. Като се качи на парахода, по пътя се яви буря в морето. Когато съзна грешката си, рибата го изхвърли на брега на морето.

Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там.

Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.

Където ходи, светията на всички свети, както фарът в морето свети на всички кораби, които пристигат и заминават от пристанището.

Например Той не можа да прави пари, но при един случай, когато потрябваха, Той каза на Петра: „Хвърли мрежата в морето и първата риба, която се закачи, измъкни я и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и дай го и за Мен, и за теб.” Обаче когато Христос влезе в Духовния свят, там Той прояви по-голяма сила – Той бутна вратата на ада, приспа стражата, разтопи оръжията им, отвори вратите на затворниците и каза: „Излезте всички вън!” След това дойде новата култура, която имаме днес.

Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.

Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен.

Казвам, онзи, който се дави в морето, на врата си има окачена цяла торба със злато. Ако не бях му взел богатството, той щеше да отиде на дъното на морето.

Много неща са изучили те, но туй, което са изучили в сравнение с онова, което трябва да се учи, то е капка в морето.

Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец.

Вън от теорията можеш да кажеш какви са причините да се връща този човек назад: може да се връща, защото е дошъл до една стена; може да е дошъл до брега на морето и се връща назад, отива до някоя река, която е много дълбока и се върне назад. Бог казва: Ти не се смущавай от вълнението на морето, не се смущавай от вятъра, не се смущавай, че този умрял, онзи умрял, не се смущавай, че огънят гори, че тази къща изгоряла.

Ако беше взел торбите, тогава именно щеше да опъваш. – Как щях да опъвам? – Колко торби щеше да вземеш? – Четири. – Ако беше взел тези торби, Господ щеше да каже да ти ги вържат на врата, да те съблекат гол и да те пуснат в морето. С тези торби щеше да отидеш на дъното на морето и от тебе нищо нямаше да остане. Той казва: вържете откраднатите торби на врата на хората и ги пуснете с тях в морето.

Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади.

Вие ще плавате в морето и в дъното ще отидете.

Водата трябва да обича морето, от което е излязла и да се върне и като се върне тя, там се очиства от всички нечистотии.

Един ден, като изпълнявал службата си в църква, чул, че откъм морето паднала бомба.

Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата.

Някога, по причина на малък повод, се обезсърчиш, отчаеш се и казваш: „Не ми се живее, искам да се хвърля от една канара или да е хвърля в морето“.

Тя беше добър плувец: влизаше в морето четири километра навътре. Един ден излязъл да се разходи край морето.

Тя плаваше по четири километра в морето като тюлен.

Един ден минава покрай морето и гледа едно дете си направило една малка дупчица, черпи водата от морето с една чашка и я излива в дупчицата.

Кога празният варел ще ти допринесе нещо? – Когато си в морето. Представи си, че параходът, с който пътуваш, потъне в морето. Значи с пълния варел в морето ще потънеш, а с празния ще се спасиш.

Колкото по-обработена е почвата, толкова по-умен е земеделецът. – Къде е мястото на рибата? – В морето. Какво ще правите? Това е все едно, че пътувате с параход по море и морето се вълнува.

Де е мястото на рибаря? – Морето.

Такива неща са, например, планината, морето, земята, слънцето и др.

Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без петаче в джоба, в локвата си.

Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите."

Мойсей можеше да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави, като казват защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия край да отидат евреите.

Онзи, който е учен, не трябва да се гордее, че знае много, защото неговото знание според мене е написано на брега на морето.

А в морето съществуват такива престъпления, дето и престъпленията на земята са нищо.

А в морето съществуват такива престъпления, че престъпленията на земята са нищо.

Един от най-големите английски богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един от английските крале, имал 300 милиона английски лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма да му стигнат.

Аз не зная как бихте обяснили следното: Един от най-големите богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един английски крал и имал 300 милиона лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма дa му стигнат.

Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето.

Там на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето.

Като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да не достига по-високо от брадата ти. Започне ли да се изкачва до устата, той трябва да пъпли назад, за да излезе на брега на морето. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си.

Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат.

Един ден кралят заповядал да му построят дворец на брега на морето, отблизо да се любува на неговата красота. Морето все повече бушувало. – Ваше величество, говорели придворните, вие трябва да отстъпите.

Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите.

В морето има вода много повече.

В морето има много повече вода.

Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето.

Те имат палати, имат легла, имат всичко в морето.

„В същия ден излезе Исус из къщата и седеше край морето.“ (– 1-ви стих.) Какво знание може да се придобие от излизането на човека от къщи? Кой от вас не е излизал от къщи? „И седеше край морето.“ – Кой от вас не е седял край морето? „И събраха се до него народ много.“ (– 2-ри стих.) – Че и около вас се събира много народ. После отиваш при морето, друг един свят – на желанията. И говори им много с притчи.“ (– 2-ри, 3-ти стих.) И досега още вие не сте разгадали притчите на вашия живот. „И седеше край морето.“ Всеки ден и вие минавате и заминавате край морето.

Ако стоиш известно време там, водата от морето ще те залее. Иначе или щяха да ме нападнат разбойници, или щях да се намеря с това злато на дъното на морето“. – В такъв случай казвам: По-добре, че те освободиха от златото. Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“? Например, возиш се с кола до брега на морето и спираш. – Защо? – С колата не можеш да разрешиш всички въпроси.

И много пъти отива някой да помогне на този, който се дави в морето.

Къде беше тази жена? Извади ли я от някоя риба, извади ли я от морето от някоя мида, от някой охлюв или от слънцето? Не. Те сеят спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, не искат да знаят.

Сега ако погледнем случая с френския параход, който изгорял, ще видим че е бил пуснат в морето на числото 13. Живеят си спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, техните братя от глад, не искат да знаят.

Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите.

Казваме: „Морето се вълнува“.

Има едно неудобство и за царския син, а именно, морето не се подчинява и на царската воля. И царският син, като влезе в морето, ще изпита вълните и бурята, ще се блъска от един ъгъл на друг, ще усети действието на морето. Който разбира Божиите закони и ги изпълнява, ще влезе в специална ладия и ще заповяда на морето да бъде тихо и спокойно. Щом слезе на пристанището, морето ще се прояви, както иска.

Ако богатият, с торба злато и скъпоценности, падне в морето, лесно може да се удави. Остави ли торбата на гърба му, тя ще го завлече на дъното на морето.

Много естествено, той е гемия в морето, която се клати на една, на друга страна, люшкана от вълните.

Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.

Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне.

Ако си развълнуван, стой, докато морето утихне.

Стане ли обратното, човек потъва в света като лодка в морето.

Ако вие не слушате вашите вежди, ще потънете в морето. Ако вие не слушате вашите косми, ще потънете в морето.

Ако вие не слушате вашите вежди, ще потънете в морето. Ако не слушате вашите косми, ще потънете в морето.

Много хора пишат нещо по брега на морето, но нищо не остава от написаното – морските вълни го заличават.

Без нея той се люшка в живота, както параходът се люлее от вълните на морето и причинява морската болест.

За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега.

Историята му приписва, че той хващал духовете и ги пращал в морето, но и те го хващали.

Историята му приписва, че той хващал духове и ги пращал в морето, но и те го хващали.

Казваме: „Де е отишла тази вода?“ Отишла е в морето.

Къде е отишла тази вода? - Отишла е в морето.

Той се блъска по вълните на морето с години, без да принесе някаква полза.

Някой казва: „Аз нямам никакъв идеал.“ Ти мязаш на такъв кораб, който ходи из морето без капитан.

Някога човек се намира в положението на дете, което стои на морския бряг и наблюдава морето.

Някога човек се намира в положението на дете, което стои на морския бряг и наблюдава морето.

С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне.

С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне.

Кажеш ли, че трябва да растеш ти си в положението на растение. – Ама не може без вълнение. – Ти си в положението на водата в морето, която постоянно се вълнува. – Вятър ме вее. – Ти си в положението на вятъра, който духа.

Морето се вълнува.

Представиха ми и друга една картина – морето. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли.

Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.

Вземете рибите в морето, и те ще си направят една малка дупчица.

Във времето на английския крал Едуард един английски милионер от Африка се връща, той имал 360 милиона английски лири и се хвърлил в морето, понеже мислел, че за коронацията на краля няма да му стигнат.

Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.

Следователно, когато вие ставате една голяма река – краката и се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вий сте взели нещо от тук, нещо оттам и сте станали река.

И в морето има, те са повече вулкани.

Той знае, че ще утихне морето.

Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.

Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам.

Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето.

Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате бъдещ живот.

Най-първо си се забързал, докато дойдеш до морето, ще се спреш. До морето бързаш, а при морето ще се спреш.

И морето някой път бучи, когато има вятър.

Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: "Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?" Но ти си изваден.

Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането.

Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава.

Много сме близо до брега на морето, та вълните постоянно заличават.

Тя бягала, но като дошла до морето, влязла вътре. Та и вашите коне, когато са направени от захар, ще се стопят, и вие ще излезете вън на брега на морето.

Ако е нетърпелив, той прилича на празен параход, който се люшка от вълните на морето.

Тези индуси имат свои свирки и отиват при морето.

А пък славянски език, български език, значи да прекараш стоката си през морето и да не я потопяваш.

Вие не знаете да плавате, а се хвърляте в морето да спасявате давещия се.

Ако се качите на един от модерните съвременни параходи и влезете с него в морето, вие все-таки ще изгубите настроението си. Някои свикват на тези условия в морето, но мнозина едва издържат.

Един ден дошъл до голямо отчаяние, изгубил смисъла на живота, не му се живеело вече и отишъл покрай морето, влязъл в една пещера и започнал да мисли какво да прави, как да се самоубие, да се хвърли в морето да се удави.

Но какво се случило? Един ден в голямото си отчаяние от живота, отивал към морето да се удави.

За своето непослушание той беше хвърлен в морето, където го погълна кит.

Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен.

Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение, да не потънете в морето.

Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение, да не потънете в морето.

Ти ще се намираш в същото положение, в каквото се намира един параход, изложен на голяма опасност в морето.

Защо ще влязат, да се удавят ли? Достатъчно е, ако някой ви подаде ръката си, но да изисквате, заедно с вас да влезе в дълбочините на морето, това не е право.

Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето.

Докато е в морето, параходът ще мисли, че има да пътува.

Най-после, той трябва да се върне пак в морето.

За да утихне морето, разливат пет-шест, десет бурета дървено масло отгоре, за да утихне водата.

Има една любов, която е безпредметна като морето, като океана.

За тях се казва, че правят дупка в морето.

Всеки един човек, който така е олекнал в морето, че има опасност да си изгуби своето равновесие, да се превърне, имаш право да му туриш на дъното нещо. Питам, ако ти извадиш кобура си и теглиш един куршум на морето, питам, дупка ще направиш ли на морето? Често вие с вашите любовни кобури стреляте, в морето дупки правите.

Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето.

Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето.

Хвърлете мен и ще утихне морето." Като го хвърлят, утихва морето. Йон остава в морето.

Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близко село. Ти си в морето, настава голяма катастрофа.

Представете си един извор как отначало извира, после как образувалата се река е прекопала коритото до морето. Представете си, че най-малко сто години са необходими на този извор, докато тръгне водата от извора и стигне до морето. Значи имате една река, която се влива в морето, по която може да работят корабите, да влизат, да излизат. След като живял хиляди години, какво е постигнал? Дошъл е до края на хилядата години, значи от извора е излязъл, влязъл е в морето, образувал река. Завършеният тон е една река, дошла в морето.

Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва.

Те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен пътникът, който излиза от парахода и влиза направо в морето. Свободен ли ще бъде в морето? В морето го чакат акули, които веднага ще го изядат. Ако излезе от тялото си и влезе в морето, положението му е опасно; ако излезе от тялото си и слезе на пристанището, положението му е добро.

Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден?“ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го?“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Казват: „Какво се е разкряскал той?“ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Казваш: „Какво ще се прави?“ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази. Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво да дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.“ Пари искат тия вълни. Да утихне морето. В морето ще иде да се хвърли. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. То значи да се дави в морето. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.

Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Кажете една дума, морето ви ще спре, вятърът ще утихне и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работите на човека се оправят. Кога утихва морето? – Когато му се даде нещо. Защо Христовите ученици се уплашиха и събудиха Христа от сън? – Защото нямаха нищо в джобовете си, което да дадат на морето. Сила имаше Христос, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. Всеки трябва да каже една дума и морето да утихне. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си.

Хубаво, ако я хвърля в морето, така ли ще прави тази сестра? Не само така (ръцете нагоре), но и настрани ще си движи ръцете. (Учителя прави движения с двете ръце като плуване; обръща към тая сестра : Това, което ти правиш, аз не бих го правил, понеже ме е срам.

Ако една лодка пътува по морето, какво ще забележите? Тя върви нагоре, надолу, люлее се.

Един ден всички като се съберете, къде ще бъдете? С Христа в морето.

Ето повечето същества, повечето риби в морето са месоядци.

Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече.

Земята се движи, нали така? Защо се движи? Някой параход се движи в морето – защо се движи? Защото някоя компания има нужда да се движат [параходи], да става търговска обмяна в природата.

Той веднага се спуснал да гони парахода, метнал кожуха си на морските води и започнал да плава по морето. Моли се както си знаеш! И наистина ние виждаме, че владиката, който се моли правилно със своите треби, пак не може да преплава морето по начина, по който овчарят го преплава.

Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима.

Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото.

К-то означава една лодка, която плава по морето. Ако пътуваш с аероплан, какви пътища ти трябват? Като тръгнеш по морето, пътища ще създаваш ли? Там са създадени, там трябва да знаеш накъде да вървиш.

Той пътувал с един английски параход, който потънал в морето.

За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.

По време на коронясването на Виктория ли беше, или на друг от английските крале, един богат англичанин, който се връщал от Африка и имал 360 милиона английски лири, се хвърлил в морето и се удавил – като мислел, че няма да му стигнат парите! Отивал за коронясването и нямало да му стигнат парите! Фикс-идея! И вие мислите като него и казвате: "Остаряхме вече!" Какво ще правите? Ще се хвърлите в морето и ще умрете? Какво ще намерите в морето? Този богат англичанин, като се хвърли в морето, намери ли парите там? Действително, в морето има пари, има 10 милиона тона разтопено злато.

Човек не може да мине пеш през океана или през морето, но все трябва да има един параход, но трябва да се плати на този параход. Но за да не ги съблазняваме, вземи мрежата си и я хвърли в морето. Ако вие се намерите в трудно положение, какво трябва да правите? Аз съм уверен, че от всички, които сега ме слушате, няма да се намери нито един, който, ако хвърли мрежа в морето, няма да улови такава риба, която да съдържа в себе си една златна монета.

Казват: „Що Господ да не праща ангели да го спасят?“ Те са тръгнали по морето не по Волята Божия, не ги е пратил Господ там, те са тръгнали по свои търговски сделки.

Като иде в морето, всички тия нейни симпатии, тя ги оставя на дъното. Тия симпатии след време, когато морето се измени, дъното излезе на повърхността, образуват една хубава почва.

Обременена от дългия път и чуждия товар, тя се стреми към морето, там да остави утайките си и да се пречисти. От време на време морето се вълнува и изхвърля наносите на брега. По едно време забелязали, че господинът потъва в морето.

Вие турите някоя риба в шадравана, гледате я, но на какво основание? Като хванете рибата в морето, на особено мнение сте.

Старите схващания може да си ги държите, но казвам: Един ден, когато се обезсърчите, когато вашите лодки не могат да отидат далеч в морето, качете се на този голям параход, който ще мине покрай вас.

Когато отидете на плажа на морето, пак сте нудисти.

Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Казвам: Дадох една бучка в морето. Казва: „Защо гледаш в морето?“ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.

Кога е по-добре да оберат човека: когато потъва в морето, или когато е на сушата? Ако някой носи на гърба си торба със злата и потъва в морето, за предпочитане е да го оберат, докато е във водата още. Когато човек потъва в морето, добре е да се намери някой да го освободи от торбата със златото.

Седя аз на брега и гледам навътре в морето цяло ято от малки патици. И всички патици отиват към морето.

Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда.

Като дойде до морето да се влее, той ще бъде мътен.

Мнозина не могат да си обяснят защо морето се вълнува. Ако морето не се вълнува, водата му не може да се опресни, не може да се освежи. Щом се обнови морето, водата в него отново утихва. След като е страдало дълго време, морето нищо не е изгубило от себе си, то пак си остава.

Може да уподобим човешката мисъл на онзи капитан, който е в морето и отдалече той се стреми, вижда някъде.

Старият е дошъл до брега на морето. Старият е влязъл в морето и затова е стар.

За това по-напредналите в живота казват: “Направи добро, пък го хвърли в морето.”

Хвани онази риба с мрежата си, и златната монета извади, и рибата хвърли в морето.

Морето е образ на страдания.

Той се помоли, но престана ли бурята? Колко дена бяха тласкани от бурята в морето? Но това трябваше да стане.

Сега, каква е основната мисъл, какво остана във вас, какво разбрахте? Нали хвърлихме мрежата в морето и хванахме риба? Ще изберем кои да оставим и кои ще върнем. Ще оставим някои, които струват пари – тях ще ги вземем; другите, които не струват пари, ще ги върнем обратно в морето.

Каква е основната мисъл сега? Каква мисъл остава у вас? Какво разбрахте? Нали хвърляме мрежата в морето и хванахме риба. Ще вземем тези, които пари струват, другите, които нищо не струват, ще ги върнем в морето.

За пример, предназначението на рибата е да плава в морето, на птицата – да хвърка във въздуха, на коня, на млекопитаещото – да бяга, а на човека – да мисли. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът им в морето стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици.

Или ако влезете в морето и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека.

Запример, ако се дигнете във въздуха като птица с крилата си, какво трябва да правите? Или ако влезете в морето, искате да плувате, да се гмурнете на дълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека.

Какво да правя? Отиде новият начин на молене.“ Веднага туря кожуха си на водата, сяда върху него и тръгва по морето да гони владиката, който се е качил вече на парахода. „Отче наш“ без любов е владиката на парахода. „Отче наш“ с любов е овчарят, който гони по морето владиката.

Нека отиде някой от вас на морето, да види как се лови риба. Един ден бях край брега на морето и гледам няколко рибари теглят една голяма мрежа.

Казвате: хубава риба е тази! Но нека ви пратят на морето и вие докато я хванете! Аз веднъж гледам по брега на Варна, като се приближавам, гледам двама рибари теглят една голяма мрежа, мисля, на 150 - 200 метра разстояние от морето, теглят я! Спрях се да видя това изкуство. Казвам: По някой път и лошите хора в света си имат своята мрежа в морето. Дойде някое изпитание, ти като рибата изкочи и пак в морето иди.

Водата като слиза от едно високо място, тя иска, не иска, ще върви към морето. Накъдето и да се наклоняваш, като един кораб в морето, все трябва да имаш нещо, от което да са съградени твоите идеи. (Учителят посочва чертежа.) Кое е накарало тия две точки да се съберат? И кое ги накарало да се разединят? Кое ви заставлява вие да отидете на училище? Искате ли да идете? Кое ви заставлява да отидете в църква? Кое ви заставлява да седнете или да отидете в някоя гостилница? Има една подбудителна причина.

По пътя се яви голяма буря, морето се развълнува силно. Ион им каза, че той е причина за тази буря и каза да го хвърлят в морето. Хвърлиха го в морето и бурята утихна. Като го хвърлиха в морето, казва се, че един голям кит го глътнал. Като някой матрос е той, който влиза в морето с водолаз.

Не искам вече на никого да помагам.“ За тази цел той се отправил един ден към морето, дето искал да се хвърли да се удави. Като се приближил към брега на морето, той видял, че една млада мома, на около 19 години, се дави.

Вземете за пример холандците, които се борят със стихиите на морето. Какво не прави човешкият дух! Като се борят с морето, те си създават суша, места за живеене.

Да ликвидира със старото, това значи, след като е дошъл до брега на морето с колата си, да остави колата настрана и да потърси лодка, която да го пренесе до големия параход, определен да прекарва пътници по океана. Дойдеш ли до морето, там други превозни средства те чакат, по-хубави от колата. – Ама колата ще ми е нужна, след като изляза от морето или от океана. – Там, отвъд океана, има по-съвършени, по-моделни коли от твоята стара кола. Извадете всички колци, които сте забили покрай брега на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение.

Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.

Една вода, която е излязла от главния извор, тя като върви, ще се блъска, блъска и ще влезе в морето. Но има един начин, по който водата може да влезне в морето, без да се окаля.

Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето.

Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.

Щом като изям рибата, ще я намеря в морето и тя е жива.

Те там носят всичко за ядене, на тия места не могат фабрики да се образуват, но отиват с научна цел да изучават какъв е климатът на Северния полюс, какви са ветровете, каква е дълбочината на морето, магнетизма, електричеството изучават, има ли животни и т. н.

Хиляди и милиони неприятности минава, но капките скачат, казват: „Отиваме към морето, към дома“, всички се радват, веселят се. Понеже не си музикант, ти се спреш и казваш: „Защо трябва да се блъскам?“ – За да идеш до морето.

Казва: „Ти като умреш.“ Ти като умреш, ще идеш във Франция, по суша, до морето ще чакаш.

Тя плуваше в морето, като риба.

В морето чак до Евксиноград ходеше да плава, като някой тюлен из водата, мъжкарана, може да се бие с когото и да е.

Параходът, който има котва, тръгва в морето и възпява до.

Колко моряци паднали в морето, падне този моряк, акулата нападне и осече краката му като с хирургическо ножче, остане един труп без крака, тя хич не си поплюва.

Жена е туй, което създало морето, океаните, реките.

Пък ти не искаш да дадеш никакво съобщение, и ти потънеш в морето.

Ще каже някой: „Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са маймуни?“ Нима водолазът, който слиза в морето, за да изпита неговото дъно, е истинският човек? Не, това е една форма, в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите научни изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек.

Значи, един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето, се уподобява на Царството Божие. „Пак е подобно Царството Небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра всякакъв вид риби.“ Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания, отколкото може да ви даде, вследствие на което в края се обезсърчавате.

Слушате някой да казва: Да стана цар! – Какво ще придобиеш с това? – Ще заповядвам, ще управлявам цял народ. – Какво ще постигнеш, като станеш цар? Ще се товариш, ще се товариш, докато претовариш парахода си и, като пътуваш по морето, ще се яви буря, и ти ще се намериш на дъното на морето. Ето защо, когато се яви буря, и морето се развълнува, веднага вадят част от товара му, да дойде по-долу от водната линия, да олекне малко. Докато си в морето, неизбежно ще се возиш на лодка; щом стигнеш на брега, на суша ще живееш. Можеш ли с тях да влезеш в морето? На същото основание, един ден ще влезете в нов свят, другояче устроен, не като сегашния.

Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето.

Ако претоварите един кораб ще потъне, но ако го оставите съвършено празен, той може да се обърне в морето.

Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане.

Отива той при морето вижда една пещера, зимно време било, влиза тоя в дупката, седи той така обезсърчен в живота.

Затова решил да отиде на морето и там да се удави. Тръгва за морето, но вижда, че едно младо момиче се дави. Като видял това, казал си: „Как се случи днес тази работа? Какво да правя, да спася ли момичето или да оставя да се удави? Хайде, и това добро ще направя, че тогава ще се удавя.“ Той се хвърля в морето, изважда момичето на брега.

Грехът – това е морето в света, дето вълните ще те носят, докато се научиш да плаваш.

Ти като хвърлиш във водата един камък, ще направи ли дупка? Хвърлиш един камък в морето и той потъне.

И до днес рибите изучават мълчанието и мъдростта, но знаете ли какво става в морето? Видимо нищо не става, но невидимо – „да спи зло под камък!“ Рибите изучават закона на сърцето: Каквото да става в сърцето, ще мълчат, то не се отнася до него.

Вие влизате в морето. Морето е широко, но вие сте ограничени в лодка, или в един кораб сте ограничени. В астралния свят ще бъдете толкоз свободни, колкото сте свободни в морето.

Значи онази вода, която излязла от извора, понеже са влезли други води, станала по-голяма и колкото отива към морето е по-нечиста.

Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава.

Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето.

Тя беше героиня, добра плувачка, можеше да плува по 2–3 километра навътре в морето, като някой тюлен се разхожда из морето.

После ще кажеш: „Не искам втори път да пътувам.“ Понеже морето било бурно ,облачно, не сте прекарали хубаво. Макар да пътуваме през етъра, бурно е морето. Някой път, когато вие сте неразположени, морето е развълнувано. Утре станете, щастлив сте, морето е тихо. Нещастен сте, морето е бурно. Щастлив сте, морето е тихо.

Един ден, като излезе на сушата какво трябва да прави? Или ние, онзи, бурния живот по морето го уподобяваме, когато имаме големи неприятности в живота.

Та когато се карате, ще знаете, че морето е бурно. Като погледнеш лицето на човека, ще видиш, че на всеки човек е писано, кога стават бури на морето, по което той пътува.

Но Господ повдигна голям вятър и стана голяма буря в морето. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Йона. – Какво да направим, за да се успокои морето? – Хвърлете ме в морето, и бурята ще престане.

А Исус рече: „Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и се хвърли в морето, ще бъде."

Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.) И не знаете колко килограма вода има в морето.

И ако един параход, който пътува в морето, се натовари повече, отколкото трябва, той ще потъне. Оставете вашето морализиране! Знаете ли какво нещо е чистотата? Че онази вода, която излиза и се окалва, как ще определите [как] влиза в морето? Ти остаряваш.

Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. И морето го тегли. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?“ Отидох зад гърба му и духнах силно. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож?“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява.

Най-последният наш брат струва повече, отколкото всичките породи говеда, всичките коне, всичките риби на морето.

Параходът, който пътува през морето, остава път.

Вие ще влезете в морето, в една малка лодка.

По пътя дошла му на ум мисълта, че тези пари няма да му стигнат и той се хвърлил от парахода в морето, и се удавил.

Ти тогава сънуваш, че се возиш на някой голям параход, морето да не е развълнувано, да те посрещнат добре хората.

Вие се намирате в положението на този рибар, който ходил в морето, хвърлил мрежата, молил се на Господа. Като отива в морето да лови риба, хванал едно човешко око.

Той със своята мисъл влияе на акулите в морето в известен район. Какъв урок му дават? Дига се буря в морето, вълнува се, ще потънат. Най-после той се изповядва, казва: „Аз съм причина за бурята, хвърлете ме в морето, вие да не се удавите.“ Хвърлят го в морето, нагълта го една риба, седи три дена там, учи урока: Ще слуша или няма да слуша, каквото му каже Господ.

И Господ го хвърля от кораба в морето.

Преди повече от 20 години седя един ден на брега на Черно море, при един хубав, ясен ден и виждам, че цяло ято диви патици хвърчат над морето.

Нали във Франция има един фар, който свети на 90 километра разстояние в морето на параходите.

Ще те пита: Ти обиколил ли си всичките морета, запознал ли си се с всичките риби, които са в морето, запознал ли си се с всички скъпоценни камъни, които са скрити в центъра на земята? Ходили ли сте до центъра на земята? Видели ли сте ония машинисти, които карат земята? После ще те пита Господ: Ти прави ли изчисления колко вода има на земята? – Сега вие мислите, че ще ви посрещнат на онзи свят както посрещат тук на земята, с букети, с цветя и ще кажат: Тези идат от мястото на страданията. – Какви са вашите страдания? Това, от което вие се оплаквате, че са страдания, това не са страдания.

Защо? – Морето му е тихо. От морето зависи в каква посока ще се движат вълните, отпред ли ще идат на парахода или отстрани.

Знаете ли сто кила за колко години да я образувате? Да извадите сто кила из морето, колко време трябва да чакате да се изпари водата, да я пречистите и да я продавате? Ще видите, че не е лесна работа.

За тази цел той отишъл край морето и започнал да мисли върху живота си и след това искал да се удави. Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави.

Защото можеш да бъдеш много силен, като мамута, можеш да бъдеш като параход, който цепи водите на морето, но ако Любов нямаш нищо не си. Един параход разцепва водите на морето, изпоплашва рибите и като влезе в пристанището, какво става с него? - Нищо.

Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. В това време се явила голяма буря на морето.

Рибата, която живее в морето, мисли, че ако не гълта другите риби, тя няма да може да живее. Сега под “старите” аз разбирам следното: когато Някой човек остарее, той мисли, че е научил вече нещо и казва: “Много съм разбрал от живота.” Превеждал съм следния пример: Разхожда се един учен човек с един лодкар в морето и той пита лодкаря: “Ти по естествените науки знаеш ли нещо?” - “Не зная.” -“По философия знаеш ли?”- “Не зная.” - “Много си загубил! По астрономия знаеш ли?” - “Не зная.” И по много други въпроси го пита, той отговаря “не зная” и ученият му казва: “Много си изгубил!” Но става една буря в морето и лодкарят го пита: “Ти знаеш ли да плаваш?” - “Не зная.” - “Ти си изгубил всичко! Аз, който не зная много неща, сега, като се обърне лодката, макар и да не зная това, което ти питаш, но зная да плавам.

Когато беше с учениците си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето.

Запример какво се ползува един рибар, който хвърля няколко пъти мрежата си в морето и колкото риби улови, всичките излизат от дупките на мрежата? Питам: защо му е тази мрежа, през която рибите една по една излизат и отиват в морето? Като има мрежа, той трябва да хване поне една риба.

Във времето на коронацията на кралица Виктория или Едуард, един английски милионер от Австралия, който отивал за коронацията и който имал 350 милиона лири стерлинги, се хвърлил в морето, понеже мислил, че парите му няма да му стигнат.

Той носел със себе си 350 милиона лири, но като помислил, че тия пари няма да му стигнат, хвърлил се в морето и се удавил.

Какво щеше да стане с него, ако с този товар той плаваше по морето? Той можеше да се удави. Иначе, щеше да опита дълбочината на морето.

Аз веднъж наблюдавах във Варна следното: Седя и разглеждам морето.

Когато се създаде Полша – Полша се създаде скоро след войната, която избухна в 1914 година – на нея туриха един коридор, за да се сношава с морето.

Морето може би е на половин километър разстояние. Откъде сега това?“ Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък.

Морето, може би, е на половин километър разстояние. Откъде сега това? Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък.

Като се качи на кораба, в морето се яви голяма буря. Иона каза: „Аз съм причина, затова, за да утихне морето, хвърлете ме във водата.“ Те го хвърлиха във водата и наистина, бурята утихна.

Невъзможно е, запример, рибата, която живее в морето, да иска там книги да се учи, да иска апартамент, да иска да свири на пиано и т.н.

Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре.

Като дойдеш до брега на морето, ще оставиш своите превозни средства и ще се качиш на парахода.

Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания.

Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни, и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. „Дигни се и хвърли се в морето.“ Като се говори за морето, Христос е разбирал умственото море. Но за да се хвърли в морето, човек трябва да разбира това, което Бог мисли.

Един ден той бил на брега на морето и гледа едно дете с една чашка вода, иска да прелее водата от морето. Колкото и да ви говоря, може да ви говоря още сто години, ако вие не възприемете това, вие се намирате в положението на човек, който е на брега на морето и пише на пясъка: „Бог е Любов.“ Дойдат вълните, казват: „Не е любов.“ Изтрият написаното. И в края на краищата, кое ще излезе вярно? Казва морето: „Дотогава, докато ти пишеш на моя бряг, ти си глупав.“ Когато напишеш в душата си и започнеш да живееш по тая философия, че аз да не мога да го залича, то е любов.