Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот.

В това отношение духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на Майката. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.

Първият закон представлява Бащата, вторият – Майката, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.

В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката.

Както майката, като напращят гърдите ¢, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата.

Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Значи, между майката и детето има известни отношения. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си.

Бог е спрямо нас също както майката за детето си и само когато детето е на сисцата** на майка си, то може да черпи живот. Обаче и майката един ден ще отбие детето и постоянно няма да му дава мляко.

Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда.

Дайте място на бащата – Любов и на майката – Радост, и на чадото – Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на бащата - дълготърпението и на майката – благодат, и на детето им – милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на бащата – вяра и на майката – кротост, и на чедото им – въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята, и с любещите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мира.

Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото.

В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?

Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си.

Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“.

Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.

Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.

Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим! Когато майката се научи да отгледва своите деца, когато учителят се научи да преподава на своите ученици, когато властта се научи как да слугува на населението, да удовлетвори неговите нужди, да създаде закони, необходими за неговото развитие, светът ще има по-друга физиономия, отколкото сега. Щом бащата и майката напущат своите длъжности и оставят на невежи слугини, които не разбират в какво се състои животът, да възпитават децата им, а те отиват да се наслаждават в света, резултатите ще бъдат лоши. Ако Бог толкова хиляди години ни кани, как трябва да ни намери на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата в къщи, че са се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добре.

Ето защо у майката се развива такава силна любов към детето; тя го обича по силата на този Божествен Закон, че трябва да го обича.

Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не остави нейния син вляво, но ако беше я послушал, синът й щеше да бъде нещастен. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя?" Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица.

Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават. Казва: „Защо ми даде Господ тия деца? Колко са опачни!“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос.

Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.

Детето съзнава, че майката, като го погледне, ще познае, че лъже, и затуй си туря ръката на очите. Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. В сравнение с небесния живот, ние сме голтаци, и Господ постоянно ни праща майката с тия червеи; поздрави майки си, защото ти носи храна.

Във вторник бащата е весел, но гледат – майката си пуснала пояса. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете.

Когато детето стане на 21-годишна възраст и започне да разсъждава, тогава можем да твърдим, че това е начало на разумния живот, т.е. когато може да има правилна обмяна на мисли между майката и детето.

Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето.

От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Христос не казва: „Не учителствай“, но: „Не вземайте званието учител“, званието на болна майка, защото такава майка какво дете ще роди, освен хилаво? Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето не ще прави изключение. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда. Първото нещо, което трябва да направи духовният учител, то е да разкрие на ученика невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай 9 месеца, ще те въведа в нов за тебе свят и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдаш и скачаш“. След 9 месеца, като роди детето, тя му става първата учителка, а други учители ще подемат отсетне възпитанието на детето оттам, докъдето е дошла майката.

Каквито са мислите на майката и бащата, такива ще се дадат и на децата.

Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не.

Майката знаем. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра.

Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли.

И дяволът му казва: „Слез долу при твоите поданици и започни да живееш като тях, слез и пий, както те пият; понеже имаш Знания и Сила, не се бой, че ще паднеш, направи го и знай, че твоята Добродетел няма да се накърни от това.“ Христос му отговаря: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз нямам нужда да се запознавам с тези поданици.“ Нима баща, който е народил десет деца, трябва да ги изучва? Бащата може да познава своя син, майката може да познава своята дъщеря, когато те вървят все по същия път.

От две хиляди години Христос спасява – Той изпраща тази кръв чрез майката във всяко раждащо се дете; затова Христос казва, че ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие.

От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи.

Какъвто е бащата, такъв е и свещеникът; каквато е майката, такъв е и учителят – учител и свещеник за мен са синоними. И така, самарянинът е бащата, а изпадналият в разбойниците е майката – мъжът намери своята жена и превърза нейната рана. Когато майката роди едно дете и в началото то е слабо, играе ли тя ролята на самарянина? Тя се срамува от мнението на света и казва: „Ще ми се смеят“; философията на съвременната жена е да роди човек на деветдесет години. И когато една майка ражда, трябва да ражда с Радост; винаги когато майката роди, се благославя и това не трябва да се счита за позор. Майката е раждала, ще ражда и в бъдеще; в старото време все мъжете са раждали, а в ново време жените раждат.

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.

Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна.

Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.

То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват.

Какво трябва да направи майката, която е повикана също да изпълни Закона? Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача.

Това може да се познае на майката през периода на бременността. Често пъти майката казва на детето си: “Моето ангелче”. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. В този смисъл майката е една голяма лаборатория, в която влиза едно велико богатство от онзи свят. А сега за какво се радва майката? Радва се, че синът й ще стане знаменит. Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дете, а какво ще стане от него е второстепенен въпрос. Христос казва: “Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа”. Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог. Следователно, майката заедно с детето си минава през висшите светове. След това трима от неговите ръководители обикалят света, после потопяват душата на детето във вода на забвение и най-после го донасят на майката. Тримата ръководители, които донасят детето, остават с майката и ако тя го пази, те й съобщават много тайни, научават я на много неща.

Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: Носи много поздрави на баща си.

Майката бързо настанила момченцето си в лодката, взела си сбогом от него и казала: „Носи много поздрави на баща си.

Какво отношение има Мъдростта към човешкия живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето. Какво би се ползвало детето, ако майката беше глупава? Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето. Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка. Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърце, за да го превъзпита. Понякога детето се движи вътре в майката, но не иска да излезе навън. Дори когато започне да излиза, пак не му се иска и затова викат акушери да го извадят, затова майката вика, крещи.

Царското дете дали някъде да го отгледат, а вместо него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хванал: тя вас, или вие нея. Вие сте излезли от майката-земя, пътувате с нея, и един ден пак ще се зърнете при нея. За да не страдате, съветвам ви да слушате майката-земя и, като изядете един от нейните плодове, кажете: Майко, благодаря ти за плода, който ми даде. Той те чува и пита: Защо не почиташ майката-земя? Учете се да почитате тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива.

Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако беше го употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”... За бащата няма по-голямо нещастие от това да не се почита от сина си, за майката няма по-голямо нещастие от това да не се почита от дъщеря си, за учителя няма по-голямо нещастие от това да не го почитат учениците му, а за господаря няма по-голямо нещастие от това да не е почитан от слугите си.

Майката казва: „Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа“.

Майката казва: „Измѫчихъ се съ това дѣтѣ, голѣмо главоболие ми създава, но единъ день то ще ме гледа“.

Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“, и веднага в техния дом се явява дисхармония. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Някой път бащата се намръщи, защо детето обича повече майката, и обратно.

Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете, каква е неговата любов: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т.н.

Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ѝ направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече“.

А вие как ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. Майката му даде ябълки – то поиска и орехи; даде му орехи – то поиска сладко.

Когато казвамъ „едно“, подразбирамъ Първопричината; Синътъ – това е окръжностьта на този диаметъръ; а майката е Божествената Любовь, туй което наричатъ въ християнството Духъ свети, т.е. вътрѣшната сила, която прѣчиства нашитѣ умове.

Като извадите единицата от тройката, получавате числото две – Божията Любов – майката на нещата.

Майката и бащата са в самия човек, а не вън от него. Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта. Майката и бащата са символ на силното, а ближният – символ на слабото.

Каква е разликата между първия и втория Господь? Такава, каквато е разликата между бащата и майката. Единиятъ, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката.

Как ще ги слуша, когато с крака или с гръб са обърнати към Него? Когато детето се обърне гърбом към майка си, което показва, че е гневно, майката ще му рече ли “маминото”? То не е нищо друго, освен животно на четири крака.

Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката.

Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. " – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Божественият закон гласи: За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. В разказа за Якова и Исава виждаме, какъв съвет дава майката на сина си. Например, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, в зависимост от двата народа, които излязоха от нея. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Който мисли, че светът може да се спаси и подобри вън от майката, той се самоизлъгва, той е на крив път. Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около майката.

На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца. Отъ цитирания разказъ се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата. На едно тригодишно дѣте давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, отъ гдѣ у него тѣзи качества на самолюбие? Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила? Това не е положителна философия. Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Когато майката страда и ражда, тя е благословена. Но когато майката страда и ражда, а дѣцата ѝ умиратъ, този животъ не го разбирамъ. Който мисли, че вънъ отъ майката може да има спасение и подобрение на свѣта, той се лъже. Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката.

Ако жената, като бременна, отправя към детето си мисълта: Ти ще станеш добро дете, ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш – детето, наистина, ще стане такова, каквото майката го е пожелала.

Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере.

И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.

Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ.

Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои.

Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува.

Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си или обратно.“ Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката. Това изкуство, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това.

Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове. Срещнете ли човек, увит в пелени и завързан с повой, последвайте примера на майката. Майката не желае да види детето си сбабичасано.

Майката трѣбва ли да желае да носи дѣтето си все на рѫцѣ? Какво ще бѫде това развитие? Една–двѣ години може да го носи, но послѣ да го остави да се развива, да расте. Майката не трѣбва да желае дѣтето ѝ да се сбабичосва, а да бѫде юнакъ, да расте.

За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, да не влизат децата с мисирките вътре, да цапат. Вината е в майката и в бащата, а не в детето. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата.

Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете.

Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.

Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва.

Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Като ражда детето си, майката го спасява. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.

Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Като ражда детето си, майката го спасява. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.

Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи.

Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи.

Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание. Чрез майката Духът ще действа и в децата. Светият Дух носи радост на майката, която ражда.

Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда.

Майката се радва на детето си, защото има форма. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката.

Майката се радва на детето си, защото има форма. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката.

Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно: единият от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена.

Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена.

Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Някой има сто милиона лева, а друг – по-малко. Христос представлява Разумният принцип, който превръща злото в Добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между Духовния и физическия свят. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си.

Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Нѣкой има сто милиона лева, а другъ — по-малко. Христосъ представя разумния принципъ, който превръща злото въ добро; ученицитѣ Му представятъ хората, а майката Христова — съединителната връзка между духовния и физическия свѣтъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си.

Майката, не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри.

Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри.

В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Това става в утробата на майката. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Като роди дете, майката трябва да каже: "Готова съм да направя всичко за това дете."

Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Това става въ утробата на майката. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Като роди дете, майката трѣбва да каже: Готова съмъ да направя всичко за това дете.

Започнат ли майката и бащата да спорят кое дете обича повече майката, и кое – бащата, грехът е на прага на този дом. Несъзнателно майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето. Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения, и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя.

Започнатъ ли майката и бащата да спорятъ, кое дете обича повече майката, и кое — бащата, грѣхътъ е на прага на този домъ. Несъзнателно майката и бащата пишатъ закони на своитѣ деца, за които тѣ носятъ последствията имъ, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде мѣсто на нѣкакво нисше чувство, страсть или желание, то ще се предаде на детето. Ако майката е живѣла въ грѣхъ, и дъщерята ще живѣе въ грѣхъ. Понеже майката не се е въодушевявала отъ възвишеното, и дъщерята ще следва нейния пѫть. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облѣкла и украшения, и дъщерята ще мисли за сѫщото, и тя ще се кичи съ панделки и цвѣтя.

Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи.

Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи.

Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й.

Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю!” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще. Майката е дала на дъщеря си друго нѣщо, по-ценно отъ това — тѣлото ѝ.

Бащата е духовникът, майката е учителят, а синът – народът. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: "Не може, не позволяваме да стане тази връзка. Ако бащата и майката не изпълняват с Любов задълженията си към своите деца, ще платят четирикратно. Синът включва в себе си братята и сестрите, които ще дойдат да подготвят пътя, по който майката и бащата идат при вас.

Бащата е духовникътъ, майката е учительтъ, а синътъ — народътъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. Момата настоява, майката и бащата се противопоставятъ и казватъ: Не може, не позволяваме да стане тази връзка. Ако бащата и майката не изпълняватъ съ любовь задълженията си къмъ своитѣ деца, ще платятъ четверократно. Синътъ включва въ себе си братята и сестритѣ, които ще дойдатъ да подготвятъ пѫтя, по който майката и бащата идатъ при васъ.

Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда. Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете.

Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете.

Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволен.

Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ.

Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен."

Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ.

Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Много платих, малко получих.” Обаче, майката го взема в ръцете си, окъпва го, нахранва го и, като задоволи нуждите му, то се успокоява и казва: “Сега съм доволен, има смисъл животът.” Майката на човечеството – Ева, се осмели да яде само един път без позволение от забранения плод и скъпо плати за това ядене. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат.

Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ животътъ. Майката на човѣчеството — Ева, се осмѣли да яде само единъ пѫть безъ позволение отъ забранения плодъ и скѫпо плати за това ядене. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е невидимъ и непознатъ.

Като съберете двете единици в числото 11, получавате 2 – майката. Значи, единицата е бащата, двойката – майката. Питам: на кое дете майката дава най-много? На плачливото. Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение.

Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение.

Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите.

Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота.

Да вземем следния пример: Ако детето, което е в утробата на майка си, пожелае още първия месец да се отдели, или пък майката иска да го изпъди, тя ще пометне.

Във всеки дом има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човечеството, и тя няма Любов. Няма по-велика служба за майката от тази да роди син или дъщеря, която да се посвети в служене на Великото в света. Колко повече трябва да се възхищаваме от майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цялото човечество! Велико нещо е майката да облече своя син или дъщеря в нова, светла премяна. Може ли да се живее без закони? Питам: по какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си към децата и към жена си? Къде са писани тези закони? В сърцето и в ума на човека. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: “Защо умря детето ми?” – Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. – “Какво да правя тогава?” – Ще повториш опита си. Майката и бащата създават тялото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата им и казва: “Тази картина ще издържи само няколко години.” След това комисията дохожда още един път и скъсва картината. – “Защо умря детето ми?” – Толкова време можа да издържи. Наблюдавайте как постъпва майката с децата си. Обаче, с Любовта си, майката може да повдигне детето си, да внесе в него подтик към Доброто. Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца.

Въ всѣки домъ има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човѣчеството, и тя нѣма любовь. Нѣма по велика служба за майката отъ тази, да роди синъ или дъщеря, която да се посвети въ служене на Великото въ свѣта. Колко повече трѣбва да се възхищаваме отъ майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цѣлото човѣчество! Велико нѣщо е майката да облѣче своя синъ или дъщеря въ нова, свѣтла премѣна. За предпочитане е човѣкъ да бѫде беденъ, да носи прости дрехи, но да нѣма углавникъ, отколкото да е премѣненъ съ нова дреха и обсипанъ съ диаманти, а на главата си да има углавникъ. — Кога ще се оправи свѣтътъ? — Когато хората живѣятъ безъ углавници, т. е. безъ закони. — Може ли да се живѣе безъ закони? Питамъ: По какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си къмъ децата и къмъ жена си? Кѫде сѫ писани тѣзи закони? — Въ сърдцето и въ ума на човѣка. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: Защо умрѣ детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава? — Ще повторишъ опита си. Майката и бащата създаватъ тѣлото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата имъ и казва: Тази картина ще издържи само нѣколко години. Наблюдавайте, какъ постѫпва майката съ децата си. Обаче, съ любовьта си, майката може да повдигне детето си, да внесе въ него потикъ къмъ доброто. Кой може да стопли хората и да ги обърне къмъ Бога? Това може да направи само майката. Бѫдете снизходителни едни къмъ други, както е снизходителна майката къмъ погрѣшкитѣ на своитѣ деца.

Синът е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Кой е нейният учител? Майката, т.е. От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта. Щом нямат къща, това показва, че майката е умряла. Да умре майката, това е лош признак. Майката трябва да живее, колкото и синът живее, да внесе нещо ценно в него. Син, на когото майката е умряла рано, е лишен от много блага. Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им. Ако майката на човечеството беше жива, нямаше да има страдания на земята.

Синътъ е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта. Щомъ нѣматъ кѫща, това показва, че майката е умрѣла. Да умре майката, това е лошъ признакъ. Майката трѣбва да живѣе, колкото и синътъ живѣе, да внесе нѣщо ценно въ него. Синъ, на когото майката е умрѣла рано, е лишенъ отъ много блага. Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци. Ако майката на човѣчеството бѣше жива, нѣмаше да има страдания на земята.

Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда. Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. Майката казва, че детето е излязло от нея, т.е. родила го е, за това е майка. Майката се радва, че детето дъвче хляб, плодове, мачка ги със зъбите си, без да мисли за жертвата, която те правят за него. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Светлината е жива проповед, от която всички се нуждаят. – Защо трябва да се проповядва на хората? – Това е необходимост и за този, който проповядва, и за онзи, на когото проповядват. – Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея, и за ближните й.

Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.

Майката може да излекува дъщеря си, а бащата – сина си, ако са в хармония помежду си. Ако майката греши, дъщерята страда; ако бащата греши, синът страда. Когато дъщерята заболее, майката трябва да се бори със смъртта като тигрица, за да я спаси. Иначе и майката, и дъщерята спират развитието си. Всеки има право да се ползва от излишъка на благата, т.е. от техните лихви, но в никой случай няма право да нарушава основния капитал или майката на дадено благо. Майката остава за основа на бъдещия градеж.

Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства. Отношенията на хората трябва да бъдат като тези на майката и на бащата към децата, на братята към сестрите и на сестрите към братята.

Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни.

Майката иска да има добри деца, децата – да имат добри родители и т.н. Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите.

Майката мисли, че е болна, вика лекар да я прегледа. При новото възпитание, майката трябва да каже истината на дъщеря си, а бащата – на сина си. Ако дъщерята се е влюбила и страда, майката трябва да й каже: Дъще, това не е любов.

Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат земята.

Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни или го храни майката?... Майката пък казва на детето си: “Ако станеш по-добро, ще те обикна”.

Детето расте от ден на ден, и майката се радва, като вижда, как от парче месо се оформя голям, левент момък, или стройна, красива мома.

Триъгълникът, като идея, представя семейството: майката е лявата страна на триъгълника, бащата – дясната страна, а детето – основата. Щом майката казва, че е завършила мисията си, тя трябва да напусне земята.

Триъгълникът като идея представя семейството: майката е лявата страна на триъгълника, бащата - дясната страна, а детето - основата. Щом майката казва, че е завършила мисията си, тя трябва да напусне земята.

Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат тържици, В училищата и учителите, и учениците имат тържици. Между бащата и майката има хармония.

Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат тържици. Между бащата и майката има хармония.

Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Майката умира, а децата се подмладяват, т.е. соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца.

Ония, които доказват съществуването на Бога на думи, приличат на майката и на бащата, които искат да убедят дъщеря си, че някога ще се влюби и ще се ожени. С това майката иска да я убеди, че нейният възлюбен съществува някъде.

Много интересно ще бъде положението на майката или бащата, ако започнат с ред доказателства или аргументи да убеждават дъщеря си, че тя един ден ще се влюби, ще се ожени и че нейният възлюблен съществува някъде в света.

Трябвало да съобщят на майката да дойде при момчето си. Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. Любовта на майката го спасила. Майката живее само за детето си, понеже то внася подтик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява.

Трябвало да съобщят на майката да дойде при момчето си. Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. Любовта на майката го спасила. Майката живее само за детето си, понеже то внася подтик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява.

Ще кажете: „Как е възможно един благородник да работи за простия човек, за пролетария?“ Ще ви запитам: Как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертват за тях безсънни нощи и т.н.? Родителите знаят, че по такъв начин трябва да изпълнят задълженията си към своите деца, защото един ден този пролетарият ще отмъщава. Майката, която е Любов, работи, също и бащата – трябва тия буржоа да си турят престилките, да шътат на пролетарията, защото този пролетарият един ден ще ги изпъди от къщата им, ще им вземе насила парите и ще ги кара да работят. Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други? Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба.

Преди да роди майката, взимат мерки да наредят къщата, да стоплят стаята, ако е зимно време, и т.н. На 15-ия ден майката започва да клока, но ти ще кажеш: „Мамо, още не е време“.

Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата, – все дяволът е виновен.

Каквото е създала майката-природа, то си остава.

Кажете ми: Колко пъти майката трябва да положи ръцете си върху своето дете, като го къпе, за да може то да се изправи и проходи? Ако майките не правеха това, щяха ли децата им да проходят? Вашите деца са гърбави жени, и затова трябва всеки ден да полагате ръцете си върху тях и да ги къпете. За да може да стане детето, върху което майката полага ръцете си, трябва и то само да има това желание, трябва да има известна мисъл. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете в новото гнездо?“ – „Разбира се.“ – „Тогава вие и новото гнездо ще изцапате.“ Ще ви приведа подобен пример за вълка. Най-великото, Божествено изкуство е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия.

И тъй, в думата „Господ“ се включва майката. Понеже сме се освободили от периферията, трябва да изучаваме тези два свята – между Учителя, който е горе, и майката, която е долу. Майката се занимава с тоалети, бащата пие, а синовете и дъщерите виждат, че родителите не вървят в правия път и затова те се заемат за сериозна работа.

Майката е вратата.

Ако майката изнасилва дъщеря си, и последната се отнася по същите правила към нея. Дъщерята после ще се отнася и със слугите си по същия начин, както майката с нея. Ако майката роди неспособно, сприхаво дете, то е вехтата дреха.

Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си "защо си ме родила", разбирам, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние.

Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка й. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омъжа за него.“ Готова е да прибегне до крайни средства.

Всеки, който си позволи да свие юмрук против Бога или да стъпи върху лицето Му, пострадва – бива строго наказан, бива изпратен в кожата на майка си, на която казват: „Прибери това магаре, вземи го при себе си, за да го възпиташ!“ Майката започва да работи върху него и по едно време го запитва: „Ще почиташ ли Баща си, ще Го слушаш ли?“ „Ще Го слушам.“ Тогава Майката започва да му прави дрешки и го праща горе да слави Бога. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Пред Мене трябва да сте добри, милостиви, истинолюбиви.“ Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на Майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправиш бръчките.“ Това, що ви казвам, не е алегория. В такъв случай числото едно е бащата, две – майката, три – детето.

– Деца, които нямат никаква вяра, се лекуват от родителите им с техния магнетизъм: майката ще лекува дъщеря си, а бащата – сина си. – Ако бащата е невярващ, а майката – вярваща, ще се получи ли същият резултат? Когато то се допира до гърдите на майка си, върху него оказва влияние не само млякото, което поглъща, но и магнетичната сила, изтичаща ту от лявата, ту от дясната гръд на майката. От майката излиза сила, която облагородява детето. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение, да не се гневи. Мъжете не обръщат никакво внимание върху разположението на майката през този период.

– Бащата и майката трябва да имат тази сила, че да могат да освободят сина или дъщеря си от онзи, който ги обсебва.

Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. Пил той колкото могъл, но по едно време започнали да го карат да пие и за хатъра на майката, на големия син, на голямата дъщеря. Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска. Ако майката е заченала и не гради с Космичната Обич, тя не може да създаде онова, което желае. Майката е причината. Ако децата са способни и благородни, то е защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът - от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта - от майката. Само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно Космичната Обич и са вложили тези качества в детето си. Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова и ще вземе; и ще си съгради в разумния свят или хубава вила, или малка колибка.

Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последната има нещо мъжко – затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си.

Майката пее, когато детето е скръбно.

Майката пее, когато детето е скръбно.

Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея. Ако не съществуваше закон на сливане, плодът нямаше да се слее с майката, и вие нямаше да дохождате да ме слушате. Майката пита: Какво става с детето? Какво ще го правим? – Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро. Чрез тоягата на майката и бащата Бог й говори. Ще те убием, не можеш да вървиш по тоя път! Започва гонение против момата, – Защо иде гонението? – Много естествено, майката и бащата не искат да я дадат на неизвестния, а тя страда.

Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея. Ако не съществуваше закон на сливане, плодът нямаше да се слее с майката и вие нямаше да дохождате да ме слушате. Майката пита: „Какво става с детето? Какво ще го правим? Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро." Чрез тоягата на майката и бащата Бог й говори. Защо иде гонението? Много естествено, майката и бащата не искат да я дадат на неизвестния, а тя страда.

Майката казва: „Измъчи се моето дете: толкова задачи му е задал учителят; то отслабна, горкото, не може да си отспи“. Дъщерята каже на майка си: „Аз не искам да те слушам“, или майката каже на дъщерята: „Аз не искам да те слушам“. Много пъти се случва и друго: детето се въодушевило от това, което учителят е разправил при урока, дохожда вкъщи и почва да го разправя на майката, а тя изведнъж рече: „Махни се – не искам да слушам твоите глупости“. В този случай майката прави голямо престъпление.

Майката се радва, че детето рисува.

Ако можеш от любов да направиш за някого това, което майката прави за него, ти си в закона на свободата. Майката съдейства на дъщерята.

Ако един човек може от любов към вас да направи това, което майката може да направи за вас, той е в закона на свободата.

Обаче, числото две означава още майката, жената. Значи, синът се замества с майката. Когато в някое семейство едно от децата е много лошо, майката носи ризката му в черква, да му чете свещеникът. Според мене, майката трябва да занесе ризката на доброто си дете, на него да чете свещеникът.

Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Вземете онова малко жизнерадостно дете - расте постепенно, весело е, игриво е, разсъждава умно, и майката и бащата възлагат големи надежди, очакват много от това дете. Когато се случи в някоя къща едно от децата много лошо, майката взима ризичката му и я носи в църква да чете попът върху нея.

Майката не казва на дъщеря си: Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш, а й казва: Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш и ще отидеш в гроба при червеите. Майката може да познае своето дете само след като го роди. Така и майката мисли като Саула: дойде синът й, тури му броня, шлем, копие, но след няколко месеца той заболява, натоварен е много. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на други свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е де е тя.

Майката не казва на дъщеря си: "Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш“, а и казва: "Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш, и ще отидеш в гроба, при червеите". Майката може да познае своето дете само, след като го роди, а като види, какви таланти, какви способности се крият в него, обиква го. Така и майката мисли като Саула: дойде синът и, тури му броня, шлем, копие, но след няколко месеца той .заболява, натоварен е много. Майката приема с радост "децата, а те казват: "Няма да се махне този дъртак“. Ако синът каже: "Ами майка ми, баща ми може да умрат“. - Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на другия свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е, де е тя.

Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето.

Ако попитате майката, каква е дъщеря й, тя ще я опише външно. Майката остарява от дъщеря си, учителят – от учениците си; търговецът – от своите клиенти, овчарят – от овцете си. Как се проявяват хората днес? Майката се прояви, натиска дъщерята. Ако дъщерята се прояви, натиска майката. Първият път майката е горе, дъщерята долу; после дъщерята е горе, майката долу. Когато майката каже на дъщеря си, че я обича, тя веднага се зарадва.

Майката ще каже: „А, ти не знаеш моята Марийка колко е хубава, колко е грациозна, как хубаво се облича." От какво остарява майката? От дъщеря си. Дъщерята, като се прояви, натиска майката, а майката, като се прояви, натиска дъщерята. Единият път майката е отгоре, друг път - дъщерята, и така се редуват. Майката казва на дъщеря си: „Обичам те", и тя веднага се развеселява.

Майката често взема дървото и с него натупва детето си. Дете, което майката е потупвала, е благословено, а дете, което никога не е потупвано от майка си, няма благословение. Някое дете нарисува сянката на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае.

Мъчението е незаконно роденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят за тяхно. Аз вземам думата владика не в прекия й, а в нейния преносен смисъл, защото бащата е владика в къщата, а майката е владичица. Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята.

Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! Може да свири „Цвете мило, цвете красно”, но в различни позиции. Майката казва: Не се отчайвай.

Ако започне да свири „Цвете мило, цвете красно" само в една позиция на цигулката, майката казва: „Стига си свирил това „Цвете мило, цвете красно", гръмна ми главата." Майката казва: „Светът е пълен с такива спасители. Такава пот ще има, че три пъти ще си съблече ризата, както майката съблича детето си, и след това хората ще се почувстват освежени.

Под "Бог" подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно!" Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Майката като полага ръката си върху главата на детето, казва на неговия дух: "Майката Природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област."

Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника. Ако не сееш, как ще жънеш? Ако майката не роди, как ще познае майчината любов? Приложете саможертвата, за да дойдат любовта и мирът в домовете, между мъже и жени.

Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. Учителят може да проповядва дотолкова, доколкото майката е вложила в детето си потенциални сили. Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи. Ако не сееш, можеш ли да пожънеш? Ако майката не роди, може ли да изпита любовта? Следователно вие трябва да започнете с любовта.

Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го.

Когато майката добие детето, а бащата го роди, те трябва да кажат: Живата Божествена идея започва своето правилно развитие. Майката пък, отиде в пустинята. Майката и синът се разделят. Майката, която още не е готова, отива в пустинята.

Майката излиза на нивата и оставя по-голямото братче да наглежда по-малкото, оставя му мляко с каймак, та като огладнее малкото, да го нахрани. То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си?“ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват.

Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още по-добре. Майката вижда, как мъжът и децата боледуват и умират, но на дъщеря си говори друго.

Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува. Значи, първата целувка на майката представя една от великите тайни на живота.

Майката и бащата, в пълния смисъл на думата, са емблема на любовта. Майката трябва да вложи благородни мисли и чувства в децата си.

Тя влезе в някой дом и взима бащата, майката, сестрата или брата и с колесница го занася на другия свят. “Доведи сина си тука!" Вие завеждали ли сте сина си при Христа? – Няма нужда от това. – Има ли мир в дома ви? Бих желал да вляза в един дом и да видя, че майката, бащата, синът и дъщерята живеят щастливи и радостно. Учителят има предвид учениците, съдията – подсъдимите, майката – своите деца. Майката казва: Да си родя едно детенце! Ще роди, но след пет-шест години детето умира. Какво разбра тя от детето си? Един ден и майката умира. Превеждам: майката и бащата трябва да усилят своята дейност, за да изпъдят лошия дух навън. – Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? – Защото не бяха свързани с Христа, Сегашните християни казват: Да прочетем „Отче наш, 91 Псалом".

Майката възлага всичките си надежди на тях и си казва: „Те поне ще разберат моята философия“, но те порастват и като майка си пак пред огледалото. Майката учи дъщеря си да се облича хубаво, да се гизди с модерни шапчици, да се докарва с нови обуща, а най-същественото в живота не ѝ дава. Като се ожени дъщеря ѝ, а тя е нещастна, майката се чуди защо е нещастна дъщеря ѝ. Майката казва: „Моята дъщеря едно време ме слушаше, но сега започна да се конти, ходи на хоро, пуснах ѝ края.“ Казвам: Нека, нека всички моми и момци играят на това хоро, нека гайдарджията свири, но да има приятелство.

Като види това, майката бързо изнася детето навън. Първия и втория месец платил лихвите, след което запитал бея: Доволен ли си от мене? – Дотук съм доволен, но кога ще платиш майката? Значи, турчинът платил само.половината от парите, а другата половина изял. Така постъпват мнозина: взимат пари под лихва 100%, обещават да си изплатят дълга, но като дойде до майката, премълчават. Сегашните хора страдат, защото са изяли майката. За да се платят агънцата, майката трябва да е на лице. Казваш: Страдам. – Майката я няма. – Какво да правя? – Ще намериш нов кошер, ще вземеш нова царица, и пчелите отново ще забръмчат. Днес, майката – царицата –- я няма. Майката казва: Виж, каква хубава рисунка е нарисувал нашият Иванчо.

Майката, бащата, децата са живи, малки свещици, които светят. Защо търговецът трябва да фалира? – Защото няма капитал. – Защо умира майката? – От глад. – Защо умира бащата? – От глад. – Защо умират децата? – Също от глад. Майката и бащата не казват на сина и на дъщеря си, че трябва да запалят свещиците си, но им говорят за женитба, за щастлив живот, за разходки с автомобили и файтони.

Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват.

Бащата и майката възлагат на децата своята надежда. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила. Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни.

Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат. Новата култура е такава, каквато светът не е виждал. „Ами може ли без пари?“ – На майката колко ѝ плащате? А на бащата? Когато ние почнем да живеем като майката и като бащата, светът ще се оправи.

Майката дава жертва за децата си и тя чрез тях се благославя. Майката обича детето си и иска да го поправи. Ако не може да се достигне добър резултат, ще употребяваме разни средства. (Разказва примера с майката, детето и кратуната. Майката турила два рака в нея, детето бръкнало, раците го ощипали и вече не бъркало.) Като пострадаме от своята постъпка, ще се оправим.

Правя друг един превод, заменям душата с детето, а Духът с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето земеделецът ви е посял; там, гдето майката ви е турила в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището.

Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Истината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. Ако майката иска да възпита детето си добре, тя трябва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сенки в очите на детето ѝ. И забележете, детето винаги гледа какво е лицето на майката. Ако майката сама се колебае върху това, което иска да приложи, не се решава, то нека тя отложи своя замисъл, докато се убеди, че методът ѝ е верен. – Ако детето говори Истината, майката трябва да приеме тази Истина, но трябва да се пази от детето да не разбере то, защото у него може да се събуди гордост. – И бащата, и роднините, и който и да е близък могат да заместят майката, защото майката никога не умира. Някой път майката туря детето си в люлката и, спи му се или не, тя го люлее и усилва люлеенето, докато детето се зашемети и заспи. На някое дете умряла майката и то тъжи. – Какво да се прави с такава майка, която върви против думите на учителя, когато той съветва децата в училище? Учителят казва, че не е добре да се колят животни, а майката казва на детето: „Я вземи ножа, та отрежи главата на тази кокошка!“

Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете. Майката се чуди какво става със сина, бащата - също. Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта. Някои ще запитат: "Как е възможно да се работи даром, как ще се живее без пари?" Аз питам: колко хиляди лева плащат на майката и на бащата, за да отгледат, отхранят и възпитат четири-пет деца? Има ли някакъв закон, чрез който майката и бащата да се задължават да стават пет-шест пъти през нощта, за да наглеждат малките си деца? Няма никакъв закон, никаква конституция, а при това тази работа върви много по-добре, по-естествено, отколкото всички други работи, които се подчиняват на установените от държавата закони. Следователно, майката и бащата ни дават първия закон, на който трябва да се подчиняваме. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума.

Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Да допуснем, че аз ви доказвам, че 2+2=4; какво ще придобиете от това? Какво подразбирате, като ви кажа, че 2+2=4? Това значи, че бащата и майката могат да повторят себе си само два пъти: 2x2=4 или 2+2=4. Това значи, че майката може да роди или момиче, или момче – нищо повече, трето нещо не може да се роди в дома на родителите. Числото 2 е майката, която ражда, която отглежда. Следователно, като работят заедно, бащата и майката ще проявят резултата си в своите синове и дъщери. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Но понеже днес хората не вярват в пророкуването, казват: „Това е лъжа, след Христос пророци не може да има.“ Ако майката пророкува, казват, че нейното пророчество не е вярно и че днес никой не може да пророкува, а това ставало едно време, когато живели пророците.

Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага (фиг. 1 ) изчезва.

Бащата и майката трябва да имат благо лице – навъсят ли се, детето познава и скърби; усмихнат ли се – то получава разположение.

На пръв поглед тези Христови думи изглеждат малко противоречиви – как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Този именно е Божественият Закон: бащата и майката, които искат да станат големци, трябва първо да станат слуги. Царят и царицата не се ли подчиняват на същия закон на Земята? Ако една майка не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големка? Ако един баща не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големец? И наистина, по-добра слугиня от майката и по-добър слуга от бащата няма. Първото господарче, което се роди в един дом, всички го обичат и майката казва: „Моето ангелче!“ Но детето ѝ се обръща и я ухапва. Жената казва: „Как така, при майка си бях слугиня, а тук искам да бъда господарка!“ Не, тази жена именно при майка си е била господарка – майката и бащата работят, а тя господарува. Сегашните деца аз смятам за господари – майката кара детето си да се ръкува, да целува някому ръка, а то не ще, мръщи се; майката казва: „Моето ангелче!“ Какъв стар господар е то! Някои деца често си надуват устата, бузите, а родителите им ги питат защо правят така.

Майката люби своите рожби.

Къде е по-добре да умрем? Майката да умре при отглеждане на своите деца ли, или като разпусната жена в някое запустяло място?

Ако се докаже, че 2 + 2 = 4, то значи, че майката и бащата може да преповторят себе си само два пъти. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички.

Когато майката говори, детето я гледа право в лицето. Майката със своето лице може да произведе положителен или отрицателен резултат. Майката е длъжна да се вслуша във вкуса на детето, иначе тя ще му изврати вкуса.

Водата е дете на бащата кислород и на майката водород.

Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта.

Ако вашето дете не иска да се учи, то бащата и майката не могат да го направят учен. Срамота е църквата да има имоти, срамота е майката да иска да я осигуряват синовете ѝ.

1921 г. е строга, защото бащата и майката идат - 1 и 2. С нея си отива и XIX век и започва XX век - век на правдата. 1923 г. - година на размириците. 1924 г. - ще дойде бащата и майката на народа. 1928 г. - ще дойде Божествената майка.

Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? - Да.

Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата й? Тогава тя почва да се радва. Майката е изпитала тази любов.

Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата и? Тогава тя почва да се радва. Майката е изпитвала тази любов.

Когато се роди първото им дете и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни и любовта между тях почва постепенно да охлажда.

Като се роди първото им дете, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни, забелязваш - любовта между тях почва постепенно да охлажда.

На човешки език казано, единият катет представя бащата, другият катет – майката, а хипотенузата – синът или дъщерята. Значи синът и дъщерята регулират отношенията и между майката и бащата. Чудно е, когато майката кръщава детето си преди да го роди! Може ли да се даде име на детето, преди то да се роди? Сегашните хора кръщават децата си преди да се родят. Майката иска да се кръсти детето на нейно име или на някого от нейния род; бащата иска да носи името на неговата майка или на неговия баща, и започват да спорят помежду си. Ако майката иска да се роди момиче, а дойде момче, тя е също недоволна. Така майката и бащата оказват лошо влияние върху възпитанието на детето. Когато дойдат на земята, те ще донесат такова знание и любов, че и бащата, и майката ще бъдат доволни. И тъй, квадратът образува дома: майката, бащата и двете деца – момче и момиче.

На човѣшки езикъ това казано значи: на единия катетъ стои бащата, на другия майката, а на противоположния – хипотенузата, стои дъщерята. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото тѣ сѫ противоположни сили, които прѣслѣдватъ различни интереси. Напримѣръ, майката и бащата не могатъ да се обичатъ, защото тѣхнитѣ отношения сѫ основани на чисто търговски смѣтки. Нали е чудно, когато майката кръщава дѣтето си прѣди да го роди. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата – на своето, дъщерята иска друго име – споръ се поражда. Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди!“ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.

Когато майката ражда, не отслабва ли тя? Аз не се радвам на много угоени, нито на много сухи хора. Майката заставя детето да прави това, което тя иска; учи детето си да яде това, което на нея е приятно. Майката пита за децата си: „Какво правят моите ангелчета на оня свят?“ Те казват: „Друг път няма да дойдем в същия дом“. Когато дъщерята почне да слабее и пожълтява, майката казва: „Хапни си, майка, месце; хапни си, да се поправиш, да станеш бяла и червена.

Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!“ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ.

Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах?“ – казва тя. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.

Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.

В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде. – Много просто, дъщерята си определила някаква среща. Майката се радва, че детето ѝ напълняло.

Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ. Дѣцата ви казватъ: „Мамо, днесъ не ми се яде!“ Днес си минусъ, а утрѣ, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: „Мамо, искамъ да ямъ!“ Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде и казва: „Дъщеря ми не иска да яде днесъ“. Нѣкой пѫть майката се радва, че дѣтето ѝ напълнѣло, поправило се.

Детето спи неспокойно и вика в съня си. – „Какво има, мама?“ – „Сънувах нещо лошо.“ – „Какво сънува, мама?“ – „Гонеха ме.“ – „Няма нищо, сън е това.“ На сутринта майката казва: „Снощи детето ми сънува лош сън.

Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама?“ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама?“ – „Гониха ме.“ – „Нѣма нищо, сънь е това.“ На другия день майката казва: „Снощи на моето дѣте безъ малко щѣше да му излѣзе ума, лошъ сънь сънувало“.

Майката, бащата, също са наемници.

Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се съ панделки, да се хареса, че да народи нѣколко дѣца.

Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Когато майката се гневи и сърди на децата си, носът ѝ се разширява.

Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Да допуснем, че майката е недоволна отъ дѣцата си и крайно инервирана, разширява се носа ѝ. Ако носътъ ѝ [е] разширенъ, казватъ, че майката много неправилно разрѣшила въпроса.

Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Душата е майката на човека. Майката означава „мая“ – това, което е облякло човека в материя. Майката „мая“ не възпитава добре децата си, тя ги води в крива посока. Как възпитават сегашните майки децата си? Майката казва на дъщеря си: „Ти трябва да се храниш добре, да бъдеш здрава и червена, да те хареса някой богат момък и да се ожениш за него. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Всеки може да провери това. – Кога се раждат добри и гениални деца? – Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре.

Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. Душата, това е майката на човѣка. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала.

И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Всички са виновни, само те не носят никаква вина! Дъщерята и синът са недоволни от живота и питат майка си: „Защо ни роди?“ – „Слушай, синко, слушай дъще“, отговаря майката: „Аз не ви родих по своя воля. И майката трябва да се стреми, детето ѝ да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо.

Ще кажемъ, че обществото било такова, майката и бащата сѫ такива, поколѣнието е такова, а ние сме хора чисти, не носимъ никаква отговорность. И дѣтето не трѣбва да очаква майката да го направи щастливо, а да го подкрѣпи въ живота.

Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Майката, като види как детето ѝ къса цветове и листа на дърветата, радва се и казва: „Моето дете се научило вече да къса цветя и да ги разглежда“. Майката трябва да каже на детето си: „Не, мама, това цвете е твое братче, ангелче, дошло на земята да ти направи една услуга. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно.

Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.

Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.

Когато майката кори дъщеря си, момъкът се издига в лицето на момата. Майката работи вкъщи не от любов, но от егоизъм, да се осигури на стари години.

Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана. Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си. Ако майката работи, това е човѣшки егоизъмъ, да има за стари години. Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката.

Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път?“ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Майката го осигурила.

Майката като го повика, то идва осигурено му е облѣклото, храната, всичко си има. Майката му казва: „Само ще се учишъ, мама.

Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо.

Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ.

Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво.

Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: "За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце".

През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Господ от хиляди години ни е чакал да се събудим – Той е пращал ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днес, като праща слугинята да събуди децата, казва ѝ:

Коя е прицелната точка на майката? Детето.

Майката се чуди какво става с дъщеря ѝ – много влага влиза в нея.

Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата – всички са затворени. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А детето като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда.

У българите има обичай – отидеш някъде на гости, детето им само две години е учило да свири на цигулка, но майката казва: „Хайде, мама, изсвири Цвете мило, цвете красно.“ Детето свири. Майката казва: „Хайде, мама, изсвири Цвете мило, цвете красно.“ „Е, хубаво.“ Но като отидеш в някоя къща, където свирят добре, доволен си. Майката обаче търпи това.

Когато нямат нужда от майката, тя умира.

Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото.

Всеки от вас сега казва: „Ох, няма го, няма го!“ Момата го търси, жената, бащата, майката – всички търсят някого и не го намират. А когато дойде, хванат Го, целуват Го и казват: „Не е Той!“ Тъй и майката целуне детето си и казва: „Не е Той!“ Търсят Го от хиляди години, но не Го намират, явява се – не Го познават. Как майката обича детето си? Тя го целува и отдолу, и отгоре, и отвсякъде, защото обича душата му.

Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването.

Майката, слѣдъ като я отхрани, тя ще хване единъ развратенъ животъ, синътъ сѫщо, но майката пакъ го люби, отъ нея е излѣзълъ, дошелъ въ кѫщи, какво да го прави?

На земята най-възвишеното – това е братът, сестрата и майката. Сега вие ще ме извините, но дето църквата говори за Майката Божия, то е съвсем друг въпрос. А майката как ще познаеш? От майката са излезли братът и сестрата. Майката – това е най-възвишеното на земята, значи Христос подразбира Любовта и то е майката, която всичко жертва. И това раждане ли е? А майката ще роди едно, в изключителни случаи две. Майката познава ли кой е този, който е дошъл в нея? Дошъл е един дух от пространството. И знаете ли на какво ще замяза това? Един българин, който се е завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“.

Майката я дава, защото майката има право да целуне дъщеря си.

В някой дом момата седи неразположена, майката казва: „Не зная какво е станало с дъщеря ми, не е разположена, не е в духа си, не ѝ се яде, това, онова“. И майката каже: „Слава Богу!“ Питам сега: Хубаво, тази мома чака този момък, радва се, а аз излизам вън: кис, кис, кис.

Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? - Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: "По-добре да не бях го раждала, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ, да ме показва с него." Майката каже на децата: "Вие, моите поданици.

„И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя да мислим. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.

И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.

И майката казва: „Ето ангелчето ми“.

Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Майката се чуди, че за пръв път се явява едно противодействие в туй дете: „Не искам да му целувам ръката“. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се изтрила и то каже: „чик-чик, чик-чик!“, а майката каже: „Клок-клок, клок-клок!“ Какво му казва? „Употреби този малък клюн да излезеш и ще влезнеш в новия живот, в който ще възкръснеш.“ И туй малко пиленце си покаже най-първо главичката, после цялата глава и най-после цялото излезе навън. И майката каже: „Браво, ето моето пиленце възкръсна“.

Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие и майката усеща една радост, веселие, вдъхновена е тя. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Но щом умре бащата, казвате: „Не зная дали има Господ“, а като умре майката, почнеш още повече да се съмняваш, децата ти умрат, и тогава ще кажеш: „Ако имаше Господ, той нямаше да ги вземе от земята, но, понеже ги взе, аз се усъмних в този Господ, че е мъдър“. Господ не е взел майката и бащата, а ги е изпъдил из рая, та ти сега не си виждащ. В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух.

Майката ражда 10 деца и умират. На котака очите са отворени. „Действително – казва майката на мишлето, – котките със затворени очи са опасни, но на този котак очите са отворени, хайде, с него можеш да отидеш.“ Сега вие ще си направите заключение дали е станало приятелство между това мишле и този котак с отворените очи.

И майката каже: „Поразвързал се е езикът на моето дете“.

И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“.

Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Бащата и майката се радват само на онези деца, които имат Истината в себе си.

Е, хубаво, забелязали ли сте сутрин майката дойде, каже на детето: Стани мама, слънцето е изгряло. – А то ѝ отговаря: Още малко. Често съм слушал, когато отида в някоя къща, майката каже на детето си: „Ха, изсвири цвете красно“. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.

Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“.

Какъв е обектът на майката? – Детето.

Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“.

Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони.

Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. Как майката познава детето си? – Пак чрез Любовта. И кои деца са най-интелигентните в дома? Най-интелигентни са ония деца, които майката обича най-много. Някой път ще каже майката, че обича някои глупави деца. Никога не можете да обичате един глупав човек, и когато майката люби своето дете, непременно туй дете е интелигентно. И аз мога да ви докажа това по следния начин: майката вземе едно кило ябълки, изважда две и дава на двете си деца по една. Майката каже: „Моето ангелче“, но туй ангелче не мисли добре: туй е едно ангелче без крила. И когато младите покажат любовта си, майката казва: „Моят син оглупял“.

И майката се безпокои, че детето ѝ много учи. Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката.

Майката поглежда към него и се безпокои, че много учи. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето.

Аз нямам нищо против, реален е, но зимно време; докато детето живее, майката е щастлива, но в деня, в който замине едничкото дете, тя става нещастна. А знаете ли какво правят тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще сложи своята човка и ще вземе извержението на малките и ще го изхвърли навън. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избраници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила, и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток?“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният егоизъм, в който ние живеем сега. Майката каже: „Моето детенце къса главите на мухите“.

Турчинът му дал парите и той почнал да му дава 100%. 6 месеца му давал и после му казал: „Ти благодарен ли си?“ – „Доволен съм, хиляди пъти съм доволен, ами майката на парите кога ще ми дадеш?“ – „Майката остави я да си върви.“ Та мнозина сега казват: „Слушай, ние ще ти дадем 100%“. И в съвременния строй ние постоянно изоставяме майката настрана, не искаме да знаем, че вървим по крива посока, та търсим, че този е виноват или онзи.

Някои от вас ще кажат: „Красиви са тия работи, но условията?“ Условията ли? Знаете ли каква е вашата работа? Майката на едно дете му дала една връв много дълга, 40–50 метра, то вързало връвта за едно дърво и около гащите си и почнало да обикаля, че най-после забравило на коя страна да се развива, седи и плаче, оплело се. И майката му казва: „По който начин си се увил, сега ще се и развиеш“.

И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“.

Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.

Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си.

Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката.

Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.

Когато майката роди една дъщеря, тя не я ражда да се жени, разбирате ли? Според Христовото учение, тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия, а само Господ жени хората в света, нито владици, нито попове имат това право.

Кое подтиква поета да пише стихотворения - любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише.

По степен бащата и майката са едно смекчающе условие на кармата.

Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата.

И днешният свят страда от това, че бащата и майката, които са глава, вървят полека, а синът и дъщерята, които са отзад, вървят бърже.

Сегашните хора страдат именно от това, че майката и бащата, които са глава на дома, вървят полека, а дъщерята и синът, които са опашка, вървят бързо.

Дойде майката, и тя учи как да се проповядва на дъщерята. На майката пък ще кажа: „Ти, която си ѝ дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй в своята пещ“.

В какво отношение? Най-първо, в началото, майката повива своето детенце в пелените и говори като него, мъчи се като него да говори. Детето говори криво, и майката говори криво, и тя се мъчи да говори като него. Но след 10 години майката казва: „Не така, мама, едно време аз говорех като тебе, а сега ти ще говориш като нас“.

Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.

Любов, която не може да се разбере, е омраза! А кога великата Любов става омраза? Сега майката родила 5–6 деца, обаче едното от тях обича повече.

Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата.

Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир. Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби. Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати, да ни го поживи, къти, къти, къти“.

Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило.

Ако майката не ни научи, отгде ще дойде това знание? И този закон е верен.

И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката.

И майката няма да каже на дъщерята истината, а казва: „Ти ще живееш живот!“ Щом се оженят, дъщерята казва: „Мамо, ти каза тъй, ама ние не живеем, както каза ти“. Майката казва: „Мама, и ние с баща ти така живеем, тъй се мъчим“.

Онези от вас, които живеят при родителите си, пак могат да направят опита, като имат предвид факта, че храната трябва да бъде спечелена изключително чрез труд - все има какво да се помогне вкъщи на майката или на бащата, за да получите парче хляб заслужено.

Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили.

Как се прави попара? Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия начин, дедото – и той по същия начин я прави. Това значи да слезем до положението на бедните хора и да покажем как трябва да се работи. – Тъй, както бащата и майката постъпват, а не като децата. Бащата и майката не карат най-първо децата да работят, но те започват.

Добрият син и добрата дъщеря като стане сутрин, ще иде при майка се, ще я целуне и майката ще я целуне. И след туй бащата и майката ще дадат разпореждание за училището, но преди занятието ще дойде яденето.

И майката трябва да постъпва по същия начин.

И детето, и то по същия закон, ще живее при майката, докато вземе туй, което му трябва, и като го вземе, вече не търси майка си.

Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само да се движи.

Дойде юрдеченцето до водата, и майката казва: „Квак-квак“.

И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си.

Майката казва: „Да не лъжеш“. Сега майката казва: „Да оженим дъщеря си“ – „Защо?“ – „Да се освободим от нея.“ И мъжът един ден ще иска да се освободи от жена си. Къде е причината? – Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Защо? – Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали и отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават и положителни качества и в детето, и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят, и да се жертва за другите. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя? Ако Любовта на майката е силна, нейните деца няма да умират. От силата на Любовта у майката и бащата ще зависи каква ще бъде смъртността вътре в домовете.

Да, Любовта на малкото дете се различава от Любовта на възрастния, от Любовта на майката. Той говори и в брата, и в сестрата, Той говори и в майката, и в бащата. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела. Аз обуславям този закон тъй: когато майката е заченала детето си и то скъса връзките на първия месец още, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на втория месец, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на третия, четвъртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Това не е ли право? Ако не скъсам нишката, и за майката, и за детето е лошо.

Майката трябва да роди навреме.

Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората.

И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. Когато тази Любов влезе в сърцето на поета, как гладко върви перото му; когато тази Любов влезе в писателя, как лесно, за един час, си развива темите; когато тази Любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко върви тъй експедитивно. Нямаш Любов, казваш: „Туй стана, онуй стана, децата, майката виновни“ – няма я Любовта.

Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда със своите ученици? Аз ще ви питам: има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господарят да води своите слуги? Та като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов.

Учителят ще разгледа счета с учениците си, майката – с дъщеря си, бащата – със синовете си, и т. н.

Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало.

Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си – дои го.

Майката е тази, която може да създаде музиката у детето.

Ако майката възпитава детето си добре, то ще я обича. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците.

За да бъде обикната от своето дете, майката трябва да умее да възпитава. Майката счита това изискване за напълно естествено. Дъщерята я целува, но майката не е доволна, защото чувства, че дъщерята обича някого повече от нея и му е дала по-силна целувка. Майката въздъхва и казва: "Затова ли я родих? Тя е дала другиму по-силна целувка, а на мене - триците".

Няма ли да израсте много хилаво? Мислите ли, че някое дете може да израсне без Любов? В душата на майката трябва да гори онази Божествена Любов, която да се предаде към душата на детето. След като роди детето си, майката трябва да го окъпе и нахрани. А млякото на майката се определя от мислите, които са минали през нея.

Мислите ли, че и детето може да расте и да се развива без любов? В душата на майката трябва да гори Божията Любов. Като роди детето си, майката трябва да го къпе, храни и възпитава. Не е достатъчно само да има мляко майката, но в млякото тя трябва да вложи най-хубавите си мисли, чувства и действия.

Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква.

Майката пита децата си: Какво правите? – Къщички. – Где са те? – Вятърът ги отнесе. Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. – Да, за детето има, защото знае езика на любовта.

Майката е недоволна: "За мене няма, а за малкото дете има".

Ако в душата на майката проникват любовта, мъдростта и истината, като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете, и то да оздравее. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също. Майката на вълка дала съгласието си, и те се оженили.

Майката пита: „Маро, къде беше днес?“ А тя поглежда вън през прозореца към момъка.

Майката казва: „Ти къде ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха с ръка, плаче, поглежда към прозореца, казва: „Майка ми вдига шум, ама няма нищо“.

Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка.

Майката преподава първите уроци на детето си. Питам майката: Как раздели детето ябълките? – Умен е моят Драганчо. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират.

А майката преподава първите уроци на своето дете. Майката го люлее, тупа и казва: „Дан-дору-дандору" - преподава първите уроци. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм.

Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде? Щом се излюпи то, майката казва: „Кът, кът”, и то тръгва след нея и почва да яде. Детето ли не знае, или майката не знае, какво да даде на детето си да яде. Бащата казва на сина, майката на дъщерята: Няма да крадеш! Ще видите, как детето ще краде. Защо? Майката казва: Дъщеря ми се ожени за еди-кого си, но той не е за нас. Защо? – Не е според мярката на майката. – Е добре, синът се оженил, бащата е недоволен; снахата не е по мярката на бащата.

Пък онзи плач, като зареве детето, почервенее, в него няма никакви сълзи; очите му изпъкнат, надува се, надува се дълго време и ако майката я няма там, тогава туй надуване може да се превърне в плач и като си поплаче туй дете, заспива.

Приятно ми е да ви срещам бодри, весели, здрави; да виждате смисъла в живота; да знаете, защо живеете. - От какво умират хората? – От скука. – Защо умира майката? – От несбъднати мечти. Майката охка, пъшка, страда по тях, докато един ден умре. Следователно, каквито възможности са вложени в бащата, такива са и в дъщерята; и каквито възможности има в майката, такива има и в сина. Ако майката има любов в себе си, синът ѝ ще изявява истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна. Майката казва на сина си: Синко, не лъжи! Недей мрази! Това е старият метод на възпитание.

А майката казала: „Ще вземете ли вашите задници?“ – „Да.“ – „И новото гнездо ще оцапате.“ Ами че как, ако тук при тия благоприятни условия не може да се повдигнете, то като идете в православната църква, между евангелистите, вие мислите ли, че ще успеете? – Лъжете се.

Майката на момата казва: Ако се ожениш за този момък, ще те изпъдя вън от нашия дом. Когато майката изгуби детето си, отчайва се. Той нежно го целува и пита: Татко, как си днес? Но какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, но когато остареят, синът и дъщерята ги наричат „дъртите", гледат да се освободят от тях.

У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници.

Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Майката и бащата са доволни и казват на познатите си: Знаете ли, какво е научил наш Иванчо? Доказал днес на учителя си Питагоровата теорема. – Каква наука има в това доказване? Има нещо и в доказването, но трябва да отидете по-далеч, да влезете във вътрешния смисъл на тази теорема.

Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път. Детето се разболее, и майката казва: Тази работа е за лекар. Майката трябва да даде първа помощ. Лекарят само санкционира това, което майката е направила. Първата работа на майката е да даде рициново масло на болното дете; после, да изпие няколко чаши гореща вода, а след това, да му направи постна картофена чорба.

Майката чува това и си казва: Какво да прави детето? Тя няма време да мие крака, да услужва.

Някога и майката била разстроена.

С други думи казано: бащата (1) се отнася към майката (2), както майката (2) се отнася към сина (3). Първо бащата обича майката, а майката обича детето си. Вземе тетрадките и книжките си и, хайде на училище! Майката и бащата се грижат за него, а той не мисли за нищо. Коя е първата дума на детето към майката? Ще кажете, че първата дума е „мама.” Не, преди нея е казана друга дума, която вие не сте чули. Майката казва: Детето заплака. Когато раждаше, първа майката трябваше да чуе тази дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето. Аз имам пред вид целта, към която се стремим, смисълът на живота, Всеки иска да бъде щастлив: майката, бащата, децата, учителят, свещеникът. Каква е първата дума на майката, с която тя посреща новороденото си дете? Какъв е отговорът на детето? Това са важни жизнени въпроси, социални въпроси, които трябва да се разрешат правилно.

Представете си следното: често малките деца лежат в стаята си, майката е затворила кепенците на прозорците, та светлината не може да дойде.

Майката, тъкмо къпи най-малкото си шесть месѣчно дѣтенце въ коритото, и като чува плача вънъ, оставя дѣтето въ коритото, и отива да види какво е станало. Връща се майката въ кѫщи, и какво да види! Дѣтенцето въ коритото се удавило. И като дойде дъщерята, ще целуне майката, и тя ще бѫде радостна и доволна.

Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото.

Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. И за бащата и за майката – сѫщото.

Зимно време майката повива детето си в няколко пелени и то дебели, вълнени, Ако речеш да го вдигнеш, пелените му тежат повече от самото дете. Как трябва да постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло? Пак ли ще увива детето си, както през зимата? Ако постъпва по същия начин, тя не разбира законите. Казвам на майката: Твоето дете се нуждае само от една пеленка. – Защо? – Вън е топло вече. Същото може да се каже за бащата и за майката.

Това показва, че бащата е оказал влияние върху умствените сили на дъщеря си, затова тя мяза на него; майката пък е оказала влияние върху чувствата на сина си, затова той мяза на нея. В тези случаи удължаванията и скъсяванията на линиите не зависят от волята на индивидите, които слизат на Земята; това зависи от външни влияния, от влиянията на майката и бащата върху децата. Ако носът на майката е къс и широк, чрез волята си този индивид ще си изработи толкова широк и къс нос, колкото желае.

Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.

Без да иска, майката обича повече доброто, умното, благородното дете.

Трѣбва ли да ви доказвамъ това? Дай на майката единъ старъ дѣдо на гърдите ѝ, и вижъ, може ли той да ѝ произвѣде едно хубаво чувство? Но дай на майката на гърдите ѝ едно малко, глупаво дѣтенце, да поритне малко, то произвѣжда едно толкова хубаво чувство, каквото дѣдото, 100 пѫти да ритне, не може да го произвѣде.

Сложи на гърдите на майката нейното малко, глупаво детенце, и тя ще го накърми с радост.

И майката казва: „Маминото, ще имаш, което искаш“. – Майката капитулира.

Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то израстне, пелените отпадат.

На мѫжа умрѣла жената, или на жената – мѫжа, или на майката дѣтето ѝ после, да ви свиря, да ви утѣшавамъ. Майката, която те ражда, ще каже: Това дѣте не мяза на мене, има нѣщо особено.

Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея.

Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране.

Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нали когато ще се роди едно дѣте, майката ще трѣбва да разбира онзи великъ законъ, какво направлѣние, какъвъ наклонъ да даде на този животъ.