Да критикувате, но как? Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам.

Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката.

Значи, страхът от критиката прави хората нервни. Критиката не изправя хората.

Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Критиката не изправя хората.

Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.

Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто.

Някой иска да си поживее, да изпита всички удоволствия от живота, но веднага се излага на критиката на хората.

Защо трябва да се смущава сърцето ви? Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго.

Критиката трябва да се обуславя от такова вътрешно разбиране, което би било в състояние да измени и поправи нашия живот.

Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна.

Критиката не е наука, но казвам: Трябва да изправите грешките си.

Критиката започва да говори: Еди-кой си написал отлична статия. — Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му.

Критиката започва да говори: "Еди-кой-си написал отлична статия". - Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му.

Критиката е пиявица, която ще ви спъне.

Критиката е една краста – психическа краста.

Не е въпрос в критиката, но в работата.

Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена.

Критиката пък трябва да бъде по правилата на Новото учение - да критикувате значи да кажете само това, което е истинно и в което сте напълно сигурни; критикуването подразбира изнасяне на нещата така, както са в Природата.

Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката.

Ако се спрем да отговаряме на критиката, ние ще ѝ дадем повече сила.

Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвам: Ако умееш, мърдай го, но ако не умееш, не го бутай по-добре! Ти знаеш ли изкуството да лекуваш крака, бутай го; ако не знаеш, не го бутай, поне ще ми направиш една услуга.

Онзи художник, който не познава грешките си, не приема критиката.

И в критиката си пак ще се разберем.

Хубаво е да слушаш тъй, като критикуват този-онзи, но сега от мое гледище аз изказвам мнение да се въздържате в критиката. Казвам: и похвалата, и критиката не струват нищо, защото перото е намазано с пари.

Например някой учен е онеправдан от някого в критиката си и той се разгневи, но веднага взима брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява.

Ако се намерят няколко души да кажат, че поезията ви е отлична, ще се намерят други, които ще я разкритикуват по всички правила на критиката, ще те насолят.

Критиката трябва да оставите за мъдреците, за адептите, за най-учените хора, а ученикът – ни дума за критика. Критиката не донася никакво благо за човека, особено за ученика.

Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.

Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ.

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват.

Ние сме виждали такива прехвалени светци.“ Казвам: имате право да критикувате, но всеки, който иска критиката му да бъде вярна, нека се постави на изпит заедно с този светец и да провери не само на теория нещата, но и на практика, в проявите на живота.

Казвам: „Нищо, гладен няма да умра.“ Напечатил съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. – „Нищо, доброто желание живее в мен.“ Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава.

Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.

Не само не са я отбелязали, но и критиката ще ви нареже тъй, че втори път няма да помислите да пишете.

Само критиката може да се превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство.

Ние знаем само “Критиката на чистия разум” от Кант, но как е дошъл той до тази теория, нищо не знаем.

Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи. Сега, като знаете какво нещо представлява критиката, пазете се да критикувате не на място.

Сегашните хора са хора на критиката. Мъчно може човек да избегне критиката. Той трябва да престане с критиката, със съмнението.

Освободите ли се от критиката, вие ще имате вече условия за създаване на вашия характер.

Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава.

От какво произтича думата «критика»? (- «Критика» значи воювам.) Откъде идва коренът? Българите имат корена «крея» – едва се държи; после – «крия», после – «крътя»* – нещо, което не е на мястото си. (- После – «кръст».) Англичаните имат (...) В критиката има и създаване. Сега – за критиката. Каква е задачата на критиката? Защо трябва да се критикува някой? Този приятел, който изнесе реферата, ще може по-добре да го критикувате. (Беше представена за критика скица на един реферат от един брат.) Някой от вас да изнесете един малък реферат с критика. (- Братът, който предлага скица на тезата си, най-добре той да прочете реферат и тогава да се критикува.) (- На пръв поглед изглежда малко изкуствено съпоставяне на евангелистите с тези народи.) (- После, в Рим се намират още 50 евангелия, сега се явява въпрос защо са избрали само 4.) Христос толкова е говорил, много работи е казал, но много малко са написани. И в критиката зависи – има два вида критици.

Ако критиката на двамата художници е на място, всеки сам ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенстват. Обаче, ако критиката не е на място, и двете картини ще останат непоправени. От резултатите, които критиката произвежда, се съди, дали тя е била права, или не.

Критиката не разрешава въпросите.

Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората.

Защо трябва да се обезсърчава? Ако пък не може да понесе критиката и се обезсърчи, нека си постави за задача да изучава обезсърчението, условията, при които се появява и т.н.

И критиката има смисъл, но да бъде на място.

Критиката е опасна, но и без критика е опасно.

Ето защо, преди да дойде критиката и анализът, нещата трябва да се филтрират.

Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука.

Но да оставим критиката. Критиката не е наука. Но критиката е едно спомагало за науката.

Пазете се от еднообразието, но пазете се и от критиката.

Ученият е недоволен от критиката на своето съчинение. Някъде критиката е по-мека, някъде е остра, язвителна.

Там критиката е по-мека, но по-язвителна.

Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката.

Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка.

Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото.

Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл.

Аз съм против критиката, но поддържам Истината.

Всичкото заблуждение е, дето ние мислим, че допринасяме по някакъв начин, за изменението на нещата с критиката.

Ако критиката им е права, благодари за това. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората.

Критиката ви трябва да почива на истината» Не говорете за неща, които не сте проверили.

Но изведнъж, геният на критиката се събуди и славата ти изчезва. Пипне ли те критиката в ръцете си, така ще те смачка, че не можеш да се покажеш пред хората.

След като си написал ти като поет някаква поема, събуди се геният на критиката.

Значи някой пуснал лъжлив слух по адрес на проповедника и критиката веднага го възприела.

Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш да пееш и свириш, не можеш да се наречеш човек. – „Срам ме е да пея.“ – Защо те е срам? – „От критиката.“ – Остави критиката настрана.

Критиката не може да доведе до истината.

Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината.

Веднага критиката се произнася за това стихотворение.

Той нарисувал една своя картина и направил изложение и той сам отива да види каква е критиката.

Може критиката да не е на място.

Може критиката да не е на място.

Оставете настрана за един месец критиката.

Тъй както сега говоря, критиката може да се обърне и против мене, и против вас.

В света критиката нищо не допринася.

Може да критикувам, защото критиката според мене е един метод за намиране истината.

Критиката ще дойде.

Казвам сега: Не ходете по стария път само на критиката.

Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано.

Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката.

Критиката не е наука.

В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. – Еди-кой си не живее добре. – Това е в реда на нещата.

Критиката в този свят не се отнася само до тебе. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. - „Еди-кой си не живее добре.

Вие можете да си давате мнението, понякога не е лошо и да критикувате, но гледайте поне да сте справедливи в критиката си.

Може и да се критикувате, нямам нищо против критиката, но тя трябва да почива на опит.

Нямам нищо против критиката.

Но и критиката не е лошо нещо, понеже тя поправя шивача.

Сега ще дойде критиката.

Обаче критиката в света е за философи.

Сега, аз не обичам критиката, нито самокритиката, но казвам, че съществува един свят, дето всичко, което става там, е на мястото си.

Ако нямаш любов, ще критикуваш; ако имаш любов, критиката ти ще почива на истината и на свободата.

И ще бъдеш най-добрия критик! А щом имаш Любов, критиката ти ще бъде една свободна Любов.

По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици.

Кой ще пази нечистите дрехи? Кой ще дава отчет за всичко останало? Аз не съм против критиката, но не бързайте да давате мнението си. Критиката е потребна, лошите мисли и чувства са потребни, гневът, сприхавостта са потребни.

В невидимия свят не се допуска критиката.

В критиката няма никаква философия.

Не съм против критиката, но тя трябва да бъде на място.

Отде произтича критиката? Ние нямаме една истинска любов. Критиката ще влезе в твоите дробове.

Ние сме против критиката.

Критиката, с която съвременните хора си служат, не е нищо друго, освен метене на стаята с метла и вдигане на прах. Ние не сме против критиката.

Критиката е огрибката, специалната лопатка. – Защо стържем хляба? – Да се премахне изгорялото.

А пък и втората толкоз разбира! Оная сестра поне дрънка малко, а пък тая сестра, която прави критиката, тя и наполовината не знае.

Критиката ви да почива на истината.

Понеже тогавашните християни виждали лошото в света и често го критикували, за да избегнат критиката, употребявали в писмата си, вместо думата „мълчание“, образа на рибата. Не е лесно човек да се откаже от критиката и роптанието.

Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение.

Ако сте майстори в критиката, свободно можете да се критикувате. Не е лошо да критикува човек, но майстор трябва да бъде в критиката си. Тъй щото, не е въпрос да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трябва да бъде майстор.

Ако той е доволен от себе си, и критиката е доволна от него. – Защо? – Защото е правилно предадено от него и правилно възприето от другите.

Аз нямам нищо против критиката, но критикът трябва да бъде човек много учен.

Разсъждавайте върху критиката.

А пък ако имаш петна, ще кажат: „Хубаво облечен, но се оцапал.“ И ти, по твоето радио, ще слушаш критиката и това вече те смущава.

Какво означава думата „критика"? Критиката подразбира естествена, Божествена мярка, с която се мерят нещата. Ако прилагате тази мярка правилно, критиката е на място. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на място.

Каква е задачата на критиката? Понеже гледам тук, че доста ученици са критици. Ако правилно я прилагаш, тогава критиката ти е на место.

Нищо не значи критиката.

Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр.

Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят.

Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък.

Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна.

Критиката е хубаво нещо.

Какво трябва да правят великите хора, писатели, поети, музиканти, художници, които са изложени на критиката на цял свят?

Критиката не влиза в хармоничния живот.

Отлична работа е критиката, но ето в какво отношение.

Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа.

Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа.

Според мене критиката показва, че има едно болезнено състояние, което трябва да се поправи. Но критиката ни най-малко не дава цяр.

Азъ съмъ за критиката.

Аз съм за критиката.

Критиката ужасно действува, обезвѣрява хората.

Критиката ужасно действува, обезверява хората.

Значи, ако нямам в себе си простор, широта и съдържание – съдържанието зависи всеки предмет да е поставен на своето място – аз не съм художник, критиката на художниците може да не е Божествена.

Щом дойдеш там, спри критиката и кажи: „За добре е.“ Щом дойдеш до Бога, кажи: „За добро е.“ Не казвай: „Господ защо направи това, защо го допусна?“ – ще направиш прегрешение.

Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява.

Аз не съм за критиката. За мене критиката нищо не значи.

Понеже не разбираме живота, се явява критиката.

Като имате критиката предвид, плаши ви.

Там критиката е абсолютно изключена.

Какво представя критиката? – Търкане кожата па човека. Но ако излизаш вече от банята и си окъпан добре, критиката не е на място, ще ти причини голяма болка.

Попаднеш ли под критиката на Сатурн, мъчно ще се решиш да излезеш на сцената.

Дойдете ли до човешкото, там критиката е на място.

Вътре слушах критиката, спях.

Сега аз искам да се освободите от критиката.

Обаче, в гимназията и университета критиката между учениците е голяма.