В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата.

Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.

Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно.

Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.

Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.

Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви.

Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но трябва да го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване.

Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата.

Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота.

А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.

Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича.

Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва.

Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.

Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата.

Радват се малките камъчета, пляскат с ръце бистрите изворчета и рекички, веселят се малките цветчета, подскачат малките бръмбари, пеят птичките на дърветата, ликуват високите планински върхове, пробуждат се човешките духове в слава, въздигат се Божествените души в красотата.

Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в учеността, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си. Ще блесне красотата на новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят. Който види красотата на новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови, както Отец му го е научил.

Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си. Ще блесне красотата на новия свѣтъ, която Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. Който види красотата на новия день, ще повѣрва въ Господа и ще започне да Го славослови, както Отецъ му го научилъ.

Красотата има отношение към Истината.

Красотата има отношение къмъ истината.

Преди да си легнете, измийте се, облечете се с чиста, нова дреха; оградете се с Любовта, с Вярата, с Надеждата, с търпението и с красотата, и така се явете пред Господа.

Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа.

Ако е красив, по-щастлив ли ще бъде? Ако красотата и белотата са свързани с Доброта и благост, те са на мястото си.

Ако е красивъ, по-щастливъ ли ще бѫде? Ако красотата и бѣлотата сѫ свързани съ доброта и благость, тѣ сѫ на мѣстото си.

Той знае, че смисълът на живота е в придобиване на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на Хармонията и Красотата, на Светлината и простора.

Той знае, че смисълътъ на живота е въ придобиване на Царството Божие, т. е. въ придобиване на свѣта на хармонията и красотата, на свѣтлината и простора.

Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните.

Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ.

Красотата е лъстива и суетна е хубостта:

Красотата е лъстива, и суетна е хубостьта:

Това значи, да чувстваш величието и красотата на природата, както и могъществото на Твореца. Без стремеж към красотата, любовта не може да се прояви.

Но трябва да знаете, че красотата на вълната им носи живот и благословение на целия свят.

Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна.

Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен.

Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря.

Днес, когато хората се питат защо идат страданията, аз отговарям: страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря.

Следователно красотата произлиза от пълен изблик на сърцето с хубави чувства.

Аз не искам да водя слепи хора, но хора с отворени очи, които виждат красотата на света: цветята, дърветата, изворите, планините и да се радват на всичко.

Остарях, изгубих красотата си. – Защо изгуби силата си? Защо изгуби красотата си? Страданията са ралото на земеделеца. Не съжалявайте, че временно сте изгубили красотата си.

Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна.

Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърдце, ум и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна.

Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Красотата е символ на узряване.

Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.

Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му. Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна.

Красотата на нещата се изявява, когато те станат видими.

Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето.

Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила.

Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва.

Естествено е да се увлича човек от красотата. Като се освободите от временната обвивка на тялото, тогава ще проникнете в красотата на духа и на душата, на ума и на сърцето и ще разберете какво представя човекът.

Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат.

Та казвам: когато дойдете догодина в училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене.

Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие.

Та, като говорите за красотата, красотата произтича само от тази вътрешна хармония.

Сега, като пишете за красотата, ще знаете, че тя се дължи на вътрешната хармония в човека.

Красотата може ли да я чувствувате? Не. Може да разискваме втори път върху красотата. Но красотата е създала много злини в света. Човек трябва сам да изрази красотата във форма. Тъй, както разбира да изкаже красотата, да даде своето разбиране, да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения. Тъй щото, разбрахте какво нещо е красотата.

Питам: какво нещо е Красотата, Красотата чувства ли се, или се вижда? Как бихте нарисували едно красиво лице, какви са чертите на красивото лице? Като гледате някои хора в известно положение, например в мълчание, те са красиви; като се засмеят, стават грозни. Тъй щото за всеки даден случай за вас е важно не какво са казали различните автори за Красотата, но какво е вашето вътрешно разбиране; мнението на авторите ще послужи за обяснение, за допълнение на вашето. Хората се стремят към Красотата, разбират я, но като ги запитат в какво седи Красотата, какви са външните и признаци, нищо определено не казват. Когато видите някое много кръгло лице, това се дължи на известно количество мазнини, натрупани около брадата; вследствие на този излишък от мазнини лицето губи от красотата си. Красотата трябва да бъде вътрешна, а не външна; вътрешната Красота подразбира пластично, живо лице, а красивото лице подразбира още вътрешна дълбочина, голяма чувствителност и благородство на душата. Сега, като говоря за Красотата, аз имам предвид човешката душа, която сама по себе си е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма, при това всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината. Например вашите теми за Красотата бяха хубави, но по външен израз; вътрешно, т.е. по съдържание и смисъл, те не бяха толкова красиви, защото не съдържаха в себе си Истината. Също така темите ви трябва да бъдат чисто, красиво написани - не е достатъчно само да се говори за Красотата, но трябва и да се постъпва красиво.

Тя е била най-голямата красавица, но в тази кухня какво е научила? – Изгубила си красотата.

Какъв смисъл има да говорите на болния за своите пътешествия, за красотата на природата, когато той се превива от болки в корема? Той ще ви погледне и ще каже: „Кажи ми някакво лекарство, да се премахнат болките ми, после ще ми говориш за пътешествията си“.

Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света.

Красотата е резултат на чистотата.

И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака: да стане тялото ви Божествено. И пак ще ви кажа: когато въвеждаме ученика в Природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разбере от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слухът му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкусът му не е развит, какво ще разбере от сладостта им? Ами ако той влезе и чувстването му не е развито, какво ще разбере той от нежността на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе ученикът в Природата, да разбере защо тя е създала нещата по този начин.

Красотата е на сърцето и на душата.

Онзи мъж, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има къщи, ако този мъж я обича, за да вземе парите, красотата, той няма да я обича винаги.

В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красотата носи злото със себе си.

Но в какво се състои красотата на небето? Давали ли сте си отчет в какво именно се състои красивият живот? Красивият живот е разумният живот! Нищо повече! А този разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз.

Трябва ли да петниш красотата й? Не хвърляй обидни думи върху човека, да не го опетниш, да не развалиш неговата градина.

Изкуство е да запазишъ красотата си! Най-силенъ човѣкъ е онзи, който може да пази своята красота, който може да запази своята мисъль.

Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда разумността и красотата в живота, ти си човек на истината; твоите очи мислят право.

Това не подразбира, че всички хора ще имат еднакви стремежи и разбирания. – Не, красотата на живота е в разнообразието.

Гдѣ е красотата на земята? Азъ бихъ желалъ да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско мѣсто, да видите каква е тази красота.

Красотата на окото не зависи само от външната форма, но и от неговия поглед. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му.

Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си.

За красотата на лицето съдим по добре оформените нос, чело и брада.

В това е красотата. Когато гледаме човека в лицето, красотата му зависи от това, че в него стават промени.

При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: „Защо ни е символичният език?“ – Това е красотата. „Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце.

Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. В туй седи красотата на света.

И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.

Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме.

По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.

Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.

Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата ѝ.

Всички не може да бъдете красиви, защото красотата е нещо, което лесно може да изгубите.

Казваш за някого: Красив е този човек. – В какво се вижда красотата му? – В очите. – Красотата на очите е временна. Красотата на човека не е във външната му форма.

Радвайте се, ако не губите красотата си. Красотата на младия е една, на стария – друга, но и у двамата има нещо красиво. Ти чувствуваш красотата във всичко окръжаващо.

Ще кажете: „Няма какво да се съмняваме.“ Ако вие бяхте готови, аз бих ви говорил за красотата на Божествения свят, за Неговата вътрешна страна, за това как живеят там съществата и т. н. Само при един извор, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този извор.

Ако вие бяхте готови, аз бих ви говорил за красотата на Божествения свят, за Неговата вътрешна страна, как живеят там съществата и т. н. Само при един извор, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този извор.

Това е красотата на живота.

Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки.

Когато в красотата няма доброта - не е красота, тя е маска.

Щомъ изгуби красотата, щомъ изгуби парицитѣ, изтиква я навънъ.

Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън.

Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостта на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му. Красотата седи в разнообразието. Това не е илюзия – в това седи красотата на живота.

Въ какво седи красотата на едно лице? – Всѣка една частъ отъ нашето лице трѣбва да бѫде жива, а не мъртва. Въ какво именно седи красотата на нѣкой човѣкъ. – Челото му да бѫде голѣмо.

В какво седи красотата на едно лице? – Всяка една част от нашето лице трябва да бъде жива, а не мъртва. В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде голямо.

Някои смятат, че красотата е качество на благородството. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.

Красотата е нѣщо вѫтрѣшно.

Красотата е нещо вътрешно.

Други се наричатъ „Братя на Красотата“.

Други се наричат „Братя на Красотата“.

Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?“ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как?“ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.

С ума можете да определяте красотата и цените на формите, но не можете да обичате.

В какво седи красотата на този резултат?

Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?

Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот? В разрушението ли, или в съграждането? В лъжата ли, или в Истината? В Мъдростта ли, или в глупостта? В Правдата ли, или в неправдата?

Когато този плодъ влѣзе въ нашия душевенъ животъ, той ще роди красотата.

Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата.

Ще дойдат страдания, ще дойдат неразрешени неща, ще дойдат мъчнотии, но красотата на живота седи именно в тия неща.

То седи в разнообразието, а разнообразието в човешката душа съставлява красотата на живота.

Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне.

Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.

Когато говоря за красота, аз разбирам вътрешната красота, красотата на душата, която трябва да бъде достояние не само на един човек но на всички.

Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях.

Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.

Красотата – това е Истината.

Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Събудете Божественото в него и ще видите красотата на този човек. Красотата винаги служи за съблазън.

Какъ ще видишъ красотата? Божията свѣтлина трѣбва да освѣти душата на този човѣкъ, та да видишъ, че и у него има хубави работи.

Как ще видиш красотата? Божията светлина трябва да освети душата на този човек, та да видиш, че и у него има хубави работи. Как ще видиш красотата? Божията светлина трябва да освети душата на този човек, та да видиш, че и у него има хубави работи.

В това седи красотата на живота.

Всеки иска да бъде красив, да обръща внимание, че като го видят, да се възхитят от красотата му. В целия дом ще настане радост и веселие, и ти ще придобиеш красотата.

Защо? - Защото в красотата се крие някакъв идеал, който той иска да постигне.

В какво седи красотата на известен орган? Мнозина казват, че красотата на човека седи в неговата душа. Какви са качествата на красотата? За следния път пишете върху темата: „Качества на красотата".

Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.

Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата.

Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.” Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.

В разнообразието е красотата и смисълът на живота.

Глаголи може да си турите каквито искате. (Десет души прочетоха своите предложения, повечето бяха доста сполучливи. „В началото на всяка работа трябва да има истина, виделина и правда, за да проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.

Широките, обемисти букви говорят за човек със силно въображение и с чувство към красотата.

Красотата на човешкия живот се заключава в мисълта на човека.

Красотата на един човек е в неговата мисъл.

Ама вятър духа! Че в туй духане седи красотата! Че това духане на вятъра внася живот! Този кипеж на водата е също живот! Водата като падне на суша донася живот, опреснява го.

Искам да ме схващате правилно, аз не говоря за своя изгода, нито пък за ваша изгода, но аз ви говоря, за да изпитате красотата на вътрешния живот, та като излезете оттук, искам да имате един хубав обяд и да носите една велика идея да не мислиш за утрешния ден.

Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора.

Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят човека да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на Природата, да разбере смисъла на Живота.

Знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата.

И когато светът навсякъде се изпълни само със сладчина, ще дойде и красотата в живота.

В това се състои красотата на вътрешната наука.

В разнообразието на идеите се крие красотата на живота.

И това е красотата на Божествения живот.

За едно разумно общество, красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нещо. Красотата на един момък е опасно нещо за харема. Защо? Ти ще я любиш само докато е млада и красива, но щом изгуби младостта и красотата си, няма да я любиш повече.

В чистотата седи и красотата.

Въ чистотата седи и красотата.

Красотата се изисква навсякъде в живота.

Не, не е слабост, но този човек обича красотата и всичко жертва за нея.

Ние, хората, разглеждаме тези цветя, чудим се на красотата им.

Красотата - това е известно разумно проявление на живота. Вие имате красивата идея, имате една мярка за красотата във вас, с която мерите нещата.

Красотата е една от проявите на Живота. Често красотата, както и устойчивостта, се произвеждат в контрастите.

Красотата може да се краде, вследствие на което красивият човек трябва да се брани. Красотата и грозотата са символи, които вие сами трябва да преведете. Красотата е сила, която действа на повърхността; тя лесно може да се отбие. Красотата на живота седи в пълното разнообразие.

Мога ли да ви сравня с красотата на мечката? По отношение нейната красота вие сте ангели.

В разнообразието е красотата на живота.

И тъй красотата на живота седи в разнообразието.

В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезва тя.

В това се състои красотата. В това се състои красотата на живота.

Кой няма това желание? И у животните има понятие за красотата, и те обичат хубавото, но като нямат възможност за по-висш живот, те съсредоточават всичкото си внимание само към тялото. В малко случаи вие чувствате красотата на Божествените мисли.

Аз изпитах красотата, тя е толкова скъпа, че втори път, като се раждам, не искам да бъда красива“.

В това седи красотата на живота.

Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията са внесли в света идеята за височина, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външна красота, главно за красотата на дрехите си, а човек – идеята за красотата на лицето. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили към сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце в себе си.

Човек обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето.

Тя е красотата на Божествения свят.

Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви.

Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център.

В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.

Красотата седи в незавършените процеси. В това седи красотата на живота. Човек трябва да бъде красив! Красотата е израз на Истината.

Обаче, от красотата на царската дъщеря този ангел се захласнал и не забелязал, как торбата с даровете и способностите се отворила и всичко, което било в нея се разпръснало по земята. Очите на човека трябва да бъдат като очите на този човек, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Човек е само онзи, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината.

Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот.

Така ще съзерцавате красотата и хармонията в света, които стоят зад привидното противоречие.

Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице.

Красотата на живота седи в постоянното течение.

Красотата е необходима и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят.

Красотата е духовно качество, а не физическо.

Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.

Красотата на живота седи във вътрешното разнообразие. Значи ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще виждате красотата и разнообразието на духовния свят. Който е абсолютно чист и свят, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свят.

Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. - Ти изгряваш, за да се види красотата на моите пера. Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.

За красотата, поезията и музиката. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Красотата е израз на Любовта. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Но красотата произтича от Любовта. Другото положение за красотата е както Г. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.

Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия.

Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание - всяко желание се реализира на определеното за него време; същото се отнася и до мислите и чувствата на човека - в това именно седи красотата на живота.

Оставете всяко едно желание, всяка една мисъл точно на поставеното време – то е красотата на Божествения живот.

Красотата на живота седи в дългия разумен живот.

Каква полза от твоята хубава поезия, ако няма кой да я чете и слуша? Каква полза от това, че си виден цигулар, когато твоите слушатели са глухи? Следователно красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия същества.

В това се състои красотата на живота.

Някои казват, че гениалните хора били грозни; грозотата или красотата на човека зависи от това откъде и как го гледате, гениалните хора не са грозни.

Казвате: „Това е противоречие“. – Едно трябва да знаете: красотата на живота се състои в противоречията.

Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си.

В този свят идеите остават всякога отворени - например хиперболата принадлежи на ония идеи, които остават незавършени на физическото поле; натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите, но тъкмо в това седи красотата и - тя отваря за човека простор за вечна дейност.

Тя беше една от най-красивите жени, каквито светът е познавал някога, но изгуби и красотата си. Кому не е дадена красота? На всеки човек е дадена красота, но не се минават 20 – 30 години, и човек изгубва красотата си.

Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на природата; и тогава се добива красотата. Все за красотата говорите, дайте ми един пример какъв трябва да бъде красивият човек. Но виждам красотата в настоящето и в бъдещето – с туй оправдавам нещата.

Не, красотата не може да служи като повод за любов. Питаме: можели да се обича умряло куче, паяк или свиня? Тъй щото, когато се казва, че някой човек се обича за красотата, и това е вярно, защото красотата е външен израз на Истината. Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Когато се говори за красотата на една книга, тази красота изисква, щото книгата да бъде хубава по съдържание.

В това, именно, седи красотата на живота.

От тези фази на живота има милиарди форми, които съставляват красотата на този живот.

Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. След това той може да напише и своето мнение за красотата. Красотата е привлекателна сила. Красотата привлича и мъже, и жени. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най-мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма.

При това положение ние отричаме красотата изобщо или красотата на отделните части.

И наистина, красотата се проявява чрез движения. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека.

Да живее човек и да се радва на красотата на живота, това значи да се проникне от великите идеи на Духа; колкото по-високи са мислите на човека, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмислен е неговият живот.

Всеки трябва да знае, че красотата и смисълът на постиженията седи повече в приготовленията за тях, отколкото в самите постижения.

Ако имате един приятел, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуват картина, която представя красотата, но и двамата се критикуват, печелят ли нещо? Единият казва на другия: Очите, носът, устата в твоята картина не са правилни.

Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!“ Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.

Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти да бъдеш красив. Турците имат една поговорка за красотата. Красотата е велик подтик, велик импулс в живота на човека. У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата. Отде иде красотата, как се създава тя? – От човешката мисъл. В този смисъл, що е красотата? – Мускулна тъкан, в която мускулите са хубави съчетани, с голяма пластичност. И целият свят да му дават, и всичкото богатство на света да му обещават, той трябва да каже: „Не, за нищо в живота си, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека.

Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н.

Красотата на един уд не седи само в неговата съвършена форма, но и в приложението на този уд. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. Казвам: зад красотата седи истината. Който иска да знае, какво нещо е красотата, какво е животът, какво е светлината и какво – любовта, той трябва да има готовност да изпълнява волята Божия.

Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. Правете наблюдения върху очите, върху посоката на погледа, върху най-слабите помръдвания на носа, на устата в различните хора, за да си извадите сами заключение за красивите линии, както и за красотата на човека. Тъй щото, когато говорим за красотата в живота, имаме предвид проява на разумния живот чрез чувствата. Красотата на третия тип наричат „духовна красота“. И тъй, дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нещо възвишено, Божествено. Велико нещо е красотата. Засега малко хора са красиви, но всички носят красотата в себе си като заложба. В своите първични форми красотата действа възпитателно върху човека. Красотата, вложена в човека, е в състояние да заличи лошото, което се проявява в характера му. По този начин ще внесат чувството към красотата като необходим елемент при възпитанието на младото поколение. Бъдещите хора трябва да служат на красотата. Ако някой човек е природно красив и наследил от майка си красотата, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Като ученици, вие трябва да се стремите към красотата, като нещо съществено в живота ви. Докато е красив, човек се радва на живота; изгуби ли красотата си, той престава да се радва на живота, но и хората вече не му се радват. И животните се влияят от красотата. Красотата е израз на Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т.е. свързване с природата, за да се оформи човешката уста. Красотата е колективно благо на цял народ, на цялото човечество. При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено. Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми.

Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне.

В това седи красотата и величието на Божествения живот. Всъщност красотата на живота седи в разнообразието, а не в различието.

Има известни числа, известни величини, които определят красотата на човека. Когато хората навлязат в прозаичния живот, навред слушат да се говори: Едно време имахме повече любов, но сега любовта ни се намали; едно време имахме повече живот в себе си, но сега животът ни се изгуби; едно време бяхме красиви, но красотата ни вече изчезна. С една дума може да се каже: Красотата на живота седи, именно, в това, че и друг свят съществува, и Бог съществува. Първото нещо: свържете живота със силата, знанието със светлината, красотата с любовта, а любовта – с вътрешната връзка! Съвременната култура, наука, както и съвременното човечество са се спрели при второто положение. Силата има смисъл, само когато се свърже с живота; светлината има смисъл, когато произтича от знанието; любовта има смисъл, когато се подтиква от красотата. Слизат ангели на красотата. Красотата, свързана с Любовта, това е Небесната Дева, облечена с дрехата на Любовта и Мъдростта. И тъй, на онези от вас, които са скръбни, безсилни, казвам: дръжте се за силата! На онези, които не са красиви, казвам: дръжте се за красотата! На онези, които са невежи, казвам: дръжте се за знанието! На онези, които живеят в безлюбие, казвам: дръжте се за любовта!

В това разнообразие именно седи красотата на живота.

Красотата на живота седи в това, да знаете само някои неща, някои неща да не знаете, а други пък съвсем да забравите.

Кой е най-паметен ден за слепия? За слепия най-паметният ден е онзи, в който за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му, и той видял красотата на света. По какво се отличава писателят? – По красотата на своя стил. Защо? Защото той беше жаден и уталожи жаждата си; той беше гладен и се насити; той търсеше красотата и я намери.

Красотата на живота седи във вечното опресняване или обновяване.

Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Срещна някого, погледна го, зарадвам му се. – Защо ме гледаш? – Радвам се на красотата ти, радвам се, че Бог живее в тебе. – Отде знаеш това? – Виждам Го.

Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата в природата.

Всяка форма, или всеки предмет се оценява по своите качества; красотата – по своите накити; умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата – по своето благородство; духът – по своята сила. Какво представят тия цветя, няма да обяснявам, но ако бих ви казал, че те са живи цветя, тогава само бихте разбрали красотата на живота. Как ще помогнете на човек, който е изгубил окото си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели? Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи. Казвам: когато за пръв път човек е почувствувал красотата и пожелал да бъде красив, едновременно с това възникнал в него стремежът към красиво лице, към усъвършенстване линиите, чертите на своето лице.

В неравенството именно седи красотата. Това именно представя красотата на живота.

Помнете: Красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си.

Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние.

Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние.

Когато някой пожелае да пипне любовта, с това той нарушава чистотата и красотата на любовните отношения.

Като изучавате службата на своите органи, дохождате и до отвлечени въпроси, запример, какво представя изкуството, красотата и т.н.

Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата.

Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния.

Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло. Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голямото зло, грозотата е най-малкото зло.

Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни от други.

В разнообразието е красотата на живота.

Когато жената се разгневи, нека си представи десет красиви момци, които минават мълчаливо пред нея. – Божествено ли е това? – Защо да не е Божествено? Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека.

Красотата е подобна на меда. Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си.

Щастието и красотата се постигат само чрез музика, чрез художество и чрез поезия. Например, красотата е необходима в живота на хората, но те трябва разумно да се ползуват от нея. Как си представяте ангелите? Като стари, набръчкани баби и дядовци? Не, красотата не се заключава в бръчки.

Способността, красотата на човека са качества, които заслужават вниманието на хората.

Ето един метод за придобиване на красотата. Няма по-хубаво нещо от красотата в света.

Видял ли е той нейната красота и младост ? С очите си той не е видял нито младостта, нито красотата й, но с пипането на ръката и лицето й оживява пред него. Чрез зрението си ще познаете красотата и обходата на любовта: ще видите каква е косата на любовта, дали е черна, руса или бяла.

Съвременните хора се стремят към красотата и като не могат да я постигнат по лесен начин, те прибягват до външни, козметически средства, като боядисват устните си червени, веждите – черни, лицата – бели и т.н.

Същото може да се каже за красотата и за добротата. Коя е причината за това? Една от причините е следната: Лошите хора постоянно мислят за добрите, вследствие на което се свързват с тях и стават красиви; добрите хора пък често мислят за лошите и губят красотата си. С една дума, новият живот изключва всичко отрицателно, всичко грозно. – „Ако аз съм грозен?“ – Изключи грозотата от съзнанието си, постъпвай по правилата на красотата, по правилата на новия живот и ти ще станеш красив. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата ѝ, че неусетно заспал.

Ученикът отива при учителката и започва да говори за добрината, за красотата на своя учител и т.н.

Обаче човек не може да бъде красив, ако не е развил в себе си ония центрове, които са причина за красотата.

Някоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пенсионират го, става религиозен; някой философ изгубва на стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; някоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Обаче, красотата на къщата не подразбира красота в живота, нито неговото подобрение.

Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може да постигне.

Красотата на живота седи в разнообразието. В какво седи цената и красотата на някоя плоча, намерена нейде в земята още от най-стари времена? В разнообразието на надписите по нея. При създаването на човека, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа.

Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата.

Те първи се качват на върха на планината, дето слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота. Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата? Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения.

Какви са отношенията на сина към бащата? Какви са отношенията на момъка към момата? Когато момъкът срещне една красива мома, какво ѝ говори? Той ѝ говори за красотата като израз на Истината. После, като погледне какъв път му предстои да минава, с какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота.

Красотата на живота седи в незавършените процеси.

Ако отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите една малка част от някоя статуя, можете ли от тази малка част да съдите за красотата на цялата картина или статуя? — Не може. По същия начин и ние някога анализираме една малка част от някой човек и се произнасяме, а с това се изгубва красотата на цялото. Красотата седи в целокупността на нещата.

Красотата и силата на по-хубавия човек хвърлят тъмно петно, сянка върху съзнанието на първия, и той остава недоволен. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота? Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като светлината. Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Някои ще кажат: „Човек не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не човек трябва да бъде красив! Човек трябва да бъде и грозен! Чудни са хората! Човек трябва едновременно да бъде и красив, и грозен! Красотата и грозотата са две положения за човека. Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Красотата няма да го задоволи. В дадения случай нас не ни интересува добротата, нито красотата на човека. Добротата и красотата са външната страна на живота. Ако любовта на другите хора ни радва, и нашата любов ще ни радва; ако красотата на другите хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другите хора ни радва, и нашето добро ще ни радва.

Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат.

После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби.

В това се заключава красотата на новия живот и на новата култура. Като отвори очите си, човек вижда красотата на света. Това показва, че красотата на духовния свят е затворена за него. Има смисъл да затвори човек очите си във време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свят. В цялото тя не е грозна; вън от него тя губи красотата си и минава за грозна.

Слѣдователно, красотата не ражда Любовьта. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ.

Какво липсва на портрета? – Красотата, която прави човешкото лице велико, вдъхновено.

Значи на физическия свят красотата и интелигентността се използват за користолюбиви цели. И тъй, щом сте дошли на земята, трябва да разберете в какво се състои смисъла и красотата на живота.

Но красотата е голям слон.

Човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл.

И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет.

В промените е красотата.

В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят.

А когато се отнася до външния изглед, красотата, която може да добие тялото чрез дрехата, то е друг въпрос. Не само това, но от тия извивания, от формата, от красотата и вида ще извадя и неговия морален облик какъв е, и степента на моралната му сила.

Красотата на живота седи в разнообразието. Мислете за красотата, ако искате да станете красив.

Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи нито на физическия, нито на духовния свят, но се проявява чрез тях. Красотата е достояние на Божествения свят. Красотата е идеал за човека. Красотата радва човека. Колкото пъти и да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея, не я отминавайте. Каквато и да е красотата, тя внася нещо хубаво в човешката душа. Красотата е едно от великите блага на живота.

По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него. Красотата, това е израз на живота. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота.

Красотата на живота се заключава във великото разнообразие.

Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване.

Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш.

В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие.

Обаче, красотата на света е повече външна. Ако се вгледате в едно красиво човешко лице, ще забележите в него желания, които нарушават красотата му.

За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на природата, да дишате чист въздух, да се упражнявате, с цел да развивате органите си. Това значи, да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето, също така да изправят всички изкривявания на лицето и на тялото, унаследени от далечното минало.

Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата.

Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек.

Като отиде на гроба на своя ближен, той трябва да вдигне камъка оттам и да му каже: Стани и повече не греши! На учения, който изгубил знанието си, той трябва да каже: Стани и повече не греши! На момата, която изгубила красотата си, той също трябва да каже: Не се смущавай! Ще придобиеш отново красотата си, но повече не греши! Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят.

В смяната е красотата на живота.

Колко пъти се е поглеждал в огледалото, да не би да е изгубил красотата си! Ако види, че красив, радва се. Ако намери, че е изгубил красотата си, скърби и въздиша. Човек трябва да бъде красив! Преди да дойде красотата, той трябва да придобие няколко елемента, които съвременните хора не взимат във внимание. Красотата не принадлежи на физическия свят. И в красотата ти, и в грозотата ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал? Защо не носите и страданията, както носите радостите? Една мома се оплаквала на едного, че много се измъчвала от любов. – Дай тази любов на мене, аз ще се справя с нея. – А, не я давам.

И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата. Ако красивата мома се ожени, ще изгуби красотата си. Като видите богатствата и красотата на някой човек, вие можете да се захласнете.

Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял.

Псалмопевецът казва: ”Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! – Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш.

Какво придобива от това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя живот.

Със своята прозрачност, прогледност, стъклото обръща внимание на хората да се освободят от своя егоизъм, да прогледат, да видят красотата на Божествения свят.

Защо човек се стреми към красотата? – Защото красотата е необходимо качество на неговата душа. Душата се стреми към красотата. Следователно, на физическия свят красотата се изявява в завършените форми. Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. В ангелския свят красотата е вътрешна. Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате законите на красотата, да знаете как да изправите чертите на лицето си. Представете си, че ви дадат задача да опишете красотата. Как ще я опишете? Чрез какви линии може да се опише красотата? Казвате, че някой човек има красиви движения. В какво седи красотата на движенията? Да мига с очите си, да маха с ръцете си на една и на друга страна, това не означава красота.

Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Красотата е един външен израз на съзнанието, разширение на съзнанието. Казвам сега, ако вие се пренесете в един свят с по-широко съзнание, ако се пренесете при ангелите, вие един ангел от друг по красотата не може да различите. Красивият човек, ако красотата е пластична, той има всичките качества, защото в него животът се развива правилно. Трябва да разбирате този вътрешен закон за красотата, да знаете къде какво да измените. Ако сега ви кажат, опишете красотата, как ще я опишете? Вие имате известни идеали за красотата, но как ще я опишете? Външните линии на красотата какви са?

Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява.

Като гледате образа на човека върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. – Какво не харесвате в него? – Черния цвят. – Ще кажете, че някой човек е красив. – Красотата на човека се заключава главно в линиите.

Кой е по-учен човек: който може да намалява погрешките на хората; или, който може да им помогне - да се развие хубавото, красивото у тях? Що е красотата? Често казвате, че някой човек е красив. Кои са отличителните белези на красотата? Лесно е да се каже, че някой човек е красив, но трябва да се отбележат чертите на красивия човек, всеки да познава красотата. Слабият човек иска да бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата, учеността и здравето и как ще го постигнат, не знаят.

Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. За да възприеме човек истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нещо особено.

Вие имате понятие за красотата, каквато познавате на земята. Видите ли такива линии на човешкото лице, ще знаете, че красотата е зад тях. Той вижда красотата във всичко. Красотата е творческа сила. Както любовта произвежда огън и топлина, така действува и красотата. Като се качвате по върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, Който е създал цялата вселена.

Природата обича красотата и всякога се стреми към създаване на красиви форми. Той е свят на красотата: Той създава формите.

Види ли някоя красива мома, той се радва на красотата й, без да опетни с нещо нейната душа. — "Ама тя го целунала.

Красотата не е нещо физическо. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Губя силите си, губя красотата си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност.

Красотата не е нещо физическо. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят. Изгубих силите си, изгубих красотата си."

Отклони ли се от естествения живот, човек започва да губи красотата и пластичността на движенията си.

Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере, къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. – Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очите, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място – не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очите му, все ще сгрешите. – Защо? – Защото устата, очите, носът, ушите, езикът са органи, предназначени за някаква служба, но не и за израз на красота. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието. Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот.

Никой не може да опише в какво седи хубостта, красотата в лицето на един добър, любещ човек. Как ще опишете красотата, ако трябва да я опишете? В какво седи тя? Ще кажете: „В хубавото лице, в сините очи."

Красотата на живота се заключава в отдалечаване и приближаване на нещата, но човек трябва да знае кога може да стане това.

В това именно, седи красотата и хубостта в света.

В разнообразието, именно, седи красотата на живота.

Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Красотата на живота седи в голямото разнообразие.

Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.

Красотата има външни и вътрешни качества.

Какви са качествата на красотата? Тя има външни качества. А ако той не е умен, красотата му ще стане играчка, пак ще я използват хората, но от тази красота той няма да има никакви постижения, защото красотата сама по себе си е една сила.

Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.

Питам, защо човекът на истината говори истината? Защо е красотата на някой човек, който я добил като дарба, ако тази красота не съответства на едно красиво сърце и ако на това красиво сърце не съответства един красив ум, и ако на този красив ум не съответства една красива душа, и на тази красива душа не съответства един красив дух? Питам, колко струва тази красота на човека? Той казва: „Аз говоря истината."

Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света.

Ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртъв за истината.

Красотата на живота седи в разнообразието на мисълта.

Красотата от тебе зависи.

Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му.

Красотата на човека не може да бъде негов идеал. Защо? Защото, ако човек днес е красив, утре може да изгуби красотата си. Разумният, даровитият носи красотата си отвътре, да не се спъва в развитието си.

Красотата на човека не е идеал, красотата на човека е само едно средство.

Много писатели описват красотата на природата при залез на слънцето, художниците я рисуват при същите условия, но и едните, и другите правят ред погрешки. Красотата на природата при залез на слънцето е кратковременна, а при изгрев – продължителна, защото слънчевата светлина тогава е възходяща. Да придобиеш вечния живот, това значи, да видиш красотата на нещата, да опиташ силата и мощта на своя Създател.

Питам, защо той не казва да се гледа красотата на планините при изгрева на слънцето, ами вечер? Понеже залезът е по-достъпен на хората, а малко хора са правили своите наблюдения при изгрева на слънцето. Затова именно той обръща внимание на хората да гледат красотата на планините привечер, а не при залеза на слънцето. Красотата при изгрев е възходяща. Следователно всички писатели разглеждат сега красотата при залеза на слънцето.

Че някой път грозотията е по-хубава, отколкото красотата.

Красотата, разумността представят идеал за човека, но ако не знае как и къде да ги приложи, те създават ред нещастия.

Когато красивата мома избира красотата, тя е идеал заради нея.

В няколко години само те изгубват красотата на своите линии и се обезобразяват.

Ако мислеха повече, те нямаше да остаряват толкова скоро, а същевременно щяха да се ползват от красотата, която природата е вложила във всяко нещо.

Ако мислеха повече, те нямаше да остаряват толкова скоро, а същевременно щяха да се ползват от красотата, която природата е вложила във всяко нещо.

Какво ще се ползвате от доброто свирене, говорене, отнасяне на един човек към вас, ако сте сляп и глух, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползва красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползва светлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползва от благата на живота и на природата, човек трябва да знае, с какви сили, с какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива.

Ако вашият инструмент не е правилен, не може да възприема светлината, вас какво ще ви ползва красотата на природата? Или ако в света има знание, и вашият ум не е способен да възприеме знанието, вас какво ще ви ползва това знание? Значи непременно човек трябва да разбира себе си, да разбира своите способности, това, което му е дадено, да развива и да знае азът в какво седи.

Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто. - Ама не съм красив. - Един ден ще проявиш красотата си. - Не съм добър. - Някога ще проявиш добротата си. - Не съм силен. - В бъдеще ще станеш силен.

Ако човек е красив повече, отколкото трябва, красотата му ще бъде товар. Най-после Бог чул молбата й и изпратил един ангел, да се всели в нея, да й предаде малко от красотата си. Момата се радвала на красотата си, а те плачели. Щом влезе в стомаха на човека, тя изгубва красотата си и започва да плаче. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно. Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството.

В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота.

Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта.

Красотата е проява на мъдростта.

И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието.

Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.

Да бъда красив, да стана красив, да разбирам красотата, да мога да я придобия.

Красотата е в разнообразието на формите, а не в тяхното еднообразие. Който вижда мисълта му, вижда и красотата му. Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си възпял красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват.

Всеки иска да бъде красив, но той трябва да отговаря на изискванията на красотата.

В какво седи красотата? Вие казвате: „Искам някой да ни обича.“ За да ви обича някой, има два начина.

Ако обичате истината, пред вас ще се отвори прозорец, през който ще видите красотата на този свят.

От своя страна и той благодари, че е могъл да срещне красотата на пътя си.

Благодаря на Бога, че съм я срещнал, че съм видял красотата.

Всичко въобще работи за красотата на човека.

Любовта може да ви направи красиви, но ако нямате в себе си качествата на красивия човек, скоро ще изгубите красотата си. Значи, красотата съдържа всичко добро в себе си.

Той разчита на красотата си. Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Красотата не идва сама по себе си. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.

Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Всякога човек обича красотата. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. И красотата мяза на такъв един чек. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата.

В това се заключава красотата на живота.

Това не е красотата.

Красотата на живота е в разнообразието, обаче, законът и принципът при всички условия са едни и същи.

В туй седи красотата на живота.

Красотата на любовта се заключава в това, всички същества да ви обичат, а не само едно.

Говори се за красиви очи, за красив нос, за красива уста, за красиво тяло, но красотата не е в самите очи, нос, уста, тяло, но в това, което излиза от тях.

Той разбира, какво нещо е красотата, но не може изведнъж да я изработи.

Като какво красив искаш да бъдеш? Имаш идея за красотата и за хубостта, но не може да я нарисуваш. Някой от вас, който казва, че много знае, я нарисувайте красотата.

Не е лошо човек да се стреми към красотата.

Радвайте се, че има виделина в света, защото без нея нищо не бихте могли да различите: тя разкрива красотата и хармонията в Природата, които и ние сме дошли тук да видим.

Красотата на природата се заключава в крайното разнообразие.

Някой казва: „Едно време бях силен, красив и умен, но изгубих вече силата, красотата и разумността си“. – Защо ги изгубил? – Защото не са били негови.

Следователно, щом красотата могат да я вземат, назаем си я взел.

Любовта не се подкупва нито от знанието, нито от богатството, нито от красотата на човека. Следователно, ако обичаш някого, обичай го такъв, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му.

Какво представя красотата в живота? Красотата символизира общите идеи, които са вечни.

Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им.

Ако мисълта не е правилна, от очите на човека излиза груба светлина и той губи красотата си.

След това той отново започва да търси нещо, да задоволи глада си, да стане богат. – Дотегна ми сиромашията. – В това е красотата на живота. Бащата турил на лицето й една грозна маска, с цел да прикрие красотата й и така да я предпази.

В това, именно, се състои красотата и тайната на живота. Ако иска да бъде красив, той трябва да се стреми към красотата на ангелите.

Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Така ли е всъщност? Бог е дал възможност на човека да гледа красотата и величието на природата, да възприема нежните песни на изворите, на птиците, сладкия говор на хората и т.н.

Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им.

С каквито дрехи да е облечен, прости или богати, красотата и съвършенството на тялото му веднага се забелязват. Красотата на облеклото не се състои в модата, но в чистотата.

Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си.

Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица.

Красотата на живота седи в разнообразието на нещата.

В това именно седи красотата на живота: старата година се готви да си отиде, а не си отива; новата година се кани да дойде, а не иде.

В това се заключава красотата на живота.

Красива е тази мома, но достатъчно е да отнемете нещо от лицето ѝ, за да изгуби красотата си. Тя ще изгуби красотата си.

Е, къде седи красотата? Никой не знае. Даже лудостта не е един израз на изгубване на красотата.

Смисълът и красотата на живота седят в служенето.

Ако дойде един ангел и види лицето ти, ще познае, че нямаш още израза и красотата на добрия човек.

Красотата представлява истината в човека.

Облеклата отвън са знание, а красотата на лицето какво представлява? Това е силата, чрез която знанието се прилага в живота. На същото основание може да преведете така: Как ще преведете тази красива мома? Красотата е израз на истината. Красотата е основа. Ако ти можеш да намериш красотата някъде и я гледаш, ти ще станеш постепенно като тази линия и като тази красота.

Смисълът, красотата на живота е в разумността.

Този човек губи красотата си, съзнанието му се помрачава, лицето му се покрива с тъмен воал.

В това се крие величието и красотата на живота.

Красотата на живота се заключава в разнообразието на мислите, чувствата и постъпките.

Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Красотата е в разнообразието. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.

Чрез светлата Любов се постига красотата в живота. Чрез светлата Любов се постига красотата на живота.

Чрез светлата Любов се постига красотата в живота.

Благодарете за светлината, чрез която виждате красотата в природата.

В това именно се състои красотата на живота.

За да бъде здрав, човек трябва да вижда красотата в природата и да я цени. Красотата храни човека.

За да бъдеш здрав, ти трябва да виждаш красотата в природата. Който иска да има правилно свиване и разширение, той трябва, като излезе вечерно време, да види линията на красотата. Красотата си има свое поведение. Ти трябва като погледнеш в природата да видиш в линиите ѝ къде е красотата или в изгрева трябва да видиш една линия на красотата; ако може да видиш тази линия на красотата, това е едно естествено състояние за тебе, и през целия ден ти ще бъдеш здрав, и мисълта тогава работи. Ако през него ден не може да намерите линията на красотата, то през целия ден ще има едно бълникане у тебе, или на ума ви, или на сърцето ви и работата не може да върви тогава.

Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество.

Той се е лишил от възможността да чувства лъхането на пролетния зефир, свежестта на планинската вода, красотата на утрешния слънчев лъч. Красотата на природата се заключава в малките, а не в големите неща. Погледне крака си, също го свързва със службата, която върши: движи се от едно място на друго, посещава планини, гори, поля, радва се на красотата на природата.

Спира ви някой и пита: „Защо си дошъл на земята?“ Ще отговориш: „Аз съм дошъл на земята за това, за което и ти си дошъл.“ – „Аз не зная защо съм дошъл.“ – „И аз не зная.“ Красотата е, именно, в незнанието.

Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си.

Волът, който върти опашката си нагоре-надолу, и той може да има копнеж да стане красив, но този копнеж е непостижим – в този живот той ще си остане вол, с красотата на вола, и такъв ще умре; той не може да стане красив като човек. Например виждате, че някой човек е красив, има красиви черти на лицето си като красиви плодове и казвате: „И аз искам да бъда красив”; обаче красотата е плод, за изработването или за узряването на който човек е работил с години, с векове – Красотата е Божествена идея. Започне ли някой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искаш да станеш щастлив, ти трябва да работиш върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатък не само върху лицето ти, но и върху цялото ти тяло, външно и вътрешно.” Няма по-желано нещо за човека от Красотата – тя придава на тялото пластичност, музика; когато красивият човек върви, движенията му са музикални. Пред Красотата и най-лошият човек отстъпва, пред Красотата и звярът коленичи – Красотата е Божествена сила, пред която всеки отстъпва. В една българска легенда още от турско време се разправя за силата на Красотата, за въздействието й върху човека. Питам кой накара този делибей да слезе от коня си, да се поклони пред тази българка и да отстъпи от злото? Красотата. Велика, мощна сила е Красотата като външен израз на Любовта! Срещне ли човек Любовта в живота си, той е срещнал красивата девица, която крие в себе си сила, мощ; от този момент човек отваря къщата си за всички и тогава той казва: „Срещнах Бога и разбрах смисъла на Живота.” Наистина, няма по-велико нещо за човека от това, да срещне Любовта, да срещне Бога – само Любовта е в сила да произведе в човека вътрешен преврат, да измени неговия живот, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човек. Божественото ще намерите в истински красивия, добрия и разумния човек – затова именно всеки търси Красотата, Добротата, Разумността. Красотата е копнеж на човешката душа; дали в себе си, или в другите хора ще намерите Красотата, това е безразлично – човек навсякъде я търси. И наистина, който веднъж само е видял красивото, великото, той никога не го е забравил; когато човек срещне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откъде се е взела тя, как се е придобила. Не е важно откъде е дошла Красотата, важно е какво тя може да направи от човека. Нито злото, нито Доброто се укрива – в това седи красотата на Живота. Вие трябва да внесете в себе си новата, чистата Любов на детето, знанието на сто и двадесет годишния дядо и красотата на младата мома, която със светлината си осветява целия свят – по този начин само вие ще се почувствате вътрешно силни, та като дойдат върху вас ред мъчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: „Нашето минало умря, днес ние сме толкова силни, че можем да се справим с всички мъчнотии и страдания.” Бог лесно заличава миналото на човека, ако той стане работник на Неговата нива.

Това е хубостта, това е красотата на живота.

Ти и сега си учен, но не съзнаваш това. – Ще отида ли на небето? – Ти и сега си на небето, но не го съзнаваш. – Искам да бъда красив. – Ти и сега си красив, но не знаеш, как да проявиш красотата си.

Новото има отношение към красотата в живота, а красотата - към настоящето.

— Кои линии правят нещата красиви: правите, или кривите? – Красотата в природата се дължи на кривите линии.

Всякога красотата произтича от кривите линии.

Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете.

Но красотата на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце, от неговата воля, или зависи от ума му, от душата.

Защо им е тази красота? Те мислят, че с красотата по-лесно ще ги харесат. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе някой виден момък, е копаня, в която всеки може да рови.

В случая, красотата ще й дойде на помощ. Макар и престъпник, този човек ще оцени красотата и ще отстъпи пред нея. Изобщо, доброто и красотата са сила, които преобразяват човека.

Крайната цел на живота не е нито в знанието, нито в красотата, нито в религията, нито във вярата. Какво виждаме в живота? Ученият губи знанието си, красивият губи красотата си, вярващият губи вярата си и т.н.

Ако крайната цел на човешкия живот беше красотата, ние не трябваше да изгубваме и красотата си. Красивият се насища от красотата си.

Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме гласа на ангелите; и такива очи, с които да виждаме красотата на ангелите. Ако наистина, красотата е символ на истината, защо светията не взе правилно становище към момата? Светията не е млад, но 80-годишен човек.

Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако красотата е образ на истината, защо в съзнанието на светията като се яви тази красива мома, защо той не може да вземе правилно становище.

Щом се отворят зрението и слухът му, той вижда красотата на живота, вижда поезията в него.

Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам и казвате: Знаем, какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадват. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Но красотата има сила да заповядва.

Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание; щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание; щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание. - Защо идват страданията? - Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки.

Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек.

Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си.

Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири.

Възможно е, красотата може да съблазни човека.

Ти ще поддържаш идеята за красотата, ще поддържаш идеята за добротата, ще поддържаш идеята за всички добродетели.

Тя е линията на реалността, линията на красотата. Някога линията на красотата се явява в очите, някога в устата, някога на лицето и го прави особено подвижно и изразително.

Има в човека една линия на красотата, която никой художник не е в състояние да я схване. Тази линия е линия на красотата.

Красотата и се заключава в една особена извивка, която определя човешката интелигентност.

Така е и в красотата.

От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради красотата й.

Брадата завършва красотата на лицето.

В какво се заключава красотата на човека? Кое е красивото в него? Казвате, че на някого очите са красиви, на друг носът е красив, на трети устата е красива.

В какво седи красотата на човека? Вие не може да проникнете в красотата на човека, да разберете доколко е красив и казвате, че очите му са красиви, че устата му е красива, че лицето му е красиво.

В красотата влиза хармонията. Това е външната страна на красотата.

В красотата влиза хармонията.

Какво представя красотата? - Тя дава живот, осмисля нещата и никога не се губи. Красотата е качество на човешката душа.

Аз имам особено понятие за красотата. Красотата дава живот на човека. Красотата, която се явява и се изгубва, това са временни рефлекси отнякъде, сенки са те. Но красотата е качество на човешката душа.

Тази богиня на красотата обича да се шегува.

Имате къща, но сте недоволни от нея, не харесвате прозорците – в какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли прозорецът на една красиво облечена мома? Не, красотата на прозореца седи в навлизането на изобилна светлина.

Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота.

Като влезете в него, вие ще се чудите на красотата му и ще си кажете: за такъв свят и ние сме мислили.

Коя да предпочета: красивата или добрата?“ – „Коя от двете повече обичаш?“ – запитал адепт. – „Красивата.“ – „Защо я обичаш повече?“ – „За красотата.“ – „Ако се ожениш за нея, ще имаш големи неприятности.“ Красотата принадлежи на целия свят. Готов ли си по всяко време да тропат на вратата ти, да дохождат хора? Всеки има право да види красотата, да се порадва, да я целуне. Някога тя била красива и поради красотата си паднала морално. Някога и грозните били красиви; в последствие изгубили красотата си. Всъщност, човек не погрознява, привидно губи красотата си. Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата.

Красотата е качество на човешкия ум, човешката душа, има си външен израз. В какво се състои красотата? Ще кажете: "Той има красиви очи."

Казваме за някого, че е учен човек – в какво седи неговата ученост? Или казваме, че някой е красив – красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи” – в какво седи красотата на тези очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да не са разсеяни, да не гледа едного, а да вижда другиго.

Какво нещо е красотата? Този човек отвън е красив, но стомахът му е развален, дробовете му са развалени; лицето му е красиво, очите светли, но дробовете не са здрави.

Къде се крие магията на това число? В това число се крие такава магия, каквато в красотата. Магическа сила съдържа красотата. – Чрез какво се изразява красотата? – Чрез ума, сърцето и волята, които познават условията и ги използуват.

Казвате: В какво седи красотата? – На ума, който схваща условията, на сърдцето, което схваща условията, и на волята, която схваща условията и разбира как да се ориентира.

Красотата никога не се изменя. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината.

Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Красотата е свързана със светлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината.

Истината подразбира свят на свободата и красотата.

В движението е красотата на живота.

В движението на природата е красотата на живота.

Онази малката мома, която е куца, грозна и навсякъде е подритвана, никъде не я приемат, ходи, скита, среща някого на пътя и той и казва: Вярваш ли, че аз мога да направя твоя живот щастлив, да ти дам това, за което твоето сърце копнее? И в какво именно седи това? Да й възвърне красотата, да й възвърне здравето от което се нуждае.

Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня.

Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Мисли, за да те посети красотата.

Щом стигнал до палата на царската дъщеря, умният царски син не извикал „Халказ“, както другите царски синове, но казал: „Дъще на красотата!“ – и конят изцвилил. Царският син веднага я хванал за ръката и казал: „Дъще на красотата, не бъди толкова жестока! Виж колко царски синове са станали жертва за една дума“.

И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.

Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества.

Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.

Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят.

Красотата на богатството е сиромашията. А красотата на здравето, това е болестта.

Красотата на богатството е сиромашията. А красотата на здравето, това е болестта.

Как ще си представите доброто, красотата? Колкото и да се говори за тях, мъчно могат да се обяснят. – Защо? – Защото не разполагаме нито с език, нито с време и пространство.

В какво седи красотата на един установен характер. Да кажем, вземете една форма на красотата. Някой път като започнеш да разбираш красотата, тя се изгубва. Виждаме красотата на небето.

"Изгряващата звезда показва красотата на нощта, изгряващото слънце показва славата на деня.

Питам: младата и красива мома има ли някакво отношение към нас? Красотата има отношение към Битието, а не към нас.

И там седи красотата.

Следователно, ако младата мома не запази красотата си, и старата баба не се подмлади, това показва, че те не са разбрали смисъла на живота.

Малко хора използват красотата, младостта, дарбите си за полза на човечеството. Като минаваш от светския в духовния живот, в първо време ще отслабнеш, ще изгубиш красотата си.

Не, когато хората не мислят, не чувстват и не постъпват като тебе, това е красотата на живота.

Красотата е била в нас едно обявление, и силата е едно обявление.

Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви.

Трябва да знаете къде е красотата на носа и после каква форма трябва да има.

Трябва да знаете къде е красотата на носа и после каква форма трябва да има.

Красотата и грозотата са също две състояния. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. В това е красотата на живота.

Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира. Какво лошо има в това, че две моми се карат за един красив момък? Какво лошо има в това, че хиляди хора отиват при една чешма с чиста вода, да си наливат от нея? Какво лошо има в това, че една красива мома не е доволна от друга, която погледнала красивия момък? Де е неморалното в това? Казвате: „Нима е добре, когато две моми едновременно гледат един красив момък и се карат за него? Красотата е достояние изобщо на всички същества без изключение. Но при красотата, в душата на човека се заражда едно кисело чувство.

Ред поколения, вашите деди и прадеди са живели с идеята за красота и днес са предали красотата и на вас. Бог говори чрез музиката, чрез знанието, чрез красотата.

Красотата е една терца.

Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората.

Красотата на ангелите не е външна, тя е вътрешна.

В това време очите ѝ се отвориха като на котка и в един момент лицето ѝ се измени – красотата ѝ изчезна.

Например, художникът говори за красивото, но какво, всъщност, е красотата? Казваш: „Красив е този човек“. – Къде е неговата красота? Отделете от него красивата линия, да я видят всички. Къде е красотата на тази линия? Красивата линия излъчва особена сила, особени лъчи. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие.

Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Можеш ли да се справиш с красотата? Ще кажеш, че Бог създаде красотата – всичко създаде. – Бог ли създаде праха? Прахът е резултат на човешките недоразумения. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома“. – Радвай се на красотата ѝ, без да желаеш да си като нея.

Красотата седи на един такъв пласт, че ако той се охлузи, веднага човешкото око се поврежда.

Красотата представлява тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не заема.

Красотата се заключава във взаимното подпомагане.

Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност.

Те казаха: Познай себе си в красотата, те дадоха високо място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност.

Затова всеки да си избере нещо специфично, върху което да работи: един да работи върху ръцете си, да им предаде хубава форма, друг върху вървежа си, да се научи да стъпва така, че да изразява музика, трети – върху красотата. – „Да се молим на Бога, да ни даде нещо наготово.“ – Молитвата е велико нещо.

То е все таки да ме питате какво нещо е красотата. Но кажете ми, колцина писатели има, които може да определят какво нещо е красотата. Но кое е онова специалното, което те привлича, което ти прави впечатление зад красотата. Тази сила, която седи зад красотата, е неизвестна. Значи красотата има външно облекло. Красивата уста, красивите вежди, очи, чело, нос, лице, това е дреха на красотата. Ти като видиш красотата, веднага ти светва.

Благодаря Ти за очите, които си ми дал, да виждам красотата в света. Красотата се поддържа с чисти, красиви мисли.

Казваш: „Аз искам да бъда красив“. – Какво може да ти допринесе красотата? – Много нещо допринася красотата, но трябва да знаеш как да я използваш. Казвам: Ако красивата жена и красивият мъж могат да се поставят един-друг на скара, красотата им е безпредметна.

Често говорите за красотата, искате да бъдете красиви. Красотата има отношение към правата мисъл.

Земята дължи красотата си на човешкия дух.

Земята дължи красотата си на човешкия дух.

Кои вежди са хубави? Коя уста е красива? Красотата подразбира красиви линии. В този поглед се крие красотата на очите.

Не е важна красотата на дрехата. Някои хора говорят за красотата, но трябва да знаеш в какво седи красотата. Някой казва: „Той е много красив човек.“ В какво седи красотата? Красивите очи не са онези, които гледат надолу и настрани.

Къде остана богатството, на което си разчитал? Красив си, но заболееш и изгубваш красотата си.

Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила. Красотата лекува. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък.

Две жени като дойдат, или две моми като дойдат, коя е пo-красива, коя е по-снажна? В живота красотата е една лечебна сила. Красотата лекува. Красотата има магическа сила. Красотата в този смисъл е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината, топлината и любовта.

Не, и красотата не дава щастието.

Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието.

Ако искаш да бъдеш красив, ще се обърнеш към Божественото начало, там е красотата.

Колкото по-долу се слиза, и красотата им се намалява.

Някога сте били красиви, но сте заспали един дълбок сън, и през това време някой ви е боядисал, сложил ви такива краски, с които сте изгубили красотата си. Красотата е признак на това, че сте възлюбили истината. Който използва красотата за своето развитие, той ще бъде благословен от Господа.

Казвам, красотата е външната страна на човека. Красотата е печат на Божието благоволение.

Казвам: Красотата е външната страна на човека. Красотата е печат на Божието благоволение.

Никой не разбира в какво се заключава красотата. Срещали ли сте човек, който представлява образец на красотата? И аз не съм срещал още красив човек в истинския смисъл на думата. Обаче има модел за красотата. Ако красотата може да те разтопи, тя не е за тебе.

Живееш сред природата, виждаш красотата ѝ и в тебе се явява желание да влезеш в контакт с нея. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. В тях е красотата на живота.

Красотата зависи от вечното разнообразие, което дава израз на великата природа.

Красотата зависи от вечното разнообразие, което дава израз на великата природа.

Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. И красотата принадлежи на по-висок свят от физическия. Не може ли да се радва само, без да си въобразява, че картините са изложени заради него? Трябва ли да се радва, че е попаднал в изложбата? Красотата не е за хората, а за ангелите. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползват от красотата. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата – своята пластичност. Красотата е във Божественото, във Великото Начало на живота.

Някой хора обръщат внимание на красотата на буквите. Красотата принадлежи на един по-висок свят. Красотата не е за хората на Земята, а за ангелите. И като минава някой ангел покрай някой красив човек, спират се, гледат го, знаят какво нещо е красотата.

Показа му красотата на лицето.

Кое заставило милионера да му даде пари? За красотата му ли? За хубавото свирене ли? – Той искал да се освободи от него, нищо повече.

Кое заставило милионера да му даде пари? За красотата му ли? За хубавото свирене ли? Той искал да се освободи от него.

Ако си красив, красотата е сила.

Ако си красив, красотата е сила.

Красотата зависи от ред условия, които човек може да си постави – външните, физическите, духовните и божествените.

Красотата зависи от ред условия, които човек може да си създаде.

Трябва ли да ви съблазнява красотата, която е образ на истината? След като се помолил, светията се свързал с разумния свят, отдето получил следния отговор: Остави своята молитва настрана и свърши работата на момата.

Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. И красотата принадлежи на по-висок свят от физическия. Не може ли да се радва само, без да си въобразява, че картините са изложени заради него? Трябва ли да се радва, че е попаднал в изложбата? Красотата не е за хората, а за ангелите. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползват от красотата. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата – своята пластичност. Красотата е във Божественото, във Великото Начало на живота.

Защо не се радваш на красотата и знанието на човека? Не можеш ли да бъдеш учен като него? Кое може да те направи учен? Ще работиш, ще учиш и ще придобиеш знание.

Дето има пластика, там е красотата. Значи и идеалът, който има отношение към красотата, е пластичен, устойчив.

Дето има пластика, там е красотата. Значи и идеалът, който има отношение към красотата, е пластичен, устойчив.

Хармоничното движение е движение на красотата. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, но не съм достигнала върха на красотата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата на природата. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Ако те натежат, и красотата изчезва.

В какво седи красотата на една мома. Когато тия черти се изгубят, красотата изчезва.

Казваш, например: „Да бях красив!“ – Ти си красив, но красотата ти не се е проявила навън. Ако разбираш законите на красотата, можеш да станеш красив.

Казваш например: „Да бях красив!“ Ти си красив, но красотата ти не се е проявила навън. Ако разбираш законите на красотата, можеш да станеш красив.

Някой седи, гледа и казва: „Красив ли съм?“ Аз имам понятие за красотата.

Светлината може ли да я хванеш? Но красотата седи в това, че не може да я уловиш. Но красотата със себе си носи известни отговорности.

Красотата на живота седи в светлината. Може ли да хванете светлината? Красотата е в това, че не може да я уловите. Но красотата носи със себе си известни отговорности. Силата, богатството, красотата са един товар.

В това, именно, се състои красотата на живота.

Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш!“ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете. Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“.

Почне да губи красотата си.

Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта.

Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното.

Имате ли поне един приятел, в когото абсолютно да не сте се усъмнили? Имате ли един приятел поне, към когото да не е минала поне една съблазнителна мисъл? Питам тогава: Де седи красотата на вашия живот? Ако някой ваш приятел се облече с най-хубавата си чиста дреха и мине покрай един, втори, трети, четвърти свои приятели и всеки от тях направи по една резчица, като го срещнете после, ще го попитате: „Защо дрехата ти е така надраскана?“ Всяка резчица показва, че кой как е минал покрай него, е направил по една резчица на неговата нова, чиста дреха. Ти си една красива мома или един красив момък, но един ден загубиш красотата си, здравето си и умираш разочарован.

Качество на Слънцето е чистотата, а качество на Луната е красотата. Чистотата и красотата са един израз, една норма. Чистотата е вътрешната страна, а красотата е външната страна на физическия свят. Красотата е духовната страна. Пример за красотата и чистотата е разумността на човека, това, което е в Божествения свят. Щом си нечист, красотата ти е слаба. Външната страна на красотата се регулира от Месечината, понеже образа на Слънцето не го виждаме. В Стария Завет имахме опит с Данаила и другарите му, които искаха да ги хранят с царска храна, но те казаха: „Моля ви се, дайте от царската храна на другите, а на нас дайте от простата чиста храна, която се състои само от плодове.“ – „Може да се развалят лицата ви, да изгубите красотата си, а с това ще ни подложите на големи изпитания, да изгубим службата си.“ – „Не, направете опит само за 10–15 деня и ако видите, че нашите лица се развалят, тогава ни дайте от царската храна.“ Но, оказа се, че от тази храна не се развалиха лицата им. А красотата на човека е израз на неговото здраве. Красотата е признак на това, че органите, които съставят човешкото тяло, изпращат равномерно своята енергия и възприемат равномерно необходимата за тях енергия. Това е по отношение на двете неща – красотата и чистотата. Та, първото нещо е красотата. Защото богатството е обусловено от красотата и чистотата. Животът може да функционира физиологически (?) само при две условия. [При условието на красотата], на което Луната е емблема и при чистотата – силата на вътрешния живот, на който Слънцето е емблема. Казвам: Тайната седи в това да бъдеш облечен в красотата, да бъдеш облечен в чистотата. Мислете една година наред върху красотата и чистотата и няма да сгрешите. Красотата и чистотата са среброто и златото, Месечината и Слънцето, които имат известно съотношение помежду си.