Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им.

Достатъчно е да проучи земята, слънцето, енергията, която то отделя, за да схване отчасти величието на космоса.

Това наричам забременяване на космоса с една велика идея. Не мислете защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение в космоса.

Така е започнало създаването на космоса.

Тази тъмнина искала да измени своето състояние, станала активна, образувала космоса.

Не е било време в историята и живота на космоса, Христос да е забравил някого.

Тази жива картина е свързана с четирите полета на Космоса, свързана е с Рая.

Най-твърдиятъ прѣдметъ, най-твърдото вещество, което сега е образувано, то е тази центробѣжна сила, която е концентрирала всички сили на козмоса, да работи за този прѣдметъ. Това не сѫ философски твърдения, това не сѫ умувания, това не е хипнотизиране, това не е омагьосване, това е една велика философия въ живота, която да ви направи не щастливи, а да ви направи съ крѣпъкъ духъ, свѣтли умове и чисти сърца, да ви направи граждани на това Царство, което сега влиза въ козмоса на вселената.

И ако искате да обърнете тази душа, вие ще измените целия ред на Космоса. Следователно струва си да бъдем ученици на Великото Бяло Братство, понеже учителите на това Братство държат целия архив на Космоса.

Това отношение определя и отношението ви към космоса. На всекиго се случва поне един път през годината да бъде представител на космоса, ако не за цял ден, поне за една секунда. Христос е първата сродна душа в космоса.

Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса.

Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога.

Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса.

Тъй както в космоса има закони, които действуват навсякъде, всичко се следи.

Аз зная, кой движи космоса.

Следователно дойдете ли до живота, не го търсете вън някъде, било в космоса, било в слънцето.

Това е нашето призвание в космоса.

Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено.

Казва: „Какъ го търпишъ?“ – Ами Господь какъ търпи всичкитѣ наши глупости? – Мислите ли вие, че ние при онова сѫщество, което е създало свѣта – ние всѣки день се молимъ, философствуваме, мислите ли, че при тази интелигентность, която е създала космоса, ние седимъ по-горѣ отъ този човѣкъ? – Ние трѣбва да бѫдемъ подобни Нему.

Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават.

И тогава казвам: първокласен математик е този, който може да решава всичките задачи, не само всичките задачи в космоса, но тези, които животът може да създаде.

Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години.

При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.

Не, това са факти вътре из космоса, но трябва да се отворят нашите очи, да видим тази велика Истина, която прониква навсякъде.

Всичките умрели хора така свършват, но живият човек в света, в Природата, в Космоса има един дълъг път. Аз говоря сега за космоса на човешкото съзнание, защото има един Космос, който е извън човешкото съзнание – той е съзнанието на ангелите, или космосът на ангелите, който е различен от космоса на човека. Когато един ангел разсъждава за Космоса, в неговия ум има такива неща, които един човек даже и насън не е видял, и наум не са му идвали.

Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса, като Любов.

Да направиш едно добро, това е велик, свещен момент в живота на цялото човечество. – Защо? – Защото то се предава на космоса, на цялото човечество, на всички разумни същества, както и на Бога.

И аз го обхващам, но как? Да обхващам козмоса и да го разбирам, то са у мен две различни идеи.

Човешката душа в малка форма показва границите на космоса.

Та ще се съобразявате с онзи велик закон на космоса, който действува хармонично във всички направления. Първичната идея, която съществува в космоса, разбира: към Божествения двор, към Божествената държава трябва да се движим. Трябва да знаете, че всичко в космоса има съвсем друго предназначение, отколкото тук на земята.

Та ще се съобразявате с онзи велик закон на Космоса, който действа хармонично във всички направления. Първичната идея, която съществува в Космоса, подразбира движение към Божествения двор, към Божествената държава. Трябва да знаете, че в Космоса всичко има съвсем друго предназначение, отколкото тук, на Земята.

Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.

Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква.

Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.

Аз съм в космоса, аз съм и извън космоса. Извън земята съм; извън слънчевата система съм; извън космоса съм. Реално е само онова царство извън земята; реално е само онова царство извън слънчевата система; реално е само онова царство извън космоса.

То било четвъртия день при създаване козмоса.

То било четвъртия ден при създаване космоса.

Какво представлява този ненужен материал? – Той е известна материя в Космоса, която се дължи на изостанали същества в своето развитие.

Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь.

Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ.

Колкото и да си го представяте като допустимо, според сегашните закони на Космоса то е невъзможно.

С Космоса се обяснява смисълът на вътрешния живот у човека.

Нашата земя е на границитѣ на козмоса.

Нашата земя е на границите на космоса.

Значи, животът е най-малката величина в космоса.

Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса.

Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.

Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса.

Следователно, в сегашния бит на космоса са влезли по-разумни същества, отколкото са били по-рано.

И тъй главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в космоса. Намери ли веднъж мястото, което заема в космоса, той ще изпита такава радост, каквато никога в живота си не е изпитвал. Главният въпрос, който често трябва да си задавате, е следният: Какво място заемате в космоса, каква специална служба имате в общия живот? Ако запитате някого на каква служба е, той ще ви каже, че е или някъде по финансовата, или по търговската част, или учител, или инженер и т.н. В това отношение всяка душа заема определено място и определена служба в космоса. Свободен е само онзи, който е намерил своето място в космоса.

Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в космоса.

Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса.

Когато хората са решили да изучават космоса, те са слезли на Земята.

Понеже човешкият дух е разумен, за да се избави от големите наводнения, които стават в Космоса, той е поставил определен ред. Само най-напредналите, само най-великите духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в Космоса, знаят какво нещо е време и пространство.

Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи велик организъм на космоса.

Всеки ангел има определена мисия в космоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при вас, то е само да ви предаде някакво благословение от Бога. Рече ли да остане дълго време при вас, в космоса ще настане вътрешна промяна, вътрешна дисхармония.

Те са колективни прояви на космоса.

Когато използува влиянието на всички слънца в козмоса, човек дохожда до съвършенство.

Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса.

Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса.

Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса.

Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса.

Нашето сърце трябва да бие ритмично, тъй, както бие сърцето на козмоса.

Като минаваш този път, ти ще придобиеш нови опитности, чрез които ще разрешиш поне една от най-малките задачи на космоса. Много от страданията и радостите на хората се дължат именно на някакви промени в космоса или на страданията и радостите, които други същества преживяват, а те ги възприемат.

Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на известни места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко; това неправилно разпределяне на енергиите създава нещастия и страдания, то е причина и за недоволството в човека.

Едната опорна точка е горе в Космоса, а другата – в човешкия живот, в човешката душа.

За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята.

Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“. – Щом имаш особено мнение, кажи къде ще бъдеш след 10 години, какво ще бъде материалното ти положение, какви промени ще станат в космоса и т.н.

Ти си един мошеник, пък казваш: «Никой не се грижи за мен.» Ти искаш Бог да напусне работата Си, да мисли заради тебе, да се спре Той в козмоса.

Според обясненията на някои учени, кармата не е нищо друго, освен странствуване на човешката душа из космоса.

Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога.

Ако мисълта на човека се отразява върху космоса, тя е Божествена.

Значи, има случаи, когато линията на съдбата на някои хора съвпада напълно с общите течения на космоса.

Доброто има отношение към космоса.

Погледнете на небето, на небесните светила и ще разберете, с каква точност е създаден този свят! При създаването на космоса са взели участие най-учените същества.

Вие започвате да страдате и казвате:"Остави ме моят приятел!" – Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас.

Казвам: една от задачите на съвременния човек е да разбере смисъла на своя живот и отношението му към цялото, към космоса.

Значи, хората са излезли от една грамадна земя в космоса и са дошли на земята да работят, да учат. Съвременните учени казват, че слънцето на космоса е 75 милиона пъти по-голямо и с по-силна светлина от нашето слънце. Въз основа на това, аз правя следното сравнение: в космоса също така съществува земя, която вие някога сте напуснали, за да дойдете на нашата малка земя.

Изпълнението на волята Божия подразбира: всичко, което се върши в света, да е проникнато от такава красота и хармония, която да е в пълно съгласие с космоса. При това положение, животът на човека ще бъде в хармония с общия живот на космоса. И оттам: всяко нарушение във вашия живот е по-малко или по-голямо отклонение от общата хармония на космоса.

Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.

Енергията в малките монади, която постепенно се усилва, е причина за движението в космоса.

Целият процес в космоса са тия енергии, които се усилват.

И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика.

Обект на доброто и на злото в космоса е човекът. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на космоса нещата нямат край.

Енергиите, които минават през мозъка и през сърцето, са радиоактивни сили на космоса, които вие някога съзнавате, а някога не съзнавате. Личните чувства са необходимост, както за космоса, така и за човека специално.

Казвате, че Господ е създал космоса, с всички планети и слънца.

Той казва, че неговата теория е навсякъде, както козмоса.

На теория мнозина знаят, къде се намират Китай, Япония, Патагония, Мексико, както и най-забутаните провинции и държави, но, какво е отношението между различните провинции и държави, какво е значението им в космоса, малцина знаят.

Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса.

Какво представя Божественото учение? – Божественото учение ни учи, как е създаден космоса, как трябва да живеем, как трябва да се развиваме. – Какво представя любовта на земята? – Тя определя вътрешните отношения, които съществуват между хората.

Този е целият стремеж на космоса, той има всичките реторти.

Трябва ли човек да държи само себе си в съзнанието си? Какво представя човекът? – Една буква от голямата азбука на козмоса.

Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в козмоса.

В развитието си, човешкият дух е минал през всички форми, които съществуват в космоса.

Всички форми, които виждате в космоса, това са формите, през които човешкият дух е минал.

Светлината пък е мастилото, с което се пише историята на космоса.

Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас.

Доброто, като елемент в космоса, внася подтик във всички живи същества, във всички звезди и планети.

Ако ти препратиш тази мисъл в космоса, ще ти се смеят.

Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили.

Следователно, дойде ли до някое живо същество, колкото и да е малко, то е на местото си? Всяко цвете, всеки извор, всяка птичка, всяко животно, всеки човек е буква от свещената книга на космоса. във всяко живо същество е вложена известна идея, с която се проповядва на хората. Това са велики процеси в космоса, за постигането на които се изисква стремеж и големи и усилия.

Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса.

Земята има своето велико предназначение в космоса, затова и съществата, които са слезли на нея, имат определена цел.

Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса.

Причината на гнева се крие в космоса.

Като знае това, човек трябва да има разумни отношения към Божиите закони, които действат в космоса. Само при това положение енергиите в космоса ще потекат правилно в човешкия организъм и той ще се чувства здрав, енергичен и готов за работа.

Какъв трябва да бъдеш, за да познаваш Бога? Ти трябва да бъдеш разумен спрямо неговите закони, които съществуват в космоса, нали така; за да се приложат твоите любовни отношения към всичките живи същества, ти трябва да имаш едно любовно отношение към ближните. Тогава разумността на тия закони, които съществуват и любовността към всички тия хора, с които ти си обиколен, тогава тези енергии на космоса ще потекат правилно и ти ще имаш една светла мисъл, едно отлично чувство, и ще бъдеш готов да работиш в света. В космоса аз искам да живея.

Оттук тези същества ще имат дисхармонично отношение и към космоса. Те съставят микроскопическа част от космоса.

По ръката той познава онова, което става и ще става в космоса: ще има ли петна на слънцето, кога ще стане земетресение и т.н.

Любовта е велик двигател в живота и в космоса.

Следователно чрез тялото си той има отношение към космоса. Всяка дисхармония, причинена някъде в тялото му, внася дисхармония и в космоса.

Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Все ще остане нещо в космоса недовършено.

Някой казва: какъв е смисълът на космоса? Човек може да разбере смисъла на космоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя живот. Доколкото животът на хората има отношение към космоса, дотолкова и космосът има отношение към техния живот.

Сега аз подразбирам върху човешкия ум, това е екранът, защото човешкият нос е един малък екран, върху който деятелността на космоса се изявява. Следователно, ако вие разбирате това състояние, ако разбирате съотношението вие по вашия нос, това, което става в космоса, да кажем, сърби ви носът или подува ви се носът - ако се подува, това е едно болезнено състояние, ако ви сърби, пак е едно неестествено състояние, но вие трябва да изгубите носа си, за да познаете функциите на носа си, какво правят.

Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава космоса. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на космоса. От това число нататък започва растенето на космоса. Ще расте и в бъдеще. – Докога ще расте космоса? – До известно време. – След това? – Ще започне постепенно да се свива. – След това? Питам: Какво става след изгряването на слънцето? – Ден. – А след залязването? – Нощ.

Той казва, какво значи единицата? Ти изучаваш философията на космоса: Че всичкият космос е станал от единицата.

В това отношение и съвременните учени ще дойдат до индийската философия, според която се допуща съществуването на едно разумно слънце в космоса.

Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса.

На това разместване се дължи вечното движение в космоса.

И в космоса нищо не седи на едно място.

Следователно със своя ум ти ще вземеш от мисълта на космоса само това, което можеш да разбереш.

Сега законът, който трябва да извлечем: всеки човек е турен в известна система в Космоса, в Битието – Земята ще си остане Земя, Марс ще си остане тази големина, която има – ни повече, ни по-малко.

От това следва законът: Всеки човек заема място в известна система в космоса, в Битието и там си остава.

Значи всичко онова, което става в Космоса, се отразява вътре в човека, в обратен смисъл за и против.

Значи, всичко онова, което става в космоса, се отразява вътре в човека, в обратен смисъл за и против.

Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в Космоса вътре.

Има една философия, която обяснява какво е отношението на всички хора в космоса.

И нашият ум е клон от този велик ум на Космоса.

Освен злато имаме частици от всички елементи на космоса.

Защо Бог позволява лошите да управляват? Някои могат да философстват, че това е допуснато за развитието на Космоса. – Възможно е, всичко може да се допусне.

Какво нещо е човекът в Космоса? Човек в Битието сега е дробовете и сърцето.

Какво нещо е човекът в космоса? Човек в Битието е дробовете и сърцето, ракова е съотношението.

Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите.

Вие ще определите вие в космоса какво сте.

Онези от вас, които са изучавали историята на човешката култура, виждате какви понятия са имали хората за Бога и космоса.

Сега бих ви занимавал с някои въпроси по химия, или по висшата математика, или с нещо по космоса, но за тези въпроси нямаме нужните знания.

Ти не може да отидеш при Господа, ти не може да влезеш в космоса, да разсъждаваш, ако не повикаш мъжа си.

То примирява хората с Бога и ги напътва към необятната Любов на космоса.

Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум да е общ с ума на всички хора? Там е заблуждението именно когато човек мисли, че неговият ум или неговият дух е нещо съвършено различно и отделно от общия дух, от общия ум на космоса.

Ние, хората на физическия свят, представяме стомаха на битието, на космоса.

Вследствие на тези две течения в екватора се образуват най-благоприятните условия за живота, а двата полюса, това са силите, които идат от космоса, от цялото пространство и минават към екватора.

Раят, това е дихателната система на космоса.

Същевременно тя е и извън космоса.

Това е музикалното обяснение на космоса.

Ако аз нямам отношение към своя баща, който станал причина за моето идване на земята и ако аз нямам отношение към майка си, какво отношение мога да имам? Ако едно растение няма отношение към космоса, ако едно растение няма [отношение] към слънцето, към влагата, към светлината, към топлината, какъв ще бъде резултата на неговото растене? Няма да има никакъв резултат.

Какво означава понятието „черно“? В космоса понятието „черно“ как го обясняват? Допуснете, че имате да се справите с черното, как ще се справите? Какъв практически метод ще употребите да се справите с черното? Или ако да се справите с бялото, как ще се справите? Ако имате нещо твърдо, как ще се справите с твърдото и с течното, как ще се справите? Когато някой казва, че сърцето е твърдо, какво може да се направи, за да стане меко? Как бихте определили, какво нещо е земята? Ако ви дадат една тема, литературно да определите какво нещо е земята, как ще я определите? Практично лесно е да определите.

И цялото човечество какво отношение има към космоса.

Един ден, когато придобиете знанието на земята, вие ще влезете в големите салони, където се събират великите същества на космоса.

Той остава някъде в космоса, но при страшно мъчително състояние.

Влизаме в Космоса, играем някаква роля, колкото и малка да е, колкото и микроскопическа да е, или един йон, или един електрон, колкото и да е, но е важна част, важна роля играе.

Историята на Космоса е обширна.

От туй гледище вие като погледнете Космоса, няма да видите топки, които се движат, но ще видите живи същества, които се разговарят.

Сърцата на всички хора са свързани с общия пулс на космоса, т. е. с космичното сърце.

Човек прилича на природата, на космоса, затова е наречен микрокосмос.