И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин.

Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато.

Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място.

Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Защото сега Христос иде и ще се отворят, както е казано, книгите на живота, и ще бъдат съдени хората, дали заслужават или не да минат в един клас по-горе или да влязат в Небето.

От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар.

Напиши книгите си, па се пусни долу.

Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко.

Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен.

День следъ день монастирътъ се напущалъ, иконитѣ и книгитѣ потънали въ прахъ, паяжини кръстосвали стаитѣ — монастирътъ изглеждалъ пустъ и изоставенъ.

Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят.

Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ.

Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце.

Той покарва още, че трябва да ядете здравословна храна, да пиете чиста вода, да дишате чист въздух и да четете книгите на великите и възвишени автори. – За какво говори шестоъгълникът? – За отношенията на човека във физическия и духовния свят.

Той показва още, че трябва да ядете здравословна храна, да пиете чиста вода, да дишате чист въздух и да четете книгите на великите и възвишени автори.

Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката.

Как трябва да четем книгите? Според мене, първо прочети книгата, а после предисловието.

Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: „Тъй е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга.

Има знание, скрито в слънцето, но какво ви интересува то, щом не е изявено, щом е предположение? Богатството, което е в книгите, ви задоволява. А Йоан казва, че Христос говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това.

Книгите ще се четат според реда, по който са дадени в Библията, като се започне от Евангелието на Матей.

В една торбичка ще поставите листчета, на които да са написани всички заглавия на книгите от Библията от Стария и Новия Завет: Битие, Изход, Левит и пр.

Има неща, които човек не може да научи от книгите.

Има неща, които човек не може да научи от книгите.

Започват да говорят всички хора, че тази жена се умопобъркала от това, че чела книгите на господин Дънов.

Приятелю, отде знаеш, че няма честни и добри хора на земята? – Така е писано в книгите. – В кои книги? – В свещените книги. – Ако искаш да кажеш, че човек е свободен да греши, това е друг въпрос.

Като прелистват книгите, спират вниманието си върху последното откритие на учените: намерили някакъв серум против еди-каква си болест. Казваш: Има друг свят, там ще продължат живота си. – Ти провери ли това? – Не съм го проверил, но така е писано в книгите. - Каква опитност имаш ти? Ходил ли си на онзи свят? Значи, вие приемате онзи свят на доверие. Сегашните християни живеят само с писаното християнство в книгите, но не и в сърцата и умовете им.

В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази школа е трудничка.

Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата.

Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.

Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите.

Аз няма да се спирам сега върху тия работи да ги обяснявам: можете да ги четете по книгите.

Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки.

Обичаш някого и затуй четеш книгите му.

Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му.

Защото, ако вас ви пратят в България, да образувате някой окултен клас, как може да го образувате? Вие ще го образувате по книгите, нали? И ще кажете: „Там, в „Светлина върху пътя“ – „Убий в себе си всяко желание“.

Представете си, че изпратят един от вас някъде в България, за да образува окултен клас - какво ще прави той? Като не знае друго, ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос - ще отвори например книгата Светлина върху пътя и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си!".

И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога.

За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого.

Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н.

Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“.

Има светии, които са любили, но и те са дърпали косите си, само че туй нещо не е писано в книгите.

Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, църквите и пътищата, които е съградил.

Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате.

Вие сте се забравили някъде, а той може да ви скрие в това време книгите. Къде са книгите? Трябва да познаете къде са книгите ви.

Следователно, ние сме човеци на земята, разтваряме книгите, гледаме, изучаваме ги.

Не, по-добре си кажи: Четох нещо в една от книгите на природата и се докоснах до един интересен въпрос.

И в Писанието се казва: "Ще се отворят книгите на живота; ще бъдат съдени и живи, и мъртви."

Ако азъ съмъ боленъ какво ще разбера отъ тия хубави книги? – Ще захвърля книгитѣ.

Ако си болен, ще захвърлиш книгите.

Сега и вие искате да разрешите въпроса за живота, но търсите разрешението му в книгите. И от книгите може да расте, но накъде ще се обръща? Като расте, човек трябва да се обръща към Слънцето – първоизточник на живот и енергия.

Четете ли книги, пак същия закон - четете и проучвайте книгите на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-истинолюбивия проповедник.

Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“.

И цялата наша атмосфера е покварена! От какво? Ако вземете книгите, вестниците, там има куп думи турени, които не са на мястото си.

Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите.

Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи. Следователно вие може да четете книгите на някой писател и след като ги прочетете, да ви дойде една светла идея, но може да прочетете книгите на някой друг автор и след като ги прочетете, умът ви така да се помрачи, че да кажете: „Всичко е тук на земята, няма друг живот!“

Отворете книгите, да видите, какво са писали и пишат за Христа.

Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни.

После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни.

Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли.

Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ.

Питам: въпросите не се ли разрешават лесно? Вие ще кажете: то така е писано само в книгите, в приказките.

А има болести, които могат да се лекуват чрез книгите.

Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи нож, който реже книгите и онзи нож, който реже главите на овцете и на говедата вършат някаква работа? - Нищо не вършат.

Вие (към един брат) можете ли да ни разправите нещо по сефиротите, можете ли да ни разправите нещо за кабалата? (Брат Елиазер прави кратко изложение на кабалата, книгите Битие и Зохар.) Мъдростта като не я разбрали хората, образували магьосничеството, или аз го наричам мъдро забавление наместо мъдро учене.

Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете, на кое място сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това място, вдълбочете се в себе си и тогава кажете, на коя от книгите сте отворили: дали на Битие, Изход, Книга на Царете, Пророците, Евангелията и т. н.

Защо пропадна този народ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствате, че така било писано в книгите на пророците. Мнозина от вас ще кажат, че така е било писано в книгите на пророците.

Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно.

Какво ще научи той от книгите на обикновените минувачи? Нищо няма да научи, но длъжен е да осветява пътя на всички, които минават покрай него.

Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н.

Написаното в книгите ще изчезне, а написаното върху човешката глава ще остане за вечни времена.

Вие трябва да се предпазвате от отровните сокове на книгите.

Сега може да си изнесете съображенията защо са приели само 4 евангелия, а другите са отхвърлили. (- През един от Вселенските събори тогава направиха проверка на тези евангелия, които се намирали в Александрийската библиотека, и са намерили някои от тях като същи с четиритях, другите са противоречали на четиритях – тъй са останали само четири.) Когато турският главнокомандующ (Омар) е превземал Александрия, какво е казал? «Ако книгите в Александрийската библиотека са както в Корана – изгорете ги, защото си имаме Корана. Ако не са, то пак ги изгорете, защото противоречат на Корана.» (- Йоан действително казва, че много е говорил Христос. – Книгите на Новия завет едва около 80-та година са били събрани.)

Добре е да четете книгите на онзи автор, с когото сте нагласени в една гама.

Също така върху характера на човека влияят и книгите - например ако четете книгите на Виктор Юго, вие се свързвате със Слънцето и Юпитер.

Онзи нож, който реже книгите, ще направи много грехове, може някой път и да пореже, но стига да реже хубаво.

И съвременните хора, като четат книгите на разни учени и професори, казват: ето какво казва еди-кой си професор за човека.

Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори.

Целият клас ще се раздели на две групи и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария завет: например един ще вземе Битие, друг - Изход, трети - Левит и т. н.; като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Като свършите книгите на Стария завет, започнете да четете Новия завет.

Забележете реда, по който са наредени книгите на Библията: първата книга е Битие - начало на нещата; втората е Изход - излизане; третата е Левит - ръководна книга за онзи, който е излязъл вече и е започнал да ходи; четвъртата книга е Числа - числата подразбират сметка, изчисление, за колко време например човек може да проходи самостоятелно; след Числа иде книгата Второзаконие - приложение на закона, има ли закон, нужно е приложение; после иде книгата Исус Навин - Исус Навин е един от героите, които се учат при Мойсей; като дойдете до книгата Съдии, помислете защо се е създала епохата на съдиите - явяването на съдиите почива на нещо дълбоко; след Съдии иде книгата Рут - влиянието на жената в света; след това вече иде царският период.

В книгите му няма нищо излишно.

Сега, не е въпросът да продавате книгите си, които вашият баща ви е дал да изучавате.

Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите.

Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.

Сега важният въпрос не седи в това, дали ще върнат или не заграбените вещи, но във всинца ни трябва да има едно силно вътрешно желание да изпълним волята Божия тъй, както ние я разбираме, от дълбочината на нашата душа, а не както е писано в книгите.

Така можете да четете и книгите на някои видни автори.

Дето ходи, той навсякъде се хвали с парите, с книгите, придобити от деди и прадеди. Благословение е човек да чете! – В какво седи това благословение? – В избора на книгите, в избора на мислите, които той употребява за храна на своя ум.

Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната си каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката си, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията си.

В бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползват от тях.

Той постъпва също така и с книгите, които взима за четене; вземе една книга за четене от някой свой приятел, прочете я, а за връщане не мисли.

Че е така, виждаме в Стария и в Новия Завет, в книгите на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли са се обръщали към хората с желание да им дадат начини как да живеят, как да градят правилно.

Великите учени, великите адепти изпращат книгите на хората чрез децата. Значи, който пише, той трябва да се ползва от книгите на живата природа, от тях да чете и да се развива. Минералите, растенията, рибите, птиците, и всички останали животни са книгите на природата, от които всеки може да чете и да се поучава.

Силата не е в книгите на тия учени, нито в мидата или охлюва. Силата е в самия човек, а книгите служат само като подтик за проява на тази сила.

По този начин и съвременните хора трябва да разгърнат гънките на своето тяло и по него да четат, както по книгите на познатата за тях библиотека, своето минало, настояще и бъдеще.

Когато някой поеме длъжността библиотекар, той трябва да пази книгите, да ги държи в изправност, за да има какво да предаде на следния библиотекар.

Като отворите книгите на невидимия свят, ще прочетете, че еди-кой си българин, с такъв и такъв ум, е проектирал правилно една своя мисъл в пространството, с което е принесъл голяма услуга на човечеството.

Когато преглеждате книгите на невидимия свят, тук-там, в малки графи, ще срещнете имената на няколко само благодетели от земята, които са внесли няколко стотинки. Само на сто души имената са записани в книгите на Божествения свят.

В името на този Бог пишете, както в своята книга, така и в книгите на своите приятели, само онова, което Той ви диктува.

Не се спирайте само върху моите думи, но четете и проучвайте свещената книга, четете книгите на разните философи, да видите, какво са казали и те.

Ако през ума на човека мине някаква мисъл и той не се справи с нея, а оставя да мине и през сърцето му, напредналите същества от невидимия свят веднага отбелязват в книгите си, че този човек не учи добре.

Някои ще запитат: „Дали е вярно всичко това, което се говори?" Тогава аз ще ви запитам: „Всичко, което е писано в книгите, в учебниците, вярно ли е? Всичко, каквото проповядват учителите и свещениците, вярно ли е?" Кой не е говорил за Бога днес? Кой не третира въпроса за Неговото съществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има велик ум и възвишено сърце.

Ако отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много неща написани. Често от невидимия свят слиза комисия да разглежда книгите на живота, при което ликвидира със старите, а отваря нови, неписани още книги.

Не махай праха от книгите. Прахът, който е полепнал по книгите на хората, има свое съдържание. Ще кажете: за нас е непонятно, как така прахът върху книгите да има свой смисъл и съдържание.

Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва.

Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание.

Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“.

Запример, ако отидете при някой банкер и му поискате 20'000 лева на заем, със срок 20 деня, той веднага ще ви услужи, без да записва в книгите си. - Защо? - Той има пълно доверие в човека.

Какво знае този човек? Той знае онова, което е писано по книгите.

Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите пасоми, да направи впечатление.

Едно време ние сме били длъжни да държим книгите по-близо до очите си, после губи се тази корекция, очите стават късогледи.

И в книгите се открива нещо.

Ако искате да знаете нещо за този цар, четете книгите по това време.

С коя буква е започнала природата своята работа? Сегашните учени говорят върху различни въпроси, пишат книги, правят изследвания, но какво остава от техния труд, ако дойде някой отвън и заличи написаното в главите на учените или в техните книги? Докато написаното в главите и в книгите им стои, те са доволни, радостни; щом се заличи, всички страдат и казват, че животът им се обезсмислил.

Тогава книгите не се печатали, та той като написал книгата, намерили, че написал с проста буква името Божие и след като извадил книгата, трябвало да лежи десет години в затвора.

За пример, четете по книгите, какво се говори за луната, за слънцето, за разните планети.

Бяхте ли вие на земята преди две хиляди години, та да знаете това? – Ние не помним, но хората казват, пък и писано е за това в книгите. – С казване само работите не стават.– Ние вярваме в думите на учените, в техните книги. – И с вяра само работите не се уреждат.– Ние вярваме в Бога, в Христа. – Вие вярвате, че Христос е дошъл да спаси света.

Питам: как ще познаете кога Господ говори? От книгите ли ще научите това? – Не.

Човек може да придобие всичко, което душата му желае, когато всеки момент той вижда света пред себе си такъв, какъвто първоначално Бог го е създал, а не такъв, какъвто хората го описват в книгите си.

И Драганка започва, изважда от книгите си, чете. И като станеш сутрин и виждаш това, което Бог е създал в тебе като човек, а не това, което в книгите си чел, и виждаш света пред себе си.

Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени.

А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му.

Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?" Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат.

Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност.

В това отношение човек мяза на списък, на който са написани книгите на една библиотека.

Можеш ли да присвоиш книгите на една библиотека? От книгите на библиотеката можеш само да се ползуваш, но по никой начин нямаш право да ги задържиш за себе си.

Миналото, опитността унаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар.

Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател.

Искате ли вашите деца да не късат книгите ви, правете ги от пергамент.

Не, и като станеш стар дядо, на 120 години, книгите нека седят пред тебе, и пак чети. Когато детето къса книгите, това показва, че майка му и баща му не седят на много висок уровен на развитие. Дете, което къса книгите, показва, че този подтик му е даден от майка му и баща му.

Какво ще кажете тогава за книгите на Сведенборг? Според някои, това, което Сведенборг е писал, е измислено.

Ако си учител и си здрав, взимай книгите.

В книгите на живота конструкцията на всеки един човек е точно определена.

Имам записано в книгите едно число с една дроб, но число, което служи за една максима.

Какво ще се ползва човек от книгите на старите пророци, ако нищо не знае за себе си? Например, хората боравят с различни числа, без да разбират значението им.

Според сегашната наука, да изучаваш земята според както са наклонени пластовете, то е толкоз вярно, както е вярно в една библиотека да изучаваш как са наредени книгите по рафтовете според тяхната големина.

Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва.

Когато се намерят пред мъчнотии, които не могат сами да разрешат, хората се запитват: Защо Бог създаде света така? – Как е създаден светът? – Както е писано в книгите на пророците, на учените, на философите.

Къде ще срещнете тия мъдреци? Вие ще ги срещнете между хората, в книгите, в песните.

Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете.

Не да прегръщаш книгите, това е идолопоклонство.

Готов ли е той да носи, например, 25 милиона лева на гърба си? Ученият трябва сам да носи книгите си. Ако богатият не може сам да носи богатството си, ако ученият не може сам да носи книгите си и силният - оръжията си, нито богатият е истински богат, нито ученият - истински учен, нито силният - истински силен.

Защото, като погледнеш на тези хора от миналото с книгите си, а ти ще напишеш една книга, и ще остане ли нещо от това, което си казал? Та всеки трябва да има желанието, като напише нещо, да остане, а не само да пише.

Например, военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят - по книгите, които носят, или стоят на масите им; поетът - по стиховете, които пише; свещеникът - потребите, които изпълнява; магът - по магическата пръчица, която носи в ръката си.

Сега, да вземем другото сравнение: кое е по-хубаво - майката да има деца, че тогава да се научи да служи на Бога, или по-напред да се научи да служи на Бога, че тогава да има деца? Друго едно сравнение ще ви дам: кое е по-добре - човек първо да придобие книгите и знанията или да придобие първо своя светъл ум, да стане господар на него, че после да придобие всичките тези книги и знания? А този е най-важният процес, оттам трябва да се почне: първо ще търсите истината.

За невежия, той изучава само кориците на книгите.

Ако посетиш една от библиотеките на големите европейски градове, Лондон или Париж, мислиш ли, че можеш сам да си вземеш книга за четене? За да се ползваш от книгата, първо трябва да намериш библиотекаря, който раздава книгите.

Мислите за дрехите си, за книгите си; че някой си философ тъй казал.

Ще кажеш, че и ученикът се рови в книгите. Грамадна е разликата между книгите, които си видял, и тези, които си прочел.

Чрез книгите той е свързан с умовете на учените.

Обикновеният и талантливият не могат да проверят направо, но четат книгите, какво е писано в тях, и оттам се учат. Всеки може да стане талантлив. – Как? – Като чете писаното в книгите.

Питам: Какво ще остане за вас, ако плодовете изгният, книгите изчезнат, хората умрат? Ако всичко, което владеете, изчезне, какво ще остане за вас? Същественото е нужно за вас. Какво може да се очаква от онова дете, което постоянно цапа дрехите си, къса книгите си, бие децата и краде плодове от чужди градини?

Това, което пише в книгите, в научните книги не е винаги някаква лична опитност.

Трима ученика от последния клас на гимназията настигат колата и като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят книгите си на колата и дават гърба си, да бутат отзад.

Когато човек не разбере нещо от нейните уроци, тя слиза до него, отваря книгите си и започва да чете.

Ти на един учен човек с какво ще привлечеш любовта? С книгите, със знание.

Ако търсите красиви цветя, не ги търсете по книгите, но ходете по градините, където цветята растат и цъфтят.

Ученият изучава живота по книгите.

От обикновените книги двама души могат едновременно да четат, но що се отнася до книгите на живата природа, до страданията, там всеки сам ще чете.

Но двама души не могат да четат една книга! При обикновените книги може, но книгите на тази жива природа, книгите на страданията, вие сам ще четете.

Някой търси щастието си в книгите, но и там не го намира.

Същото може да се каже и за книгите. Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение.

Не е важно какво е писано в книгите по този въпрос, но всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните.

Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват.

За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека.

Когато Бог създал света, Той изпратил на Земята Ангел Азраел, или другояче наречен Ханиел, да донесе благословенията на света; когато дошъл на Земята, Ангел Азраел поставил разните благословения на различни места – сладките работи поставил на едно място, хлябът – на друго място, книгите – на трето място и т.н. След птиците дошли хората, да вземат благословението си: те се спрели пред масите, на които били поставени семената и книгите – от книгите те започнали да се учат, а семенцата пръснали по целия свят. Като се свършили благословенията, всички същества започнали да спорят помежду си кой е взел най-хубавото благословение – дали тези, които са взели сладките неща, козметическите средства, или най-после хората, които са взели книгите и семенцата. Едни са взели от меда, станали са пчели, но видели, че с мед само работата не става; други са взели от маслата и парфюмите, станали са птици, но видели, че с масла само работата не става; млекопитаещите взели храната, но видели, че с ядене и пиене само работата не става; най-после дошли хората, едни от тях взели книгите – станали учени, други взели Доброто, някои пък – Разумността.

Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви.

Да преведем: Да имаш знание, да те бият заради него, да натовариш своето знание в книгите и да ти го вземат, и после с туй знание да бият.

Четеш от книгите как се прави баница и пристъпваш към опита.

Отиват двама млади да изкопават имане с книгите си; единият отива, копае, копае, три дена копае, остава му една педя до мястото, дето са заровени парите, но казва: Няма ги парите, няма да копая вече.

Какви чудесии има записани в природата! Записано е всичко в книгите й.

Баба ти се е занимавала с поезия и ти казваш: "Чакай да видя какво е писала в книгите"; и започваш да описваш живота, занимаваш се с поезия, започваш да пишеш стихове.

С други думи казано: Знанието под вас - на миналото и настоящето, сте го прочели вече в книгите, но сте го забравили; обаче, знанието над вас, т.е. знанието на бъдещето сега трябва да се изучава.

Знанието в книгите само щеше да ви се открие. Книгите като благо в духовния свят щяха да бъдат отворени книги за нас. И след като отворите книгите, ще видите там дълбоки работи, които трябва да се изучават. Например вие сте чели книгите на рибата, но сте забравили какво нещо е рибата. Вие сте чели книгите на птицата, но сте забравили какво нещо е птицата.

Някоя идея трябва да я учиш от книгите или някой дойде и ти я каже.

Ако знаеш само да си натрупаш ума само от книгите и да се обременяваш, това е лесна работа.

Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост.

В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както са заличава напечатаното в книгите.

Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си.

Казвате, тук има назначени да ходят да събират книгите.

Преместваш книгите и оттук-оттам вадиш нещо.

Затова Писанието казва в един стих: „Разкаял се Господ, че направил човека.“ Господ създал човека и като видял, че човек живее толкова лошо – сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано – като видял, че човек направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се.

Господ създал човека и като видял, че живее толкова лошо сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано като видял, че човекът направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се, че намислил да очисти земята от всичките тези престъпления и допуснал потопа.

Нали сте нареждали някой път книгите за карти, нали децата ги нареждат така кръгообразно и като бутне едно дете едната карта, всичките полягат на корема си, една след друга падат. Та казвам, често вие се натъквате с неразумни неща във вашия живот, вие се натъквате с книгите, които падат.

Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне.

Може да срещнете някои обяснения в книгите или някой да ви даде такива обяснения, но каквито и да са тези обяснения, те не могат да ви дадат пълен отговор, защо именно е така.

Една от книгите на природата е завършена.

Книгите на природата са вече завършени, всичко, което виждате в природата, е завършено.

Ученият чете книгите, придобива знания.

Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите.

Вие срещали ли сте такива хора? – Чели сме в книгите за тях. – Важно е вие сами да ги видите.

Не истината, която е написана в книгите.

Правете опити и обичайте истината, онази истина, която е във вас, не истината, която е написана в книгите.

Тя се среща само в книгите. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.

Туй не е нещо, което може да научиш от книгите. Книгите ще ти помогнат.

Туй не е нещо, което можеш да придобиеш от книгите. Книгите само ще ти помогнат.

Целта му е да продава книгите си. Казваш: „Не се интересувам от страниците на книгите“. – Наистина, ти четеш Библията, знаеш много стихове наизуст, без да знаеш колко страници има тя.

Питат те: колко страници има Библията, не знаеш, казваш: „Аз не обръщам внимание на страниците на книгите.“ Наистина, ти можеш да не обръщаш внимание па страниците, а да знаеш много неща от Библията, а можеш да знаеш страниците, а да не знаеш нищо от Библията.

Ако влезе един невежа със светлината, той ще вземе да разгледа книгите, и той ще има грамадни познания, но ще оперира с обикновена светлина на конкретния ум. А по някой път хората влизат в природата със своя конкретен ум, минават оттам повърхностно и казват: „Разбрахме библиотеката, много хубава е, много хубаво са подвързани книгите, чисто от прах.

Ако влезе един невежа, той също ще разгледа книгите и ще има полза, но той ще оперира с обикновената светлина на конкретния ум. Та по някой път хората виждат в природата със своя конкретен ум, минават оттам повърхностно и казват: Разбрахме библиотеката, много хубава е, много хубаво са подвързани книгите, чисти са от прах.

Най-важните книги са книгите, които сега се пишат. Има много учени хора, може да четете книгите на учените хора, ще се намерите в голямо противоречие.

Вие можете да четете книгите на много учени хора, но ще се намерите в голямо противоречие, защото те считат, че човек стои по-високо от природата.

Данте или Милтон какво са мислили като са създали книгите “Ад” и “Изгубеният рай”? Данте описва ада, Милтон описва рая и като описва рая, всичко се изгубва, изгубва се мисълта.

Хубаво неща има в книгите, четете ги, учете ги.

Колко дни ще отидат за това? Колкото ти можеш да съдиш праха, полепнал по книгите, толкова и Бог може да те съди за твоите погрешки.

Колко дни ще ти вземат? Колкото ти може да съдиш праха по книгите ти, толкоз и Бог може да те съди и теб за твоите погрешки.

Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце.

Две мнения съществуват, но може да четете в книгите.

Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите.

Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.

Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.

Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти.

Тъй щото, да бъдат книгите ви готови.

Ти си учен човек, имаш една хубава библиотека, но утре къщата ти се запали, изгори и заедно с нея ще отидат и книгите ти.

Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите. От една банка вие вземате пари и заради парите ви сте весели, но банката е записала в книгите.

Някой казва: „Науката е в книгите.” И току ми изважда една голяма книга.

На всички богати хора книгите са оцапани, че не могат да четат. Като осиромашеят, книгите пак се очистят и могат да четат.

Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците.

Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ.

Ако разместите местата на книгите, после има да се лутате по рафтовете да ги търсите.

И ако ти не разбираш така, ако не разбираш законите, които Бог е поставил, които носят твоето благо, ако не разбираш един морал, който е писан в книгите, ти всякога ще бъдеш нещастен.

Те четат разни книги, кой какво писал за Любовта, търсят я по книгите.

Нали като е затворена една стая, и после като влезеш, и намериш в стаята на масата си прах, после - прах по книгите, и все трябва да има някаква четка да се очистиш.

Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н.

Те са подобни на книгите, наречени „пътеводители“, които посочват селата, градовете, планините – всички ориентиращи пунктове, през които човек трябва да мине, за да дойде до определената цел.

Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.

Ти имаш право да влизаш в лабораторията на този университет, имаш право да се ползуваш от книгите на неговата библиотека, но нямаш право да взимаш и да задържаш тези книги за себе си.

Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат.

Има много добри подвързвачи в света, които подвързват книгите отлично и трябва да платите 1000–2000 лева за една книга.

Ученикът трябва да служи на книгите си, да ходи на училище.

А тъй да философстваш само върху книгите, да пишеш – това са бабини диветини.

Той ще влезе в стаята, там има книги, бърка в книгите, бърка в касата, казва: „Аз имам вече право.“ То е така.

Добре е да чете човек книгите на миналото, но да не пренася фактите в сегашния живот.

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пречистил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? По някой път и моите дрехи, и книгите изхвърлят навън из стаята, остане тя гола; и като замажат стаята ми, пак наново внасят книгите, дрехите и ги поставят по местата.

В какво седи силата на учения? - В книгите, които е изучил, в работата, която е свършил, в документите, които е придобил.

Изгриза книгите и все си мишка." Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече.

Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа.

Ще кажете, че има някои светии, които мязат на светиите от миналото и сега. – Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите.

Тогава отворете книгите си и записвайте.

Пишете в книгите си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте.

Той вярва в законите, в книгите, в това-в онова, а казва, че в нищо не вярва.

Истината не се намира в книгите.

Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици.

Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира.

Всичките философски работи, които са писани в книгите – това е все бръщолевене за невидимия свят.

Английското библейско дружество издало на турски Библията; пратили книгите в Цариград, в митницата.

Някои от вас, които не ме разбирате, нека затворят книгите.

Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови.

Неговата ученост не седи в лабораторията му и в книгите му, но в онова широко разбиране, в онова познание, което има за света.

Този, който няма библиотеката, ако в него се зароди желание един ден, какво трябва да прави? Той как трябва да разреши въпроса? Той трябва да иде при онзи, който има книгите и да каже: „Не може ли да ти стана слуга, да чистя само праха на библиотеката, ще я държа в изправно положение.“ Да стане библиотекар в някоя библиотека, тогава с много малка заплата, все ще отвори някоя книга и ще научи нещо.

Обаче той остави книгите, остави обущата си и казва на брата си, че се познава с еди-кой си големец, който може да услужи нещо.

Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите.

Бъдете будни и правете избор на книгите, които четете.

Едно време те са се задоволявали с книгите, но сега вече не се задоволяват. Като проследяваме живота на съвременните хора, виждаме, че те са се отегчили не само от книгите, но и от любовта. — Защо? — Защото много се говори за любовта, а малко се прилага. Що се отнася до книгите, които сте писали и изучавали, те са дали своето. Раздайте книгите си на тия, които идат след вас.

Раздай книгите си на другите.

Такива неща са писани в книгите, в романите, защото стават и в живота.

Изпратих нужната сума, но се оказа, че книгите са с един шилинг по-евтини. Получих сметка за книгите.

Книгите ще дойдат.

Къде е вашия микроскоп? Вие сега ще разсъждавате както сте чели по книгите. В това, което сте чели по книгите има нещо верно. Нещата в книгите не са представени така, както трябва да се представят.

Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата.

И когато четете такъв автор, усещате, че има нещо, което лъха от книгите му.

Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете.

Защото огънят е толкова силен, та да не изгорят книгите ви.

Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце и ги прочетете. Четете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце, да видите, какво Бог е писал в тях.

Или вземете, че вие от един учен човек му вземете книгите, разбира се едно пособие ще изгуби, но ако дадете книгите на един прост човек, той ще спечели ли нещо? – Ако спечели, има условия. Но онова, което (е) писано в книгите, той не е запознат с него.

Тогава книгите са били недостатъчни.

В учението книгите са само спомагателно средство, но ако човек не се научи да се сближава с учените хора, той учен човек не може да стане. Ще влезеш в контакт с него, ще влезете в реалния свят и най-после в материалния свят, тогава ще дойдат книгите. Ако може книгите и шишарките да оправиш, то и онези, които те гледат, и те ще ти помагат. Златото може с хиляди години да остане в природата, а книгите колко време може да стоят?

Много говорители цитират известни пасажи от книгите на някои учени.

Като изучавате свещените книги, като изучавате книгите на вашия живот, ще видите ,че ви очаква нещо велико.

Той държеше сметките за книгите, които се печатаха.

Всеки казва: „Какво ще каже еди кой си проповедник, еди кой си пророк?“ Хубаво са казали хората за слънцето, аз може да чета книгите им, хубаво е това, аз нямам нищо против, кой какво писал за слънцето, аз може да го чета, но все таки, ако не съм виждал туй слънце като изгрява, какво ще се ползувам.

Какво можеш да правиш с очите? – Книжовник може да станеш, архивар някъде да нареждаш книгите, да четеш.

Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски вестник „Ле тън“, че го обърнала наопаки.

Младежът взе книгите и вече не се върна.

Мислиш за книги, книгите не идат.

Аз съм виждал музикант, като свири, че хвърли цигулката, хвърли книгите, не иска да свири.

Същото се отнася и до книгите, които четете. Според мен книгите на великите хора представят техните деца.

Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато.

Това, което може да ви задоволи в училището, не са нито дрехите, с които сте облечени, нито столовете, масите и книгите, нито красивата обстановка, но това, което учителят ви преподава.

Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата.

Отивам и преглеждам книгите – тая, оная. Ако четете книгите на Сведенборга, ще видите неговата теория.

Или направете друг един опит: раздайте книгите си и вижте след колко години ще ви донесат книгите.

Авторитетите, книгите, учителите и професорите, които са го учили – всичко се обезценява.

Или когато кажете да се отиде в библиотеката, какво подразбирате? Зданието ли ви интересува или книгите? – Книгите! Тя ви интересува доколкото е богата.

Единственото нещо, което трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание, както всеки разбира, а не както чете в книгите.

Той иска да има само книгите, учебниците му трябват само. После някои учени хора може да четат по книгите, казват: „В тази топка те си снасят яйцата, търсят място де да оставят топката, да намерят такова място, че да се излюпят техните деца.“ Единият казва: „Да се помолим на Бога, да ни покаже.“ Другият бръмбар казва: „Аз ще се помоля долу на земята, че отгоре Господ да помага и отдолу земята да помага, че да не стане хата.“ Аз като разсъждавах, ми идат тия мисли.

Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете.

Книгите на природата са всякога затворени, понеже ние не разбираме нейната азбука.

И виждат съответствува ли с книгите, по които се води счетоводството.

Ако вие не научите азбуката на духовния живот, ще живеете, но вие ще бъдете невежи, няма да може да четете книгите на духовния свят. [На] земята, след като си изучил своя собствен език, между народа, между който живееш, но ако идеш във Франция да се ползуваш от френската литература или английската или германската, ти трябва да знаеш тяхната азбука, да разбираш граматиката на техния език.

Едно време сте били много учен, понеже сте дали книгите тук и там, се чувствувате невежа. Трябва да съберете книгите, тия професори, които ви учат. Вие вземате книгите и вие ставате учен.

Ако четете Сведенборг, той ходил на Юпитер, на Сатурн, срещал се с тия същества и пише в книгите си, разговарял се с тях.

След като наблюдава начина на размножаването, на храненето им, на движението им, той описва това нещо в книгите и минава за учен човек.

Иди в склада, дето са книгите и купи една книга, която е определена за тебе.

Кое мастило обичате повече, черното или синьото? Гледам книгите си, печатани се с черно мастило.

В книгите е писано.

Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос.

Англичаните, като им изпратиш пари, тогава изпращат книгите. Аз му казах: „Ако обичате, ако имате доверие, изпратете книгите, а пък ако нямате доверие след 4–5 дена ще ви изпратя сумата.“ Той ми пише: „Ще направя едно изключение.“ И после са точни.

За него знаем по това, което пишат във вестниците и в книгите.

Онзи книжар, от когото трябва да вземете книгите, и той не ви дава книги на вересия.

Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино.

Техните престъпления не се записват в книгите.

Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка.

Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове.

Ако погледнете днес вестниците и книгите, ще видите, че много е писано.

Един българин, който се осигурил в една германска банка, имал 600 хиляди марки и той си мисли: „Осигурих се вече.“ Получава едно писмо от банката, че му казват: „Господине, не можем да водим сметка по книгите на вашите 600 хиляди марки.“ Отива той в банката и му казват: „За да може да водим сметка, трябва да бъдат най-малко 30 стотинки, а вашите пари струват сега само десет стотинки.“ Всичките 600 хиляди марки сега са десет стотинки. Касиера, като го гледал казал му: „Аз ще ви дам още един милион и половина, да станат най-малката сума, за която по книгите могли да се води сметка.“

Вестниците каквото пишат, книгите, всички неща са написани, но ти трябва да търсиш истината. Всичко, каквото се пише в книгите, не е вярно.

Казвам му: „Хубаво е сега да се разходим.“ Казвам му: „Хубаво е което говориш, но тези пророци ти познаваш ли ги, бил ли си с тях, или само четеш книгите им в превод?“ – „Не съм, де ще ги намеря.“ Рекох: „Аз ще ти дам един билет да се срещнеш с Аврама, с Якова, с Исайя, да се срещнеш, да поговориш.“ Той ме гледа.

Тогава именно книгите ще ви помогнат.

С дни ще се рови в книгите, докато намери и оправи всичките погрешки, да тури всичко в ред и порядък.

Казват: „Да имаме слуги, да чистят.“ Казват ми: „Господин Учителю, хвърлени книги.“ Ида аз, взема книгите. Кой я е хвърлил? Казвам: „Не зная.“ Взема книгите на туй място, на друго място, на четири–пет места взема книгите. Казва: „Кои са ги хвърлили, да им се каже.“ Аз вземам книгите, събирам ги.

Когато ученикът влезе в училището и само разгледа книгите и черните дъски и тебешира, с който се пише, работа не става.

Какво ще вземам една книга да пише някой Слънцето как изгрява? Ще гледам Слънцето не по книгите как изгрява.

Като види тази усмивка или като почувствува мисълта, която му е изпратена, този човек се развеселява и казва: „Стана нещо особено с мене.“ Ако този човек е учен, веднага се залавя за книгите си и започва да работи.

Казваш: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгите?“ То е едно отношение.

Любовта на хората се изявява в яденето, в обличането, в книгите, които пишат – в целия им живот.

Той говори какво чел в книгите за онзи свят, за ангелите, за Христос, а нищо не е видял.

Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Старият живее в библиотеката на знанието и на Мъдростта, където по цели дни чете и прелиства книгите на живота.

Знаете ли какви са били заглавията на книгите на първите човеци? – Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица“ и „първият юнак“.

Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце.

Като четете книгите, мислите, че е нещо много приятно да се живее на полюса.

Сега като ученици, като сте постъпили в училището, отворете книгите да учите.

Така е въ книгитѣ.

Така е в книгите.

Та казвам, трябва да има някой да подразделя книгите, тъй щото да знаете какви книги да четете, за да може да си въздействате.

Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е.

Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е.

Задигатъ му всичкитѣ книги и търсятъ единъ вѣренъ човѣкъ, който да прегледа книгитѣ на попа и писмата, да види дали този попъ попството ли си гледа или нѣщо прави противъ държавата. Като го срещналъ този секретарь, който билъ натоваренъ да прегледа книгитѣ на свещеника, казва: „Благодари за онзи обѣдъ, който ми даде и онова меджидие“.

Задигат му всичките книги и търсят един верен човек, който да прегледа книгите на попа и писмата, да види дали този поп попството ли си гледа или нещо прави против държавата. Като го срещнал този секретар, който бил натоварен да прегледа книгите на свещеника, казва: ”Благодаря за онзи обяд, който ми даде и онова меджидие*”.

Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре.

Какво се ползваш от богатството, ако нямаш живот? Какво се ползваш от знанието, ако твоят пулс спре да бие? Или какво се ползваш от книгите, които имаш, ако твоят мозък потъмнее, престане да функционира? Някой казва: „Нямам книги.“ Книгите отпосле трябва да дойдат.

Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи.

Казвам, по някой път, когато изучавате нещата по книгите, е едно, когато изучавате самата реалност, е друго. Сега слънцето го изучавате по книгите колко хиляди градуса има, но не сте ходили на слънцето.

Сега ако не сте съгласни с мене в туй отношение, проверете в книгите на природата.

Туй, което не сте опитали, то е хипотеза, то е отражение, то е писано в книгите като кино.

Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ.

Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът.

Надраскал си черно по книгите.

Като влезете в една библиотека – как са наредени книгите, означени, наредени по ред, по съдържание, колко умове са работили.

Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма?“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал.

Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как? Тази не е ли голяма?“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал.

На друга страна вижда големи библиотеки с книги; иска да прочете нещо, пак не може – библиотеките започват да се движат; има желание да чете, но очи няма – не вижда написаното в книгите.

Аз съм чел много книги, но това, което пишат по книгите, не е вярно.

Учен човек е онзи, който създава книгите.

Ако не знаеш да четеш, не може да се ползуваш от книгите.

Той като прегледал писмата и книгите, вредните ги изгорил.

Утре, като ви задигнат дрехите, като ви задигнат книгите, вие ставате нещастен.

Ти по някой път обичаш един автор, четеш книгите му, има мисъл, не обичаш този автор, книгата му не е интересна.

Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш.

Като разгледали книгите, намерили, че той е направил една църква, но вестниците писали за църквата и св.

Ходите да търсите мисли из книгите, то е друг въпрос.

Той отваря книгите, размърдва словото и чете.

Петър: „Моят свещеник не е ли тука?“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите.

Отиде при него, казва: „Дайте му книги, колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него.“ Взе книгите той, отиде някъде, и не се върна вече. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде.

Хората не мълчат, пишат в книгите си.

Всичко туй чоплите като в една библиотека, нареждате книгите, изваждате, четете надписите, снемате ги, поставяте ги. Сега, по вестниците, по книгите кой какво види, казва: „Лоши времена, лоши хора, няма човек, който влиза в положението“.

Когато ви говори чрез книгите написани, когато ви говори чрез нарисуваните картини, когато ви говори чрез скъпоценните камъни, слушайте Го.

Хубави са книгите.

Като ми пращаха книгите, беше останал един шилинг и пет-шест години наред ми пише: Господине, имате един шилинг на ваше разположение, какво да ви отслужа? Всяка година, като си прави баланса, ми пише. И праща книгите, без да съм пратил парите. – Изпратете парите, когато обичате.

От книгите, от теориите – това са работи на книга построени, от тях умира човек.

Аз бих желал моите мисли да бъдат в книгите, да ги четат хората, отколкото да бъдат заровени в земята.

Че си чел книгите на философите, нищо не значи.

Казвам: Съвременните хора искат да ни убедят от книгите къде е Господ.

Какво изпитвате, когато четете книгите на великите писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи.

Господ прегледал в книгите и видял, че това добро е отбелязано.

Четеш книгите му и го държиш в ума си. Като четеш книгите им, ти ги държиш а ума си – ще научиш нещо от тях.

Така са постъпили и хората с книгите на Божествения свят.

Че вярват в книгите, не е лошо.