Ако ви запитат за задгробния живот, дали има или не задгробен живот, какво ще отговорите? - "Или има, или не."

Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот? То няма почти нищо общо с материалния свят.

Масите увериха хората в задгробния живот, но не можаха да отворят кесиите им. Дотогава религиозните казваха: Не вярваме в задгробния живот, не вярваме в душата. Обаче, спиритизмът ги убеди и в задгробния живот, както и в съществуването на душата.

Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот.

Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Тази Истина азъ не я търся въ богатството; тази Истина азъ не я търся въ домоветѣ; тази Истина азъ не я търся въ държавата; тази Истина азъ не я търся въ църквата; тази Истина азъ не я търся въ науката; тази Истина азъ не я търся въ сегашния животъ; тази Истина азъ не я търся въ задгробния животъ. – Тази Истина азъ я търся въ великата Божия Любовь, която познавамъ, отъ която сегашния животъ излиза.

Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. Тази Истина аз не я търся в богатството; тази Истина аз не я търся в домовете; тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата; тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот; тази Истина аз не я търся в задгробния живот. – Тази Истина аз я търся във великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза.

Едно време и еврейският цар Саул не вярваше в задгробния живот, но когато се намери на тясно и нямаше къде да отиде, една вечер отиде при една врачка.

Това живот ли е? Ако една грешна душа влезе в задгробния живот и си припомни своите престъпления едно след друго, питам: какъв живот има в тия мъчения? Това е живот само на мъчения.

Някои хора казват: “Ние се съмняваме в съществуването на задгробния живот.” - Това е много естествено.

Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот.

Казвате: може ли да се вярва в духовете, които живеят в задгробния живот? Питам: можете ли да живеете без дробове? Казвам: да вярвате в ангелите, това е възвишен живот; то значи да дишаш.

Те често се разговаряли върху задгробния живот, като разсъждавали дали има друг свят или не.

Какви са тия малки междини, през които може да се мине? По същия начин и нашите ближни, които са минали в задгробния живот, ни галят с ръката си, но понеже не са много префинени, ние казваме: Какво стана, че изтръпна някак лицето ми? Вас ви е страх от мъртвите.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, която преживяла големи душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вяра в съществуването на Бога, на задгробния живот, и започнала да вярва само в съществуването на този живот.

Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т. е. че продължават да живеят на онзи свят.

Не е въпросът за задгробния живот.

Започне ли да вярва в задгробния живот, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човека, така и мисълта за съществуването на задгробния живот успокоява човешката душа.

По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.

Не е лош светският материализъм, но трябва да го поставим на неговото място, да поставим мястото на живите хора, на земята и да поставим мястото на заминалите в задгробния живот и да поставим мястото на Бога в нас.

Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот.

Вярващият в задгробния живот и невярващият могат да се уподобят на два радиоапарата с различна възприемателна и предавателна способност. Първото радио възприема вълни, които идат от духовния свят, вследствие на което вярва в Бога, както и в задгробния живот. Второто радио възприема само от физическия свят, вследствие на което не вярва в Бога, нито в задгробния живот.

За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.

Ти се влюбваш в науката, може да се влюбиш в обществения живот, може да се влюбиш в задгробния живот, може да изучаваш предмети, които привличат вниманието ти.

Ако е убеден в безсмъртието на душата, в задгробния живот, човек не се нуждае от никакви доказателства.

Аз не искам да ви убеждавам да вярвате в задгробния живот, нито искам да ви убеждавам да вярвате в безсмъртието на душата, нито в доброто, нито пък искам да ви обяснявам сега любовта.

Онези, които не вярват в задгробния живот, казват така, а онези, които вярват, казват, че след като умрат, ще отидат на небето и ще живеят между ангелите и светлината.

Ти след като минеш в задгробния живот, тази мисъл ще върви с тебе.

Те ще ядат и пият, ще се раждат, ще растат, ще остаряват, ще им проповядват за задгробния живот, но всичко това са смътни идеи. Като умре някой, който отрича живота, направят му гроб с хубав паметник и пишат отгоре: „Тук почива еди-кой си велик човек.” Питам: щом не вярват в задгробния живот и казват, че след смъртта човек изчезва, защо го търсят в гробищата? Смешно е да се копае там, дето няма имане.

Като бях в Англия, дето правих своите научни изследвания с медиуми, явява се един умрял, който отдавна вече е в задгробния свят, и съобщава някои неща, но не можаха англичаните да повярват в задгробния живот. И досега се явяват ред учени, които казват: как можем да повярваме в задгробния живот? Ние трябва да убеждаваме учените хора, че наистина има задгробен живот.

Мнозина вярват в Бога, вярват в задгробния живот, но щом дойде една муха около тях, наплюе ги, те се разколебават и казват: „Всичко е до смъртта. Това е философия на мухите, но светът не е създаден нито за мухите, нито за казармите, нито за театрите, нито за свещеници и проповедници, които постоянно рекламират Бога, говорят за Него, говорят за задгробния живот.

Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт.

Сутринта, като стане, казва: „Видях нещо, но се скрих под юргана.“ Даже един от видните окултисти във Франция – Леви, иска да се увери в задгробния живот, не иска да се занимава с обикновени духове, иска да извика един от най-видните учени от духовете.

Един от видните окултисти във Франция Елифас Леви, за да се увери в задгробния живот. пожелал да извика не обикновен дух, а някой по-виден.

Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света.

Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света.

Чудното е, че съвременните хора не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите хора в онзи свят.

Чудно е, че съвременните хора уж не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите в онзи свят.

Мнозина приемат съществуването на невидимия свят, както и на задгробния живот.

Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот.“ Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога.

Някой казва: Аз не вярвам в задгробния живот.

В негово време се подвизавал един голям рационалист, който отричал съществуването на задгробния живот, на Бога.

Не, вие първо трябва да разберете смисъл на този живот, а после ще разберете смисъла на задгробния живот, както и смисъла на смъртта.

Каквото му казвали, той все се съмнявал в задгробния живот.

Ако кажете на тия хора, че вярвате в Бога, в задгробния живот, те ще ви вземат за посмешище.

Тогава кое ще замести въздуха в задгробния живот? Ако съществува [задгробен] живот, няма да има нужда от въздух, но ще има нужда от друго нещо.

Сега има хора реалисти, казват: „Не вярвам в задгробния живот“.