Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“

Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта.

Затова всякой иска да се жени за жената на мъдростта, която ще тури ред, порядък и сила в нас.

Кръстът, то е мъжът и жената, Христос и Духът, то е и равнозначещ на четиритях елемента в природата.

Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие.

Мъжът казва "За да готви жената добре, трябва да се набие".

Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете да се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без да подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без да допуснете да проникне в нея нито един светъл лъч.

Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи.

Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената.

Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът.

Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.

Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си.

Щом сме доволни от сготвеното, даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, "праната" изчезва, и ние нищо не сме се ползували.

Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братята, сестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр.

Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си.

Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд.

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му. Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на ти рокля“, каже мъжът. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на“, ѝ отговаря мъжът. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.

Ние казваме: „Колко са глупави тия, които воюват!“ Но това, което става сега, то става всеки ден с нас: влезте в една къща и ще видите какво става: вземат се двама млади, оженят се, всички хора се радват – „Ето една двойка, която ще заживее в мир и съгласие“; видиш след 2–3 месеца жената разчорлена, мъжът също – бият се в къщи; жената иска да заповядва, а мъжът казва: „Аз съм господар на къщата“. Да оставим мъжа и жената. Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато.

Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. И ако мъжът и жената не се лъжат, би настъпило велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо.

Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре.

Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?“ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна?“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва.

С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар. Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил?“, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“.

Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса. Че как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всичките неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав? Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. Затуй казвам: приложете този закон, жената да не рови около корена на мъжа си: като няма круши, да чака; мъжът, и той да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители.

Постоянно все това слушам – мъжът казва „аз”, жената казва „аз”, всички казват „аз”, „като мен други няма”, „аз съм голям”…А го гледа, че е само пет сантиметрово клонче от дървото, а някой дори е само един лист.

Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Мнозина искат да разменят положението си, разискват въпроса, кой да бъде мъж и кой да бъде жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената инак. Какво лошо от това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това.

Затова се събират мъжът и жената и от това гледище десет мъже, сто мъже, хиляда мъже са пак един мъж. Борбата, която е между тях, е борба само за растеж в пътя на еволюцията, такава, каквато е между мъжа и жената, само ако това може да се нарече борба.

Молба трябва един за друг: мъжът за жената и жената за мъжа.

И ние знаем този закон от практическия живот: жената, когато иска да извади масло от млякото, бие го в бутилката.

Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!“ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?“ – Има. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. И ще ви кажа в свръзка с този принцип за мъжа и жената още едно нещо. Да се върна върху някои основни черти на мъжа и жената. Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език; да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!“, пропъжда всички дяволи. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Мъжът е Господ за жената; тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него. Затуй, като знаете, че вие ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва да се сродите. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Когато жената каже: „Мъжът ми не ме обича“, аз подразбирам, че тя е грозна. Да дойдем сега до приложението – как трябва да работят мъжът и жената. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си.

Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Някои питат защо се женят хората? Затова – да се справят един с друг; мъжът и жената – това са двете опорни точки, върху които се гради Животът. Нека мъжът и жената в такива случаи, когато се разгневят, да си поставят въпроса така: „Ако аз бих бил на мястото на моята жена, как бих желал моят мъж да постъпи с мен“ и обратно; и какъвто отговор получат, така да разрешат въпроса. Ако жената каже: „Мъж ми е лош, не мога да го търпя“, тя не е жена, тя не мисли правилно. Зная случаи, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо? Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „Обичам го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш? Не може, значи има една привидност. Както жената изтъкава своето платно, като мести совалката от едната ръка до другата и после от нея пак в първата, по същия начин нека изтъкава тя и своите мисли, своите желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато й дойде лоша мисъл, ту на положителния полюс, когато й дойде добра мисъл. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация.

Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.

И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна. Да, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето да се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем да учим света.“ Често жената казва на мъжа си: „Ти ще ми служиш!“; мъжът пък казва на жена си: „Ти ще ми служиш!“ На друго място мъжът казва: „Аз ти заповядвам и ти ще ми служиш“, но жената няма да служи като грешница. Жената търси някой мъж, който да е богат, да е учен, да владее някое изкуство – тя е аристократка, която иска да живее охолно, не иска да бъде слугиня. Следователно можем да приемем друга жена в дома само тогава, когато тя като този син каже: „Татко, аз съгреших.“ Христос казва, че мъжът няма право да напусне жена си, освен за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трябва да я приеме; ако той я приеме, това ще бъде Волята Божия. А сега вие какво правите? Един мъж съгреши – жената си търси друг по-праведен; намери друг – и той съгреши; тогава тя търси трети и т.н. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място.

Кой е този самарянин? Свещеникът и левитът са мъжът и жената: мъжът е левитът, а свещеникът е жената, самарянинът пък е едно външно дете, което е направило добро.

Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“.

Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. В Африка жената, която е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Щом го жената зърне като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли?" Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си.

Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите.

Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът. Жената на един виден турчин я заболяло зъб. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу.

Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?“ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Ако в този живот напишете: „Никаква свобода на жената не давам“, във втория живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. „Не е хубав – ще речеш тогава – този закон.“ – Ама ти си, който по-рано го написа. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива, и сами си създават ограничения едни на други.

Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена.

Иначе и мъжът, и жената ще вървят по права линия и няма да се срещнат.

Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Когато роди, жената се радва, че човек е дошъл на света. В Божествения свят жената е носителка на Божествените мисли и от тази гледна точка всеки може да бъде бременен. Когато зачене, жената съдържа в себе си всички тези периоди и ако те се наблюдават, може да се разбере от кои души е нейното дете, през кой период е минало, какъв човек е бил в миналия си живот и т. н. Тогава Христос отваря другата врата и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените. И затова Бог шест периода е строил света, за да създаде тази голяма земя – жената. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда.

Мъжът се гневи на жена си, жената се гневи на мъжа си. – Кога кипва човек? – Когато се вари нещо в него. Когато жената вари сладко, първо се отделя пяна, и после сладкото започва да кипи. Когато жената кипне, мъжът да вземе лъжицата и да обере отгоре пяната. Ако мъжът кипне, жената да направи същото. Когато мъжът и жената се освободят от тая утайка, те стават добри, учтиви, любещи. Днес мъжът кипи, жената кипи, синът кипи, дъщерята кипи. Той взима на оня свят или мъжа, или жената.

Това е утайка и като се пречисти жената от тази утайка, тя ще стане много добра, много любезна, учтива. Когато мъжът умре, тогава жената го идеализира, обича, а докато е жив, тя го мрази.

У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. Често и мъжете, след като се карат с жените си, отиват в кръчмата, за да забравят всичко, и казват: “Страстите на жената няма да ме убиват”.

И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Какво е жена? Жената живее в сърцето, т.е. сърцето е една къща, в която човешкият Дух е влязъл да живее. Мъжът живее на един по-горен етаж, т.е. жената живее на втория, а мъжът живее на третия етаж, но и двамата са кираджии. Жената трябва да е на втория етаж, а мъжът трябва да е на третия. Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар циганин.“ И така двамата всеки ден намират Христа.

Жената е слуга на кухнята. В тази наука и мъжът, и жената трябва много добре да се познават.

Например, мъжът обича жена си, но я ревнува (това е типично у българите) и само ако погледне към друг, той ще й каже: “Ти защо го поглеждаш?” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна?” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Зетят, обаче, излязъл лош човек, изял и изпил всичко, нищо не останало и след всичко това вдовицата пак дошла при лекаря и го попитала: “Не можеш ли с нещо да ми помогнеш?” Той казал: “Ето ти ключа, вземи си от касата колкото са ти потребни”. – “Ама там няма нищо” – отговорила жената. Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата.

Когато мъжът или жената носи това Агне, посрещнете го, приемете го, дайте му малко трева и вода. Вие сте роби един на друг: мъжът чака спасение от жена си, жената – от мъжа си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си.

Тогава жената не е съществувала. – Как може животът без жени? – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. Не, две съединения се образуват: първото съединение е мъжът на първо място, а жената на второ, според времето на тяхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо място, а мъжът на второ. Мъжът е стар, жената е млада. Мъжът е първата цигулка в оркестъра, а жената е втората цигулка. Мъжът и жената са двата принципа, които се допълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: Защо не съм мъж? Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден? Преди да пристъпите към служенето, трябва да примирите мъжа и жената в себе си. Както жената дава ултиматум на мъжа си, или да се откаже да ходи с чужди жени, или ще го напусне, така всеки човек да даде ултиматум на мъжа и жената в себе си да се примирят. Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете, кой във вас – мъжът или жената не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената.

Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на познание добро и зло. Не е едно и също съединение, когато се тури мъжът отпред, жената отпосле, или жената отпред, мъжът отпосле. Жената казва: „Да имам един гердан от бисери, една корона." Мъжът е стар, жената - млада. На първата цигулка свири мъжът, а на втората свири жената. Това са двата принципа, но едновременно вие сте и мъжът, и жената; и жената, и мъжът. Жената казва: „Не си позволявай да обичаш друга!" Така казва и мъжът. Тъй ще кажете на мъжа и на жената вътре у вас. Жената, която е у мъжа, ще каже: „Ще те слушам вече." Мъж, който е у жената, ще каже: „Ще те слушам." Жена иска да се подчинява на мъжа, право е, но и мъжът у жената трябва да се подчинява на жената. Аз като ви гледам, казвам: „Жената у този мъж е по-лоша." Някой път като се надуе надолу носът, това е жената, а ако носът е дълъг, това е мъжът. И научените от Бога, като се върнете, вижте защо не сте разположени, вижте кой е виноват - мъжът или жената. Ядосан си, разгневен си - жената е крива, защото гневът е порок на жената. Под „мъж" и „жена" аз разбирам службата на мъжа и на жената. Като се върнете, в третата култура ще видите какво нещо е жената и какво - мъжът, от какво произхождение са и двамата.

Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш на Кесарица нейното. Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т.н. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека.

Един дявол излъга жената на Адама - Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая. „Не заслужавате живота там - казва Господ. - И след години, като го научите, ще дойдете пак. Някой път жената кипне.

Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството.

Колкото да внася мъжът, жената с игла да изнася, разсипва се домът.

Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича „миличък“ и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип. Мъж и жена се оженят, но след 2–3 години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори път се оженва. Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!“ И този дом, който се гради 20 години, се разрушава. Жената на този беден човек е красива; знаете ли какви побуждения има този благодетел? Отде знаете, че той е искрен – че няма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откато се е родил, докато умре, ако не направи никаква пакост, той е искрен, няма измама. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея.

Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ. Мѫжътъ недоволенъ – да изпѫди жената навънъ. „Този мѫжъ тъй рѣже.“ Като рѣже, изпѫди го вънъ.

Мъжът дяла пръчката на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията.

Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има 10,000 лева приход, и къща“.

Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото той е богат - има десет хиляди лева, къща."

Днес ще ви говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато започват да изучават азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата.

Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят. Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца.

Стане сутринь жената, наготви хубаво на мѫжа си, който не е разположенъ духомъ, слѣдъ което познава жена си. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа.

В същото положение се намират и жената, и децата. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение.

Жената ги приела, нахранила, оставила ги да прѣнощуватъ, но ги прѣдупрѣдила да се не безпокоятъ отъ това, че мѫжътъ ѝ ще дига гюрултия, когато се върне, защото се връща обикновено пиянъ. Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости.

Закованият разбойник, от лявата страна на Христа, беше жената. И Христос каза на другия разбойник, от дясната Му страна (който каза: "Помогни ми, Боже, когато отидеш в Царството Божие"): "Днес ще бъдеш с Мене в Царството Божие" и го взе горе, а жената остави на земята. Бих желал жената да свети като свещ в дома. Понеже земята е кръгла и е място на мъдростта, тя е училище на мъдростта, затова туря венец на главата на жената.

Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”. Той беше жената, говоря в преносен смисъл. Но на оня, който беше отдясно, каза “Ще бъдеш днес с мен в рая.” И Той изпълни думата си – взе мъжа горе и остави жената долу. Бих желал, когато вляза в някоя къща, жената да свети като свещ, бих желал хората да ми говорят, без да продумат. Когато я срещнеш, жената трябва да те промени, а не да ти извърти ума. Понякога жената плаче: “Замина си мъжът ми, о, колко беше добър!” Благодари, че ти е обърнал ума. Вечерта жената ще пусне мъжа в добре обработената си градина, на другия ден той пък ще покани жена си.

Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята“. Като влезеш в някоя къща, дето мъжът и жената се карат, не се спогаждат, дай малко от тази сол, веднага мирът и съгласието ще настане. А сега какво става? Жената готвила цели 4 часа, какво не е турила в яденето за вкус, и действително отлично ядене е приготвила, дохожда мъжът отвън недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето че всичката сол отива. Втория ден – жената пък недоволна от нещо, ядете и не усвоявате нищо от тази сол, защото сте недоволни. Недоволни са и мъжът, и жената.

Всеки ден казвате: „Да бъде Волята Божия.” Мъжът каже: „Да бъде Волята Божия”, но жената каже: „Не, моята воля да бъде”.

Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.

Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Питам, с десет сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем десет сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко десет километра. Защо в жената се явява желание мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Ако мъжът слиза, жената се качва; ако жената се качва, мъжът слиза.

Мъжът и жената не са в съгласие помежду си, но не мислят за това, те очакват добри деца. Има тънкости, които различават мъжа и жената, но мъчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели. Обикновено в жената преобладават кръгли линии, а в мъжа – прави и счупени. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мъжът й се отнася лошо с нея. Когато жената ражда, и децата й живеят дълго време, мъките и страданията й са оправдани. Когато жената разлюби мъжа си, крилата й падат. Жената трябва да се стреми да бъде като Рахил, да роди Йосифа. Стремете се към новото учение, което Христос носи чрез жената.

Този Божественъ законъ гласи: Между мѫжъ и жена трѣбва да сѫществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бѫде напълно еднакво, защото възможно ли е единъ мѫжъ да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли единъ мѫжъ да опише въ какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии.

Сега се обръщам към жената, виновница за събуждане в мъжа стремеж към придобиване на книжно богатство. Като чула тези думи, жената се разплакала, но най-после казала: Няма какво да правя, ще се примиря с положението си, но едно нещо искам от тебе: да ми обещаеш, че след смъртта ми, няма да се ожениш за друга. – Виж, не мога да ти обещая това. Ако жената, като бременна, отправя към детето си мисълта: Ти ще станеш добро дете, ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш – детето, наистина, ще стане такова, каквото майката го е пожелала.

Мѫжътъ цѣлъ день мисли какъ да изкара повече, за да задоволи жена си, а жената мисли въ кухнята какво да сготви, за да нахрани мѫжа си.

Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.

Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу.

Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената.

Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче.

Когато жената поисквала хлѣбъ, храна и други нѣща, той ѝ казвалъ: „Ну, поцѣлуемся.“ Единъ день „ну поцѣлуемся“, вторъ день „ну поцѣлуемся“, жената недоволна отъ липсата на всичко друго, изгубила разположението си къмъ него.

Какво по-голямо благо може да очаквате от изпълнението и приложението на Божиите заповеди? Няма по-велико щастие за един дом, ако мъжът пребъдва в заповедите на Бога и в Неговата любов, а жената – в заповедите на своя мъж. Защо се разстройват семействата? – Защото нито мъжът, нито жената изпълняват обещанията си. Жената казва: С такъв мъж не мога да живея. Следователно, семейство, в което мъжът не пребъдва в Божиите заповеди, а жената не пребъдва в заповедите на мъжа си, е осъдено на смърт. Ако мъжът не пребъдва в Божиите заповеди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповедите на мъжа си. Обаче, ако мъжът изпълнява Божията воля и пребъдва в Неговите заповеди, а жената не пребъдва в любовта на мъжа си, отговорността пада върху нея. Николаевка, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила. Жената на един американски милионер имала много желания и не разбирала, кога и как трябва да ги задоволява. Чудно нищо! Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. Мъжът е стимул за жената, а жената – за мъжа. Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма да има култура. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Каква е задачата на жената? – Да повдигне първо себе си, а после – мъжа. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. Той трябва да прояви силата на своя ум, да застави жената да работи. „Ако държите моите заповеди" – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми" – това се изисква от жената. Аз пък казвам: Жената да пребъдва в любовта, а мъжът да държи заповедите на жената.

Злѣ ли ще бѫде на жена да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ, а мѫжътъ – въ заповѣдитѣ на своя Богъ и Неговата Любовь? Защо се развалятъ днесъ сѣмейства? Жената казва: „Заради тебе азъ ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията си къмъ Бога, започва да пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече да се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа си. Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Въ варненско, въ едно село Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си.

В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Такива плодове трябва да ражда жената. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Същото се отнася и до жената. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът.

Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога. Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената. Жената е любовь. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ?“ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.

Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. И от мъжа, и от жената се изисква работа.

Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.

И след тази война ще започне тоя Петър, който символизира жената, който първо ще оголее, ще хвърли мрежата в морето, за да иде при Господа.

Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл: жената на един турчин се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила.

А какво прави жената? Тръгне от къща в къща и разказва: „Знаете ли какво нещастие ми се случи – мъжът ми повърна!” Напротив, това е щастие, защото той е облекчен.

Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а!" – харесала му се жената. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Жената трябва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Война ли става, карат ли се хората, навсякъде търсят жената, като виновница за станалото. Наистина, от жената произлиза всичко.

Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Жената трѣбва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Война ли става, каратъ ли се хората, навсѣкѫде търсятъ жената, като виновница за станалото. Наистина, отъ жената произлиза всичко.

Там или мъжът, или жената, или децата са недоволни. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Жената казва на мъжа си: „Ако ме обичаш, направи една жертва за мене.” – Лукава жено, не изкушавай Господа.

Тамъ или мѫжътъ, или жената, или децата сѫ недоволни. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Жената казва на мѫжа си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукава жено, не изкушавай Господа.

Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Трябва ли тогава жената да се пита какво да прави с мъжа си и със своя син? Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря? И единият, и другият трябва да обичат! Плодовете на Духа са Любов, радост и мир. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена без мъж; каже ли мъжът, че не може да обича, той е мъж без жена.

Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена.

В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден – обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.

Въ нѣкой домъ единъ день жената е на парила, а мѫжътъ подклажда огъня, другъ день — обратно: мѫжътъ е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мѫжа, да не я пече; мѫжътъ се моли на жената, да не го пече. Жената се оплаква отъ мѫжа си, че му дала всичко, че му станала робиня.

Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него. Ако мъжът, жената и децата ви са добри, а вие не ги цените, ще ви ги вземат. Като остане жената на земята, тя е отляво на Бога.

Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече. Ако мѫжътъ, жената и децата ви сѫ добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ. Като остане жената на земята, тя е отлѣво на Бога.

Ако мъжът не знае това изкуство, нека жената го облече; ако жената не притежава това изкуство, нека мъжът я облече. Жената сготвила някакво ядене, от което мъжът е недоволен. В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мъжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите, да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. Какво трябва да прави жената, за да има мир и доволство в дома си? Като се върне мъжът й от работа, тя трябва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облече и след това да седнат двамата заедно да се нахранят. Жената счита за унижение да измие краката на мъжа си, да му даде нови дрехи да се облече. " – Право ли е жената да дава стари дрехи на мъжа си и постоянно да се карат? Ако аз съм на мястото на жената, предпочитам да съблека старите дрехи на мъжа си и да го облека с нови, да измия краката му, отколкото да се карам с него и да го оставя със стари дрехи. Понеже служат на своята стара култура, обуват момиченцата си с тесни, малки обувки, под предлог, че е красиво жената да има малък крак. Като осакатяват краката на жената, с това те искат да я задържат повече вкъщи, да не ходи по улиците. Мъжът е недоволен, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мъжът й не е донесъл повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Жената седи и мисли за мъжа си, че е нервен, гневен, лош. Следователно, мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Когато някой пита защо хората се женят, казвам: женитбата е необходима, за да се развиват мъжът и жената, да придобиват нови качества и да изучават Божиите закони. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта. Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Защо мъжът и жената да не бъдат като свещениците, облечени в нови одежди? Като се ожени, мъжът става поп. Жената го е опопила. Като ражда, жената трябва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мъжа си. Какво значи да се облекат жената и мъжът в нови дрехи? Когато мъжът се връща неразположен и гневен от работа, жената не трябва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смени състоянието му. Днес жената се безпокои от някои мисли, мъжът – също, поради което и двамата са облечени още със стари дрехи. От какво се безпокои жената? Че мъжът гледал друга жена. Какво благословение могат да очакват мъжете и жените, ако се лъжат и надхитряват? Ако мъжът говори Истината, жената няма да се съмнява в него.

Ако мѫжътъ не знае това изкуство, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това изкуство, нека мѫжътъ я облѣче. Жената сготвила нѣкакво ядене, отъ което мѫжътъ е недоволенъ. Защо жената да не изучи характера и вкуса на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мѫжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мѫжътъ ѝ не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Жената седи и мисли за мѫжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. Следователно, мѫжътъ и жената се съединяватъ, за да се развиватъ. Когато нѣкой пита, защо хората се женятъ, казвамъ: Женитбата е необходима, за да се развиватъ мѫжътъ и жената, да придобиватъ нови качества и да изучаватъ Божиитѣ закони. — Може ли безъ женитба? — Въ широкъ смисълъ на думата безъ женитба, т. е. безъ развитие на земята не може. Мѫжътъ представя любовьта, а жената — обичьта. Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Защо мѫжътъ и жената да не бѫдатъ като свещеницитѣ, облѣчени въ нови одежди? Като се ожени, мѫжътъ става попъ. Жената го опопила. Като ражда, жената трѣбва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мѫжа си. Какво значи, да се облѣкатъ жената и мѫжътъ въ нови дрехи? Когато мѫжътъ се връща неразположенъ и гнѣвенъ отъ работа, жената не трѣбва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смѣни състоянието му. Днесъ жената се безпокои отъ нѣкои мисли, мѫжътъ — сѫщо, поради което и двамата сѫ облѣчени още съ стари дрехи. Отъ какво се безпокои жената? — Че мѫжътъ гледалъ друга жена. Какво благословение могатъ да очакватъ мѫжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мѫжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него.

Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Ако мъжът или жената е нечиста, трябва да си помагат взаимно, да се чистят. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре!" И жената прави същото с мъжа си. Жената се страхува да тури мъжа си горе, да не би да не се върне. Щом има ум и сърце, той носи в себе си и мъжа, и жената. Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Само така той ще разбере, че нито мъжът е роб на жената, нито жената – на мъжа, и ще изпълни своето предназначение.

Ако жената може да подобри характера на мѫжа си, тя има любовь; сѫщото може да направи и мѫжътъ съ жена си, ако има любовь въ себе си. Ако мѫжътъ или жената е нечиста, трѣбва да си помагатъ взаимно, да се чистятъ. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Жената се страхува да тури мѫжа си горе, да не би да не се върне. Щомъ има умъ и сърдце, той носи въ себе си и мѫжа, и жената. Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. И жената мисли по сѫщия начинъ. Само така той ще разбере, че нито мѫжътъ е робъ на жената, нито жената — на мѫжа, и ще изпълни своето предназначение.

Жената, която боледувала дванадесет години, означава живот, който не върви в съгласие с Божествените закони.

Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони.

Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!" Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът.

Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ.

Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. "И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото". Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. “И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека? Когато той е готов да прости на онзи, които му е причинил най-голяма пакост. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Сега, като се върнете по домовете си, вижте, влязъл ли е Христос в мъжа и в жената ви, в децата и в приятелите ви. Двойката представлява жената, число на противоречие.

Ако не разбере земния животъ, какъ ще разбере небесния? Ако хората не разбератъ отношенията къмъ мѫжа и жената, къмъ брата и сестрата, къмъ родителитѣ, къмъ обществото и къмъ човѣчеството, какъ ще разбератъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ разумнитѣ и възвишени сѫщества и къмъ Бога? Ако не знаете, какъ да слугувате на земния си баща, какъ ще служите на Небесния? Небесниятъ Баща изисква отъ всички хора по-велики дѣла, по-голѣми жертви отъ тѣзи, които земниятъ баща изисква. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. „И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. Това не значи, че мѫжътъ или жената въ този домъ сѫ лоши, но квасътъ имъ е лошъ. „И взе го жената и скри го въ три мѣри брашно”. — Какъ се познава, кога разумната жена е въ човѣка? — Когато той е готовъ да прости на онзи, който му е причинилъ най-голѣма пакость. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви. Двойката представя жената, число на противоречие.

Запитаха Христа: "Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа. Когато пече хляб, жената нагорещява пещта Ако я нагорещи повече, отколкото трябва, тя ще изгори хляба. Каквото е отношението на мъжа към жената, и на жената към мъжа, такова е отношението на всички хора, като души, към Бога. На този въпрос Христос отговаря: "Мъжът и жената са в една плът." На земята мъжът и жената живеят в две къщи, отделно един от друг, поради което се явява спор в коя от двете къщи да живеят. Понякога жената иска да бъде господарка, да живеят в нейната къща. Тази е причината за спора между мъжа и жената на земята. Духът, може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога. Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Там той ще намери разрешението на въпроса за отношенията между мъжа и жената. Характерът на човека се познава по долната част на ръката, т. е, по жената, как тя се проявява вкъщи. Мъж, на когото жената е умряла, е сам вкъщи, неговият Христос е заминал някъде; и жената е сама, ако мъжът й е умрял – нейният Христос е заминал. За да се избегне тази смърт, мъжът и жената трябва да живеят в една къща, т.е. в едно тяло. Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това, именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. Жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Кога ще се преработи тя? Когато мъжът и жената не се напускат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления.

Запитаха Христа: Защо човѣкъ трѣбва да се жени, и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа. Когато пече хлѣбъ, жената нагорещява пещьта. Каквото е отношението на мѫжа къмъ жената, и на жената къмъ мѫжа, такова е отношението на всички хора, като души, къмъ Бога. На този въпросъ Христосъ отговаря: Мѫжътъ и жената сѫ въ една плъть. На земята мѫжътъ и жената живѣятъ въ две кѫщи, отдѣлно единъ отъ другъ, поради което се явява споръ, въ коя отъ дветѣ кѫщи да живѣятъ. Нѣкога жената иска да бѫде господарка, да живѣятъ въ нейната кѫща. Тази е причината за спора между мѫжа и жената на земята. Христосъ казва: Мѫжътъ, т. е. духътъ може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи отъ Бога. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани.” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Тамъ той ще намѣри разрешението на въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Характерътъ на човѣка се познава по долната часть на рѫката, т. е. по жената, какъ тя се проявява вкѫщи. Мѫжъ, на когото жената е умрѣла, е самъ вкѫщи, неговиятъ Христосъ е заминалъ нѣкѫде. И жената е сама, ако мѫжътъ ѝ е умрѣлъ — нейниятъ Христосъ е заминалъ. За да се избѣгне тази смърть, мѫжътъ и жената трѣбва да живѣятъ въ една кѫща, т. е. въ едно тѣло. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е. за ума, а другото — за жената, т. е. за сърдцето. Жената е онзи полюсъ, въ който се събира нуждната енергия за оплодяване, за обработване. Той казва, че задачата на човѣчеството е да преработи и организира материята, отъ която е създаденъ човѣкътъ. — Кога ще се преработи тя? — Когато мѫжътъ и жената не се напущатъ; когато всички хора се обединятъ въ едно цѣло и живѣятъ безъ грѣхове и престѫпления.

Това се отнася и за жената, и за мъжа. Така се гневят мъжът и жената. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Аз разглеждам този въпрос принципално, в широк смисъл, нямам предвид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна Природа. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание. Какво трябва да направите, ако мъжът и жената не могат да живеят добре? Да обърнете поне единия от тях. Трябва ли жената да готви с неразположение? Ще пържи лук и ще се гневи. Жената се оплаква, че мъжът й бил сърдит, цяла гръмотевица и светкавица. Ако е разумна, жената трябва да благодари, че мъжът й се е разсърдил. Жената, децата се озонират, въздухът се пречиства. Когато Исус влезе във вашите домове, ще пречисти въздуха, който се е наситил от електричеството на мъжа и на жената. Първия ден ще се прояви електричеството на мъжа, а втория ден – електричеството на жената. Благодарете, че мъжът и жената се карат. Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.

Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.

За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.

За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ.

Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Когато мъжът изтезава жена си, или жената – мъжа си, те са яли салам.

Ако мѫжътъ негодува, да не казва, че жена му е причина затова; ако жената негодува, да не казва, че мѫжътъ ѝ е причина, че той я изкарва отъ търпение. Мѫжътъ и жената представятъ двамата ученика на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Жената се държи за мѫжа, мѫжътъ се държи за жената, децата — за родителитѣ си. Когато мѫжътъ изтезава жена си, или жената — мѫжа си, тѣ сѫ яли саламъ.

Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе."

Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе.

За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшите организми, че се размножават чрез деление. Вярно е, че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите? Например, жената се стреми към своя мъж. Къде е мъжът й? Или къде е жената? Тя хваща ръцете му, гледа го в очите, но казва, че е студен към нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мъжът й не я обича? Нека жената вземе своя термометър и провери каква топлина има мъжът й. Значи, друго нещо подразбират мъжът и жената, когато са недоволни един от друг и се обвиняват в студенина. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята.

За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшитѣ организми, че се размножаватъ чрезъ дѣление. Вѣрно е, че любовьта отваря всички пѫтища на човѣка, но за коя любовь говорите? Напримѣръ, жената се стреми къмъ своя мѫжъ. — Кѫде е мѫжътъ ѝ? Или кѫде е жената? Тя хваща рѫцетѣ му, гледа го въ очитѣ, но казва, че е студенъ къмъ нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мѫжътъ ѝ не я обича? Нека жената вземе своя термометъръ и провѣри, каква топлина има мѫжътъ ѝ. Значи, друго нѣщо подразбиратъ мѫжътъ и жената, когато сѫ недоволни единъ отъ другъ и се обвиняватъ въ студенина. Има нѣща въ свѣта, които всѣки може да ви вземе — пари, дрехи, кѫщи, имоти, даже и мѫжа, и жената, и сина, и дъщерята.

Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.

И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.

Днес жената е недоволна, не й се живее. Жената му направи баница, задоволи го. И жената ходи на черква, слуша духовни проповеди, но като се върне у дома си, все ще набие едно от децата. Мъжът е единият бог, жената – вторият.

Днесъ жената е недоволна, не ѝ се живѣе. Жената му направи баница, задоволи го. И жената ходи на черква, слуша духовни проповѣди, но като се върне у дома си, все ще набие едно отъ децата. Мѫжътъ е единиятъ богъ, жената — вториятъ.

Същото прави и жената.

Сѫщото прави и жената.

В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които чукат кафе. Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете да се отнесете безразлично към тях.

Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.

Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.

Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.

Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Няма случай в живота, мъжът да е направил жена си щастлива, или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога.

Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си. Нѣма случай въ живота, мѫжътъ да е направилъ жена си щастлива, или жената да е направила мѫжа си щастливъ. Богъ въ човѣка може да направи и жената, и мѫжа щастливи, но човѣкъ — никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мѫжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — Като се обърнете къмъ Бога.

Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30)

Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена. — Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е благочестива, затова ще бѫде похвалена.

Мъжът казва: „За да готви жената добре, трябва да се набие“. Опашката е жената, т.е. онзи член от общия организъм, който свършва работата.

Затова като влезеш в един дом, не гледай жената на домакина. Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж.

Затова, като влѣзешъ въ единъ домъ, не гледай жената на домакина. Често хората постѫпватъ съ Бога така, както жената на философа съ своя мѫжъ.

Жената представлява стомашния мозък, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Стомашният мозък има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Мъжът представлява къщата, а жената – ученичката, която трябва да влезе в мъжа, т.е. в къщата и да я измаже отвътре. Щом жената се грижи за къщата, трябва да се качи на покрива, да види какво е състоянието на керемидите и, ако има счупени или разместени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена от Бога да живее в една къща, тя няма право да я напуска. Когато създаде втория Адам, Бог му даде жената за другарка, която да го регулира. Мъжът се оплаква от жената, като виновница за греха, но без нея той щеше съвсем да пропадне. Жената е най-малкото зло в света. Защо излезе жената от къщата? За да стане ученичка. Лошото в жената се заключава в това, че, след като има един учител, тя търси втори. Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената. Значи, ученикът на Христа е жената.

Жената представя стомашния мозъкъ, чрезъ който е свързана съ вѫтрешния, съ Божествения свѣтъ. Стомашниятъ мозъкъ има отношение къмъ цѣлата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свѣтъ отъ мѫжа. Мѫжътъ представя кѫщата, а жената — ученичката, която трѣбва да влѣзе въ мѫжа, т. е. въ кѫщата и да я измаже отвѫтре. Щомъ жената се грижи за кѫщата, трѣбва да се качи на покрива, да види, какво е състоянието на керемидитѣ и, ако има счупени или размѣстени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена отъ Бога да живѣе въ една кѫща, тя нѣма право да я напуща. Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, като виновница за грѣха, но безъ нея той щѣше съвсемъ да пропадне. Жената е най-малкото зло въ свѣта. Защо излѣзе жената отъ кѫщата? — За да стане ученичка. Лошото въ жената се заключава въ това, че, следъ като има единъ учитель, тя търси втори. Той извади жената вънъ отъ кѫщата и се разговаряше съ нея върху въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Значи, ученикътъ на Христа е жената.

Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да се обърне към Бога с молба, да я научи да изпълнява волята Му. – Защо страда човек? – За да научи нещо ново, да разбира Божията воля и да я изпълнява.

Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената – мъж? Върху този въпрос ще напишете като упражнение.

За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“. Жената хананейка схвана този момент и го използва. Така постъпи жената хананейка. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат. Мъжът, жената, децата са условия, дадени на човека, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използване едни – други. – Как да се освободим от страданията? – Не избягвайте страданията, но се учете от тях. Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството си и вярата на жената изчезва. Докато мъжът е здрав и заема високо положение, жената вярва в него; щом изгуби здравето и положението си, тя се обезверява.

И жената мисли, как да запази любовта на мъжа си. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят.

Ако мъжът и жената нямат добри отношения помежду си, не могат да се нарекат идеални хора. Жената е развалила мъжа, а мъжът – жената. Ще кажете, че жената е страшно нещо. – Каквото е жената, такова е и мъжът.

Жената символизира любовта, а мъжът – мъдростта. Коя от сегашните жени изявява любовта? Кой от сегашните мъже изявява мъдростта? Жената ще каже, че сърцето й горяло от любов.

Кое е забележително в тази епоха? – Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Жената на един такъв християнин казала: Не желая да вляза в този рай, за който ми говориш. С двата пръста жената рови в земята, да посади нещо.

Във вашия език жените и мъжете са станали за посмешище: мъжът се оплаква от жена си, жената – от мъжа си, децата – от родителите си и т. н. Но днес аз обръщам нов лист и на него ще пиша за жената така: намериш ли мъжа си неразположен, кажи му, че ще го обикнеш, защото досега не си го обичала.

Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Тогава въпросът между жената и мъжа ще се разреши правилно. Мъжът ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мъжа си да се проявява свободно.

Ако в семейството мъжът е прав ъгъл, жената ще бъде остър ъгъл, В тоя случай, жената е връзка. Следователно, силата на жената е по-голяма от тая на мъжа. Ако жената е прав ъгъл, страната на мъжа ще бъде по-голяма. Той е хипотенуза в триъгълника и е по-силен от жената. Ние говорим за онова право, което се отнася и до мъжа, и до жената, и до детето. Право, което се отнася само за мъжа, за жената или за детето, е една трета от цялото. Когато жената види, че мъжът сваля старите листа от дървото, веднага започва да роптае и казва: Това не може да бъде! Ако жената сваля старите листа, мъжът вика.

Ако в семейството мъжът е прав ъгъл, жената ще бъде остър ъгъл. В тоя случай жената е връзка. Следователно силата на жената е по-голяма от тая на мъжа. Ако жената е прав ъгъл, страната на мъжа ще бъде по-голяма. Той е хипотенуза в триъгълника и е по-силен от жената. Ние говорим за онова право, което се отнася и до мъжа, и до жената, и до детето. Право, което се отнася само за мъжа, за жената или за детето, е една трета от цялото. Когато жената види, че мъжът сваля старите листа от дървото, веднага започва да роптае и казва: „Това не може да бъде." Ако жената сваля старите листа, мъжът вика.

Жената пита мъжа си, какво да прави.

Жената пита мъжа какво ще прави.

После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, т. е. партията на смъртта. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: Това е иконопоклонство.

После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: „Вземи сълзите си. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, тоест партията на смъртта. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: „Това е иконопоклонство."

Е, добре, в началото на деветнадесети век френската революция даде свобода на народите, но каква свобода имат днес? Може ли да се нарече това свобода? Говорим за свобода, за това, че жената се е подигнала в умствено отношение, че заема по-добро положение в обществото и т.н. Ако ме пита някой: „На какво разстояние трябва да са мъжът и жената един от друг?“, ще отговоря: на 25 билиона мили. Защо? – Жената иска да обсеби мъжа, да го владее. Знаете ли как са раждали хората преди грехопадането? Мъжът и жената тогава са водили чист, девствен живот. Мъжът е познавал само една жена, и жената само един мъж; не са се женили, както сега, по няколко пъти.

Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Някой мъж погледне жената на другиго, той веднага се разгневява и си казва: „Чакай да те видя какво ще правиш, ще те следя“. Жената, която е внесла този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате, искайте от мъжете си всичко, каквото ви трябва! Не им казвайте всичко, дръжте се в резерва и т.н.“ Затова жената почва да иска това-онова от мъжа си, без да се интересува от неговото положение, а той се вижда в чудо и не знае как да я задоволи. Защо не може да живеят заедно? – Защото жената има голяма греда в окото си, иска да го обсеби, да не мисли за никоя друга жена, цитира му стихове от Писанието, които са в неин интерес. Жената не трябва да чака да донесе нито баща ѝ, нито мъжът ѝ, а да се надява на своите сили. Ако жената разбираше така брака, тя би се старала да облекчи мъжа. А какво става днес? – Жената не изпълнила своята работа, не изпълнила своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. Първият процес, на събиране, е дошъл в света с Адам, а вторият процес, на изваждане, е дошъл в света с Ева, затова Господ е създал жената чрез изваждане реброто на Адам. Във време на раздори жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“.

Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. С това вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта.

Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете си върху тази жена?“ – Жената е основа в света. Тъй че жената, върху която Христос прострял ръцете си, представлява хипотенузата, на която е бил построен квадратът, т.е. неутрална зона, която разделя квадрата на два триъгълника. Някои вярват, че ще изгубят живота си, че жената им е лоша, че нищо няма да излезе от тях и т.н. Какво разбирам по думите: „да напуснете мъжете си“? Жената уподобявам на директор на затвора, която следи постоянно къде отива мъжът ѝ, какво прави, как прилага нейното учение, и за всяка най-малка грешка го бие. И когато Христос простря ръцете си върху жената, хипотенузата ѝ бе обърната надолу. Ето защо жената, която Христос спаси, беше гърбава. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число.

Жената ще каже в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам“. Жената се сърди и казва: „Докога ще робувам на мъжа си? Аз искам свобода, затова ли се ожених, да му готвя?“ Мъжът също е недоволен и казва: „Ти не ме разбираш“. Когато жената плаче, нека благодари, че има сълзи, защото този момент е най-благоприятен, за да превърне своята енергия в отрицателна. За да не стават такива неща, жената трябва да напише закон на мъжа си да се връща вкъщи два часа преди залез слънце. Когато този Учител дойде, във вашия дом ще има хармония, музика, поезия, всички ще бъдат на своите места; няма да има раздори между мъжа и жената, между слуги и господари, между дъщери и синове, между учители и ученици. Аз вдигам ръцете си, после ги спускам надолу, и мъжът става положителен, а жената отрицателна. То значи: Жената да бъде долу, а мъжът горе, т.е. мъжът да чупи камъни, а жената да гради.

Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислех, че той бил такъв дявол“.

Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислих, че той бил такъв дявол, какъвто излезе."

По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Мъжът и жената са двама книжници, които не разбират законите, а трябва да постъпват като книжника. Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Ако пръстите на мъжа са по-дълги, на жената трябва да са по-къси.

Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух.

Едната наричаме търговско съдружие; другата - женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар.

Когато жената е бременна, трябва да бъде заобиколена с най-хубави образи, за да бъде в добро разположение на духа. Когато жената е бременна, мъжът трябва да бъде с нея в добри отношения и да е винаги справедлив. През този период мъжът трябва да бъде за жената идеал, да вижда тя в него най-хубави качества, защото породи ли се и най-малкото съмнение в нея, то се отразява зле върху детето. – Наистина, жената беше направена от реброто на Адам и той Ă даваше всичко, но не и своя ум.

В Бялото Братство жените и мъжете са равни – когато мъжът замества жената, той е жена, и обратно.

Като налеят тази влага в ушите на жената и ѝ кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага.

Като Ивана постъпваме и ние: съберем се някъде, че хайде за хатъра на някоя партия, за хатъра на някое женско движение, за хатъра на жената и т.н.

Влезте в някоя къща, където мъжът или жената са онеправдани, намират се в безизходно положение, никой не разбира тези огорчени души.

Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Ако например жената го прочете четири пъти, през първата година мъжът Ă ще се подобри с 50%, през втората – с 25%, през третата – с още 25%; значи за три години ще се подобри със 100%.

И жената е недоволна от болния си мъж.

И жената е недоволна от болния си мъж.

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл.

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл.

Някой път, да кажем, мъжът е опнал платното, а жената увива, и казват: „Защо тегли мъжът, та не слуша жената“. В този момент той не трябва да слуша жената, докато се наснове то. Някой път жената тегли, а мъжът насновава – зависи кой навива кросното. Някои питат: „Кой е мъжът и коя е жената?“ Жената е вярата, а мъжът – знанието. Като се карат, мъжът и жената не се познават. Жената казва: „Аз искам да бъда мъж“. Мъжът и жената, като се съединят и дадат свидетелство в живота, тяхното свидетелство ще бъде вярно само ако бъде с Мъдрост и Любов. Някой път в съдилището дойдат тия двама свидетели и казват: „Мъжът е крив, жената е права“. Тогава жената казва: „Аз протестирам, господин съдия, тия двама свидетели за заинтересовани“. Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват платното, жената вземе платното, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота. Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към периферията и обратно. Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга. Ама децата се биели, жената била неразположена; оставете ги, не ги прекомерно съжалявайте.

Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Мъжът счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа. И жената казва същото за мъжа си. И жената често се оплаква от мъжа си, иска да го напусне. Мъжът и жената са едно и също нещо, т.е. еднакви величини. Първоначално мъжът бил по-голяма величина от жената. За да се изравнят, Бог извадил реброто на мъжа и направил от него жената. Следователно, днес и мъжът и жената са две половини на една цяла величина – човекът, равен на хиляда единици. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.

Намира такава жена, ожени се, но след две-три години отрича тоя живот, казва, че жената е лошо нещо. И жената се отказва от Божественото, раздвоява се, а с това и часовникът им се разваля. Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. За жената вретеното е това, което е камшикът за стражаря. Жената навива и развива вретеното, както стражарят вдига и слага камшика си върху гърба на престъпника.

Не минат и две-три години и той казва: „Не си струва така да се живее, от жената по-лошо нещо няма." Жената, и тя излиза навънка, раздвояват се и двамата, и часовникът се разваля. Мъжът и жената не трябва да бъдат предмет за удоволствие в света, защото за тях предстои работа. Жената или мъжът казва: „Не те искам." Жената започва: „Господ е такъв-онакъв."

Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Обаче, числото две означава още майката, жената. Когато Бог поставил жената в рая, тя Му казала: Господи, аз няма да изпълня Твоята воля. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си. Днес мъжът и жената търкат ръцете си една в друга, но какво излиза от това търкане? И двамата изяждат капитала си. Сега аз говоря за жената принципално, а не както вие я разбирате. Според мене, мъжът и жената отделно не съществуват. – Защо? – Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали. Другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т. е. мъжът и жената са ония близки души, които живеят заедно в човека. Това не значи, като се върнете по домовете си, да започнете да се карате, мъжът да не иска да знае за жена си, и жената – за мъжа си, да кажете, че не се познавате вече. Някога мъжът я прилага, някога жената.

Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея. Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Когато Господ поставил жената в рая, тя казала на Господа: „Аз няма да изпълня волята Ти, защото си имам свои умозрения и ще живея тъй, както намирам за добре. Аз говоря принципално, а не за жената, както вие я разбирате, защото за мене мъже и жени отделно не съществуват. Жената е вторият син, който отказа да изпълни волята Божия, но после се разкая и я изпълни.

Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота.

И жената по същия начин, трябва да извади юлара на мъжа си и да каже: Бъди свободен! Иди в гората! Това са формули за новия живот, които трябва да преведете и приложите, да видите, какъв резултат ще имате. Мъжът и жената ще се разберат, само когато се качат в четвъртата формула а4 + b4 = с4, т. е. когато любовта изпълни сърцата им; когато мъдростта изпълни умовете им. Само тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. За днес те са опасни, но в бъдеще жената трябва да има сърце, с дълбочина десет километра. Значи, мъжът и жената трябва да имат дълбоки умове и сърца.

И жената по същия начин трябва да извади юлара на мъжа си и да каже: „Бъди свободен. Мъжът и жената ще се разберат само когато се качат в четвъртата формула: а4 + b4 = с4, тоест когато любовта изпълни сърцата им, когато мъдростта изпълни умовете им. Само тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво - жената. За днес те са опасни, но в бъдеще жената трябва да има сърце с дълбочина десет километра. Значи мъжът и жената трябва да имат дълбоки умове и сърца.

Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва й: Ти през плет не си ли виждала? Гневът му от жената минава на децата. На другия ден мъжът донесъл лошо месо, жената се сърди, хвърля го, казва му: Ти през плет не си ли виждал? Съвременните хора мязат на английският реформатор Веслей, който се оженил, но три дена след това казал на другаря си: Не си струва човек да се жени.

Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: "Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш?" А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та, като дойдеш втори път, да не грешиш. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва и: "Ти през плет не си ли виждала?" Гневът му от жената минава на децата. На другия ден мъжът донесъл лошо месо, жената се сърди, хвърля го, казва му: "Ти през плет не си ли виждал?"! Съвременните хора мязат на английския реформатор Веслей, които се оженил, но три деня след това каза на другаря си: "Не си струва човек да се жени".

Ако дойде една комисия от слънцето, да прегледа живота и културата на земята, какво би казала? Каква култура има в тоя дом дето мъжът и жената се хващат за косите и се бият? Това е културата на Тарас Булба, който искал да опита силата и смелостта на синовете си. Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно – господари против слуги.

Ако дойде една комисия от слънцето, да прегледа живота и културата на земята, какво би казала? Каква култура има в тоя дом, дето мъжът и жената се хващат за косите и се бият? Това е културата на Тарас Булба, който искал да опита силата и смелостта на синовете си. Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно - господари против слуги.

Ако мъжът се качва, жената слиза; и обратно, когато жената се качва, мъжът слиза.

Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг.

Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Мъжът и жената, всички хора трябва да търсят това второ лице – Любовта.

Ако жената в един дом е права, ще кажа да й турите една крива линия.

Когато мъжът се връща от работа, жената да го посрещне с радост и веселие, да бъде готова на всякаква жертва за него. Как проявяват мъжът и жената любовта си? Ако мъжът обича жена си, близките започват да действат върху честолюбието му и казват: Какво си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли, че тя те води за носа? Дай й да разбере, че ти си мъж, че си господар. Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него.

Жената, като види, че мъжът й иде, ще стане, ще го посрещне любезно, приветливо, а дълбоко в душата на мъжа ще се зароди любов към жена му, че е готова да се самопожертва. На други места пък същото говорят на жената.

И тъй, мъже и жени, като гледате буквата „Т“, в кое положение и място ще поставите жената и где мъжа? И едните, и другите ще кажат: „Ние не искаме да слезем долу в корените.“ Така вие не разрешавате въпроса съществено. Някои искат да поставят и мъжа, и жената, дето не им е мястото. Най-напред трябва да си съставите понятие какво нещо е мъжът и какво нещо е жената, и тогава да ги поставите на мястото им. (На 3 май 1917 г. в беседата „Съчетанието“ е казано: „Буквата „Т“ – долната линия представлява мъжа, а хоризонталната – жената. Те се стремят да се обединят.“) Горната черта е мъжът, а долната – жената, затова мъжете се оплакват от жените, че са горчиви. Знанието е жената, горчивият корен, тя е, която слиза. Затова се казва в пословицата: „Корените на знанието са горчиви. “Жената е човешкият живот, който слиза в материята, за да извлече необходимите, потребните сокове.

Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Жената избягала в пустинята. Жената представя бялата раса. В този свят, има две отрови, които разрушават мъжа и жената, които разрушават човешкото общество. „И змеят се спря пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди". (4-ти ст.) Змеят стоял до жената, но тя не се бояла от него. Жената представя – Божественият живот в човека, а мъжкото дете – Божественият разум. „Змеят се спря пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й, щом роди." В случая, змеят представя неблагоприятните условия за жената, която ще роди, за да пречи на плода й. „И жената побягна в пустинята." Днес пред жената – вашата душа, която иска да роди вашия ум, стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярваш? Не бъди толкова глупав; и без вяра се живее. Казва се в прочетената глава, че жената ще роди дете. Жената ражда едно дете – някакъв символ, но в него се крият много неща. " – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Казва се в Писанието: "И изпусна змеят, след жената, из устата си вода като река, да стори да я повлече реката. И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката". „Мъчеше се жената да роди."

Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото.

Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом!" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна, да черпи енергия от Божествения източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си.

Жената също седи на митарницата, отворила тефтерите си и казва: Мъжът ми нищо не ми с купил, а мене ми трябват 400 лв. за рокля, 300 лв. за обувки, 200 лв. за шапка, 200 лв. за масло, за козунак и т. н. И мъжът, и жената живеят за реализиране на този дълъг поменик. Христос казва на жената: Остави старите тефтери настрана. Жената иска от мъжа си да й купи нова рокля, обувки, шапка, а самата тя нищо не работи, очаква на слугинята. Преди да иска нещо от мъжа си, жената трябва да е изчистила къщата, да е наготвила добре, да му е ушила нова риза, да му е оплела чорапи. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа.

Когато мъжът се връща от работа уморен и неразположен, жената му слага вкусно, добре сготвено ядене, което внася разположение в него. Влез дълбоко в себе си! Ако най-благородните и културни хора се запитат искрено, какво велико дело са оставили на човечеството, какво ще си отговорят? Какъв отчет може да си направи всеки човек? Жената ще каже, че е прекарвала по пет-шест часа в кухнята да чука лук, да пържи кюфтета, с мисълта, че възлюбеният й ще се върне от работа, пиленцата й – от училище, и тя трябва да ги нахрани. Като ражда, жената изпълнява свещен дълг.

Вие ще ми възразите: „С тези жертви дойдохме до този хал.“ Жената казва: „Какво не съм жертвувала за своя мъж!“ Без жертва на този свят не може.

В бъдеще, жената ще носи колани от микробите на най-страшните болести. Нека след това се опита някой мъж да оскърби жената. Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това село? –Днес.

Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите.

Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща. Щом жената казва: „От мен да замине“, братът – „От мен да замине“, сестрата – „От мен да замине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са в свръзка с Христа и са разбрали Христовото учение.

Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия егоизъм, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце.

Третата картина, на която от един общ център излизат прави линии – едни отдясно към ляво, а други отляво към дясно, – показва пътя на човешката еволюция, по който жената и мъжът преминават през своя живот на Земята. Жената започва своя път отдясно към ляво, а мъжът – отляво към дясно. Като жена става много мек, търси удоволствия в живота и Господ, за да направи жената по-груба, поставя я в другата половина, където отново стига във формата на мъж.

Кога ще изчезнат страданията? Когато мъжът стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мъжа си; когато братът стане слуга на сестра си и сестрата – слугиня на брат си; когато господарят стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той чува само: „Донасяй, донасяй!“ А той пък си мислил, че като се ожени, тя ще го направи щастлив – той не се е оженил, за да ѝ слугува, а тя да му слугува. И жената казва, че не се е оженила, за да слугува, а за да ѝ слугуват. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. Жената казва: „Как така, при майка си бях слугиня, а тук искам да бъда господарка!“ Не, тази жена именно при майка си е била господарка – майката и бащата работят, а тя господарува.

Жената и мъжът минават за помощници – другари,

В бъдещето учение мъжът да работи за себе си и жената за себе си, двамата ще работят за Господа и Той ще работи за нас и ще оправи нашите работи.

Мъжът и жената се взаимно кълнат във вярност до гроба, но те не устояват и до половината на гроба.

Например жената представлява точка, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички като се стремят към Бога, образуват куба.

Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Жената се въодушевлява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевлява, когато жената го люби; сестрата се въодушевлява от любовта на брат си, братът - от тая на сестра си; слугата - от господаря си и господарят - от слугата си; ученикът - от учителя и учителят - от любовта на учениците си.

Мъжът трябва да каже на жена си да обича неговия Господ, а жената да каже на мъжа си да обича нейния Господ, иначе и двамата ще осиромашеят.

Дойде мъжът вечерно време и вдигне шум, жената не знае как да го предаде. Тогава Бог казва: "Не е тази жената, която е направена от тебе. Двете ръце, това са мъжът и жената.

Ако не е сготвено, да му мисли жената! Това не е наука.

Ако не е сготвено, да му мисли жената! Това не е наука.

Благодарение на това отношенията между мъжа и жената в семейството имат повече търговски характер. Такива са сълзите и на мъжа за жената. Жената казва на мъжа си: „Колко те обичам! Умирам за тебе“. И жената не е такава, каквато мъжът си я представя. Нито мъжът е такъв, какъвто жената си го представя. Че това е факт, виждаме от недоволството на мъжа и жената веднага след женитбата им. Мъжът става сериозен и замислен, и жената също. – Защо са недоволни? – Защото търсят щастието вън от себе си. Жената казва: „Тоя дявол ме измами“. – Защо се измамили? – Защото интересите им не се съвпадали. Той извади едно ребро от Адам и направи жената – Ева. Те се явяват съперници един на друг, но жената е неделима. Като се разделила, единицата създала мъжа и жената. С други думи казано: Бог извадил единицата, или кривото ребро, от мъжа и направил жената. Значи докато била в мъжа, жената се изкривила. Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление. Мъжът, който лъже жената на приятеля си, да се откаже от лъжата. Той отнема жената на приятеля си, като обещава, че ще ѝ даде всичката си любов. Какви писма си пишат сегашните мъже и жени? Мъжът заминава някъде по работа, а жената пише: „Откак замина, не съм спокойна, не мога да спя по цели нощи“. Жената трябва да пише на мъжа си: „Откак замина по работа, напълно се успокоих. Сега и мъжът, и жената са неспокойни, не могат да спят, и работите им не вървят добре. – Защо? – Дяволът изял рибите. Когато мъжът отива на работа, жената трябва да се радва; и да ѝ е мъчно понякога, тя не трябва да му пише за своята мъка.

Жената казва: „Колко те обичамъ, умирамъ за тебе.“ Да, умира тя. И жената не е такава, каквато мѫжътъ си я прѣдставлява. И мѫжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прѣдставлява. Жената е малко замислена, мѫжътъ сѫщо, недоволни сѫ единъ отъ другъ. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Тази единица, като се раздѣлила, образували се мѫжътъ и жената или съ други думи – Богъ извадилъ една единица или криво ребро отъ човѣка. Жената, като била у мѫжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и ѝ казалъ: „Ти нѣма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мѫжа, права ще ходишъ!“ Но понеже тя си знае стария навикъ – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегѫрне, като ребро ще обхване. Пише ѝ: „Отъ какъ те видѣхъ, не мога да спя.“ Казвамъ на момата: „Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.“ Какво дърво! Азъ бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!“ Мѫжътъ заминалъ за нѣкѫдѣ, жената пише: „Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.“ Мѫжътъ пише сѫщото. Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли.

Кога мисли жената? – Когато мъжът ѝ замине за другия свят. Най-после си казва: „Трябва да се заема за някаква работа!“ Както казва жената, така казва и мъжът. Каквото решение вземе жената, такова взима и мъжът.

Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ.

Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти.

И жената казва: „Мъжът ми от едно време мълчи като кютюк, не отваря устата си“. – Сложи ядене на трапезата да видиш как ще си отвори устата. – Защо отваря устата си? Защото храната съдържа нещо ценно в себе си. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди.

Жената казва: „Моятъ мѫжъ отъ едно врѣме мълчи като кютюкъ, не си отваря устата“. Като страдате, тя казва: „Докато не се научите да ядете по моитѣ правила, до тогава ще страдате!“ Мѫжътъ донесълъ малко жито въ кѫщи, жената да не се сърди, а да каже: „Нѣма нищо, мѫжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарчица и съ него ще минемъ.“ Бѣденъ е човѣкътъ, донесълъ само 1 кг. жито.

Жената казва: „Не обичам мъже без брада и мустаци“. Защо жената обича мъж с брада и мустаци, а мъжът обича жена без брада и мустаци? Казвате: „Природата е наредила така“. Защо мъжът иска жената да бъде без брада и мустаци? – Много естествено. Мъжът оре, а жената гради; мъжът обича полето, а жената – гората. Жената слуша наставленията на мъжа си и постъпва според нареждането. Като се върне от работа, мъжът сяда пред трапезата и казва: „Слава Богу, добре е сготвила жената“. Казвам: Ако жената имаше търпение да изслуша мъжа си, и ако той имаше търпение да разкаже всичко, защо и двамата нямат търпение да изслушат как се придобива щастието? Това е метод, това е закон, който съществува дълбоко някъде в човешката душа. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Жената казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с мъжа си“. Мъжът се плаши от жената, жената – от мъжа; търговецът се плаши от съдружника си. За да изрази любовта към мъжа си, жената казва: „Дай, миличък, да те целуна!“ – Целувката не е израз на любов.

Защо? Той казва: „Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!“ Жената казва: „Азъ не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“. Защо жената иска мѫжъ съ брада и мустаци, а мѫжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: „Природата е наредила така“. Мѫжътъ оре, а жената гради; мѫжътъ обича полетата, а жената – горитѣ.