Най-добрите хора са мъжете и жените, но и най-лошите хора са мъжете и жените; едните наричаме хора на Любовта, а другите – хора на егоизма.

В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.

Откажете се от егоизма, от мисълта какво ще стане с вас.

Откажете се отъ егоизма, отъ мисъльта, какво ще стане съ васъ.

Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее.

Следователно, и младия момък, като се видял при неблагоприятни условия – във властта на егоизма, дето човек от сутрин до вечер рови, търси прехрана, решил да се върне при баща си.

Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. С цял свят сме скарани само за егоизма.

На егоизма сме служили осем хиляди години, достатъчно е царувал той. Зарад егоизма с цял свят се скарваме, мъже с жени, дъщери и синове с приятели и приятелки.

Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма.

Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ.

Старият човек е човекът на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на Любовта.

Докато е в материалния и духовния живот, човек още не е ликвидирал с егоизма. Тук вече се свършва с егоизма. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Извадете егоизма вън от себе си и работата ви наполовина ще бъде свършена.

Например, не е лошо да мислиш за себе си, но лошо е да се поддаваш на егоизма, който може да счупи гръбнака ти.

Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма.

И презъ разните вѣкове тия пояси сѫ образували една егоистична култура, каквато е сегашната култура на егоизма, на силата, а други едни пояси, които се спущатъ сега, ще образуватъ една култура малко по-мека, култура на любовьта.

Той живее първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства.

Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро.

В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен.

Питате: Защо хората не успяват в живота си? – Защото не поставят за основа любовта, но човешкия егоизъм и казват: Учението на егоизма е свещено, здравословно. И той прилага учението на егоизма.

Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Какво произвежда тя? – Човѣшката любовь, любовьта на егоизма е създала живота на смъртьта. Казвамъ: ами отъ гдѣ се яви егоизма въ тия съвършени духове, които излѣзоха отъ Бога? Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява.

Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Какво произвежда тя? – Човешката любов, любовта на егоизма е създала живота на смъртта. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява.

За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието.

За да се освободи от егоизма си, той трябва да даде място на милосърдието в себе си.

Егоизма ще го премахнете, ще събудите милосърдието, с него този елемент на водата ще дойде.

Аз не говоря за егоизма в неговите крайни проявления.

Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.

В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т.н.

В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината.

Новото се заключава в отхвърляне на егоизма и в прилагане на общия живот.

Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да превърне егоизма си в алтруизъм.

Той трябва да ликвидира с егоизма си съзнателно и доброволно.

Не е въпрос за степента на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат любовта като основа на своя живот, за да се освободят от егоизма.

Един син описва майка си, казва: „Досега аз мислех, че майка ми не е един тип на егоизма, но е по-религиозна.

Ако момъкът бъде обесен, това говори за егоизма на неговата възлюбена.

Тогава аз ще ви запитам: На коя наука искате да служите — на егоизма, или на възкресението?

Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма.

Някой път не можеш да обичаш. - Защо? - Защото живееш в областта на егоизма, живееш само за себе си. Докато живееш в тесния кръг на егоизма, "светия" си; излезеш ли от този кръг, напускаш светийството.

Освободете се от егоизма си.

В егоизма човек се втвърдява и от това втвърдяване той рискува да умре, да изгуби живота си.

Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма.

Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране – на чистотата.

Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма.

Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма.

За какво ще се хване тогава? Добре е човек да не дава голямо значение на личността си, но какво ще прави с егоизма? – Той обича себе си. – Къде е лошото в тази обич? Като обичаш себе си, ти се отклоняваш от правата посока на обичта.

Това, което е в човека, то е в пчелите и в мравките. следователно е свързано с егоизма в света.

Лошото на егоизма седи в неразбиране отношенията на нещата, които съществуват, както и между мислите, желанията и постъпките, които сега съществуват.

Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека.

На егоизма трябва да се даде подобаващо място.

В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити.

Българите казват: “Много честолюбив, много егоист.” В егоизма две крайни неща функционират.

Камъните символизират егоизма, алчността в човека.

Двата полюса на земята – северният и южният, показват егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс представя егоизма на мъжа, т. е. на ума, а южният – егоизма на жената, т. е. на сърцето. Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизма. Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е любовта.

Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието, или върху егоизма.

Ако Наполеон, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма.

Не от гледището на егоизма, полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло.

Често се говори за егоизма.