Във душата человешка постоянно Благи чувства – скромни семки във душата. Ще озари на човека то душата Затова изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно Добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Затова пригответе се от дълбочините на душата си.“ Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти Воля. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но истина ви казвам като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единий Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща Радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братя, да им турят иго тежко на душата за носене. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като воин избран от четирите краища на Земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред Лицето Ми. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли, ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си и ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мен ли? Против кого се борите и кого защищавате, какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на Земята до Мен, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Това говори Господ сам и трябва да е Истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Желае душата ми Мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. И рече Господ Господу моему: Аз Съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми – за спасение. Ето познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога – погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за теб извършва. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Може ли праведний да върши Волята Му, когато е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш Добро – но не сляпо, но с Пълнотата на сърцето си, със Знанието на ума си, с Любовта на душата си. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Благослови Господа в душата си.

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Това говори Господ сам и трябва да е Истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Благослови Господа в душата си.

Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си. Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Може ли праведний да върши волята му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Благослови Господа въ душата си.

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил.

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо.

Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий.

С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.

Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб.

Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено както Виделината. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.

Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.

Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг.

И тъй, не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеме храна. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти.

И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее.

Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви.

Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява.

Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява.

Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви.

Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб.

Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. И знайте добре, че болестите, това са барометри, които показват известен недъг в душата. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.

Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви.

Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека.

Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. Това трябва да се почувства с душата. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма.

Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата. Душата никога не може да мрази тялото си. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. В душата си трябва да имате фокус и ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглюване нагоре и ще ти помогне. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно — повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 часа, ще пъдите с това дявола из душата.

Добрите желания, това са храната на душата. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата.

Христос е казал "Аз съм виделината на света" – "Аз съм, Който имам власт " И вие ако искате да служите на Бога, ще зависи доколко може да се пожертвувате Това е един закон за нашето развитие Ама светът не живял така Това да не ви смущава, защото достатъчно е вашият свят да се подобри, то и целият свят за вас ще се подобри От хора разбрани, които имат добри желания и могат да прогресират, има нужда Не хвърляйте бисерите на прасетата, а именно – на лошите хора Които са дадени от Бога, те слушат Христа, а другите не Го слушат Направете опит – отделете душата си от тялото си, то скоро ще прогледнете и тогава духовният ви поглед ще бъде навътре.

Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.

Душата е едно семе, което се сее. Правим винаги опит за тялото, а за душата си никога не правим опит. Например всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата, какво трябва да направим и т. н.

Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. И като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във височините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата духът са тоже съгласни. Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.

Сърцето трябва да е олтар, а душата храм.

И който иска да се развива правилно, в сърцето и душата си не трябва да пропуща никого освен Господа.

Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата.

На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият елемент.

Затова бъдете весели и смели в душата си.

Душата има форма, а духът форма няма.

Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. Между тялото и душата няма разногласие; няма разногласие и между тях и духа. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте.

И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска.

Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях.

Та искам да кажа, че тялото трябва да се пожертва за развитието на душата. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове.

Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа. И що е духовното развитие? Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприеме една Божествена мисъл и да възприема Господа, да действува така, както е волята Му.

Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе.

Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива.

Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което сега Господ Исус Христос ви казва.

Какво е искал да каже Христос с думите "Ходете във виделина"? Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло. Който чисти душата си, приема виделината, която пречистя душата. Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод. Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим. Свобода – то е широк простор на душата. Да се разграничи душата ни в широки рамки. Да не се заблуждаваме, да не любим телата на близките си, но да любим душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата.

Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа.

Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Така е и с душата ни, сърцето и ума. Духът на апостол Павел иска да ни каже, че ние трябва да пазим здраво тялото си, добро сърцето си, да развием ума си, облагородим душата си и осветим духа си, или да имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух.

"Тесен е пътят" като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. И в молитвите си искате все материални работи, а за душата си, ума и сърцето си най-малко се грижите.

След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите си.

Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Вам ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят.

Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога. Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на виделината, това значи да имаме и използуваме дадените ни условия - виделината - за наш духовен прогрес. Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават й възможност да принесе плодове на доброто. Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, който са почва. И тъй както светлината превръща соковете в растителен и плоден материал, тъй и Божествената виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодовете на душата. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри. У всекиго от нас се таи скрит, истински живот, душата ни, свързана с източника на живота, който ни я е вдъхнал. Обратно, освободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора на света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Те са условията, при които душата ни узрява, или по-добре плодовете узряват. Тъй синът на виделината бива радостен, не се отчайва в душата си. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ.

Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. 3 сърцето - на душата Христа трябва да Го познаваме със стомаха, душата и духа. Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.

Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.

Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания.

То ни лъже, затова трябва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - душата си. Бог е в душата - "мога" - и дяволът в душата - "не мога", т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл да казваме: "Не мога".

Душата обладава целия гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията. Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астралния - с душата си; и в духовния - с духа си. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може да се проявява, понеже няма от где да черпи сили.

Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние действуваме Истината е вътрешният зародиш на душата. Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва.

Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.

Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта.

Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце. Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.

Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. – Има молитва, изказана с механическо изговаряне; а има и с дълбоки чувства и желания, гдето вземат участие душата, умът, силата и волята. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Вниманието ми силно заседна в този бедняк и душата ми го привлече и обикна. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Той няма, може би, да говори с вас, но в душата си той се моли за вас и иска, желае всячески да ви се помогне. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.

Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота – „сол“.

Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота.

Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковете, какво очаквате още? – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.

Идвали са при мене мнозина и са почвали тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме от знатен род“. – Не се съмнявам в думите ви, аз в душата си дълбоко вярвам в това, което ми говорите; ние всички сме все от знатен род, аз това поддържам; но вашите и моите деди и прадеди не са били тъй благородни, както вие и аз ги мислим; мнозина от тях са били големи нехранимайковци, престъпници, злосторници и последни вагабонти; свидетелството, което Господ е написал за тях, вие и аз го носим отгоре си.

Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота.

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия. На кого душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. Значи в душата влизат известни елементи, които я заплашват. Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат да убиват тялото, а душата не могат да повредят“. Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Гледайте да запазите душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви.

Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Как ще ме изхвърлите, като вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи!“, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира.

Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”.

Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата!“; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Когато ви налети лоша мисъл, когато пожелаете нещо недобро, турете този твърд камък в пещта, да се превърне във вар, с която да белосате душата си – да я направите да светне. Така ако се упражнявате, ще видите как душата ви ще се озари.

Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – Не е достатъчно. – „Ама зная Християнската вяра.“ – Не е достатъчно. – „Ама аз съм от еди-коя си църква.“ – Ти учил ли си на Небето – в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? – „Чел съм за тия работи.“ – Какво? – „Душата тук е едно понятие отвлечено, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности; ами как се съчетават тия неща? Мисли, че знае нещо. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда.

" - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов.

Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. Душата дава едно тяло и когато си изиграе ролята с него, оставя го и приготовлява материя на едно ново тяло, наново живее и т. н., вечен живот. Когато приемем някой по усет, душата ще го оцени.

Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че духът работи. Необходимо е съединение на интелекта, сърцето и душата.

Всеки отенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича.

Ние трябва да знаем как да смиламе нашите мисли, как да мислим: дойде ви една лоша мисъл да извършите едно престъпление – да откраднете; за да се отървете от нея, насочете ума си в друга посока – обърнете погледа си към душата на този човек, залюбете го, кажете си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят така?“ Дойде ли ви мисъл да направите зло някому, спрете се веднага и си помислете: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал той да постъпи така спрямо мен?“

Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога; вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“; но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни забрави“.

Вие казвате: „Преди две хиляди години дяволът изкушавал много“; аз искам да зная какво върши дяволът днес в домовете ви, в сърцата ви, в душата ви. Да, вие сте станали негови приятели, откупвате се, маскирате се, но трябва да кажете веднъж завинаги: „Махни се, остави душата ми на мира!“

Вашата кръв ще произведе вътрешни плодове: когато я придобиете, тази ваша кръв ще произведе всички онези плодове, от които душата ви ще се храни. И тогава ще почувствате една Радост, която никой не е в състояние да изличи от душата ви.

Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. Някои казват, че имали дългове – дълговете са общество на лоши духове, които развращават сърцата ни, развращават душата ни. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви.

А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Господ казва: „Понеже не изпълняват Моя закон, ще им дам душата на цивилизованите хора и ще се измъчват“; и затова ние сме пратени на света да ядем и да пием.

Как може да бъде това? Когато научите закона, ще се обновите вътрешно в душата си.

Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата.

В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно.

Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдем ли до едно място, трябва да се преобразим в нова плът, за да ни се даде нов подтик за работа на душата. Душата, която мразите, се мъчи, страда, тя е прикована някъде в Небето. В душата на Христа има Милосърдие и самоотричане.

Някой път душата се обезсърчи. Любовта в нас трябва да оживи душата ни, да укрепи сърцето и Духа ни.

Душата на този млад човек е била бременна, родила в шатрата и тогава в нея настанала радост. След това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е. за всеки кръг по един месец. Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите и най-после Господ й дава сама да сее. Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. След това трима от неговите ръководители обикалят света, после потопяват душата на детето във вода на забвение и най-после го донасят на майката.

Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: Горките хора, отидоха си без време! Велика истина е, че тези хора са на небето, при Христа, Щастливи са те. – Съмняваме се в това. – Който се съмнява, той няма любов в душата си.

Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Който се съмнява, той няма любов в душата си.

Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне. Казвам: Отпусни се, нека душата ти излезе свободно. Често животът й дотягал, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажете му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.

Понеже Бог няма нужда от нас, не иска да ни погълне, всичкият стремеж е съсредоточен в това, да даде на душата да разбере това, което Той разбира. Пусни се - само петнайсет сантиметра е под тебе, нека излезе душата ти. Тя запитала: „Кой е там?" „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от студентите. - Ида да ти взема душата."

И тъй, когато човек умре, душата се ражда. И когато пристигне в Рая, душата идва в т. нар. будическо състояние – човек, който напълно се е събудил и разбира Божествената Мъдрост и Любов. Трябва с Божествената Мъдрост да си увием ума, сърцето и душата. Обърнете се в душата си към Господа, Той е Живот.

И тъй, какви са стремежите на душата? Някой казва, че е гладен, и вие мислите, че това е съществена нужда. Душата ви не се интересува от това, тя не иска тези твърди вещества. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата. И тъй, за да намерите Христа, трябва да влезете в душата си, да се повдигнете и у вас да се зароди първото качество – безкористието. Първото нещо, което се явява в душата, е това, че тя дава; тогава ще кажеш на тялото си: „Ще ме почакаш малко, за да дам на този човек нещо.“ Ще раздадеш Любов, Вяра, Надежда и когато се върнеш у дома си, ще намериш Христа. Ще кажете: „Колко лесно, тя не била мъчна работа!“ Много лесна работа е: извеждаш тялото, сърцето, ума и душата на разходка и се връщаш. Под израза „всичко считам за измет“ Павел подразбира, че знанието, което можем да имаме за тялото, за сърцето и за ума, не може да се сравнява с онова, което Христос може да ни даде в съгласие с душата ни, когато се научим да даваме. Душата ви от нищо не трябва да се смущава. Аз вярвам, че ако евреите един ден приемат Христа както трябва и дойдат в областта на душата, ще кажат: „В Христа Исуса няма ни елин, ни юдеин.“ Христос обединява нещата в себе си. Затова, за да намериш Христа, трябва да престанеш да мислиш дали си жена или мъж, трябва да излезеш на отворено място, да излезеш в областта на душата. Павел казва: „Ако раздадете богатството си и тялото си, пак няма да намерите Христа; вие сте на пътя, но не и в пътя.“ Когато дойдете в положението на душата си, когато дойдете в петата област на Любовта – да обичате Христа и Той да бъде всичко за вас, тогава вие сте Го намерили. И когато казва Христос: „Ако някой не се отрече от себе си“, това значи да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума и да вземеш душата си за другарка. Соковете на душата непременно трябва да минат през вашия ум, сърце и тяло и тогава вие ще станете техен господар. Когато огладнееш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се страхуваш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се възгордееш, пак си кажи: „Това не съм аз.“ В такъв случай ще си зададете въпроса: „Тогава кое съм аз?“ Тогава ще дойде душата ти – покажи своето Милосърдие, дай на някого пари. Храна е потребна и на тялото, и на ума, и на сърцето, но и душата трябва да се храни. Когато минавате през физическия свят, необходимо е тялото; през Астралния свят е необходимо сърцето, през Умствения свят е необходим умът, а в Душевния свят е необходима душата. А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа, тогава ще възкръсне тялото ви, сърцето ви, умът ви, тогава ще бъдете господари, а не слуги – всички ще станат едно неразделимо цяло и вие ще бъдете силни в света. Само когато се повдигнете в душата си, тогава ще бъдете една мощна Сила.

По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. – Защо? – Защото душата и земята минават през едни и същи процеси на развитие. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът.

Докато не се качите до висотата на вашия ум и влезете в полето на душата, няма да разберете Христа.

Никога не пускай в душата си, в твоя светая светих, един нечист човек.

Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: “Слез долу, днес ще бъда в твоя дом”. Всеки трябва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има.

Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Добродетелта е по отношение на душата, Знанието е по отношение на разума, Любовта – по отношение на чувствата, Истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усещането.

Този, който не внася Мир в душата ви, не е Господ. Тогава Христос се обърна към Господа и Го запита: “Защо ме оставяш, Господи?” Тогава Господ Му проговори дълбоко в душата и Христос каза: “Господи, свърши се, разбрах Те”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря.

Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тя говори за ония вечни условия, при които душата може да живее в безпределното пространство. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа.

Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога.

Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето.

Религията - тя е нещо за душата.

Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“.

Ако искатѣ Христосъ въ васъ да бѫде безсмъртенъ и силенъ, за да ви повдигне, трѣбва да дадетѣ пѫть на Любовьта въ душата си. Това значи да поставитѣ Христа на най-високото мѣсто въ душата си, да освѣтитѣ името Му въ сърдцѣто си. Послѣ да вземетѣ висшитѣ, Божественитѣ мисли, да ги туритѣ въ Божествената житница на душата и да кажетѣ: „Ето, Господи, Твоето“.

Те разрушават едновременно тялото и душата. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Какво висше освобождение на душата!...“. Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие – по отношение на човешката душа, и волята Божия – по отношение на земния живот. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Подайте си само ръка вътрешно. „Как да се помирим?“, ще рече някой. – Не говори нищо за него, вътре в душата си се примири с всички свои братя, свои поданици, които имаш, призови Господ да се освети името Му и да се прослави Духът вътре в тебе, и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е определил за тебе. Как ставате сутрин вие? Някой стане с лицето, друг с гърба си нагоре! Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми, благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, дето и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трябва“. Духнете и кажете: „Хууу, очисти ме, Боже, от лошите мисли, благослови душата ми“. С главата си да излезеш и да благодариш в душата си на Бога. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене, ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава.

Този огън, който разрушава човека, това са всичките негови страсти, които разрушават тялото и душата. Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си, доктор ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Подайте си ръка вътрешно. „Как да се помирим?" Не говори нищо за него, но вътре в душата си се примири с всички твои братя, твои поданици, които имаш, и призови Господа да се освети Името Му и вярата вътре в тебе; и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е създал, определил за тебе. Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови душата ми, Господи - благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, където и да е, да си свърша работата и да мога да израсна толкова, колкото трябва." С главата си ще излезеш и ще благодариш в душата си на Бога.

Вие имате смътно понятие за Бога, трябва да имате интелигентно чувство, да разбирате мислите и желанията на душата, а не на тялото. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Раждането е в душата ви.

Духътъ ви ще бѫде вашъ слуга, а душата ви – слуга на Бога.

Душата ви ще бъде храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си.

Аз рядко произнасям Божието име в душата си: само когато имам голям товар, тогава го произнасям и целият товар ми се смъква надолу.

И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Казваш: „Тежко ми е на душата“. – Стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад. – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света.

Искате да бъдете богати, но как да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата! Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата. Така е и в душата. Когато внесе Господ в душата ти плод, ти го изнасяш през дупка, за да храниш мишки.

Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Що е пламъкъ, огънь? То е човѣшката мисъль, желание и вие започвате да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви. Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си. Слѣдователно човѣшката душа може да бѫде въ положение на единъ вѫгленъ или въ положение на единъ диамантъ, т.е. да е кристализирала или да не кристализира или въ философска смисъль казано: душата има единъ свърхсъзнателенъ животъ вѫтрѣ въ себе си. Тази свѣтлина, която иде, ще даде единъ обратенъ резултатъ: на земята ще има голѣма тъмнина, а въ душата – голѣма свѣтлина.

Обаче, истинското отношение се определя от връзката, която съществува между вашата душа и душата на онези, които наричате ваш син или ваша дъщеря. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее.

Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашият баща? Тялото ви, това сте вие; душата ви – вашата майка, а духът – вашият баща. Значи, тялото е дете на душата. Това значи: има ли връзка тялото с душата и с духа, т.е. с майка си и с баща си? Синът трябва да бъде порядъчен, да радва майка си и баща си. Отворете съкровищницата на своя живот – душата си, и щедро давайте. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Не насилвайте човека, да прави това, което душата му не желае. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени.

Кои сѫ баща ви и майка ви? Душата е майка ви, вашиятъ духъ това е баща ви, а тѣлото – това сте вие. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство. Има други три заповѣди, които ни посочватъ какво да правимъ, тѣ сѫ: Почитай душата си, духа си и ближнитѣ си. Това е разбиралъ Христосъ и е казалъ: „Ако искашъ да станешъ съвършенъ, обичай душата, духътъ си, ближнитѣ си, раздай имането си, ела и ме послѣдвай.“ Кого? – Този, отъ Когото всичко излиза.

Такова положение на физическия свят е удобно, но като дойдем до душата, тя не трябва да се върти. Става могъща душата му, може да гледа спокойно, като го бият, ще има светлина в себе си. Турете на вашия кръст Христа с главата нагоре и речете: "Отче, защо си ме оставил?" Да извикате от дъното на душата си и Той ще ви се обади, че не ви е оставил.

Спрете се, помислете 5–10 минути за солта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у вас някакво изменение и какво ще почувствате.

Христовото Учение не е автоматично учение, то е Учение за душата. Чистота и искреност вложете в мислите, в желанията и в душата си и Любовта ще се прояви, и Бог ще ви благослови, и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посято от Бога във вас. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога.

Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – Друго нещо, което руши виделината, е гневът.

Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може! Мога аз.

Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Душата е по-важна от народа. Когато дадете място на душата и на духа си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас.

Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Отъ колко букви се състои името ви, въ какъв редъ и порядъкъ сѫ наредени гласнитѣ и съгласнитѣ букви, означава качеството на характера и силата, която се съдържа въ душата на даденъ индивидъ. Има единъ Божественъ сънь, въ който душата се успокоява и получава благословение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Ще кажете: „Това не е истина.“ Питамъ тогава: кое е истина? Вие имате една душа, която иска да люби, да живѣе, да бѫде свободна въ своето развитие, вие имате единъ умъ, който иска да бѫде свободенъ въ своето развитие и ако вие убиете всѣко добро проявление на душата и на ума, какъв е този животъ? Но да не лъжете, проявявайте се свободно.

Тя е едно качество на душата. Ще туриш душата си като този извор.

Външно, лицето му може да бъде прашно, почерняло от слънцето, но отвътре - да свети, да отразява живота на душата.

Радостьта произтича отъ вѫтрѣшенъ, Божественъ импулсъ на душата, тя дава вдъхновение. Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость.

Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов? Защо не влезе в този велик свят, пълен с слънца и планети? Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа". – Как ще постигнем това? – Като обърнете буквата „К" нагоре с пръчиците ???й – йй.

Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно.

Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.

Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.

Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека.

Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката. Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и низшата душа. Възстановете съчетанията между своя организъм и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало са направени. Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна - между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Обърнете се към Божественото в себе си с желание, да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.

Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане?“ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. Това съчетание се състои въ тѣзи отношения, които сѫществуватъ между тѣлото, душата и човѣшкия духъ.

Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Чрез храната, например, човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тяло, с което ще възкръснете. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете.

И тъй, външната черупка е необходима, за да възприеме само онѣзи сокове, които сѫ нужни за душата. Слѣдъ смъртьта си, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава.

Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Следователно, каквото е отношението между първите и последните житни зърна, такова е и между душата на човека и на вола. Тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го да мисли, а същевременно внася мир и спокойствие в душата му.

Но това не ви дава право да мислите, че въ душата на тѣзи зрънца нѣма нищо.

Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.

Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор.

Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса. Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.

Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.

Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа.

Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство.

Но ги имам близки на душата си, това е достатъчно засега.

Когато плодовете зреят, душата се радва. Служете на душата си с истината и великият, живият Баща на мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете истинския Бог и Христа.

Всякога поставяйте любовта за основа във всичките свои мисли и желания, вярата за двигателна сила в душата, а надеждата за реализиране, осъществяване на Божиите мисли и желания в живота. Слиза Господ на живота и Той говори вече с разбран език за тия, на които душата Го чака.

Христос иска човек да бъде правдив в душата си – това, което той е горе, такъв да бъде и долу.

Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът.

Духътъ казва на душата: Слѣзъ отъ мѣстото, на което седишъ, и иди между хората, да намѣришъ единъ оселъ, съ който да отидешъ въ Ерусалимъ, да свършишъ известна мисия. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ.

Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви. Душата дава обещание да пази храма си чист и неопетнен. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов.

Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Безпокоите ли се, влѣзте дълбоко въ душата си, дето е мирътъ и тишината, и Словото ще ви се изяви. Душата дава обещание да пази храма си чистъ и неопетненъ. Богинята съборила храма, съградила новъ и, душата, като блудния синъ, се върнала пакъ на земята, съ ново тѣло, да учи и да работи съ смирение и любовь.

Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. „Дух Свети” – думата свят означава душата, с която човек е свързан. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Кой каквото ще да казва, Духът знае Истината, а душата търси Знанието и Свободата.

Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. „Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата.

Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?” – Оставете хората настрана.

Прилагайте често молитвата, за да видите, каква лекота ще настане въ душата ви. Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича? — Оставете хората настрана.

Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го е изпратил на земята, да работи с ума, сърцето, душата и Духа си и да се развива. Нищо страшно няма във връщането на душата при Бога.

Какъвъ е планътъ, който Богъ е опредѣлилъ за човѣка? — Той го изпратилъ на земята, да работи съ ума, сърдцето, душата и духа си и да се развива. Нищо страшно нѣма въ връщането на душата при Бога.

Какво ще ви даде една стара дреха, пълна с прах, с пот и с нечистотии? Ако облечеш новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.

Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.

Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си.

Моитѣ съвети сѫ за хора, които искатъ да напредватъ умствено и духовно, да повдигатъ душата си.

Развитието на душата е индивидуален процес, който зависи от условията, дадени на човека. Когато стане въпрос за спасение на душата, и тук нямат воля. Обикнете душата си, както обичате парите, и сами ще си помогнете. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.

Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.

Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко.

Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.

Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето.

Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето.

Под думата мъж и жена Той разбирал Духа и душата, ума и сърцето на човека. Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците си: за този грях, именно, Духът напуска душата. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си. Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога. Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в душата и в Духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертва душата си за едно моментно удоволствие.

Подъ думата мѫжъ и жена Той разбиралъ духа и душата, ума и сърдцето на човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани.” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си: За този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. Който прелюбодействува, той е опетнилъ душата си. Здравето и щастието на човѣка зависятъ отъ връзката между духа и душата отъ една страна, както и между ума, сърдцето и волята, отъ друга страна. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това въ неправилнитѣ отношения между духа и душата, както и между ума и сърдцето. Умътъ е нагласенъ въ една гама, сърдцето — въ друга, душата — въ трета, духътъ — въ четвърта. Разкаянието е нагласяване на душата споредъ тоноветѣ на Божествената хармония. Той ще отдалечи душата ви отъ Бога, ще изгубите всичко ценно въ себе си и ще минете презъ втората смърть. Душата, съ която облагородявашъ нѣщата, не е ли твоятъ Богъ? Умътъ, съ който мислишъ, и сърдцето, съ което чувствувашъ, не сѫ ли удове на Божественото Начало въ тебе? Всѣки човѣкъ е проекция на Бога. Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи сѫщества и готови да се жертвувате за цѣлия свѣтъ. За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертвува душата си за едно моментно удоволствие.

Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му. Който се ползва от тази светлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Без да ви се преподават външно, тези формули излизат от душата ви, понеже истинското Знание се крие в нея.

Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея.

Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.

„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения.

Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в себе си, душата му се проявява. Да насърчиш обезсърчения и падналия, това значи, да приложиш учението, което нашият Баща ни е завещал и предал чрез своя Единороден Син – Христос. – „Къде ще намерим това учение?” – Разтворете душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на душата си.

Човѣкъ се проявява чрезъ сърдцето, ума, волята и душата си. Сърдцето на човѣка се познава по степеньта на неговото благородство, умътъ — по замаха на неговитѣ мисли, душата — по готовностьта ѝ да се жертвува. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвамъ: Човѣкъ умира, защото душата или духътъ го е напусналъ. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не умира? — Да стане слуга на себе си, а душата му — слуга на неговия духъ. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Когато човѣкъ предпочита доброто и отхвърля злото въ себе си, душата му се проявява. Да насърдчишъ обезсърдчения и падналия, това значи, да приложишъ учението, което нашиятъ Баща ни е завещалъ и предалъ чрезъ своя Единороденъ Синъ — Христосъ. — Кѫде ще намѣримъ това учение? — Разтворете душата си и въ нея ще намѣрите всичко, което ви интересува. Ако срещнете нѣкаква мѫчнотия, тя ще бѫде въ недостатъчната свѣтлина, за да проникнете въ гънкитѣ на душата си.

Защо се събират двама или трима заедно? Да намерят Истината, която ще внесе спокойствие и мир в душата им. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и, като магарето, го е извадил от дълбокия рудник, на чист въздух, на Божията светлина, да се радва и весели на Свободата.

„Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. Който се радва и весели отъ дълбочината на душата си, ще знае, че Богъ го е посетилъ и, като магарето, го извадилъ отъ дълбокия рудникъ, на чистъ въздухъ, на Божията свѣтлина, да се радва и весели на свободата.

И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Никой не може да вземе Добродетелите му, никой не може да вземе душата му." Христос казва: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема.

И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.”

Ако се намирате пред водопад, зад който свири оркестър, ще чуете ли нещо от това, което свирят? Ако и в душата ви има подобен водопад, ще чуете ли нещо от нейната хармонична музика? Божествен е животът на душата, но нищо не можете да разберете от него, защото пред нея има водопад, който бучи, вдига шум наоколо. Влез в душата си, в Хармонията на Живота и ще видиш, че светът е оправен. За тази наука ще го изпъдят от Небето, както човек, който не изпълнява задълженията към душата си. Може да дойде чрез някое дете, чрез някоя жена или чрез някой мъж – важно е да внесе подтик в душата ви, да се стремите към Доброто, да развивате своите Добродетели и способности.

Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. За тази наука ще го изпѫдятъ отъ небето, както човѣкъ, който не изпълнява задълженията къмъ душата си. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности.

Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват. Скъса ли се тя, душата е загубена. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.

Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. Какво отношение има Христовото учение къмъ всѣки човѣкъ индивидуално? То има отношение първо къмъ духа, после къмъ душата и най-после къмъ ума, сърдцето и волята. Като посрѣдници между духа и тѣлото служатъ душата, умътъ, сърдцето и волята. Така той ще пречисти кръвьта си, ще усили своя организъмъ и ще възприеме онова, което духътъ и душата му нашепватъ. Скѫса ли се тя, душата е загубена. Свърже ли се съ Бога, душата започва отново своето развитие.

Душата представлява истинският човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. Например, момък срещне някоя мома, хареса я външно и дава ход на чувствата си, без да познава душата й. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Не можеш да любиш Господа само със сърцето, или само с душата, или само с ума си, или само с волята си; трябва да Го любиш заедно с четирите елемента. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи. Защо? Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си. Сегашните хора не са минали през еволюцията на душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Съвременните хора се връщат сега към еволюцията на душата, към степента, която са прескочили. Когато дойде до еволюцията на душата, човек ще се храни с плодове. Следователно, ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето ти; за да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с твоя ум; за да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа; за да имаш устойчива и силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух. Правете всеки ден опити, да видите, обичате ли Бога с ума, с душата, със сърцето и със силата си. Ще се стремите, в Доброто да участват и четирите елемента: умът, сърцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено Добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Да го възлюбиш, това значи да го свържеш с ума, със сърцето, с душата и със силата на Бога. В първо време той се обезсърчава, но после силите на ума, на душата и на волята му идат на помощ, и той се насърчава. По същия начин, достатъчно е да погледнете линиите и силите, които действат в ума, сърцето, душата и волята на човека, за да познаете какви чувства, мисли и желания го стимулират. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува. Щом боледува тялото, Духът не може да се прояви. – “Как можем да градим?” – Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Като гради ново здание, човек разширява и ума, и сърцето, и душата си, за да възприеме повече от Божията Любов. Това са хора, които работят с душата си. Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне.

Душата представя истинския човѣкъ, който гради, твори и създава нѣщата. Както човѣкъ събира материали за съграждане на физическото си тѣло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тѣло. Напримѣръ, момъкъ срещне нѣкоя мома, хареса я външно и дава ходъ на чувствата си, безъ да познава душата ѝ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Не можешъ да любишъ Господа само съ сърдцето, или само съ душата, или само съ ума си, или само съ волята си; трѣбва да Го любишъ заедно съ четиритѣ елемента. Първо ще организира сърдцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човѣкъ оживява. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си. Сегашнитѣ хора не сѫ минали презъ еволюцията на душата си, а само презъ еволюцията на ума и на сърдцето си. Съвременнитѣ хора се връщатъ сега къмъ еволюцията на душата, къмъ степеньта, която сѫ прескочили. Когато дойде до еволюцията на душата, човѣкъ ще се храни съ плодове. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ здравъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ сърдцето ти; за да бѫдешъ уменъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоя умъ; за да имашъ правилни отношения къмъ всички хора, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоята душа; за да имашъ устойчива и силна воля, душата ти трѣбва да бѫде свързана съ Божествения Духъ. Правете всѣки день опити, да видите, обичате ли Бога съ ума, съ душата, съ сърдцето и съ силата си. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва силитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Да го възлюбишъ, това значи да го свържешъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата на Бога. Въ първо време той се обезсърдчава, но после силитѣ на ума, на душата и на волята му идатъ на помощь, и той се насърдчава. По сѫщия начинъ, достатъчно е да погледнете линиитѣ и силитѣ, които действуватъ въ ума, сърдцето, душата и волята на човѣка, за да познаете, какви чувства, мисли и желания го стимулиратъ. Нѣма ли връзка между ума, сърдцето и душата, тѣлото започва да боледува. Щомъ боледува тѣлото, духътъ не може да се прояви. — Какъ можемъ да градимъ? — Като възлюбите Господа съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Като гради ново здание, човѣкъ разширява и ума, и сърдцето, и душата си, за да възприеме повече отъ Божията Любовь. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си. Това е проповѣдвалъ Христосъ на ученицитѣ си — да се напълни душата имъ съ Божествени идеи, съ Божествено съдържание, което да ги повдигне.

Като се каже нещо за душата, някои се питат, дали съществува тя, или не. Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Великите хора са душата на народите. Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш.

Като се каже нѣщо за душата, нѣкои се питатъ, дали сѫществува тя, или не. Тази мисъль крие въ себе си учението за душата. Великитѣ хора сѫ душата на народитѣ. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ.

– Но много ми е тежко на душата. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение. Падението всякога е изгубване равновесието на душата. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение. Имайте предвид, че стомахът е глава на душата. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Казвате си: „Едно време, когато бях хубава, млада!” Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък! Имайте предвид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.

Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, висшите прояви в човека. Работниците, които пазарил на шестия час, са на душата. Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглените уши, за които се говори в Писанието. Който не съдейства за задоволяване необходимите нужди на ума, на сърцето и на душата си, той върши зло и престъпление. Вярвайте в душата си, като проява на Божественото Начало. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него, и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.

Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.

Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.

Щомъ дойде душата въ васъ, вие трѣбва да и дадете нуждната почить, т. е. да ѝ дадете съответна дань. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.

и вино на огорчените в душата:

И вино на огорченитѣ въ душата:

Грях им на душата, ако не те слушат сега“.

Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Значи, каквото е тялото му, т.е. къщата, такава е и душата му. Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. Значи, каквото е тѣлото му, т. е. кѫщата, такава е и душата му. Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината.

Обаче, Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз познавам Отца си; и душата си полагам заради овцете.“ Казано е в писанието: „Отец люби Сина си.“ Това значи – Бог вложи живота си в Христа и се пожертва чрез Него. Щом познавам светлината, топлината и живота, познавам и Отца си.“ Христос казва още: „Полагам и душата си за овцете.“ Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам; и душата си полагам заради овцете.“ Защо всеки човек да не каже като Христа, че както Христос познава Отца си, така и той Го познава и полага душата си за Неговите овце? Не мислете, че е смелост да се сравнявате с Христа. Кога ще се оправят хората? – Когато всеки каже: „Както Христос ме познава, така и аз Го познавам и полагам душата си заради Неговите овце.“ Мнозина се запитват, какво отношение има този стих към техния живот. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. „Както ме познава Отец, и аз познавам Отца, и душата си полагам заради овцете“.

Като казва, че Духът ще ви научи, Христос поставя Духа по-високо от душата. В някои отношения поставят душата между духа и тялото. Новият човек трябва да бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда – по отношение на тялото, в Святост – по отношение на душата, в Истина – по отношение на ума. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа.

Когато болният оздравее, в душата му настава мир и спокойствие. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът, да изучават живота.

Той живее в духа и в душата на човека. Следователно, докато умът, сърцето и душата са в единство, човек всякога може да бъде добре, да се развива правилно. Ще кажете, че човек трябва да живее първо за отечеството си, а после за душата си. Само така душата на човека се изпълва с добри чувства и желания, а умът му със светли и възвишени мисли. Любовта на човека се определя от това, доколко той зачита душата си.

То е условие за развиване на душата. В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество. Ако искате да бъдете здрави, вложете любовта в ума, в сърцето, в душата и в цялото си тяло. Видите ли много добре облечен и нагизден човек, ще знаете, че той не е онзи, когото душата ви търси.

Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Със загубване на чистотата си, човек изгубил всичко, което било написано в сърцето и душата му.

Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото й. – Не може ли душата да се прояви без тяло? – Не може. Тя е майка на проявения човек, а небето – негов баща; земята е душата, а небето – духът на човека. Като се счупи гърнето, близките му се събират около него, плачат, четат молитви за успокоение на душата му. Бог казва: „Не съизволява душата ми в смъртта на грешника.“ Каже ли някой, че умира от любов, той не говори истината. Той не обича душата на човека, но богатството му. Христос казва: „Дойдох на света за да положа душата си за своя ближен. За него небето се отваря и ти става весело и светло на душата.

Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център, с единствената цел да съграждат. Лицето на спокойния е огледало на душата му. Те успокояват душата, която укрепва тялото го и прави здраво и бодро. Той ще се почуди, като види колко се изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си.

Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете. На петата си дъщеря бащата написал: “Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т. е. начина как да се запазва Божествената топлина в душата на хората”. Един хамалин във Варна казваше на душата си така: “Ти или ще работиш, или ще те направя овчар, а ако и това не искаш да работиш, ще те туря да чистиш боклуци”. Душата ни не е нито за хамалин, нито за овчар, нито за слуга, който да чисти боклуци. Твоят Господ е в мъжа ти; възлюби Го и после Му кажи: “Господи, ще възлюбя и Духа Ти, ще обикна и душата, и тялото Ти”.

Да изгубиш любовта, вложена в душата ти, това значи, да изгубиш смисъла на живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. Нищо друго не му остава, освен да прояви любовта. – Как става това? – Като отвори прозорците на сърцето и на душата си. Какво представя религията? – Тя е метод за подобряване външния и вътрешния живот на човека, както и за облагородяване на душата.

Той може да няма езика на философа, да изрази чувствата и мислите си, но трябва да знае, че това, което е заседнало дълбоко в душата му, е вярно. Преди всичко, от нас се иска да имаме мир в душата си. Вие не трябва да гледате само с духовните си очи на нещата, нито само с физичните си очи, но трябва да прониквате дълбоко в душата си, за да става правилна обмяна между физичното и духовното ви тяло.

Той може да няма езика на философа, да изрази чувствата и мислите си, но трябва да знае, че това, което е заседнало дълбоко в душата му, е вярно. Преди всичко от нас се иска да имаме мир в душата си. Вие не трябва да гледате само с духовните си очи на нещата, нито само с физичните си очи, но трябва да прониквате дълбоко в душата си, за да става правилна обмяна между физичното и духовното ви тяло.

Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Душата носи в себе си Царството Божие. Какво представя идването на Царството Божие? – То е оня вечен и постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на земята да служи. Питам: Може ли да бъдеш честен и справедлив, щом вървиш по пътя на мравката? Не мисли за мравката, не мисли за оня, който ограбва...– Да не слушам ли тоя учен? – Остави тоя учен настрана, той е мравка. – Кого да слушам? Да вярвам ли, че душата е съчетание на ум, на сърце, на воля? – Няма какво да вярваш.

Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Душата носи в себе си Царството Божие. Какво представя идването на Царството Божие? То е оня вечен и постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на земята да служи. Кого да слушам? Да вярвам ли, че душата е съчетание на ум, на сърце, на воля? Няма какво да вярваш.

Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена. В Христовото учение е този Божествен ток и когато го пуснете в душата си, той ще произведе тази Чистота. За да може да живее човек в този свят спокойно, трябва да има това Учение, защото то е храна за душата. Душата е, която дава тон на тялото. Когато душата ви е чиста, когато в нея е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте – и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост. Някой път след нанесена обида почувствате Мир в душата си и казвате: „Мен ме обидиха, но аз простих.” Неочаквано обаче след една или две години тази обида отново я почувствате. Днес всички наши външни тоалети ще се развалят, а отвътре ще дойде онзи истински тоалет, който ще прилегне добре за душата ви.

Но бедният, огорченият в душата си казва, както руският селянин: „Есть деньги - Христос воскресе, нету денег - смертью смерть."

Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Средният ъгъл показва, че душата която отправя молитвата си към Бога, е бременна.

Като се моли човек, душата му се проектира отгоре надолу. Средният ъгъл показва, че душата, която отправя молитвата си към Бога, е бременна.

Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч. Да вярвам в Христа, не значи да се изправя в църквата и да стоя благовейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата си. Каква идилия е то – пилаф без купон! Христос обаче казва: „Аз дойдох виделина на света“, а виделината е смисълът на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето.

Това око не е, което наричат пинеален възел, а аз го наричам „око на душата“. Народът, според мене, е едно велико условие за душата. Сърцето е общество от най-разумни клетки, които извършват най-възвишената работа, те извършват работата на душата. Под това око Христос разбира движещото се око, т.е. душата на всеки човек, която съдържа в себе си всички възможности за едно правилно развитие.

При такава голяма греда, за душата не може да има никаква целувка. Ще изброите всичко, от което се отказвате, така: „Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася какво и да е, оставям го свободен, каквото може да направи според любовта си; отказвам се да карам мъжа си да взима пари назаем, да построява къща, да ми купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи, както друг път; отказвам се да ме води в странство, на курорт, бани, балове, театри и т.н.; отказвам се да принуждавам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го увлича“. Мъжът ви, това е неговата сянка, но душата му, мисълта му е отвън.

Умът, душата и духът са различни идеи.

И когато положи Христос ръцете си върху гърбавата жена, тя веднага стана и каза на Христа: „Разбирам смисъла на всичко, което ми каза и което е дълбоко скрито в душата ми“.

Той носи в душата си ония вибрации, които може да дадат подтик на ума и волята ви. Душата може да възприеме много хиляди форми. Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. Това, което е вярно за слънцето и земята, е вярно и за мозъка и стомаха, за духа и душата.

Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка? Ако изпълнявате Волята Божия, вие ще се повдигнете и ще дадете простор на душата си. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена.

Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди.

Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свят, а изгуби душата си ?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ? Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Възприемете Божественото и поливайте душата си. — Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост.

Христос, като е казал "няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мене и вашите съмнения в мене са съмнения в самите вас. Душата, това е Неговата дъщеря , духът, това е Неговият син.

Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не търсете великото благо вън, а го търсете в душата си: вашата душа е във и вън от тялото ви и тя е много велика. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Например срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използват; то е от обич не към душата му, а към енергията му.

Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно. Първият най-важен закон е да обединим нашето съзнание, сиреч да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърцето, между духа и душата – да няма никакво пропукване. Когато обединим съзнанието си и отправим душата си към Бога, ще рече, когато се свържем с Бога, няма да има дело в света, което да не можем да извършим. Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали.