На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните.

Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Когато вие в себе си дълбоко страдате, как мислите, дали другите човеци и духовете, както и Бог, който е във вас, чувстват вашите страдания? Две майки, на които децата боледуват, и две моми, които деца не са имали, чувстват ли еднакво болестта? Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат.

Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни. В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи.

Слугувайте, прочее, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора.

Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша.“ Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.

"Истината ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни по-малко – трябва да станем като децата.

Често обвиняваме децата, че се посират.

Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни.

Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си.

Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика.

В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите.

А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас.

Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си.

Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братята, сестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр.

Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.

Знаете ли защо съвременното общество е развалено? Майките, които трябва да възпитават сами децата си, остават възпитанието им на развалени и невежи слугини, а самите те отиват по театри, балове, бирарии и други удоволствия. Развратните и невежи слугини на какво ще научат децата? На това, което те знаят. Щом бащата и майката напущат своите длъжности и оставят на невежи слугини, които не разбират в какво се състои животът, да възпитават децата им, а те отиват да се наслаждават в света, резултатите ще бъдат лоши. Тя си казва: „Ако господарката се разполага в бирарията, защо аз да ѝ гледам децата?“ Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. Ако Бог толкова хиляди години ни кани, как трябва да ни намери на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата в къщи, че са се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добре.

Някой път се смеем на децата, че ги занимавали дребни мисли; не мислите, а зрънцата, които спомагат за развитието на големите неща, са дребни. Той е направил света, но управлението на целия свят не Му прави толкова удоволствие, колкото когато се занимава с децата.

Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. За тази война бих казал, че отношението на войните е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Вярата, обаче, е за децата.

Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Казва: „Защо ми даде Господ тия деца? Колко са опачни!“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите.

Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни. Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.

Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.

Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата? Ето въпросът, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Защо е казал Христос: „Горко вам, книжници и фарисеи“? И в домовете, при децата си, и в черквите, навсякъде проявяваме тия черти на фарисеите и се чудим защо царството Божие не идва.

Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка.

Ето защо Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.” Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Например, децата се раждат.

Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо; тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Не може: ще оцапате и другото гнездо.“ Някои несмислени жени казват: „Защо Господ ме е направил жена?“ Ето защо: Като жена изучавате едно изкуство, което като мъж не бихте изучили – изкуството да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си. Вие чисто и просто сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца; ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тая важна длъжност? Не трябваше такова мляко да давате на децата си“. – „Ама дадохме вече.“ – „Още веднъж да не давате; инак ще ви уволня.“ – „Ама искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все така упорита, втория път говедо ще станеш.“ Би могло да се напишат томове върху туй: как да се съгради животът, как да се възпитават децата, мъжете, жените, учениците, обществото и т.н.

По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“. Така бие Господ само възрастните; Той никога не бие децата. 33 години – годините на Христа – като ви ударят по 39, ще се издигнете. Когато минете през тия трима, тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл, вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; няма за вас да има мъка в живота, и работите между мъжете и жените, между родителите и децата и между всички народи ще се оправят.

Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат. Каквито са мислите на майката и бащата, такива ще се дадат и на децата. Може да имаме само мисли за кражба, то и децата ни ще бъдат крадци.

Така е с децата, мъжете, светиите и пр.

Тия неща са преходни в живота; Господ с тях ни опитва, както майка опитва децата си.

Децата са носители на Истината. Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха.

Преди четиридесет и пет години във Варна някой си господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочее.

Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и да грешат, законът не ги хваща; те могат да крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество.

Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. Учените от опит знаят това и никога не задават на децата си непосилни задачи. Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави. През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство. И тъй, при условията, при които днес живеем, молитвата е необходима – с нейната сила бихте поправили домовете си, децата си, велики работи бихте направили. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме.

Но вие ще ми възразите и ще запитате възможно ли е баща или майка да бъдат толкова жестоки към своите деца? Аз зная майки и бащи, които захвърлят децата си. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление.

Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино ще ферментира“. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас!“ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия.

То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно: ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Например, вземете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца; сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни.

Избиват се хора, настава глад, мор, бащи и майки изгубват децата си, сестри обезчестени, семейства опозорени – от всички тези страдания вие трябва да извлечете полза, на страдащите да изпратите радост и да кажете: „Дайте ни от вашите скърби“.

Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?“ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен.

Какво ще повтори, ако не е чул и разбрал добре Божиите заповеди? Ще набие жена си, ще понатупа децата и цял ден ще бъде неразположен, защото не е разбрал урока, не е разбрал смисъла на живота за този ден.

Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат.

Бог стои, наблюдава и едните, и другите и се смее, както на децата, че не Го познават.– Защо не Го познават? – Защото са си турили различно оцветени очила. Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата.

Бог стои, наблюдава и едните, и другите и се смее, както на децата, че не Го познават. Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата.

Тогава децата ви ще бъдат не като сегашните; сега имате много кираджии и това са вашите деца. За да познаете децата си, с които сте идвали много пъти на Земята, помежду ви трябва да има общност – майка трябва да се жертва за своето дете и обратно.

Кое мляко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят.

Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата.

Каквото е било добро за бащата, това да се прави и за децата.

Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата. Не оставяйте децата без работа.

Но питам кое е за вас Христос? Това прилича на онези майки, които се хвалят със децата си.

Рече ли с лъка да гони мухите, да бие децата, тя не може да управлява дома си. От 14 години нататък децата започват да поумняват.

Това е една велика наука: да се научиш как да служиш на себе си, на жена си, на децата си, на дома си, на човечеството и т.н. Но ако вземе да го върти някъде по тавана, да гони мухите, да бие децата - не знае как да управлява дома си.

След това искат деца, имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза.

Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството.

Само драскотини не ще като децата, а писмо.

Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Същото нещо се отнася и за мъжете, и за децата. Какво от това? Ако бих знаял от колко частици е съставен материалният свят, какво ще ми допринесе това знание? Ако имам много богатство и не умея да го използвам, каква облага от това богатство? Ако имаш жена, която те обича, а твоето сърце е закоравяло, и децата ти, когато те целуват, не чувстваш нищо, каква облага от това, че имаш жена и деца? Философията в Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, та обмяната да бъде правилна. Така само ще бъдете навсякъде полезни: на обществото, на народа, на жените, на децата си и т.н.

Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици. Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата.

За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света – децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата. Децата са всякога обути. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ѝ направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече“. Също и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, за да ги накарат да заспят. Майките, за да отидат на бал, също залъгват и сплашват децата си с нещо.

Ще се спра на въпроса за децата. Защо са децата, знаете ли защо сте родили тези деца? – Да ги възпитавате както трябва.

В същото положение се намират и жената, и децата.

До 21 години бащата трябва да се грижи за децата.

Дали със спуснати ръце и с лица, обърнати нагоре към Бога, помагащи на своя народ и на човечеството? Този е пътят на благословението, ако искате Христос да благослови децата и приятелите ви.

Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята“. Тигрицата казала на децата си: „Дръжте този англичанин, потъпчете го добре, дайте му един добър урок, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгоре“. Англичанинът поискал да си дигне главата, да види какво правят наоколо му, но тигрицата рекла: „Не гледай нагоре, няма нищо, аз уча децата си“. „Не ме беше яд – казва англичанинът, – че ми счупиха лявата ръка, но че ми бе натъпкана главата и нямах възможност да гледам.“ Всеки, който няма сол, ще попадне в ноктите на тигъра. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Мъжът казва: „Жена ли е това?“ Децата казват: „Майка ли е това?“ Втория път мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички вкъщи.

Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Така правят и мъжът, и децата и работата не върви.

Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата, освен наука, децата учат и съответни за тях занаяти. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли.

През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжаващите ви и ще говорите само за полезни работи.

Ако децата им не излязат добри, те се чудят, на кого приличат. Божественият закон гласи: За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. Когато жената ражда, и децата й живеят дълго време, мъките и страданията й са оправдани. Обаче, ако децата й умират, страданията й не са на място.

Азъ вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата. Но когато майката страда и ражда, а дѣцата ѝ умиратъ, този животъ не го разбирамъ.

Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца.

Бѫдещитѣ майки и бащи, като зачеватъ дѣцата си, трѣбва да имъ турнатъ тази мисъль: „Не ти трѣбва тебе кухня.“ Нито отъ тѣхъ, нито отъ дѣцата имъ, нито отъ четвъртото поколение ще остане поменъ.

Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.

Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно.

Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество.

Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Така и съ дѣцата. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.

Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си.

Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти.

Децата често брулят орехите, преди да са узрели, и цапат ръцете си от зелената им обвивка. Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове.

Но когато не е узрѣла добрѣ виждали сме какъ дѣцата я чоплятъ и цапатъ рѫцѣтѣ си, а нѣкой пѫть ги използуватъ за вадене на много хубава боя, хасъ боя, която не излиза. Като приложите тази наука въ дома си, на мѫжа си, на жена си, на дѣцата си, на приятелитѣ си, тя трѣбва да произведе благотворни влияния. Майкитѣ цѣлуватъ дѣцата си по странитѣ и съ това внасятъ доброто у тѣхъ.

Така и децата зимно време се спущат с своите шейни. Той прави погрешки, като децата. Много хора постъпват като децата. За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, да не влизат децата с мисирките вътре, да цапат.

Така се хлъзгатъ и дѣцата зимно врѣме съ шейнитѣ си. Азъ виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ.

Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.

Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина.

Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.

Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.

В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго.

Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите.

Там или мъжът, или жената, или децата са недоволни.

Тамъ или мѫжътъ, или жената, или децата сѫ недоволни.

Ако искате Любовта на някое семейство, обичайте първо децата им. Чрез децата ще се сближите с родителите. Как ще ви обича Бог, когато биете децата Му? Който се стреми към Духа, първо трябва да обича Неговите деца, т.е. плодовете Му. Чрез майката Духът ще действа и в децата. Децата ще бъдат чисти, святи, като своя Баща – Духът.

Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ.

Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.

Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кѫщички. Между родителитѣ и децата има тѣсна връзка, поради което, позорътъ на родителитѣ е позоръ и на децата. И обратно, позорътъ на децата е позоръ и на родителитѣ. За да се очисти свѣтътъ отъ погрѣшкитѣ и нечистотиитѣ на хората, Богъ трѣбва да слѣзе на земята, да измие децата си, да изчисти цѣлата земя. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Забелязано е, че майкитѣ изгубватъ онѣзи отъ децата си, които най-много обичатъ. Тѣ искатъ да имъ дадатъ сто на сто отъ онова, което иматъ, затова Богъ взима децата имъ при себе си. Нѣкои майки уморяватъ децата си отъ голѣма любовь. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си.

Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Много неща желаят децата, но майките им дават само това, което им е нужно. Ако мъжът, жената и децата ви са добри, а вие не ги цените, ще ви ги вземат.

Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на посвещението. Много нѣща желаятъ децата, но майкитѣ имъ даватъ само това, което имъ е нуждно. Ако мѫжътъ, жената и децата ви сѫ добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ.

В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мъжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите, да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Като дойде мъжът и намери стаите чисти и проветрени, децата тихи и спокойни, той ще облече новата си дреха и ще бъде доволен. Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. И след това всички се оплакват от децата си и казват: "Не трябва човек да се жени." Докато мъжът не се върне от работа, децата не трябва да влизат в стаята. Ако не постъпвате така, вечер ще се карате, ще спорите, и сутрин ще ставате недоволни, че нямате месо и масло, че хлябът е малко, че децата нямат дрехи и обувки и т.н.

Защо жената да не изучи характера и вкуса на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Като дойде мѫжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, децата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бѫде доволенъ. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. И следъ това всички се оплакватъ отъ децата си и казватъ: Не трѣбва човѣкъ да се жени. Докато мѫжътъ не се върне отъ работа, децата не трѣбва да влизатъ въ стаята. Ако не постѫпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате месо и масло; че хлѣбътъ е малко; че децата нѣматъ дрехи и обуща и т. н.

Сега и на вас казвам: давайте от доброто, от сладкото вино на децата си. Видите ли, че мислите и чувствата на децата ви ферментират, турете ги в съд, да ги варите един-два часа на Божествения огън, т.е. на огъня на Любовта. Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Майка, която отглежда децата си с мисълта, те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. Следователно, ако родителите искат децата им да живеят по-дълго време на земята, между тях трябва да цари хармония и съгласие.

Сега и на васъ казвамъ: Давайте отъ доброто, отъ сладкото вино на децата си. Видите ли, че мислитѣ и чувствата на децата ви ферментиратъ, турете ги въ сѫдъ, да ги варите единъ-два часа на Божествения огънь, т. е. на огъня на любовьта. Ако децата въ дома ставатъ по-добри, родителитѣ имъ иматъ любовь. Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта, тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Понеже родителитѣ сѫ тѣсно свързани съ децата си, първи тѣ могатъ да имъ дадатъ примѣръ отъ новия животъ. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ. Следователно, ако родителитѣ искатъ децата имъ да живѣятъ по-дълго време на земята, между тѣхъ трѣбва да цари хармония и съгласие.

Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Децата особено обичат да късат главите на мухите и не мислят за лошите последствия на своите постъпки. Майките трябва да забраняват на децата си да късат главите на мухите, да развалят гнездата на птичките.

Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.

Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си. При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш."

Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си. При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои. Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ.

Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Ще кажете, че трябва да обичате децата си. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа?” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Не е достатъчно да си мислите, че имате Любов, но трябва да проявявате Любовта към родителите си, към своя мъж, към жена си, децата си, приятелите, неприятелите си и т.н. Защо децата на някои майки умират? Защото майките им не са дали за тях такова тесто, което им е било нужно. Сега, като се върнете по домовете си, вижте, влязъл ли е Христос в мъжа и в жената ви, в децата и в приятелите ви.

Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Кой е воденичарьтъ на децата? — Тѣхнитѣ родители. Ще кажете, че трѣбва да обичате децата си. И вие, като децата, обръщайте се къмъ Господа, да искате извинение за своитѣ погрѣшки. — Кой е видѣлъ Господа? — Който има очи, той Го вижда; слѣпиятъ не може да Го види. Не е достатъчно да си мислите, че имате любовь, но трѣбва да проявявате любовьта къмъ родителитѣ си, къмъ своя мѫжъ, къмъ жена си, децата си, приятелитѣ, неприятелитѣ си и т. н. Защо децата на нѣкои майки умиратъ? — Защото майкитѣ имъ не сѫ, дали за тѣхъ такова тѣсто, което имъ е било нуждно. Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви.

Като знаят това, родителите трябва да бъдат внимателни, да не предават на децата си своите лоши желания. Предавайте на децата си своите добри мисли, чувства и желания, да се радвате на Живота и вие, и децата ви.

Като знаятъ това, родителитѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не предаватъ на децата си своитѣ лоши желания. Предавайте на децата си своитѣ добри мисли, чувства и желания, да се радвате на живота и вие, и децата ви.

Жената, децата се озонират, въздухът се пречиства. Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но при всяка целувка те трябва да отправят към тях своите добри мисли и желания.

Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания.

Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Така се развиват и децата. Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. – Какво правят децата ми на земята? И възрастните се проявяват като децата. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята. Ако децата грешат, виновни са родителите. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас.

Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Така се развиватъ и децата. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ.

После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Когато родителите развращават децата си, те са яли салам. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се.

После децата — синове и дъщери негодуватъ, че родителитѣ не имъ оставили никакво наследство. Жената се държи за мѫжа, мѫжътъ се държи за жената, децата — за родителитѣ си. Когато родителитѣ развращаватъ децата си, тѣ сѫ яли саламъ. Какво правятъ децата ви, когато обещаете да имъ купите за Великъдень нови дрехи? Тѣ скачатъ, пѣятъ, радватъ се.

Колко мисли и желания са убити! – "Как да се справяме с мъжете и с децата си?" – Като снемете маските си. Болестите на съвременните хора не са нищо друго, освен полици, които те изплащат за неизпълнен дълг към децата си, когато са били родители, или към родителите си, когато са били техни деца. – "Какво да правим, за да се излекуваме?" – Да обичаме родителите си, да обичаме своите братя и сестри. Ако става въпрос за целувка между хората, нека се целуват въздушно, както децата.

Колко мисли и желания сѫ убити! — Какъ да се справяме съ мѫжетѣ и съ децата си? — Като снемете маскитѣ си. Болеститѣ на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ полици, които тѣ изплащатъ за неизпълненъ дългъ къмъ децата си, когато били родители, или къмъ родителитѣ си, когато сѫ били тѣхни деца. — Какво да правимъ, за да се излѣкуваме? — Да обичаме родителитѣ си, да обичаме своитѣ братя и сестри. Ако става въпросъ за цѣлувка между хората, нека се цѣлуватъ въздушно, както децата.

Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н.

Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н.

И децата прилагат хипнотизъма. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.

И децата прилагатъ хипнотизъма. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Ако родителитѣ не се жертвуватъ за децата си, и децата — за родителитѣ, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.

Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Плодовете на тези дървета са подобни на къщички от пясък, които децата си правят и развалят. И жената ходи на черква, слуша духовни проповеди, но като се върне у дома си, все ще набие едно от децата.

Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Плодоветѣ на тѣзи дървета сѫ подобни на кѫщички отъ пѣсъкъ, които децата си правятъ и развалятъ. И жената ходи на черква, слуша духовни проповѣди, но като се върне у дома си, все ще набие едно отъ децата.

Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят.

Култура ли е това? Като умира, човѣкъ оставя нивата, воловетѣ, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ.

Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро.” На физическото поле конят е емблема на интелигентността.

Децата им само ги обикалят и казват ха, но в края на краищата, нищо не излиза от това съдружие.

Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие.

Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора.

Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Да растатъ децата и да се учатъ! Да има храна за всички хора.

Бащата работи трийсет години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си.

Бащата работи 30 г. усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Това не значи, че бащата не трѣбва да се грижи за децата си. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си.

Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си.

Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени.

Така днес мъже и жени почват да си играят, образуват огън през целия си живот, докато изгорят, и след тях изгарят и децата им. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата.

Във всеки дом има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Може ли да се живее без закони? Питам: по какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си към децата и към жена си? Къде са писани тези закони? В сърцето и в ума на човека. Наблюдавайте как постъпва майката с децата си.

Въ всѣки домъ има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Въ първо време децата скачали около него, радвали му се, докато следъ време започнали да миятъ сѫдоветѣ си въ него, да си ператъ дрехитѣ. За предпочитане е човѣкъ да бѫде беденъ, да носи прости дрехи, но да нѣма углавникъ, отколкото да е премѣненъ съ нова дреха и обсипанъ съ диаманти, а на главата си да има углавникъ. — Кога ще се оправи свѣтътъ? — Когато хората живѣятъ безъ углавници, т. е. безъ закони. — Може ли да се живѣе безъ закони? Питамъ: По какви закони майката храни, облича и възпитава децата си? По какви закони бащата изпълнява задълженията си къмъ децата и къмъ жена си? Кѫде сѫ писани тѣзи закони? — Въ сърдцето и въ ума на човѣка. Наблюдавайте, какъ постѫпва майката съ децата си.

И до днес още срещате хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище.

И доднесъ още срѣщате хора, които се оплакватъ, че нѣматъ кѫща, пари, нѣматъ възможность да пращатъ децата си на училище.

Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа.

Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно.

Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“. Когато Христос й каза, че не може да вземе хляба от децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази как да отговори. – Кои са псетата? – Хората, които мислят само за ядене и пиене. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Мъжът, жената, децата са условия, дадени на човека, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използване едни – други. – Как да се освободим от страданията? – Не избягвайте страданията, но се учете от тях. За да не страдат децата, родителите трябва да живеят добре. Обаче има случаи, когато смъртта на децата носи известно благословение за родителите, но това вече не е смърт, а преселване.

Отношенията на хората трябва да бъдат като тези на майката и на бащата към децата, на братята към сестрите и на сестрите към братята.

Когато Христос казва, че трябва да станете като децата, Той има предвид, че старият не може да влезе в Царството Божие.

Това и децата знаят. Майката иска да има добри деца, децата – да имат добри родители и т.н. Ако родителите не се отнасят добре със децата си и мислят само за себе си, те не са на мястото си. Ако децата не уважават родителите си и те не са на мястото си. Кръстницата хвърля отвреме-навреме по няколко орехи или сушени плодове и пари на децата, които с нетърпение очакват този момент. Децата, които събират благата, представят човешките мисли и желания. Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите.

Децата обичат да се къпят, но и възрастните обичат това.

Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите кой повече да вземе. Често вие питате децата колко ви обичат и те посочват с ръце, като ги разтварят повече или по-малко широко според степента на любовта – за братчето си посочват половин пръстче, за голямата си сестра посочват повече, за майка си – още повече, а когато показват колко обичат баща си, съвсем разтварят ръцете си, т. е. показват, че го обичат най-много – толкова, колкото целия свят. Децата обичат баща си повече, защото бащата означава Бог, т. е. “баща” и “Бог” са синонимни думи. Във вашия език жените и мъжете са станали за посмешище: мъжът се оплаква от жена си, жената – от мъжа си, децата – от родителите си и т. н. Не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. На жените казвам: “Обикнете се!”, на мъжете казвам: “Възлюбете се!”, на децата ви казвам: “С Дух се крепете!” На бабите казвам: “Обикнете се!”, на дядовците казвам: “Любете се!”, на правнуците им казвам: “С Дух се крепете!” Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баба и дядовци се крие царската дъщеря. Или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата.

Значи, под „чада Божии“ се разбират децата в духовния свят. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.

Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат тържици, В училищата и учителите, и учениците имат тържици. Децата го закачат, удрят го с камъни.

Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат тържици. Децата го закачат, удрят го с камъни.

Човек, който не е учил, не го приемайте за учител на децата си. Числото 3 показва, че вие, като единица, ще умрете, а ще останат на ваш гръб да живеят децата ви. Майката умира, а децата се подмладяват, т.е. соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца. Казвате: „Тогава ще умрем.” Да, но втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Всички трябва да гледате един на друг така, както майките гледат на децата си.

Само децата, които не са се родили, не плачат, нито се молят. Казвате: Човек трябва да бъде силен, за да приложи Христовото учение. – Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение.

Само децата, които не са се родили, не плачат, нито се молят. Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение.

Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други? Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба.

Аз ви говоря върху един Божествен закон, за да знаете как да раждате децата си.

Като искате да осигурите жена си, децата си, това са стършелите, които всеки ден и час ви безпокоят. Всички жени учат децата си и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате, искайте от мъжете си всичко, каквото ви трябва! Не им казвайте всичко, дръжте се в резерва и т.н.“ Затова жената почва да иска това-онова от мъжа си, без да се интересува от неговото положение, а той се вижда в чудо и не знае как да я задоволи.

Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение.

Аз разлагам това число тъй, както децата разлагат числата.

Тъй че – ще приложа това правило – между един килограм, който и децата може да дигнат, и един килограм, който и целият свят не може да дигне, има голяма разлика. Кажете ми: Колко пъти майката трябва да положи ръцете си върху своето дете, като го къпе, за да може то да се изправи и проходи? Ако майките не правеха това, щяха ли децата им да проходят? Вашите деца са гърбави жени, и затова трябва всеки ден да полагате ръцете си върху тях и да ги къпете. Обикновено майките къпят децата си сутрин и вечер и по този начин ги масажират, разтриват, простират ръцете си върху тях, като имат за това и своите съображения. Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си. И за в бъдеще ще ви дам един метод как да къпете децата си.

Моето най-голямо желание е навсякъде в домовете да има отношения, каквито са между учителите и господарите; децата да бъдат и добри ученици, и добри слуги. Научиш ли на това нещо децата си, внесеш ли между тях тази идея, дъщерята ще слуша майка си, а синът ще слуша баща си.

По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си.

Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. Родят им се деца, радват им се, но като порастнат децата, родителите плачат. Това излезе от нашите деца, на които толкова много се надявахме и на които толкова много се радвахме!“ У птичките децата никога не карат родителите си да плачат, както става у хората. Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително.

Родят им се деца, радват им се, но като пораснат децата - родителите плачат. У никои птици малките не причиняват толкова страдания на родителите си, както децата у хората. Децата казват, че всичко в училищата е относително.

Често вие говорите за възпитание на децата си. Ето защо и децата, които са употребявали горчиви лекарства, не искат ни да видят, ни да чуят лекаря. Децата имат стремеж към своите родители, защото се нуждаят от тяхната мъдрост и опитност. Родителите трябва да знаят каква храна да дадат на децата си в понеделник, във вторник и т.н., защото храната създава хората. После, по настояване, трябвало да пие за хатъра на децата му и т.н., докато толкова много се напил, че едва се дигнал и едва можал да ходи. Ако ние носим Божествени идеи в нашия ум, щяха да се създадат поколения по всичките правила на науката, и децата щяха да ни обичат. Светът обаче не е създаден само от основи или от киселини, а има и нещо средно: това са децата.

Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца.

– Ами децата, които нямат никаква вяра? – Какво трябва да бъде бъдещото възпитание на децата? – На майките и на децата трябва да се дадат добри условия; докато са още малки, децата трябва да живеят при най-добри условия. Кои са добрите условия? Да храните децата с плодове. Като се хранят децата с плодове, друга храна не им трябва – тя ще им даде най-доброто възпитание. – Да се дава ли мляко на децата?

– Този въпрос е трудно да се разреши, защото майките и бащите търсят по-лесни методи да поправят децата си.

Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги учат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Затова децата са обични. Възрастните казват: "Дали да целуна, няма ли да се заразя?" Децата не философстват; ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако децата са способни и благородни, то е защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова и ще вземе; и ще си съгради в разумния свят или хубава вила, или малка колибка.

Децата ви умират, къщата ви се събаря, приятелите ви гонят и вие се слисате – не знаете какво да правите.

В училищата има установени наказания за поправяне на децата.

– Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич?

Да даде Господ здраве, сила и живот на нас, на децата ни, на близките ни, които искат да служат на Господа.

Като дойдат в извънмерна радост, децата почват да скачат, след туй настане в тях преходно състояние и те почват да плачат; тази радост не е естествена. Учените педагози казват: „Трябва да възпитаваме децата да станат религиозни, да имат знание, да почитат баща си и майка си“. Какви са нашите отношения към Бога? Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни хамбари, волове, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем. Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работи за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“. Ще кажеш на жена си и на децата си: „Оставете ме свободен, днес да послужа на Господа“. Ама децата се биели, жената била неразположена; оставете ги, не ги прекомерно съжалявайте.

По цели нощи не се връща в дома си, не мисли за жена си, за децата си. Майките дават и на децата си да пийнат малко винце, но и те се сбиват. Казано е, че децата ще управляват света. Понеже учените и богатите не можаха да управляват света, децата ще го управляват. Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите.

Старият живот всички сте опитали и в този си живот всички сте нещастни - и децата ви, и имотът ви, и очаквате, дано стане нещо, за да се подобри положението ви. Дават на децата си да пийнат, но после и те се сбиват. И моя народ те ще го управляват, децата ще го управляват. Умните не можаха да направят нищо, а децата, понеже не знаят да лъжат, ще си казват всичко тъй, както си е. Аз ще служа на новото учение и затова ще тегля разноските на всеки, който заболее - на него и на децата му.

Ако вие го разглеждате в тесен, т.е. в буквален смисъл, това значи, да разбирате аритметичните действия, както децата ги разбират. Когато в някое семейство едно от децата е много лошо, майката носи ризката му в черква, да му чете свещеникът.

Под „готвене" не разбирам обикновено готвене, защото ако така и вие схващате въпросите, то и четирите действия трябва да ги разбирате така, както и децата. Когато се случи в някоя къща едно от децата много лошо, майката взима ризичката му и я носи в църква да чете попът върху нея.

С вашата математика и децата могат да ги решат. Така ще се научиш да живееш добре с жена си и с децата си.

С вашата математика и децата могат да ги решат. Така ще се научиш да живееш добре с жена си и с децата си.

Законът на надеждата кара майките да говорят на децата си: Яж, мама, яж. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават. Да преведа думата “беден” — за децата. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Вложете в децата си надеждата да им са чисти ръцете и сърцата и да знаят, че тялото, което имат, е един храм, за който децата трябва да дават отговор. Не оставяйте децата си в нечистотия! Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. — Как? — Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва й: Ти през плет не си ли виждала? Гневът му от жената минава на децата.

И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават, и не трябва да разказват своите истории, а да учат. Да преведа думата "беден“ - за децата. Майката приема с радост "децата, а те казват: "Няма да се махне този дъртак“. Вложете в децата си надеждата, да им са чисти ръцете и сърдцата, и да знаят, че тялото, което имат, е един храм, за който децата трябва да дават отговор. Не оставяйте децата си В нечистотия! Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва и: "Ти през плет не си ли виждала?" Гневът му от жената минава на децата.

Те се страхуват, как ще преживеят, какво ще стане с децата им. Той не знае, че чрез лъжата, именно, ще умори децата си. Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си.

Те се страхуват как ще преживеят, какво ще стане с децата им. Той не знае, че чрез лъжата именно ще умори децата си. Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си.

Раздразнят ви нещо децата или мъжът ви, веднага ви става тъмно– имате вечер в себе си – излезте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица, или е безоблачно, тихо.

Прави са всички ученици: и тия от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите, както и тия от университета. – Защо? – Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение. Предайте го на децата си и на своите близки.

Предайте го по домовете си, на децата си, направете като онзи мохамеданин деветдесет и девет опита и на стотния вие ще имате едно правилно разрешение на вашия живот - такъв, какъвто трябва в Божествения свят.

Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си.

Затова Христос казва: “Ти кога се молиш, влез в тайната си стаичка, да научиш този процес.” Нещастен си, не живееш с жена си, с децата си, с обществото, не можеш да намериш причината, заради която не ти върви, казваш: “В този свят има голямо противоречие.” Христос казва: “Иди при Бога да те научи коя е причината.” А сега ние съвременните хора сме гостилничари и казваме, че яденето трябва да бъде евтино, износно, за да печелим.

В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие.

Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично.

Питайте ги, обаче, какво са научили при изпълняване на своите длъжности? От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? От осем хиляди години съдиите разглеждат дела и съдят хората, но оправиха ли света? От осем хиляди години свещениците и проповедниците просвещават хората, но можаха ли да ги научат на великия Божи закон? От осем хиляди години войниците и офицерите прилагат силата, но поставиха ли хората в условия, необходими за тяхното развитие? От осем хиляди години хората оправят света, но можаха ли да го оправят? – Защо не постигнаха това, което желаеха? Защото са се отклонили от правия път, поради което не разбират Духа. Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни.

Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Ако ви кажа, че вие, децата ви и мъжете ви ще умрете, ако не излезете, тогава ще отидете – от страх ще го изпълните.

Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото.

Родителите казват: Има неща, които децата не трябва да знаят. – Така е, но има неща, които децата трябва да знаят. Майката вижда, как мъжът и децата боледуват и умират, но на дъщеря си говори друго. Тя казва, че мъжът й ще бъде здрав, силен, ще я поддържа, ще гледа децата си, докато станат големи. Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота.

Когато децата се учат да четат, обичат да следят буквите и редовете с пръст. Както децата прекарват пръста си върху буквите на буквара, така и възрастните прекарват пръста си в ума и в сърцето, си и заличават онова, което Божественото е писало. Какво правят сегашните хора? Събират се разгневен мъж и разгневена жена и се оплакват един от друг, от децата си и, вместо да си помагат, те повече се гневят. Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н.

Майката трябва да вложи благородни мисли и чувства в децата си. Децата да останат в къщи, а които могат да носят, да тръгнат след мене! – Да почакаме още малко, да наредим живота си! Никога няма да го наредите.

Под „истинско християнство” разбирам готовността на сина и дъщерята да се жертвуват за родителите си; както и родителите също за децата си. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели.

Явяват се децата, те не разбират нейната философия и те започват отново своя живот от а, б. Под „поп“ подразбирам баща, той трябва да работи даром, за да дава пример на децата си.

Чудни са хората! Майки и бащи, кажете ми, дали вашите синове и дъщери в детинството си не са престъпвали някои свещени предания? Кое дете не е престъпвало преданията на старите? Защо децата престъпват преданията? Ще кажете, че са малки, нямат още съзнание за това, което нравят. Аз зная, как децата престъпват преданията, когато ви дойдат гости.

Майката, бащата, децата са живи, малки свещици, които светят. Защо търговецът трябва да фалира? – Защото няма капитал. – Защо умира майката? – От глад. – Защо умира бащата? – От глад. – Защо умират децата? – Също от глад. Като тръгнали да си отиват, детето запитало: Тате, забравихме коша. – Не ни трябва. – Нали един ден ще потрябва и за тебе? Много от сегашните хора – писатели, учени, философи турят баща си в кош и го изнасят вън от града, но децата им казват: Татко, вземи коша назад, защото ще трябва и за тебе. Тя не трябва да се дава в ръцете на децата. Готови ли сте и вие, да продадете всичко, за да купите тази малка свещица? Казвате: Да оженим децата си, поне така да ликвидират със своята карма. – Не се занимавайте с кармата. Сегашните хора трябва да поплачат малко, като децата.

Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго.

Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Бащата и майката възлагат на децата своята надежда. Затова и Христос казва: „Оставете децата да дойдат при Мене.“ Децата са носители на Истината.

По сърце децата са по-умни от старите, на ум са по-глупави. Когато човек остарее по сърце, той е вече умрял и затова Христос казва да станете като децата.

Не децата ще са живи, а ний трябва да сме живи.

Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек.

Майката дава жертва за децата си и тя чрез тях се благославя.

– Специално по възпитанието – как трябва да се постъпва с децата в училищата? Най-напред с децата не употребявайте отвлечени принципи, а си служете с живите форми. По този начин ще видите какви хубави чувства се събуждат у децата. При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това, да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им говорете, че това е грях и онова е грях, защото те нямат опитността от греха – само старият човек има опитност от греха. Казвайте на децата, че цветята се радват и че им е приятно, когато ги поливат с вода. Ето мерилото, с което може сигурно да се въздейства на децата. А какво правят децата? Ядат кисели ябълки, ядат недозрели и немити сливи, докато ги заболи корем. Разкажете на децата, че като ядат немити плодове, заедно с това поглъщат и изверженията на мухите, от което се и разболяват. Децата обичат чистотата, нека те се привикнат да не бързат да изядат плода, а като им се даде, първо да го измият с малко топла вода, да го поразгледат и най-после да го изядат. Наблюдавайте какво влияние оказват разните сокове на плодовете върху децата. Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че у тях има набрани нечисти вещества; за да се освободят от тези нечисти материи, направете им през лятото 30-40 бани. Такава нечиста материя, такива тръни има ли у децата, никакъв морал не можете да им проповядвате. Друго, което трябва да спазвате, е да не давате на децата да ядат често. А майките, мине не мине половин-един час: „Хайде, мама, едно коматче!“ – тъпчат децата си, а това ги разваля. Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Затова с децата човек трябва да бъде искрен. Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Истината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. При възпитанието на децата окултната наука препоръчва още и следните методи: когато детето ви е непослушно или раздразнено, прекарайте десет пъти ръката си върху лявата страна на главата му и ще видите как то ще се успокои. Друг метод, който препоръчва окултната наука при възпитанието на децата, е свързан с влиянието на светлината. В бъдеще ще се създадат стаи с такива геометрично правилни форми, че светлината да се отразява в очите на децата правилно и хармонично. Майките трябва да се съобразяват с вкуса на децата си, например какви дрешки те обичат да носят, защото всяко дете си има свой индивидуален вкус за обличане. Извеждайте децата на разходка, когато цветята цъфтят, когато плодовете завързват и зреят, запознавайте ги основно с общите принципи на тези процеси. Друго условие, важно при възпитанието, е да запознавате децата с пеенето и рисуването. Аз харесвам това, че в училище децата се учат да пеят и рисуват. Добре е да запознавате децата с изворите, реките, затова ги извеждайте при някоя бистра река или извор, разказвайте им за тях и за ползата, която ни принасят. Всеки от вас може сам, чрез наблюдения и опити, още повече да разработи тези методи и да ги направи полезни за децата. – Когато децата ни са вече възрастни и ние виждаме техните недостатъци, като съзнаваме, че те са резултат на някоя наша грешка при възпитанието, как може да се действа най-сигурно и най-ефикасно, за да изправим грешката си, особено пък ако детето не разбира от дума. Не е ли вярно това, че докато не поправим себе си, не можем да поправим и децата си? – Може ли децата от четиринадесетгодишната си възраст нататък да бъдат учители на родителите си, например с даване на правилни съвети? Трябва ли родителите им да ги слушат и да взимат съветите им под внимание? – Какво влияние оказват играчките върху възпитанието на децата? Колелата, с които си играят децата, не са направени според окултните закони. – С какви играчки да си служат децата? Ако децата живеят край морето, нека си събират разни морски мидички, охлювчета и с тях да си играят. – Добре ли е децата да играят с гумени топки? – Добре ли е децата да си правят сами куклички? – От гледището на окултната наука добре ли е да се откъсват децата от майчиното си влияние и да се поставят в разни детски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижат за тяхното възпитание? Друго нещо, на което майките трябва да обърнат внимание при отглеждането на децата си, е да не ги поставят в дълбоки люлки. Дълбоките люлки са вредни за децата. Тъй че люлките на птиченцата са много по-хубави от тези на децата. Ще разказвате на децата за нещастните агънца, които остават сами, след като заколят майка им. За да почувстват децата по-живо положението на агънцата, ще им дадете за пример нещастието, което сполетява децата, когато загубят майка си. Като разберат положението на сирачетата, децата ще разберат положението на агънцата, на които майка им е заклана. – Какво да се прави с такава майка, която върви против думите на учителя, когато той съветва децата в училище? Учителят казва, че не е добре да се колят животни, а майката казва на детето: „Я вземи ножа, та отрежи главата на тази кокошка!“ – Нали леки удари с пръчица магнетизират децата? Ако детето не ви е послушало, като излезе навън да играе с другите, няма да мине и половин час, и децата ще го набият и то ще дойде да ви се оплаче, а вие тогава ще кажете: „Видя ли, майка, ако тази сутрин ме беше послушало, нямаше да ти се случи това нещо.“ – В най-ранната възраст на децата Природата им препоръчва майчиното мляко, а после – това на добитъка. Добре е да се дава на децата житен сок, той е хранителен. Вие, майките, имате опитност върху храненето на децата; сега ви остава да проверявате всичко, което знаете, и въз основа на тази опитност да прилагате нещо ново.

Майките и бащите трябва да разбират този основен закон за Братството, за да могат да създадат новите условия за отглеждане и възпитание на децата. Казвам: ако живеете тъй, както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй, както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път.

Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца?“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си.

Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.

Пуснете ли го, ще бъде лошо за децата ви и приятелите ви.

Сега за отдих ще ви кажа нещо за възпитанието на децата. При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. Възпитавайте децата никога да не хващат птичките, да не развалят гнездата им, да не чупят яйцата им, да не ловят мухите, да не им късат крилцата, краката, като им разправяте, че и тях ги боли; не им казвайте, че това е грях. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху децата. Майките и учителите да учат децата да ядат умерено и да им покажат лошите последствия от лакомството. Децата обичат плодовете, но ще ги научите да не бързат, а да ги измият първом, че тогава да ги ядат. Лятно време накарайте децата да направят 30–40 слънчеви бани, да се измият с вода топлена на слънцето поне 30–40 пъти. Децата имат чувство на справедливост и вярват на учителите си и на майка си. Ако оставите природата да действува върху децата, ще имате подобри резултати. Голямо влияние имат върху децата дрешките, които те носят. В новото учение децата момченца трябва да имат за другарки момиченца и обратно. Извеждайте децата напролет, когато цъфтят дърветата, да наблюдавате как завръзват, растат и зреят плодовете. Съставете някое разказче за обяснение защо черешите са червени; карайте децата да разглеждат плодовете, после им дайте две-три ябълки, за да направят описание на една от тях, нека описват, както те виждат, по детски, да вложат поне една мисъл.

Богатият човек наема слуги да му пазят детето, защото няма вяра, а бедните хора пущат децата си свободно и те ходят, където ходят, пак се възвръщат.

Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив.

Когато някой казва, че има знание, аз го питам: Домът ти, децата ти, приятелите, църквата ти и пр. оправени ли са? И ако ми отговори, че не са, аз му казвам, че няма знание.

А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му.

Аз ви казвам, че самите родители са виновни за тези лошави погрешки на децата си.

Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче.

Например жената представлява точка, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички като се стремят към Бога, образуват куба.

Децата да се приучват на труд – сами да вършат своята работа, личната, щом могат да си я направят.

Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Господ изпъжда децата ти – остави ги; приближава ги – не ги отпъждай.

Бащи и майки, само така възпитавайте децата си.

Минава човек, който е работил цели три-четири години, за да спечели нещо и нахрани децата си.

Минава човек, който е работил цели 3-4 години, за да спечели нещо и нахрани децата си.

Чудно е, когато майката кръщава детето си преди да го роди! Може ли да се даде име на детето, преди то да се роди? Сегашните хора кръщават децата си преди да се родят.

Може ли да се кръщава то, да му се дава име прѣди да се роди? А сегашнитѣ хора кръщаватъ дѣцата си прѣди да се родятъ.

Майката пита за децата си: „Какво правят моите ангелчета на оня свят?“ Те казват: „Друг път няма да дойдем в същия дом“.

Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н.

Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти.

Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви.

В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота.

Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ. Дѣцата ви казватъ: „Мамо, днесъ не ми се яде!“ Днес си минусъ, а утрѣ, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: „Мамо, искамъ да ямъ!“ Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде и казва: „Дъщеря ми не иска да яде днесъ“.

Когато бащата очаква на децата си те да го поддържат, и когато децата разчитат на богатството на баща си да ги осигури, това не е култура.

Когато бащата иска да народи синове и дъщери, за да му помагатъ и когато дъщерите и синоветѣ искатъ да стане бащата богатъ, за да ги осигури, нито бащата, нито синоветѣ и дъщеритѣ сѫ културни хора и нито бащата, нито дѣцата сѫ разбрали живота.

Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Той си казал: „Защо ми даде Бог толкова наказания?“ Най-после му дошла мисълта, че наказанието му е, че направил престъпление, като продал децата на своя господар.

Мѫжъ може да хвърли жената и дѣцата си, жената може да хвърли мѫжа си въ пещьта, всички се пържатъ. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“

Грешник може да бъде мъжът към жена си, жената към мъжа си, баща и майка към децата си, приятел към приятеля си. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данаиле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“ – „Можа, царю! Да си жив във век!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Данаил от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“ Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си.

Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Грѣшникъ може да бъде мѫжъ къмъ жена си, грѣшникъ може да бѫде баща къмъ дѣцата си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ приятелитѣ си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ обществото и т.н. Когато бащата не изпълни своитѣ задължения къмъ дѣцата си, той е грѣшникъ спрѣмо тѣхъ. Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите? Казва се за царя, който хвърли Данаила, че не могълъ да спи цѣла нощь и станалъ рано сутриньта, та отишълъ при рова на лъвоветѣ и викналъ съ плачевенъ гласъ: „Данаиле, Богъ твой, комуто служишъ непрѣстанно, можа ли да те отърве отъ лъвоветѣ?“ – „Можа, царю, да си живъ въ вѣкъ!“ – „Извадете го и хвърлете неговитѣ неприятели, съ женитѣ и дѣцата имъ въ рова“, заповѣда царь Дарий. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ.

И децата се забавляват с писане на числата. Когато майката се гневи и сърди на децата си, носът ѝ се разширява. Наблюдавали ли сте как плачат децата ви? Ако не сте наблюдавали, защо сте се женили? Защо ставате баща или майка, само да раждате ли? Така и рибите раждат. Знаете ли, че като отидете на небето, първият въпрос, който ще ви зададат, ще бъде: „Как плачат децата ви и как си чистят очите?“ Ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на земята да научиш това, което не знаеш. Като го приложат майките, ще стане по-леко на децата; като го приложат децата, ще стане по-леко на майките.

Запримѣръ, ако ви кажа числата 502, 516, 869, 634, 739, 604, какво сте разбрали? Ще кажете: „Това е едно забавление, което и дѣцата често правятъ в училищата, пишатъ тѣзи числа.“ Да допуснем, че майката е недоволна отъ дѣцата си и крайно инервирана, разширява се носа ѝ. Майкитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на дѣцата и дѣцата, като го приложатъ, да стане по-леко на майкитѣ.

Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Майката „мая“ не възпитава добре децата си, тя ги води в крива посока. Как възпитават сегашните майки децата си? Майката казва на дъщеря си: „Ти трябва да се храниш добре, да бъдеш здрава и червена, да те хареса някой богат момък и да се ожениш за него.

И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде.

Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни.

Понеже се знае, че от събирането произлиза умножението, казваме, че децата, като се раждат, водят към умножение. Децата в семейството трябва да бъдат равни. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Когато майките зачеват и раждат децата си с любов, тогава ще разрешат великата задача за събиране, умножение и степенуване. Децата обичат плодове.

Дѣцата, които се родятъ въ този домъ, към кой процесъ спадатъ? – Къмъ умножението, тѣ се умножаватъ. Мѫжътъ и жената образуватъ събирането, дѣцата образуватъ умножението, а тѣхното развитие подразбира степенуването. А сега дѣцата искатъ щастие отъ майкитѣ, майкитѣ отъ дѣцата; слугитѣ искатъ щастие отъ господаритѣ, господаритѣ отъ слугитѣ, слѣдователно имаме една лъжлива философия, всички обѣщаватъ това, което не могатъ да ти дадатъ. Дѣцата обичатъ ябълката, биятъ се за нея, каратъ се, скубятъ си космитѣ. Тогава и неговиятъ приятель, приятельтъ на дѣцата му, на жена му, ще дѣйствуватъ по сѫщия законъ.

Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри. Има много методи за възпитанието на децата, но сега няма да ви ги дам.

Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.

Така мъжът оценява своята жена, и жената – своя мъж; така децата оценяват своите родители и родителите – своите деца.

Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си.

Какво ще стане с него, ако хване кривия път?“ – Защо родителите се безпокоят за децата си, особено за момичетата? – Защото хората още не са влезли в реалния живот, дето действат Божествените закони. В който дом влезе Христос ще донесе мир между мъжа и жената, между децата и родителите.

Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи. Въ тази кѫща, въ която ще влѣзе Христос, между мѫжътъ и жената ще настане миръ, между дѣцата ще има разбиране, този домъ, ще бѫде примѣренъ.

(Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия.

Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи.

Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца.

И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст.

Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. "И наистина, каза госпожата, умря ни едно от децата. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят.

Има един закон, който определя ражданията на децата, и той върви така: някъде се раждат деца; първото от тях е мъжко, след това второто, третото, четвъртото, петото, шестото са все мъжки и чак седмото се ражда женско. Така майката днес, като праща слугинята да събуди децата, казва ѝ: – Виж дали децата са станали! – Иди пак да видиш, може да се е събудило някое от децата! – Вижте спят ли децата!

И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната.

Нали децата така хващат? Не да го хванеш за гушата и да го разтърсиш, но по закона на Любовта ще го хванеш и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето и ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Мъжът с жена си не се разбира, с децата си – също. Когато Господ дойде да живее между тях, жената като види мъжа си, ще го прегърне; мъжът като види жена си, ще я прегърне; децата като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат.

Когато влезе някъде, където се занимават деца, той им казва: „Тъй, деца, работите ли? А, отлично работите!“ Той сяда с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: „Този човек е като нас – като нас мисли.“ Защо? Защото им предава своето знание.

А децата ще имат търпение, защото сегашното е предвкусване на бъдещето.

На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. Водата оказва на децата най-голямо влияние. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Имайте предвид и следното: когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позволено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. – Как да се възпитават децата на нашите братя? Някои практически правила за възпитанието им. Създайте малки физически занимания на децата. Децата именно през летните месеци трябва да бъдат боси.

Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Той работи на нивата, а мисълта му е на друго място — при децата. Жертвата, която прави за децата, го радва.

Против кого? Против оная Майка, която учи децата да се изправят.

Явяват се тогава духовете на гората и му казват: „Понеже ти уби тази мечка и децата сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши“.

Ама как се гледат тия деца? – Децата на учениците ще бъдат необикновени. Как ще си отгледам децата?“ – „Какво искаш?“, го попитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Казвам: „Кажи ми, ти ли си най-праведната жена в Търново?“ Тя обърна другия лист и почна да разправя за своите грехове и престъпления: как накарала някои моми да се женят, как да помятат децата си, цял час говори за туй и ми казва: „И знаете ли какво се случи миналата нощ? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани.

Мъжът е, от който има да взема, а децата - които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, тя иска един министър, мъжът й е първият министър, а децата й са първите поданици. Макар и децата да я не познават, тя казва: "Вие трябва да знаете, че вие сте ми поданици, ще признаете това." Гдето тя поддържа, че е царица, харесвам, но гдето не признава, че мъжът е цар, това не харесвам и че децата, и те са царчета. Тя признава само децата си, нищо повече. Майката каже на децата: "Вие, моите поданици.

Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.

Може, но тогава ще си натрупа една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат: „Защо са тия страдания?“ Вие можете да си направите заключението защо. Забавлявате се с касите си, и казвате: „Как да не я взема?“ И гледам сега, християни нарамили касите си. „За какво ти е, братко?“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от Варна спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на сиромашията, и децата ми, и аз се осигурихме“. А че сте деца то е много хубаво. „Децата – казва Христос – ще наследят царството Божие, а не старите хора.“ Сега ще кажете: „Учителят, той още като деца ни смята“.

Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени?“ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъжът и жената цял ден се целуват, ако те постоянно си казват: „Колко те обичам, за тебе умирам“ – децата гладни ще умрат. Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот.

А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Защо? – „Къща имам предвид, децата ни са здрави, има Господ“. Но щом умре бащата, казвате: „Не зная дали има Господ“, а като умре майката, почнеш още повече да се съмняваш, децата ти умрат, и тогава ще кажеш: „Ако имаше Господ, той нямаше да ги вземе от земята, но, понеже ги взе, аз се усъмних в този Господ, че е мъдър“. Като се разделяли един ден лисицата и децата, излезли из своята дупка и попитали майка си: „Где ще се срещнем, мамо?“ – „Е, у кожухаря.“ Излезнете вие из вашите дупки и питате: „Де ще се срещнем?“ Отишъл някой за храна, насам-нататък, одрали му кожата, ти казваш: „Господ я взел“. И като дойде тази култура, тогава ще има за всекиго една особена стая, двама души в една стая няма да има, децата ще бъдат в особена стая. „Е – сега ще кажете, – кога ще стане това нещо?“

Ако ти не работиш, да се научиш да работиш; ти си жена, помятала си децата – да не ги помяташ.

Когато изучавате закона за наследствеността, ще видите бащи и майки, които връзват и развързват, т.е. добре или зле възпитават децата си, и те сами се връзват и развързват. Тогава и децата ви, и синовете ви, и дъщерите ви, – и те ще бъдат подобни на вас.

Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Безпокоите се за жена си, за мъжа си и децата си. Кой се е безпокоил по-рано за него? Кой се е грижел по-рано за децата? Положението на децата е било добро и без тебе.

Щом дойдем до Любовта и започнем да я изучаваме, казваме тъй: „Какво ще стане с мене, какво ще стане с общественото ми положение, с децата ми, какво ще стане с моите вярвания?“ Ти никога няма да намериш истината, ако разсъждаваш така. Като изпратиш децата им в странство, като увеличиш заплатите им, като им доставиш печено месо, това-онова, казват: „Е, дошъл е един добър човек на света, той е Христос. Не, не, слушайте, така постъпват само децата, които са свикнали да гледат през дупчиците, та и сега, като дойдат, казват: „Чакайте да погледнем през дупчиците“. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“.

До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как.

Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните. Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават? – Два мамула“. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил?“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква!“ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени.

И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте.

Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“.

Семейството е нещо Божествено, а не както е сега, то е един Божествен институт, основан на Любов и Мъдрост, а децата ще внесат Истината.

Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави? След като продаде всичко, какво ще стане с нас?“ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят.

За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Ако ти си толкова силен, то когато синът ти умира, защо не го задържиш? Казваш: „Аз ти дадох, синко, живота“. – „Тогава аз ще умра, ако ти можеш да ме задържиш, ти си ми баща, но ако не можеш да ме задържиш, ще позная, че ти не ми си баща.“ И затова умират децата. И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у децата: „Трябва да имаме пари за черни дни“.

Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.

Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.

Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.

Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. И децата ни, и дъщерите, и приятели, и братя – навсякъде ще има радост и веселие.

Щом децата бягат от училището, на кого ще предава учителят? В такъв случай, който ляга да спи с мисълта, че отива само да си почива, той бяга от училището, отива в гората и на сутринта, като се събуди, казва: „Нищо не научих“.

Вие мязате на децата, които са в гората, а не са в своя клас и кому тогава ще предава учителят.

Този огън иде в света! И ако вие не излезете, знаете ли какво Господ ще направи с вас? Аз гледам някой път някой лалугер в дупката си погледне, скрие се от децата, погледне, скрие се. И сега Господ е решил да налива вода в дупките на децата си.

Но ти пишеш само за да нахраниш жена си и децата си.

И като мина из вашата улица, децата ме нацапат и казвате: „Този човек култура няма“. Ако приемете тази Любов, тя ще ви принесе мир и радост в дома, децата ви ще бъдат здрави, работите ви ще се оправят, в живота ще ви върви добре, ще се спасите, ще намерите Царството Божие.

Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ.

Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“.

Укори и похвали, те са за децата.

Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си.

След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“.

Аз казвам: Как ще обичаш човека, ти научи ли го да не лъже? Ние казваме на децата: „Няма да лъжеш“, и там си остава, „Няма да крадеш“, и там си остава.

Когато човек е горделив, той сам яде децата си. Види, че някой човек е учен, върне се дома си, яде децата си. Види, че някой е религиозен, върне се дома си, яде децата си.

В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си.

Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“.

Любовта не изисква да правиш на хората палати, да правиш по 10 костюма, по 10 чифта чепици, но Любовта изисква да му дадеш само това, което му е необходимо, а другото и децата даже могат да направят.

Не какво са казали децата, т. е. другите, но вие както схващате – добрият ученик по какво се отличава.

Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.

Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели.

Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена.

Ако ти доброволно напуснеш жена си и децата си, те ще останат живи, и жена ти и ти ще се благословите. И когато тръгнеш, децата ти да не казват: „Къде отиваш, татко?“, ами да кажат: „Татко, ние се радваме, че Господ те е призвал“.

Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях.

Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“. – „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си?“ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент, краката ти са счупени, всичко трябва да жертваш доброволно.

И вие можете да кажете: "Знаете ли какво прави Учителят ни?" Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: "Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути, съзнателно ще работиш за Христа. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва.

Може тия семена да ги туря в някое просто съндъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, аз съм способен да говоря поетически: по природа съм поет; и музикално мога да говоря: по природа съм музикант; и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но някой път предпочитам да говоря с грешки като децата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки, е по-добре, а на небето да се говори съвършено, е по-добре.

Някой дошел тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата обуща, дрехи. Може аз да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари, на децата му дрехи ще трябват, той не може да бъде свободен.

Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ.

Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого.

Изучавайте характера на децата, да видите къде са ставали и стават отклонения от нормалния път на природата.

Това значи да слезем до положението на бедните хора и да покажем как трябва да се работи. – Тъй, както бащата и майката постъпват, а не като децата. Бащата и майката не карат най-първо децата да работят, но те започват.

Сега, започнете с децата.

Децата, с които ще направите опита, ще бъдат доволни.

Ако не на вас, на децата ви.

Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно.

Ама като остане сам, вълкът напада овцата, и казва: Понеже аз обичам Бога, обичам и децата Му, та ти трябва да станеш жертва заради мен.

Туй практикуват и в народа, турят тия камъчета по главата на децата, да не ги хваща уроки. Тъй, в умовете на децата ще седят две противоположни форми, а сега учителят предава само за вълка, и вследствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за в бъдеще то ще се измени, контрасти тогава ще има.

Като знаят влиянието на скъпоценните камъни върху човека, някои майки зашиват по едно–две камъчета на шапките на децата си, за да не се подават на силните погледи на хората и да заболяват. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях.

Сега, вие майките се препоръчвате, че имате идеална любов, обичате децата си безкористно. Хубаво, аз не се съмнявам, че имате безкористна любов, но вие обичате децата си, защо? Защото ще остареете, а този ваш син ще стане виден човек, та да има кой да ви гледа.

И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея.

Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Ако една майка в дома си има силна, непоколебима Любов към Бога, децата ѝ няма да умират.

Запример, безпокоите се: Какво ще стане с нас, ами ако не ни кръщават децата, ако не ни венчават? Ти си вече в ляво.

И не се връщай в къщи, да кажеш: "Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя."

Ще има упражнения и за децата, ще бъдем всинца заняти.

Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. Казват някой път, че майките от любов удушват децата си.

Аз съм виждал някой път, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. И сега искам онези, които се мислят за стари, да се върнат най-малко 20 години назад! Вие казвате: „Остаряхме, но да са живи децата.“ – Не, ще кажете в себе си: „Аз съм млад, мога още 20 години да работя усърдно.“ Всички можем да учим и туй, което ще учим от Живата Природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас ще може да се възобнови енергията: те ще се възродят или най-малко ще се подобрят условията за бъдещите им въплътявания, а това е от голяма полза.

Ако ви задам някои упражнения и вие не ги направите, ще почнете да ми давате извинения и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, децата, жената са неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ – Не, ще кажеш пълната Истина защо не написа упражнението си. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете.

Че двама да са, е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните. На тях ще казвате: „Братче, сестриче.“ А децата на възрастните ще казват: „Обични бате, обична како!“

Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? – Този вътрешен закон. Нямаш Любов, казваш: „Туй стана, онуй стана, децата, майката виновни“ – няма я Любовта.

Туй е един метод за възпитание на децата в бъдещата Школа. Когато се учи музика, учителите ще възпитават децата по този метод най-малко половин час. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. Наистина той се освободил от общественото мнение на хората, но дошъл, попаднал до общественото мнение на децата. Гледайте, като се освободите от общественото мнение на възрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи.

И Той казва: „Децата са днес добре“ – и като са добре, Той се весели.

Хваща го и казва да го продадат – него, жена му, децата му: да се продаде, за да плати дълга си. Кой вдига този голям шум? Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мъжът ви. Ще оставиш мъжа, жената, децата, приятеля си, синовете, и ще кажеш:

Вие казвате: „Какво ще бъде, като дойде жената?“ Като я няма жената вкъщи, какво е? – Разхвърляно е, децата въшки са ги налегнали, мъжът е с окъсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огънят гори, сготвено е, дрехите са закърпени, всичко е в ред и порядък.

Онази птичка, като хване зрънце, глътне го сама, но ако е майка, първо го дава на децата си и после търси за себе си.

Да, много лесно: ще снемеш всичкия си багаж, ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си, и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака.

И окръжаващите ще кажат за нея: Ето една добра майка! Майка, която не възпитава добре децата си, оставя ги свободно да растат, а сама мисли за разходки и удоволствия, не може да бъде обичана. Тя не дава добър пример на децата си.

Но ако тази майка захвърли детето си и престане да го възпитава, ако започне да ходи по журфикси и по събрания, където няма обществен въпрос, който да й се опира, а собствените си рожби оставя сиротни, тогава всеки ще каже: "Тази майка много знае, но поне да научи как да възпитава децата си".

Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха в къщи, да се върна да ги поканя“.

Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници. Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.

Това значи: Всички, които проповядват, че спасението е в черквата, в дома, в жената, в децата и можеш да бъдеш спасен без любов, са крадци и разбойници. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Приемете ли любовта, ще имате бъдеще и вие, и децата ви.

Майката пита децата си: Какво правите? – Къщички. – Где са те? – Вятърът ги отнесе. Той хлопа, всеки ден, на вашата врата, но вие отговаряте: Не ме смущавай, сега разрешавам важни въпроси с жена си и с децата си.

Покажете ми един дом, който да не се е разрушил и в който децата да не умират. Виждали ли сте в какво се състои силата на децата? Те знаят този език.

Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави. За всички хора, кой дето и да е, има определено място на земята, – Какво да се прави с военните? – Те ще защищават своята държава, ще турят ред и порядък в нея. – Какво да се прави със съдиите? – Те ще прилагат правдата и истината. – Какво да се прави със свещениците? – Ще служат на Бога безкористно, без никакви заплати. – Какво да се прави с децата? – Чудно нещо! Какво се прави с малките пиленца, след като се измътят? Когато птичката измъти своите малки, осигурява ли ги? Известно време ги храни, и след това те изхвръкнат от гнездото.

Бог е изпратил децата си в училище да учат.

И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. Сега способните от вас ще напишете своята тема: „Защо плачат децата и ползата и вредата от плача“.

У децата е така -всички малки деца имат валчести лица.

За в бъдеще музиката ще бъде като един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с музика.

Казвам й: И ти сама можеш да познаеш това, Колко деца имаш? – Две. - Купи едно кило ябълки и дай на едно от децата да ги раздели. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат.

Знаете ли, когато децата се мият със сапун, правят си такива мехури, които достигат до едно високо място и после се пукат. И когато вашите деца умират, аз ще ви кажа, че децата ви не са родени с любов. Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Най-главната работа е да избием от децата тази мисъл - не да подчиним природата, а да проучим природата и да работим в съгласие с нея, съобразно с нея.

Ще употребим музиката като едно средство за възпитание на децата, за внасяне на ред и порядък.

Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата – за ония с материалистичните възгледи.

А ти казваш на душата си: „Моля те, не пей, мъжът ми е неразположен, децата ми са неразположени“.

Ако и двамата сте доволни, ще повикате и децата си; ако и те са доволни, още по-добре.

Обаче, като пораснат децата, аз им давам друго занимание.

Ще бъдете много естествени в пеенето, като децата.

Питам: Какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните, или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата. Метрите и километрите на децата се различават от общоприетите мерки на държавата. Децата си правят къщички от пясък. Като видя главата, гърдите и стомаха на даден човек, мога да кажа, че след четири години той ще обеднее, ще има големи дългове, жена му и децата му ще бъдат недоволни от него, няма да го зачитат. – Отде знаеш това? – Така е писано. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил. Да имам автомобил, че като се оженя, децата ми да бъдат разкошно облечени, че като излезем на слънце, да кажа: Благодаря ти, Господи, за тази хубава къща, за всичко, що си ми дал. Например, жената казва на мъжа си: Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си.

Забележете, че когато децата си правят своите упражнения, всякога се смеят.

Дохождаш при мене и се оплакваш, че работите ти не вървят, че жена ти, децата ти се объркали; в религиозно отношение са загазили; в обществото не са добре поставени. Той ти нашепва: Всичко ще се оправи. – Няма честни хора на земята. – Има, ще ги намериш. – Не мога да спя, нервен съм. – Ще спиш, ще се успокоят нервите ти. – Нямам пари, жената, децата са боси, окъсани. – Не се страхувай, и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Това е описание за децата, дето се казва, че а + b = c. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си.

За кой свят говоря аз? Не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре със жена си, с децата си, с брат си и сестра си. Не, всяка майка трябва да знае, как да лекува децата си. Когато Бог хлопа на вашата врата, а вие биете сина си, той непременно ще измени отношенията си към вас, ще ви намрази. – С какво бият днес децата? – С пръчица.

После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Децата се възпитават чрез картини, образи.

Нима децата съзнават колко харчат родителите за тях? Обаче, когато пораснат, когато сами започнат да се поддържат, тогава виждат колко много са коствали на родителите си.

Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си.

Сега ние ще приложим музиката при възпитанието на децата. Вие сте употребявали много морални правила, а сега на децата ще приложите някои от тия окултни упражнения, ще видите какво е тяхното влияние.

Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Крайно възмутен, той започнал да хвърля камъни върху децата, да ги прогони, но не успял. Най-после си казал: Освободих се от общественото мнение, но от мнението на децата не можах да се освободя. Когато се дразниш в своя дом, това не е ли мнението на децата? Кой е добър в собствения си дом? Те гледат децата, те готвят. Те развращават децата.

Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат.

Гледам децата, жената, мъжът, всички посърнали, мъчи ги нещо. Бог обича децата. Вземи децата и излез на чист въздух. Лукът започва да пее: Сготвено! Мъжът готви цяла седмица наред, а жената се разхожда с децата и си почива от всекидневния труд. Това не е ли работа? А сега, мъжът казва на жената: Слушай, ти трябва да знаеш, че аз се ожених да ми готвиш, да переш, да гледаш децата.

Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. И ще го вземат в училищата, да го учат децата. Ще ви покажа нов начин за възпитание на децата. Те трябва да вдъхнат любов у българския народ; да сее градините и; да оре нивите си; да учи и възпитава децата си – всичко да върши с любов.

Както чрез рисунките си децата дават само представа за известни неща, така и съвременните хора имат най-различни представи за Бога; те нямат нещо абсолютно, нещо ясно, определено за това какво е Бог.

Кой баща желае смъртта на децата си? Бог, Който е всемъдър, всеблаг, не може да иска смъртта на децата си. Аз имам пред вид целта, към която се стремим, смисълът на живота, Всеки иска да бъде щастлив: майката, бащата, децата, учителят, свещеникът.

В тази борба се образува един четириъгълник – децата се държат за ръцете, борят се, а ябълката остава свободна.

После ние като децата имаме някой път едно качество да преувеличаваме нещата, и то не у всички. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги. Често децата си правят мехурчета.

Повикайте вашитѣ ближни! „Въ колко лица съмъ азъ?“ – Единъ Богъ знаемъ. „Повикайте вашитѣ приятели, жена си, дѣцата си!“ Тѣ казватъ: „Вѣрваме въ единъ Богъ“. Ако ние така я извършваме, ще бѫдемъ чисти, свѣтли; и домътъ ви ще бѫде благословенъ, и дѣцата ви, и приятѣлитѣ ви и цѣлиятъ народъ ще бѫде благословенъ. Знаете ли за въ бѫдеще какво ще стане? Овцитѣ ще оправятъ своитѣ пастири, слугитѣ – своитѣ господари, ученицитѣ – своитѣ учители, дѣцата майкитѣ и бащитѣ си. Чиста трѣбва да бѫде тази църква! Какви трѣбва да бѫдатъ дѣцата ѝ! Добри дѣца. Тогава и дѣцата ни какви ще бѫдатъ? Други типове ще бѫдатъ.

Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Знаете ли какво ще стане в бъдеще? – Овцете ще оправят своите пастири, слугите – своите господари, учениците – своите учители, децата – своите родители. Това не е упрек, но казвам: Чиста трябва да бъде църквата. – Какви трябва да бъдат децата й? – Добри, чисти и разумни. – Може ли една възвишена и добра майка, един благороден и светъл баща да родят престъпник? Това е невъзможно! Може ли овцата да роди вълк? Следователно, ако в ума ти се роди лоша, престъпна мисъл, трябва да знаеш причината за това. Какво може да се очаква от едно общество, където мъжът използва жена си, и жената – мъжа; децата използват родителите си; братът използва брата си, и приятелят – своя приятел? Така не може да се живее! Три неща могат да спасят света: Истината в човешката душа; тя ще внесе онази свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци. Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода.

Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители.

На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата.

Кълне се и в жена си, и в децата си: Да умре жена ми! Той може да има нещо против жена си и по този начин я туря за поръчител. Сега аз се обръщам към майките и казвам: Майки, кажете на децата си да дадат сърцата си на Бога. Те са забава за децата.

В тези случаи удължаванията и скъсяванията на линиите не зависят от волята на индивидите, които слизат на Земята; това зависи от външни влияния, от влиянията на майката и бащата върху децата.

Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата.