Пазете се от мислите на гордостта.

Гордостта е една духовна болест.

Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят.

Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие.

С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си.

Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях.

Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.

Гордостта води към падане.

Защото гордостта се явява от ума, а злото – от сърцето. Гордостта се явява, когато човек започва да се индивидуализира.

Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа.

Горделив си - мъжът е виноват, защото гордостта е порок на мъжа.

Гордостта е майка на временното, преходно знание.

Гордостьта е майка на врѣмѣнното, прѣходно знание.

Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта. Тази теменужка, която вие употребявате, говори: „Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Завистта и гордостта са брат и сестра.

Като се стремял да реализира големите си желания, човек прескочил едно стъпало от стълбата на развитието си, поради което днес егоизмът, гордостта, алчността са взели надмощие в него.

Като се стремѣлъ да реализира голѣмитѣ си желания, човѣкъ прескочилъ едно стѫпало отъ стълбата на развитието си, поради което днесъ егоизмътъ, гордостьта, алчностьта сѫ взели надмощие въ него.

Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта.

Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ, главно гордостьта.

Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му.

Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му.

Вилхелм, казват, сега реже дърва, а не да чака Господ да смъкне гордостта му.

За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Да бъдеш баща, значи да развиваш гордостта, да си младоженик – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието.

А у инатливия, у него гордостта взема надмощие.

В този човек гордостта взима надмощие.

За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т. е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Сега гордостта другояче се определя. От гордостта е произлязла завистта. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в окултната школа. И тъй гордостта е едно най-опасно качество за човека. Ако гордостта се увеличи чрезмерно, ще чувствувате отзад на главата, в мозъка си едно болезнено напрежение.

Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Веднага гордостта му ще излезе на лице. От гордостта е произлязла завистта. Гордостта се проявява най-много между религиозните хора. Следователно, искате ли да видите гордостта, проявена в своите високи върхове, търсете я между религиозните и учените. Опасно чувство е гордостта, особено в окултната школа. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще се яви едно болезнено напрежение.

Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност.

Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.

Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане.

Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н.

Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи.

Страхът е недъг на чувствата, а гордостта – недъг на ума.

Гордостта произтича от ума, а тщеславието – от сърцето. Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието. Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Следователно гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към периферията. И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Самоуважението е благородно чувство, а гордостта – болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен. После се явила гордостта – мъжът в човека. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита. Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери.

У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна.

За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк.

Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там и умът е слаб.

Не бойте се!“ Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и сърцето едновременно.

Как смеете да се качвате на върховете и да оставяте своите извержения? Гордостта е човешко извержение. Кажат ли за някого, че е горделив, аз зная, че той е беден, нищо няма. – Как да примирим гордостта с ревността? – На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем да живеят заедно.

Гордостта може да се покаже и през хубавите дрехи, може да се покаже и през съдраните гащи.

Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер. В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността.

Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход.

Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ.

В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава. Гордостта дошла.

Високото място на храма, това е гордостта.

Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.

Гордостта у човека, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота.

Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието.

На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия.

Гордостта сваля човека надолу.

Гордостта е болезнено чувство.

Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух.

Гордостта в човека трябва да отстъпи на смирението, и така да се яви пред Бога.

Какво представлява гордостта? - Тя е шилест връх, на който едва ли може да стои една муха. Гордостта всякога има за цел високия връх.

Многото знания, невежеството, гордостта не са нещастия за хората, но те говорят за отбиването им от правия път.

Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите.

Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.

При това положение, в него се развива гордостта.

Гордостта представя сушата в живота. Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора.

Малко трябва на човека, за да прояви гордостта си. Гордостта е качество не само на човека, но и на животните, и на растенията.

Той е застанал на пътя, който води към гордостта, т. е. на кривия път на живота. Човек, в когото гордостта взима връх, престава да се учи. Какво представя гордостта? – Най-голямата суша, която може да се яви в живота на човека, това е гордостта. Според някои, гордостта представя „запичане на съзнанието“. Същият процес се явява и при гордостта. В това отношение, гордостта е първото болезнено и неестествено състояние на човешкото съзнание. Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за някоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва. И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право да се разхожда и разговаря с красивия момък. Като видят, че има нещо красиво, което не могат да постигнат, те започват да се страхуват от своята мисъл, гордостта ги плаши и постепенно изправят разбирането си. Значи, гордостта ражда ревността. Гордостта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот. Като говоря за гордостта, не разбирам проявената гордост, но за състоянието, което е резултат на гордостта – запичането на съзнанието, когато човек престава да мисли и чувства. Който не Го признава и не Го търси, той е дал място на гордостта в себе си. Влезе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието. Гордостта се възпитава чрез смирението. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно. Гордостта и ревността внасят сиромашията в живота. Който е научил законите на прилежанието и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга. Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. В нея заговаря гордостта, и тя казва: Аз ще му покажа, коя съм.

Мисли ли, че всичко знае, той е на пѫтя на гордостьта, т.е. на кривия пѫть въ живота. Не е знанието, което възгордява и спира човѣка отъ правия пѫть на живота, но гордостьта, именно, е спънка за истинското знание и за добрия животъ на човѣка. Човѣкъ, у когото живѣе гордостьта, прѣстава да се учи. Споредъ менъ, гордостьта е най-голѣмата суша, която може да се яви въ живота на човѣка. Гордостьта може да се нарече още запичане на съзнанието. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при гордостьта. Дойде ли гордостьта у човѣка, ще видите, че слѣдъ 5 – 6 – 10 деня най-много той започва да мухлясва. Въ това отношение гордостьта е първото болезнено състояние на човѣшкото съзнание. Това показва, че гордостьта се прокрадва скрито въ неговото съзнание. И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и си мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание. Значи, гордостьта ражда ревностьта. Защо? Гордостьта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка. Като говоря за гордостьта, азъ не разбирамъ проявената гордость, но – състоянието, което е резултатъ на гордостьта – запичането на съзнанието, когато човѣкъ прѣстава да мисли и да чувствува. Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие. Който не Го е намѣрилъ, далъ е мѣсто на гордостьта въ себе си. Влѣзе ли гордостьта въ човѣка, като естествена послѣдица на нея се ражда запичане на съзнанието. Ние сѫдимъ само неестественитѣ положения въ живота, каквито сѫ гордостьта и запичането на съзнанието, защото тѣ лишаватъ човѣка отъ всѣка възможностъ за растене и правилно развитие. Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ. Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение.

Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си.

Гордостта на човека се вижда и през скъсаните, и през здравите дрехи.

Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата.

Тщеславието и гордостта се намират на противоположните ъгли на този квадрат.

Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях.

Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.

Например, ако човек живее повече в низшите области на мисълта си, кръвта ще храни повече задните центрове на мозъка: семейните чувства, гордостта, тщеславието и др.

Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек.

Тщеславието е за предпочитане пред гордостта, защото тщеславието е отвън, за хората, а гордостта е отвътре.

Да сподели с никого състоянието си, не се решавал – гордостта не му позволявала.

Ако не може да използва знанието, както трябва, човек се възгордява, а гордостта покваря човешката душа.

Например, вие ще изучавате тщеславието, користолюбието, гордостта, но заедно с тях ще изучавате и добродетелите: смирение, кротост, търпение, любов и т.н.

Гордостта върви по прави линии, а тщеславието – по криви. Гордостта и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават.

Запример чрезмерното знание ще роди какво? (Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а щестлавието е на периферията. Щестлавието е периферията на гордостта. Та, когато ние говорим за щестлавието, ще знаете, че това проявление е на периферията, а гордостта е в центъра. Гордостта е праволинейна, а щестлавието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. Когато някой човек каже: това е моята чест! Това не се отнася към гордостта, а се отнася към периферията.

Честолюбието е майката, а гордостта – бащата.

И действително, съответствие има, гордостта на човека седи във вирнатата глава.

Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието.

Те събуждат гнева, честолюбието, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им.

Дали е вярващ или не, той носи със себе си тщеславието и гордостта.

Гордостта е най-големият враг в развитието на човека. Опасно нещо е гордостта за духовния човек.

Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини.

Значи, гордостта е резултат на неизползувано, натрупано знание. Гордостта е обратен процес на смирението. – Кога се смирява човек? – Когато прилага знанието, което е придобил.

Следователно гордостта не е нищо друго освен неизползвано знание, натрупано знание.

Волът е символ на търпението, а магарето - на гордостта. Впрегнеш ли гордостта и търпението заедно, работата непременно ще се осакати. Да учиш гордостта на търпение, това значи, без да искаш, да предизвикаш някаква катастрофа. Това са последствията на гордостта. Гордостта е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи.

Образ на гордостта е магарето. Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място.

Страхът, съмнението, подозрението, това е човешката страна на живота; болестите, скъперничеството, гордостта и тщеславието са също човешката страна на живота.

Скъперничеството, користолюбието, гордостта, тщеславието, злобата – всичко е означено на техния нос.

Благороден си, по причина на гордостта.

Например, честолюбието, гордостта си стари, наследствени черти.

Гордостта е едно болезнено състояние.

Дотогава, докато ти имаш слабости към парите, дотогава, докато ти имаш слабости към славата, дотогава, докато ти имаш слабости към гордостта, към всички удоволствия на живота, ти щастлив никога не може да бъдеш.

Дотогава, докато имаш слабост към парите, дотогава, докато имаш слабост към славата, към гордостта, към удоволствията на живота, никога не можеш да бъдеш щастлив.

Всеки от вас има специфични въпроси, но тъй както сте наредени, те не могат даже да се повдигнат. – Защо? – У някои от вас личните чувства са силно развити; у други честолюбието е силно; у трети – гордостта, тщеславието.

Да се отречеш от богатството си означава да се откажеш от тщеславието, гордостта - от всичко отрицателно.

Гордостта и тщеславието имат различен произход. Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност.

Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение.

Гордостта е едно болезнено чувство. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази чувството достойнство, а гордостта е едно анормално състояние и показва, че като говори, друг човек няма, само той има право.

Вземете за пример гордостта у човека. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази достойнството му, а гордостта е едно анормално състояние.

Гордостта не е нищо друго, освен че са въвели тези хора, които не са били готови, в тази стая, дето има тези признаци описани, и са станали горделиви.

Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността.

По носа се познава гордостта, искреността на човека.

Студенината на човека се дължи на гордостта. Работили ли сте при 150° студ? При гордостта температурата се понижава до 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до 270°, това се дължи на гордостта. И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта.

Гордостта на човека е голяма студенина. Вие работили ли сте при 150 градуса студ? Гордостта е студ от 270 градуса. Дето казват, че в физическия свят е възможен студ около 270 градуса под нулата, това е гордостта.

В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата.

Гордостта е обратното на тщеславието.

След това дойде една фаза, когато трябва да започне да изучава Мъдростта и тогава в него се заражда гордостта, иска да стане господар.

Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите."

Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието.

Гордостта и тщеславието на човека - това са полюси.

Или когато се подигне омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието, много мъчно може човек да се справи с всичко това, Даже и най-праведният човек някога е изложен на изкушение.

Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта е, че тя суши човека.

У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос.

Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото. Гордостта винаги върви с доброто. Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието.

Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото. Обаче, като прояви в човека, гордостта и тщеславието са анормални процеси. Гордостта е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота. Гордостта е подобна на онези елементи в киселините, които ги правят вредни. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието.

Какво се изисква от сегашните хора? – Да се откажат от своите стари разбирания, от гордостта, която ги спъва на всяка крачка. Непослушанието се дължи на гордостта. Понеже гордостта се криеше дълбоко в тях, те пожелаха да станат велики като Баща си, да се проявят, и ядоха от забранения плод.

Искате да бъдете смирени, но във вашето смирение е скрита гордостта.

Ако имате гордостта на растенията, брадви ви очакват. Както казва Христос на онзи дух на изкушението, че не само с хляб от камъни може да се живее, това значи: не е гордостта, която може да даде смисъл на живота.

Няма човек, животно, дърво или камък, на които гордостта да не се е сломила. Гордостта и тщеславието събарят човека, а не го повдигат. Следователно, докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.

Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека.

Дайте знание на невежия – вие ще създадете в него гордостта.

Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете светостта в неразкаяния грешник, за да разберете, какво значи духовна гордост.

Ако в един дом преобладават момчетата, ще се яви гордостта.

В „духовния“, в него се ражда гордостта. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта.

А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. После, у тях има друга черта: обичат да си показват гордостта. Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!“ Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.

Най-бедните родители в умствения свят родили гордостта. Гордостта показва, че е родена при много лоши условия, но умствени, не физически. Гордостта е крайно самоуважение. Функционира гордостта. Де се показва гордостта на англичанина? Проявява се гордостта, да покаже, че е безстрашен, че не е баба. Аз привеждам този пример да покажа, де седи гордостта, да не бъде човек страхливец. Ако се яви алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идат всичките болести и нещастия.

Обаче една отрицателна черта на англичанина е гордостта. Ако мислите и чувствата му не са организирани, гордостта му е опасна.

Макар, че англичаните да са стигнали до висока степен на цивилизация, да се владат, обаче гордостта (е) на тях.

Най-първо изучи как започва у вас гордостта. Гордостта повдига човека. За да излезеш из калта, из водата, из влагата, все трябва да дойде гордостта; и ще излезеш из калта, из водата, из влагата, все трябва да дойде гордостта и ще излезеш навън, ще се повдигнеш. Гордостта е извършила най-хубавите работи в животинското царство. Гордостта е най-високият морал на животните. Най-високият морал, който животните са създали е гордостта. Гордостта на животните едва съставлява основа на човешката справедливост. В гордостта има подтик за справедливост. От гордостта трябва да влезеш в справедливостта. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство. Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е достойнство.

Иначе ще покажете гордостта си.

Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки.

Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й.

Трябва ли ученикът да заличи знанието, което е придобил от своя учител? Ако рече да заличи знанието, което учителят му е предал с любов, това показва, че той е дал място на гордостта в себе си. Гордостта е една от непотребните частици върху неговата монета.

След като си придобил неговото знание, възгордял си се и казваш: “Нямам нужда от учител.” Гордостта, която е дошла, говори това. Откъде дойде тя? Този учител, като те учи с любовта, в любовта си към тебе ти е дал знанието си и в любовта се роди гордостта. Питам сега: как може да се изправи гордостта? Или друго едно сравнение: ти си един млад момък, всичките моми ги считаш като ангели, намериш една мома ангелица и казваш, че без нея не можеш да живееш.

Едно чувство на самоуважение, от което произтича гордостта и едно чувство на общителност, от което произтича тщеславието. Често като се разгневите, дойде гордостта.

Всичко това личи в походката му, защото гордостта дава една особена осанка и прави човека много хубав.

Днес ви давам задача да представите гордостта и тщеславието в геометрическа форма и математическо отношение. Колкото и да ви се вижда чудно, гордостта и тщеславието имат своя форма. Гордостта произтича от самоуважението. Гордостта и тщеславието не са лоши неща, но езикът, с който си служим, трябва да бъде точен. Има нещо прекалено и в гордостта, и в тщеславието. Да се върнем към тщеславието и гордостта. Според мене, тщеславието е двуизмерно, а гордостта – триизмерна. Ако гледаш през очите на тщеславието и гордостта, ще виждаш едни неща; ако гледаш през очите на вярата, ще виждаш други неща. На устата на други е изразена линията на тщеславието, скържавостта, гордостта.

Един трябва да се справя със страха, друг – с щеславието си, трети – с гордостта, с алчността, с гнева, със суетността и др.

То е противоположно качество на гордостта.

А другата опасност съществува – гордостта.

Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила.

Гордостта е следното.

Ще кажете, че гордостта на човека се проявява.

Гордостта е планински връх.

Следователно гордостта е болезнено състояние в човека.

Защото гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого.

Питам сега, какво препятствува на тази сестра да застане при всичките? То е гордостта, която съществува. Гордостта, то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение и тогава е на място. Когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта.

Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората.

Тази болест е дошла да вземе от честолюбието или от гордостта. Казвам, много болести има, които ни оглаждат тщеславието, много болести има, които ни оглаждат гордостта.

Сократ е казал на един от своите ученици: „Гордостта ти се вижда и през съдраните ти гащи.“ Някой се гледа смирен, но той с туй смирение иска да обърне внимание. При гордостта човек защищава правата, които Бог му е дал.

Тогава изваждам правилото: Смирението е, когато пъплите нагоре, а когато слизате е гордостта. В триъгълника (Фиг. 1) страната AC е смирението, движението е нагоре, CB е гордостта, движението е надолу. Някой, ако иска още да слиза, ако се увеличава гордостта, нищо не придобива. Няма нещо по-лесно от гордостта. Най-лесното нещо е гордостта. AB е мярката, с която се мери смирението и гордостта. AC показва мястото, дето смирението почва и CB е мястото, дето гордостта почва. Дето е крайният предел на смирението, там гордостта почва да слиза. C е началото на гордостта, а B е крайният предел на човешката гордост. Естественото положение на гордостта е да се превърне в самоуважение. Гордостта е орда. „Орда“ значи събрани хора, че вървят през просото. Тогава какъв е законът? Гордостта и смирението са две противоположни неща. Почти гордостта и смирението са равни. Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Първата глава е смирението, втората глава е гордостта. Половината дърво е израснало в света на гордостта – земята, другата половина – в смирението. Половината от дървото е направена от гордостта, половината е направена от смирението. Тъй щото природата използува тия двете състояния на смирението и гордостта да създаде растенията. В природата и смирението, и гордостта работят и произвеждат плодове, от които хората се хранят. Смирението работи и гордостта работи. Гордостта работи за себе си и смирението работи за себе си. Смирението отива към Бога, гордостта остава Бога отвън. Гордостта е движение надолу. Там, дето смирението започва и там, дето гордостта спира, то са двете крайни точки на доброто. Смирението свършва, дето гордостта започва. CB е дето гордостта започва и свършва. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Едната страна на триъгълника служи на гордостта, другите две служат на доброто. Гордостта е на страната на злото. Гордостта е доста голям шепотник. Азотната киселина, това е гордостта. Значи увеличението на гордостта спира всичките способности. Г-то, то е състояние на гордостта, излиза из рядката материя, отива към по-гъстата материя. Гордостта като дойде, казва: „Много си прост, чакай да те нашаря, да замязаш на нещо.“ Сега какво разбирате под думите: „Унизиха ме.“ Вие сами слизате долу и мислите, че хората ви унижават. Гордостта е едно неразбиране безразборно. В гордостта човек се хаби. Гордостта аз уподобявам на едно рало. Мислим, че гордостта върши нещо. Разумността, която иде отгоре, тя използува енергиите на гордостта и внася нещо хубаво. Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението. Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която ги влече всичките хора. Гордостта свършва при доброто, по-надолу от доброто не може да иде. Може да бъде гордост и гордостта може да стане смирение. Шест страни има и 12 ръба, показват пътя, по който човек в смирението и гордостта минава. Гордостта лесно може да се оправи. Смиреният трябва да мине през областта на гордостта. Ученият човек разбира свойствата на гордостта. От гордостта придобива известни качества. В гордостта човек може да прекали да стане повече твърд, отколкото трябва. Има едно движение, смирението трябва да мине по пътя на гордостта, по пътя на доброто и само по този начин човек ще разбере живота. Не мислете гордостта като едно състояние непотребно. Само когато гордостта стане господар на всички други състояния, то е злото. Тогава от гордостта се започват всичките спорове, състезания, биене. Гордостта съществува във всички същества. Гордостта е неразбраният, неорганизираният живот. В гордостта движението е надолу. От гордостта човек после трябва да дойде и да вземе хоризонтално положение или мярката на нещата. Гордостта е движение надолу към материята. В гордостта човек е образувал своето тяло, в смирението е образувал любовта към ближните. А гордостта е движение надолу.

Гордостта е старост.

За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се белосват къщите отвън и отвътре, така момите се белосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смисъл, гордостта е вътрешна мазилка. Както дъждът и вятърът развалят мазилката на къщата, така и вътрешните и външни условия на живота разтърсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарее. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произходът на леността? Кой я роди? – Гордостта.

Значи, гордостта се дължи на присъствието на азота в човешкия организъм. Живот, в който гордостта се проявява, носи нещастие; живот, роден от любовта, носи щастие.

Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. В същност, вината е в него: не си е доял, или преял; проявил е тщеславието и гордостта си. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните.

В него се криела гордостта.

Пазете се от гордостта. Затова казваме, че гордостта предшествува падението.