Вярата ти е слаба.

Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

А в три неща да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето.

Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви.

Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви.

Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината.

Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Желание за почивка изявиха Петко Гумнеров, Илия Стойчев, Пеню Киров и Елена Иларионова, след което се разисква и прие, че не почивка, в смисъл на бездействие, но в смисъл на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.

ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. Светът се побеждава с вярата.

Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате.

Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако вие не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да уякне вярата ви.

Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата.

Вярата е една сила в религията, която кара човека да мисли.

Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярата е първата стъпка в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълно ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата. А през годината гледайте да развивате вярата, без никакво съмнение. Ще ви бъде според вярата. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Човек, който губи вярата си — това значи човек да остарее; а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческата сила у нас и ни освежава. Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни.

Тогава ще се изпита и вярата на духовенството, ако то не е на мястото си.

Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно.

После иде вярата, която трябва да бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога да се не се поколебаваме.

Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата".

Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.

При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата.

А пък вярата, тя е сеене. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава. Вярата, обаче, е за децата.

Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. Кой е вашият баща? – Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта.

Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. И съобразно тая почва да култивираме вярата.

Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем.

Последните стихове са за вярата, любовта - да се размишлява по тоя стих. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Вярата, сама по себе си, носи знания и те се добиват моментално. Във вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Неща, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Него с вяра, без разсъждение как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата.

Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало да се молят на Бога.

Разправят за американския проповедник Муди, че когато проповядвал, едно дете, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пееш?“ – „Аз съм утвърден във вярата, вие трябва да пеете.

Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек.

Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек.

Какво може да направи и най-добрият учител, ако ученикът не учи? Какво може да направи добрият лекар, ако болният не изпълнява съветите му и се храни само с отрицателни мисли? Затова Христос казва на болния: „Да бъде според вярата ти!" Какво представя вярата? – Качество на разумния човек. Вярата и надеждата вървят заедно, както крилете на птицата. Надеждата и вярата са необходими, както за тоя, така и за оня свят.

И затова Христос е казал: „Ще ти бъде според вярата." В този смисъл вярата е едно качество на разумния човек. Вярата и надеждата са както у птиците двете крила, а любовта е както главата у птицата. Надеждата и вярата са подобни и за този, и за онзи свят.

Някои казват, че са силни във вярата; бихте видели колко е силна тяхната вяра, ако биха ги турили при мечки или вълци, в някоя менажерия.

Ако някого биха турили в някоя менажерия при вълци и мечки, някои казват, че са силни във вярата - бих тогава опитал колко е силна тяхната вяра. Подайте си ръка вътрешно. „Как да се помирим?" Не говори нищо за него, но вътре в душата си се примири с всички твои братя, твои поданици, които имаш, и призови Господа да се освети Името Му и вярата вътре в тебе; и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е създал, определил за тебе.

Отъ любовьта се ражда вѣрата и надеждата, но безъ това първоначално вѫтрѣшно побуждение у васъ не може да се зароди никаква вѣра и надежда.

Какъв смисъл има, че сте родили десет деца, които не изпълняват Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Без любов не могат да се проявят нито вярата, нито надеждата.

Вярата е един принцип. Вярата трябва да бъде положителна – място, където може да влезе Божественият живот. У всички ви има непотребни мисли и желания, което показва, че вярата ви е слаба. Например някоя ваша сестра е обременена – предайте и вяра, насърчете я, а не плачете заедно с нея, защото и двамата ще загубите вярата си.

Например, срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му.

Трябва да бъдем свободни от всякакъв товар върху сърцето и ума и веднъж завинаги трябва да усвоим вярата, че Божият Промисъл работи за нас. Но няма по-благородно нещо от Вярата, Надеждата и Любовта.

Отсега нататък, каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: „Вън всяка нечистота!” Бог не е Бог на гнева, а на Вярата, Надеждата, Любовта, Правдата, Чистотата.

Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма.

Защо се сравнява вярата със синаповото зърно, а не с житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Лекарите допринасят много за усилване вярата на човека. При лекуването, вярата и волята трябва да взимат живо участие.

Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви.

Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Значи, вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина.

Страданията в живота раждат опитност, а опитността ражда условията, при които вярата, надеждата и любовта растат. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога.

Любовта ни съединява с Бога, вярата - с ангелите, и надеждата - с добрите и свети хора от всичките времена.

Любовта, вярата, надеждата всякога обновяват живота. Всякога поставяйте любовта за основа във всичките свои мисли и желания, вярата за двигателна сила в душата, а надеждата за реализиране, осъществяване на Божиите мисли и желания в живота. В във вярата означава връзка, единство.

Сега ще носите вярата. Имайте вярата, че щом ви намери Христос при езерото да ловите риба, ще ви повика.

Аз перифразирам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните.

Желая да бъдете силни в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата и в Добродетелта, в кротостта и смирението, във вярата и в надеждата.

Желая да бѫдете силни въ любовьта, въ мѫдростьта, въ истината, въ правдата и въ добродетельта, въ кротостьта и смирението, въ вѣрата и въ надеждата.

Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения. С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. Като говоримъ за надеждата, непремѣнно трѣбва да се спремъ и върху вѣрата и любовьта. Вѣрата е принципъ, който създава условия за проява на жертвата, съ цель да се прояви животътъ. Надеждата съдържа въ себе си и вѣрата, и любовьта. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвата, като методи, нѣма изключения. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

Като ставате сутрин от сън, облечете дрехата на Надеждата, на Вярата, на Любовта, на Истината, на милосърдието. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на Вярата. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Вярата, на Надеждата, на мира и т.н. Преди да си легнете, измийте се, облечете се с чиста, нова дреха; оградете се с Любовта, с Вярата, с Надеждата, с търпението и с красотата, и така се явете пред Господа. Те са толкова вярващи, че Вярата им стига до суеверие. Мнозина вярват в Бога, но, в края на краищата, искат да видят някакво чудо, да се усили Вярата им. – Братя, вие сте изгубили пътя, по който семката е вървяла.

Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата, на любовьта, на истината, на милосърдието. Ще съблѣче старата си дреха и ще облѣче дрехата на вѣрата. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облѣчете въ новитѣ дрехи на любовьта, на мѫдростьта, па истината, на вѣрата, на надеждата, на мира и т. н. Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа. Тѣ сѫ толкова вѣрващи, че вѣрата имъ стига до суевѣрие. Мнозина вѣрватъ въ Бога, но, въ края на краищата, искатъ да видятъ нѣкакво чудо, да се усили вѣрата имъ. — Братя, вие сте изгубили пѫтя, по който сѣмката е вървѣла.

За да се справи с недоволството си, т.е. със своего кръвотечение, човек трябва да намери Христа – висшия принцип, висшето начало, което възстановява Вярата. Вярата и суеверието коренно се различават: всички халки на Вярата са свързани в едно цяло, а на суеверието са отделени. При Вярата всички факти са неразривно свързани; между причините и последствията на нещата също има връзка; желанията произтичат едно от друго и са в хармония помежду си. Вярата има отношение към Добродетелите, като вечни блага на живота. Светските хора се смеят на Вярата на религиозните, а те сами вярват в чудесата. Вярата, като разумен принцип, всякога може да си послужи с онези елементи в себе си, чрез които да се противопоставя на всички болести, и специално на нервните. Достатъчно е чрез Вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Ако вярвате в това, всичко ще бъде според Вярата ви. Защо сегашните мъже и жени не се разбират, защо семействата от ден на ден се разрушават? Защото хората са изгубили Вярата си. Дрехата на Христа представлява Вярата.

За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Ако вѣрвате въ това, всичко ще бѫде споредъ вѣрата ви. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Дрехата на Христа представя вѣрата.

Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Човек заболява от охтика, когато люби и мрази, когато Надеждата му се превърне в отчаяние; когато Вярата му се превърне в безверие.

Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Човѣкъ заболѣва отъ охтика, когато люби и мрази, когато надеждата му се превърне въ отчаяние; когато вѣрата му се превърне въ безвѣрие.

И духовните къщи са направени по същия начин, но материалите им са фини – материали на Добродетелите: на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието, на Вярата и др.

И духовнитѣ кѫщи сѫ направени по сѫщия начинъ, но материалитѣ имъ сѫ фини — материали на добродетелитѣ: на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродетельта, на милосърдието, на вѣрата и др.

Вярата на сегашните хора граничи със суеверие.

Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие.

Който се осмели да признае, че Бог живее в него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричат го еретик, отстъпник от Вярата и т.н.

Който се осмѣли да признае, че Богъ живѣе въ него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричатъ го еретикъ, отстѫпникъ отъ вѣрата и т. н.

Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.

Ще кажете, че вѣрата е единъ методъ. Така е, но каква трѣбва да бѫде вѣрата? Ако вѣрата не може да ви извади отъ обикновения животъ, тя не е истинска вѣра, не е истински методъ.

Всѣка жена, която въ време на скърби и страдания се отказва отъ вѣрата си, отъ убежденията си, сама изгасва свѣтилника си и ходи въ тъмнина.

Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Казва се, че Вярата възкресява. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Значи, Животът се придобива чрез Надеждата, Възкресението – чрез Вярата, а съединението – чрез Любовта. Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения. Чрез майка си вие се свързвате с Надеждата, Вярата и Любовта. Чрез Надеждата се свързвате с физическия свят, чрез Вярата – с Умствения и с Духовния и чрез Любовта – с Божествения. Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: “За да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с Надеждата, да се изпълните с Вярата и да се съедините с Любовта.” Този е пътят, по който трябва да живеят българите. Желая ви, Надеждата, Вярата и Любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на Живота.

Тогава казвамъ: Надеждата оживява, вѣрата възкресява, а любовьта съединява. Казва се, че вѣрата възкресява. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка. Значи, животътъ се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта. Развивайте надеждата, вѣрата и любовьта си, за да се закрепите и въ тритѣ свѣта: надеждата ще свърши всичкитѣ ви работи на физическия свѣтъ, вѣрата — въ умствения и духовния свѣтъ, а любовьта — въ Божествения. Чрезъ майка си вие се свързвате съ надеждата, вѣрата и любовьта. Чрезъ надеждата се свързвате съ физическия свѣтъ, чрезъ вѣрата — съ умствения и съ духовния и чрезъ любовьта — съ Божествения. „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Заключителнитѣ думи на Христа въ този день бѣха следнитѣ: „За да изпълните Божията воля на земята, трѣбва да се облѣчете съ надеждата, да се изпълните съ вѣрата и да се съедините съ любовьта. Желая ви, надеждата, вѣрата и любовьта да бѫдатъ у васъ, за да разберете дълбокия смисълъ на живота.

Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Защо идат изпитанията и страданията? – За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта.

Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)

Един от важните стихове в прочетената глава е за вярата. Христос се обръща към една жена хананейка и казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Вярата, за която говори Христос, представя велик, необятен свят. За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Вярата представя особен род енергии в човешкия живот. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. Да бъде според вярата ти!“ Христос се почуди на тази вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята вяра!“ От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според вярата ти! И оздравя дъщеря й от този час.“ Този преврат в живота на човека наричаме „придобиване на вътрешен, Божествен мир“. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. „Жено, голяма е твоята вяра!“ Какво отношение има вярата на тази жена към вас? От тук се вижда, че силната вяра лекува. Тя вярваше в Бога и вярата й беше голяма. Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат. Те късат нишките си, защото вярата и светлината им са слаби. Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала. Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството си и вярата на жената изчезва. Това значи усилване на вярата. „Голяма е твоята вяра.“ Нека всеки си зададе въпроса: Голяма ли е вярата ми, за да поливам градината си? – Коя е тази градина? – Човешкото сърце. Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си, например, с омразата, завистта и др. „Голяма е вярата ти, жено.“ С примера за хананейката, Христос обърна внимание на учениците си върху смирението. Желая ви, в бъдеще вярата ви да се усили, и когото от вас срещне Христос, да му каже: „Голяма е твоята вяра“.

Облечете се с надеждата, изпълнете се с вярата, съединете се с любовта.

Колкото по-силна е вярата ти, толкова по-силна ще бъде любовта и надеждата ти. Какво представляват любовта, вярата и надеждата? Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество. Облечете се с одеждите на любовта, вярата и надеждата. Щом изгуби вярата и любовта си, той казва: Мина хубавото време.

Така те губят вярата си и се разочароват.

Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер.

С това заедно престава и вярата в лъжата.

След като изплатя полиците си, ще престане вярата и в лъжите. А като престане вярата на лъжите, ще престане и вярата на доброто в себе си.

Аз ще взема вярата не в обикновения смисъл, както я разбират мнозина. Вярата е качество на ангелите.

Може би, но аз не съм срещнал човек, който да не вярва, само че някои мислят, че не вярват, т.е. имат само отражение на вярата в себе си, слизат надолу и губят своята топлина.

Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, макар и да не работят толкова много.

Има много хора, които вярват в Бога, четат „Символа на вярата", разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, пък макар и да не работят толкова много.

У които вярата е силно развита, това място, което е над областта на музиката, е повдигнато. Тъй че когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагоре към посочения център, започнете да го поливате и обработвате и постепенно ще си създадете онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължат ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единственото безкористно чувство е вярата. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вярата, религиозното чувство, което е в средата на главата, но за това трябва да работите дълго време. Вярата не се разрушава, а се носи и постоянно се развива. – Ако в един живот успеете да развиете един-два органа, вярата и съвестта – много сте постигнали. Между вярата и религиозното чувство има съотношение. Човек трябва силно да развие не само религиозно си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието. Щом проектирате ума си в духовния свят и искате там да живеете, ще развивате вярата. Въображението може да се развива само със силата на вярата. Когато лекувате, резултатът ще бъде според силата на вярата. Затова Христос казва: „Ще ти бъде според вярата.“ А това значи: ако си израснал в причинния свят, ще може да те лекувам с вяра, иначе не може, защото святото не се дава на прасетата. Когато медицински лекар разтрива крака на човека една-две години и едва тогава има малък резултат, в причинния свят чрез вярата болният може да бъде излекуван моментално – ще му се каже: „Стани, ходи!“, и ще се свърши. При такива случаи лекува главно вярата.

Ако умът ви право разрешава въпросите на Истината и вярата, ще поставите синя точица – има подем. Ако сте били смели и решителни в Истината и вярата, ще поставите виолетова точица. Ще намерите черните точици, които пречат на вашия живот, на вашето развитие, на вярата, на силата ви, и на всички тези числа ще поставите минус; другите са плюс.

По време на поста ще размишлявате върху една от следните Добродетели: през първия пост – милосърдието, през втория – радостта, през третия – търпението, през четвъртия – вярата, през петия – надеждата, през шестия – сърцето, през седмия – волята, през осмия – душата, през деветия – духа, през десетия – чувствата, през единадесетия – Царството Божие, и през дванадесетия – Божията Любов и Божията Мъдрост.

Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека.

Следователно вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си в положителен смисъл, трябва да използвате сините лъчи на светлината - ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека.

Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. Тъй и тия две сестри, вярата и знанието, не се познали и почнали да се карат и да се препират: коя е първа, вярата или знанието? И така целият свят се разделил: едни взели страната на вярата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И сега имаме хиляди томове написани върху материалистичната философия и вярата, но тия две сестри още не са се помирили. Някои питат: „Кой е мъжът и коя е жената?“ Жената е вярата, а мъжът – знанието. То е вярата. Аз казвам, че и двамата са умни: и материалистът, и духовният човек; и онзи, който служи на вярата, и онзи, който има знания. Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта.

Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора. У някои любовта е силно развита, у други — вярата, а у трети — надеждата. Апостол Павел, който дълбоко е познавал окултизма и мистицизма, казва: “А сега остават тези трите — вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта.” А аз казвам, че двете крила на любовта са вярата и надеждата, или вярата и надеждата — това са ръце на душата. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. Ако в нас действуват тези три принципа — любовта, вярата и надеждата, ние щяхме да бъдем силни, да браним своята свобода. Вложете любовта в мозъка, вярата в гърдите си, а надеждата в стомаха си. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли? — В нищо не вярвам. — Как, безверник ли си? — Аз познавам само надеждата, вярата и любовта. Затова религията е наука, която учи хората на законите на любовта, вярата и надеждата. Тогава защо са тези недоразумения? Като разберем основно защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата и няма да питаме има ли Господ или не, а ще питаме прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме защо сме дошли и недоразуменията ще изчезнат.

Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж у човека, и като чувство, и като сила, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Вярата обхваща времето, а надеждата - резултатите, които изтичат от Тези две сили. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. "!Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Щом се обезсърдчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Следователно, любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора; у някой любовта е силно развита, у други - вярата, а у трети - надеждата. А аз казвам, че двете крила на любовта са вярата и надеждата, или вярата и надеждата - това са ръце на душата. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носителка на живота. Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. Ако в нас действуват Тези три принципа - любовта, вярата и надеждата, ние щяхме да бъдем силни да браним своята свобода. Вложете любовта в мозъка, вярата - в гърдите си, а надеждата - в стомаха си. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата - пространството, а от надеждата - всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. "Как, безверник ли си?" - Аз познавам само надеждата, вярата и любовта. Затова религията е наука, която учи хората на законите на любовта, вярата и надеждата. Тогава, защо са Тези недоразумения? Като разберем основно, защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата, и няма да питаме: има ли Господ или не, а ще питаме: прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме, защо сме дошли, и недоразуменията ще изчезнат.

И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Най-първо ще дойдат ангелите, а те са вярата, добрите духове.

За пример аз мога да подкопая вярата на някого, ако му кажа: „Нима мислиш, че това, което вярваш, е право?" Доста е да му туря това в ума, или да кажа: „Ти на тези глупости вярваш ли? Какви са твоите доказателства?", и той ще си каже: „Действително, аз, културен човек, не трябва да вярвам на това".

Турете в ума си вярата и знайте, че за оногова, който вярва, всичко е възможно. Заедно с това ще върви вярата.

Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – Аз мисля, че имам силна вяра. – Тогава нямаш търпение. – Търпелив съм. – Значи, имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Вярата е причина за растенето. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Ако обработвате мислите си с електричеството, а чувствата с магнетизма, вие ще разберете великия Божи закон и ще бъдете носители на вярата и на любовта. Запишете си следните мисли: търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието носи знание и мъдрост. Той ни облива със своята любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението.

Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба. Следователно вярата е процес, тя е причина за нашето растене. Изгубиш ли вярата си, това показва, че изгубваш и силата си и преставаш да растеш. И тъй, в новите времена на живота, борбата, която сега започва, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а от послушанието в света идва знанието и мъдростта. Ако този магнетизъм послужи за обработване на вашите чувства и мисли, вие сте разбрали великия Божествен закон и тези велики мисли и чувства ще са носители на вярата и на любовта, и на по-високи проявления на този Божествен живот. И тъй, сега като се върнете, запазете тия думи: търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушанието, а послушанието носи знание, а знанието е необходимо. Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.

Срещне те един религиозен и казва, че е православен, вярва в Христа, чете Евангелие, знае символа на вярата, а като отидеш да купиш от него масло, ще ти го продаде на най-скъпа цена. Ще направя опита с ония, които се колебаят, на които вярата е слаба и които постоянно се питат, какво ще стане с тях. Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа.

Ама защо ще направя това? За да покажа истинността на този велик Божествен закон, че няма в него изключения; за да покажа това на онези, които не вярват, и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с нас. Сега положете вярата си в един принцип: няма сила в света по-силна от живота, няма сила по-мощна от живота.

Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в Живота. И тъй, първа между всичките правила, поставете вярата!

Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия.

Във вярата няма никакви промени. Те не трябва да се обезсърчават, а да вложат любовта и вярата в себе си, и да вярват, че във всички хора има добро.

Трудът е закон за развиване на вярата. Вярата без труд не може да се развива. Следователно, когато искате да усилите вярата си, ще се трудите, а когато искате да усилите надеждата, ще се мъчите.

Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Всички вие имате опитности за Вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Това е закон на Вярата – когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи Вярата е онова състояние, онази Сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене. Започнете да съзерцавате върху Вярата. Ще развивате Вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. Някой няма търпение – дай му твоето саханче на търпението; друг няма Вяра – дай му твоето тиганче на Вярата; трети няма възглавничка – дай му от твоите.

Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се опитвала вярата им.

Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести, Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от кладенеца.

Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос, защото и във вярата има предания. Аз говоря за вярата, а не за религията, защото се срамувам да говоря за нея.

„Повярвай, и ще бъдеш спасен ти и домът ти.” Нека вярата остане за старите времена. Аз не отричам вярата, но говоря на новото човечество и казвам; Имайте ума на Христа; носете запалена малката свещица. – Какво ще стане с нас? – Ще стане това, което досега никога не е ставало.

Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И Вярата се развива. Ще вложите Вярата си в Бога.

Качество потребно на човека е вярата. Вярата подразбира и опита. За нашето развитие вярата е необходимо условие.

Има фатализъм на суеверие и фатализъм на вярата.

Който върви по законите на вярата, нему духовният свят съдействува. Затова приложете вярата, както Господ казва: „Опитайте, че съм благ.“

Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв.

Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение.

В старо време са изгаряли хората за вярата им в Бога.

Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. А Христос казва: „Вярата на виделината не пита има ли троскот или не, а все ще се отива напред.“ И сегашните християни са като светските хора, които, като се женят, питат богат ли е, има ли стока – и тогава се женят, а не питат дали е умен и честен и прочие. Вярата, за която говори Господ, е вяра на виделината. Но ако бяхме вървели по закона, да уповаваме на вярата, това нещастие нямаше да ни се случи. Той вече е сит от вярата и поклонението в църквите.

Вярата подразбира, че трябва да имаш едно изкуство, с което да послужиш на хората.

В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?" - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог?" - това вече не е по стиха на вярата. Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата.

Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория – принципът на мъдростта или на вярата. Любовта е принципът на сърцето и душата, а вярата – на ума и на духа. Вярата произтича от Любовта.

Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория - принципът на Мъдростта, или на вярата. Любовта е принцип на сърдцето и душата, а вярата - на ума и на духа. Вярата произтича от любовта.

Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот — вярата. Във вярата не може да има никакви противоречия. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени. Дойде пак вярата, пак започнат работа. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? — Внесете вяра в ума им и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Следователно постижими или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. Вярата определя отношението на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание — там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Всички катастрофи, които стават сега — и в обществената, и в политическата, и в научната област, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Вярата пък определя защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. — Как ще се поправя? — Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата и ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел, да служиш в Божествения свят. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на любовта, на която вторият принцип е вярата. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Като прочетете 8. глава от Притчите, от 29. стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата (“Който ме намери “, това значи: който намери вярата, ще намери живота. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И там ще влезе вярата. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. А вярата е свързана с вашия ум. Във вярата няма страх. Сега е учението на вярата. Днес ви говоря за вярата. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. Не мислите, че моята беседа има предвид вашите погрешки! Но ви казвам: ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата и те умират от глад. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Затова, първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра и ще туря хармония в мислите си. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго и ревматизмът ви ще мине. И тъй, вярата е един жив принцип на ума. И тъй, тези два принципа — любовта и вярата, трябва да ги съединим. Туй е законът на вярата. Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по-умни, които вие не виждате. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Това е учението на вярата, която Христос е проповядвал в света. “Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате”. “Повярвай, ще бъдеш спасен, ти и домът ти”. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина.

Днешната ми Беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот - вярата. И правя различие между "вяра" и "вярване". във вярата не може да има никакви противоречия. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум - това е вярата, или, в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава потик за развиване и изучаване законите на битието. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Дойде пак вярата, пак започнат работата. Изгубили са вярата! Какво да се прави с Тези хора? - Внесете вярата в ума им, и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: "Аз не искам в моя палат да има слугини". Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата, вярата обема времето, а времето е процес на божествения разум, то е такт на божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази божествена хармония; тя определя още и съотношенията на нашите мисли. И тъй, вярата трябва да започне от сърдцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следнята мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе божествената хармония в стремежите на моето сърдце. Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Всички катастрофи, които стават сега и в обществената, и в политическата, и в научната области, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за база в живота. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Вярата пък определя, защо ние страдаме. "Как ще се поправя?" - Като внесеш любовта в сърдцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в божествения свят. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хората на Вярата. Има една наука, на която трябва да разчитаме, тя е божествената наука, науката на човешкия дух на любовта, на която вторият принцип е вярата. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически; в нея Всеки тон е на мястото си, както в музиката, както в математиката, всяко число е на мястото си; в нея всичко е точно предвидено, както в техниката, както в организма. Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, та да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Като прочетете 8 глава от Притчите, от 29 стих надолу, ще видите, че там се говори за Мъдростта, а тук говорим за вярата. ("Който ме намери", това значи: който намери вярата, ще намери живота, няма да се усъмни, от него ще изчезне всяко съмнение, ще дойде в него ново съзнание, ще се възпламени нова интелигентност и ще каже: "Сега вече разбирам смисъла на живота".) Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и верующ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И там ще влезе вярата. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. А вярата е свързана с вашия ум. Като се прекръстите, кажете си: "Дали Господ на Мъдростта е в ума ми, имам ли вяра?" По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страх. във вярата няма страх. Сега е учението на вярата. Днес ви говоря за вярата. Внесете в себе си вярата, и започнете да работите с нея. И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърдцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Забелязано е, че у охтичавите хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, Следователно, смяната на енергиите у тях с неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. Но ви казвам, че, ако искате в бъдеще животът Ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата, затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Имате известно болезнено състояние, кажете си: "За да поправя това си състояние, зависи от вярата, за това ще изменя верванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си." Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на друго в организма си, и ревматизъмът ви ще мине. И тъй, вярата е един жив принцип на ума. И тъй, Тези два принципа - любовта и вярата, трябва да ги съединим. Туй е законът на Вярата. Като ви говоря за Вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много умни, които вие не виждате. Съмнението, което имате, дали това съществува или не, показва, че не може да служите на вярата, на този Господ, който е вътре във вас - подразбирам душата ви. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит, и тогава ще разберете въпроса по-подробно. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта, тя започва с времето, а времето е такт на божията хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, което Христос е проповядвал на света. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение.

Правете разлика между любовта и вярата. Любовта е създала човешкото сърце, а вярата е съдействала за проява на ума. Значи соковете на ума са във вярата. Най-добрата фалага е вярата. Следователно, ако искаш да изправиш човека, тури го между фалагата на любовта и вярата. Аз не говоря за вярата на някой благочестив калугер, който скръсти ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“. – Вярваш, но в благоутробието си, а не в Господа. Вложете в себе си любовта и вярата на принцип. Стремете се да познаете любовта и вярата. Обиколете цялата земя от единия край до другия, в краен случай, идете и на небето, но научете, какво нещо е любовта и какво – вярата. Казвам: Вложете вярата в ума си, любовта в сърцето си, за да познаете Бога като истина.

Направете разграничение между Любовьта и вѣрата. Любовьта е създала човѣшкото сърце, а вѣрата способствува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума сѫ въ вѣрата. Нима сегашнитѣ ученици трѣбва да съжаляватъ за по-раншнитѣ фаланги, съ които учителитѣ имъ ги възпитаваха? По-раншнитѣ учители казваха за ученицитѣ си: „Фаланги, фаланги трѣбватъ за тѣхъ!“ Най-добрата фаланга е любовьта, най-добрата фаланга е вѣрата. Като вклещишъ човѣка между любовьта и вѣрата, ще може да го поправишъ. Това е въ разрѣзъ съ съврѣменнитѣ философски възгледи, но вложете въ себе си любовьта и вѣрата по принципъ и не се лъжете. Поставете въ себе си желанието да придобиете познания за любовь и вѣра, прѣбродете цѣлата земя отъ единия до другия ѝ край, въ краенъ случай идете и на небето, но научете какво нѣщо е вѣрата и любовьта, за да може да кажете: „Любовьта е връзка на съвършенството.“ И тъй, положете вѣрата въ ума си, любовьта въ сърцето си, за да познаете Бога като Истина вѫтрѣ въ себе си.

Значи едните се хвалят с вярата си, а другите – с безверието си. Ако има сила, която може да посочи правия път на хората, това е вярата. Англичаните наричат това състояние „backsliders“ т.е. отпадане на вярата.

И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата.

Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ.

Като успеете, той ще усили вярата ви в бъдещите опити.

Нѣкой казва: „У мене вѣрата е много голѣма“. – Е, тогава дай ми 1000 лева на заемъ. „Е, нѣмамъ на разположение, не мога сега.“ Казвамъ, твоята вѣра не е достигнала до 1000 лева.

Във втория случай ще забележите слабо разширяване на вярата, поне на един милиметър.

Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били.

Не се подавайте на философски залъгвания, но дръжте се за вярата и любовта.

Въ какво да вѣрваме? Не искамъ философски залъгалки, а принципа на вѣрата трѣбва да бѫде у насъ.

Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.

Основа на вярата е Любовта като принцип, който поддържа всичко в света. Сега да се върнем към великия закон на живота – към вярата, и да я приложим. Казано е в Писанието: „Повярвай и ще бъдеш спасен!“ Вярата се основава на двата велики закона – на Любовта и на Мъдростта.

За да се приложи любовьта, трѣбва да се приложи вѣрата, защото основа на вѣрата, това е любовьта, т.е. великиятъ принципъ, който поддържа всичко въ свѣта. И тъй, въ какво седи този законъ? Повѣрвай! Вѣрата е основана на мѫдростьта.

Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите.

5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6)

Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки от вас, който е по-виден, да не се мисли за повече, отколкото му се полага, а да запази скромност според дела на вярата, която Бог на всеки е разпределил. Ако някому е дадена пророческа дарба, нека я упражнява съразмерно на вярата си.

Има ли упование, устояваме във вярата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Вярата е майката, а любовта бащата. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата.

Приемете я, тя ще нареди всичките ви работи. – „Бог да ни просвещава!“ Ето, и вярата хлопа на вратата ви. Любовта хлопа на сърцето, вярата хлопа на ума, а надеждата – на волята. Той вдигна жезъла си и в името на вярата, надеждата и Любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него.

Възприемете Любовьта и всичко ще стане. – „Господь да ни даде интелигентенъ умъ.“ – Ами вѣрата хлопа, отворете. Сега Любовьта хлопа на сърцето ви; вѣрата хлопа на ума ви; Надеждата хлопа при вашата воля. Какви хубави три картини имате тогава! И всички въпроси ще се рѣшатъ магически, както Мойсей съ своя жезълъ: „Въ името на Любовьта, Вѣрата и Надеждата“ и Червеното море се раздѣли и пѫтьтъ е отворенъ съ този жезълъ и тогава всичко е възможно. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тѣзи хора сѫ неразумни.“ Ти като отивашъ при този хромъ човѣкъ, вратата на твоето сърце, вратата на твоя умъ и вратата на твоя Духъ да сѫ отворени, да се влѣе Вѣрата, Надеждата и Духътъ.

„Който вярва“, а вярата е принцип на ума, и едно състояние, за да го минете, вие трябва да сте минали вече през първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката.

Вярата подразбира интелигентността, а трябва и ум.

Трябва ли болестта да поваля човека на легло, да го уплаши и да прибягва към чужда помощ? Къде остава неговото знание? Къде остава вярата му в Бога? Във вас трябва да се яви желание да бъдете в хармония с Бога, да работите със законите на живата природа. Работете върху ума и сърцето си, да усилите вярата си, да придобиете опитности, на които да разчитате. Вярата е свързана с човешката интелигентност, с човешкия ум.

Ако вярата е основа на интелигентността, и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем: „За да можеш да си устроиш работите на земята добре, трябва да бъдеш интелигентен“.

За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение.

Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.

Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания: вярата, това е основа на интелигентността, а интелигентността е основа на живота, а животът е основа на всички радости, които ние изпитваме. И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин.

Аз по някой път казвам на майките: Имай вяра, детето ти няма да падне, защото чрез вярата ти му предаваш силата си. Те не могат да разберат какво може вярата да принася. Ако аз чрез моята вяра мога да ви спася, без да ви говоря? Аз, чрез вярата, мога да повдигна вибрациите на вашето съзнание и ако вие политнете да паднете, ще запазя равновесието ви, вие веднага ще се изправите, без да паднете.

Ученикът ще се моли да учи, нали? Слушателят се отличава със слушане; верующият – с вярата, а ученикът – с учението.

Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва кои са отличителните качества например на вярващия, на слушателя и на ученика; отличителното качество на вярващия е вярата, на слушателя - слушането, а на ученика - ученето.

С какво се отличават верующите? – С вярата. Втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Следователно, вие ще вложите вярата си и чрез тази вяра ще изпитвате, ще изяснявате фактите и тогава те ще ви станат ясни.

Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Вярата изключва всякакво съмнение. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като приложи вярата, човек пристъпва към изучаване на фактите.

Сегашните хора казват: вяра, вяра и вяра, и вярата е, която управлява. Но вярата е като един обект непостижим. Защо вярваме? Да сме готови да дадем един разумен отговор, на какво се базира вярата ни, трябва да имаме здрава основа, за да сме готови да дадем един разумен отговор.

И едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите.

Зависи: някой път неверието е полезно, а някой път вярата е вредна; някой път вярата е полезна, а неверието – вредно. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“. Оставете вашето неверие, приемете вярата на Любовта и живейте, и „аз ще бъда с вас от сега до скончанието на века“.

Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си.

Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде Истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното слово, ще дойде светлината.

Много школи поддържат в учениците си вярата, че силата на човека седи в мисълта му.

Затова е казано, че вярата се усилва само при изпитания и мъчнотии. Затова, именно, се дават задачи на учениците, да се калят, да се справят със страха, да усилят вярата си.

Представете си сега, питат някой: как ще познаете вие дали един човек е от Бога или не? Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“.

Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа.

Не, аз изпитвам вярата ви.

На някои от вас въображението е много слабо развито, на някои от вас разсъдителните способности са слабо застъпени, на някои – вярата, на други – надеждата, в трети – наблюдателността, у четвърти – благоговението е слабо застъпено, в пети – самоуважението, у шести – приятелството е слабо застъпено.

Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете да имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други - разсъдъкът, в трети - вярата, в четвърти - надеждата, в пети - наблюдателните способности, в шести - благоговението, самоуважението, приятелството и т.н.

Ако ме питате, защо е Вярата? – Да научим Божествения език.

Вярата е законът на интелигентност. Вярата трябва да се предшества от тази висша интелигентност.

Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога?“ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене?“ – „Има един пакет останал – отговорил ангелът, – но той е вярата: тя не е за Земята, а за Небето, затова ти Горе ще отидеш, да си почиваш.“ Питам тогава хората какво искат? Опитахте яденето, опитахте пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. А ние казваме: „Защо е вярата?“ Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра.“ Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот.

И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единството на вярата.“ Единството седи в следното: когато някой тръгне да прави този опит, ние казваме: „Той няма да го направи.“ – Не, трябва да му кажем, че ще го направи.

Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление.

Туй птиченце, вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух, при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се изплашвате. Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. На всички вярата им трябва да е в Бога на Любовта, Който е светлина.

А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси.

Спасяването е акт само на любовта. – Какво представя вярата? Когато ти се казва да вярваш, това значи, да си послужиш с вярата, като условие за победа. Сега, ако слушате някой правоверен да ви говори за вярата и мястото й в живота, ще извадите заключението, че истински правоверни са православните; евангелистите казват за себе си, че те са най-правоверни.

Сега аз задавам въпроса и на свещениците, и на вас: Опитали ли сте тази пръчка? Знаете ли положително, че тя е от истинната лоза? Ако Христос е истинната лоза, а вие – пръчките, първо, трябва да имате любов; второ, трябва да имате вяра, да бъдете разумни, защото вярата е присъща само па умните, на интелигентните, а не на простите хора. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще я проверяваме в нейните малки проявления. На мнозина съм казвал да правят опити с любовта, с вярата и са успявали.

Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила.

Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към вярата ви в законите на разумната природа.

Ще приложиш вярата си на опит. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението си, или да усилиш вярата си в истината, откажи се от нея.

Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш.

Сега свещениците казват, какъв е бил Христос, какво е проповядвал Той; какво е Символът на вярата. Някой път, при свободно време, ще ви разтълкувам Символа на вярата.

Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена.

Според някои, отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Вярата зависи от културата, от развитието на човека. Като разбере, че с това вярата им в доброто се усилила, и той ще каже: Има добри хора в света, заслужава да се живее!

Сега за пример ние говорим за вярата, нали? И колцина от нас имат онова истинско схващане какво нещо е вяра? Ние казваме: „Да уповаем на Бога“. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно.

Азъ говоря за съврѣменнитѣ културни християнски народи, които плачемъ за Христа, за Неговото учение, за вѣрата.

Даже и вярата на човека в Бога е наложена отвън.

Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква.

От човека на вярата, от възрастния се изисква повече.

Такъвъ споръ има между католическата и православната църква – въ символа на вѣрата.

Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата."

Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка.

Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.

Съвестта е слабо развита; вярата и надеждата – също.

То усилва вярата му във великите закони на Природата, чрез които Бог работи.

Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко.

Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко.

Ще кажете: „Е, въ това учение!“ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ.

Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Като стават смени на теченията, вие казвате: Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си. – Нищо не си изгубил! – Станах лош. – Не си станал лош.

Питамъ тогава: отъ какво произтича този психологически актъ или този психологически феноменъ, защото религиознитѣ хора днесъ сѫ толкова малодушни? Всички казватъ: „Да запазимъ вѣрата, да запазимъ религията“.

Защо религиозните хора са толкова малодушни? Те казват: Да запазим вярата, да запазим религията си.

У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н.

Щом сте обиколени от братя и сестри, трябва ли да се страхувате от глад? Как може да се страхувате от глад, щом вярвате в Бога? Вярата ви в Бога показва, че сте свързани с целокупния живот. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Има официални безверници; има и безверници, които минават за хора на вярата. Кой е този принцип? – Да вярваме в Бога. – Не, вярата е още неразбрана. Владиката, като влезе в гроба, ще опита своето учение, ще опита вярата си.

Не е достатъчно само да се каже, че имаш вяра, но вярата изисква опити. Казваш: „Изгубих вярата си в Бога“. – Съжалявам. – „Изгубих вярата си в хората и в себе си.“ – Съжалявам. Който има Любов към Бога, никога не губи вярата си нито в себе си, нито в хората.

Който много говори за идеите си, за вярата си, всъщност в нищо не вярва.

Сега някои се спират върху въпроса за вярата и казват, че и без вяра може.

Питам: След като направиш този опит, няма ли у тебе да се засили вярата, че има нещо в света, което в най-слабите случаи в живота ни поддържа?

Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най-слабитѣ случаи въ живота ни подържа?

Запалете свещта на вярата, да я опитате.

Запалете вашата свещ на любовта, запалете вашата свещ на вярата, практическата вяра.

Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!” Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?” Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря.

Мощно нещо е вярата на човека! И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека.

Той ще бъде следният: ще ви пратя да съберете из София всичките хилави хора – не само неврастеници, но паралитици и от други болести, те ще изпълнят тогава салона, а не вие, от вас ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка беседа, ще ги питам: Вярвате ли сега? – „Вярваме.“ – Добре, ще бъде според вярата ви. Ти, вярваш ли? – „Вярвам.“ – Хайде, стани и си върви, да бъде според вярата ти.

Когато човек е стеснен, той е неразположен духом, затуй ще внесете вярата в себе си.

Апостол Павел казва: „Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата“. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива.

Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е. когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите.

А що е вяра? – Вярата е едно изкуство на тази Любов.

Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи.

Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете.

Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.

Има примери, но тия хора са били хора на вярата.

Като казвам „в научна форма“, подразбирам онази реална, опитна страна на вярата, да опитаме, че онова, в което ние вярваме, е положително.

Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.

Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“? Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието да имаме вяра? Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта? Вижте, това е един детински въпрос.

Докато вашата вяра е здрава и докато вашите ръце – волята ви – са силни, вие ще можете безопасно да слизате и да се качвате по това въже, но ако вярата и волята ви не са силни, вие ще паднете.

Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.

Тогава питам: след колко години може да дойде пределът на вашето съмнение и неверие? Вярата и съмнението също имат свой предел.

Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад.

Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.

Ами че аз имам ли нужда да вярваш в мене? Единственото нещо, на което аз разчитам, то е вярата, която аз имам.

И тъй, този слепец казва на Христа: „Господи, да прогледам!“ „Какво искаш от мене?“ – „Да прогледам, Господи!“ – „Да бъде според вярата ти!“ И прогледа той. „Да бъде според вярата ти“, казва Христос. Казва бедният човек: „Господи, да прогледам!“ Христос му казва: „Да бъде според вярата ти“. Този бедният слепец се обръща към Христа и казва: „Господи, да прогледам!“ Казва му Христос: „Вярваш ли?“ – „Вярвам.“ – „Да бъде според вярата ти!“ И сега, понеже това е и ваше желание, аз пожелавам на всинца ви да прогледате, да имате тази Божествена виделина!

На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Надеждата, Вярата и Любовта работят без пари.

Основата на едно здание е любовта, стените му – вярата, а покривът – надеждата. Това подразбира, че вярата му е слаба. Като знаете това, приложете вярата и не се обезсърчавайте.

Така и възлюбената на граф Абизи изгубила вярата си в него. – Защо? – Защото една млада мома се приближила до него и му пошепнала: Кога ще изплатиш полицата си? Знаеш ли, че срокът й приближава? – Какво лошо има в това? Лошото е в съмнението.

Тъй щото, нито един от вас не трябва да губи вярата си в Бога.

Казвам: Ако направя статистика за вярата на учените в Бога, интересно е, колко от тях ще излязат вярващи. Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за да не се докачат другите. Ще кажете, че тук действува вярата. Христос им казвал: „Да бъде според вярата ви!" Такъв е случаят с жената, която боледувала 12 години от кръвотечение; с онзи, който е боледувал 38 години; със сина на онази майка, когото Христос възкресил.

Такава е вярата на баща ти и майка ти.

Религиозните казват, че светът ще се оправи чрез вярата в Бога. – Кой не вярва в Бога? Държавниците казват, че светът ще се оправи, когато в държавата се наложи пълен ред и порядък. – Кога в държавата не е имало ред и порядък ? Военните казват, че войската трябва да бъде силна, да се справя с външните неприятели.

Христос казва: „Да бъде според вярата ви!" Аз прибавям: Да бъде според вашата любов, според вашата надежда, според вашата разумност.

Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват.

Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му.

Хубаво, ако вие не можете да разрешите една задача на Милосърдието правилно, ако не можете да разрешите една задача на Търпението правилно, ако не можете да разрешите една задача на Вярата правилно, ако не можете да разрешите една задача на Надеждата правилно, питам ви тогава: в какво седи вашата способност? Ще кажете: „Аз не съм търпелив, но съм умен човек.“ Ум без търпение – това е колело без ос.

Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен.

Онзи, който иска да живее с Бога, да бъде силен човек, не трябва да се съмнява, защото онова, което прави човека силен, велик, то е вярата. Изгуби ли вярата, той става слаб и обикновеният живот за него става безсмислен.

Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет.

Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно.

А ти, изгубишъ пари, изведнъжъ лицето ти се измѣни, казвашъ: какво ще правятъ дѣцата ми? Гдѣ ти е вѣрата, гдѣ ти е волята, гдѣ ти е душата? Ти въ нищо не вѣрвашъ, но въ паритѣ само вѣрвашъ.

А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш.

Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието. Казва ми: „Аз празно шише ли съм?“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.

Пъкъ и вѣрата се загубила.

Пък и вярата се загубила.

Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е вярата, а вярата носи със себе си знание. Следователно ако ние първо не разрешим този, вътрешния основен закон на вярата, която се отнася към индивидуалния вътрешен живот, после втория основен живот закон - Любовта към Бога, а влезем да изучаваме третия закон – той е опасен. Следователно вие ще започнете с основния закон на Вярата, после с основния закон на Любовта към Бога и тогава ще се върнете към основния закон на Надеждата. Сега, вие ще турите друг ключ, аз го наричам „ключът на вярата“.

Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. Следователно ако ние първо не разрешим този важен вътрешен закон на вярата, която се отнася към индивидуалния вътрешен живот на човека, и после втория основен закон – Любовта към Бога, а се заемем да изучаваме третия закон – любовта към обществото и към ближния, ние сме на опасно място. Следователно вие ще започнете с основния закон на вярата, после с основния закон на Любовта към Бога, и тогава ще се върнете към основния закон на надеждата – той е най-опасният закон. Сега вие ще турите като основа на живота си ключа на вярата.

И с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще, като гледаме на Иисуса, началника и съвършителя на вярата, Който заради предлежащата Нему радост претърпя кръст, като презря срама и седна отдясно на престола Божий.

Възлюбете вѣрата, почнете да проповѣдвате за Бога, изхвърлете съмнѣнието и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.

Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.

Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш.

Той казва: „Вие сте будали, глупави хора, не трябва да вярвате в Бога.“ Ако го послушате, вие ще унищожите вярата си в Бога.

Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме.

Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме.

Вие ще си кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!“ – Да, напред и нищо повече! Щом някой от вас каже: „Чакай да видя само какво ще каже еди-кой си автор, и тогава да утвърдя вярата си.“ – Кажеш ли така, ти си човек с една лопата. Вярата е закон на учене. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.

Бихъ ви запиталъ: въ какво трѣбва да имате вѣра? Понеже вѣрата е единъ законъ на ума, казвамъ: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберемъ, ти трѣбва да вѣрвашъ, т.е. трѣбва да събудишъ твоята разумность и интелигентность, и азъ трѣбва да вѣрвамъ, т.е. да събудя своята разумность и интелигентность, та слѣдъ като събудимъ разумностьта и интелигентностьта, която Богъ е вложилъ въ насъ, ние ще можемъ да живѣемъ като разумни сѫщества. Какъ? Хората прѣнасятъ вѣрата въ областьта на чувствата и любовьта, а ние прѣнасяме вѣрата въ другъ единъ свѣтъ, ние я взимаме въ другъ смисълъ. Вѣрата не е любовь. Вѣрата е законъ на ума, на знанието. Ако вѣрата сега се заражда въ васъ, това не е вѣра.

Бих ви запитал: В какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: Слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. Ако вярата сега се заражда във вас, това не е вяра.

Той донася вярата, връща ни смисъла на живота.

Той взема за основа в живота вярата.

Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.

Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.

Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.

Казвате: „Защо трябва да вярваме?“ – Вярата е стълб. „Защо трябва да любим?“ – Любовта е основа на Живота. „Защо трябва да се надяваме?“ – Надеждата е Божествена форма.

Сега вие казвате: „Ние имаме вяра.“ Питам ви: вашата вяра може ли да издържи на всички изпити? Аз не казвам, че няма да издържите, но важно е да знаете, че ще се изпита вярата на всеки едного от вас.

Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ.

Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Но, за каква вяра, говоря аз? Не говоря за обикновената вяра, а за необикновената – за вярата на Любовта, вярата на Мъдростта, вярата на Истината; вярата на Любовта, която внася вечния живот, прави човека щастлив; вярата на Мъдростта, която внася светлина, разкрива невидимия свят в неговата пълнота и вярата на Истината, която внася свобода в човешкия живот.

Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.

Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи.

Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.

Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора.

Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора.

Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Това сѫ качествата на вѣрата, чрѣзъ които се побѣждаватъ недѫзитѣ на този свѣтъ.

Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.

Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата.

Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.

Вярата държи съзнанието будно, а правата мисъл – ясно.

Днес когото и от вас да поставят на изпит, да му отнемат всичкото богатство, да му отнемат общественото положение, което заема, и да го поставят в един чужд град, непознат от никого, той ще покаже колко силна е била вярата му.

Христосъ позна, че тази жена е умна и ѝ каза: „Жено, да ти бѫде споредъ вѣрата!“ Питамъ тогава: какво е прѣдназначението на съврѣменната религия? Да ни научи да вѣрваме въ Бога ли? Какво е тогава прѣдназначението на вѣрата? – Прѣдназначението на вѣрата е да крѣпи нашия умъ.

Христос позна, че тази жена е умна и й каза: „Жено, да ти бъде според вярата!“ Питам тогава: какво е предназначението на съвременната религия? Да ни научи да вярваме в Бога ли? Какво е тогава предназначението на вярата? – Предназначението на вярата е да крепи нашия ум.

Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. В какво седи тази вяра? – Вяра без съмнения! Съмнението да седи отвън, вярата – отвътре! Страхът – отвън, Любовта – отвътре! Глупостта – отвън, Мъдростта – отвътре!

За да дойде вдъхновението у вас, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Следователно той трябва да изработи в себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възраст и да дойде, да не изгуби вярата си, нито вдъхновението си.

Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече!“ Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява.

Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява.

Внеси вярата в човека – и безверието ще изчезне.

За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно…“ Това е вярата, която Бог разработва. Те казваха: „Господи, придай ми вяра!“ Христос им казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мен, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Туй е законът на Вярата. Ще ви приведа един пример, за да видите какво прави вярата. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа. Някой път вие трябва да отидете при Господа, при Вярата на душата.

Вярата може да се придобие отвън, но вие имате нужда от търпение. Тогаз от вас търпение, а от мене вярата. Вярата може да дойде, а пък малкото нетърпение, което може да проявите, може да стане причина това благо да не ви се даде.

Онзи, който наставлява хората във вярата, трябва да разбира степените на вярата като разумни сили. Той сам трябва да разбира в какво седи степента на вярата. Христос обяснява този велик закон на Своите ученици със стиха, в който уподобява вярата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вяра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да пренасяте планини и гори от едно място на друго.“ Защо се уподобява вярата на синапово зърно? Защото в него има условия да расте. Вярата не е механически процес. Вярата може да се развива само на Земята. Аз говоря за вярата, която е свързана с физическия свят. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там.“ Така тя няма да знае, че пътува с билет, ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ѝ ще се утвърди.

Вярата може да се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами да придобиете търпението. Тогава от вас търпението, от мен вярата. Вярата ще дойде, а пък и най-малкото нетърпение, което човек проявява, може да стане причина да не му се даде определеното за него благо.

Христос познаваше характера на Петър и му каза: „Моли се, и Аз се моля заради тебе, да не оскудее вярата ти, докато преминеш своята голяма опитност.

Търпението от вас, вярата от нас; или вярата от нас, търпението от вас, защото ние сме от нетърпеливите хора. От вас търпението, от нас вярата. И след това, с помощта на вярата, да се повдигнат клоните нагоре, над земята. Виждам, вие казвате: „Не си даваме златните идолчета, ще си изгубим вярата. Щом си загубим вярата, щом си загубим силата, няма какво да ни стимулира.“ Прави сте, аз съм искрен да ви призная правото: разбирам, че един такъв идол има сила. Да направим един договор между вас и мене: от вас търпението, от мен вярата. Тъй ще бъде много добре, ще впрегнем на работа вярата и търпението. Казвам: всички онези от вас, които са в напреднала възраст, и всички, които са млади, ще погледнете на света с очите на търпението и с очите на вярата. Тогава онези, които носят отгоре вярата, и вие, които носите отдолу търпението – нека всички възприемат от Бога великото благо, което ги очаква.

Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие.

Не, 38 години да седиш при къпалнята, да не изгубиш вярата си и да не се води в тебе едно горчиво чувство, това всеки не може да изтърпи.

Вярата подразбира Христос.

За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си.

Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците.

Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви.

Казвам й само: вяра се изисква, вярата на онзи живият Христос.

Ако попадне на добра почва, вярата съдържа в себе си голяма сила. Един ден като срещнете този човек, той ще се зарадва и ще ви каже: „Заповядайте в моята градина да си откъснете от хубавите плодове на вярата." Вярата е единствената сила,която движи света. Вярата е първият слуга, който ще ти каже: „Влез, където искаш. Вярата, това е ключът, с който трябва да работите. Казвам: Дръжте в себе си ключа на вярата! Никаква друга философия не ви трябва. Навсякъде ходете, но вярата си дръжте! Какво е вярата, не чоплете, ако искате да имате успех в живота си. Винаги носете със себе си ключа на вярата! Дръжте го на чисто място! Във вода не го туряйте! На хората не го давайте! Носете го на лявата страна, до сърцето си и по десет пъти на ден проверявайте седи ли този ключ на мястото си. От сутрин до вечер дръжте ключа на вярата в себе си, да не би някой да го открадне. Служете си през цялата година с ключа на вярата и догодина ще проверим как сте го употребявали. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Защо Бог иска именно сърцето на човека? - Защото там е ключът на вярата. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вярата. Носете със себе ключа на вярата и каквото желаете, ще постигнете!

Казвам: имайте вярата на житното зрънце, имайте вярата на ябълченото семе, имайте толкова вяра, колкото растенията имат.

Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема.

Вярата изключва суеверието.“ Значи Любовта ще изпъди страха от човека навън, а вярата ще внесе Светлина в неговия ум. За да се домогне до вярата, човек трябва да изучава пътищата на Светлината.

Вярата изпъжда вън всяко суеверие. Вярата внася светлина.

И във вярата, и в знанието, обаче, има степени. Ето защо сега ни трябва една трезва мисъл на вярата. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай.

Днес няма единство на вярата.

Любовта, вярата с торба се дават, но взимайте от тях толкова, колкото можете да носите. Разколебах се във вярата си“.

И с вярата е същото.

Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но никога не издържате.

Мъчно е да се разбере, как тъй праведният чрез вярата може да бъде жив. Аз я кръщавам с думата “вярвания”, защото вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. “Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Вярата е един процес на опитности. Значи, вярата почива върху знанието на миналите векове, което е опитано, което е доказано и обосновано. Вярата почива само върху неща, които са опитани и проверени вече. В това отношение, вярата е една опитност на целокупното човечество и частична опитност на всеки едного индивидуално. И тъй, праведният чрез вярата ще бъде жив. Вярата е една опитност набрана от миналото, една мисъл, която е свързана със живата материя. Щом един човек изгуби живата вяра, вярата на външния свят, той е обсаден, той е в смущение. Така също и всеки човек, който изгубва вярата си, се намира в някакво смущение. Значи, вярата трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност. Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение на закона на вярата, или законите на разумния живот, или законите на Божествения живот. Това се нарича закон на вярата или закон на разумния живот. Та когато ние говорим, че праведният ще бъде жив чрез вярата, ние разбираме сегашния живот. Ако вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили и човек чрез нея се лекува. Но, вярата може да предизвиква обратни процеси. Някои питат: как можем да се лекуваме чрез вярата? Ние трябва да правим ред такива опити, да се лекуваме чрез вяра. “Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Господ желае хората да живеят и затова е създал толкова много вода в света. Сега аз предавам думите на апостол Павел, който е казал: “Праведният чрез вярата ще бъде жив”. “Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Онзи, който има семейство, не е ли добре за него да има Божието благоволение в дома си и жена му да е здрава, разумна, да го обича и да бъде в мир с него? Онези семейства пък, които имат деца, синове, дъщери, не е ли добре за тях да имат Божието благоволение, децата им да ги обичат и почитат и да им върви всичко по мед и масло? Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Вярата изключва всякакви противоположности в живота. И тъй, праведният т.е. разумният човек чрез вярата ще бъде жив. Следователно вярата има практическо приложение в живота. “Праведният чрез вярата ще бъде жив.” И тъй, постарайте се да внесете тази жива вяра в себе си, защото само тогава вашият живот ще се осмисли.

За да не изпаднете в това положение, правете опити, проверявайте нещата, за да се утвърди вярата ви. Казва Христос: “Ще бъде всекиму според вярата.” Ученикът трябва да учи, да чете, да съпоставя нещата и да прилага това, което е научил.

Тъй щото когато лекарите и ближните на болния успеят да събудят вярата и надеждата на болния, лекуването му е сигурно. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека.

Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата.

Вярата ви в това, което проповядвате, мяза на вярата на онзи много ревностен проповедник от Русе, който със своите проповеди успял да обърне много баптисти към Христа. Ще кажете: “Защо не могат всички да прогледат?” Питам: Защо Христос не излекува всички слепи, а само един? Какъв беше този, на когото Христос отвори очите? Той беше човек на вярата. Какво крие в себе си думата “Бог”? Ако изтълкувате думата Бог – Ешуа на еврейски език, в нея ще намерите метод за развиване на вярата.

Във всички времена са препоръчвали вярата като условие за придобиване на знания.

За пример, някой може да опита Любовта в милосърдието, друг – във вярата, трети – в надеждата, четвърти – в справедливостта, пети – в разумността и т. н.

Вярата е принцип приложим само за онези неща, които още не съм опитал. Следователно, онази област, която още не съм опитал, аз поставям в областта на вярата, а онази област, която съм опитал, спада към областта на човешката интелигентност.

И тъй, когато говорим за вярата, ние разбираме онази реална сила на ума, чрез която нещата се постигат. Аз много пъти съм ви говорил за усилване на вярата, но сега ще ви дам едно обяснение, при какви условия се усилва вярата. Свържете ли се с Бога, и животът се проявява; прояви ли се животът, и доброто ще се прояви; щом се прояви доброто, и вярата ще се прояви. Човек на вярата може да се нарече този, който прави добро. Извън доброто вярата е празна дума, но с доброто заедно вярата е сила и реалност. И тъй вярата се усилва чрез правене на добро.

Стремете се да не изгубите вярата си и знайте, че през каквито изпитания и да минете, в края на краищата пак няма да пропаднете: и в огън да ви турят, и във вода да ви хвърлят, и на бесилка да ви закачат, вие всичко можете да преодолеете. Не вземе ли Божественото надмощие в човека, той ще се гневи, ще се съмнява, ще губи вярата си и ще каже: Не искам вече да посещавам училището, не искам да посещавам тази църква или това общество и т. н. Те казват: “Как е възможно този учен да е направил някаква грешка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правят погрешки?” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто. Наблюдавали ли сте запример в кой месец у детето се събужда вярата? В кой ден ученикът добива вяра в учителя си? Започне ли учителят да преподава трудни задачи и да ги решава, в ученика са заражда мисълта, че учителят знае много и от този момент той вярва на своя учител. Такъв е великият закон на Вярата. Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствие на съмнението. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вярата си.

Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете.

Ще се занимавате с изучаването на светлината или светлинния етер, който има връзка с вярата и с мъдростта.

Вземете, например, колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: „Дали има Господ, или няма Господ?“ – съмнявате се.

В беседите ми няма да се спирате върху отрицателната страна, а върху положителната страна, върху това, което гради, което създава, което дава сила, мощ и укрепва вярата.

Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвали всичко за Бога. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години.

Съвременните хора са ожесточени не поради това, че не вярват в Бога, но понеже постоянно се отменят от вярата си.

Не, вярата предшества знанието.

Пукната стомна означава изгубване на вярата. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Щом се уплаши, човек трябва да прилага вярата си, за да превръща дисхармоничните движения в хармонични.

Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо.

Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си и казват: „Не вярваме вече в Бога.