Тогава, когато е ясно и има месечина, вълкът не дохожда.

Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.

Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.

Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. Как? Както котката обича мишката, или както вълкът овцата? И то е любов.

Един вълк разправял, че бил юнак и че между животните той бил цар; лисицата му рекла: „Не се хвали толкова, защото ако комар влезе в твоя нос, ще те ужили, и нищо не можеш да му направиш“. – „Като духна с носа, ще изхвръкне“, отговорил вълкът. Един ден влязъл комар в носа му, ужилил го, внесъл зараза, и вълкът умрял.

С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав.

Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: излюпени ли сте? Когато влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на един вол, на един осел, на един вълк, на един гълъб, на една лисица и т.н.; във всяка форма, която съществува във физическия свят, е вложена една велика идея, и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света. – „Ама вълкът има зъби.“ – Нищо не значи.

На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах врата“ – това е то гаранция.

Затова на третия път вълкът ще дойде лятно време и ще намери магаре...

Трябва ли да постъпвате с ближния си, както вълкът постъпва с агнето? Колкото агнета и да изяде вълкът, все вълк ще си остане.

Например един вълк е срещнал едно агне и го пита: „Защо миналата година ме псуваше?" Агнето отговорило: „Аз миналата година не бях родено, как ще те псувам!" „Защо ми мътиш водата?" - запитал вълкът. „Аз не я мътя" - отговорило агнето. Вълкът се навел и го изял. Вълкът може да изяде едно агне, но колкото и да изяде, все вълк ще си остане.

Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: “Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца”. А вълкът казал: “Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи”...

Не мислете, че вълкът, като хване една овца и я изяде, Господ му казва: „Не направи добре“.

Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата.

Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца.

Между овчаритѣ има предание, че ако вълкътъ, като приближава къмъ стадото, не отваря отдалечъ устата си, не може да нападне нито една овца.

Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура.

Какво печели вълкътъ, като дави овцетѣ? — Става майсторъ въ давенето, но това не е култура.

Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял.

Агнето е здраво, и кожата му цѣла, докато вълкътъ не го е видѣлъ.

Вълкът хваща своята жертва с устата си, конят убива жертвата с краката си, но повечето животни си служат с опашката.

Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата си те искат да се прехранват. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв. Като се намери в затруднение, той казва: Ако човек одира кожата на хиляди вълци и лисици, нямам ли право да одера кожата поне на една овца? Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст. Ще кажете, че вълкът всякога си остава вълк, а овцата – овца. Вълкът си е вълк, дави овцете, но той може да живее и като овца.

И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли.

И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли.

Ако вземем Дарвиновата теория за произхода на видовете и проследим при какви условия се родил и живял вълкът, ще видим, че първоначално той не е имал тези качества в характера си, които после е развил, вследствие на условията, при които е живял. Вълкът представлява една далечна култура на миналото.

Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“.

Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. На първо време вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им.

Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти.

Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил. След като свършили конят и вълкът, съдията рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите.

Каквото и да правят, вълкът и овцата не могат да живеят по братски. – Ама вълкът изял овца! – Разбира се, че ще я изяде. Вълкът казва: Никакви баби не искам при себе си.

На такъв отговор българинът казва; „И вълкът сит, и агнето живо."

Вълкът живее по предание и, ако синът му наруши това предание, баща му ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци? Ако малкото паяче се откаже да тъче своята мрежа като баща си, последният ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци? И съвременните хора, които минават за културни и религиозни, казват, че не може да се живее без религия и без предания.

Знаете ли кой е първият господар в света? Първият господар в света е вълкът. Той овце не пасе, не оре, не сее, а казва: „Аз съм господар“, и тръгва от кошара на кошара, от стадо на стадо: „Аз съм бирник!“ Защо вълкът е пословичен като вълк? Защото е първият господар в света. В пряк смисъл означавам идеята тъй, както си е, а в преносен разбирам онова вътрешно разположение на човека, когато той иска да използва мислите и чувствата на когото и да е, както вълкът използва жертвите си.

Всички хора и животни еднакво ядат, пият и дишат и приемат всичко, но вълкът обръща светлината в едно, овцата в друго и пр.

И вълкът като видял, че не може да засегне агнето, казал в себе си: „Не ти струва месото“ и спокойно си отминал.)

Вълкът, докато по-рано не отвори устата си, не може да яде овцете.

Вълкът казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Вълкът отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека."

И вълкът като влезе в кошарата, само определени овце яде - покрай някои овци минава, без да ги дави, а на други по-далечни отива.

Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Когато вълкът загуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да й каже: Аз съм много гладен. Едно време така е живял вълкът. Когато вълкът постои седем-осем дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех.

Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Когато вълкът изгуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Според божествения закон вълкът, като срещне овцата, трябва да и каже: "Аз съм много гладен, можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене"? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Когато постои вълкът 7-8 дни гладен, казва си: "Колко съм глупав, че едно време аз другояче се хранех!".

Питам: Как искате да се свържете с мене: по права, или по крива линия? Когато вълкът напада овцата, никога не иде по права линия, но отзад.

Въ стиха се казва: „Не говорете лъжа единъ другиму.“ И тъй, питамъ ви: Какъ искате да се съедините съ мене, по права или по крива линия? Вълкътъ, когато пристѫпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, всѣкога идва отзадѣ ѝ и отъ тамъ я залавя.

Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да удушат жертвата си и да изсмучат кръвта ѝ, но методите им на действие са различни. Казваш: „Паяк ме ухапа“. – Е, братко, паякът и вълкът са съдружници.

Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.

Трѣбва да бѫдемъ високо благородни, високо интелигентни, а не като вълкътъ да донесе агнето за своето вълче.

Вълкът се отказал да пасе трева, а краката на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото. Откак вълкът възприе учението, че не само с трева може да се живее, но и с месце, в света влезе културата на вълка. Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът.

Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Отъ тогава вълкътъ яде месо, но и трѣва пасе отъ врѣме на врѣме, когато нѣма месо.

Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца.

След туй ще се родите във формата на овца; вълкът ще ви хване и ще ви изяде.

Вълкът бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избраници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила, и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток?“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният егоизъм, в който ние живеем сега. И Писанието казва: „Агнето и вълкът заедно ще пасат трева“. Повикали го на угощение и го попитали: „Как ще обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно?“ – „Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето и братски можем да живеем.“ И право им е казал. И когато вълкът ни срещне и види, че в нас има „Него слушайте“, той ще каже: „Понеже ти сега слушаш Него, и аз ще го слушам, и двама можем да живеем“.

Овцата пасла трева, а вълкът постил. „За любов – казва – издържах пост първия ден.“ Втория ден седят, тя го подканя. – „Не съм разположен, ти си паси, пък аз ще походя.“ И втория ден казва: „Издържах“. Питам: Кой е овцата и кой е вълкът? Този закон се прилага между всички: и за мъже, и за жени; и за проповедници, и за слушатели. Ако аз само ви проповядвам четири години и от вас нищо не остане, то значи, че учителят е вълкът, а учениците – овците.

Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? – Хване овцата и я изяде.

Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има.

Затова казват, че вълкът не може да пази стадото.

За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях.

И вълкът казва: Бог е Любов. Ама като остане сам, вълкът напада овцата, и казва: Понеже аз обичам Бога, обичам и децата Му, та ти трябва да станеш жертва заради мен.

И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н.

Че с това се занимава и вълкът – дали ще намери храната си днес или не.

Вълкът, който е толкова жесток, и в него настава момент на благородство.

Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство - като влезе в някое стадо, той побутва тази-онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява; в такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца.

Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Първия ден работата вървяла добре; втория ден - също, но вълкът бил малко замислен; третия ден – също. И вие обичате хората, както вълкът овцата.

Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях.

Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът, първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме? Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле те се изменили.

Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.

Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти.

Паякът си има особен морал, вълкът си има особен морал, гъсеницата си има особен морал.

Гдѣ живѣе вълкътъ? – Въ нѣкоя дупка. Овцата си е овца, вълкътъ си е вълкъ, и всички хора трѣбва да се познаятъ.

Де живеят лисицата, вълкът? Де живее мишката? Де живее къртицата? Де живеят бухалът, прилепът? – В дупки. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш.

По-добър ли ще стане вълкът, ако се храни по-добре? Да се храниш добре, това е цяла наука.

Вълкътъ, ако знае законитѣ, не може да се превърне въ човѣкъ, но той трѣбва да се превърне въ овца. И Христосъ казва: „Вълкътъ трѣбва да се превърне въ овца, а послѣ, овцата постепенно ще се превърне, ще добие човѣшки образъ.“ И дѣйствително, като разгледаме главата на вълка, вълкътъ си има отбѣлѣзани мѣста, че е вълкъ.

И да знае законите, вълкът не може да се превърне на овца, а овцата постепенно ще се превръща и ще добие човешки образ.

Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът.

Вълкът казва, че религия без жертвоприношение не съществува. За да намери подходяща храна, вълкът трябва да издави няколко овце – това е неговата жертва.

Казваш, че си силен, защото ядеш месо. – И вълкът е силен, яде месо, но не върши работа. Какво получавате от вълка и от мечката? Какво е донесла вълчата култура? Ако вълкът и мечката са толкова ценни, защо ги убивате? Ако откраднат вола на някого, веднага завеждат дело.

Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.

Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал.

Някои казват: „Защо ни са вълците?“ Щом овцете заемат първото си положение, вълкът няма да бъде вълк.

Вълкът, като чул музиката, пуснал овцата да си отиде в стадото.

Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.

Кой е прав? – Вълкът е прав.

Тогава ще се изпълнят думите в стиха: „Вълкът и агнето ще пасат заедно."

Вегетарианците казват, че растителната храна предава повече мекота на човека. – Това ли е същественото, да станеш по-силен, или по-мек? И овцата, която е по-мека, умира; и вълкът, като силен, също умира. Как се познава вълкът? – По главата, устата, зъбите и ноктите.

Вълкътъ има една частична любовь къмъ овцитѣ, къмъ агънцата, но това не е любовь.

Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.

Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа.

Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Той ще каже: Хубаво, няма да ги давя, но как ще се храня? Какъвто кодекс и каквито морални правила да дам на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкът пак ще си върши своята работа.

Вълкътъ, който хваща една овца, има за цѣль само да се нахрани.

Вълкът, който хваща една овца, има за цел само да се нахрани.

Срѣщаме единъ вълкъ и казваме: вълкъ е това! Добрѣ, каква роль играе този вълкъ въ природата? – Много проклето животно е вълкътъ! Защо, въ какво седи неговата проклетия? – Дави овцитѣ. Какво лошо има въ това? Вълкътъ ще изяде 1–2–3–10 овци, а човѣкъ ще заколи много повече, при това, ще накълца месото имъ и ще го консервира. Значи, и вълкътъ яде овци, и човѣкътъ яде овци, а при това човѣкътъ минава за праведенъ, за светия. Защо вълкътъ да е виноватъ, а човѣкътъ да не е виноватъ? Човѣкътъ е, казватъ, господарь. Слѣдователно, като господарь, той ималъ право да яде овци, а вълкътъ – нѣма. Запримѣръ, като срещнемъ единъ вълкъ, какво означава вълкътъ, какъвъ смисълъ има той? Срещнемъ мечка. А сега, туй, дали си българинъ, англичанинъ, германецъ, или какъвъ и да е другъ, това сѫ само символи, които иматъ отношения, тъй както сѫ символи мечката, вълкътъ и другитѣ животни.

Срещаме един вълк и казваме: Вълк е това! Добре, каква роля играе този вълк в природата? – Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. А сега туй, дали си българин, англичанин, германец, или какъв и да е друг, това са само символи, които имат отношения, тъй както са символи мечката, вълкът и другите животни.

В този случай вълкът може да не изяде агнето, но това ще бъде не защото вълкът е правоверен, но от страх.

Да, всичко трѣбва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волътъ не изгуби своитѣ копита, своитѣ рога, своята козина – човѣкъ не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своитѣ зѫби – човѣкъ не може да стане; ако вълкътъ не хвърли своитѣ зѫби, своитѣ некти – човѣкъ не може да стане и т.н.

Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н.

Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Вълкътъ не може да роди овца.

Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Вълкът не може да роди овца.

Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.

Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Бахру-Исава отива в колибата си, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите. Вълкът минал покрай тях и задигнал агнето със себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му. Вълкът занесъл агнето на господаря си, сложил го пред него и му казал: „Искам да докажа, че стария навик, да давя овце, го оставих и сега искам да спечеля доверието ти“.

Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне.

Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне.

Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.

Кое е вярното, обаче? Вълкът си е вълк, макар че е с овча кожа облечен и овцата си е овца, макар че е с вълча кожа облечена.

Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва.

Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях. Щом вълкът в критически момент прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева.

Ако една овца се провре през някоя дупка на кошарата и излезе навън, дето някой вълк я нападне, кой е виновен за това: овчарят, вълкът или овцата? Казвате, че тази овца била глупава. Но някой път ще видите, че като дойде вълкът в кошарата, срещу него излиза една овца и тропа с крак, заповядва му. Вълкът не яде такива овце, които тропат с крак.

Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва.

Така казва и вълкът: Аз не ям трева.

Любете враговетѣ си!“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ.

Любете враговете си!“ Сега казват: „Как врага си да любя? Куршум ще му тегля!“ Ами че кога ти стана враг? Кога овцата стана враг на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкът подписва една присъда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо тогава я яде? Защото вълкът иска да живее по-добре.

Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота.

Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.

Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата в природата, защото в природата съществува един закон, че туй, което се яде, то повече се размножава.

Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата, защото в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава.

Вълкът например знае да изважда и да дели. Изяде ли я поне по всичките правила на естеството си?" Вълкът ще отговори: „Изядох я, но остана от нея един малък излишък."

Може ли вълкът да стане агне? Вълкът може да стане тревопасно животно дотолкова, доколкото и кучето се отказва от месото, когато господарят му дава да яде хляб.

Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги.

После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. И вълкът е съгласен с това.

Всъщност кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.

Вълкът като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца, опапа я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота. Много пъти вълкът, като изпитва някои страдания, прегризва задния си крак и предпочита да остане с три крака, но да не търпи. И вълкът има религия, има и вярвания.

Вълкът казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата“.

Защо? – Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи вълкът подозира и в лошото, и в доброто.

Бъдете каквито искате, но се стремете към съвършенството, стремете се и към единството! В моите очи и вълкът, по някой път, се реформира. Аз съм виждал такива сцени, където вълкът, като влезе в някоя кошара между овцете, погледне малко, позамисли се и казва: аз решавам, от днес нататък да живея по-благороден живот! Човек не може ли да каже така? - Може. Ще ви приведа един пример: когато Араби-Шак бил повикан от руските князе на угощение, един от князете го запитва: "Как ще ни обясните този стих от Евангелието, където се казва, че вълкът и агнето ще пасат заедно? Той им казва: - "Вие сте вълците, а аз съм агнето.

Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца.

Казвам: сега именно, след като познахте вашето естество, вие трябва да работите върху себе си, да го измените, защото вълкът е едно отклонение от тоя тип. Вълкът и овцата това са два противоположни типа. Вълкът е гъсеницата, а овцата е пеперудата. Вълкът много обича овцата, но и той сам може да се превърне в овца. Следователно, докато вълкът живее при условия да се храни с листа, ще ги яде, а като се превърне в пеперуда, той ще измени и своя живот. Значи, вълкът е едно отклонение на овцата и дотогава, докато съществува това отклонение, той ще бъде вълк, а после, след като се повърне от това отклонение, ще стане овца, т.е. от гъсеница ще се превърне в пеперуда. Някой казва: да унищожим вълкът! Ако унищожиш вълка, ще унищожиш и овцата. Вълкът е силен в това направление. Трябва да мине много време, докато вълкът се превърне в овца.

Динамичен е вълкът.

Някой казва: “Ако дяволът не може да ме изяде, поне мечка или вълк могат да ме изядат.” Ако вълкът се приближи при някой човек, когото почувства като кобра, ще може ли да го изяде? Вълкът знае, какво нещо е кобрата.

Питам: как може да се разреши спорът между една овца и един вълк? Вълкът ще изяде овцата. Вълкът вълк не дави.

Възможно ли е например той да мисли, че на главата си има четири крака, с които да ходи, или че на гърба си има десет ръце, с които да работи, или че на стомаха си има 4-5 рога и при това положение пак да се храни? Философия ли е това? След дълги размишления волът намери, че рогата могат да се поставят само на главата; след дълги размишления конят намери, че копитата могат да се поставят само на краката; след дълги размишления вълкът намери, че зъбите могат да се поставят само в устата. Обаче, нападне ли вълкът някое от тях, всички тичат на помощ. Ако вълкът попадне в аурата на говедата, те ще го избодат; не попадне ли в тази черта, той ще избяга. Дойде ли вълкът и хване едного от вас, останалите трябва да му се притекат на помощ. Не си ли помагате, стоите ли настрана един от друг, вълкът ще дойде и ще вземе един от вас.

Обаче, защо вълкът яде месо, ще оставим този въпрос настрана. Вълкът не е виновен за това нещо. Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и лисицата били по-умни от човека. Ако вие представлявате лисицата за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората? И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и неговата кожа в складовете на хората? Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на лисицата. Така и вълкът има желание да пипне овцата, че после да я изяде.

" Какво подразбира? Вълкът способен ли е? Вълкът аз го наричам нехранимайко – да удушиш една овца.

Питам: можете ли да кажете, че вълкът е способен, само заради това, че всеки ден може да придобие по една овца? - Не, душенето на овце не е никаква способност. В това отношение вълкът е крадец и разбойник.

Кого обича вълкът? – Своите деца. Вълкът мисли, че неговият метод за живеене е най-правилен.

Защо вълкът напада овците? – Да се храни, да поддържа живота си.

След като е преминал през разни философски учения по отношение приготвянето на храната си, най-после вълкът се е установил върху следното положение: готвене с най-малко разноски.

Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.

Вълкът не може да бъде праведен, защото няма тези качества, които се изискват от праведния, или които Правдата изисква. И след всичко това вие срещате един духовен човек, който не е проучил още тези математики, но се гордее със своите знания и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, че аз говоря с Господа? – Кой не говори с Господа? И вълкът, и заекът, и малката мушица говорят с Господа, защото и техният живот е произлязъл от Бога. Невидимият свят не съди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно.

Ако вълкът има надмощие в човека, овцата в него ще изчезне – вълкът ще я изяде.

Слушате някой да казва, че като срещне някого, когото не обича, иска му се да се хвърли върху него, да го разкъса; кой разкъсва своята жертва - вълкът, мечката, тигърът; значи и човек понякога се поддава на низши животински желания и чувства - тия прояви се крият в подсъзнанието на човека и когато не очаква, те се проявяват.

Защото и вълкът има хубави черти, и мечката, и лъвът.

Животните, като седят, мислят за хубави, за приятни неща: вълкът мисли за някоя овца; лисицата – за някоя кокошка.

По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби.

Забелязано е, че вълкът гледа надолу; има хора, които като вълка гледат към земята - това показва, че вълчите очи се проявяват у тях.

Само, ще забележите: вълкът, като ходи, все надолу гледа.

- Ако овчарят е добър, вълкът не ще дави овцете, които не са страхливи!

И турците имат подобна поговорка: когато вълкът остарее, става посмешище на кучетата.

Може ли котката да измени своя живот? Може ли вълкът да измени своя живот? Може ли овцата да измени своя живот? Може ли ябълката да измени своя живот? Може ли тигърът да измени своя живот? Може ли китаецът да дойде в Европа и да се приспособи на всички условия, при които европеецът живее? Или, може ли европеецът да отиде в Китай и да живее, както китайците живеят? Може ли европеецът да се приспособи на условията, при които черните живеят? – Не може.

Вълкът, например, е краен индивидуалист. Вълкът никога не може да изяде някоя овца. Когато вълкът се приближава към някоя овца, тя го изгледа, тропне му с крак, и той се връща назад. Вълкът яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата. И да те спасят от устата на вълка, белези ще останат по врата ти и на всички ще разправяш: „Знаете ли, че вълкът ме хвана за врата?“ Защо? Защото ти пасеше трева, когато вълкът дойде. Защо? – Като дойде вълкът, да бъдат готови. Защо? – Като дойде вълкът, да бъде готов. Дойде вълкът при него, иска да му подпише някоя полица. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Дойде ли вълкът, тропнете му с крак. Някой ще те пита: „Каква е тази поза, която си взел?“ – „Чакам да дойде вълкът, да му тропна с крак.“ Нека овцата ви служи за пример.

Обаче, ако лъвът, мечката или вълкът срещнат човек, на когото мисълта е по-силна от тяхната, те отстъпват, не могат да го нападнат.

Тя повдига главата си нагоре, тропа с крак срещу вълка и го пита: Какво търсиш тука? Вълкът поглежда към нея и се връща назад.

Как овцата познава вълка? И на голямо разстояние да е, овцата знае, че вълкът ще дойде, и започва да става неспокойна. Вълкът влиза в кошарата, грабва една овца и си заминава. Ако овчарят е заспал дълбоко, ще дойде вълкът, лошият дух отвън, ще влезе в кошарата и ще грабне една от добрите овце.

И вълкът, и лъвът, и мечката, както и всички останали животни, трябва да бъдат отстъпчиви. Нима мечката, която не отстъпва, не плаща с живота си? Нима вълкът, който не отстъпва, не плаща с живота си? Нима кобрата, която не отстъпва, не плаща с живота си? Всички животни, които не отстъпват, плащат с живота си, на общо основание.

С един скок само лъвът или вълкът може да ви нападне, но от благородство той може да отстъпи.

Ако вълкът попадне в капан, той предпочита да прегризе задния си крак, за който е хванат, отколкото да остане в капана и да одерат кожата му.

Вълкът е груб, жесток, защото ъглите на неговото лице събират отрицателните сили в природата. Като се разглеждат тия неща, ще се разбере, защо вълкът е станал вълк, и овцата – овца. Вълкът и овцата впоследствие са станали такива, каквито днес ги срещаме. Питам: какво се ползва вълкът от своята вяра, че, за да измени характера си, трябва да се храни с овце? Тази вяра не може да го спаси, не може да го видоизмени. И вълкът е построен така, че дето срещне овце, напада.

Вълкът бяга от светлината.

Вълкът на задните си крака има по пет пръста, а на предните – четири добре развити и един недоразвит.

Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава.

Някой прави каквото иска и за свое оправдание казва: „Аз имам учител.” – Кой няма учител? И вълкът има учител, и овцата има учител, и крадецът има учител. – Кой е учителят на крадеца? –Който пръв го е научил да краде.

Така може да мислят само заекът, вълкът, рибата, птицата. Заекът вечно ли трябва да остане в тази си форма? Вълкът, лисицата, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми? Човек завинаги ли трябва да остане във формата на човек? Ако всяко живо същество счита, че като неговата форма няма друга толкова хубава, то ще остане назад в развитието си.

И вълкът има добри страни. Днес вълкът е вълк по единствената причина, че хората не го обичат. Като дави овцете, вълкът иска да внесе в себе си онзи елемент, който е изгубил. Като яде овце, вълкът иска да придобие мекотата, която е изгубил.

Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие.

Вижте, какво прави вълкът при подобни положения на страдания и ограничения в живота. Защо вълкът разреши въпроса на глада с тези сладки коренчета? Защо не яде горчиви коренчета, а търси сладки коренчета и тях яде? – Това показва, че някога, в миналото, вълкът е бил вегетарианец и се връща към тази своя опитност.

Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие.

Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи, откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Знайте, че щастието е постижимо. -,, Откъде влезе вълкът: отдолу или отгоре?”- И това не е важно. Може да е влязъл отдолу. -,, Ама дупка няма.” – Тогава може да е прескочил отгоре. – Щом си нещастен, вълкът е влязъл или отдолу, или отгоре.

Ако вълкът е далече и няма допирни точки, няма да питате защо Господ създаде този вълк. Господ създаде вълка, за да ви накара да се молите да не влиза вътре в кошарата вълкът и да взима овците. Но вълкът дойде втора вечер и задигне друга овца.

Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. Ако вълкът каже, че е роден от овца, аз ще му кажа: „Можеш ли да пасеш трева?" Агнето дойде и каже, че е родено от майка вълчица.

И мухата, и вълкът, и човекът имат право да се ползват от живота, обаче никое живо същество няма право да слага преграда на живота.

Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра.

Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и лисицата.

Това дебнене съществува навсякъде в природата: лисицата дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престъпника. Ако сте овца, и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъв. Вълкът лъв не напада.

Вълкът дебне агнето. Казва, знаеш ли какво може да направя? Ако вълкът ми каже: "Знаеш ли какво може да направя?", ако съм овца, може да ме изяде, но ако съм един лъв, той казва: "Ще си помисля." Когато дойде вълкът да ме яде, аз ставам лъв. Вълкът лъв не може да изяде и лъвът лъвица не може да изяде.

За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в лисица. Нима вълкът, като напада овцете, върши волята Божия? Нима орелът, като напада малките птици, върши волята Божия? Някои хора могат да кажат, че като се нападат едни-други, животните вършат волята Божия. – Не, това е отклоняване от правия път.

Вълкът е недоволен, че не е могъл да открадне една овца от кошарата, да се нахрани.

Вълкът ходи в някоя кошара, гонили го кучета, искал да задигне някоя овца и освен че не задигнал, но са го закърпили.

Като се събуди от сън, вълкът веднага ще почувства, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропуснал. Види ли, че вълкът се е събудил от сън и се промъква към кошарата, овцата трябва да го гледа отдалеч, като през тръба, да не се мърда от мястото си.

Вълкът в своята кожа оставил своята проказа.

Вълкът ще се роди пак вълк, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек.

Кой вълк досега е направил добро на някоя овца? Само в едно отношение вълкът постъпва кавалерски. Благородство има и вълкът, но само към слабите, болните овце.

И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към човека.

Когато вълкът хване овцата, одере кожата й, той изяжда месото й и казва: Месото е за мене, като заплата, задето одрах кожата на овцата. Някога вълкът е бил слуга при човека, а сега, за да оправдае лошата си постъпка по отношение на овцата, той казва: Аз одирам кожата на овцата заради своя господар, но като възнаграждение за тази услуга, месото задържам за себе си. Обаче, положението, при което вълкът днес живее, ни най-малко не оправдава лошото му поведение към овцата. Ако вълкът може да одере кожата на овцата така, че да остави животът й ненарушен, разбирам. Понеже това е невъзможно, вълкът не може да се оправдае с нищо за своята постъпка. Когато овцата не слуша гласа на своя пастир, вълкът я среща и одира кожата й.

Този човек ще може да направи това, което мечката, вълкът, тигърът, змията, паякът и ред още животни правят. Защо вълкът има дълга муцуна – не знаете. Вълкът, по естество, обича да си служи с лъжа, но буквата „W" в немски език, както и буквата „В" в български език, която не е нищо друго, освен „W" пак, свързано с единица, влиза като елемент в Истината. Затова, вълкът, и като лъже, пак Истината казва. Втората буква „Ъ" означава топуз, което показва, че вълкът си служи с топуз. Месото на вълка не е ли създадено пак от трева? Вълкът се храни главно с овце, а вие знаете, че овцете са тревопасни животни. Следователно, вълкът, като се храни с овце, по косвен път и той е тревопасно животно.

Някога, в далечното минало, вълкът чел една свещена книга и, под влияние на великите Божии принципи, решил да изправи живота си. Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Като вървял по-нататък, вълкът видял два овена. Вълкът се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят. Като видял, че и този път останал излъган, вълкът направил голямо усилие да се дигне от земята и продължил пътя си, като си казвал: Не вярвам вече на никого. Излъган и разочарован от живота, вълкът срещнал една добре угоена свиня. – Стой, ей сега ще те изям! Не искам да се разправям с тебе.

Едно време чел вълкът една свещена книга, въодушевил се от книгата и казва: „Нашият род е правил толкова грехове в света. Ще те изям" - казал вълкът. Натири ги в гората. „Може да ги изяде вълкът."

Бедните казват: Вълк е този човек, изяде ни. – Какво лошо има в това, че вълкът изял една овца? Вълкът обича овцата, затова ходи около нея, пише й любовни писма, пее й хвалебни химни. Вълкът има голяма любов към овцата. Важно е, че вълкът има голяма любов към месото на овцата.

Вълкът обикаля овците. Вие казвате: „Какво иска да каже вълкът с това?" Нищо. Важно е, че вълкът има едно непреодолимо желание да си хапне от месото на агнеца.

Колкото и да морализира вълкът своето малко, в края на краищата то неотклонно ще върви по пътя на своя баща. Вълкът казва за човека: Чудно нещо никакво благородство, никаква човещина не виждам в човека. Човекът пък казва за вълка: Жестоко нещо е вълкът. Какво представя вълкът? – В природата вълкът представя символ на известни склонности, присъщи на един изопачен живот.

Овцата по никой начин не може да измени склонността на своя син и вълкът по никой начин не може да измени склонността на своя син. Вълкът, колкото и да морализира своя син да не яде месо, това ще остане глас вопиющ в пустиня. Хората казват, че вълкът бил много жесток, защото давил овците. Но вълкът, от своя страна, казва: „Това, което правя с овците, то е щедрост от моя страна, аз им услужвам." Вълкът сам по себе си е един символ в природата.

Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване.

Вълкът ще роди точно такъв син, какъвто е той самият.

Вълкът винаги ражда вълчета.

Това е все едно агнето да желае да стане овца, или вълкът да желае да стане вълк. Само по себе си агнето е овца, а вълкът – вълк.

Или вълкът да каже, че иска да стане вълк.

Вълкът има нещо добро в характера си. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.

Вълкът има нещо добро в характера си. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.

Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Но намрази ли те вълкът, мисли му. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.

Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.

За какво мисли вълкът? Той мисли, как по-лесно да открадне една овца и да се нахрани.

Вълкът, лисицата, всичко това са емблеми в природата.

Какво се ползува вълкът, който напада овцете? Днес ще изяде една-две овце, но на другия ден ще плати с живота си.

Вълкът, например, след като изяде няколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Тогава вълкът си казва: Дали е право това, което върша, или не, не зная.

Има моменти, когато вълкът минава покрай някоя крава, побутне я малко и казва: „Колко крави съм изял досега!" После, като мине покрай нея, пак я побутне и казва: „Няма какво да се прави.

За пример, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева. Много време трябва да мине, докато вълкът се откаже от желанието си да дави овцете.

Знаете ли какво нещо е традиция? Вълкът, който се е научил да дави овците, това е традиция. Вълкът трябва да се отучи от много свои традиции и дълго време ще мине, докато той се отучи от тях.

Защо вълкът е станал вълк, мечката – мечка, змията – змия? Има причини, които са заставили вълка да стане вълк. Ще кажете, че вълкът всякога е бил вълк; мечката всякога е била мечка; змията всякога е била змия.

Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца.

Ако той има нужда от храна, и вълкът, и лисицата се нуждаят от същото.

Какво иска вълкът от овцата? Животът й. Има овце, които вълкът не може да яде.

Какво благо е допринесъл вълкът за себе си, или за човека? Каквото е допринесъл вълкът за себе си, това ще допринесе всеки човек за ближните и за себе си, ако характерът му е вълчи.

Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.

Вълкът знае, че е вълк, и отива при вълците.

И вълкът познава, че е вълк, и отива при вълците.

Вълкът искал да нападне агнето и търсил основание за това. После вълкът запитал агнето: Защо миналата година ме обиди? Агнето останало още по-учудено, как може да е обидило вълка, когато миналата година не е било още родено.

Вижте, какво прави вълкът с овцата. Страшно е днес да наречете някого вълк! Лошо име си е създал вълкът.

Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.

Въпреки това, вълкът е интелигентен. Например, вълкът може да изяде овца, но овцата не може да изяде вълк.

В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример. Вълкът напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.

В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример. Вълкът напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Запример, като казват, че вълкът е нормален, колко години живее? Естествениците да кажат. („Не повече от двайсет-двайсет и две години. Вълкът не е здрав, вълкът всякога е образ на едно болезнено състояние. Нито вълкът е за препоръчване в яденето, нито лисицата.

Например, научен факт е, че вълкът яде овче и козе месо. Разумно ли е това, което вълкът прави? При това, доказано ли е научно, кога и как се е научил вълкът да яде овце? Кога се е научил човек да яде месо? В Битието е казано, че първият човек се хранел само с плодове.

Ако една от струните е вълча, а трите – овчи, вълчата ще скъса овчите – и тук вълкът не може да се примири с овцата.

Вълкът отнема живота на същество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкът обича овцата, има разположение към нея и е свободен да я изяде. Вълкът се чуди, защо овчарят го преследва. Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздейства? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има - той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вълкът винаги си остава вълк, и овцата - овца. Вълкът се храни с месо, овцата - с трева. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук-оттам и се отказва от желанието си.

По какво можете да познаете, че една мисъл е добра? Ако аз кажа „обич", тази дума добра ли е? Мислите ли, че обичта всякога върши добро? Когато вълкът обикне една овца, че иска да я изяде, в даден случай мисълта му добра ли е? Или когато паякът хване една муха, мисълта му добра ли е? В какво седи добрината на едно чувство или на една мисъл, или на едно желание? Когато вълкът изяде овцата, това обич ли е? („Обич към себе си. Коя обич е добра? Ако вълкът иска да изяде овцата, това към коя обич спада? Желанието да изяде овцата отрицателно ли е, или положително? Когато той иска да придобие нещо, какво е това желание? Желанието е положително, а резултатите са отрицателни. Ако няма едно разбирателство между две неразумни величини, как ще се яви спор между онзи, на когото е овцата и вълкът, който я е изял? Да поставим вълка в положението на едно овчарско куче. Туй куче е турено да пази овците, но по стар навик вълкът като вълк изяжда овцата. Вълкът казва: „Ако господарят има право да яде овца, защо аз да не ям?" А господарят казва: „Вълкът няма право." Но вълкът забелязва, че и господарят изважда от тези овце, за да удовлетвори едно желание. Сега, когато се яви едно желание, което е тъй неестествено, както този горящ огън, какво трябва да правите? Ако вълкът иска да разреши въпроса, ако той иска да изяде овцата и иска да си въздейства на това свое желание, непременно той трябва да стане овца и трябва да измени своето естество. Ако вълкът не може да направи това, тогава овцата може да разреши въпроса. Ако вълкът стане овца, овцата ще остане жива, ако овцата стане вълк, тя пак ще бъде жива. Каква е придобивката, ако вълкът въздейства на едно свое желание? Но той казва: „Аз не мога по никой начин да изменя своето естество, ще те изям." Питам тогава, вълкът вълк може ли да яде? Какво ще счита тоя вълк? Че овцата изчезнала някъде и на мястото й се явява друг вълк. Е, ако вълкът стане овца и овцата ще пита същото, че този вълк е изчезнал някъде и на мястото му иде друга овца, която я спасява. Вълкът, макар че има привидно формата на една овца, всъщност в кръвта му има тия заложби на вълк и всякога на края вълкът пак ще се прояви. Вълкът ще вземе една жива овца, ще я изяде. Щом като види вълка тази овца - тя има две тела, тя се облече с едното тяло, с което вълкът може да се храни. Вълкът, като дойде при болната овца, побутне я по корема и я остави. Когато един човек дойде при тебе и каже: „Гледай да оздравееш", какво подразбира това? Той вълкът дошъл. И вълкът по някой път е много сериозен. Но щом вълкът намери една овца, тогава той се позасмее и има едно малко подигане на неговата опашка.

Човек намира, че вълкът върши престъпление към овцата. Когато вълкът разкъсва овцата, това е престъпление. Ако вълкът яде зелена, неузряла овца, също върши престъпление.

Защо се безпокоеше Христос, защо трябва да се моли? Казва, че всичко беше в неговите ръце, казва на едно място: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я отнема.“ На кого се моли, защо се моли? Всеки ще си извади едно заключение такова, каквото вълкът ще извади за яденето. Вълкът казва: ти храната жива трябва да я ядеш, овцата, като хванеш, жива ще я ядеш. Следователно, когато една овца узрее, вълкът може да я изяде. Вълкът е виноват, понеже яде зелени овце.

Вълкът, мечката - това са все хората.

Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня.

Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня.

Виж, вълкът, паякът все очи имат.

Вълкът високо цени магарешкото месо. Само вълкът знае какво се крие в магарешкото месо. Когато вълкът яде магарешко месо, той вече придобива неговата опитност и не иска втори път да минава през същата форма.

Защо вълкът обикаля агнето? – Да го изяде. Вълкът обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде. Вълкът казва: „Защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: „Не, това не трябва да се допуща!“ Питам: де е философията тогава, де е логиката? Вълкът може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен вълк! Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него.

Не постъпва ли и вълкът по същия начин? Като срещне болна овца, вълкът я бутне по корема и я оставя настрана. Болната овца е свободна, вълкът не я напада, но здравата е изложена на неговите зъби.

Но вълкът има свое правило: никога той не взема болна овца.

Един ден вълкът и мечката ще се откажат да ядат месо. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата има условия да се развива.

Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня.

Какво е направил вълкът с дебелия си врат от хиляди години досега? Какво са направили досега българите с дебелите си вратове? Дебелият врат не мисли. Как ще ги изплатя? Вълкът се привързва повече от кучето, но ако се възпита. Ако овчарят е добър, вълкът никога не напада стадото му. Ако овчарят води нечист живот, вълкът всякога ще напада овцете му.

Вълкът, който минава за жесток спрямо овцете, към малките си е нежен и добър.

Волът, конят, вълкът, мухата, паякът са все страници от Божествената книга.

Вълкът, мечката, лисицата търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад. Значи котката ще постъпва, както знае; вълкът ще постъпва, както знае; лисицата, мечката – също.

Малко сприхав сте, недоволен сте, най-първо свиете джуките си, стискате ги; вълкът като стиска джуките си или зъбите си, колкото и да ги стиска, нищо не постига. Е, тогава котката постъпва, както знае, вълкът постъпва, както знае, пияницата постъпва, както знае; тогава кое е правото? Има едно право в света, с което човек е роден.

И вълкът, и лисицата, и мечката се стремят към добър живот.

Овцата никога не напада, а вълкът всякога напада. Едно време, когато овцата е живяла в диво състояние, без господар, който да я пази, вълкът я нападал, без да го държи някой отговорен за това. Опита ли се вълкът да грабне една овца от стадото на овчаря, куршумът излиза срещу него.

Вие може да задоволите вашия глад, тъй както овцата задоволява глада си с трева, а може да задоволите вашия глад и тъй както вълкът задоволява глада си. Кой задоволява глада си по-добре, вълкът или овцата? Първоначално, когато овцете са нямали никакъв господар и вълкът се намери в гората, той като види овцата и се задоволи с нея. Той не го убива, но го наложи на общо основание, но ако дойде вълкът, на общо основание му тегли присъдата! А за вола викат господаря, защо му позволил да пасе трева на неговата градина.

Щом се съединят, и вълкът ще бъде толкова кротък, колкото и агнето.

Не постъпва ли вълкът по същия начин по отношение на овцата? Божествена ли е неговата постъпка? – Не е Божествена. Вълкът напада и човека, но и това не е Божествено. Коя е причината, че вълкът напада овцата? Преди всичко, те коренно се различават: в овцата действат меки сили, а във вълка – груби.

Че вълкът яде овцете, тогава ние заключаваме, че вълкът и овцата не са произлезли от един и същи принцип.

Така и вълкът мисли. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва.

Така и вълкътъ мисли. Ако и човѣкътъ мисли по сѫщия начинъ, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкътъ изяде една овца, теглятъ му куршумъ, и всичко съ него се свършва.

Само по този начин ще се реализира мисълта, изказана от пророк Исай: „Вълкът и агнето ще пасат заедно; и лъвът ще яде плява, както говедото, а храна на змията ще бъде пръстта: не ще предизвикват нито вреда, нито гибел“. Какъв по-практичен и по-реален метод за проповед може да има? И тогава стихът, че агнето, вълкът, лъвът и змията ще се хранят заедно и никому зло няма да правят, ще бъде верен.

Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание.

Вълкът казва, че иска да бъде свободен, а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба си и бяга в гората.

Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави; в този смисъл всичко може да направи овцата, но вълк да изяде – никога! Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за Живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри. Да твърди човек, че злото е в Бога, то е все едно вълкът да се оплаква от овцата, че тя изяла един вълк; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца да изяде вълк, значи у Бога няма никакъв повод за зло. Питам, нима езичниците не са вярвали в Бога? – „Трябва да се обичаме!” Нима вълкът, змията не обичат своите малки? Трябва да се знае за каква обич се говори. Било е време, когато вълкът не е могъл да напада овцата – защо? Има причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълк се решавал да приближи до нея, ставал на пух и прах.

Вълкът бил левент момък, герой, снажен, мускулест и много красив, при това с отличен ум. Вълкът, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си!” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казал истината, защото в душата му се таила една скрита мисъл. Господ му отговаря: „Дръж си устата затворена.” И сега още вълкът все говори за това, което Господ не му казал. Наистина, Господ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръж устата си затворена.” Вълкът не може да изяде тази овца, тя излиза навън от неговата уста. За какво е годен вълкът в света? Овцата я очаква живот, понеже от нея се интересуват хората - от нейното мляко, от нейната вълна - има какво да допринесе донякъде на човека.

Трябва да разберете какво нещо е вълкът. Какво нещо е например вълкът - това трябва правилно да се изтълкува. В икономията на Природата вълкът изпълнява една почтена служба.

И вълкът сменя козината си, но характерът си не изменя.

Златото, както и скъпоценните камъни, поглъщат човека, както вълкът поглъща агнето.

Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. - Защо е допуснато злото в живота? - Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкът да яде овцете. Отговорът е прост: Вълкът изяжда овцата, за да получи тя двоен дял от благата на живота. И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава.

Вълкът има любов, но тая любов го заставя оттук да вземе едно агне, там да вземе друго агне.

Колкото и да вика овцата, щом вълкът я хване веднъж, той я разкъсва и изяжда.

Като се нахрани добре, вълкът ще ти благодари за вкусно приготвената овца.

Вълкът ще ти бъде на гости.

Вълкът носи страданието в света.

Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял – гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си.

Ако вълкът те е видял по-рано, не може да си мърдаш ръцете, не можеш да викаш, схваща ти се гласът. Маг е вълкът. Зимно време вълкът има едно качество, казва нито пет пари не давам за тебе. Аз поседях, поседях, вълкът се отдалечи и ме чака. Вълкът казал: Нито пет пари не давам за тебе. Това е мечката, вълкът, змията, боата.

Той не се плаши от вълка, защото знае какво означава вълкът. Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество. Вълкът изяжда всичко възвишено и благородно.

Така и вълкът обича. Вълкът има дълга муцуна, което показва, че е интелигентен.

Така постъпва и вълкът. Вълкът е интелигентен, но не е разумен.

Когато вълкът обикаля около една кошара, какво мисли той? Той мисли да задигне една от най-охранените овци, интерес има той. Пуснете ли обаче вълкът в кошарата, той ще издави всичките овце. Той ще каже: вълкът е животно. Че е животно, не отричам, животно е вълкът.

И двамата сме учени хора, но лупата си е винаги лупа, козата си е винаги коза, вълкът си е винаги вълк, жената си е винаги жена.

Вълкът казал на агнето: „Ела при мене, ще те изуча, ще те направя щастливо.

Ако аз кажа тъй: По-лесно е овца да влезе в Царството Божие, отколкото вълкът, тогава какво ще разберете? Човек, със склонностите на вълка, никога не може да влезе в Царството Божие.

То е все едно, овцете да ме молят, да направя вълкът да се измени, да не е вълк. И десет пъти да се моля, вълкът ще остане пак вълк. Казвам: Краката ти да са дълги или да имаш силни рога, че като дойде вълкът, като го мушнеш да познае, че има пред себе си герой, готов да се бори.

Казват: вълк е този човек, но вълкът познава само вълците, мечката познава само мечките, овцата познава само овцете. Вълкът е вълк, понеже е забравил защо е създаден.

Вълкът носи своята козина, каквото и да философствува, носи своите зъби. Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте? Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяви вашият характер какъв е? Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче. Вълкът в дадения момент, когато дойде любовта, не е вълк.

Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.

Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.

Има няколко причини, поради които вълкът и лъвът се е научил да яде животни.

Онази котка, която се лекува, кой я е научил? В кой университет е свършила? Че и вълкът се лекува.

Онази котка, която се лекува сама, кой я е научил, кой университет е свършила? Че и вълкът се лекува.

Казваш, че като по-силен, вълкът ще постъпи кавалерски с овцата, ще я придружава до ливадата да пасе. – Ще я придружава, докато я изяде.

И какво най-после ще се случи с тази овца? Дали е мъжка овцата, или е женска, вълкът не гледа. И вълкът ще има повечко месце да яде.

Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Констатирам факта, както вълкът. Когато вълкът едно време се намери в противоречие – не можа да намери своята храна, той облякъл една овча дреха и отишъл при овцете и казал: „Станах вече като вас – да паса трева.“ По този начин не може да се живее. Ако не пасе, пазете се от него, понеже той уж пасе, а с очите си гледа да издере някоя овца и когато овчарят го няма, той може да вземе приготвената храна.“ Та казвам, ако искаш да познаеш вълкът станал ли е овца, виж го пасе ли трева, или не.

Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Но че вълкът има намерение да отгледа детето й, туй е лъжа. Констатирам факт, както вълкът. Когато вълкът едно време се намерил в противоречие, не могъл да намира своята храна, той облякъл една овча дреха, отишъл при овцете и казал: Станах вече като вас, ще паса трева. Та казвам: Ако искаш да познаеш вълкът станал ли е овца, виж го пасе ли трева или не.

Вълкът живее на гърба на овцата.

Вълкът не яде болни овце.

Вълкът не яде болни овце.

Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си.

Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо. тя е наследена черта, отпосле е дошло това. Първоначално вълкът не е бил месояден. Но вълкът е станал вълк по единствената причина - от яденето на месо. Да си изкара човек прехраната, и стига.“ Хубаво, питам, ако ние сме дошли само да си изкараме прехраната, тогава и вълкът прави същото.

Ако искате да знаете, даже вълкът се храни по-добре, с по-здравословна храна от богатите. Каквито усилия да правите, мечката ще си остане мечка, и вълкът ще си остане вълк. Ако аз съм по-висок от вас, това е външно различие. – В какво отношение човек стои по-високо от вълка? – Че не яде овце по начина, по който вълкът ги яде. – В какво отношение човек е по-високо от овцата? – Че не оставя нечистотиите около себе си. – В какво отношение той е по-високо от козата? – Че не ходи да рови около къщите, не гризе младите клончета? – В какво отношение стои по високо от водата, от въздуха? – Водата работи подпочвено и руши; въздухът, като вятър, изкоренява дърветата. – В какво отношение човек е по-високо от огъня? – Че не изгаря къщите на хората.

Било е време, когато вълкът е ходил така. Било е време, когато вълкът не е бил вълк. Някой ще каже: „Виж вълка и лисицата колко са умни.“ Но какъв е слонът? Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона.

Било е време, когато вълкът не е бил такъв. Било е време, когато вълкът не е бил вълк Той е развил този характер поради условията, както пияницата. Някой ще каже: Виж, вълкът и лисицата са умни. Но какъв е слонът? Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона.

Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него.

Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато лисицата не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание, в него няма философия, но има самостоятелност.

Трябва ли лисицата и вълкът да питат как и какво да мислят? Лисицата ще мисли като майка си и баща си; и тя ще мисли за кокошките и за курниците, в които се крият. Вълкът ще мисли като своите родители: за някое агънце, за някоя овца или за някое говедо. Например, лисицата или вълкът, като насочват ухото си нагоре, съобразяват да нападат, или да отстъпват.

Вълкът пита: „За кого ще мисля аз?“ Ти ще мислиш за човешките кошари, за овците, за агънцата, за някое говедо. Той казва: „Искам да видя, да изследвам, какво нещо е говедото и какво агнето.“ Вълкът тъй може да си говори.

Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Вълкът никога не яде болни овце. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено.

Вълкът иде в тъмнината, влиза в светлината, излиза пак в тъмнина. Още не може да се определи туй психическо състояние, защо вълкът дави овцете.

Вълкът иде в тъмнина, влиза в светлина, излиза пак в тъмнина. Вълкът е голям аристократ, много голям чорбаджия. Още не може да се определи психическото състояние, в което вълкът дави овцете.

В това отношение и вълкът е добър. Всъщност каква е разликата между вълка и овцата? И вълкът, и овцата се грижат за своите малки. Тогава къде е противоречието? – Вълкът е алчен. Колко овчи кожи са станали жертва за живота на вълчетата! В случая вълкът е представител на ада, а овцата – на небето. И вълкът се размножава като овцата: любят се, сватби правят. Обаче по характер и живот вълкът коренно се различава от овцата. И вълкът, като не може да влезе в кошарата, поради страх от кучетата, обикаля натук-натам и като огладнее, хапне си един–два корена и казва: „Както виждате, и с корени се задоволявам“.

В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито лисицата.

Когато се приближава към кошарата, вълкът иска само едно, да задоволи желанието си да яде; за последствията той не мисли. – Защо? – Защото чувствата и желанията взимат надмощие в него, а мисълта не работи. В този смисъл вълкът, лисицата и мишката са геометрически точки.

Следователно геометрически вълкът, лисицата и мишката, това са пунктове.

Вълкът, когато вие разсъждавате, много се привързва, повече от кучето.

Вълкът, когото вие обвинявате, много се привързва, повече от куче.

Всички същества изпитват глад; и всяко същество разрешава глада по свой начин. – Как го разрешава овцата? – Като пасе трева. – Вълкът? – Като яде овце. – Птичката? – Със зрънца. – Растенията? – Те пущат корените си дълбоко в почвата, отдето чрез соковете, които отделят, разтварят онези вещества, които им са нужни, и ги поглъщат.

Вълкът? Като яде овце.

И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите. – Обичам те, искам да те целуна. – Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи.

Вълкът, като иска да прави добро на своите вълчета, непременно ще направи зло на агънцата. Обаче, ако вълкът се откаже да прави зло на агънцата, ще направи зло на своите вълчета. Мислиш ли, че Бог ще те възнагради за това? Как ще докажеш, че този човек е лош? Защо вълчетата хвалят баща си и майка си, а ти си недоволен от тях? Вълкът е добър за вълчетата, но не и за агънцата.

Днес вълкът яде овце, защото и той изхожда от кривото разбиране на Христовото учение.

Вълкът се оплаква, че няма спокойствие от пушките на хората. – Не ставай вълк. – Как може да стане това? – Като живееш дълго време на земята, ще се научиш.

Питам: Вълкът за вълците вълк ли е? Не, вълкът е вълк само за овцете. Вълкът за вълка е другар.

Питам, вълкът за вълците вълк ли е? Не, вълкът е вълк само за овцете. Вълкът за вълка е другар.

И вълкът е здрав, но яде овцете. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.

Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.

Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има.

Вълкът ходи вечер, а волът денем ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер, а волът пасе вечер, все едно и също нещо е това.

Вълкът нощно време употребява своя светилник, но само когато отива да краде.

Казва: „Кой ще я дъвчи!“ И вълкът много бързо гълта храната си, гълта, гълта.

Конят може да се възмущава от своята форма, и вълкът може да се възмущава от своята форма, но е вълк. Какво изисква вълкът от неговото малко вълче? Един ден малкото вълче да стане като него и да дави овцете и никак да не си поплюва, но като хване агнето да го разкъса на парчета. Вълкът казва: „В света трябва малко насилие, аз не искам да бъда овца. Вълкът е толкова прав, колкото и овцата е права. С това вълкът си създава карма.

Какво трябва да направите в дадения случай? Как разрешавате въпроса? Разрешавате, както вълкът го разрешава.

Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. И вълкът постоянно мисли. Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. Вълкът е вашата печка. Вълкът е много страхлив. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.

Заекът посещавал денем едно училище, а пък вълкът посещавал едно вечерно училище.

Вълкът хваща овцата и тя бяга с него.

Но има едно особено вдъхновение: вълкът се вдъхновява по особен начин, овцата – по особен начин, човекът – по особен начин.

Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк.

То казва: „Тя е взела от земята нещо, аз ще взема нея.“ В дадения случай вълкът постъпва много умно. Вълкът има едни убеждения.

Та, и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Да оставим въпроса дали вълкът постъпва добре или не, то е друга работа. И вълкът си има свое мнение, той казва: „Аз имам право да изям овцата.“ Но и овцата: „Аз имам право да ям тревата.“ Ако турите вълка натясно, той ще каже: „Ако овцата се откаже от тревата, и аз ще се откажа от овцата. Но докато тя не се отказва от тревата, и аз не се отказвам от овцата.“ Както виждате, вълкът разсъждава здраво, логика има той. Защо овцата да няма право да се облече във вълчата кожа? Значи, вълкът има право да се облече в [овча] кожа, а овцата няма право. Може да вземеш страната, дето е овцата, но и вълкът, и той е прав. Вълкът, както и да го уверявате, все има една хуманност. Вълкът никога не изяда болна овца.

Как ще свърши вълкът живота си? Вълкът ще свърши живота си като вълк. Като изяде овцата, вълкът едва тогава разбира, че е постъпил криво.

Кои са били причините, да дойде вълкът, като хване някоя овца, да почне да къса от нея.

Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера.

Вълкът сам си създава своето нещастие. И вълкът грехове колкото искаш има – в коя кошара не е влизал, де не е барал, де не е бъркал! Лисицата сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала? Всичките менюта, на всички патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна.

Защо вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото подбуждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери.

Но казва се, че първоначално вълкът и овцата са пасли заедно трева. А кои са били причините, че вълкът е казал: „Не ми трябва на мене трева“, хваща овцата и я опасва? И кои са причините за това? Вие сте двама братя в една къща.

Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!“ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.

Кое е онова, което привлича един вълк при овцете? – Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси. Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.

Вълкът обаче не е щедър. Ако вълкът не беше полезен, Природата не би го търпяла, той не би съществувал. Вълкът е недоволството, овцата – доволството. Тъй щото, дойде ли при вас недоволството – вълкът, впрегнете го на работа.

И вълкът владее това изкуство.

Вълкът, змията – това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува.

Казва: „Помириши го, за да го видиш какъв е.“ След като го помиришеш, какво ще стане? Вълкът си има особена миризма, котката има особена миризма, таралежът има особена миризма.

Вълкът изяжда овцата от любов към месото ѝ. Докато вълкът яде овце, все вълк ще си остане.

Как ще прекара живота си заекът? Как ще прекара живота си лисицата, вълкът? Как ще прекара живота си змията? Как ще прекара живота си жабата, рибата, птицата? Определено е как заекът ще прекара живота си.

Онова, което вълкът знае, и то е право. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува.

Казвате: Как е възможно това? Да, проследете с каква храна се храни вълкът, или паякът, или змията и ще видите какъв е техният характер. Ще го ядете ли? Ще го ядете, но както вълкът яде месото.

Защо вълкът върши престъпления? Защото мисли за себе си.

Вълкът се изкушава от овцата и я изяжда, но не става по-благороден. Въпреки това вълкът, котката, паякът, кобрата и други животни служат като възпитатели за овцата, за мишката, за насекомите, за човека.

Вълкът иска само месце и ако този човек яде само плодна храна, какво ще бъде положението на вълка? Това са примери само за сравнение. Вълкът е особена форма, която съществува в природата, и трябва да знаем къде е станало отклонението, не една форма, която представлява обективния свят.

За пример, вълкът е лош за овцата, но за своите малки е добър. Ето, вълкът изяжда цяла овца и не се счита грешен. Ще кажете, че вълкът не е разумен, както човека. Разумен е вълкът.

Остане ли стражарите да те пазят, вълкът ще те изяде.

Той може да няма кучета или най-малко едно куче, но ако това куче залае, вълкът ще мисли, че 20 кучета лаят и няма да смее да се приближи при кошарата.

Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата.” Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас.

Затова и вълкът от хиляди години все вълк ще си остане.

Като видят някого, се нахвърлят отгоре му и му казват: „Аз имам право всичко да направя! Аз съм закон.” Да кажем, че така прави и вълкът.

Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.

Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат.

Вълкът ще изяде овцата – нищо повече. Това показва, че както вълкът изяжда овцата, така и вълчите струни изяждат овчите. Като видял вълкът, той си казал: Чакай, този вълк е изял толкова овци, поне и аз да му ударя няколко ритника. Но вълкът му проговорил: Не ме пипай, че като те ритна с крака си ще видиш.

Но ако нямаш запалена главня, мечката ще дойде, и вълкът ще почне като някоя кобра да те следи.

Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл.

Ако вълкът има намерение да дойде в кошарата, овчарят ще почувства, че вълкът ще дойде в кошарата.

После в туй отношение какво ще ги е страх, че са вълци – сега мечките всичките са избягали, а тогава се казва, че мечките ще ги нападнат, вълкът и рисовете ще те изнесат.

Идва един вълк, обръща си вълкът задницата и започва да рови снега. Вълкът хвърля снега в очите ми." Питам сега, защо този свещеник ми разправи това? Питам го: „Защо вълкът излезе напреде ти?" Той казва: „Не знам." Вълкът му казва: „Попе, докато носиш тази черна килимявка и това черно джубе****, няма да ти върви. Понеже на животните разумното е отзад, вълкът като рови с краката си, мисли. Какво иска да ви каже вълкът? Аз досега говорих за попа и вие ще кажете: „Какво ли ни интересува това?" Този вълк е една несрета в живота ви.

По какво познавате, че е добродетелен? Вълкът не носи ли агнето на гърба си? Като задигне някое агне от кошарата на овчаря, вълкът го слага на гърба си и бяга с него. Добродетелен ли е вълкът? Овчарят е добродетелен, милосърден, само ако е намерил агнето в гората и го носи на майка му. В този случай нито овчарят, нито вълкът са добродетелни. Вторият слуга е вълкът. Обаче, каквото носи, вълкът го слага в банката на свое име.

Какво трябва да прави овцата, ако вълкът я дебне? – Да бяга, да се качи на някоя висока, непристъпна канара и оттам да гледа.

Ако вълчата раса се подобрява, че могат по-лесно да хващат овците, подобрение ли е? И действително вълкът достигнал до известно стъпало на интелигентност, много умен е.

Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.

Вълкът си казвал: "Чудна работа, аз ям и едвам живея, а пък моята възлюбена без да яде, пак живее." Вълкът, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога да го ям. Хубаво, когато вълкът ходи на работа, чака ли Слънцето да изгрее? Той си ходи вечерно време, през нощта хойка – като залезе Слънцето, той тогава излиза на работа. Вълкът вечерно време прескача, а овцете денем ходят.

Ако отидете на един извор, ще видите, че и вълкът, и змията, и мечката, и човекът, всички имат право да пият вода.

И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но има една добродетел, която е неизменима.

Като минава вълкът, аз ще знам защо минава той, защо е създаден.

Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това.

Ако пък дадете на овцата трева, вълкът ще гледа спокойно. Това показва, че вълкът вътрешно няма никакво отношение към тревата, както овцата към месото.

Вълкът е причината и за вашето недоволство, защото вие имате връзка с него.

Цялото животинско царство, което живяло без истината, какво е постигнало? Мислите ли, че вълкът живее в истината? Мислите ли, че овцата живее в истината? Те са кандидати, но нито овцата, нито вълкът живеят в истината и затова имат тази форма.

Мъчно ли е да знаеш с какво се храни вълкът, с какво се храни лисицата, овцата? У тревопасните животни развити са кътниците. Вълкът, който се храни с месна храна, има един характер; овцата, която се храни с растителна храна, има друг характер.

Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер.

Каква работа върши вълкът? Носи овцете на врата си.

Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му.

Когато яде овца, вълкът се радва, че има какво да си хапне. Вълкът има ум, но не мисли. Ако вълкът си позволи да нападне една овца и да я изяде, считат, че това е престъпление. Защо човек има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкът няма право? Ще кажете, че вълкът постъпва по-жестоко с тях.

Запример някой казва за някого: Аз мисля, че този човек бил ангел, а той бил цял дявол. – Питам, какво знание е това, да не можете да различите един вълк от едно агне? Вълкът и овцата не са едно и също нещо. Вълкът има нокти, а овцата няма никакви нокти.

Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи.

Не зная от колко хиляди години, вълкът изменил ли се е? Може би да има нещо изменено, да дави по-малко овце, отколкото едно време. Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце да дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно вълкът по-малко овце дави от немай-къде. Вълкът се ражда лош.

От хиляди години вълкът е един и същ в проявите си.

Какво ще направи вълкът, като срещне овцата? Той ще я пита откъде иде, къде отива, как се казва и неусетно ще я нападне и изяде.

Има известни песни за вълците – като ги запееш, вълкът не те напада.

Като им запееш, вълкът не те напада. И вълкът има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства.

Вълкът по някой път минава за добър. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." Вълкът може да каже, че онова агне се ражда заради него. Вълкът мисли така.

Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?“ „Че миналата година още не бях родено.

Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и вълкът ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално. Вълкът казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. Вълкът разбира само едната страна на въпроса.

Вълкът се оплаквал, че не му върви. Вълкът е чрезмерно разрушителен. Вълкът е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък вълкът на крайно разрушителен егоизъм.

Вълкът и лъвът се различават кардинално. Вълкът мисли дълбоко. Вълкът е от съвсем друга епоха, той принадлежи към една сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато Сатурн е царувал. Вълкът е подозрителен, той критикува, той е като философите. Сега аз виждам, че можете да направите едно възражение, да кажете: Вълкът може ли да мисли? – Мисли, разбира се. Ще кажете, че вълкът не мисли. – Не е така, мисли вълкът.

Аз ви привеждам примера, за да видите, че и вълкът може да каже същото.

Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе.

Някои братя взели някоя сестра, какво има? Вълкът взел агнето.

Ако вълкът може да възпитава децата си добре, че ти ли не можеш да ги възпиташ? Аз вярвам във възпитанието на човека.

В какво седи разликата? Ако вълкът изяде една овца навреме, тя е светица. Ако вълкът изяде овцата не навреме и ако овцата опасе тревата не навреме, и двамата са грешници.

По някой път вълкът може да изяде овцата, но природата ни най-малко не създала овцата да я яде вълкът.

И вълкът, колкото и да го възпитаваш, като го оставиш свободен, ще си върви по своему, винаги ще върши онова, което е заложено.

При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това.

Запример. маймуните убиват ли едно животно за да го изядат, както тигърът, лъвът, вълкът, хване едно животно, разкъса го, изяде го? При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите животни, после са се научили.

И тъй, ако си свързан с Бога и постоянно го държиш в съзнанието си, и вълкът, и мечката, и тигърът ще дойдат пред нозете ти, ще те погледнат, без да ти причинят някаква пакост.

Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца.

Когато вълкът гладува и не може да си намери храна, той знае на кои дървета корените са сладки, отива, разравя ги и яде. Тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава те не бяха животни, както са сега.

Когато вълкът гладува, че не може да намери месо, той знае на кои дървета корените са сладки и отива да разравя сладките корени и ги яде. Някои форми на животните, тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава не бяха такива животни, различаваха се.

Отрицателните прояви в живота на човека, това е вълкът, вълчият характер. Омразата е вълкът в човешкият живот. Какво прави вълкът? – Души овцете. Значи, вълкът представя смъртта, а овцата – животът. Когато нападне овцата, вълкът живее, а тя умира. Какво трябва да се прави, за да не умира овцата? – Вълкът не трябва да напада и яде овцете. Ако не яде овце, вълкът ще умре. Ако яде овце, вълкът ще живее, а те ще умират. Кое положение е за предпочитане: вълкът ли да живее, или овцата? Какво виждаме днес в органическия и в психическия живот на човека? – Ние виждаме, че навсякъде овцата става жертва на вълка. Без да мисли много, човек жертвува своите възвишени идеи, своите красиви мисли и чувства – своите овце, на вълците в себе си. – Какво да правим, когато и вълкът трябва да живее? – Това е несправедливо.

Една овца вълкът удавил.

И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват. Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.

Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите. Като яде овцата, вълкът се удоволствува.

Когато вълкът хване една овца, той усеща една приятност - топлата кръв, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява един живот на много голямо страдание. Защо у вас е така? Защо вълкът яде овцата? Разрешете този въпрос вътре у себе си.

Не да вярваш, че вълкът може да стане една овца. Някой път и вълкът е момент на моето съзнание.

Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.

Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина.

Ти, вълкът, колкото и да го възпитаваш, ще си остане вълк. Само, тази овца ще мине в по-висока форма и вълкът ще мине в по-висока форма. Писанието предвижда тези неща и казва, че вълкът и овцата ще живеят заедно на Земята, няма да си правят никакво зло, но всичко трябва да се измени.

Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си.

След като човек е живял 60 години на земята и през всичкото време е ял и пил, какво особено е спечелил? – Каквото е придобил вълкът. Понеже вълкът обича да се ползва от живота на другите, както паразитите, затова самите паразити не го обичат и бягат от него.

Питам: 60 години след като яде човек, в края на краищата какъв баланс ще има? Като се завърши земният ви живот, какво ще придобиете? Какво е придобил вълкът? Той след като е живял 25 години, одерат му кожата. Та вълкът може да не яде.

Овцата ще бъде нещастна и в края на краищата какво ще стане с нея? – Вълкът ще я изяде, после ще изяде и втора, и трета, и четвърта.

Когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява във вълка.

То е едно Божествено чувство, трябва да се развие благородно, защото, ако не се развие, човек може да стане както е станал вълкът. Защо е станал вълк? Отишъл едно време вълкът при овцете и казва: „Господарят е страшно страшен изедник. В Божественият език има една дума – като кажеш „братко“ на вълка, веднага ще ти проговори вълкът.

Мислите ли, че вълкът, като хване кравата за краката и я повлича, я обича? И това не е любов.

Какво ще учите овцата да яде месо и вълкът да пасе трева? Не разрешавайте тези въпроси.

Овцата, като дойде вълкът при нея казва: „Аз с това се храня, не може повече да ти дам“. Казвам: Къде сега седи погрешката? Погрешката на овцата седи в това, че тя иска да превърне вълкът в овца. Вълкът, той не чака тя да стане на трева, той е по-практичен, като хване овцата казва: „Още сега ще те изям, преди да си станала на каквото и да е, такава каквато си много си ми угодна“. Вълкът казва: „Както те е направила природата, Господ както те е създал, добре те е направил“. Сега аз констатирам факти такива, каквито са при сегашните условия, без да вземам под внимание, какви са далечните причини: Защо овцата станала овца и защо вълкът станал вълк, защо таралежът станал таралеж, от добро желание ли станал или от неволя станал таралеж, защо турил тия бодли да ги носи.

Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при вълка, ще измени ли храната си? Ако вълкът попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна? – Нито вълкът ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на вълка.

Вълкът е друга щастлива страница от живота на човека.

Запример, вълкът ще влезе в една заградена кошара, не му е позволено да влиза; но и овцата ще влезне в нивата, ще пасе. Вълкът ще разруши организмът на овцата, който мъчно се поправя. Вълкът и той е дошъл, кога се е явил вълкът? Той се явил в едно време, когато тревопасните се размножили много, че светът се е застрашавал от много размножаване, та месоядните животни се явили да държат равновесие.

Вълкът върши престъпление, защото отваря устата си и изяжда овцата.

Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Вълкът не рита, но той хапе.

Какво има като задебелее вратът? Попитали вълкът, защо му е дебел врата? Казал: „Защото сам си гледам работата“.

Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. Вълкът като дойде и той задигнал.

Нима като дойде вълкът при вас, няма да знаете, че е вълк? Нима лисицата като дойде при вас, няма да знаете, че е лисица? Нима паякът като дойде при вас, няма да знаете, че е паяк? Нима мухата като дойде при вас, няма да знаете, че е муха? Нима змията като дойде при вас, няма да знаете, че е змията? Добрият човек носи своя осанка.

Вълкът се движи с 48 километра в час, леопардът – със 110 километра, хвъркатата риба се движи с 56 километра в час.

Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.

И вълкът даже няма причини да се оплаква.

Когато вълкът влезе в стадото, най-хубавата овца ще намери. Вълкът никога не яде мършава овца.

Например, ако ви дадат темата: „Защо вълкът е станал месоядец“, какво ще пишете? Той е станал месоядец от немай къде.

Има един анекдот: Веднъж вълкът отишъл да дава съвет на два коча, които се борили. Вълкът ще им каже кой за коя ще се жени.

Овцата постъпва по един начин, вълкът постъпва по друг начин, но по отношение характера, вълкът постъпва точно тъй, както овцата. Вълкът дойде по същия начин, хване овцата и не я пита, дали ѝ е приятно или не. Но от двамата, от вълка и от овцата, кой е по-умен? Овцата е по-умна в морално отношение, а пък в егоистично отношение вълкът е по-умен. Вълкът е по-умен за себе си, понеже той ще иде отнякъде да донесе някое агънце, ще донесе на децата си, донесе яденето и го сложи. Вълкът всичко дава и на ръка продава. Вълкът е битпазарджия, на дребно продава и на старо продава.

Тигърът обича повече своите тигърчета, вълкът – своите вълчета, овцата – своите агнета и т.н. Вълкът казва: „Писано е в Божия закон, че трябва да обичаш децата си и аз ги обичам, прилагам закона.“ Сега и хората поставят един морал в света, който не съществува никъде, вследствие на което, за оправдание, казват, че великият морал е още непостижим.

Че мислите ли вие, като ядете месце, че вашите разбирания не са нечисти? Каква е разликата между един вълк и вас тогава? Вълкът, като хване една овца, не я коли, а като е жива още, той я тегли и къса на парчета и яде.

Докато вълкът боледува, овцете са щастливи. Щом вълкът оздравее, овцете стават нещастни. Кой е по-силен: овцата или вълкът? Овцата е по-силна, защото, като къса месото ѝ, тя не се защитава.

Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал.

Вълкът е много умен.

Казвате: „Възможно ли е това? Възможно ли е вълкът да стане овца?“ Как ще обясните тогава стиха, в който се казва, че има вълци, облечени в овчи кожи? Значи вълкът е турил на гърба си овча кожа да се покаже, че е овца. Колкото е възможно да се тури овча кожа на един вълк, толкова е възможно вълкът да придобие характера на една овца.

Но Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне и да заколи.“ Вълкът, когато открадне някоя овца, ще я разкъса.

Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни понякой път.

Питам: Вълкът, който лишава овцата от нейния живот, от една възможност, къде е овцата? Изяде я вълкът. Казвате: „Ние знаем, че вълкът изяде овцата.“ Той само формата разрушил, лишил овцата от нейната форма, но не съумял да преобрази овчия живот, да го направи да мяза на вълчия живот.

Ако попитат вълка „С какво те нахраниха?“, вълкът ще каже: С агне.

Чакай да взема една цепеница,че и аз да го ударя поне веднъж.“ Като се засилил, вълкът проговорил: „Слушай, не ме удряй, че знаеш ли какво мога да ти направя!“ Казвам на брата: „Защо трябваше да се засилваш и ти да го биеш? Онези двамата достатъчно го бият. Злото, вълкът е вързан вече.

Вълкът отишъл и направил така, но опашката му замръзнала. Вълкът се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми. И седнала лисицата на гърба на вълка и казала: Бит небита носи. – И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: Бит небита носи. – Вълкът попитал: Какво говориш? Лисицата отговорила: Казвам: Небитият бития носи.

Каквито и да сте днес, един ден ще станете като мене.“ Като дойдат вълкът, мечката, овцата, на всички казва: „Каквито да сте днес, един ден ще станете като мене.“ Овцата минава за кротка, за добра, но и тя има много още да се усъвършенства. Като я нападне вълкът, той мисли, че тя се жертва за него.

Вълкът е доста музикален.

Вълкът взема една овца на гърба си и заминава.

Вълкът отподире го гони и то реве. Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу вълка и да реве и вълкът ще се спре.

Когато вълкът умре, че от него направят баница – израсне трева дето е умрял, то овцата, като отиде там, казва: Чакай да го изям този, който едно време ме е ял! И много сладка е тая трева. Но ако една овца умре и на мястото ѝ изникне трева, вълкът казва: Не ям! Та някои от вас има, които сте овци – вълци не ядете. А ако отиде вълкът и помирише баницата, направена от овца – тревата, той казва: Аз се отказвам да ям овце. Вълкът е на кривата страна, когато не яде баница от овца, а пък яде овце.

Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали.

Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците.

Едно време вълкът ходил да примирява два коча, които се борили. Казват: „Чакайте!“ Но те като се засилили и го ударили в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне вълкът казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България. Вълкът, след като изял овцата, ако изяде хиляди овце, един ден, той ще стане овца.

Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.

Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще направи вълкът, като изяде всички овце и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за всичките нещастия.

Че вълкът го няма, къде е вълкът? Като казал, той само разклатил въздуха.

Казвате: „Апетит има.“ Вълкът, който изяде една овца, овцата, която изяде тревата, все апетит имат.

Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Ние сега, по някой път мислим, че вълкът не е свободен, не е толкоз умен.

И вълкът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много ниска температура, не бих я нападал. Вълкът напада главно овцете. Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? Каквито опити да правите, вълкът не може да се възпита. Като се храни с овце, той ще придобие техния характер и някога, в далечното бъдеще вълкът ще стане овца. Като слушате да се говори, че вълкът може да стане овца, това ви се вижда невъзможна, противоречиво.

И вълкът, като замръзне, светия става. Какво трябва да яде вълкът? Ако тази овца имаше 500 градуса топлина, би ли я ял вълкът? Понеже овцата има температура близо до човешката, 37 градуса, вълкът я яде.