Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна

Времето е близо за Царството Божие.

Времето е близо за Царството Божие.

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне.

В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

Времето е близо и при вратата на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви обичам Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.

Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея.

И защо? Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно.

Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения.

И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.

Той ще достави всичко на времето си.

При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им.

Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир.

Християнството дойде на времето си, за да избави хората и да ги научи как трябва да изкупят греховете си.

Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно.

Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Времето-— ясно навсякъде, но атмосферата — някак омарна, като че ли слънцето прониква през мъгла, която не само че не се вижда, но не се съглеждат и облаци. Времето е отлично — ясно навсякъде, тихо и приятно. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“

И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето – тихо и много приятно.

Днес времето беше ясно и тихо. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.

А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.

Времето намръщено и дъждовито. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно.

Някого например времето не го предразполагало и пр., но това показва, че вие не сте в хармония с него, че сте извън Божиите закони и не сте в съгласие с тях. За да не оказва времето влияние върху вашата душа, вие трябва да влезете в хармония с Бога.

Сега му е времето, нека всички покажете набраното с векове.

Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа.

В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден.

При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Сутринта времето бе студено и облачно. Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. А за времето сега не можете да знаете – като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото геройство, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъде едно стадо и един пастир. Времето е тихо и ясно. Времето е отлично. Времето – отлично. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат. Времето беше малко облачно, но тихо и топло. В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!" И питам дявола, какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни. Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Самият събор показва, дали ще воюва или не: времето през всичкото време на Събора беше хубаво, с изключение изначало, но то е нищо – то не предвещава война. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло.

Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Времето през всичките дни беше хубаво, с изключение малко в началото, но то е нищо.

И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. Във времето на българското робство, в епохата на еничарите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет.

Кои са бесният, слепият и немият? Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христа.

Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания, в нищото съществува времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие; в пространството действа светлината и топлината.

Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч.

За да изтълкува някой едно пророчество, той трябва да се върне назад във времето, когато пророкът е изказал това пророчество по известни формули, да разбере какво е искал да каже.

Наскоро един приятел ми разказваше как той с течение на времето е можал да различава от 50 метра разстояние най-дребните пеперудки, които, даже да сте до тях, мъчно се съзират.

Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.

Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект.

Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма.

Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа.

Трябва да се запитаме как трябва да се възпитават нашите поколения, какви трябва да бъдат нашите бъдещи съдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и прочее. – „Времето, казват, ще ги създаде“ – но времето не пита: „Какво искате да създам за вас?“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото?“, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота?“ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено?“ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота.

По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Някои отнасят този разказ към времето на Соломона, но тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора.

Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане, но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл.

И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш?“ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен.

При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К. Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. Чорбаджиев): И времето е форма.'' (Учителя): И времето, и пространството е форма. Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. ''Времето през този ден беше ясно, тихо и топло''.

По времето на един от турските султани се навъдили много дембели*.

Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания.

Казвам: Ако е дошло времето му, нека си върви.

Казвам: ако е дошло времето му, нека си върви.

Христос знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже.

Но Христос разбираше, че сега е времето.

Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид.

Какво представя Халял-Каза? Тя е човешката душа, а хората около нея са камъни, които чакат времето на своето възкресение.

Някои твърдят, че не му е времето. Не зная дали му е времето, но когато цветята цъфтят и ухаят, време му е.

После и Галилейското езеро не е толкова голямо, то е едно от обикновените езера, но във времето на Христа е било едно от най-големите. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша!” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш!” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог?” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства. Но наближава времето, когато един ден за всяка казана от вас дума ще ви съди Господ.

Не, две съединения се образуват: първото съединение е мъжът на първо място, а жената на второ, според времето на тяхното слизане на земята.

Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват.

Както въ врѣмето на Христа нѣкои се сѫблазниха, така и днесъ хората се сѫблазнѣватъ.

Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето?“ – Да, сега му е врѣмето.

За нас не важи времето, а резултатите.

Понякога искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска дрехи като на батко си, но още не му е времето.

И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ.

Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието.

Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието.

Между съвременниците ни от 20-ти век и ония от времето, когато Христос дойде на Земята, има твърде голямо подобие.

Защото като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор – сами да изберете да бъдете добри.

Такива мисли да няма! Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като го разделите на отделни графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези състояния на времето са добри. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно – Бог го пречиства и нивите ще родят повече.” Ще гледате всичко това да приложите.

Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи.

Това, което Яковъ видѣ на врѣмето си, се отнася до сегашно врѣме. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели?“ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ.

Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки философъ, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ.

Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.

Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане.

Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя.

Какво правят повечето хора? Като се събудят, погледнат навън и ако видят, че има вятър, а небето е облачно, казват: Лошо е времето, не е още за ставане. Не, благодарете за времето, каквото и да е то и кажете: Хубав е денят.

Слънцето казва: „Деца, Отецъ ми, Който ме е направилъ, ме праща да ви дамъ Неговото благословение и затова слушайте баща си.“ На този добъръ слуга, на Слънцето ние да кажемъ: „Много сме благодарни за това писмо, за това послание, което ни носишъ, носи много здраве на Баща ни и кажи, че ние ще се постараемъ да възстановимъ онази хармония, която развалихме.“ А ние, като ставаме, казваме: „Е, колко е мрачно днесъ врѣмето, колко лошо настроение имамъ, не ми се работи!“ Хубаво е това врѣме и вие благодарете на Бога и за него.

Миналото е отживяло времето си.

Ще кажете за ваше оправдание: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки.

Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето.

По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав.

Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ.

Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.

Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето.

Имате нула - то представлява вечността, а още и времето.

Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казах си: „Този дъжд показва, че на жените не им върви.” Но, гледам, днес времето се поправи – това показва, че и на жените се отпуща кредит.

Понеже на времето си магарето каза Истината, днес само го бият; конят не каза Истината, затова ходи с господаря си на война и там го обстрелват.

Понеже на времето си магарето каза истината, днесъ само го биятъ; коньтъ не каза истината, затова ходи съ господаря си на война и тамъ го обстрелвать.

Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони. Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали. Как можа Христос на времето си да нахрани петхиляден народ с пет хляба? Невъзможното за човека е възможно за Бога.

Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. Какъ можа Христосъ на времето си да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.

На времето си старите дрехи са били на мястото си, но днес са тесни и неудобни. Долу старите идеи! Те отживяха времето си.

На времето си старитѣ дрехи сѫ били на мѣстото си, но днесъ сѫ тѣсни и неудобни. Долу старитѣ идеи! Тѣ отживѣха времето си.

Това е законът на превръщането, с който е работил Христос на времето си. Ако днес употребявате по три дена за сватба, ще кажете, че сте изгубили времето си. Те казват, че времето е пари. Ако мерите времето със злато, нищо не губите, особено, когато човек знае как да използва златото. Господ казва: „България ще бъде благословена!" Времето ще покаже Истина ли говоря, или не.

Това е законътъ на превръщането, съ който работилъ Христосъ на времето си. Ако днесъ употрѣбявате по три деня за сватба, ще кажете, че сте изгубили времето си. Тѣ казватъ, че времето е пари. Ако мѣрите времето съ злато, нищо не губите, особено, когато човѣкъ знае, какъ да използува златото. Господъ казва: България ще бѫде благословена! Времето ще покаже, истина ли говоря, или не.

От времето, когато е написана Библията, досега са изминали осем хиляди години.

Отъ времето, когато е написана Библията, досега се изминали осемь хиляди години.

През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.

Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.

През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята.

Презъ времето на своето игуменство той следѣлъ строго за реда и службитѣ въ монастира. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята.

Това показва, че и на времето си, и днес не всички хора разбират учението на Христа.

Това показва, че и на времето си, и днесъ не всички хора разбиратъ учението на Христа.

Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен. През времето, докато момата влизала и излизала от стаята, за да поправи погрешката си, възлюбеният й казал на приятеля: „Виждаш ли какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакост й причиних, но тя не каза думичка; напротив, взе погрешката върху себе си, за да ме освободи от отговорност."

Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.

В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Ще кажете, че старите са изживели времето си.

Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по-студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си.

Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо.

Днесъ е хубаво времето, за нѣколко часа, но неочаквано завали дъждъ и градъ, и отъ хубавитѣ и скѫпи дрехи нѣма да остане нищо.

Времето на бал маске е отживяло века си.

Времето на балъ маске е отживѣло вѣка си.

Началствата - става дума за йерархията Начала или Архаи, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на времето, състоянието и такта.

Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.

Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени.

Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и, за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая.

Втората епоха е отъ времето на втория човѣкъ, направенъ отъ пръстъ и, за непослушание, изгоненъ отъ рая. Третата епоха е времето на сегашното човѣчество, когато човѣкъ се доби вънъ отъ рая.

Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си.

Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването й. Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце. Има време, когато човек трябва да прояви силата си, няма защо да смесва времето. Времето за Любовта е едно, за Мъдростта – друго, за Силата – трето. Дошло е времето, когато всички хора трябва да излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите крини, пълни с жито, земеделците със своите рала.

Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.

Това може да стане през времето от първия до деветия месец.

Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на земята. Заличете стария надпис: “Човек за човека е вълк.” Това е стара философия, която изживя времето си.

Не е далечъ времето, когато Христосъ ще дойде на земята. Това е стара философия, която изживѣ времето си.

Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване.

Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.

Той не иска да губи времето си с него. През времето на своята бременност, тя е пазила детето си като зеница на своето око. Прелетните птици схващат по инстинкт времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват. След буря иде хубаво време, а след ясен ден често времето се разваля и изненадва човека.

Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. Какво ще правят останалите? Вие очаквате невъзможни неща и губите времето си. За мнозина Христовото учение е старо, отживяло времето си.

Времето разкрива човека най-добре и го определя в категорията на добрите, или на лошите. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже, какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе.

И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол.

Не е дошло още времето й да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. „Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен.“ Да бъдеш кротък и смирен, значи, да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота.

Докато е на земята и живее според земните закони, човек все бърза да свърши работата си по-скоро, да не губи времето си.

Питате: Нима земята днес не се движи? – Движи се, но така, както се е движела във времето, когато е направила сто милиона обръщения.

Питате: „Нима земята днес не се движи?" Движи се, но така, както се е движила във времето, когато е направила сто милиона обръщения.

Лекарите казват, че те полека-лека ще излязат, но развали ли се времето, болките се явяват.

За някои не е дошло още времето. Те ще чакат времето на своето излюпване.

Едни може да се изменят веднага, защото за тях е дошло времето, и ако продължават да живеят така, ще ги отнесе някоя катастрофа. А други не могат да се изменят, защото не им е дошло времето. Вашето положение прилича на това на някой затворник, който, във времето, което прекарва в затвора, много пъти припада, но все го свестяват, за да го обесят един ден, според както е присъдата му.

Но във времето на Константин Велики се даде право на християните да турят ред и порядък в света. Според мене, общественото мнение се променя, както времето: лятно време едно, зимно време друго.

Но във времето на Константин Велики се даде право на християните да турят ред и порядък в света. Според мене общественото мнение се променя, както времето: лятно време - едно, зимно време - друго.

Това време е само една приятна разходка за човешкия дух, защото времето и пространството имат отношение към ограничения живот. Когато чакате вашия възлюблен, времето тече много бавно, но когато чакате определения час, за да ви обесят, той дохожда много скоро. Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето.

Така отговориха учените хора във времето на Христа, но днес вие не трябва така да отговаряте.

Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има! Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Ще следите по часовник времето, когато е дошла добрата или лоша мисъл, или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. Затова ще се върнете две хиляди години назад във времето, за да си представите сватбата, на която е присъствал Христос с учениците си.

Съвременните хора аз ги уподобявам (ще ме извините за сравнението) на следното: един учен, умопобъркан човек, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около петдесет умопобъркани.

То е ново само за времето, през което се проявява. Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й.

Така и Господ, според времето и работата, сменя Учителите.

Кой не се е изненадвал от студеното и лошо време? Излиза на разходка пременен, добре облечен, но завали дъжд, времето се изстуди, и той започва да трепери. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето.

Кой не се е изненадал от студеното и лошо време? Излиза на разходка пременен, добре облечен, но завали дъжд, времето се изстуди и той започва да трепери. Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде." Оправи се времето.

И те казват като евреите: Не е дошло още времето на това учение. Казвам: Времето е дошло. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно.

И те казват като евреите: „Не е дошло още времето на това учение." Казвам: времето е дошло. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно.

Защото времето се познава по посоката на движението. Аз не разисквам философски какво е времето в самата си същина, но казвам: Времето е един фактор, който определя самото движение, насоката на вашия живот. Ако почнат да говорят изведнъж двамата, съдията ще им каже: „Чакайте!“ Единият, значи, ще определя времето, другият енергията. А пък аз ви казвам: „Излезте от този затвор!“ Някои ще кажат: „Не му е дошло времето“, и предпочитат да живеят с хиляди години в затвора.

Следователно, започнеш ли да погрозняваш, не чакай времето да станеш свинар, нито да те погребат и опяват, но започни да мислиш право, докато разрешиш въпроса си разумно. Той платил с живота си, а те дават малко, само част от времето и от труда си.

Който пести времето си, а иждивява повече енергия, той лесно намира затвора. В това отношение, законът на необходимостта не е нищо друго, освен часовник с махало, което всеки момент определя времето на човешката карма. Според мене, старата философия е отживяла времето си. Днес времето е мъгливо, но от вас зависи да се оправи. – Как ще стане това? – Достатъчно е да повдигнете мисълта си, да се свържете с мисълта на живия Господ, за да изгрее слънцето и да се оправи времето. – Докажи това! – За да ви го докажа, нужни са часове, през което време вие ще измръзнете – вън е студено и мъгливо. Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат към времето, когато са били създадени по образ и подобие на Бога. Казвате: Не е дошло още времето на новото учение. Според мене, мина времето на злото.

Този младеж прави своите уравнения, като иждивява енергията си, а пести времето си. А всеки, който пести времето си, той намира затвора. Хора, които отиват наляво, аз ги наричам песимисти, а тези, които отиват надясно - оптимисти, но и едните, и другите са махала, които определят времето на тази човешка карма. Времето показва дванайсет часа, а него го няма още. Днес времето е мъгливо, което зависи от нашата карма, но може да направим един опит да го подобрим. Но тяхно е сега времето, бедните идат в света. Не, времето на злото мина.

Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използуват, то дава своето, т. е. то изменя хората. Иначе, времето не изменя хората. И сегашните християни не са използували времето от идването на Христа до днес Те не се различават много от светските хора. Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които, покрай театри и концерти, мислят за ядене и пиене. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добре.

Такива са и бедните, каквито са били през времето на Христа. Времето не изменя хората, тоест изменя ги само тогава, когато в него се крият живи или съзнателни условия, които ние може да използваме.

Когато слугата изпълни всичко, каквото господарят му заповяда, той има търпение да дочака времето, когато господарят му ще дойде – и с радост очаква това време. Някой казва: Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му? Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали! Измийте краката на един просяк.

Когато слугата изпълни всичко, каквото господарят му заповяда, той има търпение да дочака времето, когато господарят му ще дойде, и с радост очаква това време. Някой казва: „Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му!" Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали.

Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.

Вярата обхваща времето, а надеждата - резултатите, които изтичат от Тези две сили. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата - пространството, а от надеждата - всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.

Питам: На кого искате да угаждате? – На обществото. – На кое общество? – На свещениците. – На кои свещеници? – Ако е въпрос за истински човеци, де са те? И Диоген, на времето си, ги търсеше със запалена свещ, дано ги намери. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте.

На кои свещеници? Ако е въпрос за истински човеци, де са те? И Диоген на времето си ги търсеше със запалена свещ, дано ги намери. Аз казвам: наближило е времето, извадете ралото и сейте.

Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. Който се съмнява, няма да успее и затова, по-добре нека да не си губи времето.

Казал бих: “Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз.” И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1000 лв. и всички казват: “Времето изисква това.” Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева. Времето изисква това! И днес ние се намираме в едно противоречие.

И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението *, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното.

Като се нахранили, чорбаджията му казал: Слушай, ефенди, времето скоро ще се развали. Веднага времето се застудило. След това той срещнал техния ходжа и го запитал: Знаеш ли, кога се разваля времето? – Не зная. – Чудно нещо, свинята на чорбаджията знае това, а ти не знаеш. И ходжата не вярва, че времето може да се предсказва, но свинята го предсказва. Не само свинята предсказва времето, но и паякът, и пчелата.

Турчинът му заклал една кокошка, приел го добре, но по едно време му казва: „Бързай по-скоро да си отидеш, че времето ще се развали, голям студ ще има. Кадията го послушва, отива си, и наистина времето след него се развалило. Кадията отива при ходжата и го запитва: „Знаеш ли кога ще се развали времето?" „Отде ще зная?" „На попа свинята знае кога ще се развали времето, а ти не знаеш. Не само свинята предсказва времето, но и паякът го предсказва. И пчелите предсказват кога ще се развали времето.

В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството. Какво са всъщност пространството и времето, ние ги определяме по техните проявления. Пространството е място за великите светове, а времето определя най-малкото движение на живота.

Но, от друга страна, това е по-добре за вас, защото иначе не бихте знаели как да употребите времето си. Времето само по себе си не лекува нещата – времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим. Всичко това ви предстои да го развивате, и то според времето, което имате на разположение. Ако сме в положението на гъсеници, колкото много и листа да изядем, не ще можем да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период.

Следователно, детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на земята се изменят и то бъде готово за новия живот. Значи, във времето на Йоана, когато ставали тези събития, бялата раса, т.е. петата раса на човечеството, се мъчела да роди. И на времето, и до днес, змеят се мъчи да задуши детето на раждащата. Колко пъти, този змей, е пречел на вашите добри желания да се повдигнете или да повдигнете някого! Той казва: Не му е времето сега. Кога ще ви го изпратят? Наближава времето, когато вашето дете ще дойде на земята.

Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ И намираме причини за извинение. Вижте какво показва днес времето.

От времето на Христа, човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре, към Бога.

Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Времето минава, обяд наближава, и двамата се поглеждат, кой кого ще угости.

Дали е вярно това, или не, времето ще покаже. Дошло ли е времето вече? Готови ли сме за това? Имаме ли достатъчно знания? Можем ли да издържим изпита си? Какво ще стане с нас, ако пропаднем? Какво ще каже общественото мнение за това? – Не е въпрос, какво ще кажат другите.

Времето вървяло, той отивал и се връщал от министерството, без резултат.

Правата линия е законът за спестяване пространството и времето, в което живеем, а от там да спестим енергия.

От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. Три часа преди да се развали времето, пчелите предчувстват това и бързат да се скрият в кошера си. Много учени не могат да предскажат точно, кога ще се развали времето. Пчелите щяха да предвидят развалянето на времето и нямаше да преживеят тази изненада. – Защо хората се изненадват? – Защото не познават законите на разумната природа. Казваш им, че времето ще се развали, а те отговарят: Може и да се оправи. Времето трябва да бъде и сухо, и дъждовно, т.е. и добро, и лошо. Не е лошо,че времето се променя, но всяка промяна трябва да се използва разумно.

Времето определя цената на нещата. До времето на Христа новата светлина не беше проникнала още в човешкия ум. Всички, които бяха готови, още във времето на Христа, да запалят свещиците си, станаха на краката си и оживяха.

Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Аз ви казвам да не мислите, че не е дошло времето. По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота.

Сега е времето, когато хората ще се обръщат от стари материалисти в добри хора.

Такива с течение на времето ще загубят дарбата си.

Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, да може да използуваме времето.

Времето може да бъде така ясно и хубаво до вечерта, но направите ли през деня някой грях, с това огорчавате вашия Господ и небето още до вечерта се заоблачава, Господ скрива лицето Си от вас и вие усещате една промяна вътре в душата си.

Де е учил Христос да има войни, да се бием или да се молим за война да помага Бог на едната или на другата от воюващите страни? Преди хиляда - две хиляди години това нещо имаше смисъл, но сега вече е отживяло времето си. Дали вие ще изсмучете моята, това е друг въпрос, това времето ще покаже. Какво е днес времето? - Хубаво, ясно и топло; слънцето грее отлично.

На този свят хората започват да работят само тогава, когато времето се стопли. Но щом времето се стопли и вятърът започва да духа.

Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си.

Някои казват: „Това е било отдавна, Духът е слизал само веднъж.“ Питам: Слънцето само веднъж ли изгрява, само веднъж ли залязва? То е изгрявало и залязвало милиони и милиарди пъти, но вие, като не разбирате Божия Закон, казвате, че слизането на Духа е станало в далечните времена на миналото, във времето на апостолите.

Никога не трябва да отлагаме и да казваме: „Хайде днес да се поуредим, че занапред ще живеем по Бога.“ Трябва веднага да се изпълни законът, за да живеем в името на Бога, защото за мнозина времето е дошло, да почнат да работят в името на Бога.

Времето е студено, защото ние сме грешници.

Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълни я, без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя. Времето не прави хората по-умни. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен.

Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Видите ли времето днес колко е хубаво? Господ ви казва: „Така ще бъде в душата на всекиго, който доброволно изпълни волята Божия.“ Като излезете навън и погледнете небето колко е хубаво днес, с това Господ ви казва, че това, което ви се каза, е право.

Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха.

Ако не сте на 21 години, не е още дошло времето да го изпълните.

Та и мнозина от вас, ако идете тук, да бъдете галени, просто ще изгубите времето си и нищо няма да се научите. Така и за тези, които искат да следват Божественото училище, трябва ли да напуснат родителите си? Не, а само ще трябва да посветят времето си за придобивание на Божественото знание.

Фламарион изчислява, че 29 стотинки от времето на Христа, сметнати със сложна лихва, дават число с 39 цифри, които, ако са дълг, ще се изплатят в 9000 години със злато от топка голяма като Земята, която пада всеки 9 минути.

Всеки въпрос ще се разреши на времето си.

Сегашните закони са били добри за времето си, но са отживели.

Тези братя са: серафимите – братя на Любовта; херувимите – братя на хармонията; престолите — на волята; господствата – на радостта, интелигентността; силите – на движението и растенето; властите – братя на външните форми, изкуството; началствата – братя на времето, състоянието и такта; архангелите – на топлината и огъня; ангелите — носителите на живота и растителността, които приготовляват живота.

Тези братя са серафимите - братя на любовта; херувимите - братя на хармонията; престолите - на волята; господствата - на радостта, интелигентността; силите - на движението и растенето; властите - братя на външните форми, изкуството; началствата - братя на времето, състоянието и такта; архангелите - на топлината огъня; ангелите - носители на живота и растителността, те приготовляват живота.

Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. Времето е израз на истината. Лъжата всякога съкращава времето. Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота.

Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата, вярата обема времето, а времето е процес на божествения разум, то е такт на божествената хармония. Времето е израз на истината. дето няма Време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Днес времето е ясно, свидетел на това, че, ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. Приложете сега вярата и любовта, тя започва с времето, а времето е такт на божията хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота.

В тоя смисъл духовният свят е пространствен, само че времето и пространството в него не са както тия във физическия свят.

Нѣкой пѫть искате да се проявите, да обичате нѣкого, но казвате: „Врѣмето не позволява това, а може и той да ме излъже.“ Нима любовьта трѣбва да се страхува отъ лъжата? – Не. Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врѣмена.“ Мене ме радва врѣмето, радватъ ме дългитѣ срокове. Врѣмето и пространството, това сѫ Божествени закони. И тъй, духовниятъ свѣтъ не е безпространственъ, а е пространственъ и по врѣме и по пространство, само че врѣмето и пространството въ него не сѫ като нашето врѣме и пространство.

Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.

Врѣмето било тежко, задушно.

На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.

Този родъ ученици въ врѣмето на Христа бѣха малко, но сега се наплодиха.

Като казвам, че трябва да се живее разумно, старите казват: „Ние отживяхме времето си. Всички идеи, които занимават сегашното човечество, са стари, отживели времето си. Който ме види как наблюдавам тая игра, ще си каже: „Заслужава ли човек да си губи времето с играта на тия бубулечици?“ Понякога и хората – мъже и жени, си правят такива топчици от нечистотиите по пътя и си играят. Като дойде времето, ще изпълним Божията воля. – Това не е готовност.

Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность.

И сега се повтаря времето на Седрах, Мисах и Авденаго.

Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.

И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Мина времето на обикновените неща.

Четете вѣстницитѣ, четете литературата, ще видите, че се намираме въ врѣмето на римската епоха.

Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна! Не чакайте да дойде времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да дойде Любовта отвън. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа.

Не чакайте врѣмето, не чакайте еволюцията, не очаквайте любовьта, да дойде отвънка, а отвѫтрѣ да заживѣе и тогава ще бѫдете красиви. И сега страданията сѫ много по-тежки, отколкото въ врѣмето на Христа.

Гробовете, за които се говори, това са ония затворени души, които от години чакат времето на своето възкресение.

Сега, да се върнем към времето на първите хора, които са имали здрави тела и здрави органи.

Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето. Ангелът, който седи на часовника на времето, по движението на часовата стрелка определя човешките мисли като добри или лоши. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва!“ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето!“ – Не знаеш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.

И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Ще кажете: „Дали му е врѣмето?“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата.

Ще ви приведа един пример от края на сребърния период на човечеството, от времето на Елмарите. Погледнах едно дърво и казах: В 1911 година времето е било също така влажно, както тази година. – Отде позна? – От дървото. Ако в ума ви влезе една лъжлива мисъл, в сърцето – едно лъжливо чувство, и във волята – лъжлива постъпка, изхвърлете ги навън по всички правила на окултната наука. – Кога се явила тази мисъл в ума ви? Както по дървото се познава какво е било времето всяка година, така и по особени свои прояви човек познава кога се родила известна мисъл в неговия ум.

Ще ви приведа единъ примѣръ, който се случилъ къмъ края на сребърния периодъ на човѣшкия животъ въ врѣмето на алмаритѣ.

Други казват: „Защо не сме живели във времето на Христа и ние да отидем след Него?“ Според мене това е съжаление само на думи, нищо повече. И аз мога да кажа като вас: Защо не съм живял във времето на Христа, да отида след Него? Жалко, че не сме живели в това време, да отидем след Христа! Закъснели сме. Казвате: „Не е дошло още време за прилагане на Христовото учение“. – За когото е дошло времето, да Го приложи.

Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене!“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и азъ ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?“ Съжаления само и нищо повече! И азъ бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?“ Жалко, че не сме били, закѫснѣли сме 2000 години. Казвате си: „Врѣмето му не е дошло още.“ За когото е дошло врѣме, врѣме му е, а за когото не е дошло, да чака.

С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно."

Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост.

И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ.

Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това!“ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано.

В упражненията вие не спазвате времето.

Обядът не става в едно и също време за всички – психически за всички хора времето е различно.

Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Но ако след три години вашето чело не е претърпяло никакво изменение, не си губете времето в разни философии. Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията Мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се организираме.

Затова трябва да любим, понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати. Следователно всяка наша мисъл всяко наше чувство трябва да бъде една звонкова монета и времето не трябва да се губи, а трябва да се използва.

Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите.

Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите.

Дойде му времето, светът ни напуска. „Аз ви напускам“ – казва той. „Е, на добър час!“

Днес времето противодейства на нашите разбирания.

Смиреният човек чака времето си, чака реда си. Когато му дойде времето, смиреният човек казва: „И аз сега ще кажа думата си.“ Има време, когато Господ ще каже: „Иване, стани, кажи си и ти думата!“ Той знае, че си тщеславен, ще отвори един ден бележника Си, ще го прелисти, и като ти знае мислите, като знае, че си тщеславен, обръща листа Си и не те вдига.

Като му дойде времето, тогава ще разберете.

Идете вие на празника – Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло. Една интересна подробност в характера на Исус. „Христос каза на учениците си: Вие възлезте на този празник, а Аз няма още да възляза, защото времето Ми не се е още изпълнило.

Времето до обяд ще прекарате спокойно, в размишления – за Любовта, за Мъдростта, за Истината.

И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето.

Но ние трябва да изменим времето. Сега вие седите и казвате: „Да бяхме и ние във времето на Христа!“ Ами че нали милиони хора бяха във времето на Христа, колко учени хора имаше, на които той е говорил, но те приеха ли го? Не го приеха.

Той като царски син се домогнал да едно от най-знаменитите училища на времето, гдето само малцина са били. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“. Аз не говоря за онзи, на който времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло. И вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми, това как става?“ Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. Ако не му е дошло времето, България ще бъде тъй.

Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, загдето той излекува сестричето. – „Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай!“ – „Тогава дайте поне ръцете.“ – „Но... недей, не ги бутай.“ – „Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.“ – „Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда, и може тогава да ме целунеш“ – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат?“ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“. – „Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист и тогава.“ Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.“ Той сега дал обещание да го не целува никой, а след 10 тя ще се намери на същото негово място. „Сега, ако искаш, целуни ме.“ Питам сега: момиченцето намира, че сега му е времето. Той намира, че не му е сега времето, но тогава защо е дал обещание, а в противен случай той ще бъде безчестен. Всички трябва да бъдете точно на времето; когато Любовта дойде във вас, вие трябва да я използувате разумно.

А обикновените хора ще кажат: „Дано не бъде в наше време, като заминем ние, нека става каквото ще, но в наше време да не стават такива опасни работи, че отиде всичкият труд“. – В наше време няма да бъде, но във времето на учениците всичко туй ще бъде тъй, както го описах, и тогава, при тия усилни времена, когато целият свят се обърне и почне да се движи, когато всички хора се откажат от користолюбивите си желания, когато всяка жалба престане и всеки търси място за спасение, когато всички закони изчезнат, всички беззакония престанат, всички връзки се скъсат, и всичко туй се раздвижи, и ще се яви великият закон, тогава Господ ще почне да влага законите си в сърцата на учените и да ги написва в умовете ви.

Вие не искате да се изявите, казвате: "Не е дошло времето." Не, не, дошло е времето да се покаже естеството на човека.

Затуй, когато казвам, че се е свършило времето на декламациите, аз бих желал да продължава още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик и никой няма да има около вас. Датира от времето на Нерона.

А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените.

Той я приема и казва: „Госпожо, кратко говорете, понеже времето ни е скъпо“. – „Искам само да пропътувате по нашата железница от единия край до другия; колкото ви струва времето, ще ви платим, само съгласете се да пропътувате от единия край до другия.“ Той помислил, помислил. „Ще ми направите една услуга като на жена, искам вие да сте първият, който да пътува по нашата железница.“ Той се съгласил. Сега ще ви приведа още един пример от времето на Нерон. Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време.

И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилионна част от секундата.

Хайде да не правим сметка, да си губим времето, аз имам предвид краката ви.

Той ще дойде и ще го видите, не е далече времето.

Да бе казал по времето на Христа истината, но той я скри, и Христос, като го погледнал, каза му: „Петре, аз те изпитах“. Петър казваше: „Господи, ние тръгнахме подир тебе, оставихме баща, майка, какво ще ни дадеш? Тъй няма да ходим подир тебе да си губим времето, кажи ни нещо по-реално и по-съществено“.

Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в самосъзнанието и от самосъзнанието в свръхсъзнанието, трябва да разделите времето си на четири части. Човек е добър и любещ не по време и пространство, но извън времето и пространството. И шивачът шие по мярка, но сам е извън времето и пространството.

Иде времето, за което апостол Павел казва, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим.

Всяко чувство е качество на времето, което го установило.

Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде.

Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух.

На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.

Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“. Но знаете ли защо не му е времето? Ако вие имате една тежка раница на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“. Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас. Ще каже някой: „Как да хлопаме?“ Много лесно, аз ще ви дам един пример: когато някой е закъснял вечерно време и времето е топло, той хлопа, но ако няма кой да му отвори, може да спи и отвън, а когато е студено и има виелица, той усилва хлопането.

Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: „Старите са отживели времето си. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.

Ако учителят види, че ученикът е посредствен, ще каже: „Не си губи времето“.

Не времето, което сте си ангажирали, но празното време. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Сега ние мислим: „Когато му дойде времето“, когато рече Господ, още условия няма, още знание нямаме, чакай да проуча окултизма и т.н.

Истинският майстор разпределя правилно времето си. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи.

Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят.

Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“.

Природата е разпределила времето на човешкия живот по следния начин: време за почивка, в което влиза сънят; време за ядене и време за работа.

Ако не можете да заспивате в такова кратко време, тогава ще продължите времето с няколко минути.

Вие ще си изберете времето. Когато искате да си почините хубаво, може да разделите времето си.

Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“.

През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни, мисълта сама по себе си ще дойде.

Седем деня, по един час от деня, 7 часа работа, и то, този час от времето, което ще прахосаш някъде да посветиш на туй занимание. Който мисли, че ще се вдигне завесата изведнъж, аз го предупреждавам да не си губи времето.

Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди.

Навсякъде липсва Любов! Едно нещо: Вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, Който ви говори. „А – казвате, – не му е дошло времето.“ Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете! Тия музиканти са като пойните птички, които като мине месец юли, престават да пеят.

Щом е Любовта в душата ви, вие ще станете и ще имате една радост; щом я няма Любовта, вие ще мислите да станете или да не станете; времето студено, ще размишлявате, ще се излежавате и ще дойдат изкушенията, с които трябва да се борите и да ги преодолеете. Ако вие сте схванали истинското време, щом дойде 12 часа, вие ще почувствате една радост; ако истинското време не съвпада, ще имате едно безпокойство; значи, времето не е право.

Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си; ако Любовта не присъства в душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите да станете ли, или не, какво ли е времето навън и т.н.

Ние искаме от вас само едно нещо: Да приложите великия закон на Любовта! Да приложите великия закон на Истината! Тогава, всеки ден, според времето, кажете – направете, кажете – направете. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец, наливай колкото искаш, то е само въпрос на времето, всичкото ще изтече навън.

Та затова ще направя една диверсия с един разказ из римските времена, пак във времето на Нерона. Туй може да бъде днес, утре, след една година, след 10, 20 години, хора, които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. И сега времето наближи, изгревът иде. И сега някои ще кажат: „Дошло ли е времето?“ За умните времето е дошло, а за глупавия още няма да дойде. За гладния времето е дошло, а за сития още няма да дойде, за жадния времето е дошло, а за онези, които не са жадни, след хиляди години ще дойде. Който от вас е гладен, времето за него е дошло, времето е сега, след половин час ще имате или закуска, или обед.

Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят. Не може ли да направи това през времето, когато е в школата, само за един час, той нищо не може да постигне.

Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно.

Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.

Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо.

Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си.

По-богатият човек казва: „Мене времето ми е скъпо“. А времето в света е създадено само за Бога.

Времето към кой свят спада? – Материалния.

Към кой свят се отнасят времето и пространството - към материалния свят.

Като станете сутрин, ще дойдат вашите стари учители, ще ви кажат: „Не му е времето, може да си поспиш, има време“.

Бъдете внимателни, да не пропуснете времето, което ви се определя за упражнението. Ако сега не го направите, друг път не може, изгубено е времето.

А сегашните хора казват: „Не излизайте, ще слънчасате – не ви трябва това учение, не му е дошло времето!“ – Като излезете на това ново слънце, най-първо ще се разболеете. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схващане – това е нещо живо.

Та може да употребим част от времето за тия жизнени въпроси, които може да се подигнат.

В бъдеще, ако между вас възникнат някакви важни жизнени въпроси, можете да ги написвате и да отделяме част от времето за разискване върху тях.

Храните ли ги, ще изгубите времето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Същественото, Божественото у човека никой не може да го угаси! Но туй съществено, Божествено, си има свое време, и ние трябва да използуваме времето, за да го развиваме. Времето за мисълта е определено; по някога човек може да мисли, пък понякога човек не може да мисли. Аз малко проточих, времето ми мина сега, с един час. Сега разбуждане трябва да стане, разбуждане, и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, да го разбуди Господ, точно на времето, да не пропусне случая.

Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. При това трябва да знаете времето, когато те стават. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си.

Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“.

И в Божествената школа се показва времето за всички неща, които трябва да извършите: трябва да знаем кога да ги вършим.

И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Ние ще научим само външната страна, че Христос бил велик човек, реформатор, но сега не можело да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. Не, не, ще се грееш, когато е определено и трябва да използваш времето.

Решили сте да идете до Витоша, но в туй време дойде някой и ви каже, какво е времето, и вие казвате: „Хайде, след един месец ще го направя“. Не, не, времето е дошло. Вие ще си изберете времето, когато искате: зимно време ли, през месец май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, с дълбоко убеждение. Вие ще си изберете времето, когато искате. Сега вие ще си изберете времето, аз ви давам абсолютна свобода.

Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.

Когото любят и той си губи времето.

И който люби, и когото любят - и двамата се ограничават; например търговецът люби парите и затова ходи, търси, обикаля тук-там, за да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи, когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си - значи и за двете страни има загуба и ако тази загуба не се поправи, явява се кармата.

И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война.

И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание.

Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в Себе Си Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Тук е тяхната погрешка, те трябва да знаят, че Бог никога не напуска работата Си; Той може да увеличи и съкрати времето и пространството, да даде възможност на човека да учи, да работи, да се развива, но да спре работата Си - това Той никога няма да направи. Когато бесят някого, времето се съкращава, тогава дните текат бързо; когато някой дължи някому, времето пак тече бързо. И при единия, и при другия случай желателно е времето да се продължи; в това отношение съвременните хора нямат строго определен критерий или точна мярка, по която да познават кое е истинското време, т.е. да определят продължителността на времето. Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх.

Полека ще работите, няма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите времето. Не, ще спестявате времето. Казах: времето ще пазите. Да не кажете, че искам да ви ангажирам времето. Сега ще използуваме времето, защото тия са най-благоприятните условия.

По-нататък ще ви дават задачи, да подобрите времето: ако е облачно, да стане ясно, да изгрее слънцето; ако е суша, да завали дъжд, да освежи и напои растенията. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно.

Не питайте: „Сега дошло ли е времето?“ – то е от лукавия. Ако започне като млад, добре е, казвам: Добре е за вас да учите, да си не губите времето с речено-казано.

Но, като разсъждавате 1–2 часа, казвате: „още не му е дошло времето“. След 4–5 месеца пак кажете: „Ще дам“, но след това пак: „не му е дошло времето“.

Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: „Ще раздам всичкото си имане, аз искам да служа на Бога"; след два-три часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: „Не му е дошло още времето, не трябва да бързам".

И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка.

Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“.

Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Но вие сте свързани за църквата, седите и казвате: „Какво ще кажат нашите в църквата, какво ще каже баща ми, какво ще каже майка ми, какво ще каже народът, какво ще каже този-онзи; обичам Христа, но не му е дошло още времето, някога може, в далечно бъдеще“. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява.

И те ще дойдат на времето си.

За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти.

Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ.

Ние казваме: „Времето цери“. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига.

Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече.

Може да си разпределите времето така: сутрин десет минути, на обяд десет минути и вечер преди да си легнете – десет минути, след като заспите, по сред нощ десет минути в съня и преди събуждане пак десет минути.

Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране.

Ако не спазвате времето и условията за посаждането ѝ, няма да получите никакъв резултат. Значи определено е времето, както и условията, при които могат да се посаждат семената и растенията. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън.

С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно.

Те казват: „Как? Ние трябва да изучаваме елементите на времето“.

След туй мислите да станете някой велик държавник, все такива идеи, изоставете ги, защото иначе и ума си разпилявате, и чувствата си хабите, и времето си губите.

Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор, а ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилеете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо няма да постигнете.

Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение:да си представяте, че се учите;и след туй, ще дойде лицемерието, ще се лъжете.

Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи.

Времето не е нищо друго освен проявление на жертвата.

Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата.

Те виждат много ясно как е трябвало да използувате младите си години, да се учат, да придобият опитности, а как са прахосали времето си. Да кажем, недоволни сте от времето, студено е – значи топлина дойде, веднага ставате доволни.

Кога хората стават недоволни - на стари години; всички стари хора са недоволни от себе си - те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опитности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад.

Ако не вземете този метод, който ви давам тази вечер, ще губите времето си, т.е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене някои ученици, които от 15 години повтарят този клас и казват: „Учителю, кажи ни нещо повече!“ Като им дам по-сложна задача, те казват: „Не е по силите ни“.

Когато се приложи Любовта Му, казват, че не е дошло още времето ѝ. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията – и това става, но вие не сте научили урока си.

Християните казват, че не му е сега времето. А кога? „В бъдеще.“ И преди 2,000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че не му е времето сега. И ние като него казваме: „Не му е времето сега“. Аз навсякъде слушам това, но казвам: „Не, сега му е времето!“ Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим туй учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим. Е хубаво, туй, което Христос на времето си казваше, вярно ли беше? Църквата и тогава не Го прие. Въздъхнете си, но после казвате: „Не си струва, не му е сега времето“. Вашият Петър ви взема настрана и ви казва: „Не си струва, Господи, Ти слушай, внимавай малко, не му е времето сега“. Ние казваме: „Туй учение е много право, ние, старите, сега не можем да го приложим, не му е времето, но нашите дъщери и синове, те ще го приложат“.

Казвам: „Относителните неща се определят от времето, в което енергията и деятелността се сменят“.

Затова именно злото и Доброто са относителни величини - относителните неща се определят от времето, през което тяхната енергия и деятелност се сменят.

Тогава, аз ще ви определя следующия закон тъй: Тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават, а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, я в края го продължават. Но щом дойдем до методите на Бялото Братство, в края, като видим резултатите, протакаме времето. Сега, онзи, който ще ти даде пари на заем, първо протака времето, за 1, 2 или 3 месеца. Ще мине времето и като дойде срока да събира парите, съкращава времето, ще те стегне. Той продължава времето. Ако в началото на живота си още искаш плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнеш нещо, тия резултати да дойдат бързо, ти вървиш по левия път. Той протака времето. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Сега, останалата част от времето може да употребите за въпроси, които ви интересуват.

Който върви в левия път, в началото на своите предприятия той изразходва много време, а накрая го съкращава; който върви в десния път, в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Първият, за да ти даде пари на заем, продължава времето; мисли, решава, докато най-после ти даде известна сума. Като изтече срока за връщане на парите, той веднага съкращава времето: оттук-оттам те стегне и ти, имаш-нямаш пари, трябва да потърсиш отнякъде, да ги платиш. Вторият, който върви по пътя на интуицията, постъпва точно обратно: в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Ако му искаш пари на заем, той бързо решава, може ли да ти даде, или не; веднъж ти дал пари, той вече не бърза да му ги платиш – продължава времето. Ще знаете, че който в началото съкращава времето, а накрая го продължава, върви по Божия път. Който в началото продължава времето, а накрая го съкращава, върви по пътя на света.

Те са следните: "Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре." "Сега ли му е времето, или за идващата година?" - Сега. - "Да не сме закъснели?" - Да, тъй, сега му е времето. - "Дали е този правият път?" - Този е. - "Ама всички, които са тръгнали, не са готови. Какво беше времето миналата неделя? - Много облачно.

Ще ви приведа един факт между многото други факти и той е следният: имаше едно момиченце в Княжево, което във времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха българите през 1918 г., пострада, като в ръката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Ние трябва да бъдем толкова благородни, както във времето на Руско-френската война: един французин минава и вижда един германец, паднал в един трап.

Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим съзнателно, с чисто научни цели, съобразно с природните закони ще изберем времето и начина.

Аз и вие ще бъдем точни, на времето. Всяко нещо трябва да се изпълни на времето си.

В Природата цъфти само оная пъпка, на която ª е времето, която е готова. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Аз казвах в София, и тук казвам, че искам от вас да употребите празното си време, един час – времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Да не кажете: „Женен съм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мъжа си – това време искам, него да запълните с работа. И няма да пожалим нито средства, нито нищо – ще изпълним всичко, и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза.“ Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй.

Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух, и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина. Запишете си времето.

Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на пророците, и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Тия методи са тъй прости, че като ви се дадат, вие се усъмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето.

Ти си човек: ще се приготвяш за бъдещето, ще използваш времето във всяко направление. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря.

Можем да направим опит с който и да е хляб; така и с всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Не му е времето за женитба сега.

През зимата също може да си снемате шапката, когато времето не е много студено.

Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Под този един час подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа – и за един час да усетиш една радост. Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно. Ние можем да създадем времето, да го продължим и да го скъсим.

Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря – отвориха.

Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Дошло е времето! За умния човек има всякога определено време.

Сега му е времето. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му.

Вие казвате: "Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето!" Но след като свърши работата си, Господ се обръща и разчита всичко.

Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа; ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение; първо си уреди живота, още не му е времето; почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето или идущата година, да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязал. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е“. Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно.

Сега, у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично и днес е отлично.

Той ще ти пошепне: Посей нивата, времето е добро. Щом отидеш, след малко, времето се оправя. Някога времето е ясно, небето светло, чисто, но Духът ти казва: Не отивай на работа! Не питай, защо да не отиваш. След това, свещеникът казал на кадията: Кади ефенди, съветвам те, рано сутринта да си заминеш, защото времето ще се развали, ще падне дълбок сняг и няма да можеш да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми събира клечици по двора и ги пренася, от едно място на друго. Като прави така, времето всякога се разваля. По пътя, той си мислел: Чудно нещо! И попът е учен, но и свинята му не е проста – предсказва времето. Един ден, кадията срещнал техния ходжа и го запитал: Ефенди, кажи, какво ще бъде времето. – Бог знае, това не е моя работа. – Чудно, свинята на попа предсказва времето, а ти не можеш да предскажеш. Преди да се развали времето, виж, какво правят пчелите. Щом се развали времето, всички са прибрани в кошерите си.

Когато дойде Духът, ще ти прошепне: "Сухо е времето, върви и посей нивата!" Вие питате дали ще вали дъжд, а Той ти казва: "Върви да посееш!" Някои чакат да завали, а разумният селянин отива да разоре и посее. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва, и някой ден може да е облачно, но Духът му казва: "Иди на работа, времето ще се оправи!" Друг път времето може да е добро и ясно, но Духът му казва: "Днес стой вкъщи!" Защо? Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости. По-късно кадията запитва местния ходжа какво ще бъде утре времето, а той му отговаря, че само Господ знае. Когато ще се разваля времето, пет-шест часа преди бурята, ще видите, че пчелите бързат натук-натам, връщат се, отиват, а паякът двойни нишки тъче и казва: "Буря ще има, трябва да взема мерки, за да не се развали къщата ми".

Ще кажете, че чрез виното и ракията осигурявате едно перо на държавата. – Коя държава е успяла от това перо? На времето си нар Крум забрани пиенето на вино и ракия. Един ден, когато дойде времето, всички да работят, то ще бъде без външен закон.

Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи.

Седи 20-годишна мома пред прозореца през времето, когато се пишат любовни писма.

Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика.

Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!" Ангелът точно определя времето. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари." Англичаните казват: „Времето е злато." Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Те отварят Евангелието и започват да тълкуват, че е писано, какво не е дошло времето за идването на Христа. Кажи на един владика, че Христос ще дойде и той веднага ще отвори книгата на Исайя и ще каже: Писано е, че още не е дошло времето за Христа. – Защо не иска още да дойде Христос? – Защото той е опопил много свещеници и все за пари.

Времето било пари - като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание. И те ще ти отговорят: „Не му е времето сега." Отварят Евангелието, доказват ти, че не му е времето още, защото в еди-коя си глава от Откровението било казано, че още два-три века има, докато дойде Христос. Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето."

Онзи човек, който не е разположен да пее, като го накараш да пее, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине времето“. Той съкратява времето и казва: „Гладен съм“, а не „Аз съм много, много гладен, че стомахът ми“ и т.н.

Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството.

А вие казвате: „Господи, ще си помислим малко.” От 2000 години все мислите, Аз ви питам сега: Намислихте ли? Последният ден е вече! Като се прави заем, нали се определя падежът и, като се изпълни времето, трябва да се приключи със заема.

Ние ще използуваме част от времето на неделната вечер за музика. Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно. Когато вибрациите са по-груби, тази полуорганична материя се натрупва около ставите и когато времето се измени, мускулите се съкращават и тогава почва да се образува едно налягане, търкане.

Душата е нещо извън времето и пространството — с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството.

Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Кръгът означава времето. В дадения случай в какво се заключава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. (— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. И сега, от гледище на времето и на пространството могат да се дадат нови определения за добро и за зло. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония.

Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: Защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли.

И Питагор, на времето си, е мислил върху различни идеи, докато най-после съставил теоремата: Пространството, затворено в квадрата, построен на хипотенузата, е равно на пространството, затворено от двата квадрата, построени на катетите. Това е само въпрос на времето.

Другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, а същевременно ги владее.

Следователно, детето е умно, но чака времето за своето проявяване. Когато посеете семето в земята, влагате ли нещо в него? То си носи специфични качества, които чакат времето да се проявят. При Христа дойде един от учените хора на времето, да Го пита, как да наследи вечния живот. Бог ви даде гръб и започва да се отдалечава, като казва: Този човек не разбира времето и пространството. – Какви отношения ще има този син към баща си? – Ще го намрази. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Днес всички хора са под закона на кармата. – Как действува този закон? Във времето на един от египетските фараони, наречен Раамез-Фухи, живял един велик Учител Амраха-Фу.

Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си.

Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце.

Казвате: "Защо ще губя времето си да спирам пред този просяк и да разговарям с него?" Ако не си готов да спреш за една минута, после ще те заставят да изгубиш сто минути.

Във времето на Иеремия се явиха 400 души лъжепророци, които се обявиха против него.

Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Нищо повече! И няма защо да ходим да си губим времето.

После, казваме: „И-и...“, сега ли му намери времето? „И-и“ значи по-мекичко, не бързай много нагоре, надолу, много нависоко недей. „Е-е“ значи „прекали го вече“.

Между всяка нота и времето има известно съотношение. Значи между интензивността на енергията и продължителността на времето има съотношение. Времето е в зависимост от силното желание, силната мисъл, силното чувство.

Когато едно управление дойде на времето си, то е добро.

Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години.

Сега иска неща, които са отживели времето си. Ще бъде смешно, младата мома, свършила университет, свири на пиано, да играе с кукли! И това не е лошо, но минало е времето, когато тази мома играла с кукли. Сега и тия наши приятели искат да ни върнат назад, във времето, когато сме играли с куклички. Сега и на мене искат да кажат: Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква. — Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква? И те не Го ли питаха, защо е дошъл? И каква църква имаха те, не както сегашната! Учени бяха техните равини.

Ще кажете: „Аз ученик на 45 години? Минало ми е времето за ученичество“.

Днес думата „фарисей” няма добро значение, но на времето си, тя означавала учен човек, от висок род, благороден. На времето си, тази дума е била почетна, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин, французин. Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си. Ти се оправдаваш и пак загубваш времето си.

Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина.

Значи съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В – през периода на лятото, а съзнанието С – през периода на есента. Същевременно всяко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало.

Не му е времето сега. Времето може и да се увеличава, и да се смалява.

До тонътъ „ре“, стои „ми“, прѣскача го. „Не зная“, казва „ми“, „трѣбва да има нѣкаква несправѣдливостъ, защо мене да прѣскача“? Дойде този артистъ пакъ къмъ тия ноти съ рѫцѣтѣ си: Трала-ла, дойде до „ми“, казва: На „ми“ е врѣмето сега. Азъ казвамъ: Онзи, който е направилъ тази музика, той е турилъ всичкитѣ тия ноти, той е прѣдвидилъ, всѣки трѣбва да чака врѣмето си, да стѫпне тази рѫка върху него. Щомъ дойде врѣмето ти, той ще стѫпи върху тебе.

Той е разпределил времето за всеки тон. Всеки трябва да чака времето, да се докосне тази ръка до него. Те са званите на времето. Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране.

Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват.

Как трябва да постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло? Пак ли ще увива детето си, както през зимата? Ако постъпва по същия начин, тя не разбира законите. На времето пелените имали смисъл.

На времето си тия движения са били разумни и естествени, но днес, когато причината им е забравена, те нямат онова значение, каквото са имали в миналото.

И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ.

Той ще каже: „Не му е дошло още времето“. Концентрирането не зависи от времето. И двамата ме питат: „Ти какво ще кажеш?“ Аз им казвам: „Може да отидете, ако искате, но ако питате мен, не отивайте, не му е времето да отидете сега в Македония, може да останете да работите тук“. А другите въпроси, те са въпроси само на времето. Някой ще каже: „Ще си загубим времето“.

Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето.

Питамъ: Колко пѫти сѫ дохождали добри мисли въ вашия умъ и като дойде една такава мисъль и ви казва – направи това, вие отговаряте: „Не му е врѣмето сега“. Като казваме, че не му е врѣмето сега, това култура ли е? Питамъ: Ние отговаряме на туй Божественото, което говори у насъ? Кое е това, което говори у насъ? „То е илюзия“, казвате.

Казвате, че обещанието, което сте дали за реализиране на идеята ви, мъчно може да се изпълни, не му било времето сега и т.н. Какво ще правя толкова рано? — Не, щом се събудите в 12 ч., ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре. Те мислят така, защото не знаят, че силата на съня не зависи от продължителността на времето. Докато започнат работата си, времето изтекло. От вас се изисква търпение, да чакате времето за нейното реализиране.

Обаче, като дойдат мъчнотиите, казвате: „Тази работа е мъчна, не му е времето." След туй ще пуснеш краката надолу, ще станеш прав, ще се обърнеш към изток и ще кажеш: „Аз съм господар на времето, ще го използвам." Силата на спането не зависи от времето.

Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.

„Вечното не може да се измери с късата мярка на времето.

Благодари Богу!“ У англичанинътъ врѣмето е отмѣрено, и той казва: „Врѣмето е пари“. И българинътъ казва, че врѣмето е пари, но той е съ широко сърдце, зимно врѣме седи, но като дойде лятно врѣме, идва многото работа, и тогава той работи по 16–18–20 часа на день, а после казва: „Имамъ огънь на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срѣщналъ баба Стояница, тя му направила магия, куцусъ жена била тя. Знаете ли произхождението на астрономията? Нѣкои ще докажатъ, че астрономията се е появила отъ врѣмето на онѣзи вавилонски астрономи овчари, които наблюдавали небето.

Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари. И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Знаете ли откога е произлязла науката? Знаете ли кога се явила геометрията? Ами астрономията? Ще кажете, че астрономията се явила във времето на вавилонските овчари.

Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца!“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става.

Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).

Тъй щото страданията, наказанията не се опрѣдѣлятъ отъ врѣмето. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. Не се лъжете! Врѣмето на злото мина, ще прѣстанатъ прѣстѫпленията.

Значи, страданията и наказанията не се определят от времето. Казано и свършено: Времето на злото мина.

В Природата трябва да знаем времето на всички неща.

Всѣки единъ методъ на врѣмето си е билъ полезѣнъ. Точно на врѣмето трѣбва да изпълня. Можемъ да съкратимъ врѣмето.

На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Съвременните религиозни хора са дошли до мисълта, че Бог вече няма общение с тях, както е било във времето на пророците. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати.

Някой път ти кажат: „Не може“, и ти ще чакаш след един ден, два, три, след един или два месеца; но дадат ли ти обещание, ти трябва да бъдеш точен, математически точен – дойде ли времето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличен е този телефон, не както тукашните телефони – да зъзнеш.

И казватъ: врѣмето не позволява, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да пази своитѣ интереси, защото има жена, дѣца и т.н. Колко приятно минава врѣмето.

И започват тогава хората да се оправдават с времето, с работите, с грижите за семейството си и т.н. Те са нови пъпки, които чакат времето да се пукнат и разцъфтят.

И после, трябва да се спазва времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Не че не съществува, но времето и пространството не е едно препятствие. Ако влезете в духовния свят, времето и пространството улеснява хората, сближава ги.

Тук спадат няколко способности: музиката, времето, пространството, паметта. До центъра на тона е центърът на времето. И много музиканти, у които времето е слабо развито, не спазват такта. Трябва да се спазва времето в музиката. Ако времето и тактът следват ритмично едно след друго, в музиката има хармония. Времето и пространството е в рамките на нашия дух. Времето и пространството нас не ни ограничава. А при сегашните условия на живота времето и пространството са ограничения.

И утрѣ времето ще бѫде хубаво.

И утре времето ще бъде хубаво.

Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Значи времето се отнася до действията, а пространството – до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, за да не изпуснете нито една секунда от времето.

Какво е предназначението на времето в живота? То просто хроникира, отбелязва всички ония прояви, които стават. Сега не считайте времето и пространството извън вашия живот. Ако той спази времето, което е дадено, яви се точно на времето, всичките му работи ще следват по същия закон. Следователно, ако вие при първото си проявяване на вашето съзнание пропуснали сте времето, после - във второто прераждане в този живот, може да поправите погрешката си. Англичанинът като каже, той е точно на времето. Добре, времето е точност.

Точни на врѣмето! Ни секунда, ни минута да не мине. Когато обичашъ нѣкаго, какъ си точень! Точень си на врѣмето, и колко пѫти изваждашъ часовника си! Щомъ не го обичашъ, казвашъ: „Е, може…“ Любовьта е точна, Божествената Мѫдрость е точна, и Истината е точна.

Де са плодовете на тяхното право? Ако Христос е жив, де са плодовете на Неговата Любов? Ако твърдите, че Христос е умрял, как ще докажете това? Били ли сте във времето на Христа, да знаете истината? На какво основание твърдите или отричате един факт? Как ще отречете един факт, който е станал преди 2,000 години? Според мене, най-силното доказателство за истинността на един факт се заключава в това, че той може да се отрече. Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е. във времето на Адама. Житното зърно, например, както всички растения, очаква времето си, да изпълни своята служба. Той казва: И досега още помня времето, когато главата ми беше заровена в земята.

Но вие казвате: „Той взима времето на Учителя“. Има едно съзнание у човека, което ще измери времето.

Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите.

Вие станете сутрин, умивате се, казвате: „Времето днес е така мрачно, не съм разположен." Не, стани, изправи се, кажи: „Времето днес е отлично."

Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“.

Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.

У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. Така е било в 19 в., във времето на Възраждането.

Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените.

Той се спира временно, обърне се и после си каже: „Що си губя времето?“ Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ще кажете: „Една привилегия е това!“ Да, но времето на този, който ще дойде, е скъпо и знанието, което ще ви предаде, трябва да го възприемете.

Не можете да го направите по отношение на времето и пространството, но се искат знания, искат се условия, за да можете всичко да направите.

Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по-хубави.

Това е предсказано астрологически още във времето на Христа.

После, всички онези от вас, които са слаби, нервни, могат да си носят по една риза за преобличане, та ако е хубаво времето, да се преоблекат.

Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. – нейната трайност. Тялото на човека пък представлява времето. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата. Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това наричат философите състояние извън времето и пространството.

Това е въпрос на схващания, то е морал на времето.

После се извиняваме, че сега не му е времето.

А като дойде да изпълним, чакай, не му е времето. А като обещаваме, времето му е.

Сега, някои от вас казват: „Не му е дошло времето“.

За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно.

Да си съставите ясно понятие, защото вие трябва да растете, не да си губите времето напразно.

Срещнал се с един германски професор и му казал: „Господине, аз съм англичанин, не обичам да протакам времето си.

По някой път и аз казвам: „В десет часа ще ме слушате.“ Но аз не казвам: „Елате да ме слушате.“ А: „Ако искате, можете да дойдете в десет часа да ме слушате.“ И аз изменям времето.

Ще ви приведа един мит от времето на първата раса, която живяла на земята в далечното минало. Попитайте кой да е свещеник, може ли да се приложи Христовото учение, и той ще отговори: „Не му е дошло още времето“. – Не, закъснели сте даже. Времето за Христовото учение беше преди 2000 години. Нека всички свещеници кажат: „Времето на Христовото учение е дошло“.

Във времето на първата раса – това са били най-видните хора, които тогава са съществували, те отдавна са завършили своето развитие. Идете в църквата и запитайте кой и да е свещеник може ли да се приложи Христовото учение, ще каже – не му е дошло още времето. Не, времето беше още при него, във времето на Христа. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“

Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: „Още не му е дошло времето; това ще стане в някое бъдещо прераждане“. – Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия? Чудно нещо, в бъдещето вярвате, а в сегашното не вярвате! Или в миналото си имал условия, а днес нямаш.

Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага. Казват, че в Калифорния имало дървета, израснали още от времето на Моисея, друго дърво било от времето на Аврама – хилядогодишни на възраст. Свещеникът казва: „Да проповядвам на хората, но времето още не е дошло“. Казваш: „Аз съм окултист“. – Добре, твоята наука дала ли ти е онова учение, оня съществен живот на безсмъртието? – „Аз съм християнин.“ – За тебе Христос възкръсна ли? – Вярваш ли във възкресението? Христос седи пред вас, а вие питате: „Учителю, къде е Христос?“ Като станах тази сутрин, аз погледнах какво е времето. Това, което говори времето, същото говори и Христос: „Ако не възприемете моето възкресение, много сълзи ще изтекат.

Когато този подтик се стреми към времето и пространството, тогава става точка. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на херувими и серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на ангелите. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на архангелите.

Сега, аз обръщам вниманието ви на времето вънка, да видите какво говорят заради вас.

Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате да го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво да си губим времето. Колкото повече минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, а обратно: колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност.

Дошло е времето на Христовото учение. Това се случило още във времето на Аврама.

Днес, Петровден, времето е хубаво, ние сме на „Изгрев“.

Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Аз не говоря за теорията на Христовото учение, но за онова, което се е прилагало от времето, когато се е появил човекът.