Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Аз Съм и ще бъда верен към теб и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти, и ще те направя цар и свещеник, и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.

Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.

Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ.

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас.

Това е езикът Господен. „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас.“

Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. Първо, трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си, както себе си; трето, да любите и враговете си. Аз току-що ви говорих за враговете ви – за онова малко пясъче.

Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.

Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват.

Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват.

Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да обичаме враговетѣ си. „Обичамъ го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е.

Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си.

Нека всеки каже в себе си: "Заради Бога мога да прощавам и на враговете си." Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне.

Нека всѣки каже въ себе си: Заради Бога мога да прощавамъ и на враговетѣ си. Който може да прощава на враговетѣ си, той има любовь въ себе си и ще възкръсне.

Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец.

Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота.

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. И след това да възлюбим враговете си. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен.

Питам: Как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици”? Как си обяснявате стиха: „Който обича баща ги и майка си повече от мене, не е достоен да ме следва?” Как прилагате тия стихове?

Питам: как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете Мои ученици."

Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си.

Христос казва: „Любете враговете си“, а то е, че Христос казва: „И Аз ще ви любя.“

Задавали ли сте си въпрос как се раждат омразата и лъжата? Защо хората мразят и лъжат? Въпреки това, Христос казва: „Да любим враговете си“.

Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ Той е обосновавалъ това на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това, споредъ насъ е неестествено – да любишъ враговетѣ си.

Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота.

Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота.

Еднитѣ твърдятъ, какво Господь казва, че враговетѣ трѣбва да се убиватъ.

Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата !“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи.

Нѣма да се казва: „Христосъ възкръсна“, а ще кажемъ: „Да възкръсне любовьта и да се разпръснатъ враговетѣ, които сега ни мразятъ.“ Сегашното учение го прилагате тъй: „Господи, да бѫде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бѫде твоята любовь, но да стане нашата!“ Азъ бихъ казалъ тъй: „Господи, да бѫде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бѫде нашата любовь, но да стане Твоята!“

и Той ще стъпче враговете ни.“

Христос като казва „любете враговете си“, това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я превърнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло.

Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство.

Мисля, в Писанието е казано: "Враговете Божии са и наши врагове."

Нали Христос е казал: „Любете враговете си“! Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител.

Това е метод; мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове“.

Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като на себе си и най-после на враговете си като ги любим.

Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. „Много нервен съм.“ Защо? Ще разбираш този закон. И когато е казвал Христос: „Любете враговете“, Той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тия, лошите хора, са най-потребни в нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Как да ги любим, възможно ли е този лош човек да го любим?“ А този лош човек е потребен за тебе. Следователно Той казва: „Люби враговете си“. „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната.“ Защо? Има чисто окултни причини.

– Враговете да станат приятели.

Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.

Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човѣка абсолютно спокойствие, стабилность, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се – едно вѫтрѣшно спокойствие настава, единъ вѫтрѣшенъ миръ, и неприятельтъ отстѫпва казва: Хайде да го оставимъ! Когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благородни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му, или ги обѣзврѣдява.

Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му.

Затова Христос казва: „Любете враговете си“.

Христос казва: „Любете враговете си!“ Това значи, хвърли врага си в огън от 35 милиона градуса, да се стопи и пречисти.

Затуй казва Христос: „Любете враговете си“.

И тъй, когато Христос е казал: „Любете враговете си“, Той е подразбирал следния велик закон: любете враговете си, защото това е Волята Божия.

Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ.

Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат.

Отговор: Някои от краските им се предават от самата среда, в която се движат, за да се предпазят от враговете си.

Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому! Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце!“ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Абсолютно безкористие и пълна любовь! Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.

Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце!" Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.

И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му.

И казва Писанието: "Да възкръсне Господ и да се разпръснат враговете Му". Когато Господ възкръсне във всеки един от нас, тогава ще се разпръснат и враговете Му. Сега всички чакат да възкръсне някъде Господ и да се разпръснат враговете Му.

Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Любете враговетѣ си!“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“.

Бог, онази велика Любов на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любов!“ Не трябва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете някой брат от затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичаш враговете си и ще имаш доблестта да научиш, че и по друг начин можеш да воюваш. Любете враговете си!“ Сега казват: „Как врага си да любя? Куршум ще му тегля!“ Ами че кога ти стана враг? Кога овцата стана враг на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкът подписва една присъда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“.

Казвате: “Трябва да любим враговете си!” – Опитайте сърцето си, да видите какво ще ви каже то. – “Ама Господ е казал така.” – Какво е казал Господ, е едно нещо, а как чувствувате, как обичате вие, това е друго нещо.

Какво ще ми разправяте за християнството и за това, какво е казал Христос? „Любете враговете си!“ Кой от вас люби враговете си? Че най-големият враг на жената е мъжът.

Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му."

Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!" Щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас.

Вашият Учител ви е дал правилото да любите враговете си и да не убивате никого. Лошите хора, враговете, отпосле дойдоха.

Съвременният човек казва: “Как е възможно да обичам онзи човек, който ме е обрал, който ме е онещастливил? Или, как е възможно да обичам онзи, който е убил всичките ми деца? На такъв човек ще тегля един куршум и нищо повече.” Идеята, която вложил Христос в мисълта “обичай враговете си”, има съвсем друг смисъл.

Христос е дошъл да спаси всички хора и затова казва: “Любете враговете си!” Някой казва: “Аз обичам всички хора.” Питам: Враговете си обичаш ли? - До там още не съм дошъл. - Да, но Христос обича и тях. Тогава как може да обичате всички хора, а да не обичате враговете си, които Христос като хора обича? Според този човек могат да се обичат само тия хора, които са в една и съща църква с него.

Христос казва: "Любете враговете си!" т.е. иска да ви каже, да придобиете техните добри страни.

Как можете да се примирите с лошите хора, с враговете си? За враговете ви Христос е казал: „Любете враговете си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че някой човек е обрал парите на друг.

Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си.

Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как, не е казано. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби враговете си и да е готов да прощава. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му.

Когато един министър дойде на власт, той първо трябва да се примири с враговете си, да ги извика и да им каже: Вие имате такива и такива възгледи, с които някога можете да ми бъдете полезни; когато не постъпвам добре, искам от време на време да ми напомняте.

Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила! Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Христос казва още: „Любете враговете си!“ Това са три закона, три степени, три прояви на Любовта, които се намират в известно отношение помежду си.

Любете враговете си и правете добро на всички.

Христос казва: „Любете враговете си!“ – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е.

Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш.

Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!" Не е лесно да се разбере този стих. Така трябва да гледате на враговете си.

Казано е в Писанието: „Любете враговете си“.

Във вас има едно схващане, казвате: "Писанието казва, любете враговете."

Неприятелите, враговете му са тия, които го довеждат до въжето.

Христос казва: „Любете враговете си!" Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен.

Христос е казал: „Любете враговете си."

Казано е в Писанието: „Когато пътищата на човека са Богоугодни, Бог го примирява с враговете му”.

Затова Христос препоръчва да обичаме не само своите приятели, но и враговете си.

Казано е в Писанието: „Любете враговете си'" Това значи: свържете враговете си! Ако не обичаш врага си, ти си го развързал, и по този начин сам си създаваш неприятел.

И в Писанието даже е казано, да любите враговете си.

И в Писанието даже е казано да любите враговете си. Че и в Писанието законът е същ, казва се там: „Любете враговете си.

Христос казва: „Любете враговете си“.

Та, като казва Христос да любим враговете си и да прощаваме, това значи да проявяваме Любовта.

Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговете си!"

Как може да се справи една овца със своя враг? Вие ще приведете стиха: "Любете враговете ваши". Вземете враговете на охтиката: много малки са, микроскопични, не можеш да ги видиш; когато се заселят някъде, живеят си, изяждат дробовете на човека на общо основание. Не са враговете отвън, а отвътре са големите врагове. Казва се в този стих: "Ще ни освободи от враговете."

Мъчнотиите, това са враговете.

И тогава Христос казва: „Обичайте враговете си.“ Опитано е това.

Христос казва: "Обичайте враговете си."

Враговете му не искаха да живее на земята, защото щял да развали хората с учението си, за което не му е времето сега.

Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си.

За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете си!“ Той е един закон, който съществува в света.

Да обичаме ближните си е едно нещо, да обичаме враговете си е друго нещо, а пък да обичаме хората е съвсем друго нещо.

Положение на един затворник, който е вързан, но той знае, че неговите приятели идват и го обкръжават, той се радва, понеже знае, че ще бъде освободен, а враговете треперят.

Затова любете враговете си, за да почувстват страдание.

Казано е: „Любете враговете си.” Този закон спада към друга категория.

Само враговете бягат от Любовта.

Това е последната работа вече, това е до враговете ви.

На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си“.

Христос е казал: „Любете враговете си."

И Писанието казва тъй: „Да обичаш Бога си, да обичате враговете си.“ Ще обичаш този свой господар.

А Писанието казва: „Когато пътищата на някой човек са благоугодни на Господа, Той го примирява с враговете му, и неговият живот тече тихо и спокойно“.

То е когато Христос проповядваше: „Любете враговете“.

Как ще приложиш да любиш враговете си, да раздаваш – жена има, деца има; после, под „целувание свято“ какво целувание се разбира? Казваш: „Дъщеря ми, жена ми...“ – оставете тия работи.

С кого се примирява човек? И Писанието казва: когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той – Бог – го примирява с враговете му.

И когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Какво се иска от сегашните хора? – Да се примирят с враговете си и с Бога в себе си.

С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти.

Той обединява всички хора, примирява враговете.

Казано е даже да възлюбиш враговете си.

Прав е Толстой като казва да не се противим на злото, но положителната страна на този закон е следната: Любете враговете си, любете ближните си, любете Бога. Значи главното разрешение на въпросите седи в Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към враговете.

Че Христос казва: „Любете враговете си."

Бог примирява човека с враговете му. – Кога? – Когато пътищата му са богоугодни.

Но, за да ви уважават, защото уважението няма да дойде от света, когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.

Христос казва: „Любете враговете си“. – Как можем да любим враговете си? – Това е наука.

Тогава Христос казва: Любете Враговете си. Как можем да любим враговете си? Това е наука.

Писанието казва така: Когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Бог го примирява с враговете му.

Любете враговете с обикновената Любов.

Казано е в Писанието: „Когато всички пътища на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ И тогава Бог ще ти съдействува на всяко място.

Когато казва Писанието „да възлюбиш“, Христос казва - възлюбете враговете. Враговете сме ние, вашият враг то сте вие.

Че как ще си представите Христос казва: „Любете враговете“.

Затова Христос казва: „Любете враговете си.“ Любете враговете си и против техния път не вървете.

Казано е: "Обичайте враговете си", но щом работата дойде до дявола, казва се: "Божия работа." Това са думите на Христа: "Обичайте враговете си." Значи, след като веднъж сте захванали да обичате, в Любовта обичайте враговете си.

Христос казва: „Любете враговете си“. И ние цитираме: „Ти обичаш ли враговете си?“ Ти си обичал баща си, братята си, сестрите си. Идеалът да обичаш враговете си е много тежък идеал. Някои казват, че могат да обичат враговете си.

А Той върви подир враговете.

Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели.

А пък сегашното правило, сегашната житейска мъдрост казва: „Като направиш една къща, първата година я дай на враговете си, дай я на приятелите си и най-после за себе си.“ Хората трябва да бъдат умни.

Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите си.

Той казва „Любете враговете си.“ Кой ти е враг? Враг е онзи, който ти сам си създал.

Ти злото и доброто можеш ли да обичаш? Можеш ли да обичаш един лош човек и един добър човек? Вие казвате: Трябва всички да обичаме. – Лошия и добрия може ли да обичате? Казано е: Враговете си ще обичаш.

Трябва да умре Някой.” Петър искаше с много малко, с едно ухо, да се уреди цялата война и враговете да се победят.

Христос казва така: „Любете враговете си.“ Казано е: „Обичайте враговете си.“ Човек, който те мрази, дай му нещо, понеже той може да те обича, тъй като омразата е противоположното на любовта. Христос казва: „Обичайте враговете си.“ Обърнете тези врагове. Някой казва: „Как можем да обичаме враговете си?“ Че, ти си създаваш сам един враг. В сегашното общество как се създават враговете? Например вземеш от един свой приятел или от друг човек, който има доверие в тебе, че си честен и ти дава известна сума.

Христос казва така: "Любете враговете си". Но, заедно с това, казано е: "Обичайте враговете си." Христос казва: "Обичайте враговете си." Някой казва: "Как можем да обичаме враговете си?" Че ти си създаваш сам един враг! В сегашното общество как се създават враговете? Например поискаш от един свой приятел или от друг човек, който има доверие в тебе, че си честен, и той ти дава известна сума.

Защото Бог казва: „Ако Ме любите, вие ще обичате и враговете си.“ Какво понятие имате за Бога? Вие казвате, че Бог е Любов, а при това не обичате враговете си.

Ако ти можеш да любиш враговете си, моята вяра ще се усили. Ако имам вяра и ако ти не любиш враговете си, моята вяра ще отслабне.

Христос, Който знаеше този закон, казва: „Любете враговете си.“ Единственото средство в света, което може да победи, то е любовта към враговете.

Сега всеки човек се огражда с мини, да се пази от враговете си, но трябва да бъдем внимателни, защото един ден ще се натъкнем на собствените си мини и ще пострадаме.

Затова казва: Любете враговетѣ си. Казва: Обичайте враговетѣ ваши.

Затова казва: любете враговете си. Казва: обичайте враговете ваши.

Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“.

Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове.

Сега вие казвате: Да обичаме враговете си. Смешна работа е когато някой ми казва: Трябва да обичаме враговете си. Той своите си не се е научил още да обича, че ще обича враговете си.

Туй дето наричат „да обичаш враговете си“, то не е малката обич.

Децата после трябвало да има кой да ги пази от враговете външни – дошъл Марс.

Христос казва: „Любете враговете си“.

Казва: “Любете враговете си.” Казва: “Как да го любя? Той ми е враг.” Ако любиш онзи, който те обича, положението е естествено.

Какво разбирате да възкръсне Господ и да се разпръснат враговете му.

Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са благоугодни, Господ го примирява с враговете му.“ Ако пътищата ни са благоугодни, Господ го примирява с онези, с които сме в постоянно стълкновение.

Ще дойде любовта, ще чуеш Той как пее, да казва: „Обичай враговете си.“ Казваш: „Как да ги обичам?“ Господ ги е създал.

Като дойде сиромашията, болестта, тогава кой ще ви помогне? Писанието казва: Когато пътищата на един човек са угодни на Господа, Бог го примирява с враговете му.

Като дойде сиромашията, болестта, тогава кой ще ви помогне? Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са угодни на Господа, Бог го примирява с враговете му.“ Значи Господ изпитва пътищата.

Любов, която не може да люби враговете, е слаба любов.

Те хващат враговете, които влизат в човешката кръв и ги изядат. Някой път при някои болести толкова много влизат от враговете в кръвта, толкоз много се размножават, че не могат да ги изядат – тогава човек боледува.

Друг бръмбар е станал зелен като растенията, че да не могат враговете му да го виждат, за да се избави от тях.

Едно време, като се биеха и убиваха, и враговете си изядаха.

Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са благоприятни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ Когато служим на Бога по закона на любовта, Бог ни примирява с враговете ни.

Казвате: „Трябва да ме любят.“ Казано е: „Любете враговете си.“ То е друг въпрос.

Враговете са изчезнали, няма такава опасност както едно време.

Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват.

Като казва Христос "любете враговете ваши", този твой враг носи бомба.

Един голям полски велможа бил хванат от враговете си, които, за отмъщение, му извадили очите. След време враговете на велможата попаднали в негови ръце.

Да възлюбите враговете си“, ние готови ли сме? В сегашните времена трябва да дадем място Бог да се прояви в нас.

Любете враговете си”.