Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот – Мизраимъ, Мизраимъ, Халелъ ве бихаръ Хашамаимъ, Хенени, Хени, Фенахъ Фенимъ, Хаберимъ кошетъ ви Хадони – В: – М: –

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.

Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Ако например дойде при вас един човек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така, както юрдечката възприема водата, когато я поливат върху нея. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди.

Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре.“ Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!“ Всички едновременно подехме: „Амин.“

Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас.

От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна.

Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре.

Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен.

Ако шишетата, в които насипете вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото се разлее, то какво ще стане с бялата рокля на ученичката? Тя ще се боядиса.

Водата всичко чисти и за да се очистите, потребна ви е изобилно вода. Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може да измиете всичките си грехове. И така е, жабата има право да се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може да излезе и на сушата.

Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? – Не.

Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.

Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.

Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота.

Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на ти рокля“, каже мъжът. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на“, ѝ отговаря мъжът. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.

Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Когато се преподава едно учение, опитайте го – опитайте го също, както химикът анализира водата.

Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. По-хубаво е да коленичиш, да се окалиш, за да усетиш благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората.

Например, средата на рибите е водата. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Среда за рибата е водата. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента. Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал да живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може да влезе във водата и да живее в нея като рибата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.

Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня, и т.н.

Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”. Английският учен Дравмонд е казал, че три са елементите, а които постоянно се храним: двата са въздухът и водата, които Господ даром ни е дал, а третият елемент е храната, за която постоянно работим.

За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата?" - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам. В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година).

И свръх всичко, ако вземем от най-чистия спирт, етер няколко грама, и да го излеем върху водата - ще се вмести и той.

Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго."

Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата.

Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.

Много пъти сте се хвърляли във водата и Христос ви е избавял.

Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Каквото е преживял ученикът във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта. Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувствуват нужда от свобода.

Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата?" „Голяма задуха. Каквото е преживял ученикът във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта. Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода.

За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота.

Стига да искате, ще се научите как да се освободите: идете при един химик, помолете го да ви направи един прост опит – да разложи водата на водород и кислород, накарайте го да ви опише свойствата на единия и другия елемент и да ви покаже начина, по който той ги е отделил. А сега вие мислите само как да се спасите и казвате: „Да отидем при г-н Дънов да ни каже нещо, той знае много неща, много е учен.“ Защо проповядвам? Ако изворът не тече, той ще се пръсне, защото водата в него трябва да си пробие път. Някой се спира пред една чешма и казва: „Колко е хубав този камък“; не камъкът е същественото, а водата – учението, което идва.

Вълк срещнал едно агне и му казал: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене? – Как ще говоря лошо за тебе, когато миналата година не бях родено? – Защо ми мътиш водата? – Как ще ти мътя водата, когато ти си над мене? – Мътиш ми водата, или не мътиш, аз ще те изям.

Например един вълк е срещнал едно агне и го пита: „Защо миналата година ме псуваше?" Агнето отговорило: „Аз миналата година не бях родено, как ще те псувам!" „Защо ми мътиш водата?" - запитал вълкът. „Аз не я мътя" - отговорило агнето.

Не е лошо, че то се вълнува, защото трябва да се обнови, т. е. непременно трябва да дойдат ветрове, иначе водата в него ще се застои. Ако животът ни е толкова дълбок, никоя буря не е в състояние да размъти водата му.

Когато водата от един извор излиза, няма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тяло; в едно гърне имате водни пари, като отворите това гърне, няма ли парите да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи животът, който е излязъл от центъра, праща корени надолу.

Когато водата от един извор излиза, няма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тяло; в едно гърне имате водни пари - като отворите това гърне, няма ли парите да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи всеки, който е излязъл от центъра, той праща корени надолу.

Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад.

Преди да тръгне, параходът се разтърсва, полюлява се и когато движението се предаде по всичките му части, той започва спокойно и плавно да се движи по повърхността на водата.

Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на Живота от един пласт в друг и излизане на повърхността като добър чучур.

Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат.

Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ.

Не остава нищо друго, освен да се пожертвувате, т.е. да се подложите на огън, който ще превърне леда във вода, а водата в пара.

На земята, водата, въздуха и огъня, които са в нас, да им бъде господар човешкият дух.

Когато дойде този месец, размишлявайте за човешката сила – човек да бъде господар на земята, на водата, на въздуха, на огъня. Човек, който не е господар на земята си, на водата си, на въздуха си и на огъня си, няма още Духа в себе си.

Той се намира във въздуха, в храната и във водата – от там се извлича. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си.

Какво правят малките деца, когато намерят плитки локви около десет сантиметра? Влизат във водата, размътват я и им е приятно. Питам какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки от миналото. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори.

Те се ползуват от водата на реките и се развиват добре.

Едно е вярно: човек има право да пие някаква течност, да уталожва жаждата си; тази течност е водата.

Пияницата, като свикне да пие, продава наслѣдство, дѣца, жена и казва: „Господь създаде хората да пиятъ вино.“ Господь е създалъ човѣка съ желания къмъ жидкости, но не къмъ виното, а къмъ водата.

Какво станало по пътя? Морето се развълнувало и като изкупителна жертва, трябвало да хвърлят Йона във водата.

Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.

Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове.

Не постъпват ли така и градинарите? Те се ползуват първо от енергията на главния източник, като пущат водата през малки вадички, за да напои и най-отдалечените кътчета на градината.

Затова ще трѣбва да научите сѫщия законъ, споредъ който постѫпватъ градинаритѣ? Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина да се полива.

Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си.

Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.

Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха.

Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха.

Когато човек иска да се вдига нагоре, той тогава разширява своя мехур и по този начин излиза над водата. От тях някои ще бъдат на жаравата, а някои във водата. Рибите, които бяха на жаравата, когато излязоха учениците от водата, са други, а Той поиска от ония, които уловиха сега.

Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише.

Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: "Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в Природата има чиста, здравословна вода. Въздухът има отношение към човешкия ум, водата – към Живота, а хлябът – към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник." Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума.

Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Въздухътъ има отношение къмъ човѣшкия умъ, водата — къмъ живота, а хлѣбътъ — къмъ човѣшката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хлѣба, както цените ума, живота и волята си. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете въ себе си: Както водата разхлажда, така и моитѣ чувства да разхлаждатъ и освежаватъ уморения и жаденъ пѫтникъ. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума.

Храната и водата са необходими елементи за човешкия организъм, но когато са в определено количество. Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си.

Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си.

Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.

Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си.

Които не може да плава, не може да решава задачите си и потъва във водата. Какво трябва да направи водата, която се е отбила от пътя си? Да се върне назад, не може.

Който не може да плава, не може да решава задачитѣ си и потъва въ водата. Какво трѣбва да направи водата, която се е отбила отъ пѫтя си? Да се върне. назадъ, не може.

Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече.

Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече.

Христос беше поканен на сватба в Кана Галилейска, дето превърна водата в добро вино. С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва вкуса си и не ферментира. Като превърна водата във вино, Христос показа на хората, че има метод, чрез който неустойчивото може да се превърне в устойчиво и да не ферментира. Какво направи Христос на сватбата? Той превърна водата във вино. Обаче, да превърнеш водата на вино, това за човека е невъзможно. Христос отиде на сватба в Кана Галилейска и внесе нещо – превърна водата във вино, т.е. Водата, която Христос превърна във вино, беше символ, даден на младоженците, за да приложат Новото учение в живота си. Водата е носителка на Новия живот. Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата във вино. И тъй, както Христос превърна водата в добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашите лоши и изопачени мисли и чувства в добри, които не могат да ферментират. По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Това не е нищо друго, освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино. Пожелавам ви от днес да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата във вино, да възприемете Новото учение, а с него заедно и Новия живот. И тъй, пита ли ви някой в какво се заключава Новото учение, ще отговорите: „Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира."

Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва вкуса си и не ферментира. Като превърна водата въ вино, Христосъ показа на хората, че има методъ, чрезъ който неустойчивото може да се превърне въ устойчиво и да не ферментира. Какво направи Христосъ на сватбата? — Той превърна водата въ вино. Обаче, да превърнешъ водата на вино, това за човѣка е невъзможно. Христосъ отиде на сватба въ Кана Галилейска и внесе нѣщо — превърна водата въ вино, т. е. Водата, която Христосъ превърна въ вино, бѣше символъ, даденъ на младоженцитѣ, да приложатъ новото учение въ живота си. Водата е носителка на новия животъ. Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата въ вино. И тъй, както Христосъ превърна водата въ добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашитѣ лоши и изопачени мисли и чувства въ добри, които не могатъ да ферментиратъ. По-важенъ въпросъ има отъ този, а именно: какъ може водата да се превърне въ вино. Това не е нищо друго, освенъ изкуството, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино. Пожелавамъ ви отъ днесъ да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата въ вино, да възприемете новото учение, а съ него заедно и новия животъ. И тъй, пита ли ви нѣкой, въ какво се заключава новото учение, ще отговорите: Новото учение има за цель да превръща водата въ добро вино, което никога не ферментира.

Водата, която тече по повърхността на земята и във вътрешността й, това е нейната кръв. Ще каже някой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.

Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.

Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб.

Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ.

Когато вадите давещия се от водата, вие си служите с един метод; когато поставяте здравия човек на работа, прилагате друг метод. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.

Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.

Опасно е да влезете с товар във водата.

Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата.

Животът е колело, по което всички хора се качват и слизат; слизат да нагребат вода, качват се, изливат водата и отново слизат.

Животътъ е колело, по което всички хора се качватъ и слизатъ; слизатъ да нагребатъ вода, качватъ се, изливатъ водата и отново слизатъ.

Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Водата и Духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Можете ли да изчерпите водата от един извор с пълнене на бутилки? При това, водата във всяка пълна бутилка се различава от водата в бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десет години, се различава от тази, която тече днес; днешната вода ще се различава от бъдещата. Водата на миналите векове се различава от нашата. Няма същество по-силно от водата, и няма същество по-слабо от водата. Следователно, човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата, са страданията. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата.

Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Водата и духътъ сѫ високи върхове, на които трѣбва да се качите, за да видите Царството Божие. Можете ли да изчерпите водата отъ единъ изворъ съ пълнене на бутилки? При това, водата въ всѣка пълна бутилка се различава отъ водата въ бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десеть години, се различава отъ тази, която тече днесъ; днешната вода ще се различава отъ бѫдещата. Водата на миналитѣ вѣкове се различава отъ нашата. Нѣма сѫщество по-силно отъ водата, и нѣма сѫщество по-слабо отъ водата. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде слабъ като водата, за да стане силенъ като нея. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста. Направили дупка, слѣли водитѣ си и образували една рѣка, водата на която била мѫтна. Пѣсъчнитѣ пластове, презъ които се пречиства водата, сѫ страданията. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата.

Водата го повлича и си играе с него. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Докато е в течно състояние, водата е в покой, т.е. в равновесие. Един Ангел слизал в къпалнята, да раздвижи водата, а не да я размъти. И до днес още пред къпалнята стоят множество болни, на различни възрасти, които очакват да слезе Ангелът от небето и да раздвижи водата. Какво очаквал той пред къпалнята? Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.

Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Щомъ пожелае това, изведнъжъ се вдига буря, която го завлича въ водата. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.

Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава.

Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава.

Все трябва някой да ви подаде ръка, да ви извади от водата, в която се давите. Както водата в Природата играе важна роля за живота на организмите – растения, животни и хора, така и навлизането на човека по-дълбоко в гъстата материя на живота води към израждане. Водата е потребна за организмите в определено количество.

Все трѣбва нѣкой да ви подаде рѫка, да ви извади отъ водата, въ която се давите. Както водата въ природата играе важна роля за живота на организмитѣ — растения, животни и хора, така и навлизането на човѣка по-дълбоко въ гѫстата материя на живота води къмъ израждане. Водата е потрѣбна за организмитѣ въ опредѣлено количество.

След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата? Сегашната християнска култура, като индуския учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата. Пет години вече, откак те ритат във водата, искат да се освободят. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината.

Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Сегашната християнска култура, като индуския учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата. Петь години вече, откакъ тѣ ритатъ въ водата, искатъ да се освободятъ. Въ влагата, въ водата се крие Божествениятъ животъ, въ топлината — любовьта, а въ свѣтлината — истината.

Някой ще каже: „По благодат съм спасен.” Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането ти трябва да се научиш да работиш. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри.

Напротив, онзи, на когото водата е в изобилие, трябва да я пусне да тече свободно навън, да напоява всички градини и нивя, които минават покрай нея. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щом перете нечистите си дрехи, водата непременно ще се размъти. След като прекарате дрехите през десет води, едва тогава водата ще бъде чиста. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него.

Напротивъ, онзи, на когото водата е въ изобилие, трѣбва да я пусне да тече свободно навънъ, да напоява всички градини и нивя, които минаватъ покрай нея. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щомъ перете нечиститѣ си дрехи, водата непремѣнно ще се размѫти. Следъ като прекарате дрехитѣ презъ десеть води, едва тогава водата ще бѫде чисто. Човѣкъ се ползува отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, когато тѣ станатъ невидими за него.

Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса.

Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота. От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецът изгубил съзнание. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата.

Колкото по-надолу слизалъ, водата му ставала все по-нечиста, а заедно съ това губѣлъ широчината си. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Отъ страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецътъ изгубилъ съзнание. Свѣтътъ се нуждае отъ млади, работещи хора, които да пренасятъ слабитѣ и немощнитѣ презъ водата.

Само онзи може да разбере вътрешния смисъл на стиха, който познава езика на слънцето, на светлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вятъра. Какво ще кажете тогава за тръбата, от която изтича водата? Следователно, не всичко, което излиза или изтича от човека, е родено от него. Водата и вятърът обработват почвата, но сами не могат да възрастят посятото семе. И тъй, каквото е отношението на Христовата душа към човеците, такова е отношението и на въздуха, водата, светлината и топлината към растенията. Спасението няма да дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта. И водата се пречиства след като мине през ред процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване. Не е силен ум този, който възприема и поглъща нещата, както попивателната хартия поглъща водата. Когато е трезв, той мисли, увърта думите си, прецежда ги, пръв той да плувне над водата, като масло.

Ако водата е малко, по-добре да не се заема с обработването на земята.

Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камък във водата. Както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около себе си, така и неразбирането им расте все повече.

Ще говорите на хората по три начина: или с езика на въздуха, или с езика на водата, или с езика на слънцето. Да говориш с езика на водата, това значи да проявяваш нейните свойства, т.е. да бъдеш пъргав, енергичен, чист като нея. Езикът на водата има отношение към храносмилателната система. Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете.

Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.

Туриш ли я във водата, тя се разтваря без шум, без роптание и протест. И водата е кротка. Водата има свойството да пречиства различните вещества. След изпаряване на водата, солта отново се отделя, но вече чиста и във вид на кристали.

Отде ще дойде водата за помпата? – От учените хора, от философите, от музикантите, както и от религиозните. Те хвърлят отдалеч една голяма мрежа във водата и като се напълни с риба, започват да я теглят. Като дойдат до брега, изваждат мрежата от водата, да видят какво е заключението. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност. Като знаете това, не правете бентове край реките си, защото ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата околност.

Вие се плашите, че реката е придошла, че водата се е вдигнала на височина четири-пет метра и причинява пакости: вдига къщи, огради, отнася животни, хора. Щом всички снегове се стопят, водата ще почне постепенно да спада и ще се прибере в коритото си.

Вие се плашите, че реката е придошла, че водата се е вдигнала на височина четири-пет метра и причинява пакости: вдига къщи, огради, отнася животни, хора. Щом всички снегове се стопят, водата ще почне постепенно да спада и ще се прибере в коритото си.

Водата води жадния в Царството Божие.

Водата води жадния в Царството Божие.

Когато човек стои във водата, всякога може да бъде чист. Наблюдавайте как малките деца ловят риби на реката: те вземат една малка въдица, поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата поглъща червейчето и се закачва на въдицата. Когато сте във водата, вие ще се потопите в нея – такъв е законът на плуването.

Ако излея водата от своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре.

Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце.

Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце.

Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат.

Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. Като казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата. - Оттам, дето я пие оселът, защото той избира где има хубава вода. Но като излезете на повърхността на водата и снемете вашия костюм водолазен, вече живеете като другите хора.

Физическият свят съставя почвата на живота, астралният – водата на Божествения свят, а менталният – атмосферата, въздуха на този Божествен свят. – Първото влизане във водата дали ще има ефект? Защото някои вярващи братя се къпят цяла година и пак не добиват изцеление. Допуснете, че влизаме в една градина с разни цветя и зеленчуци, които са клюмнали, повехнали; виждам отвън, край градината, река и казвам, че ако се прокара водата Ă да тече полека върху всички цветя и зеленчуци, няма да се минат 5-6 часа и всичко ще се освежи.

Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца.

Сега виждате ли тоя облак на небето? Какво ви говори той? Ще кажете, като учените, че това е облак, образуван от изпаряването на водата. Когато се разтопи леда, и водата залее цялата земя, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дървета. – Отде ще дойде доброто? – От най-лошите хора в света. Водата представя твоя живот, а маслото – твоята мисъл.

Сега виждате ли тоя облак на небето? Какво ви говори той? Ще кажете като учените, че това е облак, образуван от изпаряването на водата. Когато се разтопи ледът и водата залее цялата земя, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дървета. Водата представя твоя живот, а маслото - твоята мисъл.

Сегиз-тогиз ще впрегнат водата за воденица, докато придойде реката и я отнесе. Направете както сте направили с Искъра: пробийте тунел, турете турбини, пуснете водата и ще произведете електричество, което ще тури в движение кола и ще осветява къщи.

И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата.

Казвам му: Водата ти е мътна, излей я. – Аз съм добър човек. – Добър си, но водата ти е мътна, – Ти ме обиждаш. – Няма защо да се обиждаш. Някой човек е лош, но водата му е чиста. Вагабонт е той. – Възможно е, но водата му е чиста. На реката била построена голяма стена – бент, която задържала водата. Един ден се случило голямо нещастие: реката придошла толкова много, че стената не могла да издържи големия напор на водата и се пробила. С голяма сила водата нахлула в коритото и заляла близката част от града, като завлякла къщи, хора и добитък – около две хиляди души били удавени. Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. Днес кармата на цялото човечество е назряла, й водата пробива бента.

" „Как, аз съм добър човек!" „Да, но водата ти е мътна. Между твоята доброта и водата ти няма съотношение, не може да я направиш чиста. Казвате: „Но той е вагабонтин!" Нищо от това, водата му е чиста. Издигнали голяма стена, с която препречили водата, и гражданите се почувствали щастливи, че имали такава приятна забава.

Отдето и да е, обаче, от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение.

Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал на направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, тури лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: „Искам моят ум да бъде чист като тази вода“, тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, тури лицето си още един път във водата. Водата е емблема на живота. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот.

Водата е най-малката величина, която влиза в тенекията. Има още по-малка величина от водата – спиртът.

Водата е най-малката величина, която влиза в тенекията. Има още по-малка величина от водата - спиртът.

Този свят ще потъне под водата.

Този свят ще потъне под водата, нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има.

Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. До това време водата не съществувала. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор.

Те определят какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. До това време водата не съществувала. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор.

Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата няма да се задържи в него. Българите, когато се пукне стомна, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече.

Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата. На научен език водата е магнетизмът, т. е. тя носи магнетичната сила в себе си, а духът е носител на електричество. Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината.

Аз мога да преведа тези думи „вода" и „Дух" със съвременен научен термин, водата - с магнетизма, а Духа - с електричеството.

Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от водата. Ще кажете: “Боят е едно противоречие в съвременната педагогика и психология и. всички въстават против него!” Добре, но нима онова място, върху което пада водата, не му се причиняват удари? Слънчевите лъчи, като падат върху листата, не предизвикват ли удари? Повредите, които слънчевата светлина причинява върху листата и цветовете на растенията, спрямо добрините, които им причинява, са в отношение едно към хиляда.

Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата? – Водата, разбира се. Той казва: „Ако не се родите от вода и Дух.” Водата е емблема на духовния свят. Едновременно, животът е и слаб, и силен, както водата. Всички промени вън от нас се дължат на водата; всички промени вътре в нас се дължат на живота.

Като отидете при някоя чешма, която бучи, която вика „бу-бу-бу", какво ще кажете, водата ли тъй вика, или чешмата? Разбира се, че водата. Водата, това е емблема на духовния свят. Той е като водата. Водата е най-слабата, тя е и най-мощната по своето действие. Всички промени вън от нас на земята се дължат на водата и всички промени вътре в нас се дължат на живота.

Водата представя лъжливото учение, което се поглъща от условията.

Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. От гледището на истинската наука, водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставели от нея.

Ако водата премине през вашия прах девет пъти и той остане, без да се отлепи, това е нещо органично, но ако се отлепи, това е несъществено. Ако рече човек да се подава на всички желания и мисли, които минават през ума и през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания трябва да си вървят като водата и вятъра, а ние ще вземаме от тях само това, което ни е потребно – всичко не е за нас. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат много утайки, Господ ще го повдигне, ще отстрани водата и ще го направи градини, полета, планини. Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата.

Графът избягал, за да се спаси, а годеницата била спасена от лодкаря, който ги пренесъл през водата.

И съвременните културни хора са погълнали много нечиста вода, затова те трябва да се обърнат с главата надолу, за да изтече водата.

Водата се движи в плоскост, в двуизмерно пространство, а водните пари, въздухът – в куб, в триизмерно пространство. Числото 1000 показва, че човек трябва да умее да се движи, както водата и въздухът. Когато водата достигне своя краен предел и движението ѝ спре, вече няма накъде да отива, тя ще вземе друга посока; тази посока ще бъде точно под прав ъгъл на първата посока.

Когато дойде вашият Дух, да ви пусне във водата, да не се плашите, защото това са изпити – едно мощно упражнение на духа ви, който е във вашето тяло.

Знаете ли как? Когато някой отбие вадичката на водата ви, вашето сърце започва да се пресушава и вие ставате недоволни.

Любовта е като водата, тя казва: „Нищо, ти влезе при мене малко нечист, но като постоиш в тази вода, ще се изчистиш.“ Казват за някого: „Не виждате ли колко е нечист!“ – Нищо, водата като дойде, той ще попадне в нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти.

Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта.

На рибите – водата, на птиците – въздуха, а на човека – светлината.

Кажете им, че цветята се радват на водата.

Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават.

Водата – това е астралният живот, въздухът – това е мисловният и огънят – духовният.

Водата е дете на бащата кислород и на майката водород.

Питам: В кое състояние е тя реална? Тези агрегатни състояния на водата са в зависимост от външни условия. Но кое от тези състояния е реалното? Кое: водата – течното, въздухообразното или твърдото ѝ състояние? Ледът не е реалност, той може да е реалност само зимно време. Водата е реалност лятно време. Ако ние бихме живели като рибите във водата, то течната вода би представлявала за нас реалното, но ако тя се изпареше, светът щеше да се промени за нас, но нямаше да се измени. Ако ви дам лед да вкусите, нали няма да ви се понрави? – Но ако взема тоя лед и го стопля, водата ще ви е приятна. Има три елемента, които го поддържат, това са: храната, водата и въздухът. Ако водата се превърне в лед, той ще съумее да стане червей в този лед. В парата, във водата, в леда – безразлично, той се приспособява.

Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята с водата се опират. Водата се крепи върху твърда почва – така е и с астралния свят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме 5 континента, ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните. Да вари парички (плода от драката) с цвят от босилек половин час и да пие водата – два пъти на ден по една кафена чаша.

Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече.

Любовта е необходима, за да не замръзват източниците на водата, която е потребна за растението.

Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина.

Когато някой химик каже H2O, това е формулата на водата; и самата дума "вода", и тя е формула. Как ще превърнете водата на нейните съставни части? Казвате, че водата се състои от два елемента – водород и кислород. Но водата, същевременно, е формула на живота. H2O – това е вода. (Разбрахме.) Ама разбрахте ли водата какви елементи съдържа в себе си? H2O някой път е чиста, а някой път има известни примеси. Ако е минала през човешкото тяло и излезе навън, ще ви бъде ли приятна? Водата, която излиза от планинския извор, е потребна, но тази, която излиза от човешката фабрика, за която всеки ден работи тази H2O, не е потребна. А кое е най-важното за жадния човек? – Водата.

Когато Господ направил света, явила се водата при Него и Го запитала: – Какво е моето предназначение? – Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново паднала на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено? Погледал, позамислил се и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново, като чисти, студени извори, излязла пак на повърхността на земята.

Когато Господ направил света, явява се водата при него и го запитва: "Какво е моето предназначение? " - Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъвтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея". От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново пада на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премена, обаче един вол излезъл от своя яхър, и, като вижда земята покрита със сняг, запитва се: "Какво е това бяло, но студено?" Погледал, позамислил се, и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премената й. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново като чисти, студени извори ще излезе пак на повърхността на земята.

Защо? — Защото пробихте кюнеца и течението на водата се измества, тя ще ви залее. (водата, морето, това е съвременният свят),

Защо? - Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. (Водата, морето, това е съвременният свят)

Господь го запитва: „Дѣ има вода наблизо?“ Той показалъ съ крака си, дѣ има вода и продължавалъ да си свири. „Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дѣ е водата“, казва браминътъ.

Както учените превръщат водата в пара, а енергията на парата в електричеството, така и вие трябва да научите тоя велик закон за трансформиране – да превръщате злото в добро.

Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро.

Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.

Както водата от чешмата, която минава през дървото, измива нечистотиите на далечно разстояние, така и думите, правилно произнесени, измиват всички нечистотии, които срещнат на пътя си. Няма сила по-голяма от водата. Въпреки това хората не се стремят да бъдат като водата и казват: „Стани твърд, як като желязото“. Те не разбират още качествата на водата. Ще хване всички до един – мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, ще ги търколи на земята, ще ги обърне няколко пъти и ще ги пусне във водата. Всички ще кажат: „Господи, познахме Те!“ Във водата няма частна собственост. – „Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли?“ – Не чакайте това време. Да бъдете чисти и кристални като водата, че като пият от нея, да кажат: „Ето, в какво се изразява животът“.

Вие ще почувствувате силата на всѣка дума, тъй както когато вземете едно чърво, поставите го на крана на чешмата и пуснете водата да тече. Водата съ силата си ще измие наоколо всички нечистотии. И наистина, нѣма сила по-голѣма отъ водата, тя всичко твори. Така сега и Господь ще направи, ще хване всички хора – мѫже, жени, свещеници, проповѣдници, учители, сѫдии, ще ги обърне нѣколко пѫти на гърба имъ и ще ги прѣтъркули въ водата. Тѣ ще кажатъ: „Господи, познахме Те.“ Въ водата нѣма частна собственость.

Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне.

Сега вие дали ме разбирате или не, природата, Богъ ще ви заставятъ, тъй както заставятъ водата да кара машини. Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца? Да не мислишъ, че азъ съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.

Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе.

Вярвай в Духа, Който те извади от водата. Представете си, че изливате водата от една каца на земята. – Ще свърши ли някаква работа тая вода? – Никаква работа няма да свърши. Водата ще се разлее, ще образува една пътечка – нищо повече. Тия недъзи трябва да се изхвърлят вън от човека, както се излива водата от бурето направо на земята. И тъй, в центъра на вашия живот – вашият ум, водата трябва да бъде чиста, кристална.

Не, едни влизатъ въ състава на растенията, други влизатъ въ състава на минералитѣ, трети влизатъ въ състава на водата, четвърти влизатъ въ състава на животнитѣ. Вѣрвай въ духа, който те извади отъ водата, вѣрвай въ душата, която те нахрани! Въ голѣмия центъръ на вашия животъ, на вашия умъ водата трѣбва да бъде кристална, никакви примѣси не се позволяватъ! Слѣдователно, ще намѣрите колко е голѣмо вашето езеро.

И рибите виждат само водата, но не и земята. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата.

Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“ Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа.

Той прониква навсякъде, както проникват светлината, въздухът и водата.

Ще ви говоря въ притчи и въ символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както свѣтлината е непоносима безъ извѣстна срѣда, която трѣбва да я смекчи, напримеръ водата, облацитѣ. Той идва и ще проникне както въздухътъ, водата и свѣтлината.

Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.

Ако извадите една от тях и я оставите да живее на повърхността на водата, тя няма да издържи слабото налягане и ще се пръсне.

Има извѣстни риби, които живѣятъ на дъното на морето подъ силно налѣгане; ако ги извадимъ на повърхностьта на водата, дѣто налѣгането е по-слабо, тѣ ще се пръснатъ, ще се разруши тѣхната форма.

Както светлината, въздухът, водата и храната, като външни сили, реформират човешкия живот, така и учението на Христа, като Божествена сила, го реформира отвътре.

Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого.

Под думата Любов подразбирам това, което носи живота, а влагата в света, водата, е условие за проява на живота, защото животът не може да се прояви без влага.

„И да бяха се стопили планините от Лицето Ти, като огън, който прави водата да клокочи, за да стане Името Ти познато на противниците Ти.“ Исая 64:2 Кои са тези противници? Тези противници са същите ония духове, които искат да спънат вашата еволюция.

А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. Да, по тревата, по горещия пясък, по водата.

Защото ако глинестата почва е спечена, водата не може да проникне надолу, за да даде влага, и корените не могат да растат. Да видят другите водата през чучура.

Най-големите страдания, които съществуват на земята, са във водата, между рибите. Говорът ви да бъде както водата на извора, да се лее естествено, без никакво усилие.

И най-голѣмитѣ страдания на физическия свѣтъ, това сѫ въ водата. И тамъ е гълтане, гълтане и гонене изъ водата и нѣма никакъвъ покой.

Ще станете една мида; ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Това разбирам аз Любов! „Тъй – казва – да те помилвам малко.“ Защо? Защото е обезсолял, станал е порочен, иска да влезне във водата да се измие.

Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.

Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“.

Старите алхимици са взимали земята, водата, въздуха и огъня като четири основни елемента, а съвременните химици имат за основни: въглерода, водорода, азота и кислорода.

Ама представете си, ако вие сте вървели по пътя и ви е валял дъжд, голям студ има и водата върху вас е замръзнала, и вие сте станали толкова голям, че не можете да влезнете през вратата, какво трябва да правите тогава? – Ще разчупите леда, да се разтопи.

И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата. Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише. Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. Дойде някой, каже: „О, колко те обичам, аз за тебе умирам“. – „Целуни ме, да видим дали ме обичаш.“ Умийте се и налейте водата в шишенце с надпис: „Еди-кой си“. Налейте водата в едно шише.

Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затуй става надебеляване.

Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш?“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода?“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.

Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. Знаете ли, аз съм виждал някоя майка, на която детето се дави, а тя си чупи ръцете на брега и вика: „Удави се детето ми...“ И религиозните хора викат сега: „Удави се детето...“ Не, не, с чупене на ръцете работа не става, а извади детето от водата.

Когато природата е дала на рибата водата, тази риба вие не можете да я извадите от там, защото ако я извадите, тя ще умре. Културата на водата е определена. Сега пренасям: един човек, който има понятие на рибешкия живот – защото има хора, които живеят като рибите, – казва така: „Господ създаде водата за жабите, а виното за хората; водата за жабите, защото те живеят във водата, а виното за хората, които решават великите въпроси на света, като му теглят една чаша, всичко върви наред“. Но именно водата създаде Господ за хората. Защото ако глупавите жаби са съумели да живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва да използваме тая вода: хората са започнали да използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби. Аз взимам водата като емблема на живота.

Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая.

Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.

А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата. И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха.

И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички.

Но някой път тия деца се охитряват, донасят 2–3 кофи вода и я изливат в дупката, и този лалугер – пред водата навън.

За пример, ако вземем думата „вода“, ще кажете: „Кой не знае какво е вода?“ Но ако вие попитате рибите, които живеят във водата, какво нещо е тя, те ще ви кажат: „Водата е една течност, в която ние живеем“, и нищо повече! За какво може да служи тази вода, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата – че водата може да се превърне в пара. А има други, които живеят привидно, като рибите във водата.

Жаждата подразбира водата. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може.

Ще ви задам друга една тема, върху която да напишете пак нещо, а именно: предназначението на водата.

Сега за да може тази идея да порасне, трябва вода, нали? Да четем тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „предназначението на водата“).

Да прочетем тогава няколко теми за водата.

Питам ви аз: коя жена, като чисти, не вдига прах? Коя жена, като пере своите дрехи, не размътва водата? Кой е онзи, който като боядисва къщата, не си напръсква малко дрехите? Но какво показва това? – Това показва, че той работи.

Дава ви ръка, изважда ви от водата и казва: „Върви си!“ То е физическото проявление на Любовта.

Жадният казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нещо“. Друг ще каже, че умът му бил занят с водата, третият пък размишлявал каква роль играе сънят, а четвъртият е мислил за болестите. Когато Божественото говори вътре в нас, ние често се занимаваме, като тия ученици с друго: с ядене, с водата, със спането, с болестите, занимаваме се със стихове, с изречения. Сега приливът на тази енергия, на умствената енергия, запример, по някой път и тя произвежда някоя пакост, тъй както произвежда пакост и водата. А кога водата произвежда пакост? Ако тия хора, които живеят близо до гори, искат реки и вземат та изсекат тази местност, пък ако и годината се случи снежна, ще има повече дъжд, и ще стават големи наводнения.

Често съвременните хора изпадат в положението на нередовните ученици, на които Божественото говори отвътре, а те се занимават с въпроса за хляба, за водата, за съня, за болките си, или пък се разговарят чрез специални стихове от Евангелието. Приливите на астралния свят пък причиняват пакости, подобни на водата.

То ще започне тъй, както рибата може да излезе от водата и да живее на суша, така и ние можем и при други условия да живеем.

Защо? – Аз ще ви кажа: Водата не може да се подигне по-горе от уровена на своя източник – това е закон. След 19 години минава там при една река и вижда една мома на 19 години, която се готвела да се хвърли във водата, спира се той и ѝ казва: „Какво искаш да направиш?“ – „Отчаяна съм от живота, мен не ми се живее, защото имах един, който ме обичаше, излъга ме, и сега за мен животът няма смисъл.“ – „Мислиш ли, че този, когото обичаш, може да ти даде това, което желаеш?“ – „Аз само с него мога да бъда щастлива.“ Пак плаче тя.

Празна трябва да бъде, да седи над водата отгоре.

Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога; тогава водните капчици се радват, че са се освободили от грехове, от страдания. И вие като водата сте изложени на пречистване по тия два метода.

И аз казвам на съвременните хора: Трябва някой да дойде да бутне дъщеря ви във водата, за да се примирите. Извадете дъщерята от водата! Имаш някой, който те мрази, този човек е беден.

Представете си, че вие сте 100 метра под водата, може ли да говорите? – Не може. Като излезеш 100 метра над водата, имаш условия да говориш – въздух.

Отвори ли устата си, водата ще напълни дробовете му и той ще умре.

Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи.

Но от своя страна каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (Обаждат се: Задържат влагата и валежите.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре.

След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише.

Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!“. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата.

Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Като се окаля, водата пак е недоволна. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.

Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна.

Сега когато казвам, че го очаква смърт, туй е тъй естествено, както когато извадите риба от нейното естествено състояние, от водата, какво ще стане? – Ще се задуши във въздуха. Вземете водата за пример. Кои са характерните черти на водата? – Водата има най-малко съпротивление, отличава се с неустойчивост. Тя е неустойчива – една от характерните черти на водата. Попитайте един овчарин, той да ви опише какво нещо е водата. Характерната черта на водата е, че улеснява живота. Всичките улеснения се дължат все на водата. Животът зависи от водата. Всички сега се събират близо до водата.

Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб - как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. - Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла. Например отличителното свойство на водата е нейната подвижност, или неустойчивост; водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността и да разтваря - тя е добър разтворител; като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно водата има свойството да разхлажда, всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава - попитайте овчаря какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идват и другите свойства, които само учените знаят - че водата е сложно тяло, съставено от два обема водород и един обем кислород; това и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голямо задълбочаване. Водата улеснява живота, без вода няма живот - когато се създава село или град, всички гледат да изберат място, където има вода; понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това тя е благо, носител на Живота.

Изворът, това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия - движения, а също и движения във възходяща степен.

Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойства да привлича водата.

Има окултна музика, като я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне.

Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. И вие виждате, че иде цял катаклизъм, но как да се избавите от нещастието? Направяте си лодка и казвате: „Слава Богу, избавихме се от катастрофата на леда, във водата можем да живеем“. Но представете си, че водата се изпарява и вие оставате пак без основа. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. Водата е от най-чист нектар, тя е като нашата, но като пиеш, ще кажеш: „Нима туй е вода?“ Въздухът е толкова чист и приятен, а пък птичките са по-пъстри от нашите и толкова приятно пеят! Славеите, гургулиците, гълъбчетата са по-красиви от нашите. Не отричам хляба, не отричам и водата, но стомахът ви, най-първо, трябва да бъде здрав – не само стомахът ви трябва да бъде здрав, но и вашият мозък трябва да бъде здрав, за да използва тази енергия на ума, защото в туй тяло ще живее Духът. Значи, ако Христос дойде сега и проповядва със символи, тогава учени и попове как ще разберат тия негови символи? Ако ви кажа така: „Обърни водата в лед, за да се спасите, обърнете парата във вода, за да оправите работите си“, как ще ме разберете? Ако вие имате огън, на който скоро ще дойдат разбойници да опекат някой човек, превърнете този огън в лед.

Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен."

Тогава коя е най-силната черта на водата? Коя е най-силната черта на огъня? – Стопля ви /Обаждат се – горенето/. Той има няколко служби: най-първата служба е да прекарва храната в стомаха, помага и на водата да слезе в стомаха. Сега на туй може да ни се възрази: когато се дави някой човек и друг се хвърли да го спаси и се удави във водата, само умният ли се хвърля? – Само умният човек, човек с интуиция може да се хвърли във водата да избави някого.

Ето защо вие трябва да мислите върху нещата - например размишлявайте върху най-силната черта на водата, върху най-силната черта на огъня и т.н. Например ако ви запитат коя е най-силната черта на човешкия език, вие ще се намерите в противоречие, не знаете как да отговорите - защо? Защото езикът има няколко служби: първата служба е да помага за слизането на храните и водата в стомаха, втората му служба е вкусването - езикът опитва вкуса на храните, третата му служба е да говори. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва -когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия се; не, само умният човек, който има интуиция, може да се хвърли във водата да спасява някого.

Запример, за хляба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За светлината, коя е отличителната черта? На Любовта, коя е отличителната черта? На Мъдростта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква, тя е отличителна.

Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място.

Туй, което носим, то е една необходимост, тъй както водата и хляба са необходимост за живота. Но когато дойдат, ние няма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скъпо е, плащайте си хляба, после, плащайте за водата, защото аз съм първият, който съм я донесъл, трябва да си платите“.

Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната.

Не! Вземете запример магарето, от него може да научите една много добра черта; как да избирате водата. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто.

И магарето яде нечиста храна, но що се отнася до водата, никога не можете да го накарате да пие нечиста вода.

В какво може да се подобри положението на коня - в жилището, в храната и във водата; като се подобри положението на коня, той ще бъде по-здрав, по-силен и ще може повече да улеснява господаря си. Ако не внасяте водата си във Вечния извор, той ще престане да извира; ако не внасяте маслото си в Божествения огън, той ще престане да гори, както лампите изгасват без газ и както електрическата светлина прекъсва без ток. Какво трябва да направите, за да се освободите от недоволството? Да се разширите - станете голяма, широка тръба, през която водата на Божественото езеро свободно да протича, без да ви създава някакъв напор, някакво напрежение. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата.

Дойде юрдеченцето до водата, и майката казва: „Квак-квак“. Спреш ли ме и разсъждаваш философски, няма да влезеш в водата.

Те използват чистотата тъй, както ние използваме водата, за да измиваме тиганите.

След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука.

Чрез какво? – Чрез водата. Когато Господ направил първите хора, събрал ги и двамата, съчетал ги и им казал: „Никакви попове, нито владици и кръстници: давам ви този свят с всички блага – идете, работете, ползвайте се от тези блага!“ Бог въвел Адам в туй училище и му казал: „Слушай, това е велико училище, вие ще работите сериозно, дал съм ви условия да работите, да завладеете законите, въздуха, водата, огъня и всички същества.

Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дървото остава без вода. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата?

На млади или стари, очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра като сълза, та като погледнеш надолу, всичките камъчета да се забелязват.

Те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим – земята е наша, светлината е наша, въздухът, водата също са наши и братски ще ги делим.

Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея.

Докато водата престане да изтича.

Кой човек е успял досега с лъжата? Ако през една малка дупчица на бетонна стена тече вода, най-много в една година, водата ще причини известно разрушаване.

Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. „Да сме чисти като живата вода“ – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра навътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове.

За да работи този закон в голям мащаб, всеки човек трябва да бъде чист, като водата. Чиста е водата, когато не съдържа никакви органически и неорганически вещества. Ще кажете: Как ще минем? – Тъй както минава водата през тръбите.

Следователно Природата има един по-добър начин: тя ще разложи водата на своите съставни части.

Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл.

За пример техникът, или човекът на съвременната наука, знае да превърне водата в пара, парата може да превърне на електричество и да я впрегне на работа.

Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. Обичаш ли ме? – Обичам те, сърцето ми тупти за тебе. – Хайде да се съединим, да родим нещо ново. – Как ще наречем новороденото? – Вода. – Но зад водата има и друг елемент, който учените не знаят. Тяхната теория права ли е? Казвам: Водородът и кислородът се съединиха и родиха водата.

Щом се усети добре, питам го: „Каква е водата на тази чешма?" „Хубава, отлична." Щом не ги заболи гърло, корем, глава, а усещат хубав апетит за ядене, казват: „Водата на тази чешма е отлична." Съединят се, образуват трети елемент сизус, в чието присъствие се образува водата. Ами тяхната права ли е? Съединиха се, тоест -родиха водата.

Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата. Скъпоценните камъни се мъчели да направят голям камък, но не могли, и останало водата да потича през мраморен кран. Чешмата почнала да се моли на Бога, да спре водата й. Чул Господ молбата й, спрял водата. Като престанала водата, явили се малки мушички и оставили там изверженията си. Нямало кой да ги чисти, както по-рано водата чистела всичко. Не искаме любов, да се махне чешмата, да престане водата! Но като престане водата, ще дойдат мушичките и няма кой да чисти.

Те са храната и водата.

То представя жива картина на водата, която тече, която се движи.

При извора на водата ти ще идеш.

Питам: Енергията, която ябълчната семка развива в процеса на развитието, в самата семка ли е? Част от енергията е в семката, част от енергията е в почвата, водата, въздуха и част – в слънчевата светлина и топлина. Главното нещо направи природата: слънцето, водата, въздухът и земята.

Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна.

Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора.

Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Изберете чисти, бистри ручейчета, където има камъчета големи и малки, и водата да се блъска тук и там.

Значи въглищата ще поставите на огнището, водата – в котела, парата ще прекарате през тръбите и ще я впрегнете на работа.

Вчера бяхме на Мусала, минахме през Маричините извори и опитахме водата им.

Всички хора се движат като параход, по течението на водата. Искат да ме махнат, да не им мътя водата.

Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Мога ли да се откажа от хляба, от водата, от въздуха и от светлината? — Не мога. Като пъхна китката във водата, да поръся хората с капките на любовта и да кажа: Братя, ръся ви в името на любовта, която отваря сърцето на човека към слаби и угнетени, към онеправдани и страдащи.

Първоначално, водата е била някъде в пространството, далеч от повърхността на земята. После парите се сгъстили и образували водата. Като замръзнала, водата се превърнала в лед. Това са състояния, през които минава едно и също вещество – водата.

Единъ човѣкъ, който е свикналъ да пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабитѣ, винцето е за човѣка. На този човѣкъ, за да поправите грѣшката му, достатъчно е да го оставите, десеть дни да не пие вода, той ще оцѣни, какво нѣщо е водата.

Всички живи същества пият вода, но има хора, които не разбират значението на водата. Дай на пияницата вода вместо вино, той ще каже: Водата е за жабите, а виното – за човека. След това, дето види да извира вода, казва: Вода! Душата му се отваря пред водата. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде.

Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ.

От какво трябва да се самоотрече окултният ученик? Какво нещо е да се самоотричаш? Кой от вас е правил опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има няколко души, които са опитвали стойността на водата. Има и от младите, и от старите, които знаят какво нещо е водата, какъв е нейният произход, каква е нейната сила.

Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване.

Когато ти си жаденъ, не бързай изведнъжъ да дигнешъ чашата, и да изпиешъ водата. Баба Стояница си е на мѣстото, но ти не си разбралъ закона, трѣбваше да пиешъ водата полекичка на глътки.

Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. Как ще развиваш и закрепваш организма си, ако не се ползваш от слънчевата енергия? При възприемане на слънчевата енергия, водата и храната дават резултати.

Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.

Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява.

Докато му се простят греховете, ще минат толкова години, колкото е нужно да се изпари водата от океана, като на година се изпарява по една капка вода. Ще станете мили като светлината, нежни като водата, чисти като кристал.

И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега.

Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хляба, който се е лишавал от тях. Дръжте някой човек гладен и жаден десет деня, за да разбере той какво нещо представляват водата и хлябът. Като каже „вода", той знае какво носи водата в себе си. Значи, за да разберете смисъла на водата, трябва да постите от вода поне десет деня. Ако понятието „вода" не оживее в човека той никога няма да разбере смисъла и цената на водата. Запример, който разбира смисъла и значението на водата, като каже думата „вода", той се свързва със силите, които тя съдържа. Водата е емблема на живота. Това показва, че водата е жива сила, която трябва да извира от сърцето на човека. Следователно, за да започне човек да мисли, водата трябва да мине и през мозъка му, да го напои. Коя е първата мисъл на жадния? Мисълта за водата.

Хвърлятъ го въ водата и той самъ си помага, треската си отива вече. Казватъ: „Водата въ този кладѣнецъ не е хубава, мѣстото не е хубаво, ще отидемъ на друго мѣсто“. Защо? Едно Божествено чувство мяза на единъ живъ изворъ който извира отъ земята, и всѣкога дава излишека навънъ, той всѣкога е богатъ, а едно човѣшко чувство мяза на единъ шадраванъ, въ който водата е ограничена, изкуствено е вкарана.

Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро.

В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата.

Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън.

За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.

Докато успееш да избягаш, водата ще те отнесе и завлече по течението си. – "Сега вярваш ли на думите ми?"

Водата те носи и всеки момент може да се удавиш. Ще се хванеш за края на въжето и внимателно ще стъпваш във водата. Пий от водата на моя извор, колкото искаш. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения.

Слѣдователно, отъ водата ние не искаме тя да бѫде здрава, а да бѫде чиста, Слѣдователно, тѣлата ни трѣбва да бѫдатъ здрави, а сърдцата ни трѣбва да бѫдатъ чисти. То се прѣвръща въ една клѣтка, която постепенно се разраства, става едно малко животно, което може свободно да се движи въ водата.

Водата, например, трябва да бъде чиста, а не здрава. Растението или дървото се превръща в животинска клетка, която постоянно расте и се размножава, докато от нея излезе малко животно, което се движи свободно във водата.

Всички ученици ще пиете водата на глътки. Млекопитаещите защо страдат? Те смучат, смучат водата изведнъж и умират. Иначе тъй, както пият водата, те не биха страдали.

Какъ, правителството какво прави? Нѣма ли мостъ, какъ да мина, да не измокря, да си изквася расото?“ Търси какъ да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвамъ: Ако този проповѣдникъ го гонятъ отподирѣ, нѣма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде прѣзъ водата. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни единъ начинъ, какъ да подобримъ живота си, какъ да добиемъ хлѣбъ?“ Нѣма защо, не е въпросътъ за хлѣба! Хлѣбътъ е осигуренъ, въздухътъ е осигуренъ, водата е осигурена, кѫщитѣ ви сѫ осигурени, всичко ви е осигурено.

Хлябът ви е осигурен; въздухът е осигурен; водата е осигурена; къщите ви са осигурени; всичко ни е осигурено.

Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи.

Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка.

" - „А какво да пия?" Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата." Той имал дете, ти си го удавил във водата и си избягал. Когато от някой извор идва вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор, на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам откъде е дошъл, искам да намеря откъде е излязъл.

Ако той мине и не падне във водата, мостът е здрав.

Водата е среда за рибата, а не въздухът. Ако рибата успее, както земноводните, които са в една преходна фаза на живот, да се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пак да влиза във водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре да си останете в стария, т.е. като не можете да живеете на сушата, да си останете във водата. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днес всички хора чувстват, че става нещо особено във водата. Мнозина вече доброволно искат да напуснат тези условия, да излязат вън от водата, на сушата. Например, срещате един материалист, говорите с него и забелязвате, че той се стреми към духовен живот, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи от жабите в себе си, които представляват материализма.

Какво страшно има в това? Виждаш, че човек ходи свободно по водата. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашният човек.

Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва!“ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“.

Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват“.

Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ”.

Те си знаят как са превърнали перките си в крила и как са се освободили от ограничителните условия на водата. Защо въздухът и водата не могат да влязат при тебе, а само светлината? Що е светлината? – Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Ако се разсъждава така и рибите могат да кажат, че животът е само във водата и вън от тяхната форма нищо друго не съществува.

Да допуснем, че водата е жива и въздухът е жив. Хлопа водата на вратата и казва: „Моля, отворете да вляза във вашата стая.“ Казвам, как така е направена стаята ми, че аз не мога да отворя. Седят и водата, и въздухът отвънка. Питам, защо водата и въздухът не могат да влязат вътре, а светлината влезе вътре? Що е светлината? Значи светлината е емблема на великата, най-възвишената човешка мисъл. Като разсъждаваме по закона на аналогията, нима рибите имат право да кажат, че всичкият живот е тук, във водата вътре, в тяхната форма.

Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот.

Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божествения живот ще влезем такива, каквито сме. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека.

Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят.

Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“.

Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов.

Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе, в Душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в Душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата.

Със старото си тяло Той можеше да ходи по земята и по водата, но с новото си тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворена врата.

За идния път ще имате темата „Отношенията между въздуха и водата“. Ние се намираме в положението на една черупка, хвърлена във водата, която се блъска от вълните ту на една, ту на друга страна.

Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата.

Обаче изобилието на водата изключва всякакъв спор и недоразумения.

Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Ще уподобите на какво е подобна водата.

Ако ти даваш вода от това корито, коритото няма да се изпразни, от чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Когато пуснете водата от четирите отвора, ще се налива нова вода в коритото; тогава ще почне водата да се движи. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата.

Природата е създала водата, от водата никой не се опива. Природата е създала водата, най-хубавото питие.

Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер.

Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки. Ще кажете: „Как ще минем?“ Тъй както минава водата през кюнците.

Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие.

Много естествено! Нима гладният не изпитва хляба? Нима жадният не изпитва водата? Нима онзи, малджията, не изпитва навсякъде почвата? То не е от някоя добрина, охолните хора никога не изпитват. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.

От Бога имаме нужда тъй, както от светлината, от водата, от хляба, даже от Него имаме по-голяма нужда.

Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата.

Те са леки като гъби и като ги турят във вода, попиват я, разширяват се, мислят, че всичко ще задържат, но щом излязат от водата, изпущат я. Като влезете във водата, мислите, че сте станали голямо нещо, но като излезете от нея, стиснат ви и вие оставате пак леки, каквито сте били по-рано. Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си? Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си? За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата.

Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света. Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали.

Идете при един балкански извор и измерете най-ниското ниво на водата му. След това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня в него, и през това време проектирайте своята любов към водата на този извор. Като поседите там половин или един час, ще забележите, че нивото на водата в този извор се е повдигнало с половин милиметър. По същия закон и водата се е разширила. Онази вода на океана има една форма, а водата на реката има друга форма.

Някъде ледът е тънък, а мястото дълбоко и аз ти казвам: не ходи по този лед! Той е тънък, ще се счупи и ти ще потънеш във водата. Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви напред. Ако оставите греблата си и кажете: Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н. – вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата.

Всичкият лед почва постепенно да се топи и остава водата.

Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и др.

Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата.

Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.

Не е виновна водата, аз ще оставя тази вода да си тече надолу и ще си кажа: Слушай, ти ще бъдеш човек, ще търпиш, ще чакаш, докато дойдеш до друг хубав извор. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй се затрепери и предаде Богу дух“.

Питам: ако морето по някаква случайност изхвърли на брега една риба, какво трябва да прави тя? – Много естествено, тази риба трябва наново да се върне във водата. Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една радост, че пак сте намерили вашата среда. Рибарят хвърли мрежата във водата, тя се напълни и понеже е тежка, той тегли, а другите двама от едната страна, двама от другата страна му помагат да я извлече на брега. Във водата ли си още, докато той те заобикаля със своята мрежа, ти полекичка, както тези 200–300 риби, гледай да измениш своето състояние.

Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност.

Следователно, ако ти мелиш, водата те заставя. Ако топлината изчезне, водата не ще може да се движи, а следователно и колелото не ще може да се движи. Значи причината не е в колелото, не е и във водата.

Добрите жени така поливат, че водата прелива от саксиите. А някои жени, като поливат цветята, бързат, сипят им по няколко капки вода и казват: „Да не прелее водата“.

Какво трябва да направите с това желязо, за да го заставите според законите на физиката да седи на повърхността на водата? – Обемът или плоскостта му да се увеличи. В този случай и съпротивлението на водата е по-голямо, отколкото е тежестта на желязото. По аналогия на това, ние разсъждаваме така: всички тела изобщо, както и всички меки тела специално, съдържат в себе си скрита топлина. това показва, че те са минали през огъня, но не и през водата.

Той представлява една лока която се движи по водата. Ако махнете средния прът, т.е. мачтата на вашата лодка, какво ще стане с нея? (– Тя ще седи във водата без да се движи.) Мачтата представлява една сила, която може да кара лодката. След всичко това казвате: Защо ми дойдоха тия неприятности? Казвам: защото вие хвърлихте мачтата във водата. Щом кажете, че всички хора са лоши, това подразбира, че вие хвърляте този дирек във водата и вашата лодка остава без обект.

Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа.

Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.

Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.

Водата става черна. Значи водата показва, че ръцете ми не са били чисти. Изхвърля тази вода, още веднъж ги сапунисам – водата е пак черна. Няколко пъти ги измивам, докато водата стане чиста. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто.

В живота се явяват следните две положения: ако извадите рибата от водата и почнете да я галите, вашето галене ще ѝ помогне ли? Любов ли е това? Ако тази риба е във вашия шадраван, единствената любов, която може да проявите към нея, е като променяте често водата ѝ. Ако я извадите от водата, тя ще умре. Ако пък вземете една птичка и я турите във водата, какво ще бъде нейното положение? – Тя ще умре. Въздухът е смърт за рибите, водата – смърт за птиците. Натоварено било със сол и по невнимание се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила. Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“. Минава през реката, клеква във водата, иска да се дигне, не може, товарът станал много тежък.

Кое чувство е то? С кое чувство човек е започнал най-първо? (– С осезанието.) Тогава, какъв ще бъде неговият живот? – Ще прилича на живота на един микроб, който само се движи във водата и има много прост живот.

Водата може да се трансформира в няколко състояния.

Например, водата при изстудяване се разширява. – Така е, обаче, вън от това изключение, законът е верен. Ледът ще се стопи, и под него ще видиш живота на водата.

Ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Нали сте чели „Великите посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата? Първо е минал през огъня; после през пропастта; след това през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар.

Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне.

Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия.

Хвърля се веднага във водата и го спасява. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега.

Животът, на който се радвате, не е ли от Бога ? Тялото, умът и сърцето ви не са ли от Бога? Водата, въздухът и светлината, с които разполагате, не са ли от Бога ? Какво сте платили за тях? Колко плащате за водата? Даром ви се дава. Има празни работи в живота, но всичко не е вятър. – Всичко изтича като водата. – Има вода в света, но всичко не е вода; всичко не изтича като водата. – Всичко е земя. – Има земя, много неща са като земята, но всичко не е земя. – Огън е това. – Има огън в света, но всичко не е огън. Учените и досега още не са определили, отде идат нещата и докъде стигат. – Водата има ли граници? – И това не е определено. – Защо? – Защото водата на океаните може да се пренесе в пространството и да се излее на друго място, например, в България.

Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Да кажем, че един човек се дави във водата. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Всички хора се оплакват, казват: „Любов ни трябва.“ Ами че Любовта е между вас! Любовта е вътре във вас, проявете я само! Ами че кой е крив, ако вие имате един затворен кран и водата не може да тече през него? Водата ли е крива, или вие? – Отворете крана и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навън.

Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната.

Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата и го изважда. Казват му: „Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата?“ – „Е, будала съм бил.“ Значи, ако би спрял: да разсъждава дали да го спаси, или не, би казал: „Нека се удави!“ Той го спасява, защото в този момент в него заговаря нещо възвишено и благородно от миналото. Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права.“ Ето защо той влиза във водата, спасява човека и с това изпълнява Волята Божия. Да допуснем, че аз съм турил главата си във водата, правя някакво наблюдение, а някой в това време ме пита: „Какво има във водата, какво виждаш там?“ Питам: ако аз река да му отговоря, какво ще стане с мен? Нали тази вода ще нахлуе веднага в устата ми? Аз ще мълча и ще наблюдавам, няма да му се обаждам. Като си извадя главата извън водата, тогава ще му разправям. Докато си във водата, ще мълчиш, ще правиш наблюденията си, но щом излезеш, тогава ще отговаряш. Отговаряш ли, докато си във водата, това не е философия. Излезеш ли отгоре, над водата, тогава можеш да говориш.

Такива били времената и условията, че не могло без война. – Кой е казал това? Кой е дал живот на човека? – Не зная, кой му е дал живот, но зная за себе си, че съм роден в България. – България ли е дала живот на българина? – Майка ми ме е родила, тя ми е дала живот. – Представи си, че се отнеме храната, водата, въздуха, светлината и топлината в природата, тогава ще видиш, може ли майка ти да те роди. Някой казва, че не вярва в Бога, но като види, че човек се дави, веднага се хвърля във водата, да го спаси.

за водата ходи За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея.

Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Любвеобилността мога да уподобя на разположението, което има някое растение, което расте покрай водата.

Следователно, не лишавай човека от великите блага на живота – от хляба, водата, въздуха и светлината. Като говоря за Бога, мнозина се запитват: Може ли ние, обикновените хора, да имаме връзка с Бога, Великият създател на света ? Питам: Ако не можете да се свържете с Бога, с кого друг ще влезете в общение ? – С хората. – Каква е задачата на хората? Нали всички хора трябва да имат общение с Бога? Както храната, водата, въздухът и светлината са необходими за нас, такава необходимост е Бог за нашия физически и духовен живот.

Природата е създала само едно питие – водата. Вън от водата, всички питиета са човешки изобретения. Какво ще стане с цветето, което не се огрява от слънцето? – Нищо не може да стане. – Какво ще стане с човека, който не яде здравословна храна? Какво ще стане с човека, който не пие чиста вода? Какво ще стане с човека, който не диша чист въздух? Пренесете тези неща в психичния живот и помислете, на какво ще уподобите храната, водата, въздуха и светлината? Кой от двата живота – физическият, или психическият е истински? – И двата живота имат своето предназначение. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот.

Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е. туря го във водата и той става чист. Затова и природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Сега, на какво е подобна водата? – На живота. Значи, в даден случай животът като сила е подобен на водата.

Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода.

Колкото по-буйна е водата, толкова по-голяма динамична сила развива тя. Веднага се хвърлил във водата и я спасил.

Опасността е във водата. Човек трябва да работи над себе си! Сега всички хора въобще, особено фаталистите, казват: каквото дойде! Това прилича на ония дървета, които са пуснати в някоя река и тя ги блъска тук-там из водата, докато най после ги изхвърли на брега.

Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? – Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе.

В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.

Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията. Онези, които са влезли във водата, са много учени.

Философията е запримѣръ, като вземе да разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще си държи рѫцѣтѣ, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тѣлото. Да, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи. Като влѣзешъ въ водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влѣзешъ въ водата, ще се научишъ да плувашъ и като излѣзешъ отъ водата наученъ, тогава ще дойде философията. Онѣзи, които сѫ влѣзли въ водата, сѫ много учени.

Значи в даден случай ние можем да опитаме само ония капки от водата, които влизат в състава на организма. Следователно от тази велика Любов ще отделите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата ¢, ще попива. Водата в гърнето пак ще клокочи и житцето ще се свари.

Между водата и виното има известна връзка. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години.

Между водата и винцето има връзка, защото винцето е излязло от водата, мязат си. Тогава как ще оправдаете онзи факт дето, Христос направи от водата вино? Запитват: „Какво искаше да каже Христос с това, като направи водата на вино?" Те не разбират мистицизъма, нямат понятие от него и се държат за буквата на закона.

Богатият и здрав човек се ползва от всички блага на живота: от светлината, от въздуха, от водата, от храната.

И когато онзи плувец иска да придобие сили и той си маха ръцете - цепи водата.

Обаче на водата не е добре. Водата казва: „Ако човек става по-добър, не съжалявам, че правя жертва. Когато водата влиза и излиза от човека, а той отправя погледа си към Бога, тя се радва и казва: „Радвам се, че жертвата, която направих, не отиде напразно“. Вие ми носите вода в стомната и аз поглеждам към нея да позная, Божествена ли е водата или човешка. Според мене дали водата е в чаша или в стомна е все едно. Водата не е ваша. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго. Ето водата на Рилските езера може да се прекара чак до София с помощта на здрави, хубави тръби. Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Чул той силното крякане на жабите и си казал: „Само един камък да хвърля във водата и ще разваля концерта им“. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете и хайде във водата! Какво страшно има в камъка? Някой хвърли камък върху вас и вие се спуснете на дъното. Казвате: „Като се скриеш във водата, така ще се спасиш“.