Тя е силата и вдъхновението на техния Живот.

Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си.

Мислите, които апостол Павел привежда в тази глава чрез вдъхновението на Духа, са важни за приложение. И когато в нас идва вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките от душата си.

Тогава и мъжът и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновението, тогава казват: „Не си струва“.

Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете.

Щом изгуби тези енергии, той губи вдъхновението си и пада духом.

Да, но вдъхновението никога не се мени. Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението не се мени, а обектът на настроението се мени.

Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. По който и да е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Сега, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: „Вдъхновение!“ И като я вдъхновиш, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“, отваря ти пътя и ти минеш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и тя каже: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам“, ти пак минеш напред. Питат: „Кои с тези там?“ Отговарят: „Тези с плачещите, които с без вдъхновение.“ – ”Е, защо сядат там?“ – „Докато се научат на вдъхновението, а щом се вдъхновят, ще тръгнат и те напред.”

Изгубиш ли вдъхновението, ти си мъртъв човек – тогава всеки може да те погребе. Вдъхновението е необходимо за него, тъй както Светлината, както Животът и както Любовта. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението.“ Тогава тя отваря пътя ти и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда – ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам.“ И ти пак минаваш напред.

Вие сте започнали някакъв градеж в Божествения свят, съградили сте нещо, но изведнъж изгубите вдъхновението си, казвате: „Аз не мисля вече, както мислех едно време.“ Онзи пък, който е съградил къщата, но не е поставил врати и прозорци, казва: „Нека къщата остане без врати и прозорци, да поизсъхне малко, защото тази къща е нещо нехигиенична за живеене.

Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!“ Аз пък обичам живот, който има само едно начало, а всяко начало подразбира един край.

Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде.

Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай! Щом дойде вдъхновението, пей! Мислено пей, докато най-после тази мисъл се изрази в песен.

Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога.

Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ.

Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат.

Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.

Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.

Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно.

Аз във въодушевлението не вярвам, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно.

Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става.

Като пиете от него, дигнете знамето нагоре, извадите ножа и казвате: герой съм аз! Всички казват: герой е този човек, пише той, поет е станал! Обаче за колко време? След 2–3 години туй вино изчезва от човека, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философ става.

Сега мнозина от вас казват: „Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъж, по вдъхновение.“ Вдъхновението представлява един велик закон. Вие знаете ли какво нещо е вдъхновението? То е най-великият закон, който съществува в света. За да дойде вдъхновението у вас, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Следователно той трябва да изработи в себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възраст и да дойде, да не изгуби вярата си, нито вдъхновението си. Ако не разбирате тия закони, дръжте ръцете си свободни и вдъхновението ще дойде.

Глаголи може да си турите каквито искате. (Десет души прочетоха своите предложения, повечето бяха доста сполучливи. „В началото на всяка работа трябва да има истина, виделина и правда, за да проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.

Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето си.

Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението.

Някой път ще изгубите вдъхновението си, ще се обезсърчите.

Няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си.

При пението голяма роля играе вдъхновението.

Когато човек се качва на високи места, той е вдъхновен, насърчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърчава.

Ще се оставите според вдъхновението си, като наблюдавате ясното небе.

Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят или свирят с вдъхновение.

И като се мине известно време, дойде ти вдъхновение, и тогаз запали лампата и пиши! Прекрати ли се вдъхновението, престани.

При това положение, човек живее не в настроенията, а във вдъхновението, което никой не може да му отнеме.

Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече.

Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.

Вдъхновението струва повече от всичко друго.

Вдъхновението се придобива от първичната енергия у човека. Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза вдъхновението, от която бликат живите сили, които протичат през целия космос.

Оставите ли човека гладен, той ще изгуби своята енергия и вдъхновението си.

Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае.

То вдъхновението е друг закон, вдъхновението, то е привличане.

Коя дума е антипод на думата „чистота“? – Нечистота. – А на вдъхновението? – Унилост, упадък.

В това отношение вие приличате на онзи германски проповедник, който в първите години на своята работа проповядвал много добре, но след време изгубил вдъхновението си.

Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.

Това значи, да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят, отде иде то.

Но тъй да се обясни, трябва ред схващания, понятия, за да добием вдъхновението вътре, в което движенията са вечни.

Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете - вдъхновението ще дойде. - Ама не съм поет. - Ще станеш! Като работиш известно време ще станеш поет.

Пък този е чакал с години да дойде вдъхновението и казва: „Аз мисля, че от мене може да стане поет, но не работи."

Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси.

И тъй, с прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрез правата мисъл, правото чувство и разумната воля.

Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум.

Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде.

След закона на внушението иде законът на вдъхновението. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението, това значи, да измениш начина на мисленето и на чувстването си.

Той губи вдъхновението си и се отчайва. Въодушевлението, вдъхновението говорят за присъствието на Божествен импулс в човека.

Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система.

Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система.

Първо ритъмът иде по закона на вдъхновението.

Сега вие ще кажете: „Трябва да имаме вдъхновение.“ Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в човека. Ако разбираш закона, вдъхновението веднага идва. С въздуха влиза вдъхновението. Ако ти не разбираш този закон, тогава вдъхновението ще влиза и ще излиза и ти ще очакваш някакъв възход на духа.

Дотогава, докато в човека не се яви желание да изпълнява Волята Божия, той не може да има просветление и вдъхновението не може да дойде.

Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека.

Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш.

Но вдъхновението, това е един метод на разбиране. То вдъхновението все ще дойде. Изгубите богатството си -вдъхновението изчезне.

Вдъхновението ще дойде, но после? Най-първо ще дойде един вътрешен подтик, едно Божествено вдъхновение ще дойде, и тогава Духът ще дойде да завърши работата във вас.

Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря.

Казваш: "Какво нещо е Божията Любов?" Когато проникне в тебе един Божествен лъч на любовта, идват вярата, надеждата, вдъхновението.

Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци.

Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва.

След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувства изпразнен, отегчен.

Поне една хилядна част от вдъхновението забелязвайте си.

Във вдъхновението погрешки няма. (Учителят показва картината.) Какво ще разберете, биологически явления са това.

Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч.

Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал.

Вдъхновението е от Бога.

Ти не можеш да вдъхновяваш, докато не си приел вдъхновението. Трябва да мислиш какво нещо е вдъхновението.

Но ако хубаво си научиш урока, ще ти се помогне, ще ти се вдъхне, ще се вдъхновиш; но ако не си научиш урока, вдъхновението няма да дойде.

Ще ти се вдъхне, ще се вдъхновиш, но ако не си научиш урока, вдъхновението няма да дойде.

Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин.

Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности.

Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая.

Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.

Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.

Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.

Къде ще дойде вдъхновението? Вие как си представяте, откъде иде вдъхновението? Кое вдъхновява майката? – Детето.

Вдъхновението, това е най-чистото течение, което излиза от Бога, а пък обикновеното говорене, това са канали, напълнени с кал. Казват: „Ние по Бога говорим.“ Вдъхновението много рядко идва, то не иде всеки ден.

Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога.

Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението.

Защото между внушението и вдъхновението има разлика. /Учителят прочете цялата 115 страница и продължи на 116-та до .... „И на мъжете и на жените казвам да извадят капиталите си от човешката банка и да ги турят в Божествената банка“.

Обаче, между внушението и вдъхновението има разлика.