„Който не люби, не познава Бога, О, народ и народи, вий, които спите, събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на Силите. Възвесели се ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога, понеже прослави се Господ. Но ето Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в Сила и Слава отгоре, за да постави вечната Воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез Сила, Дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ-Йехова. Ето Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Няма вече да приема от ръката ви поношенията – деня на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога, Отца на всичките векове. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова“. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Желанията на Духа ти са благопристойни и мислите на сърцето – пълни с Благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога – погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за теб извършва. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не, Бог презира всичко, що е от света.

О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света.

О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на изкуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ.

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие настрана и елате към вечната Виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали назад поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Ето, затова ида от предвечните обиталища, да ви пробудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната воля на Небето и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч, да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога ваш, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето.

Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен!

Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Благословени от нине всички, които любят Господа Бога.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.

Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ.

Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога.

Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.

Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. Обаче неговото решение да слугува отсега нататък на Бога ме радва. Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога.

Помни, в Бога няма измяна.

Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека.

Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. Знай, че да си человек значи все едно да си Син на Бога, а за да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина. И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост. Научи се пред Бога да ходиш със сърце смирено и Любовта на Живота ще благоволява.

И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет.

Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Слушайте ме, братя мои, вие, чада на Бога Живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа.

"Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. Не сте се научили да служите на Бога. Който не люби Бога и мене не люби, няма ни свобода, ни живот в себе си.

Говори се за Бога и Неговите атрибути. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.

Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него. Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога. Научете се да познавате Бога. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни. За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога.

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. Вие сте искали от човеци, а не от Бога. На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито сянка от съмнение. Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те започват да казват: „Ха, аз това не съм искал!“ Ето защо вие трябва да имате един център – средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога. Например аз съм един земеделец; искам от Бога да се благословят всичките земеделци и тогава и аз ще бъда благословен. Вие трябва да почитате Бога в себе си и в другите хора. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло. Те поддържат, че когато се иска нещо от Бога, трябва да централизирате силно своята мисъл. Числото 2 представлява всичките ваши Духове, които са излезли от Бога първоначално – това е излизането на човечеството. Ако хората сами се събират – без духовете, то няма проявление на Бога. Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква Любовта. Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага.

Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Слушайте ме, братя мои, вие чада на Бога Живаго знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа.

БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме. МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището За Бога се казва, че е човеколюбив. Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе.

В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Така че, предстои ни една жертва пред Бога. Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действате за Бога. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, който е говорил? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. Това е то Божественият закон: когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога. И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Помни: в Бога няма измяна, това ти казвам Аз. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Не си обязан никому, освен на Бога. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.

— Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Същевременно, тази пръчка — емблема показва и троякото проявление на Бога. Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог. И после, че имаме стремеж към Бога. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми?“ Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога. Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум, и воля и тогава само ще бъдете в правата посока. Бързането на някои не може да бъде от Бога. Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Той ще ги прати и така ще се оправят работите му.

Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Само в две неща не трябва да се съблазняваме: първо, в Бога и второ, в Духа, който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста.

Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си.

В Бога има винаги желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Евангелието дава едно правило: Първо – за да видим Бога, трябва чисто сърце. Христос е казал "Аз съм виделината на света" – "Аз съм, Който имам власт " И вие ако искате да служите на Бога, ще зависи доколко може да се пожертвувате Това е един закон за нашето развитие Ама светът не живял така Това да не ви смущава, защото достатъчно е вашият свят да се подобри, то и целият свят за вас ще се подобри От хора разбрани, които имат добри желания и могат да прогресират, има нужда Не хвърляйте бисерите на прасетата, а именно – на лошите хора Които са дадени от Бога, те слушат Христа, а другите не Го слушат Направете опит – отделете душата си от тялото си, то скоро ще прогледнете и тогава духовният ви поглед ще бъде навътре.

В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога.

Ако човек се остави вънка от влиянието на Бога, той ще се възвърне към първобитното си състояние, т. е. може да подивее. Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Между човека и Бога има взаимност в работата, например човек оре и сее, а Господ дава влагата и топлината за възрастването и оздравяването на семето.

Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Молете се да възтържествува Божията добродетел; да възтържествува Божията правда; да възтържествува Божията Любов и да се прояви; да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела; да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света; да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всичките блага; да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и Бога вашего — да се възцари Той и да бъде все и вся. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. Вяра без съмнение, то е абсолютното право в Бога. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките. Щом ние изгубим истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. — От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Всичко това, което се говори сега, се санкционира от Бога чрез постоянните гърмежи. (Навън постоянно вали и гърми.) А че това е тъй, явствува обстоятелството, че винаги годишните наши събрания са се отличавали с ясни и чисти дни — никога не сме имали гърмежи като тази година. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.

Но ако хората се обърнат към Бога и поискат Него да направят център, светът ще вземе друго направление.

От 1914 г. до 1927 г. народите ще имат време да се въоръжават, но след това или ще трябва да продължат това, или пък да се обърнат към Бога.

Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни.

Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба.

Вие не бива да желаете да отидете в онзи свят, а трябва да знаете, че още тук, на тоя свят, вие можете да влезете в съприкосновение с Бога.

Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът.

Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг.

Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек.

Добре, но следующите прераждания са за въздигане към Бога, а не падане. Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следующия път ще се намерите в по-голяма мъчнотия.

Със светлината идват всички добри духове Божествените духове сутрин слизат, вечер по същия път отиват при Бога, Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот.

По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенствуваме, има лошо и добро. По отношение на Бога тия два принципа — зло и добро — ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улегчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Ние сме още едно малко главоче — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Вярата ни в Бога е първата връзка. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.

Заради Бога искам да направите този велик подвиг – помирението, защото длъжен съм ви – казвам ви го и искам да ви се отплатя. (Тук се казаха имената на всички, които се намират в неприязнено отношение помежду си, скарани са и се мразят.

Да бъдем благодарни на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за България.

Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него.

Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват.

Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Какви трябва да бъдат синовете към бащата, или нашите души към Бога? То е в дадения момент какви мисли има в нас. Умът е добродетел от Бога. Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината.

Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици.

Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния.

Хората на него вярват повече, отколкото на Бога.

Ако не си извършат съвестно работата, отговорни са пред Бога. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобиете, иска се постоянство. След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите си. За да не оказва времето влияние върху вашата душа, вие трябва да влезете в хармония с Бога. В Бога всичко е в хармония и уравновесено. Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за да сте в съгласие с Бога и да черпите енергия от Него.

Дайте място на бащата – Любов и на майката – Радост, и на чадото – Мира, да сте в свръзка с Бога.

Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със слънцето, също и виделината с Бога. Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. А това значи да сме "синове на виделината", т.е. да използуваме виделината, дадените ни от Бога условия за живеене, да дадем душевен плод чрез виделината. Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, източника на виделината. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.

Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога.

И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме.

Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас.

Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - душата си. Бъдете верни на Бога, Който живее във вас.

Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко.

Бога познаваме по Истината и Любовта.

Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н. – дават ѝ разни имена. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната воля е в контраст с проявлението на Бога. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до Бога и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци.

И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.

Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Питате често: „На кого сте последовател?“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута.

Хората искат от Бога да направи техните жена и деца да са здрави, да им даде пари, да имат положение. 2,000 години ей-туй е слугуването на Господа. Трябва да благодарим на Бога, че те идват.

Господ вижда на едно място, че един продава сляп кон и че казва на купувача: „Вярвай Бога, не е сляп“. – „Като се вериш в Бога, ще повярвам“, и купува коня. Вие имате сляп кон, искате да го продадете в името на Бога, но гледайте и дръжте сметка за онова, което вършите. Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли.

По–далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. И през тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Секта правят само ония хора, които са лишени от Божествения Дух, докато, напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето Името на Бога на земята, идването на Царството My на земята и изпълнението на Неговата Воля. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него. А буквата "и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога. Докато не са видели Бога, трябва да вярват хората; и този, който не си виждал, ти го вярваш. Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа... Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.

Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. Затуй, първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот, и така да се явим пред Бога на работа.

Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?“ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна?“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. Никой от местното население не смеял глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“, ето тайната на придобиването вечния живот. Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога?“ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира?“ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал? „Чрез Божествения живот.“ Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. И затуй Той казва: „За да имате тия основни елементи, които да внесат във вас живот вечен, непременно трябва да познавате Бога“. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – началото на живота. Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Това са двата пътя. „Аз не искам да слугувам на Господа.“ – Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господ. – „Искам да бъда свободен.“ – Лъжеш се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен. И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете вечен живот, понеже знаете как да се съедините с Бога. Тогава ще повикате вашия свещеник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием вечен живот.

И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Когато почнем да се събираме със светии, с ангели, когато се съберем с Бога, тогава ще научим истинското събиране.

Фарисеят се обръща към Бога, не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирджия, убиец, прелюбодеец. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга. Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършили престъпления, и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия“. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. Във волята има трояко проявление – волята може да бъде: 1) своеволие; 2) воля, която има предвид само нашите интереси, само интересите на нашия народ, и 3) воля, която има предвид интересите и на нашето общество и народ, и на човека, и на Бога. Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. Колко място е обиколила тя, докато намери един червей! Как да благодарим на Бога, Който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна? Всяка сутрин да казваме и ние „чърррк!“ – да Му се помолим. И тъй, сега Христос ни пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога?“ Тази молитва Той подразбира в обширния смисъл – в полза на обществения живот. Ако ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си“.

Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието. Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога. Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Пита ви някой: „Защо седите тук?“ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения. Затова Той казва: „Аз Съм пътят от Истината за живота; Аз свръзвам тия два свята и водя еднакво и към света на ангелите, и към света на Бога, на Истината. Той е отгледан в жилището на Бога. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога.

Ако изпълняваме Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога, като птичките. У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за да схванете величието на Бога в тази мисъл. Първото нещо, което трябва да направите, е – да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба; във вашия свят има тъмнота; направете „кръгом“, и се обърнете с лицето си към Господа.

Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. А ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може да влезе“. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Нека се освободим от страха, нека си турим за девиз да говорим истината поне пред Бога. Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да обичам всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един Бог. То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи!“, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира.

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото." Онези, които пишат върху Бога и Словото, мислят, че са обяснили въпроса. Следователно, "в начало бе Словото" значи онова Начало, когато сме започнали да разбираме Бога, т.е. когато сме престанали само да вряскаме пред Него. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека. И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”. Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята. Възкресението е един акт, при който тръгваме да видим нещата на тяхното място, тръгваме да се върнем при Словото, при Бога. Сега вие искате да ви разказвам за Бога. Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. Значи, първоначално Ангелите се движат от Бога и Той е в тях. Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е процес на слизане към Земята, а Слънцето е процес на възкачване към Бога. И тогава някой ще попита как може да се повдигне и да отиде към Бога. – Ставайте сутрин, когато Слънцето изгрява, наблюдавайте Бога и ще намерите пътя. Някои смятат, че всякога трябва да мислят за Бога. Ти проповядваш твоя Христос. – „Ама аз проповядвам Бога”. Страхът в нас показва, че не сме с Бога. Нека се попитаме дали това Начало е у нас, дали ние сме в Бога и дали Бог е в нас. Не казвам, че не сте в Бога. Дори твърдя с положителност, че вие съществувате, живеете и се движите в Бога, но Бог не е у всинца ви. Ако сте сух корен, Христо какво ще ви ползва? Трябва не само да сме в Бога, но и Бог трябва да бъде вътре в нашия ум и в нашето сърце.

Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Да не лъжем и себе си, и Бога: ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие; ние, които още крякаме в блатото, не сме друго, освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падането, на ада.

Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници. Както зная аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога, със светиите, и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. Благодарете на Бога, че ви ги е турил на гърба. Преди да влезете в Небето, ще минете пред изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния и към Бога и много още въпроси. Ако речете, че имате двама, ще кажа: „И мене, и Бога лъжете“. Тогава няма да има и питането: „Какво ще стане с българския народ?“ Нека всички българи се обърнат към Бога, аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред.

Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога.

От религиозно гледище това тяхно положение е волята на Бога. Ще настъпи благословение на човечеството - да възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си душа.

Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой! Вие защо се избавяте? Я се пущайте!" Обаче още докато говорил, ето че морковът се откъснал и всички наново паднали в ада, без да се спасят, а ангелът сам се изкачил горе пред Бога.

Човек трябва да разбира, че е израз на Бога и тогава Бог ще действува чрез човека. Необходим е насъщният - това е от Бога, повечето е от лукаваго. В дните, когато има беднотия, да бъдем разположени и доволни, а не когато сме богати и наситени - ето, когато сме с Бога, ще бъдем в сила и ще ни се даде. Ако не се моли българският народ на Бога, ще бъде наказан с още по-голямо наказание.

Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи управник, министър и пр. Да приближим ума си към Бога и да работим. Трябва да застанем пред Бога без особено мнение.

Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща.

Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. А хората с какво се занимават? Често питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразени с църквата?“ Отговарям: Аз проповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене. Някои ме питат: „Ти правоверен ли си?“ Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И когато ние говорим за новораждане, за покаяние, подразбираме, че трябва да се образува една хармония между нас и Бога.

„Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. Исус – това е страждущият човек на Земята, човешката душа, която страда, която изработва своето спасение; Христос е Човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния. Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал. Но трябва да почнете да работите вътре в себе си и като прилагате закона на Исуса Христа Любов към Бога и любов към ближния, да правите опити. Единственото най-силно доказателство за Бога, е: Аз съществувам, следователно и Бог съществува – по-силно доказателство от това няма. Аз мисля, следователно и Бог мисли – моята мисъл подразбира мисълта на Бога, моето действие подразумява действието на Бога. Аз любя, значи Господ люби – Бог е съвършено, велико Същество, което движи и направлява всички хора и когато някой човек почне да се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в себе си и в своя ближен. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи.

Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога; вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“; но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни забрави“.

И дяволът му казва: „Слез долу при твоите поданици и започни да живееш като тях, слез и пий, както те пият; понеже имаш Знания и Сила, не се бой, че ще паднеш, направи го и знай, че твоята Добродетел няма да се накърни от това.“ Христос му отговаря: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз нямам нужда да се запознавам с тези поданици.“ Нима баща, който е народил десет деца, трябва да ги изучва? Бащата може да познава своя син, майката може да познава своята дъщеря, когато те вървят все по същия път. И тъй, вие всякога сте на крилото на храма – второто изкушение подразбира, че ние изкушаваме Бога вътре в себе си. Затова казва Христос: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз имам всички неща и нямам нужда да слизам долу.“ И така, когато някой не иска да скъса тези връзки, тогава ние ще кажем: „Махни се, иди в своето царство!“ Това е Божествен закон – при Бога трябва да останат само онези, които могат да живеят един чист и свят живот. Едно време в Рая човек беше красиво същество, но когато не послуша Бога, Той му даде мечешка кожа. Затова ние трябва да любим Бога, никого другиго.

Христос казва: „Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно.“ Не може да се проповядва Словото Божие с пари, свещениците нямат право да проповядват с пари. Някои проповядват, че този, който умре, ще види Бога – това е една квадратна лъжа; който живее, той ще види Бога. Сега хората казват: „Всички ще умрем, но чакай поне да си спестим пари, да си приготвим ризи“ – вие, които по този начин си приготвяте ризи, няма да видите Бога, по този начин не се върна блудният син. Вие какво правите? – „Да се натъкмим като за някой бал и така да отидем при Бога“ – така няма да отидете при Него. Христос как се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстен със залог, това е Божествен закон на Любовта. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове. Ние сме длъжни да обичаме свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска.

Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи. Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. У вас не трябва да се явява желание да станете крилати същества, а трябва да имате отношения с Бога. Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога. Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! Тъй както детето казва „Мамо!“, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие. Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога. Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога. Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме да въздействаме върху света. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало да се молят на Бога. Сега ние се молим: „Боже, дай ми един грош!“ – не, поискайте двеста хиляди гроша и тогава си вземете един; или пък се молите така: „Боже, дай ми малко!“ – тогава Господ казва: „Иди при някой човек да ти го даде.“ Нима мислите да се молите за един самун хляб – от Бога всякога трябва да искаме това, което хората не могат да ни дадат; и тъй, не се задоволявайте с грошове, а искайте от Бога велики работи. Насила молитва не може; молете се вие, обърнете се към Бога за тях. Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискат, ще ви се даде.“ Какво трябва да правим в този важен момент на нашия живот, на нашето развитие, как ще можем да извършим задълженията си при това смущение, което е настанало в света? Всички трябва да дойдем в общение с Бога и да Го призовем – единственото избавление е там. И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. Някой казва: „Помоли се ти за мен!“; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш да търсиш други хора. Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята – било между българите, било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тъй, обърнете се към Бога. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Нека се обърнем към Бога. А Христос казва: „Когато се молите, влезте в тайната стаичка и Бог ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има! И тъй, хората, които са съединени с Бога, са благословение за народа; в този смисъл аз бих желал българите така да се молят – и само така този народ може да се повдигне. И сега, трябва като онзи българин в пещерата да се обърнете към Бога с молба да ви донесе жив хляб отгоре.

И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш?“ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората; имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на Бога и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб. Аз бих желал всички да бъдете хора на Божествената Любов и да служите на Бога.

В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Има моменти опасни, когато трябва да коленичим, и като мине опасността, да благодарим на Бога. Четете Евангелието и вложете в себе си това учение, мислете по 5 минути на ден за вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за нещо благородно, и то ще ви подигне.

Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Да не мислите, че тази сила произтича от мене, тя произтича от Бога, от невидимия свят. То е дело на Бога. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени". Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината.

Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Други казват, че тяхното е от Бога, а онова от лукаваго. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата. Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква. Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Ако срещнете една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея; ако срещнете беден, помогнете му.

Ангелите, като възвестяват: „Днес се роди Спасител“, определят каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога.

Вие всинца сте вечно свързани с Бога.

На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Но молитвата е необходима – тя е дишането на човешката душа, тя е общение между Бога и човешката душа. Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го почувстваме. И когато хората видят милосърдния човек, ще кажат: “Ето един, който ходи по Бога”.

Когато дойде Дяволът, хората се увлякоха по него и после човек остана нито с Дявола, нито с Бога.

Тогава Христос отваря другата врата и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога.

„Учителю, коя заповед е голяма в закона?" А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Това значи, да познаем Бога. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. „Да възлюбим Господа!" Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Следователно, когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв в чиста. Той отива при Бога, Който Го пита: Синко, позна ли ме? – Познах те, Татко. Като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговите дробове, в Неговото сърце да се пречистиш. Като знаете това, любете Бога и носете Неговото благословение по целия свят. След всеки 24 часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. Така пречистен, той излиза от Бога и отива към своя ближен. И тъй, когато отивате при Бога, не се спирайте да се разговаряте с хората. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога, с всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си. Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. В любовта на човека към Бога, всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. Възлюбиш ли Бога, и слепотата, и глухотата изчезват. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: Аз отивам при Бога. Вземете със себе си всички слепи, глухи, хроми, недъгави и ги заведете при Бога. – Голи сме, срам ни е да се явим пред Него. – Идете при Бога такива, каквито сте. Казвате: Ще правим добри дела, да омилостивим Бога. – Оставете настрана добрите дела. Помнете: В Бога зло не съществува. Казвам: Всеки ваш стремеж иде от Бога. – Кога ще намеря Господа? – Когато изпаднеш в трудно положение. – Как ще намеря любовта? Какво представя тя? Ако си здрав, при Бога си вече. Това значи: „От Бога сме излезли и при Него ще се върнем. Сега аз проповядвам за положителните сили на Бога. Казвам: Идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта. И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо?–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място.

Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Това значи да познаем Бога. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Любовта към Бога не е нищо друго освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Следователно, когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв - в чиста. Той отива при Бога, Който го пита: „Синко, позна ли Ме?" „Познах Те, Татко." Като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговите дробове, в Неговото сърце да се пречистиш. Като знаете това, любете Бога и носете Неговото благословение по целия свят. След всеки двайсет и четири часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. Така пречистен, той излиза от Бога и отива към своя ближен. И тъй, когато отивате при Бога, не се спирайте да се разговаряте с хората. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си." Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. В любовта на човека към Бога всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. Възлюбиш ли Бога, и слепотата, и глухотата изчезват. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: „Аз отивам при Бога. Вземете със себе си всички слепи, глухи, хроми, недъгави и ги заведете при Бога. „Голи сме, срам ни е да се явим пред Него." Идете при Бога такива, каквито сте. Казвате: „Ще правим добри дела да омилостивим Бога." Помнете, в Бога зло не съществува. Казвам, всеки ваш стремеж иде от Бога. „Кога ще намеря Господа?" Когато изпаднеш в трудно положение. „Как ще намеря любовта? Какво представя тя?" Ако си здрав, при Бога си вече. Това значи „от Бога сме излезли и при Него ще се върнем". Сега аз проповядвам за положителните сили на Бога. Казвам: идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта. И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто.

Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. – От кого? – От новия свят, или от Бога. Само така човек влиза в космичното съзнание на живата вселена, в която всички възвишени същества, всички ангели и цялото небе служат на Бога. От гледището на християните, това значи, да се съединиш с Бога. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Той се съедини с Бога и каза: „Аз и Отец ми едно сме". Често животът й дотягал, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си. Какво говорят учените и философите за Бога, това е друг въпрос. Дръжте се за мисълта, че в Бога няма никаква измяна. Те не вярват в Бога, не вярват в друг живот и казват: Да си поживеем добре, това ще ни остане. Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: Да не Го водите в нашия дом.

С това човек минава в космическото съзнание, във вселената, която е жива, в която и небето, и ангелите, и всичко служи на Бога. Само тогава, като мине човек през огъня, ще намери четвъртия елемент, тоест духа, или както го наричат във философията - да намериш висшето „аз", Божественото, а в християнството се разбира да намериш духа, или с други думи - да се съединиш с Бога. Ако се пуснеш от клона, дръж се за Бога, тогава ще настане един обрат във всички твои възгледи. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога. Христос пи от тази чаша и Той сега е един велик човек, съединил се е с Бога, и там е Неговата воля. Една негърка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. Дръж се за това, че в Бога няма измяна. Ние говорим за Бога, но ние казваме: „Да не Го довеждаш! Колкото пъти е дошъл, все нещастие носи."

Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога. Щом сме в дисхармония с хората, ние сме в дисхармония и с Бога. Казваш: “Аз го мразя” – мразиш и Бога; казваш: “Ще му взема парите” – крадеш и Бога. Това са отрицателни състояния и обратно – правиш ли добро, ти правиш добро и на Бога, съработник си с Него. Не проповядваш за Бога, а защото жена ти те пече. Готов ли си да дадеш всичко за Бога? Христос е казал да се отречеш от себе си, което значи всички богатства, които имаш на Земята, да ги дадеш на сиромасите и заедно с тях да работиш и да ги научиш на труд и постоянство. Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога. После, и аз благодаря на Бога, че ми е дал работа, защото и у щастливите хора има скука. Не съжалявайте, че има страдащи хора, а благодарете на Бога за всичко. Благодарете на Бога, че имате пари; благодарете и за това, че са ви ограбили. Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Ще намерите тази Мъдрост, която е чиста, мирна, приветлива, и тогаз ще намерите вътрешния смисъл на Бога, ще разберете какво нещо е Той.

И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Този свят има две подразделения: първо, пълно съзнание и, второ, вътрешно сливане с Бога. На следващия ден пък ще се качиш на своя ум и него ще развеждаш; умът ще иска да узнае тайната на Бога, ще се надига, а ти му кажи, че всичко знаеш, че имаш слава, че си написал всички книги на света – той ще се зарадва. И тогава, когато се обърнете към Бога и препратите вашите истински желания към Него, вие ще цъфнете. Всеки трябва да бъде на мястото си, защото тези неща са турени от Бога. И ако в нас се въдвори тази хармония, ще знаем, че служим на Бога.

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Не е важно, какви са отношенията на човека към хората; важно е, какви са отношенията му към Бога и към възвишените същества. Като изучавате вътрешния смисъл на живота, виждате, че първата проява на Бога е Логосът, т. е. Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на земята да работи за Бога. Затова казвам: Бъдете търпеливи не като Бога, но поне като земята. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.

Питате: „Защо този светия е по-далеч, а онзи по-близо до Бога?" Вие били ли сте на небето, та да знаете, че един е по-близо, друг - по-далеч? Аз виждам всички светии в света, опнали се на работа, един в лаборатория, друг на друго място и т.н. Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо. Като проучвате дълбокия смисъл на живота, ще видите, че първото проявление на Бога е логосът, разумността, словото, а след него се явява светлината. Но като я прочетете, спрете, помолете се на Бога един-два или няколко дни и по малко, по малко ще ви се даде някакво откровение. Нека всички бъдат търпеливи - не като Бога, а като земята.

Евреите бяха избран народ с 36 000 обещания от Бога, но техният сняг се стопи от тоя женски крак. Те колеха говеда, овце, статуи правеха в името на Бога, но снегът им се стопи. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Тяхната чашка е отворена нагоре, т.е. гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете. Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си. Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Тоя крин е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва. Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога.

Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. Вие искате от Бога пари и богатство, но същественото не искате. Спасението е прерогатив само на Бога. Кое е това дърво? То е съзнателният Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото.

Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля.

С други думи, колкото си по-богат и знатен на Земята, толкова си по-далеч от Бога. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!” Това именно е привилегията. Господ си знае работата, когато е турил космите, но аз не искам да разкривам тези книги на Бога.

За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Който не може разумно да служи на Бога, не може да се нарече Син Божи. Това значи, да бъдеш научен от Бога. Под „мъж" се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието. Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи. Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Човекът е бил свързан с Бога. Сегашните хора ще бъдат научени от Бога, как да живеят. Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. В това отношение, всички хора са герои-мъченици. – Защо са мъченици? – Защото са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Направете следния опит: Турете в ума си мисълта да работите изключително за Бога с любов, ще видите, че в продължение на няколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако всеки народ се реши да служи на Бога, хората нямаше да воюват. Понеже не служат на Бога, сегашните хора разрушават това, което са създали. Нека свещениците се решат да служат на Бога с любов. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Решете се и вие да служите на Бога. Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. И аз желая да бъдете щастливи, да бъдете научени от Бога.

Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога." Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата. „Чина" значи да направиш нещо. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Трябва да знаеш да слугуваш разумно на Бога. Трябва да схванем нашите отношения към Бога. Ще се запитате: „Син ли съм аз на Бога, или не?" Това аз подразбирам: слугувал ли съм на Господа, или не? Ако вие може да дадете най-правилно разрешение на този въпрос, той е най-прост. Явил се после ангелът на правдата и казал на Бога: „Не създавай това същество. Под думата „мъж" се разбира същество, което е разумно, има всички Божествени атрибути, има едно от най-великите качества на Бога, тоест милосърдието. Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене" - тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Тези ангели, когато дойдат пред Бога, ще кажат: „Ние бяхме прави." Друга култура трябва да дойде - културата на милосърдието, тоест отношенията в служене на Бога. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. „Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене." Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага." Всички хора от новата култура ще бъдат научени от Бога. Ако в продължение на десет години вие си кажете да работите за Бога, тъй както Той изисква, ако вашето положение от последен сиромах не се промени, елате да ме заплюете. Ако и днешните народи биха решили да служат на Бога, нямаше защо да воюват. Ще ти бъде приятно да минеш от единия край на България до другия и ще кажете: „Ето ме, аз служа на Бога." И научените от Бога, като се върнете, вижте защо не сте разположени, вижте кой е виноват - мъжът или жената. И аз желая да бъдете учени, учени от Бога.

Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Ако си мъж, ще отдадеш на Кесарица нейното и на Бога Божието. С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Като говорите за света, разбирайте своя личен свят, но не света, създаден от Бога. Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога. Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, осъзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Ако си коренче, ще се стремиш да изпратиш повече храна на дървото. – Искам да зная, какво мислят хората за мене. – Щом си част от дървото, ти си служител на Бога. Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога.

Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да служиш на Бога. Или в друг смисъл - имаш задължения към този свят, в който живееш, имаш и задължения към Бога. Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?" „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание. " „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога. Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. В Бога има това добро качество, че Той и взима, и дава. Като се научиш тъй да живееш, тъй ще имаме една по-добра основа, за да се знае как да се служи на Бога. А на Бога се служи по-трудно, отколкото на кесаря. Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога. Но ще кажете: „Искам да зная какво мислят хората за мене, хубав ли съм?" Щом си на това дърво, ти си служител на Бога.

Освободете се от това криво понятие за Бога. За да си съставим правилно понятие за Бога и да Го разберем, трябва да се върнем в своето първоначално състояние. Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден – като човека. Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. Този човек никога не е опетнил името на Бога. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето войнстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Но когато вие отвътре започвате да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: Приятели, вие още не сте научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Има три пътя, които можете да следвате: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно.

Освободетѣ се отъ това криво понятие за Бога. За да си сѫставимъ правилно понятие за Бога и да Го разберемъ, трѣбва да се върнѣмъ въ своето първоначално сѫстояние. Мнозина гледатъ на Бога като на сѫщество, което се мѣни по нѣколко пѫти на день – като човѣка. Когато ви говоря за човѣка, вие трѣбва да се вдълбочитѣ, да си прѣдставитѣ онзи човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовьта. Този човѣкъ никога не е опетнилъ името на Бога. Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по образъ и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ. Който не иска да се свърже съ Бога, вълната ще го изхвърли вънъ отъ общото течение на Божествения день, дѣто той ще чака другъ периодъ на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога. Вратата ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Той носи въ себе си милосѫрдието – дѣтѣ на Любовьта – най-малката дѫщеря на Бога. И тогава не е важно на кого служишъ – на Ивана или Драгана – ще служишъ на Бога. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето войнстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Силна е молитвата, когато сърдцѣто е чисто и всѣцяло отправѣно къмъ Бога. Докато огнището на сърдцѣто не се сгорѣщи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Но когато вие отвѫтре започватѣ да чупитѣ прозорцитѣ на вашия домъ, на вашата душа, казвамъ: Приятели, вие още не стѣ научили да служитѣ на Бога; вие още не стѣ се научили да плащатѣ на кесаря. Щомъ не можешъ да мислишъ добрѣ за ближния си, и за Бога не можешъ да мислишъ добрѣ. Тогава какъ можешъ да любишъ Бога? Има три пѫтя, които можетѣ да слѣдватѣ: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мъдростьта и пѫтьтъ на Истината. Съ тѣзи плодове да израстѣ и вѫзкръсне Богъ въ васъ – да освѣтитѣ Божието име! Това ще бѫде моята радость, защото ще бѫдетѣ близо до Бога. Слѣдъ дѣсеть години ще бѫдемъ сто пѫти по-добрѣ отъ сега; слѣдъ още дѣсеть години ще бѫдемъ хиляда пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години ще бѫдемъ дѣсеть хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – сто хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – милионъ пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – дѣсеть милиона пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – сто милиона пѫти по-добрѣ, а въ края на този периодъ или въ началото на новия ще бѫдемъ съ Бога наедно.

Де ще бъдете тогава? За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам да търсите светлина и топлина. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа от там всичко, което е създал, и после пак се връща да продължи работата. Когато земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога, тогава корените на вашия стомах са към Бога. Тъй че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото ако влезете в духовния свят, основа на нещата – това са краката; върху тях почиват нещата. Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее; който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намерва време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. С главата си да излезеш и да благодариш в душата си на Бога.

Да търсим Бога, или да растем - подразбирам да се търси светлина и топлина. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа оттам всичко, което е създал, и после пак се връща да работи наново. Когато земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога - тогава корените на вашия стомашен мозък са към Бога. Тъй че на всеки двайсет и четири часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото, ако влезете в духовния свят, основа на нещата - това са краката. Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, когато служи на Бога и разбира Неговите закони - той е свободен. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е занят с толкова много работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Как е възможно всичко? Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Те са велики неща и ако Господ би ви отворил очите, ще ги проверите, а аз някой път трябва да се помоля на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци - Елисей. Аз благодаря на Бога за много неща. С главата си ще излезеш и ще благодариш в душата си на Бога. Човешко е да изпълниш задълженията си към Бога. Най-великото учение за вас - вие, които сте дали обещание на Бога, е да растете в благодатта Божия, волята Божия.

Принципът, който се олицетворява в Мария, представя висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват – ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека. Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. Това учение трябва да учим – учението да благовеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим велики добродетели. Аз не облажавам хора, които всеки ден се карат един с друг: те всеки ден роптаят против Бога. Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога. По същия начин явете се и вие пред Бога и напечете се. И тъй, ако не впрегнете всяка мисъл и всяко желание вътре в себе си, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл, това желание ще ви заповядва. И тогава, по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете в своята светая светих. Някой път аз ви казвам, че съм слуга, но не на вас, не на хората аз съм слуга, а на Бога. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят.

Вие имате смътно понятие за Бога, трябва да имате интелигентно чувство, да разбирате мислите и желанията на душата, а не на тялото. Да се роди Христос у вас и да се съедините с Бога, вие се стремите в това и Господ полага всички усилия.

Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и Любовта“. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Много от тях са минали изпита, минали са през първия принцип и са влезли във втория, и сега служат на Бога, а други не са го минали, паднали са и са останали да служат на първия принцип, на мамона, затуй ги наричат демони. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите“. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона – ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин! Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи: ако днес си спечелил 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утре, като станеш, ако спечелиш пак 3 или 4–5 лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих“. „Доста е на деня неговото зло.“ Един грош спечелиш, благодари на Бога; 10 гроша спечелиш – пак благодари на Бога. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало. Това значи да служим на Бога. И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение.

Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. Благодари на Бога, че стана уменъ човѣкъ, че си отвънъ дрипавъ и голъ. (Разумниятъ животъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ такъвъ човѣкъ.) Ще се върнешъ при Баща си и ще кажешъ: „Научихъ, че въ Твоята книга е писано, да се въздаде всѣкиму, каквото е заслужено. Сѫщо така се изчислява и енергията, която се взима отъ слънцето, за което има специални електромѣри, знаятъ всичко, което си иждивялъ и слѣдъ като си живѣлъ 100 години, знаете ли колко струвате на Бога? – Сто милиона лева струвате на Господа. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Христосъ казва: „Не трѣбва да грѣшишъ, не трѣбва да работишъ противъ новия законъ.“ Всѣки, който рѣши да работи за Бога, приближава се къмъ Него, приближава се къмъ този законъ. Ама сега какво да правя?“ – „Ще вземешъ тояжката си и ще отидешъ при Бога.“ Духътъ ви ще бѫде вашъ слуга, а душата ви – слуга на Бога. Това е сѫдбата на свѣта. „Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога.

Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Любовта на Бога към човечеството, към всичко живо, Го заставя да дойде в света, между хората. Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с разкаяние и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с любов. Помолете се на Бога, да напише имената ви в книгата на живота. Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. Мнозина се оплакват от неправдите в живота и отдават всичко на Бога. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия закон. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.