Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота.

Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си.

Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е. ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.

В света богатството се дава само на умните хора, затова и небето не е място за глупавите хора, а глупостта в човека е признак на големи прегрешения, защото небето иска само умни хора.

За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията.

И за да можете вие да влезете в Царството Божие, трябва да бъдете анархисти спрямо злото – не анархисти в смисъл да разделите богатството на хората, а анархисти против злото.

От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка.

- Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението.

Защо е человек беден? – Беден е, защото, когато е бил богат, е разпилявал, т.е. не е знаел как да употреби богатството, което Бог му е дал.

Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.

Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.

Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее.

Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила.

Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.

Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.

Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“.

Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството.

Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата.

Така богатият американец бил принуден да бяга без богатството си.

Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството.

Оставям богатството си на своите малки братя – червеите.

Оставям богатството си на своите малки братя - червеите.

Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд.

Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд. Ако някой ви остави богатството си да му го пазите, и вие го опазите, имате характер.

Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. Богатството е товар. Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби.

Павел казва: „Ако раздадете богатството си и тялото си, пак няма да намерите Христа; вие сте на пътя, но не и в пътя.“ Когато дойдете в положението на душата си, когато дойдете в петата област на Любовта – да обичате Христа и Той да бъде всичко за вас, тогава вие сте Го намерили.

За съвременните хора богатството е техният живот и да им вземеш богатството означава да им вземеш живота. Вие не можете да дадете богатството си някому, докато у вас не се роди тази Любов, тази мисъл.

Ако разделите богатството на земята по равно, на всеки човек ще се падне само по 40 лв.

Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“.

Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си.

Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги.

Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце.

Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце.

Синът не трябва да разчита на богатството на баща си, но и бащата не трябва да злоупотребява с любовта на сина си, да очаква от него. Две перспективи се представят на човека: да бъде в положението на богатия и да се задушава от богатството си, или в положението на бедния, всякога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството.

Богатството му, достойнството му зависят от него. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си.

Казалъ, че богатството му не е загубено и той го дава на втория свой братовчедъ.

Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Бог е създал и човека, и лозата. Какво може да направи човек с книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нужно за земята. Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, спомен няма да остане от него.

Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това.

Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.

Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността.

Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него.

До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство.

Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н.

Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в учеността, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си.

Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си.

Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате.

Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате.

Богатството и учеността не са съществени неща в живота.

Богатството и ученостьта не сѫ сѫществени нѣща въ живота.

Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота.

Да злоупотрѣбявашъ съ богатството на ума си, това значи, да се изложишъ на крайна сухота и безплодие, което води къмъ обезсмисляне на живота.

Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си.

Често синове и дъщери очакватъ на богатството на родителитѣ си.

Много време ще чака гладният за бял хляб! За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева.

Много време ще чака гладниятъ за бѣлъ хлѣбъ! За предпочитане е приживе да дадешъ нѣщо на човѣка отъ богатството и благата си, отколкото да му оставишъ следъ смъртьта си хиляди или милиони лева.

Евангелистът се оженил и пожелал да разделят богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртят търговия.

Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия.

Сиромашията е работа, а богатството е почивка.

В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта.

Въ турско време турцитѣ влизаха въ богати български кѫщи и, за да ги заставятъ да кажатъ, кѫде сѫ паритѣ имъ, тѣ ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажатъ, кѫде е скрито богатството имъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта.

Синовете и дъщерите му започват да спорят помежду си, да делят богатството му. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно.

Синоветѣ и дъщеритѣ му започватъ да спорятъ помежду си, да дѣлятъ богатството му. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно.

Така постъпвайте и с богатството.

Когато дошъл в съзнание, той казал: “За нищо в света, втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.” Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но, в края на краищата, казват: “Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите”. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството.

Когато дошълъ въ съзнание, той казалъ: За нищо въ свѣта, втори пльть не правя този опитъ! Богатството на цѣлия свѣтъ да ми дадатъ, не влизамъ вече въ тази бъчва. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството.

Когато богатият мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява.

Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството си и вярата на жената изчезва.

Той не обича душата на човека, но богатството му.

Ревизия ще има, каси ще се отварят! Затуй ви казвам: направете си приятели от богатството на неправдата. Това значи да си направите приятели от богатството на неправдата.

Според това учение, богатството подразбира изобилен живот на едни за сметка на други. Той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път.

Важно е, че никой от тях не използувал богатството. Единият се мисли учен, другият прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си. Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят.

Важно е, че никой от тях не използвал богатството. Единият се мисли учен, другият - прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си. Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят.

Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията.

Той казва: Ще оставя богатството си на своя син.

Той казва: „Ще оставя богатството си на своя син."

Ето един обикновен стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре.

Има знание, скрито в слънцето, но какво ви интересува то, щом не е изявено, щом е предположение? Богатството, което е в книгите, ви задоволява.

- Тогава богатството ти ще остане.

Обаче, смешно е, когато човек туря богатството си в десет кесии, в петте от които свободно бърка и вади пари, а в останалите пет не смее да бутне.

Обаче смешно е, когато човек туря богатството си в десет кесии, в петте от които свободно бърка и вади пари, а в останалите пет не смее да бутне.

В дадения момент, например, какво ще ви ползва богатството, когато утре може да стане някоя катастрофа? Сега се готвим уж за другия свят, а не вярваме в него.

Който обсебва здравето, силата, богатството на човека, тъй необходими за живота му, той слиза заедно с него в бездната. Който се върне в стария път, преждевременно остарява и губи силата, богатството и здравето си. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. Щом разпилее богатството и силата си, отново се връща при баща си, да го приеме не като свой син, но като слуга.

Горко на бедните и на богатите, които не се подчиняват на великия живот! Благословени са бедните и богатите, които се подчиняват на великия живот! Не давайте богатството си на свинете, да го изразходват напразно, а вие да станете за посмешище. – Не се живее лесно на тоя свят, искам да туря край на живота си, не ми се живее вече. – И да туриш край на живота си, нищо няма да постигнеш.

Знаете ли, какво прави богатият, като умира? Той завещава богатството си на тоя, на оня, докато раздаде всичко.

Според мен, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора наполовина признават, че богатството е благословение.

Според мене, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора на половина признават, че богатството е благословение.

Имате известно неразположение спрямо някого – обидил ви, или в направил някакво зло – казвате: „Аз на този човек ще му дам да разбере!" Да допуснем, че можете да му дадете да разбере – да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите – какво лично ще спечелите от това? Утре друг ще има нещо против вас, той пък ще ви ограби, или унищожи – ето ви взаимно самоунищожение.

Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я.” Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им.

Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни.

Някой казва, че съм добър, защото е опитал богатството ми. Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце.

Бедни, но пощо? Всички външни форми зависят от богатството на ума и сърцето.

Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота.

Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата.

Според мене, богатството на човека се заключава в житното зрънце, което той посажда навреме. Ако ми предложат богатството на най-големия милиардер в Америка и едно житно зрънце, бих предпочел житното зрънце. Искам да си взема богатството, което Баща ми е дал. И сега, като се върнете по домовете си, потърсете богатството си.

Тъй стоят практически нещата и те са много верни: според богатството на вашия ум и според богатството на вашето сърце ще се определят днес отношенията ви към окръжаващите.

Ако имаме вяра, ще сме спокойни и силни и никой не ще ни вземе богатството.

Ти се молиш сутрин и след половин час Господ реши да те посети в лицето на един просяк и той похлопа на вратата за помощ, а ти освен че не му помагаш, ами го изпъждаш, като му казваш: „Хайде, иди си сега, че аз си имам работа.“ Насила не трябва да се взема на богатия имота и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството. Господ му е дал богатството и дал му е воля сам да се разправя с него. Аз няма да кажа на богатите да си раздадат богатството, Господ само подканя. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие.

В бедността си човек познава кои му са приятелите, а в богатството вие ще намерите неприятелите.

Богатството разваля любовта. Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.

Богатите и да раздадат богатството си, то ще принесе полза само когато се употреби за благото на другите, а не за застоял капитал безцелно да се изразходва.

От друга страна е казано: „За да наследиш Царството Божие, трябва да се отречеш от богатството си, от майка си и баща си, и най-после от себе си“.

С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си.

Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме. Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!“ Че и вие сте глупци.

Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. От човешко гледище богатството и сиромашията са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите. Както и богатството, и сиромашията, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения. – Кой създава мъчнотиите и изкушенията на човека? – Той сам, както и окръжаващите. Когато бащата очаква на децата си те да го поддържат, и когато децата разчитат на богатството на баща си да ги осигури, това не е култура. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“.

Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Слѣдователно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения. Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство, азъ не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му.

Можеш ли да ми помогнеш да го открия? Десетият знак се намира мъчно.“ – Така е, приятелю, прав си, но сам трябва да търсиш богатството си.

Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби.

Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството.

Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли?“ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда.

И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Нѣкой изгубилъ богатството си, страда. Господь му взима богатството и казва: „Да видимъ ще ме познае ли.“ Нѣкой владика остарѣлъ, уволняватъ го.

Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството.

За богатия смисълът на живота е в богатството. Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото. Богатството на един народ показва неговата култура. Богатството на мисълта е необходимо. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях? Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън.

Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.

Животът е лош, защото те са изгубили свой близък: майка, баща, или жена; други са изгубили богатството, имота си. Той създал един закон, според който трябвало да се взима излишъка от богатството на всеки богат човек и да се дава на ония бедни, които страдали от глад и немотия.

Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и сиромашията и обратно: дѣто се увеличава сиромашията, увеличава се и богатството. Този царь прокаралъ единъ законъ, споредъ който, когато нѣкой забогатѣе, той взималъ излишъка отъ богатството му и го давалъ въ заемъ на бѣднитѣ, на който не достигали срѣдствата. Дойде единъ лошъ духъ, ограбва ви богатството, невидимиятъ свѣтъ допуща това, понеже знае, че това богатство ще го употрѣбите за развала на вашия животъ.

Богатството на човека е скрито в неговото сърце.

И второто нещо – да знаете, че от слънцето е богатството.

Те вярват в богатството, в материалните блага.

Някой си богат човек го гонили в живота разбойници, да му вземат богатството – това е един разказ – и като насъбрал всичкото си богатство от скъпоценни камъни, турил го в един сандък. Там седял година, две, но нищо не става: „Богатство имам, но то не расте“, казал си той. „Ох – казва, – да бях им дал нещо.“ Той не може да отвори богатството си да го види, богатството му на гърба седи. Тогава иде един от великите духове и му казва: „Защо седиш тук?“ – „Този сандък, какво да правя?“ – „Аз мога да те освободя, но готов ли си да оставиш този сандък?“ Мнозина ме питат: „Защо Христос казва да се освободим от богатството си?“ Ако ти си на дъното на океана, не заслужава ли си да оставиш този сандък и да излезеш горе, на слънцето? Ще имаш земица, да ореш.

Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух.

Докато касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе из касата навън, той е нещастен; ученият, докато знанието му е в главата, е щастлив, но един ден, когато знанието му си замине, той е нещастен; великият оратор, докато неговият глас работи, и той маха ръка, но щом неговият глас престане да работи, той е нещастен. Но като изгубя богатството, какво ще помагам на бедния? Докато съм богат, мога да помагам – здравият може да помага, – а като стана хилав, как ще помогна? Но душата ми трябва да бъде пълна с Любов и тази Любов трябва да я жертвам.

И у тях се заражда желание, всеки един от тях иска да се домогне до богатството на другия – да го привлече към себе си Допуснете сега, че единият от тия, по-умният е завладял всичкото богатство на другия и той остане без материали. Тогава – той ще стане слуга; а онзи, който е взел богатството, става господар. Но у самите слуги туй съзнание да искат да бъдат господари, не е изчезнало, следователно, този господар придобива един слуга, втори, трети, четвърти, пети... тия слуги останат 100, 200, 500, те почват да се организират – тяхното съзнание се пробужда; съберат се, хванат господаря си, удушат го, вземат богатството му и те станат господари или като му вземат богатството, господарят стане слуга – сменят си ролите.

Те имат нужда един от друг, но въпреки това и в двамата поотделно се явява желание да привлекат богатството на другия към себе си; най-после единият успява да заграби богатството на другия, който остава без никакви средства - какво трябва да прави този човек? Той трябва да стане слуга на онзи, който е успял да заграби всичкото богатство.

Малките очи са признак на скъперничество, а големите очи са признак на разсипничество; с други думи казано, хора с малки очи са бедни, хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си.

Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат Любовта - това виждате на всяка стъпка в Живота; покажете един човек, който, като има сила, знание или богатство, да е щастлив.

Ти се примириш, оставиш богатството и тевтерите, и казваш: „Хайде, братко, да се примирим“, и бедният мисли, че ти си му простил. На вас, учениците, които сте тук, ако ви кажа: 3⁄4 от богатството си още тази вечер ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислим малко“. Не, не, 3⁄4 от богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте, че и туй ще дойде.

Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ.

Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях.

Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага.

Но за богатството трябва един силен и устойчив характер.

Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре.

Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва, той не разполага още с нищо; богатството на човека е в Причинния свят, затова там има какво да се жертва.

Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека.

Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение.

Ако Той е дошъл на земята, а не ни е дал нищо, какво ни интересува, че бил Син Божи? Ако аз съм един царски син и ви разправям за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни, и нищо не ви дам, какво ви интересува това? Но ако този царски син дойде, свали своята корона, помогне на своите братя, жертва всичкото си благо, аз го наричам царски син на жертвата и на Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя.

Не станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството.

Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово.

Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата – може.

А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му.

Мнозина не вярват в Бога, не разчитат на Божия Дух, а на богатството си, на парите си. Ще кажете, че този човек бил умопобъркан. – Кой човек днес има права, здрава мисъл, с която да издържи на всички мъчнотии и изпитания? Имаш сто хиляди лева в банката, но се страхуваш, да не дойде някаква парична криза, да изгубиш богатството си.

Дългът и богатството - те са неща второстепенни, внесени отпосле.

Важно е, дали разполагате с богатството на Иван.

Богатият младеж символизира християните, които носят богатството на Христа.

Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал, защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. – Какъв е смисълът на богатството? – Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме.

Де отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, отдето е дошло.

Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. После господарят се оплаква от слугите си: Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми.

Като видя едно малко цвете, радвам му се, като на богатството.

Не е нужно да раздадеш богатството си безразборно, но чрез него да се създаде условия за работа на страдащите братя.

Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши, да не им отнема богатството.

То е все едно, да повериш богатството си на своя разпуснат син. В първия случай, той използува богатството си за своя сметка. Ако богатият е разумен, така ще постъпи с богатството си, че пръв той ще се повдигне.

Богатството е общо благо, то е произлѣзло отъ цѣлокупната дѣятелность на всичкия животъ на човѣшкия духъ. Въ какво отношение ще искатъ своя дялъ? Не е позволено богатството да се употрѣбява за зло на човѣчеството. Богатството, това е единъ кредитъ за онѣзи нуждающитѣ се.

Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи. Богатството е бюджет на природата.

Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество.

Бедният – защото няма пари, а богатият – защото няма на кого да остави богатството си. Ако е стар и няма наследници, на които да остави богатството си, той се обезнадеждава.

Затова Христос иска от учениците си да раздадат богатството си на бедните, в името на любовта.

Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили.

И като нѣмаше работа на небето, Той слѣзе на земята, раздаде богатството си, и взе да работи между онѣзи, на които раздаде имането си.

Той работи между онези, на които раздаде богатството си. Само любещият може да раздаде богатството си.

Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“.

Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството“. Ако се влоши, казва, че отнемането на богатството му не е правилно. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: „Чувате ли какво се говори?“ Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: „Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използвате разумно?“ Важно е, може ли богатият с Любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си без да му трепне сърцето? Ето как разбирам аз този въпрос. Богатството на сегашните хора не е тяхно. Под вечен живот разбирам Божествения, дето се крие богатството на целокупния живот.

После, някои обичат обратното, да знаят, т.е. искат да знаят колко е богатството на този, на онзи.

Който вярва в Божествения принцип, той знае, че богатството е в земята.

Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“. Честен ли е този, който се ползва от добитъка и същевременно го коли? Честен търговец ли е този, който е спечелил богатството си от кожите на добитъка? Колко пъти той е ставал рано сутрин да оре и копае земята, да приложи своя труд? Той е спечелил благодарение на тия кожи.

Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. Не е богатството, което създава благородството. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола.

Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните.

Ето ти богатството.

Кажат ли за някого, че е горделив, аз зная, че той е беден, нищо няма. – Как да примирим гордостта с ревността? – На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем да живеят заедно.

С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате.

Ти гледаш скъсаните си дрехи и казваш: „Господи, благодаря Ти за богатството, което си ми дал.

И тъй, използвай богатството, което Бог ти е дал. Ако не използваш богатството си разумно, ще попаднеш под друг закон и ще увеличиш кармата си.

Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата.

Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“.

Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.

Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.

Натрупват го, натрупват, и той почва да пъшка под тежестта на богатството, и пак е нещастен.

Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“.

Знанието, богатството, което имаш, ще почнеш постепенно да го изгубваш.

Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има! Не съм против парите, но тъй, както се използва богатството днес, това не е нищо – то е едно голямо зло.

А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите.

Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.

Казва Христос: „Още едно ти не достига! Иди, продай богатството си, раздай го на сиромасите, купи това, което не ти достига, ела и Ме последвай!“ Аз предпочитам да остана да живея в този свят, но да си имам парички, да се оженя, да си имам дечица, да си живея с богатството“. Богатството, което имате сега, е за да намерите туй „едното“, затова и сте дошли от небето на земята.

Представете си, че тези, бедните хора, знаеха този закон: без оръжие да изтеглят богатството на богатите и да го приложат.

Явява се насън той на брат си и му казва: „Моля ти се, не мога да бъда спокоен, иди кажи на роднините да раздадат богатството ми на тази църква, за която съм го определил“. Не че не почитаме този или онзи, нека си е учен, нека си е богат, но ако дойде при нас, нека да разполага с богатството си тъй, както си иска.

Богатството седи в съзнанието. Богат е само онзи човек, който в даден момент може да използва разумно богатството, което има.

Ако не станете силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания.

С богатството лесно се разправяме, но колкото за учението, то е трудна работа.“ Трудните работи, именно, са хубавите работи в света.

Богатството може и да ви повдигне, може и да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие.

Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят.

Много религиозни хора искат да бъдат богати, но богатството за тях е смърт. Богатството и сиромашията трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно естество. Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва да се прояви.

Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас.

Като богат, той казва: Не може да се раздели богатството между хората. Ако синовете искат да разделят помежду си богатството на баща си, ще се оправи ли животът им? Няма да се оправи.

Само при богатството ще познаеш, доколко човек е умен.

И тъй, физическото състояние се определя от богатството на органическите сили в човека; умственото състояние се определя от богатството на мислите, а духовното състояние се определя от богатството на чувствата.

Доброто не седи нито в сиромашията, нито в богатството, Доброто не седи нито в учението, нито в глупостта.

Какво ще спечелят от това ? Каква цена ще имат тогава парите ? Каква цена ще има богатството? Зад парите стои друга сила, а парите, сами по себе си, са средство, условие, чрез което се проявява другата сила.

Като му вземете богатството и къщата, той ще се опълчи срещу вас. Като му върнете богатството, той става пак добър и се възхищава от вас.

Богатството, страстите, властта са питиета, които опияняват човека.

Богатството и сиромашията – това не са привилегии, това са само условия за учене. В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам.

Богатството и сиромашията, това не са привилегия, това са само условия за учене. В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам.

Богатството е възнаграждение за труда: след като работи, получава плода. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Учителят казва: "Направете си приятели от богатството на неправдата!" Обърнете капиталиста в добър човек и той ще дойде при нас. Но да нямаш целта да му вземеш богатството - користолюбие да няма, а служба Богу!

Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила.

Ако си роденъ да бѫдешъ богатъ, богатството ще си дойде и безъ да го търсишъ. Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.

Ако си роден да бъдеш богат, богатството ще си дойде и без да го търсиш. Турците казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството.

Богатството е като единъ изворъ. На това вѫтрѣшно злато въ кръвьта имъ се дължи богатството. Този братъ пита: ами какъ ще си раздамъ богатството? Азъ още не заминавамъ за небето. Казвамъ му: е, братко, ти трѣбва да си заминешъ вече, раздай си богатството! Ами ти сигуренъ ли си? Да не ме лъжешъ? Не, още тази вечерь повикай нотариуса и раздай всичко, че утрѣ да не си закъснѣлъ.

Богатството е като един извор. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял.

Богатството не може да направи човека добър, сиромашията не може да направи човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, а сиромашията не може да направи човека зъл. Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини. Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството.

При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта.

При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта.

И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това? Не, богатството на хората се определя от тяхната кръв. Елементите на кръвта показват какво е богатството му. В духовния свят богатството му е в живота, а в Божествения свят богатството му е в духа. Някой казва: „Дух трябва да имаш.“ – Духът е богатството на Божествения свят. „Живот трябва да имаш.“ – Животът е богатството на духовния свят. „Кръв трябва да имаш.“ – Кръвта е богатството на физическия свят. От тия три фактора зависи богатството на човека, а не от нас. За някой по-богат брат казвате: „Този брат е богат, той трябва да дава; не ги е спечелил с труд, той все е пооткраднал нещо.“ – Не говорете така! Да мълчите! Че кой не е крал? Ако приложим принципа тъй, както трябва, кой е бил последователен? Кой от нас е живял тъй, както трябва? Не говорете така! Радвайте се на този богат брат, мислете, че е добър, не мислете за богатството му! Оставете богатството настрана! Така трябва да мислите, другояче не може да се разрешат въпросите. Не ставай богат набързо! Ти признай и разработи онова, което Бог е вложил в ума ти, и богатството ще дойде.

Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си. Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ: азъ нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Сега, при отричане на богатството при думата „богатъ“, друго нѣщо се разбира. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние. Кой е истинскиятъ богатъ човѣкъ? – Който отстѫпва богатството си. Мислите ли че този човѣкъ, който отстѫпва богатството си, е сиромахъ? Не, този, който отстѫпва богатството си, е истинскиятъ богатъ човѣкъ, той има знания.

Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания.

Ще каже някой: „Светът е много прост, с прости числа се занимава.“ Да, но простотията е страшна, сиромашията е страшна, а не богатството.

Богатият оставя богатството си настрана, казва: „То ми е на ръка, но друго ми трябва мене.“ Това, което няма – към него се стреми той.

Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Онзи, който служи на Божията Любовь, нито дума нѣма да каже за богатството на хората.

Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.

Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко.

Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си.

Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си.

Такъв пример имаме в Америка с Карнеги, който раздаде богатството си.

Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.

Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.

Да допуснем, че някои богати хора в Америка, които имат в банките си милиарди левове, търсят начин да се освободят от богатството си.

Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега.

Щастието ви, богатството ви не е в това, което имате сега.

Животът има отношение към богатството, към храната и условията.

Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ.

Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш.

Слѣдователно, сиромаситѣ трѣбва да работятъ безъ принуждение, и богатитѣ трѣбва да раздадатъ богатството си безъ принуждение. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието.

Следователно, сиромасите трябва да работят без принуда, и богатите трябва да раздадат богатството си без принуда. Казвате: Кога ще дойде Христос? – Когато изгори болницата. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанат всички теории и хипотези. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да очаквате да дойде някой благодетел да ви донесе пари. - Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието.

Ами че ако азъ стана слуга при нѣкой милионеръ, още на втората година той ще раздаде половината отъ богатството си. Азъ ще му кажа: не трѣбва на мене да дадешъ богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромаситѣ! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си излѣза тъй, както влѣзохъ.

Ами че ако аз стана слуга при някой милионер, още на втората година той ще раздаде половината от богатството си. Аз ще му кажа: не трябва на мене да дадеш богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромасите! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си изляза тъй, както влязох.

Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което имат другите души. Христос казва: "Богатството трябва да се пожертвува." Какви ще бъдат тия методи? Как трябва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е средство, музиката е средство, речта на човека е средство, богатството е средство.

Те са богатството, капиталът, който не се губи.

Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството. Тази Истина азъ не я търся въ богатството; тази Истина азъ не я търся въ домоветѣ; тази Истина азъ не я търся въ държавата; тази Истина азъ не я търся въ църквата; тази Истина азъ не я търся въ науката; тази Истина азъ не я търся въ сегашния животъ; тази Истина азъ не я търся въ задгробния животъ. – Тази Истина азъ я търся въ великата Божия Любовь, която познавамъ, отъ която сегашния животъ излиза.

Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Но богатството е резултат на самия човек. Човекът сам е създал богатството. Тази Истина аз не я търся в богатството; тази Истина аз не я търся в домовете; тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата; тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот; тази Истина аз не я търся в задгробния живот. – Тази Истина аз я търся във великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза.

Богатството е сила, благо, което може да се използва и за добро, и за зло. Казвате: „Нас пари ни трябват!“ Трябва да знаете обаче, че богатството е резултат. Вместо Господ да му казва да напусне дома си и да раздаде имането си, Той му изпрати един първокласен учител, специалист по възпитанието, като му каза: „Ти ще опиташ по всички правила какво дава Божествената окултна наука.“ И наистина, започват най-първо да му разграбват богатството.

Богатството, което ние търсим, се придобива отвътре. Богатството на човека е неговото сърце, неговата душа, неговият дух. Богатството на човека седи в знанието, което той може да придобие и с което може да си служи.

Богатството се придружава всякога с немарливост, с небрежност.

Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа.

Действително, търсенето на богатството, в това е смисълът на живота, ние го търсим криво. Любовта, това е великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа.

По отношение на какво? – На богатството. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Богатството, това е изобилието на живота. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.

Съвременните богати хора изгубват богатството си.

Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си.

И когато светът каже на баща си: татко, ти няма да ме видиш повече, то значи: аз изядох и изпих богатството ти, но втори път ще ме видиш с Любовта, с Мъдростта и с Истината.

От там е останала и поговорката: “Направете някого чорбаджия, за да се оправи.” Тъй също и богатите затлъстяват, трябва да знаете, обаче, че щастието на човека не седи в богатството.

Например, когато Бог вижда, че богатството на някой човек е в състояние да го спъне в духовния му живот, тогава Той изпраща някой апаш при него да го обере. Дойде ли сиромашията при мен, аз ще й благодаря; дойде ли богатството, пак ще благодаря. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек." Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата воля и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат."

По кой метод от дадените четири може да станете богати? Богатството започва със събиране и умножение.

Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството.

Богатството предизвиква един род способности у човека.

Не минавай покрай къщата му със завист и не казвай: ах, защо не е моя! Господ е предвидил за тебе нещо много хубаво! Зарадвай се на богатството на своя ближен!

Следователно, богатството, което ни е дадено в света е дадено за нашето развитие. Днешният ден е денят на богатството.

Когато изгуби богатството си, човек лесно се парализира.

Тъй щото, искате ли да бъдете богати, започнете отгоре, с богатството на душата. Значи, рече ли човек да пожертва живота, богатството си и всичко, каквото е придобил, за Бога, той вече се е обърнал към Него, не на думи, но дълбоко в себе си.

Не, външните условия, в които сме потопени, съдържат богатството на нашия живот.

Казвам: нека богатството на другите хора да не ви смущава, но да ви поощрява да работите върху себе си, за придобиване на онези блага и условия, необходими за вашето развитие. Ако разгледате този стих буквално, вие ще се намерите в положението на онзи американски мисионер, който тръгнал да проповядва на богатите, че ако искат да се спасят, те трябва да бъдат щедри, да раздадат богатството си на бедните.

Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си.

Значи, богатството в човека е скрито някъде. И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен. Та, вие трябва да се стремите към придобиване богатството, което е скрито във вас.

Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използва синът, дето трябва и не трябва.

Тялото, това е богатството, което вие имате, и трябва да знаете как да владеете вашето тяло.

И какво казва най-после невидимия свят на Рокфелера да прави? Казва му да остави половината от богатството си. Разправя се като анекдот примера за един американски богаташ, който след като чул една прекрасна неделна проповед, решил в себе си, като се върне дома си, да раздаде половината от богатството си на бедни хора. Затова, след проповедта той влязъл в своето подземие, където било скрито богатството му, но като го видял, веднага се спрял и се замислил: да давам ли или да не давам. В последния си час написал на една бележка: бих дал половината от богатството си на този, който би могъл в този час да ми донесе едно парченце хлебец. И вие сега, като този богаташ, седите пред своята каса и казвате: да дам ли или да не дам? След като сте слушали една прекрасна проповед или една беседа, Духът или някой ангел дойде при вас и ви казва: раздайте половината от богатството си на другите, защото с този товар вашата кола не може да се изкачи на върха. Златото, богатството в света ще може да се привлича по същия начин, както се предават звуковите вълни по радиото. Питам ви: къде отиде вашето богатство? Как стана това, че тъй скоро сменихте вашето състояние? Къде е вашето щастие? Настава демагнетизиране, състоянието ви се трансформира, вашата каса се отваря и богатството ви изчезва.

През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски.

Вие изгубвате богатството си, имането си.

Тези порядки за богатството в света са човешки изобретения.

Богатството е свързано с разумността.

За пример една добродетел се развива при сиромашията, друга – при богатството и т. н. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Като говоря по този начин за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроят, както учениците се настройват срещу учителите си. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция.

Ако богатството и здравето на човека във физическия му живот създават неговата смърт в духовно отношение, това здраве и това богатство не са необходими. Не е правилно, когато човек мисли, че Господ го проклел и затова страда. - Не, богатството на човека е вложено в самия него. Не бързай да станеш богат! Кой трябва да желае богатството? - Сиромахът. Казвам му: “Раздай богатството си, и ти ще станеш млад!” Той не вярва, разглежда ме изпитателно от главата до петите и си казва: “Какво мисли този човек? Възможно ли е, след като съм работил толкова години за това богатство, да го раздам току-тъй изведнъж!” Този старец мисли, че аз ще взема парите за себе си. След пет години аз пак ще те посетя, да видя, разбрал ли си великата идея, която се крие в тия думи.” След пет години пак отивам при него и го запитвам: “Сега съгласен ли си да раздадеш богатството си?” - Не мога ли да раздам само половината? Какво ще правя, като раздам цялото си богатство? Нали ще страдам тогава повече?” Отивам си и му казвам: “След пет години пак ще дойда.” Питам: “Кой от двамата печели?” Христос днес задава същия въпрос на всички съвременни хора.

Богатството, което човешкият дух е придобил, е скрито в душата му, и един ден, когато потрябва, то ще се даде като дар, като наследство на онзи, който го е изработил. Казвам: Ако човек иска да запази и на старини знанието, способностите, богатството си, които е придобил на млади години, той трябва да е живял съвършено чист вътрешен живот. Без чистота човешкия дух не може да се прояви в силата си, не може да запази богатството, което е придобил на младини.

Знанието, силата и богатството представляват външната, красивата страна на живота. Богатството е голяма спънка за него. Обаче, евреите не разбраха тази жертва и казаха: “Този човек дойде между нас да ни погуби.” Христос им казваше: “Аз не искам слава от вас, нито богатството ви, но ако това, което имам, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя след моята смърт.” Питам: Евреите придобиха ли това щастие? - Не го придобиха. Ако мъжът и младият момък, които искат да служат на Бога, могат да се откажат от богатството си в полза на другите, в замяна на това те ще получат туй, което никой не може да им даде.

Те се боят от сиромашията и казват: „Как ще преживеем старините си, когато не можем да работим, а сме бедни?" Казвам: Няма защо да се страхуват от сиромашията, защото след нея ще дойде богатството. Богатството е плюс, а сиромашията е минус в живота. Сиромашията и богатството са временни състояния. Сиромашията дава едни уроци, богатството – други.

Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си.

Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още.

Нашият живот не трябва да се заключава само в прекарване на някакви си 30-40-50-60 години и да мислим само за ядене, за пиене, за лягане, за ставане, за ред удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубим богатството си, къщите си, децата си, но трябва да се замислим и за бъдещето, в което неизбежно се поставяме.

Че за какво ти е този чек? Казано е в Писанието, животът не седи в онова, което ние отвънка влагаме, той не седи нито в нашите къщи, нито в нивите, нито в богатството, нито в знанието даже, което имате. Богатството е само едно занимание за вашия ум и вашите чувства. Богатството при сегашните условия е само едно забавление, както куклите на детето, да не седи празно, ще му дадат една кукла или едно конче да язди, но ако туй дете ще се занимава през целия си живот с туй конче, ще бъде смешно, или ако твоята дъщеря 20 години ходи все с куклата си, води я в университета, не е ли смешно това? Или синът ви носи в университета своето малко конче? Какъв смисъл има? Синът да каже на професора: "Вижте това конче, баща ми го даде, като бях малък."

Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смирите.

Богатството, силата, знанието не могат да увеличат, нито да намалят добротата на човека; те представят само методи към намиране и придобиване на доброто. Човек сам трябва да внесе богатството в душата си. Ако някой човек има на разположение цели тонове злато, а хората около него едва насмогват да задоволят нуждите на своя живот, той трябва да им каже: Братя, вземете торбите си, извикайте своите ближни и елате при мене да разделим богатството си.

Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас.

В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.

Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.

И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Той започва да търси богатството вътре в себе си.

Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички.

На времето си още те не са преценили богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени.

Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света.

Този човек не е разбрал смисъла на богатството. Как ще превърнете недоволството в доволство? Радвайте се на богатството на другите, като на ваше! Радвайте се на учеността на другите, като на ваша ученост! Радвайте се на способностите на другите, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това.

Може ли човек да изгуби богатството си, било то физическо или духовно? Има един начин, по който човек никога не може да изгуби своето богатство.

Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено.

Какво правят хората? Като заборчлеят, като изгубят богатството си, отиват при Бога, при своя Баща, да се нахранят малко, да си вземат някоя друга пара. Вие сте направили някаква грешка, затова сте изгубили богатството си.

Защо трябва да се интересувате от богатството на някой човек? Да знаеш тайните подбуждения на човека, дали той те обича, или не, това е знание. Целта на човешкия живот не се заключава в придобиване на богатства, защото богатството, парите хората сами ги създадоха.

Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!“ – Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Откажете се от стария живот и приемете новия! Откажете се от скръбта и приемете радостта! Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността.

Христос казва: „Събирайте съкровища за небето!“ Значи, богатството е нужно за човека. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. После ще дойде богатството, вярата, честта.

Богатството, което сега имате, представлява половината вода, която се спуска отгоре, а тя е достатъчна за вас.

Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за сиромашията, нито за богатството! Сиромашията и богатството са две различни състояния: сиромахът е разтоварено .добиче, а богатият човек е натоварено добиче. Тъй щото, когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има.

Това богатство е като богатството на земледелеца, който раздава всичко и се радва на своите богатства.

Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите; мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си като в охлюв, по-добре да не е богат.

Ако многото земя може да направи един народ силен, то русите трябва да бъдат най-щастливи! Но богатството, което Бог даде на руските царе, те не обработиха с него вътрешно страната, вътрешната страна. Не е много земя, която прави хората силни, нито богатството, те са само едно средство, тях можем да използуваме само като блага.

Богатството на човека се крие в неговия мозък. Например много хора са богати, но не знаят как да употребят богатството си; много хора са учени, но не знаят как да предадат знанието си; душите на много хора са пълни с Любов, но не знаят как да проявят Любовта си; много хора не знаят как да се ръкуват.

Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка.

И богатството не може да служи като повод за любов. Той предвиждаше, че този закон ще се наложи, и затова предварително казваше на жена си: хайде да се откажем от всичко старо, да се откажем от богатството си.

Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Обаче, с раздаване на богатството си на сиромасите, човек не само, че не става по-добър, но става даже по-лош.

Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумност.

Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си.

Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство.

Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода.

Сухотата и затлъстяването са две състояния у човека, подобни на богатството и сиромашията. Обаче, той беше скрил нещо от богатството си и за блудния син, което другият брат не знаеше. Богатството му не е само физическо, но то се крие в неговото сърце и в неговия ум.

Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек.

Започне ли човек да живее само за парите, за богатството, той търси вече лесния път.

Кой е виновен за нещастието на богатия старец, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил? Той сам е виновен. Един от древните царе запитал един философ: Кое е най-голямото благо в света? Царят мислил, че философът ще му отговори, какво най-голямото благо в света е богатството, или знанието.

Богатството в живота не може да дойде без Бога.

Вие търсите и богатството и знанието в света.

„И тъй, ако в неправедното богатство вие не бяхте верни, кой ще ви повери истинното богатство?“ Питам: Ако вие в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, не сте верни, кой ще ви повери духовното богатство?

В такъв случай беднотията е за предпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля.

Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце.

Христос казва по-нататък: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат в дома си, когато осиромашеете“.

Всички хора искат да бъдат богати. – Добре е човек да бъде богат, но богатството подразбира знание, сила, опитности.

Ако не си щедър, ще бъдеш смачкан, затрупан от тежестта на знанието, на богатството си. Има случаи, когато и богатството, и сиромашията подобряват живота на хората; има случаи, при които, ако се отнеме богатството и сиромашията на хората, животът им ще се подобри. Богатството, в ръцете на добрия човек, е благословение; и сиромашията, в ръцете на добрия човек, е пак благословение.

Под думата „жертва", аз разбирам човек да е готов да жертвува и дома си, и жена си, и богатството си, и живота си-всичко да жертвува! А тъй, да седиш, да четеш молитви, това е предисловие само на жертвата. Мнозина раздават богатството си, но светът не се свършва. Раздай богатството си в Господния ден! Ако е въпрос да раздадеш богатството си с цел да се устройват училища, да се извадят бедните хора от лошите условия на живота, да им се дадат хигиенични жилища, да се погрижат за развитието на ума и на сърцето им, това раздаване има смисъл.

Богатството и сиромашията, взети в умствено и сърдечно отношение, са две условия в живота, които трябва разумно да се урегулират. Това се отнася и до богатството, и до знанието. Как може да се създаде тази линия? Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството си.

Ако носите богатството и благата си в себе си, трябва ли да се изкушавате от външните богатства и блага? Не бъркайте в чуждите каси, но бръкнете в собствената си каса, в която ще намерите всичко, каквото ви е нужно. Помнете: Богатството на човека е в самия него.

Когато ученик обича учителя си, колкото последният да е коравосърдечен, той е готов да отвори душата си за своя ученик и да му даде от богатството си, от своето знание.

При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.

Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му.

Знанието, богатството, здравето им се изгуби и днес вървят безпомощни, невежи, болни и сиромаси.

Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. От богатството, от изобилието на този извор зависи живота на околната местност. Богатството на едного става условие за разбогатяване на другите. Някой казва: Аз не искам да бъда богат. – Това показва, че ти не разбираш, какво нещо е богатството; ти не искаш да бъдеш богат, защото държиш в ума си идеята за щерната.

Ако болният е бил богат човек, отнемат му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно с него и болестта му изчезва.

Кога човек обеднява? – Когато изгуби майка си, баща си, децата си, приятелите си, богатството си.

Здравето, богатството, щастието, честта и славата на човека зависят изключително от неговия ум.

Богатият се страхува да не загуби богатството си. В този случай, богатството, например, представя красивата мома, която се пази от един лош дух.

Човек може да изгуби богатството си, без да е изгубил нещо съществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра в живота.

Само по този начин човек може да бъде доволен между своите, да им даде с любов и разположение от богатството, което носи в себе си.

Обаче, като слезе на земята, той ще се събуди от дълбокия сън и ще си каже: Съжалявам, че не взех от богатството, което ме заобикаляше. Същото нещо става и с хората на земята: докато с млади, те минават за идеалисти, за чисти хора, но като остареят, казват: Съжаляваме, че не откраднахме нещо от богатството на господаря си! Какво да правим, когато моралът ни тогава беше друг, че не можахме да постъпим другояче? Причината за това не се дължи на твоя морал, но тогава ти си живял при един светия, който се движи в свят, с голяма светлина и висока температура, при който всички нечисти мисли и желания изгарят. Щом свършим работата си, ще оставим богатството си на света и ще му кажем „сбогом."

По едно време той изгубва богатството си и дохожда до положението на краен сиромах. Кое от двете положения е било реално: когато бил богат и се радвал на щастлив живот, или когато изгубил богатството си от една страна, жена си, синовете и дъщерите си – от друга, които започнали да роптаят против него и да го изоставят. Ако придобие отново богатството си, с него заедно ще се върне любовта на жена му и на децата му.

Какво ще ви ползва богатството на някой милионер, ако вие нямате пет пари в джоба си и гладувате? Какво ще ви ползват стотиците хлябове на някой фурнаджия, ако вие нямате пари да си купите парче хляб и гладувате? Богатствата и благата в света интересуват човека дотолкова, доколкото той може да вземе участие в тях. Да умре човек, това значи да осиромашее, т.е. да раздаде богатството си на бедните. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отделно от сиромашията, или сиромашията отделно от богатството, и по този начин ще води ненормален живот. Добре е човек да бъде богат, но богатството му не трябва да се губи. Богатството представя артериалната кръв на човека. Следователно, всички хора трябва да се ползват от богатството. Богатството, знанието, силата, които човек е придобил, остават за него. Например, добре е никога човек да не знае, че е изгубил богатството си; добре е някога да не знае, че е болен.

Ще кажете, че не е морално да ви ограничават или да взимат богатството ви.

Значи каквото представя богатството, което наследявате от дядо си, например, такова нещо представят наследствените черти от дядо ви и от баба ви. Много въпроси не са разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това са задачи за разрешаване.

И той, като дойде, ще си вземе богатството. Въпросът за богатството не е разрешен.

Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. За него сиромашията е най-голямото добро, а богатството – най-голямото зло.

Днес обект на човешкия живот не е любовта, но силата, знанието и богатството. Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни от други. Питам: ако богатството е цел в живота на човека, как може той да го придобие, без да накърни с нещо живота на другите хора? Всеки човек може да бъде богат. Хората се интересуват от живота, от богатството, от силата, от знанието, докато ги придобият.

Такива богати лесно губят богатството си. Щом изгубят богатството си, те изгубват и вярата си. Тогава нито богатството им е било тяхно, нито вярата им е била силна.

Те мислят, че като раздадат богатството си, ще постигнат това, което желаят.

Богатството влече след себе си сиромашията, а сиромашията влече след себе си богатството. Богатството, за което Христос е говорил, е вътрешен, духовен закон в човека. Ако е за богатство, всички хора са синове на богати родители, а при това искат още да забогатяват, но смисълът не е в богатството.

Христос вади закона: „Правете си приятели от богатството на неправдата." Това значи правете си приятели от богатството на неправдата. Математикът може да изчисли например след колко години един човек може да срещне в живота си някой богаташ, милионер, който да му даде голяма част от богатството си.

Силата на човешкия живот не седи в новото; силата на знанието не седи в количеството външни знания, които човек има; силата на богатството не седи в многото пари и къщи, които човек има; силата на човека не седи в изкуствата, които той владее. Източниците на богатството, които били определени за младия момък, се криели в сърцето на тия богати хора.

Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си.

След смъртта на дъщеря си, той изгубил и богатството си. От какво трябва да се разтовари човек? – От богатството на своето минало.

Сега вие имате капитал от сто хиляди лева златни, но богатството, което ще придобиете чрез по-мазването на Духа, ще струва хиляди милиарди.

Когато изгуби богатството си, богатият започва да чупи ръцете си, да се оплаква, да съжалява за изгубеното.

Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му свирите, и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се.

Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползувате от това богатство хиляди години.

След като прекара големи страдания и мъчения, Йов изпадна в положение да иска отговор от Бога защо, като отне богатството му, синовете и дъщерите му, най-после посегна и на тялото му? В първо време той носеше страданията мълчаливо, но след като се засегна и тялото му, взе да пита Господа къде е Божията правда, къде е Божественият ред на нещата.

Човек трябва да бъде богат, но богатството не може да бъде материално.

Например, слушате някой да казва: Да съм богат човек! – Богатството, обаче, не е щастие, то е условие за придобиване на щастието. – Да съм силен човек! – Щастието не седи и в силата.

Богатството не прави човека щастлив.

Не е богатството, което прави човека щастлив.

Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията са в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила в живота си, той ще се ползува разумно от тях. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът.

На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахът постоянно мисли как да стане богат, по какъв начин богатството на света да мине в неговите ръце. Богатият пък мисли как да запази богатството си, по какъв начин да го увеличи и как по-майсторски да използва сиромаха, главно неговия труд. За тази цел трябва да отправите погледа си към природата, да видите какво тя е вложила в идеята за сиромашията и богатството. Какво по-красиво и по-приятно нещо от работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплаква, че нямал пари, нямал условия да стане учен човек, да разработи своите дарби и способности. Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството – в разумност, както природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. С това Христос искал да каже: Богатият, който не може да превърне богатството си в разумност, не може да наследи Царството Божие. Ако иска да стане добър, богатият трябва съзнателно да раздаде богатството си на сиромасите. И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добър; който разбира смисъла на богатството, само той може да бъде разумен. Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му. Кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни. И тъй, главната мисъл в лекцията е мисълта за богатството и за сиромашията.

Да се откаже човек от убеждението си, да напусне правия път, това значи да се откаже от живота, от богатството, от знанието, от силата си. Ако се откажеш от живота си, ще намериш смъртта; ако се откажеш от богатството си, ще намериш сиромашията; ако се откажеш от знанието, ще намериш невежеството; ако се откажеш от силата, ще намериш безсилието.

Например времето, богатството, сиромашията, страхът, болестите са в сила да изменят състоянието на човека, да го изкарат от равновесието му, да нарушат хармонията в неговия живот.

Богатството има отношение към физическия свят, знанието и способностите – към умствения свят, а добротата – към духовния. То не съзнава богатството си.

Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света". Други учени – социолози и икономисти, с ред научни теории, обясняват причините за превратите, за богатството и за сиромашията в света. Докато търсите богатството отвън, вие сте на крив път. Щом влезете в себе си, там ще намерите своята възлюбена, или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел; там ще намерите и богатството.

Някога едно малко движение, изпълнено с Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цялата земя.

Докато болестта съществува, животът, богатството, знанието, силата са безпредметни. – Защо? – Защото от една страна човек ще придобива, от друга страна болестта всичко ще изяжда и руши.

Богатството не седи само в парите. Питам: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хляб е по-хубав: омесеният или неомесеният? Кой плод е по-вкусен: зрелият или незрелият? Като знаете тия факти, защо искате неща, които днес не са полезни за вас? Защо искате щастие, богатство, когато тия неща няма да ви ползват? Богатството на човека седи в любовта, която той може да прояви, в даден случай, към няколко лица.

Трябва ли богатият човек, като изгуби богатството си, да мисли, че Бог не го обича, че го е изоставил, че хората са жестоки? Когато богатството на човека се отнеме, невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други – чрез сиромашията. Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на човека дотолкова, доколкото той може да познае Любовта. Следователно богатството и сиромашията без Любов са една от големите злини за човека.

Искаш ли друго нещо? - Беден съм, Господи, къща нямам, а и навред около мене бедни хора. – Днес ти живееш между лоши хора, престъпници, и ако станеш богат, заради богатството те ще те убият, с което твоето развитие на земята ще се прекрати. Питам: тежък ли е кръстът на Любовта? Тежък ли е кръстът на знанието? Тежък ли е кръстът на богатството? Тежки неща в живота са само тия, които се използуват неправилно и неразумно.

Богатството и сиромашията са методи, чрез които човек се изпитва. Те забогатяха и не знаят какво да правят с богатството си.

Всяка красива мома или момък имат желание да вземат богатството на своя страна. Днес хората очакват да дойде богатството им някъде отвън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вложил в тяхното сърце и в техния ум и него да разработват.

Колкото голямо да е богатството му, с него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириус.

Той взе жените си, децата си и богатството си и тръгна при баща си в Ханаанската земя.

Ако иска да сложи на лампата си зелен абажур, нека започне да мисли върху богатството, как може да го придобие; или нека се заеме с изучаване на ботаника.

В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството. Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже, до това време, всякога уповавал на богатството на баща си, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение. Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато човек е богат, върху него се натрупват мислите на хората, които сковават ума му и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава от натрупаните мисли върху него, умът му се избистря и започва да работи. Някой казва: „Защо да не бъда богат човек?" – Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се повдигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин, спъва твоето развитие.

Има ли светлина, той може да слезе и в най-голямата дълбочина на своята земя – на главата си, и да извади богатството, което е скрито в нея. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва. Тогава той разбира, че не е използвал богатството си, както трябва.

Богатството на човека седи в опитностите на неговата душа.

Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си.

Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цел в живота; домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота; богатството не е цел в живота.

Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.

Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието.

Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството.

Какво виждате днес в живота на всички живи същества, от най-малките до най-големите? Една риба гълта друга, една птица сграбчва друга и я изяжда, едно млекопитаещо напада друго и го изяжда, един човек убива друг и му взима богатството.

Защо? – Защото господарят е свободен, той разполага с богатството, но знае, отде иде то; знае също, че над него има друг господар.

Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш.

Когато богатството на човека се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. – Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72.

Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата.

Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва с него по света да раздава на бедни, на страдащи. Богатството не е ли тази магическа пръчица? Знанието не е ли тази магическа пръчица? Вярата, надеждата, любовта в човека не са ли тази магическа пръчица? Обаче, не показвайте магическата си пръчица на никого.

Защо трябва да се безпокои човек, че може да остане гладен, да се лиши от богатството си? Всяко безпокойство на човека показва, че той не разбира законите на природата, не вярва в нея и губи опора в живота си.

Не е въпрос човек да раздава богатството си, но каквото прави, трябва да е от любов.

Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ. Те схващат идеята за приятелство и за взаимно споделяне на благата, но, като не са готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.

Кое е положителното на дълговете? Богатството. Ще туриш тогава формулата: богатството се отнася към сиромашията, както сиромашията към богатството и ти ще започнеш да работиш. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството.

Той взима по-голям дял от наследството, но с него взима и по-голям дял от отговорностите и задълженията, които баща ти имал.“ Да приемете богатството на даден човек, това значи, едновременно с богатството му, да приемете и неговите задължения. Когато бащата оставя по-голям дял от богатството си на по-големия или на по-малкия си син, като на свой любимец, той има предвид да се въплъти чрез него. Ако синът се откаже от богатството на баща си, той ликвидира със задълженията си към него. Този син благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е дал, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестрите си.

Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение.

Богатството, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Часът, градусът и зодията, които са определени за идването на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час, или на нашия градус.

Ако външно раздадете богатството си, а вътрешно не сте готови да го раздадете, все едно, че нищо не сте направили. Изкуство е, ако си богат човек, милиардер, да раздадеш богатството си на други, те да го притежават. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света. Започни да продаваш, да се освободиш от богатството на твоите грехове. Да се откажете от богатството си, и това е възможно.

Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане.

Тъй щото, който иска да бъде богат, той трябва да се запита, дали богатството, към което се стреми, ще послужи за подобрение на живота му. Богатите се лъжат, че богатството ще ги направи щастливи.

Следователно, ако човек иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота. Човек трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството. Ако някой бяга от бойното поле, или напада неприятеля си, той трябва да избере правия път пред богатството. Тъй щото, човек трябва да знае кога да търси правия път и кога — богатството. Една от причините е богатството. Богатството представя бент, който спира движението на водата. Ето защо, той трябва да знае, че богатството, към което се стреми, може да бъде само средство, но не и цел, нито кумир в живота му.

Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.

Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатството.

Ако вие разбирате да растете, да станете [големи], не е в растенето, нито в уголемяването, нито в смаляването, нито в богатството, нито в сиромашията.

Има богати хора, но тяхно ли е богатството? Има търговци, земеделци, на които хамбарите са пълни с жито, но тяхно ли е житото? Богатството, житото принадлежат на Бога. Ние препоръчваме любовта, като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството – на всички блага.

Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си.

Какво ще ви ползва знанието, богатството, силата, ако не знаете, как да ги употребите? Какво ще ви ползват църквите и училищата, ако не можете да се повдигнете с тях? Каква полза, че имате църкви, ако чрез тях се носят заблуждения? Каква полза, че имате училища, ако от тях излизат зле възпитани деца? Каква полза, че се създават семейства, ако се раждат болни, хилави деца? И църкви, и училища са се съграждали, и домове са се създавали, но човечеството не е излязло от своите заблуждения. Когато придобие богатството, той не трябва да бъде сляп за него, но да знае, как да го употребява; когато придобие светлината, мисълта, той не трябва да бъде без ум; когато придобие доброто, той не трябва да бъде без сърце. Богатството, мисълта, доброто са връзка с добрия живот.

Ако Бог е във вас, кой може да вземе богатството ви?

Ако Бог е с нас, никой не може да ни вземе богатството.

Обаче, почнете ли да раздавате богатството си, тогава всички ще ви харесват, ще намерят, че сте умен, добър и т.н. – Това е човешката страна на любовта. Бог е раздал богатството си между хората, и от тях трябва да просите.

Богатството е вътрешно качество, а не външно.

За младите, за хората на новото ние проповядваме и препоръчваме богатството, а за старите хора – мъдростта. Когато отива на черкова, красивият човек трябва да се моли и да благодари на Бога за богатството, което му е дал.

Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши.

Като го виждал, богатият му казвал: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Господ му отговорил: Иди при богатия и му кажи да започне всеки ден да роптае против богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя от богатството, което днес има. Като чул тия думи, богатият казал на светията: Как е възможно да бъда неблагодарен и недоволен от богатството си? — Щом това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. Ако иска да се освободи от богатството си, богатият не трябва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромасите.

Ако искаш да те освободи от богатството, ще бъдеш неблагодарен. Щом не искаш тогава богатството, има друго разрешение. Да не чакаш Господ да вземе богатството, но сам да го раздадеш.

За да не сгрешите, като минете покрай къщата на богатия, кажете: Господи, дай здраве и сила на този човек, да поживее повече, да се порадва на богатството си и да помага на бедни и страдащи.

Проповядвали са сиромашията, да оставят богатството, да ядат и да пият.

Докато трае земетресението, човек е готов да дели богатството си с брата си, готов е на всякакви жертви. Говорил им за богатството, което се крие в ума и в сърцето на човека. Като намерите ключа от сърцето на някой човек, ще му го дадете и ще кажете: Заповядай, вземи ключа от сърцето си! Той ще вземе ключа и ще ви благодари, защото до този момент богатството му е било заключено. Щом придобиете любовта, тогава ще разберете, че животът не е нито в богатството, нито в силата, нито в славата и величието. Нима банкерът не живее, след като изгуби парите си? Нима ученият не живее, когато изгуби знанието си? Обаче, има разлика между първия живот на банкера, на учения и втория им живот, когато са изгубили богатството си, било в пари, било в знание.

Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша мляко, той е малко, недорасло дете.

Да знаеш къде е богатството и то да е на твое разположение.

Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно да пазите, понеже ще срещнете в живота си ред препятствия.

Докато не изгуби богатството си, богатият не може да намери Бога.

Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости.

Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече.

Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н.

Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си.

Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човека представят здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, те са онази основна валута, която се приема във всички държави.

Ако богатият е честен по причина на богатството си, което задоволява всичките му материални нужди, къде е истината тогава? И ако сиромахът не е честен по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, къде е истината? Богатството скрива греха на човека, а сиромашията го разкрива. Като видите, че някой коленичи, вдига ръцете си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богат човек, моли се за богатството си. Казват: Богат е този човек. – Богатството не урежда работите. – Учен е той. – И учеността не разрешава въпросите на живота. – Силен е. – И силата не разрешава въпросите.

Без него и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.

Съвършеният, праведният човек ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вътре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, без да вземе нищо от нея.

Който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само, че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бол богат, ще изгуби богатството си. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползува от богатството на тия върхове.

Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре – изкуствата си, на третия ден – богатството си, на четвъртия ден – силата си.

Първо се е явило богатството в света, а после сиромашията; първо се е явило здравето, а после болестта; първо е дошъл животът, а после смъртта; първо е дошла добродетелта, а после грехът; първо е дошла любовта, а после омразата; първо се е родила мъдростта, а после глупостта.

Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността! Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света.

И да иска да задържи богатството си и вещите си, или да ги вземе със себе си, не може.

Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът какво да прави с богатството.

Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е бил богат? Може ли човек да умре, преди да е бил роден? Значи, злото се явило след доброто, сиромашията – след богатството, смъртта – след живота.

А като използува труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скърбен и вижте, какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар.

Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.

Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш.

Богатството е един естествен процес. Само когато прекараш богатия от богатството в сиромашията, тогава можеш да го доведеш до една трезва идея. Богатият ти говори само за богатството - ще ти разправя за къщата си, за мебелите си, за дрехите си, за нивите си. Мъчнотията е докато придобиеш богатството, а да се ограничиш е лесно.

Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или, защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиромах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството.

Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може. Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без да мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание – да не те безпокоят. Както човек може да пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.

Ако си сиромах, какво ще трябва да правиш? И ако си богат, какво ще трябва да правиш? Като богат човек какво трябва да направиш? Като богат човек ти си ценен, защото си натоварен и трябва да пренесеш богатството от едно място на друго. Щом ти си богат човек, а всички твои клиенти са сиромаси, ти ще трябва да пренесеш богатството си до тях не в пари, но в жито, в царевица, в дрехи, обуща, чорапи и т.н. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма. И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма. Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен.

Светът още не може да се изправи, защото хората избягват страданията, а търсят радостта, щастието, богатството. На такъв човек и богатството, и имотът, и добитъкът са запазени от външни нападения и посегателства.

Всички искат щастие, богатство, но отде ще дойде това богатство, това щастие? В света има само един закон, който може да увеличава богатството. Ако ти служиш на Бога в този смисъл, както аз разбирам, никакъв вълк не може да изяде богатството ти, овците ти.

Богатството се управлява от богатите, но се крепи на гърба на сиромасите. Знаете ли, какво значи да управлявате сиромашията? Всички знаят, какво значи, да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят, как да я управляват. Богатият разрешава въпроса за богатството. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах.

Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Що се отнася до богатството, това лесно може да се постигне. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания.

Днес се благовества в науката, в музиката, в поезията, изкуството, в добродетелите, в любовта, в мъдростта, в истината, в кротостта, във въздържанието, в богатството и в сиромашията, в живота и в смъртта, в страданията и в радостите и т.н. във всичко се благовества. Богатството, сиромашията, това са задачи в самоусъвършенстването.

Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.

Богатството е резултат на работата, която човек е свършил. Богатството не е крайната цел на живота. Когато говорим за богатството, ние имаме предвид онова богатство, което има отношение към вътрешния живот на човека. Колкото и да е богат, човек не трябва да се влияе от богатството си, защото днес може да бъде богат, а на другия ден да осиромашее.

Богатството в която и да е страна е един резултат на работата, която е свършена. Та казвам, идейно в ума ви, щом дойдете до богатството, ще мислите правилно. Ако вие считате богатството извън себе си като една механическа сила, тогава отношението е друго. Но един ученик на Божествената наука, той трябва да сведе богатството към вътрешния живот. Богатството е всъщност само това, което става част от човешкия организъм.

Те мислят, че щастието се крие в богатството. В края на краищата те се убеждават, че богатството и щастието не се придобиват по законите, по които хората живеят. Богатството е сила, с която малцина могат да се справят. Богатството е потенциална енергия, която в ръцете на разумния човек се превръща на кинетическа. Богатството, с което човек разполага, принадлежи не само на него, но и на съществата, които са живели хиляди години преди него. В богатството на човечеството се крие живота на хиляди животни и растения, както и трудът на милиони хора. Мнозина мислят, че всеки човек може да бъде богат и да разполага с богатството си, както разбира. Положението, което човек заема, и богатството, с което разполага, не могат да го направят истински човек.

Но понеже ние сме така възпитани, мислим, че щастието седи в богатството. Богатството обаче не върви по този закон в света. Богатството, което имаме, е богатство на хиляди поколения. Ние сега мислим, че всеки може да стане богат и да разполага с богатството си, както иска. Ако парите, богатството, условията не могат да се асимилират, ако не могат да произведат ефект у нас, ние оставаме на същото положение.

Кой трябва да раздаде богатството си? – Богатият. - Истински богат човек е онзи, който знае, къде има заровено богатство в природата и може да разполага с него. Има случаи, обаче, когато някой богат човек, след като заровил парите си в земята, умрял, но търси подходящо лице, на което да предаде богатството си.

Тогава няма какво да ме интересува богатството на другите хора.

Бог не взима участие в човешките противоречия. – Ама защо едни хора са богати, а други – бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знаете, че богатството и сиромашията са условия за работа. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия преживяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо.

Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие". От това гледище, ако и сиромашията, и богатството подтикват човека към Бога, те са на мястото си. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. Какво по-голямо богатство може да има от това, да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. Следователно, не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа.

Но ако сиромашията и ако богатството те отдалечават от Бога, те не са на мястото си. Ще изгубиш богатството - ти не си в богатството. В какво седи знанието? В какво седи богатството? Ако аз имам знание, че мога да пренасям касите на богатите хора, тогава всеки може да бъде богат. Защото знанието е създадено за човека, а не човек за знанието, богатството е създадено за човека, а не човек за богатството.

Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията.

Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. По същия начин ще постъпите и с богатството. Сиромашията и богатството представят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството.

Ако богатството може да те направи един благороден и възвишен човек, добре дошло, но ако това богатство те направи груб и да изнасилваш хората, кракът да не му стъпва в дома ти. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Богатството, това е ден.

Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията.

Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест.

Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота.

Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота.

Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.

Богатството и сиромашията са резултат на нещо. Богатството и сиромашията в природата са две състояния, през които човешкото съзнание непременно трябва да мине. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, ученият дава едно обяснение, обикновеният — друго обяснение, но в края на краищата въпросът пак остава неразрешен. Той сам нищо не е придобил от богатството си.

При това, истински богат е онзи, който всякога носи богатството със себе си. Някой богат даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе от едно място на друго. Като занесе богатството на господаря си, последният му дава десетина лева, задето го е носил. Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвал, минавал за богат човек. Щом свали богатството от гърба си, отново минава за сиромах. Но и богатият, който оставя другите да носят богатството му, не е истински богат. Следователно, богатият трябва да носи богатството в себе си; музикантът трябва да носи музиката в себе си; ученият трябва да носи науката в себе си; здравият трябва да носи здравето в себе си.

Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Понеже богатството и сиромашията съществуват като явления в живота, те имат свой дълбок, вътрешен смисъл.

Каквото и да проповядват богатите, че сиромашията е за предпочитане пред богатството, те трябва да опитат и едното, и другото, и тогава да проповядват. Богатството трябва да има свой вътрешен смисъл. Навсякъде търсим истината - и в богатството, и в сиромашията, и в обществения живот, и в науката, но никъде не сме я намерили.

Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига.

Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие. Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато.

Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина.

Добре разбрани и използвани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек.

Богатството е друго благо.

Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостта и силата са условия за растене на човека. Чрез богатството си човек може да влезе във връзка със сиромаха, да му помогне и да се обмени с него.

Не е лесно да извади човек богатството, което е скрито в смъртта. Този начин се крие в съзнанието на човека, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят.

Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.

Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.

Как може синът да стане наследник на баща си? Бащата написва един документ, че оставя богатството си на своя син.

На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот.

Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството.