Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълнява закона? И ако Аз действам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз мерило, Свят път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век– Моят Мир ще пребъдва сега в теб и присъствието на Духа Ми да те осени.

Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? 1-1 ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.

Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Защото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.

Но Бог се вечно не гневи Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас особено когато преминавахте през опасните пътища на този свят.

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.

Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ.

Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.

Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия.

Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото.

Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате.

Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате.

Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка.

Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на краката си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка.

Благостта съгражда сърцето.

Благостта съгражда сърцето.

Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина.

Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа.

Дух на благостта

Дух на благостта,

Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога.

Знаете ли какво е Благостта на Бога? Вчера ви говорих за едно от качествата на Бога.

Благостта трябва да има нещо материално в себе си. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.

То дава благостта и сладчината на човека.

Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ – Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! – Всяка съдба в Него почива по закона на абсолютната справедливост и на благостта.

Някой казва: „Как можем да познаем, че Бог съществува в света?" Едно от доказателствата, че Бог съществува, е благостта, която всички хора чувстват, въпреки големите злини в света.

Ако запитате съвременните културни хора, или съвременните хора върху “благостта”, те ще ви дадат точно определение, ще ви кажат: тази дума е известна нам, знаем, че трябва да бъдем благи. Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схващания, думата “Бог” е опорочена. Та казвам: благостта е едно от качествата на Бога. Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. А в ляво дето е Духът на Благостта, Бог, на Когото се казва, че е благ, тази посока е възходяща: тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. И апостол Павел Казва: “Бог иска да ни предаде своята благост, и ние да я възпоменем.” Тогава казвам: Любовта, благостта на вечния Бог е еднаква към всички същества, но всички не я възприемат еднакво, вследствие на това произтичат тия лоши разположения, тия дисонанси в тях. Той е Божията благост, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, Благостта е Божието величие.

И тъй, едно от качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостта.

Благостта трябва да бъде метод в нашето възпитание.

Благостта, това е израз на морала.

Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му.

Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.

Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любов", да заеме своето първоначално положение, непременно благостта трябва да се вложи в нея като съставна част. Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Както любовта минава от един полюс на друг, така и благостта мени полюсите си. Значи, любовта, благостта у хората се мени, движи се по полюси. Кратки, но богати, съдържателни са моментите на любовта и благостта. Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва да сменя любовта с благостта и обратно, а не любовта с омраза. Следователно, основната мисъл в тази лекция е въпросът за любовта и за благостта. Дойде ли въпрос за любовта и за благостта, всеки трябва да си каже: „Аз мога да любя, мога да бъда благ.” Но това трябва да бъде казано така, че отвън никой да не чува. Законът на еволюцията работи там, дето любовта и благостта се проявяват. За да се кали нервната система на човека, той трябва да се движи между любовта и благостта: той ще минава от полюса на любовта в полюса на благостта.

Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта.

Бог прилага благостта, а човек милосърдието.

Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.

От любовта и омразата да създадеш благостта.

Любовта пък произтича от благостта.

Любовта пък произтича от благостта.

Ще се спреш, да може да оправиш ума си, да може да схванеш благостта на Бога, неговата любов, неговата истина, неговата мъдрост.

Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога.

Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост. Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.

Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе? Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта.

Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога.

Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец.

Как мислите, на тези хора ще им върви ли предприятието? Ще върви ли на тази „БЛАГОСТ“? Какви ще бъдат условията на БЛАГОСТТА? Благост! Най-първо тази работа ще има една малка спънка, понеже тъй както е написана тази дума, Б-то е малко прерязано отгоре; после друга една спънка, между Л и А няма връзка, между А и Г пак няма връзка.

Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога.

Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога.

Всичките букви са коментар на благостта.

Вашите понятия, изобщо понятията на целия свят, казва: ние се спираме върху благостта на Господа и казваме: „Господ да ни прости.“ Добре, Той ще ни прости, но какво трябва? Учителят в едно училище прощава веднъж, два пъти, три пъти, но ако ученикът никак не учи, най-после учителят никак не прощава.

Благостта е която дава, милостта приема. Във всеки човек милостта трябва да работи отвътре, всичко да тури в ред и порядък, а пък благостта да дава. Какво бихте направили, ако тръгнете по пътя на благостта и по пътя на милосърдието. Ако ходиш по пътя на благостта, едно ще научиш. Кажете ми сега, ако ходите по пътя на благостта, какво ще научите от благостта и какво ще научите от милосърдието?

Служенето усилва любовта, благостта усилва вярата, а добрата постъпка усилва надеждата. Като се научите да прилагате любовта в служенето, вярата в благостта и надеждата в добрите постъпки, вие ще издържите конкурсния изпит. Ето метода: Служете, за да усилите любовта си; приложете благостта, за да усилите вярата си; постъпвайте добре, за да усилите надеждата си.

Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Благостта усилва Вярата. За усилване на Любовта си, усилвайте служението си; за усилване Вярата си, трябва да усилвате благостта си; за усилване на Надеждата си, постъпвайте добре.

Ако умът не съдържа истината и благостта, не може да бъде продуктивен. Когато се казва, че чрез ума се постига всичко, разбираме оня ум, в който се крие истината и благостта. Човешкият ум е ясен и прозорлив, но ако не се домогне до същината на Бога, т. е. до истината и благостта, нищо не може да постигне. Жената, в истинския смисъл на думата, представя благостта, а мъжът – истината. Ето защо, благостта и истината трябва да се съединят в едно, да проявят висшия ум в човека. Ако не проявява благостта, жената не може да има нужната мекота и воля. Казваме: Да бъде волята на Бога! Това значи: Да се прояви благостта на Бога! Три неща са нужни за човека: Да бъде волята на Бога! Да се освети името Божие! Да дойде Царството Божие на земята! За да се изпълни волята на Бога, нужно е благост. Благостта произтича от любовта. Силата на човека се крие в благостта, която той възприема чрез сърцето си. Следователно, ако не възприемеш истината чрез ума си и благостта чрез сърцето си, нищо не можеш да постигнеш. Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото, само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Само истината и благостта внасят в човека вътрешна сила, вътрешен мир и спокойствие. Да мисли човек, че по механичен начин може да се подмлади и да продължи живота си, това е заблуждение. – Бог е благ, всичко ще нареди. – Вярно е, Бог е благ и всякога е бил такъв, но благостта има отношение към любовта, която изисква разумност. Дето е истината, там е и благостта. Ти не можеш да влезеш в Царството Божие, ако не носиш истината и благостта в себе си. Казвам: Ожени първо истината и благостта в себе си, и тогава мисли за външно женене. Ако благостта и истината в тебе не се оженят, и да се ожениш, пак неженен оставаш. Който носи истината и благостта в себе си, той е женен; той има дом, жена, деца, братя и сестри. Който не носи благостта и истината в себе си, не е женен. Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. Ако истината и благостта в тебе не са съчетани, ти си разведен мъж, или разведена жена. Той е съчетал истината и благостта в човешкия ум. Каквито други съчетания да очаква, той може да ги постигне само чрез истината и благостта. Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Който носи благостта в себе си, той е жена. Значи, мъжът е образ на истината, а жената – образ на благостта. Дето е истината и благостта, там е Бог, там е мястото на радостта и веселието, там е раят. Много просто, нямате истината, нямате и благостта. Какво представя човек? – Съчетание на истината и благостта. С други думи казано: ако на физичния свят носиш истината, в духовния ще носиш благостта; ако на физичния свят носиш благостта, в духовния ще носиш истината. Ако се съединят истината отгоре и благостта отдолу, ще стане истинското съчетание между мъжа и жената. И мъжът няма да обича жената, но ще обича благостта в жената. Истината и благостта, това е Бог в човека. Не можеш да обичаш жената, ако благостта не е в нея; не можеш да обичаш мъжа, ако истината не е в него. Тогава и Бог не може да обича човека, ако истината и благостта не са в него. Образът и подобието, това е истината и благостта, които Той е вложил в човека. Ако нямаш истината и благостта в себе си, ти не си направен по образ и подобие на Бога. Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога! Това е новото, което иде в света! Който разбира новото така, и го прилага, ще се радва на успех. Можеш да вярваш, че носиш благостта в себе си; може и да не вярваш. За предпочитане е да вярваш, че истината и благостта са в тебе. Хората не могат да се обичат нито на земята, нито на небето, ако нямат истината и благостта в себе си. За да те обичат хората, благостта трябва да живее в тебе. По-велико нещо от истината и от благостта няма. – Де е любовта тогава? – Любовта включва всичко в себе си. В нея е знанието, силата, богатството, разумността, благостта. Това, което дава сила на човека, е благостта в него. Истината и благостта са качества на Божественото в човека. Тя е плод на истината и благостта. И тъй, бъдете благи и проявявайте благостта! Бъдете истинолюбиви и проявявайте истината! Това значи, да бъдеш чист, искрен, любещ. Какво се иска от вас, за да отидете и вие при Отца си? – Да бъдете благи и да носите истината в себе си. – Какво носеше Христос, като дойде на земята? – Той носеше благостта и каза: „Господи, прости им! Те не знаят, какво правят." Как се отнасяте помежду си? Проявявате ли благостта и истината един към друг? Без истината и благостта никакви отношения не съществуват. Без истината и благостта никакъв дом, никакво общество не съществува. – Какво се иска от нас? – Богатите да помагат на бедните. Истината трябва да посадим в човешкия ум, а благостта в човешкото сърце. Отворете широко ума си за истината, а сърцето за благостта, и всичко ще тръгне по мед и масло.

Ако в човешкия ум не може да пребъдва Благостта и Истината, той остава непродуктивен. Ако Истината в света и Благостта не се съединят; жената е образ на Благост, на волеви желания, а мъжът трябва да бъде образ на Истината. Този е вече женският принцип, на Благостта на Бога. Любовта е сила, от която Благостта ще се прояви. Щом Истината и Благостта не са съединени в едно, той животът не може да се прояви. А пък благостта на човека зависи от неговото сърдце. Чрез сърдцето се възприема благостта. И ако ти в сърдцето си не си възприел Благостта, и ако в ума си не си възприел Истината, трябва да знаеш, че в живота онова, което желаеш, ти не може да го постигнеш. Всичко онова, което желаеш от хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрез Благостта и доброто в себе си, чрез Истината и Свободата, можеш да го постигнеш. Значи, Благостта е закон на Любовта. Благостта произтича от свят на Любовта. И благото, и благостта винаги следва Истината. Ако у тебе се оженат Благостта и Истината, ти си кандидат за Царството Божие. Можеш да влезеш там! Но ако ти нямаш Благостта и Истината. А който няма Благостта и Истината, той не е женен. Всичките други постановления, които човек търси в света, той само чрез благостта и чрез Истината може да ги постигне. Нищо повече! За мен мъжът е образ на Истината! За мен, жена е образ на благостта. Там дето е Господ е рай! Там дето го няма Господ е мъчение, а дето е Господ, дето е Истината, дето е благостта, там е Господ, там е радост и веселие. Ако на физическото поле в тебе преобладава благостта, в духовния свят ще преобладава Истината. И ако благостта от долу и Истината от горе се съединят, ще се образува една вътрешна връзка. А защо обичаш тази жена? Благостта живее в нея. Следователно, никоя жена не може да бъде обичана, ако благостта не е в нея! И никой мъж не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. И Господ не може да ви обича, ако нямате Истината и благостта в себе си. Ако имате и благостта, Господ ще ви обича. Ако нямате благостта, Господ не може да ви обича. То са Истината и Благостта, които са в нас. Но по-добре, да имам вярата, че Истината е в мен; и да имам вярата, че благостта е вътре в мен. Това е най-великото нещо! И да живее благостта в тебе! Това е най-великото нещо! По-велико нещо в света няма от Благостта; от Истината по-велико нещо няма! Вие ще кажете: Любовта къде е? Тогава, ако Любовта е всичко в света; нали вие казвате, че аз имам Любовта. Та казвам, онова, което дава сила на човека, то е Истината в него; онова, което дава сила на човека, то е благостта в него! Туй са Божествени качества. И като се съединят Благостта и Истината заедно, само тогава Любовта се проявява! И тя става като плод. Че беше Благ, Той казва: Прости им Господи, те не знаят какво правят! То е Благостта; и Истината, че Той никога не се поколеба от страх. Ако е сестра, истината и благостта в тебе трябва да проникне.

Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени.

Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство.

Ако в началото на живота ви Бог излее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостта, която ще ви освободи.

Сега в силата трябва винаги да има благост. „Благостта ти ме възвеличи и търпението ти било съвършено.“ (2 Цар. 22:36). Благостта носи смирение. „Не презирай деня на малките работи“, „Не чрез сила, не чрез крепост, но чрез Духа ми говори Господ Саваот.“ (Зах. 4:6).

Скръбта е ден, в който можете да познаете благостта на Бога.

Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата.

Да благодарим на Бога от всичката си душа, да благодарим на Бога от всичкия си ум, да благодарим на Бога с всичката си сила, за големите добрини, за благостта, която ни е дал. За благостта, която ни дава и за всичките велики благости, които Той е определил за дългите векове в бъдеще.

Благостта да бъде наша цел!

Сега опитвате благостта на това, което сте направили в миналото.

Благостта е Божествено качество. Дето мине благостта, всички противоречия се стопяват. Благостта съдържа всичко в себе си. Благостта изключва всички слабости.

И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса.

Като мислите за любовта, трябва да имате предвид благостта.

Каква е разликата между „благост“ и „милост“? Благостта е едно здравословно състояние. Тогава, ако ни зададат една задача коя дума е по-мощна – милостта или благостта, ако се изкажем, ние ще обидим двете думи. За един свят на живота, благостта е на място. В един свят на нов живот, който иде, благостта е, която оправя. Благостта е за новото, което иде.

Човекът, който се е запознал с благостта и върви в нейния път.

Благостта примирява две противоречия.

Ще кажете: „Бог е благ.“ В какво седи благостта? Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого.

Понеже благостта не съдържа отрицателни неща. Благостта разбира да имаш един човек здрав, способен, който е роден за музикант, може да му преподаваш музика. Благостта подразбира един човек, който е роден здрав, на когото трябва да се преподава истинската наука на музиката, или в пеене, или в свирене.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина.

В благостта нещата се раждат и излизат навън.

Ако е облачно небето, благостта на тия лъчи приемат облаците.

Аз считам думата „почит“ на благоговението, или на благостта.

Какво нещо е благост? Благостта трябва да носи земните блага, да ги извади. Благостта трябва да носи и благата, които са дошли отгоре, от Небето. Благостта трябва да съдържа нещата и добре да са опаковани, да няма нищо гнило. Благостта трябва да съдържа и Любовта, и обичта едновременно. Кое е милост и кое е благост? Милостта винаги пълни, а благостта винаги изпразва чашата.

Думата "благост" не означава благостта, тя е само една нота, която трябва да се даде.

Законът дойде чрез хората, а благостта – чрез Бога.

Радостта е ангелският свят, мирът е човешкият свят, дълготърпението е животинският свят, благостта е за червеите.

В какво се крие благостта на една дума? Блага дума е тая, която допринася благост на човека.

Благостта много тихо се пее (пее Благост тихо).

Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави благостта? – Болни милва, здрави радва.