Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата.

Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“.

Ако мислите, че това не е важно, тревогите и безпокойството ще ви демагнетизират и вие ще губите разположението и мисълта си.

Безпокойството се множи, то е като въшките.

Безпокойството у хората не е нищо друго, освен съвременна неврастения.

Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека.

Безпокойството започва всякога, когато човек се отдели от Божественото.

Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им.

Аз не искам да отнема безпокойството ви.

Като се вдълбочите в себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойството, което бълхите са ви създали, се дължи на факта, че е трябвало да се молите през нощта, да прекарате повече в размишление, а не в сън.

Щом не разбира закона, безпокойството иде.

Безпокойството, неверието, омразата не разрешават въпросите в живота.

Безпокойството, смущението, недоволството също така произвеждат изтичане на енергии в човека.

Щом се справи с безпокойството, той се освобождава.

Обаче, безпокойството още не означава мисъл.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството.

Изгубил си 1000 лева, защо ще се безпокоиш? Ако безпокойството може да ти върне парите назад – добре.

Ако от чрезмерен труд смъкнеш кожата на вола, какво си придобил? Ако и ти цял ден се тревожиш за нищо и никакво и съсипеш здравето си, какво си придобил? Тревогата и безпокойството нищо не допринасят.

По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието.

Ако се безпокоиш за нищо и никакво, какво е качеството на твоя мозък? Безпокойството е присъщо на първобитния човек. Следователно безпокойството в него е било оправдано. Има една жица в природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението.

Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си.

Тогава безпокойството е вътрешно, когато ухото е вдлъбнато в средата.

Как ще я премахнеш? Как ще се освободиш от безпокойството? Има начини за това.

Това се дължи на безпокойството на цялото човечество.

Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде, безпокойството седи като един вътрешен резултат. Безпокойството трябва да се замени с вътрешно движение. В движенията има известна умереност, а в безпокойството има известен безпорядък.

Смущаването, безпокойството е резултат на незадоволените човешки нужди.

Откъде изхожда това безпокойство? Винаги безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон.

Първото нещо, което ви предстои, е да се освободите от безпокойството.

Сега, след като сте живели за своето лично благо, трябва да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния свят. - Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него. - Не е важно, че си се молил; важно е, дали молитвите са били приети. - Как познавате, че молитвата ви е приета? - Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета.

Значи изчезването на безпокойството показва, че гладът си е заминал. Кои са признаците, че болестта си е заминала? Ако безпокойството изчезне, това показва, че болестта е заминала. Ако безпокойството не е изчезнало, болестта не си е заминала.

Всякога безпокойството се дължи на същества, които са фалирали.

Безпокойството не е мисъл.

Не смятай, че като се безпокоиш, това е мисъл – безпокойството не е мисъл. Като гледате празната торба, обезсърчите се, безпокоите се, нали така? Ако срещнете един човек, чиято торба е пълна, веднага безпокойството ви ще изчезне, ще се смени вашата мисъл.

Отворете прозорците си, да влезе чист въздух отвън, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне.

На какво се дължи безпокойството, да му знаеш произхода.

Безпокойството е хубаво.

От какво произтича безпокойството? Неразположен си.

Безпокойството на човека произтича от факта, че той е направил някакво погрешка, вследствие на което е влошил работите.

Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си.

Безпокойството трябва да остане отвън.

Да, но безпокойството нищо не разрешава.

Ако нямаш светлина, ти се безпокоиш; щом дойде светлината и безпокойството изчезва.

Безпокойството показва невежество.

Сега аз не съм против безпокойството.

За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ.

За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер.

Безпокойството, то не е животът.

Сега законътъ е, че: Ако азъ се безпокоя, какво придобивамъ? Безпокойството не е лошо.

Сега законът е, че: Ако аз се безпокоя, какво придобивам? Безпокойството не е лошо.

Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.

Че дошло безпокойството – ти се радвай на това.

На какво се дължи безпокойството? Безпокойството две причини има.

Естеството на любовта е, което произвежда безпокойството.

Безпокойството е проказа. Най-първото нещо е: трябва да намалеете безпокойството колкото се може. Вземи мерки за безпокойството. Първото правило: Сега започнете да намалявате безпокойството. Щом дойде безпокойството, запейте! Ха сега изпейте „Изгрява Слънцето“. (Всички пяхме.)

Зная защо иде безпокойството.

Безпокойството на какво се дължи? Вие искате да постигнете нещо, но седите, гладен сте.

Казвам: Във физическо отношение нуждите на хората трябва да се намаляват, а умствените и сърдечните нужди – да се увеличават; не безпокойството, но възможностите за духовно развитие.

Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората.

Гневът и безпокойството за загубване на нещо ценно, създават в човека състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъж, мъчно може да се върне в първото си положение. Като знаете това, стремете се да се справите с безпокойството. – Как да не се безпокоим, когато сме гладни, когато не сме яли няколко дена? Какво трябва да прави гладният и изморен пътник? Представете си, че пътник минава през едно село; гладувал е три-четири дена, няма хляб, няма и пари в джоба си.

Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло.

Безпокойството е тежест. Безпокойството винаги се дължи на нашето неразбиране.

Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божествените мисли и чувства. Безпокойството е пръчка, която трябва да се премахне.

Почивката подразбира освобождаване от безпокойството.

Безпокойството му се оправда.