В бедността си човек познава кои му са приятелите, а в богатството вие ще намерите неприятелите.

Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността.

И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест.

Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението.

А бедността и болестта са принудителни процеси.

Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.

Старият човек трябва да се освободи от старостта си, бедният трябва да се освободи от бедността си.

В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си. Какви са възгледите на бедния за бедността? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност. Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица. Ще мисли ли повече за бедността си? Много богатства са скрити в земята.

Богатството и бедността взаимно се допълват. Ти си беден човек, имаш жена, деца, не можеш да се освободиш от бедността, т.е. от лошите условия на живота. – Какво ще направиш? – Ще изпратиш един от синовете си в чужбина, там да учи, да работи, за да придобие повече средства.

Как е започнала природата: с богатството, или с бедността? Природата е започнала с най-голямото богатство, а свършва с най-голямата беднотия.

Какво ще отговорите на въпросите: Може ли бедността да се яви преди богатството? Може ли човек да бъде беден, ако никога не бил богат? Може ли да бъде богат, ако никога не е бил беден? Когато човек дойде до едно място, започва да мисли, че знае много.

Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си болен и беден? Бедността е неразрешена задача.

Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава.

Ако само говорите за мъчнотиите си, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта си остава болест, невежеството си остава невежество.

Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Допуснете, че сте беден, какво трябва да правите? – Към коя категория да турите бедността? – На какво може да уподобите бедния човек? – Във физическия свят всичките гърнета, които е направил един майстор, не са ли бедни? – Бедни са и по причина на тази бедност те се продават на пазаря.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.” Щом познаеш Бога, ти се прощаваш с бедността, с болестта и със смъртта.

Хората не намират смисъл в бедността. Бедността е начало.

Богатството и бедността са въпроси за разрешаване.

Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат.

Бедността иде впоследствие. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността. – Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят. Бедността е глад, а богатството – насищане.

Богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният с бедността си.

Ти си беден – разрешаваш задачата на бедността; болен си – разрешаваш задачата на болестта; имаш мъчнотии в семейството си – разрешаваш семейни задачи; не обичаш хората – разрешаваш задачата на любовта; слаб си – разрешаваш задачата на силата.

Какво лошо има в това, че си беден? Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими.

Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш.

Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността.

Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността.

Ако бедността те напусне, ти обичаш Бога.

Втората основна мисъл: Служи на духа, душата, ума и сърцето си. – За какво почитат царя? – За царското му положение. – За какво не почитат бедния? – За бедността му. – Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага.

Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.

Вярвай в разумността и доброто, вложени в тебе, а не вярвай на богатството и на бедността.

Бедният страда, защото не може да се справи с бедността.

Какво ти е допринесло богатството? Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използват.

Ако го питате нещо за живота, той ще ви говори за бедността, за лишенията, за мъчнотиите. – Защо говори за това? – Защото, чрез пиянството той е дошъл до отрицателната страна на живота.

Бедността или богатството не седят само във външната страна.

Когато казва човек, че вижда страшни работи, пита се тогава какъв е изходният път от тия страшни работи? Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. – Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. – Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието.

Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало.

Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи.

Бедността, страданията са подтик към Божественото.

Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния.

Бедността считат за порок.

Може ли да се справиш с бедността? Можете ли да се справите с дома си? – Не можете.

Тя осмисля и бедността, и богатството.

Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си.

При бедността тури богатството – нищо повече.

И досега още се проповядва, че като умре човек, ще му се открие онзи свят. – Възможно е, не оспорвам това, но питам: Защо богатият трябва да обеднее, за да разбере какво представлява бедността. Като богат, той има всички условия да влезе между бедните и да разбере бедността.

В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш.

На бедността казва: Дай мястото си на богатството.

Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия.

В него той видял истински образец на бедността.

Един прочут художник търсил жив модел, който да представя бедността. Той искал да нарисува бедността така, че който погледне картината, да има ясна представа за нея. От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността.

Ако си беден, носи бедността с надежда, вяра и любов. Бедността няма да продължи вечно. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш.

Значи, бедността създава една мода, а богатството – друга.