Айнщайн казва, че няма време и пространство.
Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Ако обикновен човек прочете теорията на Айнщайн, няма да намери нищо особено в нея.
Е, представете си сега, немският списател Айнщайн казва, че земята не е корубеста, но е вдлъбната, и че ние живеем в корубата на земята. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Ето, изучавайте теорията на Айнщайн. Казвате, че пътят ви е прав, че постъпките ви са прави, но според теорията на Айнщайн не е така. Нима всички съвременни теории на науката не са от „1001 нощ“? Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислиха, че е една положителна реалност. Тия моменти Айнщайн ги нарича вливане. Какво усещате? Това упражнение е според относителната теория на Айнщайн. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Като казвате, че математиката е установена наука, питам ви: какво разбират съвременните математици от онова живо приложение на математиката в живота си на земята? Айнщайн като развива своята теория, навлиза в нова област на математиката. Казвате: Айнщайн е учен човек, Дарвин, Кант също така са учени, понеже внесоха нещо ново в света. Айнщайн е някъде в Германия, Дарвин – в Англия, Кант – в Германия, обаче всеки човек включва в себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта.
Може да четете някой философ или Питагор, или Кант, или Айнщайн. Запример теорията на Айнщайн - той дава едно ново мировъзрение, което постепенно разширява. Казват, че Айнщайн излязъл из техническия институт. Вземете теорията на Айнщайна. Сега от притчите минавам към Айнщайна. Айнщайн поддържа, че вселената е някаква относителна реалност. Това са теории, които Айнщайн сам ви е доказал. Че много учени хора сега, като се занимават с относителната теория на Айнщайн, тъй взима се умът на човека.
Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст. Ако отидете в Америка, ще видите, че даже и Айнщайн не струва толкова, колкото струва този богат американец, понеже се е застраховал за 16 милиона долара. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Значи, той разбира теорията на Канта и относителната теория на Айнщайна, но другите неща не разбира. Мнозина, които се занимават с теорията на Айнщайна, учени, професори... Когато Айнщайн внесе своята теория, мнозина математици започнаха да разсъждават за Вселената, колко голяма е Вселената. Иска да знае Айнщайн разширява ли се вселената, дали е безгранична или гранична. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност.
Което тук, най-големите математици разрешават, математици като Айнщайн и други - и най-малките ангелчета си играят с тия задачи, които нашите математици разрешават.
Използвайте клавишите ← → (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.
